Днес, мнозина от нас искат да приличат на звездите от малкия и големия екран.Но сякаш по-често се идентифицираме не с действителните актьори,актриси, творци, а с техните герои, пресъздадени на кино или телевизионния екран.Колко често си задаваме въпроса какво е да създадеш един образ,твърде далечен от твоята същност и все пак толкова убедителен,че да грабне човешкото въображение…

Днес, най-много гледаме филми с  героите от вселената на комиксите на Марвел или тези във фентъзи жанра.Но дали популярността и касовия успех са гаранция, че ще ги гледаме след десет,двайсет или трийсет години? 

Защото има класически филмови образци, издържали присъдата на времето и останали в златния културен фонд на човечеството.В тях, режисьори,актьори,сценаристи са оставили най- доброто от своето „второ аз“- азът на творчеството,фантазията, въображението.Сред тази плеяда творци, достойно място заема големият швейцарски  актьор Бруно Ганц /1941-2019/- една от легендите на киното в германоезичния свят..

Преди да блесне в киното, Ганц си завоюва легендарен статут в театъра,където прави епохално изпълнение на Фауст от едноименната пиеса на Гьоте /2000/, под режисурата на един от най-големите театрални режисьори на нашето време, Петер Щайн.

В киното, той също не върви по отъпканите пътеки.Започва активно да работи с двама от най-значимите представители на режисурата на 20 век- Вим Вендерс и Вернер Херцог.

Играе една от главните роли в шедьовъра на Херцог- „Носферату“/1979, а след това създава образа на ангела във вълшебната приказка на Вим Вендерс- „Криле на желанието“/1987/.През 2004 год. създава най-убедителния образ на германския диктатор Адолф Хитлер в киното.

Получава най-големите награди за кино в германоезичния свят.През 2012 година, на негово име е наречен дори астероид.Играе и други изключителни личности- Антоан дьо Сент Екзюпери,кардинал Стефан Вишински, Зигмунд Фройд….

Но независимо от мощта на второто,творческо аз, Бруно Ганц остава един от най-уважаваните и обичани партньори и личности в театъра и киното на 20 век

Автор: Георги Караджов

Едва ли има по-популярен герой в световната драматургия от този на Хамлет, от едноименната пиеса на Уйлям Шекспир.Огромна е литературата свързана с изследване на героя и дали има реална съществувала личност, която е негов прототип. Дори днес не съществува общо съгласие между научната общност, кой може да е бил истинския Хамлет.Все пак, в бурния двадесети век се откриват публични фигури и творци,чийто живот и дело сякаш в голяма степен следват житейския и интелектуален път на прочутия датски принц.

Чешкият поет и издател, Владимир Холан /1905-1980/ е с „неблагороден“ произход, но жизнения му път и творчество по удивителен начин напомнят прочутия  Шекспиров герой.Както него, той е обсебен от темата за смъртта.Сгихосбирката му „Триумф на смъртта“/1930/ , която го превръща в най-видния представител на чешкия сюрреализъм.

Както самотника от Елсинор, той е неразбран от своите съотечественици и съвременници.Обявява се против Мюнхенското споразумение,което реално подарява Чехословакия на хитлеристка Германия,когато мнозина го подкрепят.Приветства съветската армия,като освободителка на Чехия и Европа и дори влиза в Комунистическата партия.

И точно,когато комунистите завземат властта в Чехословакия /1948/ скъсва с тях.Обвинен е във формализъм и му е забранено да публикува до 1962 година.Мнозина от приятелите му загиват в сталинските чистки.Точно, с творчеството си от 60 те години, Холан се утвърждава,като един от най-големите световни поети на 20 век.Тогава публикува сгихосбирките „История“/1963/, „Болка“ /1965/, „Смъртни мъки“ /1967/, „Петелът на Асклепий“ /1970/.Поетичният му език поразително напомня монолозите в прочутата пиеса на Шекспир с неясния си език,трагични теми и песимистични настроения.

Но за негов шедьовър се счита поемата му „Нощ с Хамлет“/1964/.В Чехия, тя се приема,като най-голямото произведение на чешката поезия през 20 век.През 1969 година, на вълната на Пражката пролет е номиниран за Нобелова награда по литература, а през 1973 година получава голяма международна поетична награда в Брюксел.Престава да пише в 1977 година,когато любимата му дъщеря умира от синдрома на Даун.

Така замлъква гласа на истинския Хамлет на поезията на 20 век- Владимир Холан“.

 Георги Караджов

За развитието на всяка област от познанието, са необходими база данни от натрупани знания и методи,които да позволяват нейното развитие.Физиката на ниските температури не прави изключение.Когато коментираме развитието й в бившия Съветски Съюз едно име изплува в нашето съзнание- великия физик и учител,лауреата на Нобелова награда по физика Пьотър Капица.

Но всъщност, най-важната руска експериментална физична школа по ниски температури е била тази в Харков /Украйна/.Неин създател и мотор  е големият съветски, и украински физик Борис Лазарев /1906-2001/Той я оглавява след тежкия удар,който понася  физиката на територията на Украйна, по време на сталинските репресии.В тях загива и учителя на Лазарев- големия физик, Лев Шубников.

Още първите експерименти на Лазарев във физиката на ниските температури, придобиват световна известност и са признати за „триумф на физическия експеримент“.Той заема мястото на Шубников,като ръководител на криогенната лаборатория на Харковския физико-технически институт /1937/.Изследванията му на квантовите осцилации на металите, поставят основите на „фермиологията“- модерната квантова теория, на електронните свойства на металите.

Открива способността на свръхпроводниците, да се променят в среда с микровълново лъчение.Създава метода на „студената бомба“-изследване на металите едновременно при високо налягане, и дълбоко охлаждане.Чрез него се откриват електронно-топологичните фазови преходи.Най-важното научно направление в съвременната физика на ниските температури.

Студентите му Веркин и Галкин създават съответно Института „Веркин“, по физика на ниските температури и нискотемпературно инженерство в Харков и Физико-техническия институт в Донецк.

Освен всичко друго, Лазарев  е личност с изключителна ерудиция, истински лидер не само в научната сфера. Ученикът му Веркин създава и реномираното научно списание „Физика на ниските температури“.

Патриархът Лазарев изгражда фундамента на физиката и техниката на ниските температури в Украйна.

  Георги Караджов

Един от основните философски въпроси е между съдържанието и външната форма.Във всяка сфера от обществения живот на хората, могат да се открият разминавания между истинския проблем и неговото „адаптиране“, към разбиранията на широката публика.Така често, същността на нашите грешки  се „обвива“ от блестяща на вид, но куха външна форма.

Ефектът „Гершенкрон“ доказва,  че рекордния  растеж на съветската икономика е резултат не на реално икономическо развитие, а на „забулването“ на проблемите на икономиката, с „блестящо“ конструирани цифрови модели.Неговото отчитане дава възможност да се определи действителния, а не изкуствено завишен растеж,който регистрират икономиките на социалистическите страни.

 Неговият откривател Алексаднър Гершенкрон /1904-1978/ е роден в Одеса /тогава част от Руската империя/, в семейство на бележити интелектуалци.То напуска Русия по време на Гражданската война. Първоначално се установяват във Виена,където Александър защитава докторат във Виенския университет.По-късно заминават за САЩ,където Гершенкрон започва работа във Федералния резерв- най-голямата централна банка в света и става водещ експерт в нея по съветската икономика.Издигнат е до ръководител на Международната секция в нея.

По-късно, в продължение на 25 години е професор по икономическа история и съветски изследвания в прочутия Харвардски университет…

Той е основоположник на теорията за изостаналостта и нейното значение, за развитието на държавите.Противно на общоприетото мнение доказва, че изостаналостта дава възможност на държавата да има по-високи темпове на икономически растеж от развитите и да прилага по-иновативни бизнес подходи,които да позволят настигането на по-богатите страни.В тази насока дефинира значителната роля на държавата,коята трябва да инвестира активно в икономиката,която страда от недостиг на капитали в сравнение с по-напредналите държави, за да стане възможен по-ускорения растеж.Нещо,което силно напомня състоянието на източно европейските държавивключително България, по отношение на по-развитите западно европейски страни.Американската асоциация по икономическа история учредява наградата „Александър Гершенкрон“, за най-добра дисертация в областта на икономическата история в САЩ и Канада.

Творчеството му става пример за обективен и безпристрастен прочит на икономическата история.

Георги Караджов

Прибалтийските държави Литва,Латвия и Естония са заемали уникално място в Кралство Швецияq в годините на най-големия му разцвет.Когато стават част от Руската империяq те дават най-забележителните морски командири,моряци и инженери на Русия.Прочутият генерал Едуард Тотлебен – пълководецът приключил битката при Плевен по време на Руско-турската война в полза на Русия е латвиец по произход.По време на съветската епоха Литва,Латвия и Естония запазиха своето уникално и неповторимо място.За истински център на целия регион е призната столицата на Латвия-Рига.Аурата на този град в пост- съветското пространство може да се сравнява само с  това на Одеса в Украйна.          Рига е роден град на не една и две значими личности на нашето време.Тук е роден един от най-блестящите шахматисти на всички времена, Михаил Тал.Точно тук са родени и легендарните музиканти-братята Миша и Валери Майски.Валери е прочут органист,клависинист и музиколог, но истинската световна слава на фамилията носи Миша- един от най-великите виолончелисти на нашето време. Роденият в Рига Миша Майски е съученик с великия по-късно балетист Михаил Баришников.

По покана на знаменития Мстислав Растропович, продължава музикалното си образование в Московската консерватория.На следващата година става лауреат на Московския международен конкурс „Чайковски“.Когато през 1969 година сестра му Лина Якобсон заминава за Израел,Миша е несправедливо осъден на една година  принудителен труд.

През 1972 година, съветските власти му разрешават да напусне страната и той се установява в Израел.Учи при Григорий Пятигорски в Лос Анджелес и така става единствения виолончелист на 20 век, който е учил при двамата най-големи на виолончелото  Растропович и Пятигорски.

По време на изключителната си кариера, той свири с най-големите диригенти и класически музиканти на века. През1995 година прави първия си концерт в Москва след 23 годишно прекъсване.Дъщеря му Лили става известна пианистка, а сина Саша световноизвестен цигулар.Дори правят съвместни концерти под името „Трио Майски“.Наскоро имаше концерт в България с оркестъра на БНР.

Така, космополитния град Рига дава на света великолепното трио- легендарния шахматист Михаил Тал и най-големите балетист и виолончелист на нашето време Михаил Баришников и Миша Майски.

Георги Караджов

Информационния поток,който се излива върху нас всеки ден е толкова голям,че е труден за преработване.Човек би си помислил,че при изобилието от информационни източници до нас достига най-точната и правдива информация.Но както можем да се убедим от собствения си опит, това далеч не е така.На моменти вместо да получим по-голяма яснота и разбиране за проблемите,които трябва да решим, се заливаме с ненужен информационен- спам,който не ни позволява да вземем информирано решение.Затова ясната,конкретна, синтезирана мисъл, с която понякога се срещаме в нашите търсения, ни прави толкова силно впечатление.В социалните науки опасността от „забулване“ на проблема е особено висока,но има и примери в обратната посока.                              

Don Patinkin/Дон Патинкин//1922-1995/е израелско-американски икономист.Той не е сред най-популярните имена в икономическата наука,но има легендарен статут в областите,в които провежда изследванията си.Независимо, че е роден в Чикаго в семейство на полски евреи, още от малък е решен да напусне сравнително спокойния живот на американската средна класа и замине за Палестина. Може би затова, освен икономика в Чикагския университет изучава и Талмуда в Еврейския теологичен колеж на Чикаго.Започва да преподава в Университета на Чикаго,но при първата възможност през 1949 год. емигрира в новосъздадената държава Израел.Става професор в Еврейския университет на Йерусалим, а от 1956 година е директор по изследванията във фондацията „Фалк“.В това си качество е признат за основоположник на израелската икономическа школа. Благодарение на него, тя придобива световна известност.Израелски икономисти печелят и няколко Нобелови награди по икономика.

Ясната мисъл е отличителна черта,както на учителя,така и на учения Патинкин.Само в три страници от най-известния му труд –„Пари,лихва и цени“  разработва теорията си за трудовия пазар, и свързаното с нея понятие за пълно равновесие на безработицата.Това е един от най-съществените приноси в Кейнсианската икономика след Втората световна война.Връх в административната му кариера е избирането му за президент на Еврейския университет в Йерусалим.

Неговият подход при интегрирането на теорията на стойността и монетарната теория на основата на реалните баланси, са истинска класика в кейнсианската, и монетарната теория на втората половина на 20 век.

Със своите постижения, Патинкин дава пример за силата на точността,прецизността и яснотата в такава „забулена“ от неясноти област,като икономиката.

 Георги Караджов

Голямото изкуство поразява нашето въображение…Дотолкова сме завладени от сюжета,историята,изпълнението, че рядко си задаваме въпроса- как е постигнато това?Ако внимателно изучаваме живота и делото на големите майстори ще се изненадаме, колко труд и подготовка отнема постигането на тези зашеметяващи резултати.

Скулптурите на Микеланджело издават изключително познаване на структурата и органите на човешкото тяло.Не само в състояние на покой, но и в движение.Поразителната сила на изображението се постига с максималното разкриване на реалното и неповторимо в своята хармония човешко тяло.Анатомичните познания на Микеланджело не отстъпват на тези, на голям специалист анатом.

Известни са многобройните дисекции на трупове,които прави Леонардо да Винчи, за да изучи вътрешното разположение на човешките органи.

В  автобиографията на големия актьор сър Майкъл Кейн,  елегантно и с хумор,се описва сложния процес по подготовката на всяка роля.  Колко познания и сериозна работа се изисква,за да се постигне спонтанното, и строго индивидуално излъчване,което големите творци постигат в киното, и на театралната сцена.Един от забележителните   примери,които дава е как „спонтанните“ диалози във филмите на Уди Алън се раждали след месеци упорита работа, на сценариста Алън.

Дори, гениалния Салвадор Дали,чийто творби се сочат за пример как трябва да се представи човешкото съзнание,се подготвя старателно за своите „полети на въображението“.Ново изследване разкрива съдържанието на творческия му процес.В стремежа си към съвършенство, Дали дори прави триизмерен скеч на своя бъдеща картина гледана от птичи поглед,за да усети какво би могло да бъде въздействието й върху зрителя.

Дали   изненадва  с художественото влияние  ня творчеството си, големия испански художник Франсиско Зурбаран и големия испански математик  архитект Хуан де Ерера.

Според мен, съвременния строго специализиран подход на научно изследване и разграничаването на изкуството и науката,  няма да доведат до по-добро разбиране, и обяснение на процесите в тях.

Нека съзнанието ни бъде отворено за всички възможности, за да добием по-комплексна и обективна картина на света,в който живеем.

Георги Караджов

Живеем в епохата на рекламата.Всичко е на показ,дори неща,които не са за показване.Голяма част от интелектуалците и творците се стремят към медийна изява,за да бъдат забелязани от широката аудитория.За съжаление обаче, днес трудно можем да открием новия Шекспир или Тургенев.Сякаш навсякъде доминира „масовия“ вкус.А междувременно се появяват големи фигури,които обстоятелствата и висшите държавни интереси скриват от нас.

 Академик Сергей Корольов-бащата на съветската ракетна програма е осъден  като „враг на народа“ и добива злато при нечовешки условия, в един от концлагерите на Сталин.По чудо оцелява и отново го викат в Москва.При най- големите успехи на Съветския съюз през 50- те години на 20 век, името му не се споменава.Официалните власти го наричат „Главния конструктор“.Светът разбира името му след неговата смърт.

Академик Юлий Харитон е истинският мозък на съветския ядрен проект.Произхожда от семейство на „врагове на народа“.Баща му изчезва в съветските концлагери и дори сина му не разбира какво се е случило с него.Забранено му е да напуска Съветския съюз.Името му става известно след перестройката и Горбачов.

Великия физик Енрико Ферми не дава оценките си напразно.Той нарича свой колега физик „Единствения истински гений,който съм срещал“.Съмнявам се да сте чували неговото име.И аз не го знаех доскоро-Ричард Гаруин.Постиженията му са многобройни,но повечето са с гриф „строго секретно“.Създава първия в света действащ дизайн на термоядрена бомба/1952/.Проектира и създава първия в света шпионски спътник-за което е признат за един от 10- те създатели на американското разузнаване.Неговите открития позволяват ядрения магнитен резонанс да бъде използван в медицината за диагностика на тежки заболявания,включително рак.Той е в основата на създаването на модерните системи за контрол на въздушния трафик,екраните,които се задействат с докосване,цветните монитори,лазерните принтери,сателитната навигация- има 47 патента.Съветник е по сигурността на американските президенти от Кенеди до Обама.

За да може да се справи с предизвикателствата света би трябвало да „превърне“ такива фигури в героите на нашето време.

  Георги Караджов

 Характерна за нашето съвремие е „златната среда“.Понятието, въведено от великия римски поет и мислител Хораций  дефинира състоянието при което, ние сме в относително равновесие със себе си и околната среда.Нещо повече, той поставя като основна цел на всеки човешки живот, постигането на „златното сечение“ на нашите материални и духовни цели.Изразът придобива такава популярност, че се използва и дори днес,с променен смисъл.За съжаление, в нашия живот неочаквано възникват събития и изпитания,които ни извеждат от това „блажено състояние“ на света, и ни хвърлят в зоната на несигурността.В този случай е още по-важно да сме в състояние да можем да предвиждаме тези драматични събития,за да сме способни по-добре да се справим тях.

 Германският астроном F.K.Thielmann /Тилман/1951/ се прочува със своите предсказания на екстремални събития в космическото пространство.Той е световно признат експерт в предсказването на експлозии на звезди,възможни ядрени реакции в атомните ядра,ниво на активност на силно нестабилните ядра.

Неговите изследвания покриват всички най-важни процеси,които се случват в звездите- от влиянието на ядрото върху звездната еволюция, през формирането на тежки елементи в космическото пространство до химическата еволюция на галактиките.Защото се оказва, че за да опознаеш екстремалното и необичайното, трябва да си запознат с всички особености на научната сфера,в която работиш.

Неговите изследвания достигат до дефинирането,предсказването и моделирането на най-екстремалните космически събития,които носят информация включително за бъдещето на нашата планета-избухвания на супер нови звезди и космически източници на рентгеново лъчение, колапса на супер нови и хипер нови звезди,сливането на неутронни звезди.Това са най-тежките за изследване сфери на астрономията и астрофизиката,за които дори няма разработени адекватни теоретични модели.

Пионерските му открития получават световно признание.Получава медала „Ото Хан“/1978 год./,става член на Американското физическо общество ,награден е с най-голямата награда за изследвания в астрофизиката на САЩ „Ханс Бете“/2008 год../.2020 получава най-голямата световна награда по астрофизика, на името на великия Карл Шварцшилд- най- големия астрофизик на 20 век.Може би научния свят осъзнава, че в сегашния свят на пандемии и катаклизми, точно пионерите и иноваторите в изследването на екстремалното и необяснимото, ще бъдат нашето спасение в буквален смисъл. Защото за да се справиш със сериозния проблем, просто трябва да се „гмурнеш“ в него.

Георги Караджов

Днес ,светът  е пленник на успеха.Заради него се свалят килограми,предизвикват скандали,произвеждат се откровено комерсиални неща.Интересуваме се от най-голямата компания,най-богатия човек,най-известната личност…най…най…най.Но както знаем първите са малцинство, а какво правим с останалите.Защото често сред тях има същото,ако не по-голямо качество от тези на „първия“ред.Такова е положението и в изкуството.Припомняме си Ренесанса и започваме с имената-Леонардо,Микеланджело и някъде на трето място Рафаело.Класирали сме трети един от най-великите художници и архитекти на всички времена.Така става и с „по-малко“ известните.Например в архитектурата на рококо в Северна Италия, блестят Филипо Ювара,Гуарино Гуарини и някой си Bernardo Vittone /Бернардо Витоне/1704-1770/…Дали е по-малко заслужил от тях? Със сигурност принадлежи към по-богато от техните семейство от Торино, а негов чичо е известният архитект Джан Плантери.Може би затова не е любимец на кралския дом на Савоя,който управлява Пиемонт /Северна Италия/.Работи с Гуарини /1735-1737/, а след смъртта на Ювара /1736/ Савойската династия предпочита по-близкия до нея Бенедето Алфиери за кралски архитект.Така Витоне се превръща в преуспяващ архитект,но на частна практика в Торино.А може би им е отстъпвал по талант? Според специалистите, той комбинира в своите архитектурни шедьоври откритията на Ювара в областта на архитектурното пространство и гениалността на Гуарини,като инженер и иноватор.Но това може да се види в проектираните и построени от него местни църкви- далеч от големите градове, и централните пътища.В тях комбинира „изпъкналите“ и „вдлъбнати“ параклиси на великите Ювара и Боромини със „съвършените“ куполи на Гуарини.

Написва два трактата по архитектура /1760 и 1766/, в които разглежда връзката между традиционната ренесансова музикална теория за пропорциите,проективната геометрия и архитектурата,като отдава дължимото на учителя си Гуарино Гуарини.В тях, математически доказва точните класически пропорции на сградите.

Едва днес, историците и теоретиците на изкуството успяват да оценят адекватно, един от най-оригиналните и креативни гении в историята на архитектурата.

Който е третият по популярност и признание архитект на северно италианското рококо.

Георги Караджов