Новостите ни заливат отвсякъде.Животът ни се променя необратимо от новите технологии,средства за комуникация,открития в точните и хуманитарните науки.Изменение търпи не само материалния ,но и духовния ни свят.В края на 50- те и началото на 60- те години на 20 век,  светът на киното бе разтърсен от френската „нова вълна“.Нейни емблеми стават великия режисьор Жан Люк Годар и прочутия му филм „До последен дъх“.Дръзките френски творци преобръщат представите за филмови герои,кинематографичен език и монтаж.Влиянието е толкова силно,че излиза извън рамките на професионалистите,които се занимават с кино,като променя модата,начина на живот и мисленето на обществото.Румъния също има своята „нова вълна“.Тя  започва  в началото на 21 век.

Cristi Piu Puiu /Кристи Пиу Пуиу/ /1967/ е румънски филмов режисьор,сценарист и продуцент.Роден е в Букурещ. През 1992 година става студент в Художествения департамент на Висшето училище по визуални изкуства /Женева-Швейцария/.Следващата година се премества в Департамента по филмово изкуство на училището и го завършва през 1996 година.След завръщането си в Румъния, започва да пише сценарии и режисира първите си филми.Жени се за Анка Пуиу.През 2004 година с  нея и Алекс Мунтеану създават прочутата филмова продуцентска къща „Мандрагора“.

В 2001 година излиза дебютния му ниско бюджетен филм „Тесто и тесто“.С него започва румънската филмова „нова вълна“.Следващото му произведение „Цигари и кафе“ печели голямата награда „Златна мечка“, на прочутия Берлински фестивал за късометражен филм /2004/.“Смъртта на господин Лазареску“/2005/ се превръща в световното филмово събитие на годината.Черната комедия за болен  възрастен мъж, който е разкарван с линейка от болница в болница,тъй като лекарите отказват да се грижат за него, предизвиква фурор на най- реномирания кинофестивал,този в Кан,където печели Голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“.През 2006 година печели 47 други филмови награди,както и няколко номинации на Асоциацията на американските филмови критици.

По примера на големите творци Ерик Ромер и Кшищоф Кешловски, започва заснемането на 6 филма по 6 истории от покрайнините на Букурещ.Вторият филм от поредицата, участва на кинофестивала в Кан/2010/.Творбата му „Сиера Невада“ също е селектирана за конкурсната програма в Кан /2016/.

Във време на подем на българското филмопроизводство, би било полезно да използваме опита на северните ни съседи, за пробив в световния филмов елит.

Георги Караджов

Трудно е да се говори за страданието.Щастливите и безоблачни дни на нашия живот ни зареждат с енергия,нови впечатления,приятни запознанства.Но когато облаците се сгъстят,обстоятелствата се изправят срещу нас и не можем да им се противопоставим.В главата ни нахлуват тежки мисли и предчувствия, напрежението расте, а енергията ни  сякаш се изпарява. Ако съумеем да преодолееш нещастието и гнева, в  нас отново се влива енергия,обзема ни спокойствие,възстановяваме равновесието си  и продължаваме напред.Изпитанията обикновено ни правят по-силни,чувствителни и способни да сътворим неочаквани за  нас творения.Когато преодолеем себе си, не само можем да дадем пример на останалите,но и да създадем в себе си творчество, с непреходна стойност.                        

Herta Muller/Херта Мюлер/ /1953/ е германска романистка, поетеса есеистка от румънски произход. Тя е родена  в Нитчисдорф област Тимиш  /Румъния/.Дядо ù е католик,немец по произход, богат фермер и търговец, чията собственост е конфискувана от комунистическия режим.Баща ù служи    в редиците на SS по време на Втората световна война, а след нея като шофьор на камион.През 1945 година ,тогава на 17 години,  майка  й е депортирана заедно със 100000 членове на германското етническо малцинство в Румъния, в концентрационни лагери в бившия Съветски Съюз.Освободена е през 1950 година.

Херта завършва Висше училище,след което започва да следва германска история и румънска литература в Западния университет в Тимишоара         /Румъния/. През 1976 година работи в завод, като преводач от немски а през 1979 година  е уволнена,защото отказва да сътрудничи на Секуритате /румънската тайна полиция/.Започва да пише и става член на група германско-езични румънски автори,които се борят за свобода на словото в Румъния. През 1987 година напуска родината си заедно със съпруга си, германския писател Ричард Вагнер и заживяват в Западен Берлин, по-късно в Германия.През 90- те години, творчеството й получава световна известност.В него, тя разглежда собствения си живот,както и този на германското етническо малцинство в Румъния, по време на режима на Чаушеску.В най-известния си роман „Разлюляния дух“/2009/ на 304 страницзи  описва депортацията на германското етническо малцинство в Румъния, по време на съветската окупация  в лагери за принудителен труд.Получава световно признание- лауреат е на литературните награди „Клайст“/1994/, Дъблин/1998/,както и на наградата Франц Верфел за човешки права/2009/.Получава Нобеловата награда по литература /2009/- „за прозата си,която поетично и честно разкрива съдбата на потиснатите и онеправданите“.Със своя живот и творчество, Херта Мюлер разкрива изцелителната сила на страданието.

 Георги Караджов  

Най-спокойно е в тила.Истинските битки са далеч, а хранителните припаси близо.Тиловаците не водят военните кампании, а само ги подпомагат.Така е и в другите области на живота.Средния административен персонал на големите фирми или администрации получава солидно възнаграждение,има ограничени отговорности и отсъства от взимането на големите и важни решения.Звездите на големите филми са няколко,а изпълнителите на второстепенните роли в тях мнозинство.Не случайно, малцина са личностите оставили собствен отпечатък в световната история. Но когато дойде време за съдбоносните избори, за големите и важни решения на нас не ни трябват „тиловаци“, а личности и фигури,които са в състояние да дадат решения и да носят цялата отговорност да тяхното изпълнение.Те са малцинство.Без тях е невъзможно да се придвижите решително напред.Те са вашия авангард за преодоляване на „непреодолими“ прегради.Колкото по-малка е държавата и организацията,толкова по-големи са отговорностите и трудностите пред авангарда.Големите и силните могат да си позволят да привлекат лидери и визионери от други държави.По-малките и неразвити страни, като Румъния и България трябва да разчитат на себе си.                                       

Eugene Ionesco/Йожен Йонеско//1909-1994/ е френски драматург от румънски произход.Роден в Слатина /Румъния/, той прекарва по-голямата част от детството си във Франция.От 1928-1933 година следва френска литература в Университет на Букурещ. През 1938 година защитава докторат във Франция.

От 1939-42 година живее в Румъния, преди да се върне отново във Франция /1942/.Като великия си събрат по перо Самюел Бекет, започва късно кариерата си на драматург. През 1948 година се представя първата му пиеса „Плешивата певица“.Тя придобива световна известност и признание, а той е признат за един от тримата създатели на театъра на абсурда, наред със Самюел Бекет и Артюр Адамов.На 40 години научава английски език.

Славата мw нараства с „Убиец“/1959/,където главния театрален герой е сериен убиец.Придобива статута на жив класик с „Носорози“- блестяща критика и сатира на масово съзнание,психологията на тълпата и тоталитарното мислене.

В „Кралят умря“/1962/ основните теми в творчеството му самотата, крехкостта и незначителността на човешкото съществуване достигат своя апогей.Той е един от най- големите стилисти в историята на френския език.Избран е за един от „40 те безсмъртни“-член на Френската академия/1970/.Получава наградата Йерусалим/1973/.

Животът и творчеството на Йонеско са образец за авангардното мислене и действия на 20 век.

Георги Караджов 

Днес, времето е дефицитна стока..Модерните средства за движение и комуникация дават възможности,които бяха немислими допреди век.За часове можем да обиколим земното кълбо със самолет.Чрез своите джиесеми и компютри, за минути установяваме контакт с хора на хиляди километри от нас.За минути можем да извършим работа, за която в преди време са били необходими дни и седмици.Но за да стигнем дотук, са били необходими таланта и усилията на забележителни хора,които са живели преди нас.Сякаш забравяме за тях, увлечени в бесния ритъм на динамичното ни ежедневие.Една от областите „спестила“ най- много от тъй необходимото ни време, е ракетната техника и технология.Българинът Виден Табаков има важна роля в осъществяване на американската програма за стъпване на човек на Луната.Етническият  германец Херман Оберт, който е роден в Румъния,  е един от пионерите на ракетната наука. 

Hermann Oberth/Оберт//1894-1989/ принадлежи на германското етническо малцинство в Румъния. Роден е в красивия град Сабъу              /Румъния/.Сегашният президент на Република Румъния Клаус Йоханис е бил негов дългогодишен кмет.Повлиян от произведенията на великия Жул Верн, той прави първия си модел на ракета на 14 години.

Още в младостта си, той стига до концепцията за многостепенна ракета        / днес,най-модерните ракетни системи/, но му липсват условията да я осъществи.През Първата световна война е мобилизиран в германската армия и е изпратен  на Източния фронт срещу Русия. През 1917 година, представя първите си проекти на ракета с течно гориво и обхват 180 мили на пруския министър на войната Херман фон Щайн. В 1922 година предлага докторска дисертация,свързана с „ракетната наука“,която е отхвърлена,като утопична. През 1923 година я публикува  на собствени разноски, под името „Ракетата в космическото пространство“.  

През 1929 година издава учебник „Начини за осъществяване на космически полети“ на 429 стр. без да има докторска дисертация. През 1923 одина получава дипломата си за „физик“ в Университета Клуж /сега „Бабеш-Бойяй“/в Румъния  

1928-29 година е научен консултант във филма на великия немски режисьор Фриц Ланг-„Жена на Луната“. През 1929 година получава първата си награда „Реп-Хирш“ на Френското астрономическо дружество, за принос в „астронавтиката“.Същата година година конструира първия си ракетен двигател с течно гориво- негов асистент е Вернер фон Браун- създател на ракетите Фау 1 и 2 и Сатурн,с чиято помощ човек стъпва за първи път на Луната.Работи за германската ракетна програма, а след Втората Световна война и за американската космическа програма.  Учредено е общество на неговото име, за осъществяване на ракетни полети за цивилни цели.

Херман Оберт е ракетата на „ракетната наука“ през 20 век

Георги Караджов            

Вундеркиндите са странни личности. Някои  са изненадани от феноменалната си памет,която стресира околните. Други със заложбите си в различни сфери на науката и изкуството,проявени още в ранната си възраст.Обикновеното им мястото в историята е запазено.Кой не е чувал за чудото Волфганг Амадеус Моцарт,колосът Блез Паскал или създателя на кибернетиката Норберт Винер.Но не всички имат такава съдба.Много прегарят без време,изтощават умствения си и физически потенциал и остават само имена,под линия в хода на историята.Изключителни личности могат да се родят навсякъде,в големи или малки страни, в богати или бедни семейства,изостанали или напреднали етнически групи. България може да се похвали с такива личности.Съседна Румъния също.  George Enescu /Енеску/1881-1955/е румънски композитор, цигулар, пианист, диригент и музикален педагог.Той е най-важната фигура в румънската класическа музика.От най-ранна възраст композира кратки пиеси за цигулка.Първото му значимо произведение „Румънска земя“ за пиано създава на 5 години и половина. През1888 година,едва 7 годишен е приет във Виенската консерватория.Той е първият, който не е австриец и втория след великия Фриц Крайслер, приет в нея на такава възраст. През 1891 година дава първия си самостоятелен концерт във Виенския кралски двор,в присъствието на императора.Идолът му е великият немски композитор и диригент Йоханес Брамс.Завършва Консерваторията на 13 години със сребърен медал.

През 1895 година продължава образованието си в Париж,където в 1899 година завършва Парижката консерватория. На 16 години, през 1898 представя в Париж първата си зряла творба- Румънска поема с оркестъра,създаден от диригента и цигулар Едуар Колон.В голямото си творчеството,Румънска рапсодия /1901-02/,операта „Едип“/1936/,5 симфонии,симфоничната поема „Гласът на морето“, широко използва румънския фолклор.Открива и представя на широката публика великия цигулар Йехуди Менухин.1923 година прави американския си дебют- дирижира концерт на прочутата Филаделфийска филхармония в Карнеги хол- Ню Йорк.Придобива огромна популярност в Америка,като цигулар. През 1936 година е един от сериозните кандидати за главен диригент на Ню Йоркската филхармония, на мястото на великия Артуро Тосканини.След Втората световна война остава в Париж.Погребан е в прочутото парижко гробище Пер Лашез.Трудно може да се намери аналог на Енеску в българската музикална история.Според великия изпълнител Пабло Казалс-„Енеску е най-големият музикален феномен в историята след Моцарт“.

Георги Караджов

Обхванати сме от желанието да унифицираме.Социалните мрежи „моделират“ начина, по който се свързваме с другите хора.Информационните технологии се „изразяват“ на английски език.Приемаме,че езика на поезията е френският.Свързваме движението „магически реализъм“ с латиноамериканската литература и испанския и португалски език.Толкова сме запленени по обезличаването, че приемаме „унисекс“ модата, която може да се използва както от мъжете,така и от жените.Дори мисленето ни започва да си прилича.Отхвърляме всички форми на екстремизъм, приемаме политически коректното говорене и действие.От нас се очаква да осъждаме определени постъпки и подкрепяме други,тъй като така мисли мнозинството.Постепенно започваме да мислим като другите и забравяме за своята самоличност.А тя може да бъде забравена,но не и заличена.                                                 

Alfred Adler/Адлер//1870-1937/е австрийски лекар,психотерапевт и създател на индивидуалната психология.Той обръща специално внимание в своите изследвания на чувството за малоценност и комплекса за малоценност на всеки човек.Според него те играят решаваща роля,както в „изолирането“ на отделния човек от средата му, така и в индивидуалното развитие на личността.

Той поставя в основата на своята психологическа система човешкото същество като отделна индивидуалност, със своите собствени проблеми,положителни и отрицателни страни.Идентифицира,като основна задача на психологията преодоляването на комплекса за малоценност и интегрирането на отделния индивид в социалната му среда.За разлика от учителя си Фройд, подчертава решаващото влияние на социалния елемент в осъзнаването и израстването на отделната личност.Воден от това свое разбиране „отваря“ психологията към представителите на всички обществени прослойки.Въвежда психиатрията и психиатричната помощ в различните общности и доказва нейната значимост за разрешаване на личностните и социалните проблеми на отделния човек.

На тази основа се развива конфликта му със Зигмунд Фройд.Според Фройд психологията и психиатрията трябва да се прилагат само към отделния индивид и неговите проблеми.

Адлер е основоположник на холизма,като подход към разбирането и обясняването на действителността.Холизмът разглежда всеки проблем в неговата цялост и взаимовръзка с другите социални и духовни феномени.

Адлер еманципира личността в психологията на 20 век.

  Георги Караджов

Подсъзнателно се стремим към подредените неща.Предварително подготвяме работния си график за деня.Съгласуваме програмата си с другите членове на семейството.Планираме отпуската си съобразно с тази, на останалите служители на работното ни място.Стремим се да организираме информацията на нашия компютър така че да я ползваме най-лесно.Подредеността е станала неотменна част от начина ни на живот. 

Ами, ако не всичко е така подредено.Имаме плаващо работно време.Можем да работим не само в офис,но и в собствения си дом или ако графика ни е толкова натоварен,че не сме в състояние дори да си починем между две срещи?.Истинска какафония.                                         

Арнолд Шьонберг/Schoenberg//18741951/е  австриец по произход. Той е композитор,учител,музикален теоретик,писател,художник.Лидер на Втората виенска школа и основоположник на додекафонията.Създава атоналността-12 тонова скала,изградена от 12 ноти в хроматична гама.Той е първият модерен композитор,който развива музикалните мотиви без централна идея.Развива способа на вариацията- вариациите се получават от развитието на съществуващия музикален материал.

Нацисткият режим в Германия отхвърля музиката му,като нямаща нищо общо с музикалното изкуство.Великият композитор и диригент Паул Хиндемит я нарича „сонични оргии“ и резултат на „декадентски интелектуални усилия“.Същевременно заразява с нея много последователи,които творят и до днес.Сред студентите му са големите Албан Берг,Антон Веберн,Джон Кейдж.

Той въвежда иновативни музикални форми за представяне на своите произведения,които преобръщат представите за музикално възприятие през 20 век.Дава теоретична обосновка на подхода си към музикалното творчество.

Шьонберг доказва,че какафонията е един от съществените елементи на музиката и музикалното изкуство.

 Георги Караджов

Времето никога не ни стига.Работният ден не е достатъчен да обработим информацията,която получаваме на работното си място .Модерните технологии увеличават нашите възможности,но ограничават часовете за почивка.За един ден можем да обиколим собствената си държава или да прелетим хиляди километри до желана от нас дестинация.Скоростта ни на действие и придвижване е толкова голяма,че често не й обръщаме дължимото внимание,защото нашите физически и психически възможности са  ограничени. В определени моменти е необходимо   да спрем и натрупаме допълнителна енергия,за да продължим напред.

В забързаното ежедневие, такива моменти са рядкост.Толкова по-важно е да бъдат предварително планирани,за да се възползваме максимално ефективно от тях.Предварителното планиране е особено важно,когато предстои да реализираме големи и значими цели и начинания.Колкото по-ясна е целта,толкова по-вероятно е плановете ни да се реализира.21 век все повече налага необходимостта от „проектиране“ на нашето ежедневие..

Йозеф Хофман /Hoffman/ /1870-1956/ е знаменит австрийски  архитект,лидер на Виенския сецесион.Роден е в Пирница /днес Моравия-   Чешката република/. Ученик е на великия Ото Вагнер, във Виенската академия. През 1895 година печели Римската премия, с едногодишна специализация във вечния град.

През 1897 година заедно с Йозеф Олбрих, великия художник и декоратор Густав Климт и Коломан Мозер основават Виенския сецесион.

Той проектира стая,в която синтезира всички изкуства /1898/.Замества Йозеф Олбрих,като главен проектант на предградието на Виена-Хоеварте,където построява четири вили . През /1901-05/.1900 година гостува в Англия.

През 1902 година създава своя оригинален стил,в който основна роля играят контурите и пропорциите.В 1903 година започва издаването на списанието „Свещена есен“- орган на сецесионистите.

През1903 година с Мозер, създават Виенските работилници за проектиране,производство и продажба на предмети от бита.Те просъществуват до 1933 година и придобиват световна слава, които са образец за подражание  и до днес. От 1903 до 1905 година, Хофман проектира  едно от най- големите постижения на архитектурата на 20 век,санаториума в Пуркесдорф.

За  белгийският индустриалец Стоклет, през 1905 година проектира двореца Стоклет в Брюксела . Това е сграда с епохално значение, за световната архитектура и култура. В 1907 година, той създава немския аналог на Виенските работилници.

Хофман „проектира“ художествените критерии за изкуството на 20 век.

Георги Караджов

Издигнали сме в култ безопасността….Превозните средства са оборудвани с въздушни възглавници,които да ни предпазват при удар.По трасетата на големите състезания има специални коли за сигурност. Опасните участъци са допълнително обезопасени с предпазни ограждения.В жилищата си монтираме все по-модерни охранителни системи,които да ни предпазват от непредвидени опасности.Самите ние избягваме опасните или рискови действия.Рядко се подлагаме на сериозни физически и психически натоварвания.Предпочитаме неподвижното съзерцание на събитията, пред активното си включване в тях.Животът сякаш преминава покрай нас.

Дали това е най- подходящия подход?При нормално развитие на нещата не си поставяме този въпрос.Но когато сме притиснати до стената, съществуването ни придобива друг смисъл.Неусетно разбираме, че ни са необходими максимална концентрация, пределно ниво на физическа издръжливост,необичайна психическа устойчивост.

Волфганг Паули /Pauli/ /1900-1958/ е австрийски физик,роден във Виена.Баща му е известен лекар и биохимик,професор по колоидна химия във Виенския университет.През 1918 година завършва физика в Мюнхенския университет,където защитава докторат /1921/.Там учител му е великият физик и педагог Арнолд Зомерфелд, а колега и близък приятел един от създателите на физиката на 20 век Вернер Хайзенберг. През1921-22 година специализира при друг колос-Макс Борн в прочутия Гьотингенски университет. Една  година е асистент на основоположника на квантовата теория и забележителен философ Нилс Бор в Копенхаген.В1923 година става доцент по теоретична физика в Хамбургския университет През  1925 година формулира прочутия принцип на забраната- първо за електроните, а през 1940 година за всички елементарни частици.Според него, две тъждествени частици с полуцял спин, не могат да се намират едновременно в едно и също квантово състояние.Така създава нова научна дисциплина- квантовата химия и изяснява много неразрешими проблеми във физиката.За него получава Нобелова награда по физика /1945/

С Вернер Хайзенберг създава квантовата електродинамика.През 1930 година предвижда съществуването на неутриното- открито десетилетия по-късно- основа на куп научни дисциплини от неутринна физика до неутринна астрономия.

От 1928 год. до края на живота си е професор в прочутата Цюрихска политехника.

Той е признат за най- острия език и мозък в науката на 20 век Паули разсича като с бръснач гордиевите възли на научните загадки, напук на „безопасното“ научно съществуване.

Георги Караджов

Светлината дарява живот.Слънцето е основната причина да съществуваме на планетата земя.Фотосинтезата- основния процес,чрез който растенията поддържат жизнените си функции е немислим без слънчевите лъчи,достигащи до земната повърхност.Потоците слънчева енергия преминават през човешкото тяло и го зареждат.Те влияят на нашата психика,подобряват настроението,активират жизнените процеси.Не случайно най-високите нива на самоубийства се наблюдават в страните с най- малко слънчеви часове Норвегия, Швеция, Финландия. “Осветяваме“   се не само директно от източника-слънцето,но и от отразеното слънчево излъчване.

Понятието сияние има различни значения- отразяване на ярка светлина,изпускане на ярки отблясъци,светене.Често го използваме и в преносно значения.Светците, в различните световни религии се изобразяват с ореоли около главите си.Талантливите хора обикновено ни „озаряват“ със своето очарование,убедителност,блясък в очите.Сякаш неусетно попадаме под тяхното влияние и не можем да се освободим от въздействието им върху нас.

Lise Meitner/Лизе Майтнер//1878-1968/ е австрийски физик и радиохимик.Завършва Виенския университет/1906/.В периода 1917-1938 година ръководи физическия отдел на Института по химия „Кайзер Вилхелм“/Берлин/.Тя е първата жена професор по физика в Германия.

Основните и изследвания са в областта на ядрената физика и химия.Заедно с Ото Хан открива протактиния/1918/.Същата година изолира най- дълго живеещия му изотоп,за което получава наградата „Лайбниц“ на Берлинската академия на науките.Първа открива и правилно интерпретира емисията на Оже-електроните.Съвместно с Хан ръководи  група от учени,които за първи път откриват ядреното делене на урана.

Поради еврейския си произход през 1933 година емигрира в Дания, а по-късно в Швеция.В 1939 година с Ото Фриш за първи път в света обяснява теоретично процеса на ядрено делене на урана, осъществен експериментално от Ото Хан,разцепването на ядрото му и възможността за отделяне на огромно количество енергия.Тя въвежда и термина за него-делене.

Доказва, че по-този начин може да бъде създадено принципно ново оръжие- ядреното с огромни разрушителни способности.Предсказва верижната ядрена реакция на делене.

 През 1944 година, Ото Хан получава Нобеловата награда по химия за откриването на ядреното делене.И до днес, съществува дискусия в научните среди, дали наградата не е трябвало да бъде поделена с Лизе Майтнер.

След войната става чуждестранен член на Лондонското кралско дружество/1955/.Получава най- големите физични награди – медала „Макс Планк“ /1949/,наградата „Ото Хан“/1955/, наградата „Енрико Ферми“/1966/.През 1992 годива  радиоактивния елемент под номер 109 е наречен на нейно име-мейтнерий /meitnerium/.През 2000 година, Европейското физическо дружество учредява награда „Лизе Майтнер“.В 2010 година Свободния университет на Берлин е наречен „Хан-Майтнер“.

Със своето сияние Майтнер „осветява“ науката на 20 век

 Автор: Георги Караджов