Category Archives: Литература – изкуство и култура

Елена Мутева е жената, смятана за първата българска поетеса.

 ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПОЕТЕСА
Тя е първата българска интелектуалка и сестра на Димитър Мутев – учен и преводач, както и първият българин, получил научната степен доктор по философия в Бон, Германия.
Той е основател и директор на небезизвестната българска гимназия в Болград,Одеса. Негов е и първият превод на български език на романа „Чичо Томовата колиба” от Хариет Бичър Стоун.
 
Двамата се раждат в семейство на влиятелен търговец от Калофер. Димитър е по-голям и идва на бял свят през 1818 г, а Елена- през 1829 г.
Семейството рано се премества в Пловдив, а заради кърджалийските нападения,по-късно емигрира в Одеса. Незавидна е съдбата на това българско семейство, потърсило спасение далеч от красивата балканска долина.
Коварната туберкулоза отнася бащата, майката, както и две от сестрите. Елена израства в дома на леля си Ана и съпруга й Стефан Тошкович и под закрилата на нейните братя. Одеса, известен като град на българското културно емигрантство, има голямо значение за нейния житейски и творчески път.
Въпрос на чест е за всеки заможен българин да изпрати детето си да учи в Русия. Страната е предпочитана в някои отношения пред Европа, но най-вече заради това, че и жените могат да получат образование, наравно с мъжете.
В Одеса младата интелектуалка е в кръга на българските възрожденск идейци – Найден Геров, Сава Филаретов, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Васил Априлов. Домът на семейство Мутеви се превръща в своеобразен литературен салон, в който се събират писатели, журналисти, студенти, млади и образовани хора, които обсъждат културните събития и процеси.
Българката проявява изключителен интерес към родния фолклор, издирва, събира и подрежда народни песни, предания и легенди.
До днес са известни само две произведения на поетесата, достигнали до нас – одата„Бог” и стихотворението „Басня”. За съжаление тя много рано последва съдбата на най-близките си – умира от туберкулоза само на 25 години в Одеса, където е погребана. През 1858 г. – четири години след смъртта й, стихотворенията се появяват в сп. „Български книжици”, издавано в Цариград и редактирано от брат й Димитър Мутев, а 30 години след като поетесата си отива от този свят, одата „Бог” е отпечатана в Христоматията, в първата наша антология на Иван Вазов и Константин Величков, по която са учили няколко поколения.
В сп. „Български книжици” са публикувани и преводите й от руски език (1858 г.) „Турски приказки” – по руското издание на арабския сборник „Приказки за четиридесет везира и царицата” и произведението на Александър Ф. Велтман „Райна – българска царкиня”, преведено през 1852 г. Така тя става втората българска преводачка от чужд език, след превода от сръбски език на Станка Николица на произведение на Доситей Обрадович.
Елена Мутева е само 15-годишна, когато се среща и разговаря с големия руски изследовател и фолклорист проф. Виктор Григорович, на когото успява да докаже различията между сръбския и българския език, различното звучене и структура и защо те не могат да бъдат приравнени. Нещо повече – гордата българка пламенно оспорва изказванията, че българският разговорен език е неблагозвучен и не е подходящ за поезия. След запознанството си с младата интелектуалка, Виктор Григорович пише в дневника си: „Тази среща ме възнагради за всички неудоволствия. Миловидна, естествена … привързана към родината си… Тази среща трява да остане паметна…“
Произведението „Бог” на Елена Мутева е първата ода в българската литература за възхвала на Твореца. Макар и написано под въздействието на одите на Гр. Р. Державин, то се появява във време, когато Родината ни е потънала в мракобесието на чуждо религиозно потисничество и когато се спори дали въобще може да се пише поезия на български език. По този повод Марина Младенова в монографията си за Елена Мутева казва: „…Това е завоевание, възможно само за закалена и извисена духовно Личност. С главна буква.”
Второто й стихотворение „Басня” е написано под влияние на произведенията на руския баснописец и сатирик Крилов. Въпреки това в него тя влага своето творческо отношение и поетическа нагласа.
По това време в Одеса младият Найден Геров започва първите си преводи от руски език, пише стихове и пътеписи, а с творбата си „Стоян и Рада” поставя началото на интимната лирика в новобългарската поезия. Според изследователите точно младата и красива българска интелектуалка Елена Мутева е голямата и неосъществена любов на бъдещия голям просветител. Тяго е вдъхновила да напише поемата „Стоян и Рада”, както и някои от другите му произведения от този период. Най-вероятно тя стои и зад решението на Геров да започне да издирва, събира и подрежда огромния материал за издаването на Тълковен речник на българския език – един непостижим и ненадминат и до днес научен труд в областта на езикознанието.
Въпреки, че е живяла на този свят само 25 години, Елена Мутева оставя своята дълбока следа в българската възрожденска история. А ние, днешните българи, нека по-често да обръщаме поглед назад, защото ако не знаем кои сме и не помним миналото си, не можем да имаме бъдеще.
 
БАСНЯ
Елена Мутева
Веднаж магарето облече ся
в асланска кожа и повлече ся
да плаши человецити в полето.
– Сега съм аз висок и преголям,
сега съм аз същий като аслан:
Така говоряше си магарето
и пусти ся да тича по полето.
След малко види нашийт аслан
овци пасат, при тях йедин чобан,
на друго място там седи чобанска
челяд от синове и дъщери.
Като видяха кожата асланска,
поченаха да бягат на йедно –
само чобанът наш не ще да бяга!
Пред нйего светят в аршин уши,
и той позна асланът по ушити.
Дръпва тозгизи той едно дръво,
почена да го чеши по плещите;
магарето без кожа ся истяга
и на земята без живот си ляга.
сп. „Български книжици”, г. І, 1858 г., ч. ІІ, кн. 9.
БОГ
О, Боже, Боже!
Великий Боже!
Кой Тебе може
да те постиже?
Кои не са слепели,
кога са смело щели
да видят Твойт лик?
Кои не са немели,
кога те биха щели
с нечистий си език
да хулят Тебе, Творче?
О, Боже, Ти, Великий!
Великий наш Боже!
Велика Твоята е слава,
голяма – Твоята държава!
Да видя Тебе аз не смея,
пред Твойто име аз немея,
пред Твойте очи аз бледнея,
пред Твойта слава аз слепея!
И тая планина висока,
която виждам пред очити,
и там една река широка,
която пада от гората,
не са ли те творения Твои?
И тия страшнити планини
не си ли ги направил с слово Ти,
за да познаем Твойти доброти?
И тая хубава природа,
що е пълна с красоти,
в която царствова свобода,
не си ли я направил Ти?
Не видя ли аз в нея Твойт лик,
Не видя ли могуществото Ти?
О, Боже! Боже, как си Ти велик!
Как са вилики Твоити доброти!
Ако почена да се моля,
То да се моля аз забравям!
Почена да се удивлявам
на Твоята сила, красота,
аз Твойто име прославям,
прославям Твойта доброта.
http://patrioti.net/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%81%d0%b0/

Непознатата история на Китай

Image
През последните десетилетия влиянието на Китай в международен план нарасна значително. Този факт не е особено изненадващ – все пак става въпрос за страната с най-многолюдно население, която е и сред водещите световни икономики.
В същото време Китай има хилядолетна история и богата култура, за които повечето хора на Запад не знаят почти нищо. В следващите редове може да се запознаете с няколко любопитни и изненадващи подробности за миналото на азиатската страна:
Първите градове по поречието на река Хуанхъ се появяват още през епохата на Неолита.
Писмената история на Китай започва с управлението на династията Шен, продължило в периода 1550 – 1046 г. пр. Хр.
В наши дни Шанхай е най-големият град в Китай и едно от най-натоварените пристанища в света.
Дълго време той не е сред най-значимите населени места в страната, но това се променя през XIX век, основната причина за което е стратегическото му местоположение при устието на река Яндзъ, което го прави идеално място за търговия със Запада. Любопитна подробност от историята на Шанхай е, че през първата половина на XX век това било единственото пристанище, което приемало евреи, бягащи от нацисткия режим, без да има визови ограничения.
Най-старата печатна книга в света е създадена в Китай през 868 г.
Става въпрос за будистки текст, наречен „Диамантената Сутра“. Той бил открит през 1907 г. в пещера в северозападната част на страната.
Китай е първата страна в света, в която били използвани хартиени банкноти.
Това станало през VII век по време на управлението на династията Тан. Причина за решението на властите да въведат подобна валута бил недостигът на мед, необходим за изработването на монети.
В продължение на векове търговците били с нисък социален статус.
Показателен е фактът, че им било забранено да носят копринени дрехи. Въпреки това, те били едни от най-богатите хора в Китай.
Хвърчилото е изобретено в Китай преди близо 3000 години.
То имало различни приложения – от метод за сплашване на противниците на бойното поле до средство за предсказване на успеха на предстоящо пътуване. Освен това се е считало за лошо знамение, ако хвърчилото бъде отнесено от вятъра.
Жителите на древен Китай държали изключително много на личната си хигиена, тъй като лошата миризма се асоциирала с варварите.
Заможните жени носели малки ароматни торбички около кръста си, а благородниците били задължени да дъвчат изсушен карамфил, за да нямат лош дъх по време на среща с императора.
По-бедните хора, които нямали подобни възможности, на свой ред често използвали урина като средство за почистване.
Лекарите в древен Китай използвали въшки като средство за диагностициране.
Смятало се, че ако хапят пациента, то състоянието му не е тежко и той ще да се оправи. Ако обаче въшките бягат от него (подобно на плъхове от горящ кораб), то няма надежда въпросният човек да бъде спасен.
Китайските лекари често практикували т. нар. инокулация, за да се справят с едрата шарка.
Въпросният метод представлява стриването на прах на струпеи, отделени от тялото на болен човек, които след това се вдишват от здрави хора. Това е първата по рода си ваксина срещу опасната болест, като вероятността прилагането ѝ да приключи със смъртта на пациента била около 2 процента.
Методът започнал да се използва през XX век и станал особено популярен през XVI век, по време на династията Мин.
Кастрацията била широко разпространена практика в Китай в продължение на векове.
На тази болезнена процедура, която често имала фатален край, се подлагали предимно бедни мъже, искащи да станат слуги на императора. По време на династията Мин, влиянието на евнусите нараснало значително. Един от тях – Джън Хъ, станал адмирал и извършил поредица морски експедиции в Югоизточна Азия и Индийския океан. Във всяка една от тях участвали по над 300 кораба и близо 30 000 души екипаж.
Първият сеизмограф в света е изобретен в Китай през 132 г.
Той представлявал голям бронзов съд с осем дракона, които държат в устите си малки метални кълба. По време на земетресение, поне едно от тези кълба падало, което показвало в каква посока се намира епицентърът на труса.
Коприната е създадена в Китай, като произходът й се датира около третото хилядолетие пр. Хр.
Процесът по създаването ѝ бил строго пазена тайна, разкриването на която било наказуемо със смърт. През IV век технологията навлязла в Япония, но и до ден днешен не е ясно как точно се е случило това.
Според една легенда, тайната била донесена в страната от четири момичета, избягали от Китай. Друго предание гласи, че тя всъщност била отнесена не в Япония, а в Индия от китайска принцеса. Има и трета легенда, според която тайната била разкрита през VI век от европейски монаси, изпратени в Китай.
Футболът също е създаден в Китай.
Според ФИФА, най-ранната версия на популярния спорт, известна с името цуджу, е направила своя дебют преди повече от 2000 години в азиатската страна.
Въпросната игра първоначално била военна тренировка, но постепенно се превърнала в любимо забавление на много хора. Участниците в нея трябвало да вкарат кожена топка в малка дупка, използвайки единствено краката си.
Целта на друга разновидност на играта била топката да се задържи колкото се може по-дълго време във въздуха.
Велосипедът бил представен за пръв път в Китай през XIX век.
Първоначално той се считал за луксозна вещ, достъпна единствено за най-богатите жители на страната. Днес, Китай е най-големият производител на велосипеди в света.
Националното знаме на Китай е утвърдено като държавен символ през 1949 г. след проведен конкурс.
Червеният цвят в него символизира революцията, а голямата звезда в горния ляв ъгъл – комунизма. Четирите по-малки звезди на свой ред представляват китайския народ и социалните класи. Заедно, петте звезди символизират единството на нацията под ръководството на комунистическата партия.
 https://www.vesti.bg/sviat/15-tajni-koito-krie-edna-ot-naj-drevnite-strani-6132536

 

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

НАЛИ ТАКА?

-Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?. Виж са на  какво  мязаш? По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но  хич не ти пука. Думаш, че господарите ти  са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.

И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати.  Цял симфоничен оркестър да се побере  в тях.  Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я.   Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката.  С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала.  Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.

Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.

-Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук!

А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.

Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила.  Гол, голеничък. Да не стане  това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.

А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че   вече е време да   се грижат за  хората си. Нали така?

 писателят сатирик Весела Будилкова