ХУМОРИСТИЧНИ СТИХОТВОРЕНИ      

  

Той е роден на 22 юни 1958 година в град Пазарджик. Средното си образование придобива в Икономическия техникум, сега ПГИМ, град Пазарджик. Полувисшето си образование по специалността „Български език“ постига в ИНПУ „Любен Каравелов“ в град Кърджали. Висшето си образование завършва по специалността „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски” в град Пловдив. По професия е учител по БЕЛ. Пише още от ученик. Негови журналистически материали и литературни творби са печатани в различни вестници и списания: „Лъч”, „Нов живот”, „Лик”, „Нов пулс”, „Знаме”, „Метафора”, „Училищна камбана”, „Уикенд“, „Свободното слово“ и ,,Мъглижки нюанси“. Член е на СБП – Съюз на Българските Писатели и на ЛБПСС – Лигата на Българските Писатели в САЩ и по Света, както и на Клуба на дейците на културата, Дружеството на писателите и Клуба на хумористите в град Пазарджик. Автор е на четири стихосбирки: „Когато дойдеш”/1999 г./, „Лирично пиянство”/2006 г./, „Синя любов“/2015 г./ и ,,Певецо на емоции“/2021 г./. Негови стихове са превеждани на гръцки и италиански  език. През 2011 година печели първа награда в раздел „Хумор” на националния литературен конкурс „Милош Зяпков” – град Ракитово. На „Пирин – фолк 2011“ е автор на текста в песента на Лили Цветкова „Ех, любов“, взела наградата на слушателите на БНР и радио Благоевград. През 2021 година певецът, композитор и аранжьор Тодор Върбанов написа и изпя песента ,,Есенно щурче, здравей“ по текст на едноименното стихотворение на поета.   Иван Върбанов е участвал и в осем литературни алманаха за поезия. Негови стихотворения са четени по БНР. 

  КОЙ?

                                       /автошарж/

                          Кой в жени ума си губи?

                          Кой като поет ги люби?

                          Кой с Човеци се спогажда?

                          Кой си в ядене угажда?

                          Кой при труд без кеф се стяга?

                          Кой от работа не бяга?

                          Кой работи и си пее?

                          Кой над себе си се смее?

                          Кой лирик е във живота?

                          Кой е с дух на Дон Кихота?

                          Кой по нрав дори е Санчо?

                          Кой ли? – АЗ, И Ванчо! АЗ, И Ванчо! 

                                   Ех,  РАДОСТ !  

                          Ех, РАДОСТ – толкова си кът,

                          та чак дъската ми захлопа

                          да чакам твоя ,,Страшен съд”

                          по-дълго – днес – от Пенелопа!

 

                          Ех, РАДОСТ – в звездния си миг,

                          дойде подобно на комета,

                          взриви във мен възторжен вик

                          и пак отпраши по Небето!

 

                          Ех, РАДОСТ – даже и насън,

                          огря ме във света огромен!

                          И тази среща – бъдещ звън,

                          превърна в сатиричен спомен!  

 

                           Ех, РАДОСТ – винаги го знай: 

                           – Жадувам те с надежда куха !

                           КОГА – септември ще е май

                           и супата ще спра да духам? …

 

                            Ех, РАДОСТ – цялата си знак,

                            че пак съм гонил ветровете!

                            Нима поет е равно на глупак? …

                            …Дали за теб не съм и двете                                       

ФИРМЕНАТА ТАЙНА 

Те бяха само две сестри:

едната руса, синеока,

а другата с маслинени коси,

и двете тънки и високи.

Ех, русата отдавна си избра

да кара леко, да се мота!

Брюнетката пък – нейната сестра,

залягаше над книгите в живота!

И станаха големи те!

Пораснаха им прелести прекрасни!

Във тях изчезна кроткото дете!

Превърнаха се в дамички опасни!

Блондинката – с живота ,,ден за ден”,

която не зачиташе закона,

ожени се за ,,мазен” бизнесмен

и стана важна ВИП-персона!

Сестра й, дето учи неведнъж,

израсна делова икономистка!

И взе си тя интелигентен мъж!

Но той пък нямаше пари за ризка!

Блондинката, нали й е сестра

и сестринска любов във нея блика,

във фирма на мъжа си я прибра

и тръгна работата им – велика!

Брюнетката – със хладен ум,

разбра си бързо интереса!

И стана тя – без много шум,

на сестриния мъж метреса!

Блондинката – незнайно как,

узна го, но не каза тя: ,,Ега си!” !

А, лекичко – със много такт,

свали мъжлето на сестра си!

Сега и двечките са – шик,

с мъже взаимно споделени!

И дават пример те – велик,

без срам, на тебе и на мене!

Не питайте кои са те,

горящи в любовта безкрайна!

Не ще ви кажа аз – не ще…!

Това е фирмената тайна!

 

ИВАН  АНГЕЛОВ  ВЪРБАНОВ     

представя Мария Герасова

Таг писателят ,сатирик ,Иван  Върбанов