Category Archives: Литература – изкуство и култура

Зашеметяващи снимки заснемат очарователни подводни корабокрушения

Фотографът Тобиас Фридрих се стреми от години да улови тези мотоциклети в “Тистлермор” в Египет. С помощта на панорамно изображение с осветление, за да създаде дълбочина, Фридрих спечели “Победител” в категория “Корабокрушения” на състезанието “Подводен фотограф на годината”. 

Съдия Питър Роуландс нарече образа “идеално осветен и композиран” и прогнозира, че “никога няма да има по-добър изстрел на тази тема”.

Получавайки второ място в категорията “Корабокрушение” на конкурса “Подводен фотограф на годината”, Джани Печиар отряза този образ в Риека в домашния риф на гмуркането Марко Поло. 

Според фотографа, времето и изтичането на водолазите и напускането на незасегнати от утайките са най-трудната част от проекта.

На разстояние от брега на Кипър в Ларнака този 30-годишен разрушен Зенобия се намира на морското дъно, а фотографът Тобиас Фридрих завладя Трето място в категорията корабокрушения на конкурса с този образ. 

Според съдия Мартин Edge изображението е “много добре осветено и съставено”.

През 1942 г. германският кораб Клаус Олдендорф потъва след удара на мина. Фотографът Pekka Tuuri беше категорично похвален в категорията “Корабокрушения” за тази снимка, която беше планирана преди да се гмурне на 30 метра до палубата.
Награждавайки друга награда “Highly Commended” в състезанието “Подводен фотограф на годината”, фотографът Pekka Tuuri представи този зашеметяващ образ на самолетна катастрофа край бреговете на Kornati, Croatia.s
С ръчно смесване на две изображения, фотографът Pekka Tuuri заснема зашеметяващо изображение на тази кола под замръзналата повърхност на езерото Saimaa във Финландия и отличието Highly Commended в конкурса за фотография. 

Според съдия Петър Роуландс “златният цвят скочи от екрана … и може да се окаже доста спокойна категория”.

В продължение на близо десетилетие USS Kittiwake седеше изправен на място като изкуствен риф, но на 8 октомври 2017 гмуркачът забелязал, че корабът се е търкалял настрани поради силния удар от урагана Nate. Фотографът Сузана Х. Сноуден-Смит предприе по-лек подход с фотографията си, като позволи на съдиите “да се насладят на смях”, според Мартин Едж. За усилията си Сноуден-Смит получи отличието “Високо похвала”.

Това изображение, създадено с помощта на фотограметрия, получи статут на похвали в конкурса и комбинира над 2800 фотографии с източник на корабокрушение от Gozo в Малта. 

Съдия Алекс Мустард отпразнува използването на “нова граница в подводната фотография”.

Фотографът Kieran Hatton засне този образ в “тъмните и аноксични дълбочини” на SV Balder в Åland, Финландия. Съдиите присъждат на изображението статус на похвала за ефекта.
На борда на корабокрушение в Thistelgorm в Египет, мотопед BSA M20 от Британия от Втората световна война, седи във водния гроб в Hold 2. Фотографът Андерс Нюберг спечели награда за почетна грамота.
https://www.livescience.com/61737-photos-paleolithic-burials.html

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪТ

unnamed

ЗАСЛУЖЕНО Я НОСИШ
-Що  думаш, ма   Мине? Нямаш ли си друга работа, та другите одумваш?
- Немой тъй, бре Колка!
- Как не мой?  Не тъ ли видя? Цял ден обикаляш къщята и а за този, а за онзи.
-Че обикалям ,обикалям. Туй мий работата. Надзиравам людите, Колка.
- Надзираваш ги, значи? А нямаш ли си друга работа?
- Туй мий работата. Кметът ми нареди да ги наглеждам, щото скоро идат изборите  и нъл знайш?
- Какво да знам?
-Онзи, Шапкарят  се шмугне ту в къщата на Капраля, ту в къщата на Сливаря. Нещо си шушнат. Човек не мож ги разбра.Ама, аз ше са скрия зад чардака на Пеньовата къща и ше слухтя, кат нащо  псе. Ем ше слухтя и като рипна, здраво местенце  няма да оставя на Шапкаря.С точилката ше го налагам по гърбината, па да види тогаз! Ше види той, как надумва людите!
- Е хей, ма Мине. На голям ербап са пишеш. Не си ли мислиш, че къвто е як, ша та хване за гръкляна и гласът ти няма да са чуе.
- Ей, май туй не си помислих… Тогаз само ше слушам и  ше отида при кмета, да му река, как шушукат и готвят нещо, да го свалят.
- Затуй ти рекох, че си от ония, дето слухтят и доносничат. Всички клюки на селото знаеш.Кой   кривнал настрани, кой   отровил  селското псе, кой бил барабана, че оня, Завалиевия зет изгонил жена си и не знам си още какво…
- Нъл за туй кметът ма назначи за селска клюкарка. Туй е голяма титла.
- Заслужено я носиш. Браво на теб…
- Заслужено, я… Друга кат мен няма.
- А сега да търча, че кметът ма чака…
БАЙ ТИ КОКО
 Тоя ли? Ами, кой друг? Срещам го значи, него, бай ти Коко. И какво мислите? Ами вирнал нос, сложил черните очила, нали слънцето пече ли, пече. И хич  не му пука, че минавам край него. Прави се, че не ме познава. До вчера бяхме   познати, а сега толкова се е променил, дори и близките си не може да познае. На тежкар се пише, нашия… Откакто  стана шеф  в девятката, порасна му работата. Да кажеш, че е учен. Не завърши дори средно, а се пише на шеф. Колко, като него нямат никакво образование и станаха шефове, я на фирма,  на фондация, я на някаква още неизвестна партийка. Но нали са напористи, качиха се  едно стъпало  нагоре и се мислят за кой знае какви. Не мога да му се начудя , на  тоя  бай ти Коко…  Тича  ту тук,  ту там и като че ли гони вятъра. А вятъра си  духа и не се знае къде отвява. Дали на изток, на запад, на север  или на  юг? Нека си духа, но бай Коко никак не му върви да го гони. Къде ли ще го отвее? Май никъде. Ще си стои на едно място и ще си мисли, че прави нещо.Какво нещо, бе хора? Не го ли виждам, че не става за нищо. Не знае колко е две и две, а тръгнал да става шеф. Шеф- деригент, значи, на симфоничният оркестър. Оркстърът си свири, защото музикантите са учени. Но бай Коко, хич го няма. Отгоре на вичко, лекции изнася. Какви ти лекции? Ами тъй. Все едно и също. Като един папагал е назубрил наизуст  и  е  напълнил главата си със чужди мисли.  Предава ги  на хората, все едно, че са негови. А и те, тръгнали да го слушат. Мислят го за много  учен. Де да ида та   да им кажа, че има само осми клас и нищо повече. Пък лидер иска да става, в новата партия. Там май всички са като него!… Все за едно и също думат. „Ние, казва, сме най- добрите. Искаме този и онзи да си идат . Не им е мястото тука. Нека ние победим, тогава ще видят!” Ах,завалиите.Да си мислят, горките, че ще победят. Докато не отидат на училище, да се научат на наука, никога няма да победят. Победата  ще е за силните. А кои смятате са силните? Ами истинските. Тия, дето не лъжат и мамят. Тия, дето имат достатъчно ум в главата си и знаят, как да го използват, но за добро.
 А бай ти Коко си мисли, че може да победи и то умните.
 писателят сатирик Весела Будилкова / Мария Герасова /

ДНК доказателства решават 400-годишната мистерия за смъртта

  и сексуалността на Караваджо

Представено изображение
Трябваше да се реши в определен момент, че гениите трябва да бъдат сложни хора. И когато става дума за италианския художник Караваджо, това става двойно, ако не и тройно.
“Арогантен, непокорен и убийствен, краткият и бурен живот на Караваджо е съчетал драмата на творбите му”, казва статия, написана за Националната галерия. Тъй като рисунките му революционизират изкуството със своята непреодолима комбинация от реалистична човешка анатомия и интензивно използване на светлината, животът му би трябвало да бъде доста противоречив, за да се примири с това. И изглежда, да, определено беше.
Когато художникът умира на 39-годишна възраст през 1610 г., някои твърдят, че е от малария, други сифилис, а други, че е бил отровен от враговете си.

Портрет на италианския художник Микеланджело Мериси да Караваджо.

Караваджо, изглежда очевидно, е особено страстно за борбата. Един летописец пише: “След работа в продължение на две седмици той ще се заиграе за един месец или два с меч отстрани и един слуга след него, от един куршум до друг, винаги готов да се бие или да спори, така че е много неудобно да се разбираме с него. “

14 юни 2015 г .: интериори и архитектурни детайли на църквата “Свети Луи де Франка” в Рим, Италия

Той бил арестуван, защото разчупвал наметалото на противник, хвърлял чиния от артишок на сервитьор, белег на пазач и злоупотребил с полицията. Това беше в допълнение към обвинението за убийство, след като той уби друг мъж в сбиване.

Самопортрет като болния бакхус от Караваджо.

Що се отнася до сексуалността на художника, той никога не се омъжи и някои историци казват, че предпочита мъжете пред жените. Въпреки това, резултатите от ДНК, проведени неотдавна в Италия, показват, че той може да е намерил женските желани в даден момент, вероятно когато беше много млад мъж.
Той се е родил Микеланджело Меризи и е носил името Караваджо, защото е бил родният му град в Ломбардия, Северна Италия. Той напуска този град за Рим, когато е на 21 години.
Четири века по-късно, две дузина души, които сега живеят в Караваджо, казват, че са негови потомци.

Възходът на Лазар и очарованието на овчарите, Регионален музей на Месина.

Художникът почина в Порто Ерколе, близо до Гросето в Тоскана. През 2010 г. изследователите откриха кости, които според тях “почти сигурно принадлежат на Караваджо”. Според статия в “Телеграф ” изследователите са изкопали и са изследвали костите, открити в Тоскана, където Караваджо е умрял през 1610 г. Според резултатите от въглеродно датиране, един комплект кости е съвместим с останките на Караваджо. Костите принадлежат на човек, който почина в същия период като художника на възраст между 37 и 45 години. “
Костите имат високи нива на олово и други метали, свързани с боядисване.

Светилището на църквата и фонтана Караваджо, страничен изглед от площада. Катедралата започва през 1575 година. Светилището на Дева Мария от Караваджо е отворено през цялата година. Входът е безплатен. Караваджо, Италия.

Изследователите казаха, че ДНК, извлечена от костите, ще бъде сравнена с проби от мъже в Караваджо, за да потвърди, че скелетът, който са открили, е този на художника. Сега, 24 горди жители на града, казват, че не само е доказано, че са открили известния Караваджо в Порто Ерколе, но е потвърдено, че са негови потомци.
Все още живеят доста хора, които имат името “Merisi”, което е рожденото име на художника. Два дузина от тях казват, че им е казано, че са съвпадащи с мъртвия художник. Дали те са директни потомци или са слезли от близки роднини на художника, не е изяснено досега. Той имаше двама братя и сестра.

Караваджо, Ломбардия. Снимка Едом CC BY SA 3.0

“Аз съм роден и израснал в град Караваджо и аз като всеки друг Мерисио съм убеден, че съм свързан с великия художник”, казва 87-годишният фотограф Пепи Меризио.
Тази новина поставя въпросителен знак на предположението на някои историци, че Караваджо е гей. Неговите възторжени изображения на красиви млади мъже подкрепят това мнение, особено след като не рисува женски голи.
Историческият художник Андрю Греъм-Диксън пише: “Няма абсолютно доказателство за неговата хомосексуалност, само силни обстоятелства и много слухове. Балансът на вероятността предполага, че Караваджо наистина е имало сексуални отношения с мъжете. Но със сигурност имаше жени любители. През годините, които прекарва в Рим, той поддържа близки връзки с няколко проститутки.
авторизиран превод Мария Герасова

РУМЪНСКИЯТ ПОЕТ George Nina ELIAN

44994520_2189479701302113_2933582982381830144_n

С Т И Х О В Е

ULTIMELE  ZILE  DE  VARĂ  ALE  TOAMNEI

reflexia oglinzii în luciul pielii 
sau al zilei dinainte de țâşnirea sângelui pe ziduri 
şi pe albul nedumerit al vederii
şi lumea văzută 
printr-un perete crăpat
şi ochii 
ca nişte găuri în aer
(eu nu sunt un om 
eu sunt o perpetuă prăbuşire:
păşesc peste gol 
încercând să trec de falia căscată 
între mine şi mine
tu eşti prezentul meu etern 
din ultimele zile de vară 
ale toamnei)
te sărut pe vârful nasului 
şi pe colțul gurii
ştiind că fiecare secundă 
(a)duce cu sine 
ceva irepetabil/ ireversibil
şi că fericirea ține întotdeauna 
mai puțin 
decât o bătaie de pleoapă
(nimeni nu vede
nimeni nu întreabă
nimeni nu răspunde)
ochii-năsturei ai sânilor tăi de fetiță
luminându-mi nopțile de octombrie văratic
(ai să te-mbolnăveşti din cauza mea – mă avertizai 
voi fi cel mai fericit pământean – îți replicam – voi muri din dragoste)
cândva cineva 
ne va înapoia gândurile
vei șopti voi șopti:
am fost acolo unde noaptea se lasă înaintea începutului zilei
ştiu o culoare care te caută 
dar nu ți-o pot spune 
uneori o ai în ochi
când voi orbi din iubire doar ea mă va ajuta să mai văd 
VARĂ  ROMANĂ 
                (Ascultând Neil Sedaka)
oh carol
vara mai sufocantă decât o-ncăpere
fără uşi şi ferestre
şi luna spânzurând goală deasupra câmpiei
o floare-n fereastră şi-un cântec 
şi viața mea-mbrățişându-te 
ca pe o nouă venire pe lume
tu scriind poeme despre 
ceea ce eu 
nicicând
oh carol
şi eu mergând pe o stradă  
invocând iernile când te visam 
ştiind că mereu ai să pleci
un bolnav de sindromul copilului pierdut 
te urmăreşte străbătând roma 
de la un capăt la altul al lumii
oh carol 
e noapte (ce trist!) 
şi păsările zboară în jos 
FRUMOASĂ  ŞI  INDESCIFRABILĂ  
CA  UN  ALB  DE  CREPUSCUL
îmi potrivesc cu grijă paşii 
înlăuntrul conturelor fluide ale urmelor tale 
şi parcă te văd 
şi parcă te-aud întruna
venind/ plecând/ venind
şi nu ştiu al cui e foşnetul mersului ce mi se insinuează-n auz 
şi nu ştiu a cui e umbra difuză 
ale cui aceste cuvinte cu care-ți repet iar şi iar
numele timpul făptura 
numeletimpulfăptura
în trupul-suflet al cărora pe mine însumi 
încerc să mă aflu
şi nu
 подготви Мария Герасова