ВЕСЕЛ ***ГРЪМОТРЪН

Сава Хашъмов беше от ония личности, които притежават вътрешен усет и вроден интелект. Животът за него представляваше един огромен маскарад, с много фойерверки. В тази зала, той се чувстваше кандидат на голямата награда, “Сър професьор.” Това беше върхът. Най-сетне! Всички ръкопляскаха. Чуваше се: “Честито, професоре!”

Идеше му тук, пред всички, да тропне едно нашенско, но официалният тон на тържеството, не му позволяваше.

В къщи се прибра в особено еуфорично настроение. Свали набързо костюма, пъхна халата и с чувство на победител, седна на канапето. Очите му зашариха по рафтовете на старинната библиотека, в стил “Людвиг ХIV.” Да, вторият в дясно! Не, не може да бъде! Кой ли, кой ли?-заканваше се гласно той.

От този момент, с всеки изминал ден, книгите от рафтовете му по неизвестна причина, започнаха да изчезват. Настъпи промяна във вътрешното равновесие на Сава Хашъмов. Мислите за  незнаен похитител, не даваха мира на душата му. Някакъв тайнствен силует, в черен плащ и превръзка на лявото око, се явяваше в сънищата му. Като сянка вървеше по петите му. Огромните му лапи вместо ръце, се плъзгаха по рафтовете на библиотеката и в момент, когато да грабне любимата му книга, “Път към щастието”, Сава Хашъмов се събуждаше.

И ето, един ден, на вратата на апартамента, за малко да се сблъска с внучето си Петьо. Като го видя, очите му се разшириха от голямата изненада, която му предлагаше случайността. В огромна найлонова торба, той беше напъхал книгите на неговия живот.

– Виж го ти, калпазанинът му с калпазанин! – гласно изрече той и се закани с пръст.

А аз си мислих!…

СЪНЯТ НА БОБИ КАИШЕВ

Боби Каишев беше от ония хора, които с право можем да наречем чудновати. В главата му се раждаха такива мисли, че понякога сам се затрудняваше как ще ги осъществи.

   Преди два дини, му хрумна някаква фикс идея. Идеята започна да го преследва. Имаше моменти, когато ту изчезваше, ту се появяваше. Започна да ляга и става с нея. Тръгнеше ли по улицата, тя се превръщаше в елегантна, красива жена, която с изящните си дълги пръсти го държеше под ръка и той се страхуваше да не я изпусне. Любопитни минувачи го поглеждаха, но за него, светът сякаш не съществуваше. Накрая, идеята получи причудливи форми и се превърна в огромен, трептящ метеор. Докато една нощ сънува странен сън.

Той – Боби Каишев, шейх на Персия. Целият облечен в бяло, с изящна, алена чалма на главата. Беше седнал върху пъстроцветна възглавница в ориенталски стил, кръстосал нозе на земята. Над него беше надвесило зелените си клони огромно палмово дърво и сякаш му шепнеше любовно.

Снажен паж в сини като небето шалвари обветряше лицето на шейха с великолепно ветрило, на което бяха изобразени красиви нимфи и пъдеше крилатите насекоми. В него, Боби Каишев позна директора Ананиев.

Пищна красавица в опално-прозрачна туника държеше в ръцете си разкошен инкрустиран поднос, целия в злато. Върху подноса беше поставена изящно изработена порцеланова чашка, изпъстрена с разнообразни градински цветя. Тя направи лек поклон и поднесе чашката,  в която димеше черно, турско кафе. Шейхът отпи няколко глътки и замляска с удоволствие. Красавицата отправи искрящ поглед към него с чаровните си очи, след което заканително изгледа пажа. Това пищно творение на природата не беше никое друго, а секретарката на Ананиев.

Две привлекателни танцьорки в изумрудено-прозрачни туники  почти голи до кръста, кършеха тънките си кръстчета, под ритъма на ориенталската мелодия.

-Ай, ай, машаала – възкликна в съня си Боби Каишев. Виж ти, та това са Нелите и Пепито от деловодството!

Когато шейхът реши да докосне красавицата с подноса, пажът извади остра кама и замахна към него.

В този момент, Боби Каишев се събуди и простена

писателят сатирик Весела Будилкова

- Ако си пропилял годините, няма кой да ти  ги прибере

- Жената е течаща река с безброй водопади и дълбоки вирове

- Мнозина гледат на невежеството си, като оригинално бягство от модерната действителност

- Големите мисли на великите личности, винаги са били “тъпотии” за невежите и неграмотните

- Обичай и преследвай своите цели, но не бързай да ги материализираш. Може да се разочароваш

- Стойностното творчество не се създава от хора, които творят по задържение

-  Хитрите винаги следват по петите наивните

-  Не ставай мезе за чуждата ракия!

- Ако си знаеш цената, никога няма да загубиш в сделка с ума и труда си

- Амфората на живота е счупеното гърне на късмета

- Ленивите и мързеливите са инкобатори на идеи и проекти, с които никога не бяха се заели

- Студеното сърце има топлина колкото за себе си

- Семето на героизма в заешко сърце  не покълва

- Само при духовните храни няма отпадъчен продукт

- Ако ти е кисел съдружника и с мед не можеш да го подсладиш

от сборника “Законите на Мърфи в ефир”

подбра Мария Герасова