Category Archives: Литература – изкуство и култура

ПОЕЗИЯ

 Владиспав Недялков 

Книжка с рими и къшей симид

Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят
и пред мен дипли топъл мокет,
и щурче гъдуларче ми пее
на изящен и тънък фалцет…
Прелетяват светулки благушки
под корона на бряст – шапито,
самовили момици се люшкат
в седем-осми на тежко ширто.
Хълтам морен в елхова кория,
де дъхти на смола и на клек.
От поточето възнак ще пия
аз, един богонравен човек.
Облак – стар и намръщен хайдутин –
с кремъклийката пука нахалост.
Севернякът свисти… След минута
носи мрачни нюанси на жалост.
С геги димни къшли се подпират
по небесния чер калдъръм,
и звездицата тънка гримира
своя облик на нежна ханъма.
 
Аз се моля с надежда последна
тази вечер светът да е сит!
И заспивам с вечерята бедна –
книжка с рими и къшей симид

прескгавя Мария Герасома

ХУМОР И САТИРА В ЕДНА

 весел *гръмотрън

ХАЙДЕ, ДА СИ ПОМИСЛИ

Бръмммммммм. Някой бръмчеше зад гърба   на Бомбата. Той се обърна и  кой мислите зърна? Ами  Зънзата, от отсрещния блок.Той беше вирнал глава,   косата му щръкнала,  а само тук- таме някой кичур близваше челото му.Потичваше и   пръхтеше,  като кончето на Коста Свирката. Онова, кльощавото, дето няма какво да го храни стопанина му. А той, горкия обедня. Изгониха  го от  работа.
-Ей, приятел  – присмехулно подвикна Бомбата. Къде тъй, бе мой чорап?
-   По- полечка, Бомба? Че ако  се развъртя, така ще те  зашлевя, та името си  не можеш да кажеш!
-Не видиш ли, че се шегувам?
- А, бе, шегата настрана! Не ми е до шегички!
- Защо бе, брат?  Не забрави ли колко добри приятели бяхме?
- Бяхме, ама сега не сме. Откакто завъртя оная далавера, забрави се  бе, Бомба. За теб вече няма приятели. А да не говорим за братя.
- Чакай,чакай! А ти май забравяш за твойте далавери?
-Какви далавери ,бе Бомба. Върша си работата, пък и давам по някой лев на ония, та да не  ме закачат.
- Такава ли била работата? А на мен викаш, че съм далавераджия? Какви ти далавери? Мен са ме налегнали ония, с дебелите вратове и работя за тях. Ако не работя, няма да имам хляб и  ядене. Децата ми ще гладуват.
- Да, да, разбирам. Май двама се печем на един огън. Ако не правим далавери,  ще гладуваме и ще обикаляме по казаните.
- Така е.Сега парите са при крадците и далавераджиите. Крадат и мамят, живеят  на гърба на другите. Вземат наготово от пожънатото жито.
- Тъй им е по- лесно.Без да работиш, да вземаш наготово от другите. Широк живот, тесни гащи.
- Като ми каза за гащите, видиш ли оня, просека де. Целият окъсан, чак гащите му висят.
- Знам то,  Зънза. Знам го. .А какъв беше навремето. От ония, как ги наричаха? Аха, кредитните милионери. Крадеше, лъжеше , мажеше и накрая стана  на  просешка тояга. Ходи по подлезите и проси милост. Тъй ще стане с всички, дето искат лесно да забогатеят. Съдбата си знае работата.  А оная , Равносметката, не търпи такива като тях. Ще им дойде времето и ще видят тогава…
-Хвана ме страх, Бомба. Май трябва и ние да си помислим, щото не се знае и какво ще стане с нас…
- Тъй, тъй  Зънза. Хайде да тръгваме и да мислим,  щото времето си тече!
-   Да си вървим, Болба, че ще ни стане тясно в къщи.! Нали ги знаеш, жените? Те са като халите и от нищо не има пука…
- Хайде, па си помисли!…
писателят сатирик Весела Будилкова

Тайните ритуали на богомилите

Богомили
По българските земи богомилството възниква през 928 г. в подземието на манастира „св. Параскева“. Първите български богомили са княз Бенеамин, патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. Водач на българското богомилство става княз Бенеамин, известен още като Боян Мага, а в негова дясна ръка се превръща презвитер Йеремия, по-популярен като поп Богомил.
Основната цел на богомилите била да приложат християнство, неподвластно на църквата и царете.
Всяка сутрин богомилите посрещали изгрева на Слънцето, защото смятали неговите първи лъчи за лечебни. Често се молели до преумора и изкачвали планини, за да се заредят с енергия.
Богомилство
Богомилите не забранявали брака, но безбрачието било желателно за служителите на религиозното движение. Те носели черни раса, малки кръстове и железни пръстени на показалците.
Богомилството разкривало скрити сили, които помагали да се постигне хармония между външния и вътрешния свят. Езотеричните техники, които богомилите прилагали, се разделяли на две – за миряни (посветени и верни) и за монаси (избрани и съвършени).

Тайнствата, които богомилството признавало и практикувало, били 7: кръщение, миропомазване, причастие, брак, схизма, свещенство, елеосвещение и покаяние.

История на богомилството

Кръщенето засвидетелствало верността на човек към религиозното движение. При ритуала се използвали водавино, елей и мляко, символизиращи 4-те природни стихии – вода, огън, въздух и земя.

Миропомазването показвало отделянето на личността от другите религиозни форми и причисляването към богомилството. При ритуала се помазвали няколко места от тялото с осветен елей.

Схизмата имала същата функция.

На причастие се подлагали всички служители, които искали да засвидетелстват верността си към богомилството. Тайнството при този ритуал било по-сложно – заедно със специалните слова се четели 21 молитви от Йоановото евангелие.

Бракът се сключвал с железни пръстени, зелени венци и бели роби. Четели са се “Дванадесет молитви за връзките” от Алтотас.

Свещеничество се прилагало на онези миряни, които искали да станат проповедници на богомилството. Атрибутите при този ритуал били: черна дреха, ваза с вино, хляб, бич и железен кръст. Четели се 21 молитви от “Осветителни Молитви на Червената Змия”.

Елеосвещение се извършвало на служители, занимаващи се с окултна дейност. Ритуалът дублирал този на миропомазването.

Целта на покаянието била да отвори съзнанието на човек за „Висшите тайни“. При него се четели молитви на св. Йоан Богослов.

 https://sanovnik.bg/n-39047-%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5
Таг тайни ,ритуали ,богомили