Category Archives: Литература – изкуство и култура

Дамян Дамянов

Дамян! Един велик мъченик! Винаги съм се удивлявал на неговото чувство за хумор, на неговия житейски стоицизъм. Четеш поезията му и в нея няма нито ред оплакване. Поет на любовта и оптимизма. Разбира се, това се дължеше и на вярното присъствие в живота му на Надежда – една красива жена и талантлива поетеса.

Недялко Йорданов

ДАМЯН ДАМЯНОВ
Във целия свят… Дали има?.. Едва ли…
Поет със такова малко телце…
Поет прикован от детски паралич.
Поет със такова голямо сърце.
Бастунчето… И под ръка със Надежда…
И как не те пусна сам нито веднъж.
И три дечурлига… По всичко изглежда,
че ти си страхотен и истински мъж.
Надежда… Със нея живя до последно…
Отиде си кротко… Навеки заспал…
Живеехте двамата толкова бедно…
Все заради този твой идеал.
Приятелю… Ето, сега си пред мене.
Гласът ти е толкова бавен и тих…
Ти посвети ми стихотворение.
Аз също… Във отговор ти посветих…
Ето го твоето… Буквите криви…
С мастило… Изпълнили белия лист…
Аз още го пазя… А бяхме щастливи!
Денят беше слънчев… Светът беше чист.
И ние бяхме толкова млади…
И пишехме все за жени и любов…
Звучахме по сцени и по естради…
Поети… Дамянов… И Йорданов…
Отдавна те няма… Дали ни забравят.
Връстниците май остаряха съвсем.
А младите казват за нас: Стара слава…
Любов? Старомоден изтъркан проблем…
Дали е така? И дали има смисъл?
Навярно са прави… Разбрах и простих.
Но ще ми покажеш какво си написал…
Най-новият чист и небесен твой сти
ДАМЯН ДАМЯНОВ
Във целия свят… Дали има?.. Едва ли…
Поет със такова малко телце…
Поет прикован от детски паралич.
Поет със такова голямо сърце.
Бастунчето… И под ръка със Надежда…
И как не те пусна сам нито веднъж.
И три дечурлига… По всичко изглежда,
че ти си страхотен и истински мъж.
Надежда… Със нея живя до последно…
Отиде си кротко… Навеки заспал…
Живеехте двамата толкова бедно…
Все заради този твой идеал.
Приятелю… Ето, сега си пред мене.
Гласът ти е толкова бавен и тих…
Ти посвети ми стихотворение.
Аз също… Във отговор ти посветих…
Ето го твоето… Буквите криви…
С мастило… Изпълнили белия лист…
Аз още го пазя… А бяхме щастливи!
Денят беше слънчев… Светът беше чист.
И ние бяхме толкова млади…
И пишехме все за жени и любов…
Звучахме по сцени и по естради…
Поети… Дамянов… И Йорданов…
Отдавна те няма… Дали ни забравят.
Връстниците май остаряха съвсем.
А младите казват за нас: Стара слава…
Любов? Старомоден изтъркан проблем…
Дали е така? И дали има смисъл?
Навярно са прави… Разбрах и простих.
Но ще ми покажеш какво си написал…
Най-новият чист и небесен твой стих…
ДАМЯН ДАМЯНОВ
Във целия свят… Дали има?.. Едва ли…
Поет със такова малко телце…
Поет прикован от детски паралич.
Поет със такова голямо сърце.
Бастунчето… И под ръка със Надежда…
И как не те пусна сам нито веднъж.
И три дечурлига… По всичко изглежда,
че ти си страхотен и истински мъж.
Надежда… Със нея живя до последно…
Отиде си кротко… Навеки заспал…
Живеехте двамата толкова бедно…
Все заради този твой идеал.
Приятелю… Ето, сега си пред мене.
Гласът ти е толкова бавен и тих…
Ти посвети ми стихотворение.
Аз също… Във отговор ти посветих…
Ето го твоето… Буквите криви…
С мастило… Изпълнили белия лист…
Аз още го пазя… А бяхме щастливи!
Денят беше слънчев… Светът беше чист.
И ние бяхме толкова млади…
И пишехме все за жени и любов…
Звучахме по сцени и по естради…
Поети… Дамянов… И Йорданов…
Отдавна те няма… Дали ни забравят.
Връстниците май остаряха съвсем.
А младите казват за нас: Стара слава…
Любов? Старомоден изтъркан проблем…
Дали е така? И дали има смисъл?
Навярно са прави… Разбрах и простих.
Но ще ми покажеш какво си написал…
Най-новият чист и небесен твой стих…

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 ХАЙДЕ, ДИМ ДА ТЕ НЯМА!

Симеон  Безимеников    беше се разположил върху фотьойла в кабинета   и леко похъркваше. Изведнъж,отвори уплашено очи. В  тях  засветкаха искри и той   подскочи ,  сякаш някой го подгони.    „Какво, какво? Твойта  кожица…Ей ти, малката.. Ела ми по наблизо, пък тогаз да му мислиш!-  наруши тишината дрезгавият му глас.  Една муха отнякъде  беше се вмъкнала и кръжеше  из стаята. Безимеников свали едната си обувка и я запрати към мухата. А тя продължаваше своето нахално кръжене и все, че нищо не  се случва.
– Такива сте вие, малките животинки. Нахални и невъзпитани. Знаете само своето летене и изхвърляне на  мръсните си  цвъцки. Цък, цък и готово. Кацате от място на място, а не мислите  дали ви искат. Вие сте като оня,  от  магазина. Сложил си  нашия на витрината трепкащи светлини и една въртяща се кукла. Отгоре на всичко я облякъл в лъскави парцалки. Мисли си, че светлинките и лъскавите парцалки ще привлекат клиентите му.    Май е забравил, че вече на никой не му трябва лъскаво. Виж ги ония, големите значи. Надуват се като пуяци и са все в лъскаво. А като са в лъскава, къде е умът им  а, миличка? Пари жени, коли и пак пари,  жени и коли. И ето , изведнъж се сриват, катастрофират и се  превръщат  в пръст. Покриват ги набързо и какво остана от  тях?. Къде са парите, жените и колите? Колите  са в моргата, жените бягат при другите като тях, а парите за кво им са? Казват, такъв е живота. Но май трябва да го живеем  така, че да  ни  помнят за дълго. Ще кажеш и лошото и доброто се помни. Да ама, лошото бързо се забравя. Тъй, че май трябва да се замислим, щото лошите са много. Добрите се топят сред тях.   Гладът, гладът  накара хората да се променят. Тъй, че лошите станаха повече.Ох, мила моя… Нямам думи, като си помисля. Аз горе- долу се  запазих, но ми е жал за другите. Забравиха Бога а отидоха при мамона.  Май в това е причината. Ако имаха вяра,  щяха да  са по- добри.
Какво ли съм забъбрил с теб. Без друго  няма да ме разбереш. И ти  си като тях. Не  спираш да кръжиш.  Се да ухапеш и да   причиниш болка.  Ако имаше душа и да знаеш какво е болка, никога няма да я причиняваш на другите. Разбра ли сега   Хайде, дим да те няма! Щото ми омръзна от всички  като теб. И захвърли другата си обувка.
писателят сатирик Весла Будилкова

Тайните ритуали на богомилите

Богомили
По българските земи богомилството възниква през 928 г. в подземието на манастира „св. Параскева“. Първите български богомили са княз Бенеамин, патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. Водач на българското богомилство става княз Бенеамин, известен още като Боян Мага, а в негова дясна ръка се превръща презвитер Йеремия, по-популярен като поп Богомил.
Основната цел на богомилите била да приложат християнство, неподвластно на църквата и царете.
Всяка сутрин богомилите посрещали изгрева на Слънцето, защото смятали неговите първи лъчи за лечебни. Често се молели до преумора и изкачвали планини, за да се заредят с енергия.
Богомилство
Богомилите не забранявали брака, но безбрачието било желателно за служителите на религиозното движение. Те носели черни раса, малки кръстове и железни пръстени на показалците.
Богомилството разкривало скрити сили, които помагали да се постигне хармония между външния и вътрешния свят. Езотеричните техники, които богомилите прилагали, се разделяли на две – за миряни (посветени и верни) и за монаси (избрани и съвършени).

Тайнствата, които богомилството признавало и практикувало, били 7: кръщение, миропомазване, причастие, брак, схизма, свещенство, елеосвещение и покаяние.

История на богомилството

Кръщенето засвидетелствало верността на човек към религиозното движение. При ритуала се използвали водавино, елей и мляко, символизиращи 4-те природни стихии – вода, огън, въздух и земя.

Миропомазването показвало отделянето на личността от другите религиозни форми и причисляването към богомилството. При ритуала се помазвали няколко места от тялото с осветен елей.

Схизмата имала същата функция.

На причастие се подлагали всички служители, които искали да засвидетелстват верността си към богомилството. Тайнството при този ритуал било по-сложно – заедно със специалните слова се четели 21 молитви от Йоановото евангелие.

Бракът се сключвал с железни пръстени, зелени венци и бели роби. Четели са се “Дванадесет молитви за връзките” от Алтотас.

Свещеничество се прилагало на онези миряни, които искали да станат проповедници на богомилството. Атрибутите при този ритуал били: черна дреха, ваза с вино, хляб, бич и железен кръст. Четели се 21 молитви от “Осветителни Молитви на Червената Змия”.

Елеосвещение се извършвало на служители, занимаващи се с окултна дейност. Ритуалът дублирал този на миропомазването.

Целта на покаянието била да отвори съзнанието на човек за „Висшите тайни“. При него се четели молитви на св. Йоан Богослов.

 https://sanovnik.bg/n-39047-%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5
Таг тайни ,ритуали ,богомили