Category Archives: Литература – изкуство и култура

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

Домът на хумора и сатирата гостува в Ботевград с карикатури | Габрово Daily

НАЛИ ТАКА?

-Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?. Виж са на  какво  мязаш? По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но  хич не ти пука. Думаш, че господарите ти  са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.
И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати.  Цял симфоничен оркестър да се побере  в тях.  Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я.   Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката.  С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала.  Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.
Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.
-Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук!
А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.
Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила.  Гол, голеничък. Да не стане  това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.
А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че   вече е време да   се грижат за  хората си. Нали така?
писателят сатирик Весела Будилкова

таг хумор, сатира, едно

ХАРИ СПАСОВ

 Хари Спасов  е отличаван е в редица литературни конкурси в България. Първо място в литературен конкурс “С Ботев в сърцата ни“. 2021година.Първа награда в конкурс „Благодаря ти, мамо“, 2021г. Втора награда в конкурс „Иван Бързаков“, 2020г. Трета награда в конкурс „България започва от сърцето“, 2021г. Бронзов медал и Трета награда – Конкурс за сценарии на късометражен филм “Твоят живот е твоят живот“ – София. В Италия е отличен: Второ място и сребърен медал от конкурса „Padre che sei nei cieli”, 2022година. град Губио. Първи конкурс за религиозна поезия „Nel Tuo Nome”, 2021г. – специалната награда на журито. Литературен конкурс “Lettere al sempione”, 2021г.,Рим, специалната наградата на журито. Салон за българска култура и духовност – Чикаго. Първа награда в литературен конкурс „Изящното перо – 2019“, категория „Патриотична тематика“.

СТИХОВЕ

В съня ми

Не ме моли да те забравя,

забравата на сън прилича

където бос след тебе тичам,

а ти шептиш да те оставя.

 

И в този сън се лутам сам,

намирам стъпките си бели

за миг родени – отлетели,

следи от пяна в океан.

 

Не ме моли да те оставя

в съня ми – сън недосънуван,

не мога с теб да се сбогувам,

не мога аз да те забравя.

Ветре

Ветре бурни, защо не заспиваш?!

Уморен си от дневния бяг.

Разкажи ми за вечната обич,

ще те скрия до външния праг..

 

Ветре мъдри, ти всичко разбираш!

Надживяваш неволи и страх

Разкажи ми за вечната вярност,

ще те пазя от кал и от прах.

 

Ветре тъжни, недей да униваш!

Утре пак ще летиш над света.

Разкажи ми сега без да скриваш,

как да пазя докрай любовта.

 Врекох се на птиците 

И се врекох без думи на птиците

да ги кътам от вятър и студ,

да им пазя гнездата в лозниците,

да ги чакам след дългия път.

 

Да им милвам перцата, главиците,

да ги пазя от дъжд и мъгла,

а когато накацат по жиците

да им махам за сбогом с ръка.

 

И се врекох безумен на птиците

да ги чакам дори във снега.

Да събирам в шепа сълзиците

дето ронех за тях през нощта.

Зелените пътеки

Изгубих се в трептящите корони

на дърветата,

превърнах се в зелено клонче,

в зелено мислех

и в зелено помечтах.

Говорех с други клонки

за зелените планети.

Денят ми бе зелен,

нощта спокойна,

а бухалът до мен

ми бухаше за хората

отдолу.

И тъй зелено всичко беше,

а облаците толкоз близки.

Помахах им в зелено,

за да знаят, че ме има.

Да знаят, че изгубен бях,

а се намерих

в зелените пътеки на сърцето.

 представя Мария Герасова

Таг стихове, Хари Спасов

ЛИЛЯНА ПОРЯЗОВА

Художничката Лиляна Порязова 
Тя е родена  в София. Трето поколение софиянка. Учила е само в .София. Завършва музикалната академия-оперно пеене и има10 годишна солистична кариера в Русенската опера. В един момент ,престава да желае да се подчинявам на толкова много хора и да повтаря безброй пъти едно и също. Решава   да опита да стане авторски творец.  Кандидатствах  в художествената академия и  е приета със  специалност монументална керамика. Завършва при прекрасния творец, Венко Колев. до1990година, до промяната, Работи само монументална керамика. След тази дата, за изкуство повече не става дума. Работих малка пластика, декоративни съдове, но пазарът на изкуството у нас е почти нулев. И започнах да рисува. до днес. Работи върху различни повърхности, но винаги един размер.70/50.Техниката  ú е смесена, но прави колажи, апликации от керамика. Картините  ú имат много нежен, фин отблясък, който за съжаление не излиза на снимките.

 

 

представя Мария Герасова
 таг художничката, Лиляна Порязова