Category Archives: Литература – изкуство и култура

10 любопитни факта за Иван Вазов

 ВЕСЕЛА АНГЕЛОВА   
10 любопитни факта за Иван Вазов
Годината е 1850, а денят – 9 юли. В градчето Сопот, в средно заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на българското Възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Съба Вазова – майката на Иван Вазов е българска поетеса, писателка и председател на женското дружество „Постоянство“. Тя изиграва много важна роля за оформянето на Иван и като личност, и като творец.
1. Семейство
Израснал сред дивната природа, Иван Минчов Вазов още от дете се възхищава от неповторимите гледки, изпълва се с благоговение пред величието на Стара планина и истински обиква българското. Строгата патриархална атмосфера, която цари в дома му, изгражда неговия характер.
10 любопитни факта за Иван Вазов
Родът на Вазов е български род, основан от Кирко (Киро) Иванов Арнаудов от гръцкото село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински.
В семейството на Минчо и Съба Вазови се раждат седем момчета – Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил и две момичета – Въла и Ана. Бащата мечтаел да остави на първородния си син Иван търговията, но вместо да изписва тефтерите с цифри, той ги запълвал със стихове.
Минчо Вазов е жестоко заклан от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 година по време на Руско-турската война. Тогава е убит и братът на Вазов – Михаил.
2. Първото признание
През 1870 година, когато Вазов е на 20, излиза първото му печатано произведение – стихотворението „Борба“ в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. През 1872 година издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение.
3. Творчество
10 любопитни факта за Иван Вазов
Иван Вазов е наричан „патриарх на българската литература“. Творчеството, му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
Той притежава над 22 тома творчество и неизчерпаема творческа сила. Вазов твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. В лириката: стихотворение, елегия, ода, сонет, балада, поема. В епоса: разказ, повест, роман, очерк, пътепис, фейлетон, публицистика.
Вазов е автор на първия български фантастичен разказ – „Последният ден на ХХ век“, останал и единственото му фантастично произведение.
Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев.
4. Делото за кучето
10 любопитни факта за Иван Вазов
От март 1879 година до септември 1880 година Иван Вазов е председател на Берковския окръжен съд. Интересно за неговата съдийска кариера се оказва делото за кучето на Михаил Първанов, което умъртвило 19 от агнетата и яретата на Еленко Атанасов.
Решението по делото е прецедент за съдебната система. Съдията обаче ще стане известен по-късно с нещо съвсем различно от правната си дейност – той е Иван Вазов. Делото се следи с голям интерес от жителите на Берковица – знае се, че собственикът на кучето Михал Първанов е близък до местните властници. Делото освен това трябвало да се гледа бързо, за да се заровят веднага убитите агнета и ярета.
След дълго изслушване на свидетели, съдия Вазов диктува решението си: „Кучето на Михал Първанов да се убие…“
По-късно с това дело от интерес се занимава и Алеко Константинов. Като млад адвокат му е интересно, защото съдът стоварва наказание на кучето. За тази история самият Вазов не пише разказ, както за други случки от Берковския край. Тя е достигнала до нас от документи и спомени на съвременници.
5. Обществен живот
10 любопитни факта за Иван Вазов
Още в пловдивския си период Иван Вазов взема дейно участие в обществения и културен живот на Източна Румелия като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. През 1884-1885 година е подпредседател на Областното събрание от същата партия.
След падането на Стамболовия режим и възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител от Казанлък през 1894 и 1896 година.
6. Министър Вазов
От 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година Иван Вазов е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 година отново е депутат в V Велико Народно събрание.
7. Любовен живот
10 любопитни факта за Иван Вазов
Първите любовни трепети поетът изпитва едва на 19 години към 30-годишната Катерина. Катерина е покръстена еврейка, а мъжът ѝ Васил Кьорооглу, я е грабнал от Солун, като сам, оставайки да работи във Влашко, е поверил грижата за нея на родителите си.
Според мнозина голямата любов на Вазов е Зихра. Тя е била жена на турски бей, който пиян се удавя. След това неин покровител става руски офицер.
Първата истинска любовна драма на Вазов е с българката Пелагия. Пелагия била изключително красива и фатална жена, а страстта на Вазов към нея е вулканична. Тя обаче приела брачното предложение на руски полковник и разбила сърцето на поета. Той дори мислел да посегне на живота си след края на връзката си с нея.
Вазов минава под венчило с племенницата на митрополит Климент (писателят Васил Друмев) – Атина Болярска. Бракът им продължава едва 15 месеца. За неговия крах съвременниците винят майка му Съба, но самият Вазов отрича това. Разводът между двамата отнема 30 години.
И накрая идва последната и най-голяма любов на Вазов – Евгения Бончева-Елмазова, с литературен псевдоним Евгения Марс. Техният роман продължава 16 години – до самата смърт на поета през 1921 г. Когато се срещат тя е на 28 години, а той на 55. Евгения е омъжена за първия български дипломиран зъболекар д-р Елмазов и майка на двама сина. Той ѝ посвещава лирическия цикъл „Трендафилите“.
8. Награди
10 любопитни факта за Иван Вазов
През 1895 година Иван Вазов става носител на “Орден за гражданска чест и заслуги”. Увенчан е и с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“. През 1896 година е награден е със златен медал за наука и изкуство. През 1917 година е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
От 21 октомври 1920 година е почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1920 година става първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“. Същата година е награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски. Става носител на неприсъждано никога повече звание “Народен поет” с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III. През 1920 година става почетен гражданин на София и почетен член на БАН.
9. Смърт
10 любопитни факта за Иван Вазов
Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова е описала подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя“ от 24 до 28 септември.
Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани, без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.
10. Памет
10 любопитни факта за Иван Вазов
Името на Иван Вазов носи морският нос „Вазов“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.
Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 година, която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 година.
Името на Иван Вазов носи Народния театър от 1976 година.
На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София.
Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.
https://www.10te.bg/obshtestvo/10-lyubopitni-fakta-za-ivan-vazov/

Лиляна Порязова

  10380904_698949176844516_6865337184905975046_n
-Завършва e керамика,в класа на проф.Венко Колев през1975 година. Много години,основната й дейност е в областта на монументалната керамика.заедно с това,винаги е правила и кавалетни форми,от всички видове. В последните години превръща рисуването от Хоби,във постоянно занимание. И съвсем от скоро прави опити за Симбиоза между керамика и рисувана картина.Ето няколко от тези образци.
40604781_282294879048578_3309515289342771200_n40610467_522970818128796_1247763852905414656_n
40610520_454107308430641_5263045820642492416_n41239141_2199595986952184_1222744315491516416_n
 представя Мария Герасова
представя Мария Герасова

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН

чудомир-7-150x150

КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО!

И НЕ МИ СЕ МЯРКАЙ ПРЕД ОЧИТЕ 
 Бръмммммммммм….. като че ли изпод земята се чу нечие бръмчене.  Мухата кръжеше с неустоим ритъм и огласяше тишината на стаята. Напевното и бръмчене събуди Коко Перчемлийски, който леко похъркваше върху бюрото. Той притвори очи и се закани. “  Шът, шът, нахалнице недна! Не виждаш ли, колко сладко бях си подремнал? Ти си като моя Пейчо, нахален до ента степен. Все покрай шефовете се вре. Току им шушне нещо и изкривената му усмивка се запечатва върху лицата  им. “
- Кой се вре между шефовете?- от някъде искочи Пейчо.
- Ти ами, кой друг? Доносник такъв! Все този  си присвоил парички, онзи ощипал Венчето по закръглените части, трети не знам си какво и твоята сладка устичка непрекъснато  нещо избълва, като помийна яма. Пускаш такива клюки, че чак главата ти да се завърти. Не се ли виждаш  на какво си заприличал? Станал си 50 кила от непрекъснатото си кръжене ту  при този, ту при онзи. Кръжиш като тая муха и не намираш мира, докато не пошушнеш нещо на шефовете.
- Аз ли? А ти все стоиш на стола и намирах махна на другите.
- Май и двамата сме, все отбор юнаци!
- Ей, Пейчо… Внимавай какво говориш! Като стоя, дали съм наклеветил някой, дали съм му взел паричките, дали, дали и още дали?… А ти, я се виж?  
 - Да, ама за мен не говорят, че задявам младите мацета от цеха. Виж ги и те? Все се увъртат около теб, нали си мангезлия? Пък и отгоре на всичко си и от по- малките шефове. Синът на големия шеф…
- Как можеш да клеветиш? Те сами идват при мен. Никой не ги е канил.
- Никой не ги е канил ли? Не виждам ли, как флиртуваш с тях. Като си шеф, голяма работа! Можеш да си позволиш всичко. Не даваш отчет пред никого.
- Това,теб не те засяга!
- Да, ама от такива като мен, шефовете имат нужда.  Да знаят, какво става в цеха. Другите са се свили и се страхуват да гъкнат. Щото а са гъкнали, а си изхвръкнали като топка.
- Сега разбирам. Че ти си станал човек от нов тип. Клюката е основният ти принцип.Така, си ценен кадър.  
- Най- после разбра. Че, аз съм ценен човек.
- Ценен си, ама тъй както обикаляш без да работиш, гледай и ти да не изхвръкнеш като топка.
- Аз ли, аз ли… Гледай да не отида при жена ти, па тогава да ти е як гърбеца!
- Защо да ми е як. Аз съм мъжа в къщи, а тя трябва да е жената, която да върши всичко. Оставил съм я да гледа децата и да се грижи за къщата.
- А ти? Да гониш мацетата, да ходиш по коктейли и не знам си какво още…
- Ами, това ми е работата.
- Това ти е било работата? А жена ти да си седи в къщи и да не вижда бял ден, така ли? Май ще ти излязат криви сметките? Един ден вече няма да я има.
- Защо?
- Как защо? Ще и омръзне да гледа такъв мъж и ще си хване чукалата.
- Какви чукала?
- Ами, не си ли чувал това, “Дим да я няма”.
- Няма  да  го направи заради децата. Не виждаш ли, какъв е станал света?
- Да, да. Станал е. Семейството не се зачита. Жената не се зачита. Ами, кой тогава да се зачита? Май всеки е тръгнал през къра, за гони дивото, а питомното си остава в къщи.
- Добре, че ми каза! Няма геле в теб. Поне казваш истината.
- Казвам я разбира се. Право куме в чьорни очи. Не знаеш ли, че това е моята любима песничка?
- Не, не знаех. Но кумът го няма. Той остана на сватбата.
- Да. Ама както си я подкарал, май ще има нова сватба?
- Ти не се грижи за това! Виж себе си, че такъв като теб, никоя жена няма да те вземе.
- Я не обиждай! Мислиш, че като си шеф, трябва да обиждаш другите?
- Шеф съм я. 
- Виж го, ти, нашия! Сега шефовете са на мода. Всичко е тяхно. Дори и животица да биха ни взели, няма  ви  пукне.
- Учи и ти, пък стани шеф!
- Ти да не би да си учил? Добре, че е баща ти. Минаваш на сухо покрай него. Пък и си станал шеф.
- Хайде, стига си плямпал! Че ако не беше баща ми, досега бих те изхвърлил от цеха. Дим за те няма!
И не ми се мяркай пред очите!
ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ
Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом тая жена, бе! Разправят, че навремето била една от най- богатите жени в квартала. Знаеш ли как забогатяла, а?  Станала  кредитна милионерка. Пари, коли, магазини, със супер стока. Ама на ти. Който много е алчен, тъй му се пада. Имаше, ама сега няма. Мъжът и я остави и виждате ли я, на какво прилича? Ходи със старите си протрити  дрехи. Продадоха и всичко на търг. Имаше три апартамента. Всичко замина.  А каква беше…. Вървеше наперено като петел  и кокошките се навъртаха около нея. Много бяха, брей! Все приятели се пишеха. Хранеше ги поеше ги и все на коктейли. Живот си живееше завалийката , пък и те. А сега? Май изчезнаха! Отидоха си, не по- точно като прелетните птички, литнаха в друго гнездо. Тинчето я видях в бара при Панчето. Той пък не се полакоми. Взе си барчето под наем и сега върти бизнес. Ама какъв ти бизнес, бе! С куп далавери. Хванал се е с ония, далавераджиите и всички в кюпа. Печелят си паричките, а будалите все в бара висят и когато вече ходят на четири крака, Панчето им обира паричките, усмихва им се  с оная невинна усмивчица  и ги изпраща чак до вратата.
- И утре пак да дойдете!- подканя ги той. Още имам от оная водчица.
   А водчицата му беше първо качество, менте. Затова често виждах някой клиент да пада на пода, мъртво пиян.  Дори, един от тях се натрови и едвам го спасиха. Няма ли контрол  за тия хора, бре! Какви питиета дават на клиентите си? Май  скоро някой щеше да предаде богу дух! Тъй, де. Далаверката си е друга работа. Даваш ментето,  вземаш паричките, а другото не те интересува. Животът на другите не ти е мил. Гледаш твоят и се наслаждаваш на будалите. Щом като идват при теб, нека си идват. Какво, че  им даваш водчица менте!
Наблюдавам, аз отстрани Панчето и му се възхищавам.Щом като може, да краде! Щом като няма съвест, да дава водчица менте. Нали повечето в тоя бизнес са далавераджии. Умеят да те излъжат!  Както те гледат с онзи лисичи поглед  и ти се усмихват с онази ехидна усмивчица, така ти вземат паричките. Ето, мярна се и Гана.
- Дай една водчица, брат! Видиш ли го оня, отсреща, той ще плати, защото ми е длъжник. Навремето ми взе уж на заем 5000 лева и само му видях опашката. Май доста е забогатял? Пък и с онова, рошавото маце. Седнала върху коленете му и не и пука от никой. За нея няма ли морал, бе! Не го ли вижда какъв дядка е, но нали е мънгезлия, как няма да му седне на коленете! Но и той ще си намери майстора. Както я е подкарал, май ще тръгне по моя път и ще си правим компания. Ха, ха, ха… – Дай още една водчица, за негова сметка. Ха на здраве, мой човек.
   Оня погледна плахо към нея и наведе глава. Наверно мислеше, че не го е познала. Но какво ти! Гана хукна право  към него.
- На кво се мислиш, бе, мой човек? Давай парите или ще викна полицията!
   Той се озърта, явно търсеше някой. Свали мацето от коленете си и забърза към бюфета.
- Колко да ти дам момче?
- Сметката струва 15 лева.
- Хайде, ето ти 20, пък се почерпи!
 Той хвана мацето за ръка и двамата излетяха като хали от бара.
   Гана се приближи до Панчето и се усмихна.
- Ето, че  плати и за мен. Мерси мой човек! А твоите мънгизи са в повече и нищо не ти струва да ме почерпиш. Хайде, остани си със здраве
писателят сатирик Весела Будилкова

Тимъти Инстън

Тимъти Инстън е роден в Англия през 1943г. Завършва Кенсингтънския колеж по искусва. Получава стипендия и завършва прочутия институт Хезерли в Лондон.С първите си картини печели спецеална премия благодарение на която обикаля северна Европа и Италия където се запознава с изкуството на големите майстори.
Когато се завръща в Англия зарочва работа,като портретист,работи и за църквата.През 1970 г.решава да се насочи към скулптурата и в разстояние на 15 г.участва в много изложби в Англия и по света.През 1985г.отново се завръща към живописта.През 1996.г. е удостоен с приза Уинстън Чърчил.Много от неговите картини са излагани в най-известните галерии по света.През 1997 г.издава книгата “Техника на маслената живопис!
 Сийка Иванова 
40483073_480212689143551_1495716365057654784_n

КШИЩОФ ŚLIWKA

13083222_1047976898574514_7455145738380818087_nОще от 14 годишен, той се интересува от дърворезба. Завършва  училище за изящни изкуства в Място Piastowe к. Krosno (негови учители, от които се учи са  скулптурите  Владислав Kandefer на Ивонич, помощник Xawery Dunikowskiego Богдан Biernat, римски Hill). От 1997 г. се занимава изключително с дърворезба, керамика и боядисване. Особено се интересува от сакрални предмети, портрети, пейзажи. Своите творби представя   в изложби във Варшава, Жешов, Кросно, Ярослав, Lancut, Jaslo, Przemysl, Ивонич Здруй Будапеща. Неговите вдъхновенията и , идеи произтичат от контакта му  с природата, пейзажа, човека, традицията, историята. В някои произведения се появяват апокалиптични, сюрреалистични елементи. В дърворезбата, той използва различни техники, включително тен, лепило от малки елементи, различни видове дървесина (вар, лиственица, пепел, дъб). При рисуването т използва собствената си техника, която набляга на текстурата (натискът се прилага върху твърда основа, която по-късно е патинирана, боядисана в масло или акрилна техника). Той също така прави леярски модели (сътрудничество със стъкларски заводи, метални  a1fce83be974916ebcbc35b34054b2fae3bd66d8d694581ca7de7403a3caba11a28344c49664cde3b86e20498c740d9dc5f677a9b4571195fff357add2fcde95c5f677a9b4571195fff357add2fcde95205220846921c3dfedc0970c101319c340520188_1866593376712858_2531704378553794560_n37343306_1798208750217988_1307574223144747008_n37909087_1810868305618699_4347699323912323072_n36428321_1768544579851072_4945138075173912576_n36063217_1759268494112014_1225650444982812672_n36428321_1768544579851072_4945138075173912576_n36063217_1759268494112014_1225650444982812672_n35189829_1743846405654223_5385447655524532224_n

761ecf2cda3bec457dee0bcd939d7354

 авторизиран превод  Мария Герасова в контакт с автора

Художникът Дан Неаму

 13955input_file0114525_w747_h373_q100

На младини,Дан Неаму искал да прави графики, затова два пъти се опитал да отиде във Факултета по изящни изкуства Но не  го направил. Един познат му подал ръка и дал телефонения номер на проф Костин Ioanid, ректор, факултета по това време..Неаму си спомня: ”По това време бях в Букурещ.  Дадоха ми един телефонен номер  и се обадих..Не намирам у дома професор Costin Ioanid..Въпреки това бях щастлив. Беше лято и времето беше хубаво През есенна  взех автобус.  Беше ми казано::Там  ще намерите професор Йоанид. Работеше  в църквата Марсести, заедно с други реставратори.  Все още се чудех,    кога тръгва е автобусът. Беше четвъртък. Той ми каза, че ще ходим в Букурещ в събота. Останах, макар че си казвах, че  няма да правя църковни картини. Това е мръсна работа. Работите са  с хоросан.  Мислех, че не беше за мен. Немум. Когато пристигнах в Букурещ, аз го попитах, когато трябваше да донеса някои документи, които би направил корекция и след това да ми даде някои възможни теми. Това беше тренировка. Той отговори, че няма нужда, че в понеделник сутрин очакваше да се върна в Марчеси близо до Тарговище “, казва Дан Немум.
Има хора, които променят съдбите си, а професор Йоандид е този човек за Дан Неаму. След това, те работят заедно в църквата Маврогени в Букурещ. И един ден, по искане на учителя му, той взел последния си изпит и получил разрешението. Той бил реставратор на църковни картини с документи. Първата работа, извършена за негова сметка, дойде. ”След като взех парите, повече от една година заплата на баща ми, който е инженер в захарната фабрика в Podari, аз казах:” Това, което трябва  е  да печелят пари от това?! ” Така че започнах да изрисувам храма …   Това е сложно нещо. Трябва да овладея техникатя, да работят добре. Така ще трябва да докаже собственият си талант и способност.  Първо да да се адаптира към стила и маниера, защото там не  се правиш каквото искаш, правиш това, което друг човек иска. Реставраторът на живописта трябва да е анонимен. Нямате личен отпечатък при възстановяването. Ако го направите, вие унищожавате произведение. Но когато достигнете определена възраст и виждате, че никой не е наясно с вас, вие се оказвате анонимни, желаете да уважавате вашата професия “, казва Дан Неаму.
“Правя някои неща, за да живея по-дълго”
Анонимен е този, който всъщност прави нещата, които говорят за миналото, да блестят отново днес. - Правя някои неща, за да живея по-дълго. Аз съм този, който помага на болния старец да стои на крака, да се храни, да оцелее, за да може да оцени следващото поколение. Малцина обсъждат факта, че иконата на 400-600 години е била утешена от някого, за да може да бъде видяна днес “, обяснява художникът.

sibile_by_danneamu-d7qbvty2612912459839568_origd5653f708cf452819a049a16a06372ce--black-moon-janelledownloadhumanity_is_not_lost_by_danneamu-d85kughla_cantata_by_danneamu-dbyp8pvthe_6_senses_by_danneamu-dbqyuekthe_expression_absent_by_danneamu-dbwon8ltreimea_by_danneamu

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

представи Мария Герасова след разговор с художника