Златната орфическа книга, известна още като Етруската златна книга и Тракийската златна книга, е изключителен древен артефакт със значителна културно-историческа стойност.

Това забележително произведение се състои от шест свързани помежду си листа злато и се смята, че е създадено от траките, древен народ, обитавал региона, който днес е България и части от съседни страни.

Защо индусите поставят Бинди – червена точка между веждите си?

Бинди (на хинди: बिंदी, точка) е червена точка, която се носи в центъра на челото, най-вече от индуски жени в Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. В индуизма, джаинизма и будизма е свързано с чакрата Аджня. Бинду е точката, около която се прави мандалата. Бинди е традиционен символ на женственост, сила и късмет. Точната му роля и значение варират в зависимост от региона, културата и личните вярвания..

Роля и значение на Бинди

– Религиозно значение

Бинди се свързва с „третото око“ – мястото на мъдростта и интуицията. Смята се, че поставянето на бинди стимулира тази чакра и носи спокойствие, концентрация и защита..

– Социален статус

В миналото бинди е било знак за семейно положение – омъжените жени носят червено бинди, а неомъжените – черно. Днес това правило не е толкова строго спазвано и много жени носят бинди просто като моден аксесоар..

– Националност

Бинди е традиционно за Индия и съседните страни, но не е свързано с националността. Жени от различни националности могат да носят бинди, ако желаят..

– Брачен статус

Както споменахме, в миналото бинди е било показател за семейно положение, но днес това не е задължително. Много омъжени жени продължават да носят бинди, но и много неомъжени жени го носят като моден аксесоар.

– Цветове

Традиционното бинди е червено, но днес се предлагат биндита в различни цветове и форми. Изборът на цвят често е въпрос на личен вкус или съобразяване с облеклото..

– Пол

Традиционно бинди се носи от жени, но в някои региони и култури и мъжете могат да носят бинди, особено по време на религиозни церемонии.

– Деца

Децата също могат да носят бинди, особено по време на празници и тържества..

– Злоупотреби

Злоупотреби с бинди са рядкост, тъй като то е по-скоро културен символ, отколкото обект на материална стойност..

– Духовен свят

Бинди се свързва с „третото око“ и се смята, че отваря връзка с духовния свят. Много хора вярват, че носенето на бинди помага за постигане на вътрешен мир и духовно просветление..

Защо индусите поставят червена точка между веждите си?

Виждали сте го във филми и снимки – голямата червена точка се нарича бинди. И то не е поставено за красота, а за да очертае строго социалния статус на другите..

Какво означава бинди за жените

Статусът в индийската кастова система е изключително важен, както и важността незабавното му показване на другите. Следователно жена с червена точка предава на другите, че е омъжена и е индуистка..

Има и точки от други цветове, но те просто не се показват често във филмите. Например, неомъжените момичета могат да получат черни точки. И ако точката между веждите е жълта точка, тогава тя е вдовица или семейството е загубило важен член на семейството си (не непременно съпруга си). На децата се дават бинди, за да ги предпазят от зло око..

Какво означава бинди за мъжете

Точката на челото на мъжа се рисува от жена, обикновено съпруга, но понякога и сестра, ако мъжът все още не е женен. Цветът на точката между очите на мъжете говори по-фино за статуса на човека;

– Червената точка се носи само от най-високата класа брамини; боята е направена от сандалово дърво.

– Ако човек се счита за воин кшатрия, тогава неговата точка е черна.

– Обикновените фермери носят жълти бинди.

Сега можете да прочетете визуалните значения в боливудското кино, които режисьорите не винаги си правят труда да обяснят, защото работят предимно за вътрешния индийски пазар..

Какво се случва, ако индиец сложи бинди с грешен цвят?

Нарушаването на класовата система се наказва строго от обществото. Дори ако сте се преместили в друг регион (което не винаги е възможно, ако принадлежите към по-ниска каста), вашите навици и отношение към други касти могат да ви издадат. Хванатите да изневеряват с бинди може да бъдат жестоко бити..

И не, биндито не е остаряло.

Социологическите проучвания в Индия ясно показват, че хората с бинди изглеждат по-красиви за противоположния пол. Затова хората носят бинди, за да бъдат харесвани.

Светослав Константинов Минков,

бащата на българската фантастика,

роден на 4 февруари (стар стил) 1902г. в Радомир, е талантлив журналист, писател и преводач.

Още като ученик пише стихове, разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора Минкова, по мъж Ст. Л. Костова, го свързва с изтъкнати писателски среди.

Следва славянска филология в Софийския университет.

През 1922г. Св. Минков и Владимир Полянов основават „Аргус“ – първото в света издателство за фантастична литература!

Заминава за Мюнхен, учи една година в Търговско-стопанската академия (август 1922 – септември 1923).

В Германия вижда и се запознава с най-новото в немската и световната литература и живопис, изучава естетиката на модерното тогава Диаболистично литературно направление. След завръщането си продължава образованието си в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), но не го завършва.

Издава първите си книги, свързани с естетиката на диаболизма.

Минков работи като журналист и има дългогодишна практика. Работил е и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител.

Считан е за „баща“ на модерната българска фантастика.

Работил е и като служител в българската легация в Токио.

Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия’“, написан в съавторство с Константин Константинов.

В периода 1925 – 1927г. е член на литературния кръг „Стрелец“.

Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк „Голем“ (1926) и „Белият доминиканец“ (1930), „Хиляда и една нощ“ (1957), „Приказки на Шехеразада“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976) и др.

Удостоен е със званието Заслужил деятел на културата (1963).

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.