ПРОСТИ

Прости приятелю добри.

,

Прости за всичко що ти сторих.

 

Прости за малките злини,

 

с които твоето сърце  разстроих.

 

В божествен плам сърцето си обгърнах,

аз този плам  желая да дарявам.

На всички, които знаех и не заех,

во веки, със печат Господен.

 

А Господ милостив е и  прощава

и винаги край нас ни наблюдава.

Напомня ни, че трябва да  сме будни,

защото нашия живот е вечен.

 

Да се обичаме,

Ръце за помощ да подаваме.

И с ведра, любеща усмивка,

да бъдем истински до края.

 

Прости приятелю добри,

тъй както Бог прощава.

Прости и винаги помни,

ОТ НАС ЗАВИСИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ

Де  сей  чудо видяло, наш пазар без чужда стока. А наша нямаме ли си? Да бе. Имаме си, но къде е?  Била скъпичка и нащи хора не я купуват. Обедняхме,  братче обедняхме.  И затова купуваме чуждата стока. Не  видите ли. Отивам на пазара да си купя лимони. И какво мислите. Вчера бяха  евтинки, а днес, 3,60. Ами, сега… Пък не мога да не купя. Провеждам си лечение с лимони за кръвното. Как няма да го вдигам? Аман от всичко…Не мога  да издържам, братче. о става. Едните лъжат  и мамят, другите крадат и богатеят, а Където и да ида, стока бол, но как да купиш, като е толкова скъпа? Не можем да храним децата си, братче. А народът ни, за  него да не говорим. Болен е народът ни, човече, болен. Питаш ли, защо е болен. Как да не  е болен, като няма какво да яде. Едно, че храната е скъпа, друго всичко стана изкуствено. Земята ни се натрови. И скоро и ние ще станем изкуствени. Ще сe превърнем в балони и ще летим, за да забравим, това, коетда не говорим за  третите, дето си нямат какво да ядат. Обикалям си значи онзи ден  на пазара  и преглъщам, като гледам ония ми ти  плодове. Но, аз съм забравила за тях. Повече витамини казват.  Имало ги само в плодовете, а откъде? И май така ще си живеем, ако не стане някакво чудо. Ама, чакай! Май чудеса няма, ако сами не си ги направим. Само ми е жал за децата.Станаха агресивни , наркомани, крадци, измамници. Израснаха по улиците.А никой не пита, защо е така? Ами, не ни ли е ясно? Оставихме ги без любов, защото изчезна любовта в семейството ни. Отчуждихме се, братче, отчуждихме.  Вместо да търсим причините, ние ги отминаваме и обвиняваме другите. Ех, време, време. Ей, живот, живот.  Живот като компот без плод. На дъното на буркана се мярка само някакво парче  от развален плод и нищо повече . Май като нас, хората. Развалихме се и вече не ставаме за нищо. А как да ставаме, като отчаянието ни гони. Как да не ни гони, като вече станахме като просешка тояга.  Време е да се вдигнем  на крак и да поемем всичко в ръцете си. Защото поне ръцете ни са станали яки от многото дигане по митинги и стачки.  Щото всичко ни дотегна, а така не може. От нас зависи да се променим.

 писателят сатиркк Весела Будилкова