Category Archives: Литература – изкуство и култура

Ето как в древността са печелили облози с ум и хитрост!

Царицата се обзалага, че може на една вечеря да изпие вино за 10 милиона сестерции

Перспективата е доста интересна и Марк Антоний с удоволствие приема облога.

Но коварната жена, естествено, проявява хитрост. В самото начало на вечерята пред нея поставят чаша с винен оцет. Египетската царица сваля от ухото си обеца с огромна черна перла, която е известна с баснословната си цена, и я пуска в чашата. Калциевият карбонат встъпва в реакция с винената киселина, отслабва я и в края на вечерята образувалият се коктейл е напълно годен да бъде изпит на една ефектна глътка. Което Клеопатра и прави. А Марк Антоний признава победата й.

 

Учените неотдавна доказаха реалността на този химически опит. Професор Прудънс Джоунс от Университета в Ню Джърси се въоръжава с оцет и перла и установява, че са необходими около 24 часа, за да може средно голяма перла да се разтвори в киселина. Той допуска, че египетската царица предварително е накиснала обицата си в оцет и я е свалила от ухото си вече поразмекната.

Другият вариант е, както често се случва по онова време – още повече в компанията на Клеопатра, вечерята плавно да е преляла в закуска.

 https://popantofi.com/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B7/

Таг древните  облози ум ,хитрост

 

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

НЯМА НО

-Златен си мой човек. Къде беше толкова време? Изчезна май от хоризонта?- чу се гласа  на Стефката.
- Как да ме няма, бе Стефка. Тук съм. Къде да ходя. Стоя си и тъпча на едно място.
- Тъй ли? Пък аз си мислих…
- Той си мислил, а?
- Аз пък  тръгвам, ти  стой тук!
- Хайде, хайде, ти ли ще ми казваш?
- Извинявай Златен.
-  А, ха… Най- после се сети, а?
- Как да не се сещам. Нали си ми приятел. Да  не те познавах,  такъв буен. Се на бой налиташ.
-Аз ли, бе? Налитам там, дето трябва. Виждаш ли ги , ония! Бият, грабят и се  едно не са те. Мирен ли да стоя? Те да ме грабят, а аз да мълча. Така ли?
- Прав си, Стефка. И аз ги виждам, но не мога  да илеза на глава с тях.
- Да, бе. Ако стоим така и мълчим, те ще бият и ще грабят.
- Така… Започвам и аз да се замислям.
- Не се замисляй , а действай!
- Малко  ме е страх, защото са все дебели вратове.
- Ако ни е страх и от тях, тогава ще е все така.
- Да. Но…
- Няма но! Ами действай! Хайде до нови срещи.
писателят сатирик Весела Будилкова

ПОЕЗИЯ

Една жена

Една жена разресваше косите си,
разплиташе стаените въздишки.
Една жена изправяше съдбата си
заплетена по избелели нишки.
 
Не чакаше светът да се усмихне,
тя знаеше – светът е разнолик.
В себе си обичаше да стихне,
на миналото, не беше съдник.
 
С всеки ден отваряше широко
на гърдите прозорец за светлина,
изми косите и мечтите си.Дълбоко
сееше в живота си нови семена.
 
Решеше косите си и дните си,
а в нощите – пишеше нова книга,
държеше и кормило, и юздите си
на колесницата живот – със женско име!

Елеонора К

  13.ЧОВЕКЪТ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Човек съм на Новото време!
-С какво ли си нов пък сега?
Знам,че от стара драперия
не шият пердета!…Ха!Ха!

Ти цвят ли смени или смисъл?
С усмивка на мазен геврек -
показваш ми само,че бил си
на някого близък човек…

С това изобилие в плана,
по който се движиш сега,
едва ли си падал и ставал
с идеи и празна ръка.

В очите ти кораби плуват -
с товари от чужди сълзи.
За докер на техните нужди
не ставаш!И нивга не си…

То – Новото време,не идва
от някакъв таен бардак,
с метреси – грубо гримирани,
с пиянския призив:-На крак!

Дали си Човек – се съмнявам.
Но Новото време е факт!
Под улична лампа се сгрява -
настръхнало като котарак.

Онези,които го хранят,
са расли под друго небе.
Те знаят цената на хляба
и хвърлят ненужната смет!

 Маргарита Петрова