Откриха Небет тепе – древната крепост на Пловдив /снимки/
Вашият коментар
Архив на категория: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА
Възрожденската къща „Хиндлиян“ в Старинен Пловдив
Възрожденската къща „Хиндлиян“ в Старинен Пловдив
Степан Манук с прозвище Хиндлиян, дадено на търговеца заради делата и сделките му в Индия, е притежател на това великолепие от архитектура, вътрешно обзавеждане по модела на френската мода от началото на 19. век. Хиндлиян бил един от четиримата създатели на най-богатите арменски родове в Пловдив, напуснал къщата със семейството си по време на турските гонения през 1915 година, предоставяйки я на арменски бежанци (достатъчно голяма със своите над 250 квадрата, без помещенията за прислугата, така че да побере цели 23 семейства). Къщата разполага с баня, първата с подово отопление в България, в строителството на която са използвани мрамор и гипс, изградена на принципа на римските хипекаусти и турските хамами.
фейсбук
ГРЪЦКОТО УЧИЛИЩЕ НА ДЖАМБАЗ ТЕПЕ
Гръцкото училище на Джамбаз тепе над Понеделник пазара – спомени от арх.Олег Каразапрянов
В уникалния ансамбъл от история,архитектура и красота на Джамбаз тепе, което се вижда от долу от площада пред Първа поликлиника, погледът на човек не може да не се спре на една интересна сграда, построена преди около 200 г. и вече е неотменен елемент от тази гледка. Всички от махалата наричахме тази сграда „гръцкото училище”. Още преди повече от сто години до къщата се е стигало по хубава и удобна улица, посталана с калдаръм. ”Калдаръм” преведено на български означава „хубав път”.
Недалеч от тази къща се намира къщата, в която е отседнал преди стотина години за кратко френския поет и пътешественик Алфонс Дьо Ламартин. В по-ново време съвсем наблизо беше къщата на известните пловдивски творци – керамичката Кераца Висулчева и нейния син архитект и мой близък приятел арх.Петър Дикиджиев, допринесъл изключително много за Пловдив .
Израснах и дълги години живях на Понеделник пазара. Всеки ден виждах сградата, която завинаги се е запечатала още в детските ми години в моето съзнание.
Не се знае кой е архитектът на сградата, нито нейния строител, който така интересно и може би непривично я е закрепил на стръмния скалист склон. Имах късмета няколко пъти да разгледам сградата отвътре. Правеха ми впечатление дебелите масивни стени, останалата на места старата хубавата дограма.
Теренът върху който е стъпила сградата е с голяма денивелация и затова се е наложило западния ъгъл на приземния етаж да с височината на близо четири етажа.Върху приземния етаж са издигнати още два етажа покрити с четирискатен покрив.Централната фасада на сградата е симетрична,спокойна.
Един от собствениците на тази сграда беше известният пловдивски аптекар Братанов.
Има хора от Пловдив, които знаят и помнят най-различни подробности за забележителните сгради в града. Може би благодарение на съдбата аз познавах отблизо хората – собствениците и обитателите на тези сгради. Впечатленията, които описвам, са си мои,лични.
Семейството на госпожа Братанова и аптекаря Братанов дълги години живя на ул.Крали Марко №11, където живях и аз като дете. Семейството имаше една дъщеря Грета и двама сина- Петер и Антон. Преди доста време Грета живееше в с.Белащица. Петер преди около 60 г.замина за Германия и остана там. Антон преди повече от 60 г.често ходеше при свой роднина, който имаше къща съвсем близо до Етнографския Музей. Днес за Антон нищо не знам.
Забележително е, че сградата на гръцкото училище в Пловдив е първата в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на Джамбаз тепе.Тя е и една от малкото сгради по онова време построена с масивна носеща конструкция и масивни носещи стени. Носещата конструкция на повечето сгради тогава е била от дървен „фахверк”- дървена носеща конструкция.
В близък до сегашния и вид сградата има от около 1846 г.
След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.
В началото на миналия век училището вече не е гръцко, а българско.Там беше настанена гимназията за мебели и някои го наричаха „Столарското училище“.Фасадата вече е малко променена. Еркерите са премахнати .Появява се друго разпределение на прозорците.
Спомням си, че по времето на социализма каквото беше останало от автентичната сграда беше съборено. На нейно място се изгради копие от стоманобетон, в днешния си вид.
Спомням си като малък как по време на междучасията учениците заставаха на прозор
ците, сядаха на подпрозоречния перваз с краката навън. До тях се нареждаха ученичките, които винаги започваха заедно да пеят. Песента им се чуваше чак долу в дворовете на къщата на арх.Семов и къщата на братя Стойкови.
Някъде около 1971 проект за възстановяване на сградата на Гръцкото училище правят арх. Матей Матеев и Вера Коларова. Идеята е да се върне фасадата с еркерите.Сградата е трябвало да стане „Ресторантски комплекс“.
09.02.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
10 любопитни факта за града под тепетата
Пловдив е най-старият град в Европа и е шестият най-стар град в света. Неговото селище е основано преди около 8000 години.
През 46 г. римляните завладяват Тракия и наричат града Тримонциум, което означава трихълмие. Те разширили и укрепили града, построили голяма крепост, водопровод, амфитеатър и множество бани. Градът по онова време даже сякъл свои монети.
Представяме ви няколко любопитни факта за града под тепетата
1. Пловдив е присъединен към България за първи път от хан Крум през 812 година. При царуването на цар Симеон пък градът е трайно присъединен към България.
2. През 1887 година Пловдив е най-големият град в България с население от 33 032 жители, следван от София, Русе и Варна.
3. По време на Турското робство Пловдив е главен културен, търговски, военен и административен център на Тракия. Градът е заселван с гърци, за да се отслаби българското население там. През 17-18 век българите в града отново се увеличават, заради преселението на много хора от Средногорието.
4. Часовниковата кула, издигната през 16 век е забележителен паметник от периода на Османското робство. Смята се за една от най-старите часовникови кули в Източна Европа и за първия градски часовник в Османската империя.5. През 1839 година в Пловдив е открито първото българско училище.
6. В Старинен Пловдив се намира къщата-музей на Христо Данов. Там през 1855 година е основано първото издателство в България.
7. Първата българска железница е построена в Пловдив през 1874 година.
8. Първата пивоварна фабрика за България е открита в Пловдив след Освобождението.
9. В Пловдив се произвеждат автомобилите Булгаррено и Булгаралпин през 60-те години на 20 век.
10. Пловдив е името на връх в планината Тангра на остров Ливингстън, Западна Антарктика. 3860 Пловдив пък е името на малка планета в Слънчевата система, открита през 1986 година.
Исторически Улици в Сърцето на кв. Кръстова Вада Кръстова вада, питате жителите на Пловдив сел човек.
Сашо Николов – Сладура и Асен Йорданов
На две улици на Историята се намира Sladura Place – малко и уютно ритейл пространство създадено за удобството на живеещите в квартал Кръстова вада, както и на всеки случайно минаващ и желаещ да отдели време за малко покупки, детски игра и сладка раздумка със съсед или приятел.
Ще започнем с кратка биография за един от най-талантлините и емблематични цигулари в Българската музикална история, който тоталитарния режим заклеймява като „упадъчен елемент“.
Ако попитате жителите на Пловдив за Сашо Сладура, най-вероятно ще бъдете насочени към стария град, където се намира музикалното училище, античният театър и една специална зашеметяваща панорама. Сред всички красоти ще попаднете и на паметник на млад мъж с цигулка, облечен в елегантно сако и вратовръзка. Най- често следва репликата „Хайде да се снимаме“. Едва ли всички тези хора днес подозират каква тежка и трагична съдба е имал този спретнат и весел човек.
Историята на Александър Георгиев Николов и по-известен под прякора- Сашо Сладура е специална за българското изкуство. Той е известен джазов музикант спечелил адмирациите на публиката с невероятния си талант, шеговит характер и остроумие.
Роден е на 15 септември 1917г. в Плевен и е със смесено потекло. Баща му е инженер Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина в столицата, парк Кайлъка в Плевен, Цар- Симеоновата градина в Пловдив. Майка му е чехкиня, дъщеря на Шведски морски капитан. Александър първо учи в италианското училище, после в елитния френския колеж в Пловдив „Сент Августин“. Там всички учители виждат, че младият русокоско има нежна душа, която трепти на струните на изкуството. Музиката, поезията и рисуването са само част от неговите таланти. Мнозина казвали, че Александър спокойно щял да бъде виртуоз във всяко едно от избраните изкуства, но музиката спечелила сърцето му и затова съвсем естествено продължава своето висше образувание в консерваторията в Прага.
След завръщането му в България започва работа в царския симфоничен оркестър, разформирован след 9- ти септември. Междувременно джазът навлиза стремглаво през Атлантическия океан в Европа и Сашо Сладура намира своя пристан като цигулар в столичното джаз трио „Овчаров“, вокалист на което е самата Леа Иванова. Бохемският начин на живот, примесен с неприемливият стил музика, който групата свири, превръщат музикантите в обект на наблюдение от страна на властта. Отличителна черта на неговия характер е, че той никога не се съобразява с мисленето и разбиранията на тогавашните властимащи. Пиперливият му език както и безспорната му музикална дарба го превръщат в любимец на свободомислещите българи. Прякорът му е следствие на характерното му закачливо и веселяшко поведение. Сладура обича да се шегува с всичко и с всеки, без оглед на социален статус или личностни характеристики. Комунистическите управници са чести гости на забавите, недостъпни за народа от заводските цехове и строителните площадки. На различни официални празници и негови изпълнения идва да слуша джаз и самият Вълко Червенков с антуража си. Както стана дума, Сладура не се страхува да разказва вицове и да усмива тогавашния режим, и неговите видни представители. Всички вицове срещу режима са неговата лична форма на протест срещу множеството репресии.
За съжаление това му коства в последстиве свободата и живота, и за бохема Сашо Сладура става особено тежко положението след 1956г, кагато Тодор Живков идва на власт. Държавна сигурност започва да следи Сладура и агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо Сладура в досието му, става все по-дебела., защото шегаджията не прощава с вицовете си и на новите управници.
На 25 декември 1959 г. той получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Осъден на 1 година, Александър Николов излежава в затвора 7 месеца. Той обаче не се радва дълго на свободата си. На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС. Още в края на 1959 г. Мирчо Спасов е започнал да съставя списък за ликвидирането на „упадъчни елементи“ и на първо място в него е Александър Николов „Сладура“. На 15 септември 1961 г., навръх рождения му ден, Сашо е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Версиите са разлини колко точно дни на малтретиране е изкарал там, но съдбата му е ясна.
Независимо как и кога умира с естественото си чувство за хумор и музикалният си талант, Сладура оставя трайна следа и се превръща в легенда.
За съжаление, той и много други значими фигури за нашето интелектуално развитие получават тази участ и монументът в Стария град в Пловдив е изграден от негов съученик и емигрант в САЩ – Др Лазаров в памет на всички интелектуалци – жертви на комунистическия режим.
https://www.sladura.place/blog/indulge-in-our-culinary-delights-a-guide-to-the-best-food-in-our-luxury-hotel
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ХЪЛМОВЕТЕ И ПЛОВДИВ
Легендата гласи, че древните конници отдалече забелязвали хълмовете, които били ориентировъчен знак за тяхното придвижване и място за установяване в Тракийската низина. И днес от всички посоки към Пловдив, хълмовете отдалеч сигнализират близостта на града, При хубаво време,дори от тракийската гробница в Старосел, се виждат,което подсказва колко важен фактор, те са били в Античността. Историческите следи показват,че Пловдив е израснал между тях и реката.Днес съвременният град, ги е включил в своята тъкан и те са негови градски части.
През недългата история на третата българска държава, в последните 100 години, хълмовете са били решително преобразени,и благоустроени,Превърнали са се в паркове и зелена енергия на града.
Селищата, които са разположени на наклонени терени имат големи и различни възможности за тяхното изграждане и възприемане.Възстановеното улично осветление на спиралата на пътя към върха на Джендема предава на града приказен нощен характер. Всеки , който се изкачва към върха, се възхищава на гледката от него. От тук се виждат пловдивските тепета, планините на юг и север и даже пистата на летище Крумово. Не трябва ли да се замислим за онази алея, която обгръща върха и тъне в мрак , а върха по време на нощната тъма се превръща в сянка на духове? И пак ще се върнем на алеята. И ще тръгнем по нея, за да се насладим на красотата на подпорните стени на тепето, Колко малко е нужно на човек да се наслади на тази красота и да обгърнем хълма в светлина, която ще сияе над града. А за наше учудване наоколо цари пустош. Нима това не е една възможност да преобразим този хълм. А какво ни е нужно- много малко средства.
Да се пренесем на един хълм, който е свързан с голяма история, кой мислите че е – Бунарджика. Ставаме свидетели на една завършена парково-монументална композиция. Ако тръгнем от паркинга и продължим до по- високото ниво на пиедестала ще се сблъскаме с двата паметника- Руския и Альоша. Пред нас ще се открие цялата красива гледка на Пловдив. Голям е проблемът за Альоша- против него или за него- решението е наше. Може би най-важното е да запазим целостта и изградеността на композицията, която е създадена и да решим дали ще се намесим. Но такава намеса е неотложна сега. Наличието на рушащата се постройка от южната страна на постамента влияе на цялостното впечатление от комплекса. Може би е време да се вземе решение дали има нужда от бившето малко
заведение за обществено хранене. По моему има две възможности- първата е да се възстанови и вгради в цялостната композиция , а втората е рушащата се сграда да се премахне и околната природна среда да се възстанови. В такъв случай разбира се не са необходими толкова средства. Но от голямо значение е, за да функционира комплекса и околната му среда.
Веднага можем да се спуснем към площадката на легендарния
ресторант на хълма „Голям Бунарджик“. В историята на Пловдив и в паметта на хората остава спомена за „Големия Бунарджик“. Работата на пловдивските архитекти е оценена от гражданството на Пловдив като убедителен пример за модерната архитектура. И като обобщение – преди десетина години Клубът на Архитекта- професионалист- Общественик (КАПО) направи предложение пред Общината и инвеститори, да се актуализира проекта за ресторанта. Може би е времето да се замислим да бъдат възстановени двата ресторанта, където пловдивчани ще се събират и спомените ще се превърнат в реалност!
архитект Дечко Дяков
под редакцията на писателя и общественик Мария Герасова
Следва продължение
ЦЕНИ В РЕСТОРАНТИ И ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 1933г., В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.
През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.
В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.
В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.
Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!
Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.
Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.
Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:
– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.
Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.
В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:
Брутна часова заплата на работник
1.Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./
2.Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4.Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6.Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.
Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.
В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.
Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.
Какво е положението днес през 2018г?
Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.
Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.
А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!
МОДЕРНИ МОМИЧЕТА
Площад Джумаята
ПЛОВДИВ ДУМАЯГ
Тази снимка от 20-те години на миналия век показва централния площад на Пловдив – „Джумаята“ (днес „Римски стадион“) в епохата, когато навлизат първите автомобили. Кадърът е замразил кипящия живот на мегдана, от който тръгват десет улици, в делничен ден преди обяд.
Файтоните и каруците са започнали да губят монопола си върху обществения и личния транспорт и вече е оформена стоянка за леки коли. Файтонджия е разпрегнал конeте си и отстрани им е сложил сено да похапнат. Десетина години по-късно на фотографиите конете ще изчезнат напълно от централния площад, изместени от четириколесните машини с ръмжащи мотори.
An Vas
