Проектът „Лято в Капана“ дава възможност на най-различни изкуства да се поместят по калдъръма на творческия квартал. Следващото събитие от поредицата е фотографската изложба на пловдивския фотограф Александър Карамфилов. Тя ще се проведе на 28 юли, от 20:00 часа, на ул. „Абаджийска“.

Фото паната ще Ви наблюдават отвсякъде – от чадърите в цвета на трибагреника, от стените, от някое кокетно прозорче… Самата тя също е посветена на улиците и техните скрити съкровища. На живота, кипящ по тях. На случките или обърнатата перспектива.

Александър Карамфилов започва да снима през не толкова далечната 2016 година. Негови журналистически, артистични, архитектурни и пейзажни фотографии могат да се видят в медийни издания.

Зад гърба си има две изложби и няколко награди от родни и международни конкурси. Той е самоук, но това не му пречи да изгради собствен стил. Може да кажем, че погледът му е по-абстрактен. В творчеството му може да се забележи преобръщане на границите, наблягане на черно-белия ефект и социална тематика. Александър не обича да обработва силно снимките си, нито да „замаскира“ недостатъците на обекта или субекта, които реално го правят толкова истински.

Ако искате да се докоснете до неговия прочит на пловдивските улици, заповядайте на 28 юли в Kapana Creative District / Капана – квартал на творческите индустрии.

„Лято в Капана“ се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година. Организатор е Библиотека за идеи и събития.

Вход: свободен

https://plovdivtime.bg/art-stsena/visiashta-fotoizlozhba-kapana-pokazva-ulitsite-plovdiv-i-10592/?fbclid=IwAR1z4KC3otiTqJuL9Z9c8cT1Rr-fSm4VtaLUuvXeghhmszeEkjiPWw_1cOw

Две шестметрови кули и една с височина 11 метра ще красят Военния клуб на Пловдив. След обществена инициатива отпреди няколко години, Министерството на отбраната възложи изработването на разработка за възстановяването на страдата във вида ѝ от 1908 г.

Работният проект по реставрационни и ремонтно-възстановителни дейности на сградата на Военния клуб в Пловдив бе представен днес на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата от арх. Мариана Цветкова от софийското архитектурно студио „М Синтез“.

„Сегашният вид на сградата е от 1928 г. Целта на проекта е въстановяване на образа от 1908 г., главно в челната фасадна част и по ул. „Иван Вазов“ в покривната част. За съжаление има много малко архивни материали, върху които да стъпим. Пуснахме запитване до Държавния архив за чертежи, с чиято помощ да изпълним заданието. За съжаление доста малко са фотографиите. А графична информация – чертежи, няма абсолютно никаква“, каза арх. Цветкова.

Историята на сградата започва от 1895 г., когато пловдивските офицери решават и декларират писмено, че имат желание да имат клуб средище за тяхната културна дейност. Същата година правителството взима решение да се даде терен за построяването на такава сграда. Построена е в периода от 1906-1908 г. Проектирана е от арх. Никола Лазаров и техническото ръководство на арх. Михаил Ненков. Тържественото й откриване е с новогодишен бал на 31 декември 1908 г. в присъствието на цар Фердинанд.
През 18 януари 1927 г. в зданието избухва пожар, който засяга покривната конструкция, включваща три кули. След бедствието е извършен ремонт, при който две от кулите са отстранени. Възстановяването е извършено по проект на арх. Христо Пеев. До края на 1927 г. На 18 април 1928 г. сградата на Военния клуб получава нов удар – голямото чирпанско земетресение я срива.

За възстановяването на знаковия Военен клуб отиват 4 730 981 лв. – средства, осигурени от банки, фабрики, кооперации, частни дарители и от държавата. Имената на дарителите са вписани в „Златна книга за дарителите по възобновяването на изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание”.Запазена е само част от централния корпус. Проектът е изработен от архитектурното бюро на Стойко Стойков и Борис Градинаров „Българско акционерно дружество за железобетонни строежи „Циклоп“.
През 60-те години сградата отново претърпява промени. Изграден е допълнителен трети етаж частично в сградата, но няма данни кой е автор на проекта. Това е последната съществена промяна по сградата.

От 60-те години насам всички строителни дейности във Военния клуб са свързани с ремонт на покрив, помещения и фасади без да се променят декоративните елементи и прозоречните отвори по тях, както го изисква законът.  Сградата е собственост на Министерството на отбраната, предоставена е на Изпълнителна агенция военни клубове и военнопочивно дело. Статутът й е Групов археологически и архитектурен паметник на културата под номер 414 в Списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство.

„Преди да изготвим работния проект, внесохме в НИНКН и имаме становище от Министерство на културата за съгласуване на виза за проектиране, издадена от Община Пловдив, в която се третират всички височини и всички изисквания по отношение на бъдещото застрояване. В работните проекти сме представили техническото задание от възложителя, както и изискванията на инициативния комитет в Пловдив. Идейната концепция също е предварително съгласувана“, обяви арх. Цветкова.

Основното изискване е да бъде възстановена сградата във вида ѝ от 1908 г. Без да се пипа надстроеният трети етаж. Тоест – не става дума за буквално възстановяване, а за съвременна интерпретация на първообраза.

,Екипът на „М Синтез“ е направил както подробно геодезическо заснемане, така и вътрешно заснемане поради сложната конфигурация от помещения в сградата. През годините там са правени допълнителни затваряния и преграждания на помещения, което е направило стените още по-дебели и се е наложило да използват експертизата на геодезист в почти всички помещения.
От екипа обявиха, че няма да се променя функцията на нито едно от помещенията, предвижда се пребоядисване и възстановяване на някои от архитектурните елементи вътре. Ще има подмяна на настилки във облужващите помещения и ще бъдат изциклени паркетите в залите.

„Основно се насочваме към препроектиране на покрива и покривните надстройки – фронтон, три капандури, както и трите кули към централния корпус. Наложи се препроектиране на покривните линии, защото при обследването се оказа, че покривът не се отводнява правилно. Има покривни повърхнини, а не покривни равнини, което е довело до течове вътре в сградата“, разказа по време на представянето на проекта арх. Цвекова.

Покривът върху третия етаж на сградата има стоманобетонна конструкция . Тя е в много добро състояние. Препроектирани са само част от покривните ребра заради новото отводняване, става ясно от проекта. В другата част на сградата покривът е стоящ и стъпва върху носещите стени на сградата. Към покривните корнизи и надстройки са предвидени допълнителни нови стоманобетонни елементи и нова допълнителна укрепваща конструкция над гредореда, която премоства най-дългите греди. Тя ще служи за основа при изграждането на кулите.

За проектирането им архитектите са използвали главно руски източници и опит. Те ще представляват пирамидална дървена конструкция с фрезовани ребра от слепена дървесина., които ще оформят повърхнината на кулите. Ще имат дъсчена обживка и след това ламаринена такава във вид риба люспа.

Височината на голямата кула е 11 метра, а на малките – 6 метра.

Според работния проект се предвижда и възстановяването на герба на централната фасада. То е направено на базата на архивни снимки. С оригиналния си вид ще бъде и двойна дървена дограма като оригиналната. Ще бъдат реставрирани и входните дървени врати.

В работния проект ще се нанесат корекции според препоръките на НИНКН и СЕСОНКЦ по отношение на пластичната украса, съгласуването на всички архитектурни елементи по фасадите и корнизите с реставратор, както и спазването на определени пропорции изпълнението им. Корнизите да се разработят в детайли и отчитащи обемно пластичното решение, да се допълнят чертежите, и плановете на възстановените кули. Ще трябва да бъдат направени и сондажи, за да се достигне до оригинален цвят. 

https://plovdivtime.bg/gradat/dva-6-metrovi-kupola-i-11-metrova-kula-ukrasiavat-voenniia-10478/?fbclid=IwAR1oUalDrNMx7CjM-rrpFehKUd0WqAiqzzPnTOqjFM1PXHkkt5YfTgZBtDI

„Проектът е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство още миналата година. Имат издадено строително разрешително и всичко с документите е наред”, обяви районният кмет Георги Стаменов. 

Храмът на малката уличка в центъра на Пловдив е изключително интересен. Освен църквата към него има прилежащи помещения, които в момента са изкорубени. 

„Дева Мария на Ангелите“ е на Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква и се води към манастира на братята капуцини в Пловдив. Строежът на храма започва през 1934 г. по проект на арх. Димитър Попов. Завършен е през 1937 г. Освещава го епископ Викенти Пеев. Той превръща храма и в седалище на капуцинските предстоятели в България, тъй като до този момент капуцините нямат свои религиозен дом.

„Апостолическият викарий поема писмен ангажимент за откриване на приют в Пловдив, при условие, че няма да има капела в него, за да изчебегнат търкания с мирския клир”, пише Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет.

Епископ Пеев умира през 1941 г. и е погребан в католическата катедрала в Пловдив.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/vazstanoviavat-hrama-deva-mariia-angelite-plovdiv-10239/?fbclid=IwAR0JI6NqJU8S_8rZ2GedWhgRJt3GBBZYeXv9kJAAbXviCY_BIpVxICNUO20