Архив на категория: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА

Площад “Джумаята”, 1960 г.

Площад Джумаята

Petko Markov-Fogata

За тия години да помнят тоя маршрут почти няма.малко хора знаят за тролеите,че минаваха през центъра.До 69,70г преминаваха превозни средства АПТЕКА МАРИЦА ПОЩАТА.МАЛКО ЗНАЯТ ЛАКВО ИМАШЕ НА МЕСТОТО НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ ДО ДНА

ПЛОВДИВ ДУМАЯГ

 

Тази снимка от 20-те години на миналия век показва централния площад на Пловдив – „Джумаята“ (днес „Римски стадион“) в епохата, когато навлизат първите автомобили. Кадърът е замразил кипящия живот на мегдана, от който тръгват десет улици, в делничен ден преди обяд.
Файтоните и каруците са започнали да губят монопола си върху обществения и личния транспорт и вече е оформена стоянка за леки коли. Файтонджия е разпрегнал конeте си и отстрани им е сложил сено да похапнат. Десетина години по-късно на фотографиите конете ще изчезнат напълно от централния площад, изместени от четириколесните машини с ръмжащи мотори.
An Vas

Може да бъде изображение с 5 души, тролей, улица и текстово съобщение

Филибето от 1875 г

  · Може да е черно-бяло изображение
Снимка на Филибето от 1875 г., направена от руския фотограф от грузински произход Дмитрий Ермаков от Сахат тепе в посока юг. На него дължим едни от най-ранните пейзажни снимки на нашия град. През 1875 г. Ермаков посещава Пловдив и прави много хубави панорамни снимки от Сахата във всички посоки, малко преди Освобождението. На тази снимка в средата в далечината се вижда Станцията. Това е днешната Централна гара(старата ѝ сграда)-така са я наричали тогава, все още намираща се извън града-на юг, строена 1870-1873 г., а сегашната ѝ сграда е строена 1905-1908 г. на същото място. Станцията е построена на жп линията, свързваща Белово с Цариград
(Белово-Одрин-Истанбул), открита на
18 юли 1873 г. и построена от компанията на Барон Хирш. Вижда се улицата, която отива към нея и се е наричала ул. Станционна-това е днешната Иван Вазов, която ще бъде прекръстена така през 1920 г. Ако още тогава бяга се сетили да направят пробива под Гарата, та да не се мъчат сега????… Зад Станцията се вижда голото поле, където в бъдеще ще израстне Кючук Париж. В подножието на Сахата се
вижда квартал Гюл Бахча, днешният Гроздов пазар-тогава през 1875 г. е бил в края на града, а сега е в самия център. Пътят, който се вижда в далечината, отиващ към Родопите, вляво от Станцията, е може би днешният бул. Македония. Турските гробища отляво са се намирали на мястото на дн. Цар-Симеонова градина. Теренът е заравнен за откриването на Първото търговско-промишлено изложение, открито на 15.08.1892 г. лично от княз Фердинанд. Пътят, минаващ пред гробищата и продължаващ надясно е бил на мястото на сегашния бул. Гладстон. Вдясно на снимката на тази път се вижда храм-това е каменният параклисът Свети Дионисий, който изгаря през 1912 г. Намирал се е в големия чифлик на гръка Георгиос Цукалас, от южната страна на дн. бул. Гладстон, който е искал да погърчи махалата, наричайки я Родокипос. Срещу този чифлик, от северната му страна, пък е живял под наем „царят на розовото масло“ Ботьо Митов, който в красивия си двор от цветя е отглеждал и два пауна, които били атракция тогава и немалко пловдивчани са се стекли да ги видят. В квартал Гюл Бахча са се намирали и старите херханета на Пловдив -бардаците, като най-големият от тях се е намирал на пресечката на днешните улици Преслав и Густав Вайганд. След Съединението бардаците са преместени до река Марица

ПЛОВДИВ

Може да бъде изображение с камбанария и текстово съобщение

 КОМЕНТАР
Илия Петров

Лошото е, че не се полагат достатъчно грижи за археологическите паметници. Един такъв паметник / праисторически пещи/ намиращи се в границите на Цар Симеоновата градина и е точно зад светофара на кръстовището на „Гладстон“ и „Преслав“ които са оставени на милостта на стихиите.

КОГАТО ПАРИЖ И БЕРЛИН БЯХА ЕДНО ДО ДРУГО

Всъщност става въпрос за два емблематични хотела на Пловдив в миналото. Първата снимка, мисля, е направена около 1929 г. и на нея се вижда хотел Империал, който през 1934 г. е прекръстен на хотел Берлин. В момента отдолу има офис на мобилен оператор, а в близкото минало се е намирала кафе-сладкарницата Ален Мак. Вдясно от него е хотел Париж, открит на 27.09.1909 г. като хотел Независимост(втората снимка), построен от Нейко Узунов, но преименуван на следващата година. В момента отдолу има пицария. През 1924 г. е добавен още един етаж и часовникова кула. След 1944 г. е преименуван на хотел Сталин, след това е студентско общежитие, а после е хотел Родопи със закусвалня Родопи. Сигурно се досещате, че това е на пресечката на ул. Доктор Георги Вълкович и ул. 11 август. Там някъде, където пресича човекът на първата снимка, се намира чешмичката пред Стълбите.
 от групата във фейсбук БАЙ ИВАН КАРАЧОМАКА

ТЮТЮНЕВИЯТ ГРАД

Тютюневият град- едно богатство оставено на благоволението на съдбата…
Ач Ков

Имаме ли стари снимки да видим как е изглеждал в разцвета си? Междудругото подобна е и ситуацията в Асеновград. А такъв тип сгради стават идеални за университет или пък клуб за изяви, културни събития, изложбени зали, кина, каквото му хрумне на човек. На запад има и дискотеки и събития в такъв тип сгради, също ги преустройват и на търговски центрове след реставрацията им… Вместо да строят нови сгради за молове на места, които са идеални и необходими да бъдат паркове и зелени пространства. Когато няма зеленина, няма красота и въздух
Разбира се , че компаниите приватизирали бившият Тютюнев Комбинат Пловдив е ТРЯБВАЛО ДА БЪДАТ ЗАДЪЛЖЕНИ да възстановят външната архитектура на сградите! А вътре дали офиси, дали спортни зали или увесилителни заведения и магазини не би било зле.
За сведение в Лондон – Tobacco Dock към днешна дата изглеждат така , както са били замислени и осъществени , разбира се и доста подобрени ! Няма производство на Бритиш Табако , и всичката тази собственост е прекрасно разкрасена и печелившо осъществена .
от групата във фейсбук БАЙ ИВАН  КАРАЧОМАКА

Откриха уникален римски мавзолей с огромна кула край Пловдив

Откриха уникален римски мавзолей с огромна кула край Пловдив

Ако вярвате в чудеса, то навярно никак няма да ви се стори странно, че именно докато Пловдив е Град на културата за 2019 г. и е превърнат в център на всякакви културни събития и мероприятия, екип от археолози на доц.
Костадин Кисьов, който е и директор на Пловдивския регионален музей, открива в близост до града изключително ценна археологическа находка – гигантски мавзолей, датиращ от римска епоха. Той се намира недалеч от пловдивското село Маноле, където от известно време около могила Мал Тепе кипят усилени археологически разкопки.
Гигантският мавзолей представлява пирамидална римска кула с височина от 20 м., която е строена от камък и тухли, укрепени с разтвор от хоросан. Специалисти я датират от 2- 3 в. сл. н. е. – период, познат на историците като Епохата на войнишките императори. Все още има много какво да се разкрива около тази ценна находка, както и в памет на кой владетел е строена, но предвид мащабите на мавзолея се предполага, че е принадлежала на важен управник на провинция Тракия.
Защо не и на император?
От намерените находки археолозите смятат, че някога над мавзолея се е издигала статуя на погребания владетел, но или времето я е заличило, или нейни останки, както и предмети, намиращи се в гробната камара на владетеля (има предположения, че такава е съществувала) са били разграбени. Останките от надгробното съоръжение наподобяват много онова, което се намира в Рим и в което е погребан император Октавиан.
Откриха уникален римски мавзолей с огромна кула край Пловдив
Снимка: Министерство на културата
Въпреки грабежите, протекли през вековете, на място на археологическия обект са открити и доста монети, съвпадащи с времето на управление на Филип Първи Арабина, за когото се предполага, че е първият римски владетел, приел християнството.
Археологическите разкопки продължават и доц. Костадин Кисьов не скрива гордостта от своя екип. За съжаление, обектът все още не е отворен за посетители.
https://sanovnik.bg/n-104315-%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9_%D1%81_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2
 

ТРАКИЕЦЪТ ЕВМОЛП

 За съществуването на Евмолп, за неговото присъствие в Тракия и град Пловдив няма никакви съмнения. Известно време градът е носил името му. От митологията се знае, че е бил син на Хионе и на Посейдон.

Майка му е била дъщеря на цар Ерехтей и е наричана още Орития, на баща си Ортес- Орта. Принцеса Хионе е била много красива девойка. В нея се влюбил Борей с прозвището „Северен вятър“. Няколко пъти отивал при цар Ерехтей да моли за ръката й, но бащата отказвал. След като разбрал, че няма да може да се ожени за нея, Борей решил да я открадне. Когато Хионе с други свои близки отишла на забавление край р.Илис била издебната и похитена от Борей, който я отвлякъл в долината на р.Чепеларска, навътре в Родопите, където никой не може да ги намери и се оженил за нея. Така се родили братята на Евмолп Зет и Колаис. Както е известно, те са участвали  в „Похода на аргонавтите“. Аполоний Родоски пише че те имали рижи коси, каквито имала майка им. Когато станали пълнолетни им израснали криле, каквито имал Борей.
Времето, в което е живял Евмолп е между „Похода на аргонавтите“ и Троянската война.По същото време е живял Орфей- неговия учител и съветник.
Семейството на неговия дядо по майчина линия е било голямо. Ерехтей е имал 8 деца- 4 сина и 4 дъщери. Той става цар на Пловдив /незнайно защо Атина/. след Кекропидите, които са сполетени от много нещастия и последните представители на жреческата фамилия се изселват в Египет. В това число Хермес и любимата му Херда.
По бащина линия Евмолп е хипербореец. Хипер означава Големия, Поделя най-важния от този род, от рода на бореадите. Вълшебната страна на хиперборейците, както я описват не е другаде, а се намира в района на Стара Загора, която се е наричала Берое /от Бора/. И по бащина линия Евмолп е син на цар и благородник.
Като наследник на царе, той получава най-доброто образование по онова време. Училищата обикновено са били в древни центрове, наричани светилища, олимпи и др. Навярно е подготвен за жрец, защото самото му име, което завършва на опс потвърждава тази хипотеза.
Не е известно къде другаде е работил, освен че е бил жрец в Елевзин, но в тракийския, а не в гръцкия. Това място се намира на Бесапарските хълмове в района между  гара Огняново и с.Синитево- Пазарджишко. Мястото, където е свещенодействал не е случайно. То е в близост до най-високия връх Еленски. Този връх отговаря и е двойника на звездата Алфа в съзвездието Бик, наричана Алда Баран. Самите Бесапарски хълмове са огледалния образ на звездния куп Хиади в съзвездието Бик. Ето защо е имало причина на това място да бъде светилището. Бесапарските хълмове са наричани Ехиади и Таралежови острови.
Евмолп получава голяма слава и известност, както е доказано с нарицателното му име Низей. Като жрец на Ниса Ида започнали да го наричат Низей, от където Музей. Всички българи трябва да знаем, че няма отделна личност Музей, защото това е Евмолп.
Какво представляват Елевзинските мистерии е все още тайна. Според мен Орфей е запознал Евмолп с тайната на Небесното царство, което в библията се нарича Едем, в научните среди релефна звездна карта, в Египет и Вавилония с други имена. Отнася се до строежа на светила, звезди и съзвездия на земята, което се е случило на 4 тия ден на Сътворението. Отнася се за оформянето на земята още преди да има човеци.
Евмолп не е служил на лъжлив Бог, а на истинския Бог, който е построил земното небе, наричано Твърд Небесна /ТД/. Небето, което виждаме горе е построено долу от различни по строеж и състав скали и които очакваме отново да го разпознаем и преоткрием.
Тайната за тази невероятно разнообразна релефна звездна карта е била пазена в тайна и предавана от жрец на жрец, от цар на цар. И това е било с цел да не се разрушат скалните условни знаци, които са давали знания за това което е горе, във Вселената.
Евмолп е обезсмъртен, като на негово име е наречена звездата Сета в съзвездието Голяма мечка- Мизар /Нигар/.
В Едем това е земното съзвездие Голяма мечка, което съвпада с Пловдивските тепета, които са подредени точно така, както са звездите горе. Имената на звездите на Звездната карта са имена на хора, които са живеели в Пловдив или свързани с нашия град.
Например Бунарджика е звездата Мицар, Джендем тепе е звездата Елкиад /Елкид- наречена на Херкулес/. Пловдив е град на Нулевия меридиан, наречен Оса, откъдето е името на най-старите тепета в Пловдив- Ясъ. Той е пъпът на твърдта небесна, на латински УРОС- най-стария жив град на земята, където е погребан Ной. На едно от тепетата е била построена обсерватория, известна като палат на времето /предполагам че това е Сахат тепе/. От този палат произхожда името Атина, а не от богиня. Затова Пловдив е известен, като Атина.
Района Ортамизар носи името си от майката на Евмолп Орития и името на сина й Низар. От звездната карта се разбира, че Ортамизар е отделна звезда- тепе от Сахат тепе. Ако Ортамизар е главата на древен атлант, то Сахат тепе е неговото тяло /звездата Епсилон/.
Не е известно дали Евмолп умира от старост или е убит от Егей. Мястото, където е неговата могила се намира на Бесапарските хълмове между с.Огняново и с.Синитево област – Пазарджик.
Евмолп е служил на истинския бог, като жрец- бога Орфейски и това е бил онзи бог, който е построил каменното звездно небе, изпълнено с много саклни условни знаци, които са давали знания за Вселената. Евмолп е знаел тайните за дървото на познанието и дървото на живота. Неговите проповеди и учение са забравени. Но името продължава да се споменава в целия свят, като Музей.
Параскева Фичева
 ПОСЛЕСЛОВ
През 2016 година беше проведена анкета сред пловдивчани за най-влиятелния пловдивчанинна всички времена . Най-много гласове събра Евмолп. Държавник, военачалник, поет, музикант, жрец Евмолп дава първото известно име на град Пловдив- Евмолпия. Той е считан за основоположник на древната Евмолпия и за любим ученик на легендарния певец, музикант и философ Орфей.

ДО КОГА ЩЕ Е ТАКА?

Да. Случайно узнах. Нашата рубрика, т..е в трибуната на Съюз „Духовно възраждане- България“-   вестник „Сияние“, ,някой не знам  как,  взаимства чрез НПО- същото име- „Пловдив най- древен в Европа“ Дали е възможно това! Ог нашата рубрика- НПО организация. Като издател и главен редактор на вестника, а и председател на Съюза, как да подходя.Имам идеята:, „Вие да ми кажете как?“.
Мария Герасова- журталисть писател  гл, рекатор председател на СДВБ