Проектът „Лято в Капана“ дава възможност на най-различни изкуства да се поместят по калдъръма на творческия квартал. Следващото събитие от поредицата е фотографската изложба на пловдивския фотограф Александър Карамфилов. Тя ще се проведе на 28 юли, от 20:00 часа, на ул. „Абаджийска“.

Фото паната ще Ви наблюдават отвсякъде – от чадърите в цвета на трибагреника, от стените, от някое кокетно прозорче… Самата тя също е посветена на улиците и техните скрити съкровища. На живота, кипящ по тях. На случките или обърнатата перспектива.

Александър Карамфилов започва да снима през не толкова далечната 2016 година. Негови журналистически, артистични, архитектурни и пейзажни фотографии могат да се видят в медийни издания.

Зад гърба си има две изложби и няколко награди от родни и международни конкурси. Той е самоук, но това не му пречи да изгради собствен стил. Може да кажем, че погледът му е по-абстрактен. В творчеството му може да се забележи преобръщане на границите, наблягане на черно-белия ефект и социална тематика. Александър не обича да обработва силно снимките си, нито да „замаскира“ недостатъците на обекта или субекта, които реално го правят толкова истински.

Ако искате да се докоснете до неговия прочит на пловдивските улици, заповядайте на 28 юли в Kapana Creative District / Капана – квартал на творческите индустрии.

„Лято в Капана“ се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година. Организатор е Библиотека за идеи и събития.

Вход: свободен

https://plovdivtime.bg/art-stsena/visiashta-fotoizlozhba-kapana-pokazva-ulitsite-plovdiv-i-10592/?fbclid=IwAR1z4KC3otiTqJuL9Z9c8cT1Rr-fSm4VtaLUuvXeghhmszeEkjiPWw_1cOw

Две шестметрови кули и една с височина 11 метра ще красят Военния клуб на Пловдив. След обществена инициатива отпреди няколко години, Министерството на отбраната възложи изработването на разработка за възстановяването на страдата във вида ѝ от 1908 г.

Работният проект по реставрационни и ремонтно-възстановителни дейности на сградата на Военния клуб в Пловдив бе представен днес на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата от арх. Мариана Цветкова от софийското архитектурно студио „М Синтез“.

„Сегашният вид на сградата е от 1928 г. Целта на проекта е въстановяване на образа от 1908 г., главно в челната фасадна част и по ул. „Иван Вазов“ в покривната част. За съжаление има много малко архивни материали, върху които да стъпим. Пуснахме запитване до Държавния архив за чертежи, с чиято помощ да изпълним заданието. За съжаление доста малко са фотографиите. А графична информация – чертежи, няма абсолютно никаква“, каза арх. Цветкова.

Историята на сградата започва от 1895 г., когато пловдивските офицери решават и декларират писмено, че имат желание да имат клуб средище за тяхната културна дейност. Същата година правителството взима решение да се даде терен за построяването на такава сграда. Построена е в периода от 1906-1908 г. Проектирана е от арх. Никола Лазаров и техническото ръководство на арх. Михаил Ненков. Тържественото й откриване е с новогодишен бал на 31 декември 1908 г. в присъствието на цар Фердинанд.
През 18 януари 1927 г. в зданието избухва пожар, който засяга покривната конструкция, включваща три кули. След бедствието е извършен ремонт, при който две от кулите са отстранени. Възстановяването е извършено по проект на арх. Христо Пеев. До края на 1927 г. На 18 април 1928 г. сградата на Военния клуб получава нов удар – голямото чирпанско земетресение я срива.

За възстановяването на знаковия Военен клуб отиват 4 730 981 лв. – средства, осигурени от банки, фабрики, кооперации, частни дарители и от държавата. Имената на дарителите са вписани в „Златна книга за дарителите по възобновяването на изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание”.Запазена е само част от централния корпус. Проектът е изработен от архитектурното бюро на Стойко Стойков и Борис Градинаров „Българско акционерно дружество за железобетонни строежи „Циклоп“.
През 60-те години сградата отново претърпява промени. Изграден е допълнителен трети етаж частично в сградата, но няма данни кой е автор на проекта. Това е последната съществена промяна по сградата.

От 60-те години насам всички строителни дейности във Военния клуб са свързани с ремонт на покрив, помещения и фасади без да се променят декоративните елементи и прозоречните отвори по тях, както го изисква законът.  Сградата е собственост на Министерството на отбраната, предоставена е на Изпълнителна агенция военни клубове и военнопочивно дело. Статутът й е Групов археологически и архитектурен паметник на културата под номер 414 в Списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство.

„Преди да изготвим работния проект, внесохме в НИНКН и имаме становище от Министерство на културата за съгласуване на виза за проектиране, издадена от Община Пловдив, в която се третират всички височини и всички изисквания по отношение на бъдещото застрояване. В работните проекти сме представили техническото задание от възложителя, както и изискванията на инициативния комитет в Пловдив. Идейната концепция също е предварително съгласувана“, обяви арх. Цветкова.

Основното изискване е да бъде възстановена сградата във вида ѝ от 1908 г. Без да се пипа надстроеният трети етаж. Тоест – не става дума за буквално възстановяване, а за съвременна интерпретация на първообраза.

,Екипът на „М Синтез“ е направил както подробно геодезическо заснемане, така и вътрешно заснемане поради сложната конфигурация от помещения в сградата. През годините там са правени допълнителни затваряния и преграждания на помещения, което е направило стените още по-дебели и се е наложило да използват експертизата на геодезист в почти всички помещения.
От екипа обявиха, че няма да се променя функцията на нито едно от помещенията, предвижда се пребоядисване и възстановяване на някои от архитектурните елементи вътре. Ще има подмяна на настилки във облужващите помещения и ще бъдат изциклени паркетите в залите.

„Основно се насочваме към препроектиране на покрива и покривните надстройки – фронтон, три капандури, както и трите кули към централния корпус. Наложи се препроектиране на покривните линии, защото при обследването се оказа, че покривът не се отводнява правилно. Има покривни повърхнини, а не покривни равнини, което е довело до течове вътре в сградата“, разказа по време на представянето на проекта арх. Цвекова.

Покривът върху третия етаж на сградата има стоманобетонна конструкция . Тя е в много добро състояние. Препроектирани са само част от покривните ребра заради новото отводняване, става ясно от проекта. В другата част на сградата покривът е стоящ и стъпва върху носещите стени на сградата. Към покривните корнизи и надстройки са предвидени допълнителни нови стоманобетонни елементи и нова допълнителна укрепваща конструкция над гредореда, която премоства най-дългите греди. Тя ще служи за основа при изграждането на кулите.

За проектирането им архитектите са използвали главно руски източници и опит. Те ще представляват пирамидална дървена конструкция с фрезовани ребра от слепена дървесина., които ще оформят повърхнината на кулите. Ще имат дъсчена обживка и след това ламаринена такава във вид риба люспа.

Височината на голямата кула е 11 метра, а на малките – 6 метра.

Според работния проект се предвижда и възстановяването на герба на централната фасада. То е направено на базата на архивни снимки. С оригиналния си вид ще бъде и двойна дървена дограма като оригиналната. Ще бъдат реставрирани и входните дървени врати.

В работния проект ще се нанесат корекции според препоръките на НИНКН и СЕСОНКЦ по отношение на пластичната украса, съгласуването на всички архитектурни елементи по фасадите и корнизите с реставратор, както и спазването на определени пропорции изпълнението им. Корнизите да се разработят в детайли и отчитащи обемно пластичното решение, да се допълнят чертежите, и плановете на възстановените кули. Ще трябва да бъдат направени и сондажи, за да се достигне до оригинален цвят. 

https://plovdivtime.bg/gradat/dva-6-metrovi-kupola-i-11-metrova-kula-ukrasiavat-voenniia-10478/?fbclid=IwAR1oUalDrNMx7CjM-rrpFehKUd0WqAiqzzPnTOqjFM1PXHkkt5YfTgZBtDI

„Проектът е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство още миналата година. Имат издадено строително разрешително и всичко с документите е наред”, обяви районният кмет Георги Стаменов. 

Храмът на малката уличка в центъра на Пловдив е изключително интересен. Освен църквата към него има прилежащи помещения, които в момента са изкорубени. 

„Дева Мария на Ангелите“ е на Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква и се води към манастира на братята капуцини в Пловдив. Строежът на храма започва през 1934 г. по проект на арх. Димитър Попов. Завършен е през 1937 г. Освещава го епископ Викенти Пеев. Той превръща храма и в седалище на капуцинските предстоятели в България, тъй като до този момент капуцините нямат свои религиозен дом.

„Апостолическият викарий поема писмен ангажимент за откриване на приют в Пловдив, при условие, че няма да има капела в него, за да изчебегнат търкания с мирския клир”, пише Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет.

Епископ Пеев умира през 1941 г. и е погребан в католическата катедрала в Пловдив.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/vazstanoviavat-hrama-deva-mariia-angelite-plovdiv-10239/?fbclid=IwAR0JI6NqJU8S_8rZ2GedWhgRJt3GBBZYeXv9kJAAbXviCY_BIpVxICNUO20

Кино „Екселсиор“ по-късно „Христо Ботев“ е сграда, която се откроява на главната улица в Пловдив. Тя е смесица от стиловете барок и рококо. Преди това, на мястото на бъдещото кино се е намирала сградата на хотел „Велико Търново“, притежание на богатата фамилия Станчиди (Станчеви).

„Екселсиор“ е първата сграда в България, построена специално за кино. Като такава тя е замислена още през далечната 1896 г. от внучката на Големи Вълко Чалъков и Гюмюшгердан –Александра Станчева (Станчиди).

Александра израства и живее в космополитния Пловдив. Нейните инициали днес могат да се видят върху розетката на фасадата на кино „Екселсиор“ („Хр. Ботев“). Карло Вакаро – италианец, крупен тютюнев магнат, притежател на фабрика „Български орел“, а по-късно и на „Съединени тютюневи фабрики „Картел“ се договаря с фамилията Станчиди на мястото на хотела им да се издигне кино и да стане собственик на киното.лед като се споразумяват, Вакаро изпраща на свои разноски във Франция столичния архитект Александър Ставрев. Целта била да види как изглеждат най-модерните европейски киносалони и да си вземе бележки за различни сгради. Като се връща в родината, арх. Ставрев се захваща за работа. Година по-късно представя готов проект за кино „Екселсиор”.

Сградата е окончателно завършена през 1906 г. С откриването на киното, Вакаро най-сетне прекратява старата си вражда с пловдивските журналисти. Когато перлата на Пловдив е построена, отвсякъде заваляват хвалебствия по адрес на Вакаро. Киносалонът е невиждана дотогава бляскава сграда – вътре има електрическо осветление, украси, модерна техника. Цялото вътрешно пространство на сградата е пригодено за кинозала с голям партер и висок балкон с ложи и с голямо и красиво стълбище. Салонът на киното е голям с около 400 места и още над 200 на балкона плюс пет големи ложи. Под екрана има оркестрина в която са озвучаващите оркестри при прожекции на нямото кино.

По време на Първата световна война Вакаро напуска страната. Връща се през 1919 г., но заварва твърде отчайваща следвоенна картина. Хората нямат пари за хляб, камо ли за зрелищни представления. На 6 март 1923 г. той продава киното, на Г. Адамов и Г. Кацаров, но новите собственици имат амбицията да поддържат бляскавата му слава.

С времето киносалонът отново се превръща в притегателно място за пловдивския елит. През юни 1929 г., за първи път в Пловдив започва инсталирането на апаратура за говорящ филм. През 1933 г. в Пловдив е поканена световноизвестната немска актриса Евелин Холт. Нейното гостуване в града и след това в страната превъзхожда посрещането на Цар Симеон през 1996 г. Всички пловдивчани искат да видят и се докоснат до прочутата актриса и красавица. Канят я на среща с големците на града и други зрители в кино „Екселсиор“. Модерния и красив киносалон едва не се пука по шевовете. Тя шокира всички, когато в края на представлението си изпълнява на чист български език песента „Богдане, Бог да те убие”.

В годините в киносалона се редуват хитовете на Холивуд „Сирачето Томи“, „Снежния рай“, „Казабланка“, уестърните с Гари Купър, мюзикълите с Фред Астер и Джинжър Роджърс, комедиите на Братята Маркс и рисуваните филми на великия Уолт Дисни.

След години се завъртат и новите съветски филми. През 90-те години на миналия век сградата е реституирана и върната на предишните й собственици. Наследниците на Станчиди я продават, следващите собственици също и така няколко пъти.

Сградата функционира като кино „Христо Ботев”, после става казино, бинго зала.

В началото на новото хилядолетие киносградата се сдобива с нови собственици-фирма „Екселсиор-1894“. 100-годишния паметник на културата е изтърбушен до основи При изкопните работи строителите откриват ценна находка – 6-7 реда антични седалки. Те са част от Римския стадион, който е застроен и се вижда засега само на пл. „Джумаята“.

„Находката е изключително интересна, защото Римският стадион се счита за уникален паметник на културата от национално значение”, каза тогава арх. Румяна Пройкова от Националния институт за паметниците на културата (НИПК).

Собствениците обещават да експонират античния форум по най-добрия начин. Проектантският колектив, ръководен от арх. Едвард Христов, се съобразява изцяло с резултатите от археологическото проучване и изискванията на НИПК. Изкопните работи за разкриването на стадиона протичат изцяло под наблюдение на специалист от Археологическия музей в Пловдив. Остатъците от кавеата (вдлъбната повърхнина на зоната за посетители в римския театър, върху която са наредени в полукръг седалките на зрителите) на Римския стадион на античния град, предшественик на Пловдив, са възстановени в предишния им вид и функционират като модерно арт средище с модни ревюта, изложби, концерти и театрални представления.

 Днес някогашното кино „Екселсиор” функционира като търговски център.

От „ Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/da-si-spomnim-ekselsiornai-hubavoto-kino-plovdiv-9933/