Архив на категория: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА
Възрожденската къща „Хиндлиян“ в Старинен Пловдив
Възрожденската къща „Хиндлиян“ в Старинен Пловдив
Степан Манук с прозвище Хиндлиян, дадено на търговеца заради делата и сделките му в Индия, е притежател на това великолепие от архитектура, вътрешно обзавеждане по модела на френската мода от началото на 19. век. Хиндлиян бил един от четиримата създатели на най-богатите арменски родове в Пловдив, напуснал къщата със семейството си по време на турските гонения през 1915 година, предоставяйки я на арменски бежанци (достатъчно голяма със своите над 250 квадрата, без помещенията за прислугата, така че да побере цели 23 семейства). Къщата разполага с баня, първата с подово отопление в България, в строителството на която са използвани мрамор и гипс, изградена на принципа на римските хипекаусти и турските хамами.




























фейсбук
ГРЪЦКОТО УЧИЛИЩЕ НА ДЖАМБАЗ ТЕПЕ
Гръцкото училище на Джамбаз тепе над Понеделник пазара – спомени от арх.Олег Каразапрянов
09.02.2025г.
арх.Олег Каразапрянов

10 любопитни факта за града под тепетата
Пловдив е най-старият град в Европа и е шестият най-стар град в света. Неговото селище е основано преди около 8000 години.
През 46 г. римляните завладяват Тракия и наричат града Тримонциум, което означава трихълмие. Те разширили и укрепили града, построили голяма крепост, водопровод, амфитеатър и множество бани. Градът по онова време даже сякъл свои монети.
Представяме ви няколко любопитни факта за града под тепетата
1. Пловдив е присъединен към България за първи път от хан Крум през 812 година. При царуването на цар Симеон пък градът е трайно присъединен към България.
2. През 1887 година Пловдив е най-големият град в България с население от 33 032 жители, следван от София, Русе и Варна.

3. По време на Турското робство Пловдив е главен културен, търговски, военен и административен център на Тракия. Градът е заселван с гърци, за да се отслаби българското население там. През 17-18 век българите в града отново се увеличават, заради преселението на много хора от Средногорието.
4. Часовниковата кула, издигната през 16 век е забележителен паметник от периода на Османското робство. Смята се за една от най-старите часовникови кули в Източна Европа и за първия градски часовник в Османската империя.5. През 1839 година в Пловдив е открито първото българско училище.
6. В Старинен Пловдив се намира къщата-музей на Христо Данов. Там през 1855 година е основано първото издателство в България.

7. Първата българска железница е построена в Пловдив през 1874 година.
8. Първата пивоварна фабрика за България е открита в Пловдив след Освобождението.

9. В Пловдив се произвеждат автомобилите Булгаррено и Булгаралпин през 60-те години на 20 век.
10. Пловдив е името на връх в планината Тангра на остров Ливингстън, Западна Антарктика. 3860 Пловдив пък е името на малка планета в Слънчевата система, открита през 1986 година.
Исторически Улици в Сърцето на кв. Кръстова Вада Кръстова вада, питате жителите на Пловдив сел човек.
Сашо Николов – Сладура и Асен Йорданов

На две улици на Историята се намира Sladura Place – малко и уютно ритейл пространство създадено за удобството на живеещите в квартал Кръстова вада, както и на всеки случайно минаващ и желаещ да отдели време за малко покупки, детски игра и сладка раздумка със съсед или приятел.
Ще започнем с кратка биография за един от най-талантлините и емблематични цигулари в Българската музикална история, който тоталитарния режим заклеймява като „упадъчен елемент“.
Ако попитате жителите на Пловдив за Сашо Сладура, най-вероятно ще бъдете насочени към стария град, където се намира музикалното училище, античният театър и една специална зашеметяваща панорама. Сред всички красоти ще попаднете и на паметник на млад мъж с цигулка, облечен в елегантно сако и вратовръзка. Най- често следва репликата „Хайде да се снимаме“. Едва ли всички тези хора днес подозират каква тежка и трагична съдба е имал този спретнат и весел човек.
Историята на Александър Георгиев Николов и по-известен под прякора- Сашо Сладура е специална за българското изкуство. Той е известен джазов музикант спечелил адмирациите на публиката с невероятния си талант, шеговит характер и остроумие.
Роден е на 15 септември 1917г. в Плевен и е със смесено потекло. Баща му е инженер Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина в столицата, парк Кайлъка в Плевен, Цар- Симеоновата градина в Пловдив. Майка му е чехкиня, дъщеря на Шведски морски капитан. Александър първо учи в италианското училище, после в елитния френския колеж в Пловдив „Сент Августин“. Там всички учители виждат, че младият русокоско има нежна душа, която трепти на струните на изкуството. Музиката, поезията и рисуването са само част от неговите таланти. Мнозина казвали, че Александър спокойно щял да бъде виртуоз във всяко едно от избраните изкуства, но музиката спечелила сърцето му и затова съвсем естествено продължава своето висше образувание в консерваторията в Прага.
След завръщането му в България започва работа в царския симфоничен оркестър, разформирован след 9- ти септември. Междувременно джазът навлиза стремглаво през Атлантическия океан в Европа и Сашо Сладура намира своя пристан като цигулар в столичното джаз трио „Овчаров“, вокалист на което е самата Леа Иванова. Бохемският начин на живот, примесен с неприемливият стил музика, който групата свири, превръщат музикантите в обект на наблюдение от страна на властта. Отличителна черта на неговия характер е, че той никога не се съобразява с мисленето и разбиранията на тогавашните властимащи. Пиперливият му език както и безспорната му музикална дарба го превръщат в любимец на свободомислещите българи. Прякорът му е следствие на характерното му закачливо и веселяшко поведение. Сладура обича да се шегува с всичко и с всеки, без оглед на социален статус или личностни характеристики. Комунистическите управници са чести гости на забавите, недостъпни за народа от заводските цехове и строителните площадки. На различни официални празници и негови изпълнения идва да слуша джаз и самият Вълко Червенков с антуража си. Както стана дума, Сладура не се страхува да разказва вицове и да усмива тогавашния режим, и неговите видни представители. Всички вицове срещу режима са неговата лична форма на протест срещу множеството репресии.
За съжаление това му коства в последстиве свободата и живота, и за бохема Сашо Сладура става особено тежко положението след 1956г, кагато Тодор Живков идва на власт. Държавна сигурност започва да следи Сладура и агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо Сладура в досието му, става все по-дебела., защото шегаджията не прощава с вицовете си и на новите управници.
На 25 декември 1959 г. той получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Осъден на 1 година, Александър Николов излежава в затвора 7 месеца. Той обаче не се радва дълго на свободата си. На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС. Още в края на 1959 г. Мирчо Спасов е започнал да съставя списък за ликвидирането на „упадъчни елементи“ и на първо място в него е Александър Николов „Сладура“. На 15 септември 1961 г., навръх рождения му ден, Сашо е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Версиите са разлини колко точно дни на малтретиране е изкарал там, но съдбата му е ясна.
Независимо как и кога умира с естественото си чувство за хумор и музикалният си талант, Сладура оставя трайна следа и се превръща в легенда.
За съжаление, той и много други значими фигури за нашето интелектуално развитие получават тази участ и монументът в Стария град в Пловдив е изграден от негов съученик и емигрант в САЩ – Др Лазаров в памет на всички интелектуалци – жертви на комунистическия режим.
https://www.sladura.place/blog/indulge-in-our-culinary-delights-a-guide-to-the-best-food-in-our-luxury-hotel
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ХЪЛМОВЕТЕ И ПЛОВДИВ
Легендата гласи, че древните конници отдалече забелязвали хълмовете, които били ориентировъчен знак за тяхното придвижване и място за установяване в Тракийската низина. И днес от всички посоки към Пловдив, хълмовете отдалеч сигнализират близостта на града, При хубаво време,дори от тракийската гробница в Старосел, се виждат,което подсказва колко важен фактор, те са били в Античността. Историческите следи показват,че Пловдив е израснал между тях и реката.Днес съвременният град, ги е включил в своята тъкан и те са негови градски части.
През недългата история на третата българска държава, в последните 100 години, хълмовете са били решително преобразени,и благоустроени,Превърнали са се в паркове и зелена енергия на града.
Селищата, които са разположени на наклонени терени имат големи и различни възможности за тяхното изграждане и възприемане.Възстановеното улично осветление на спиралата на пътя към върха на Джендема предава на града приказен нощен характер. Всеки , който се изкачва към върха, се възхищава на гледката от него. От тук се виждат пловдивските тепета, планините на юг и север и даже пистата на летище Крумово. Не трябва ли да се замислим за онази алея, която обгръща върха и тъне в мрак , а върха по време на нощната тъма се превръща в сянка на духове? И пак ще се върнем на алеята. И ще тръгнем по нея, за да се насладим на красотата на подпорните стени на тепето, Колко малко е нужно на човек да се наслади на тази красота и да обгърнем хълма в светлина, която ще сияе над града. А за наше учудване наоколо цари пустош. Нима това не е една възможност да преобразим този хълм. А какво ни е нужно- много малко средства.
Да се пренесем на един хълм, който е свързан с голяма история, кой мислите че е – Бунарджика. Ставаме свидетели на една завършена парково-монументална композиция. Ако тръгнем от паркинга и продължим до по- високото ниво на пиедестала ще се сблъскаме с двата паметника- Руския и Альоша. Пред нас ще се открие цялата красива гледка на Пловдив. Голям е проблемът за Альоша- против него или за него- решението е наше. Може би най-важното е да запазим целостта и изградеността на композицията, която е създадена и да решим дали ще се намесим. Но такава намеса е неотложна сега. Наличието на рушащата се постройка от южната страна на постамента влияе на цялостното впечатление от комплекса. Може би е време да се вземе решение дали има нужда от бившето малко
заведение за обществено хранене. По моему има две възможности- първата е да се възстанови и вгради в цялостната композиция , а втората е рушащата се сграда да се премахне и околната природна среда да се възстанови. В такъв случай разбира се не са необходими толкова средства. Но от голямо значение е, за да функционира комплекса и околната му среда.
Веднага можем да се спуснем към площадката на легендарния
ресторант на хълма „Голям Бунарджик“. В историята на Пловдив и в паметта на хората остава спомена за „Големия Бунарджик“. Работата на пловдивските архитекти е оценена от гражданството на Пловдив като убедителен пример за модерната архитектура. И като обобщение – преди десетина години Клубът на Архитекта- професионалист- Общественик (КАПО) направи предложение пред Общината и инвеститори, да се актуализира проекта за ресторанта. Може би е времето да се замислим да бъдат възстановени двата ресторанта, където пловдивчани ще се събират и спомените ще се превърнат в реалност!
архитект Дечко Дяков
под редакцията на писателя и общественик Мария Герасова
Следва продължение
ЦЕНИ В РЕСТОРАНТИ И ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 1933г., В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.
През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.
В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.
В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.
Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!
Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията. Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв, свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.
Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.
Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:
– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.
Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.
В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:
Брутна часова заплата на работник
1.Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./
2.Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4.Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6.Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.
Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.
В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и.
Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.
Какво е положението днес през 2018г?
Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.
Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.
А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

МОДЕРНИ МОМИЧЕТА
Площад Джумаята
ПЛОВДИВ ДУМАЯГ
