Category Archives: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА

Защитени територии

Автор на снимката: Минко Михайлов
Пловдив – най-старият от европейските градове е с древна история и богата култура. Той е вторият по големина град в България.
Територията на Община Пловдив обхваща площ от 101 981 дка, разположена в централната част на Горнотракийската низина по двата бряга на р. Марица. Пловдивското поле е класическа алувиална низина, формирана от р. Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопи, който е стръмен и висок – около1300 мнадморска височина (н.в.), прорязан от тесни долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. Община Пловдив се намира на160 мн.в., попада в обхвата на Тракийско-Странджанската природо-географска област, Горнотракийска подобласт.
Сред равнинния терен, върху който е изграден града се издигат шест котловинни възвишения – това са Пловдивските хълмове. Те са уникални геоморфоложки образувания, които са основни средообразуващи фактори и символ на града – „Младежки хълм“ (Джендем тепе) -285,5 мн.в., „Хълм на Освободителите“ (Бунарджика)265 мн.в., „Данов хълм“ (Сахат тепе) -227 мн.в., Трихълмието (Тримонциум, състоящо се от Тексимтепе-195 мн.в., Джамбазтепе -212 мн.в. и Небеттепе -207 мн.в.), Марково тепе -189 мн.в. До XX век тепетата са седем, но през 30″те години Марково тепе е разрушено заради добива на павета от него.
Въпреки че, територията на Община Пловдив обхваща главно урбанизирана градска среда и прилежащи към нея терени, благоприятното географско положение на града, както и влиянието на долината на р. Марица, играеща ролята на фитоклиматичен път за проникване на средиземноморско и субсредиземноморско влияние определят наличието на уникални природни територии с богато биологично разнообразие.
На територията на Община Пловдив има четири защитени територии, обявени според Закона за защитените територии на обща площ от 845,560 дка.
•          Природна забележителност (ПЗ) „Младежки хълм“
•          ПЗ „Данов хълм“
•          ПЗ „Хълм на освободителите“
•          Защитена местност (ЗМ) „Нощувка на малък корморан“.
Пловдив е един от малкото градове в страната, в който има защитени територии в урбанизирана градска среда – трите хълма, обявени за природни забележителности.
КАТЕГОРИИ ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ
Категориите защитени територии в България, тяхното предназначение, режим на опазване и ползване, обявяване и управление се регламентират със Закона за защитените територии. Чрез него се цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.
Категориите защитени територии са:
•           резерват;
•          национален парк;
•          природна забележителност;
•          поддържан резерват;
•          природен парк;
•          защитена местност
Резерват е най-строгата категория защитена територия. Резерватите съхраняват уникални естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места; санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Националните паркове са защитени територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Управляват се с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и др.
Природните забележителности са характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Управляват с цел запазване на техните естествени особености.
В поддържаните резервати се съхраняват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях се провеждат поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности с цел възстановяване популации на растителни и животински видове и условията в местообитанията им. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки; събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;
Защитени местности са територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.
Природни паркове са защитени територии в границите на които може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
 http://www.plovdiv.bg/item/ecology/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/

 

 

Иван Вазов написва

  Епопея на забравените на Джамбаз тепе

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
В няколко поредни броя на “Марица” ще разкажем историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Иван Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, през 1880 година. И веднага свързва съдбата си с Джамбазтепе. На първо време си наема квартира там, в малка жълта къщица. Старата гъркиня, у която живее, го нарича “палеос антропос” – старовремски човек, понеже, макар и млад, той бягал от веселбите на веселия тогава Пловдив.

“В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо – “Епопея на забравените”, спомня си поетът.

После за около година живее и у своя другар Иван Лилов, а от 1883 г., спестил достатъчно средства, успява да се сдобие със собствен дом в Пловдив.
“Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на “Орта Мезар” (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове: “Гусла”, “Поля и гори”, “Загорка”,  “В царството на самодивите”, “Неотдавна”, “Митрофан и Дормидолски”, куп разкази, пътеписи”, спомня си поетът след това. В Пловдив са написани повестите “Чичовци”, “Немили-недраги”, “Хаджи Ахил”, стихотворения като “Не се гаси туй, що не гасне”…

Отначало живее сам, заедно с едно дете – Иванчо, за което съобщава, че е сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението “Възпоминания от Батак”: “От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?”.

Вазов дейно  участва в обществения и културния живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.

През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, той редактира вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884-1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. с Величков основават списание „Зора“ -първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Когато идва в Пловдив, Вазов е на 30 години, напуска го на 36. И точно тук създава произведенията, които стават основата на българската следосвобожденска литература.

Строили “Свети Димитър” след Клокотнишката битка

Православната църква “Свети Димитър Солунски” на Джамбаз тепе е осветена на 18 януари 1838 година. Според една версия основите на храма са  положени още по времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 г.  По-нататъшната й история не е известна. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града. На 13 април 1767 г.  била ограбена  от разбойници, начело с някой си Мустафа, според една гръцка летописна бележка

Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от Кършияка и Мараша. Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 година и струвал 264 270 гроша, според запазена сметка от 18 януари 1838 г. Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков – Големия и други българи и гърци.

По време на антигръцките вълнения през 1906 г. българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е открит за редовни богослужения.

Антониади вдига първата аптека

Къщата на един от първите  дипломирани пловдивски лекари – д-р Сотир Антониади, е построена на Джамбазтепе през 1872 година. Тя е  на два етажа –  приземният, в който се влиза направо от улицата, е приспособен за аптека; а горе, с вход откъм типичен пловдивски възрожденски двор, е жилището. Отвън сградата е украсена с позлатени барелефи на древногръцките богове Асклепий и Хигия и на бащата на медицината Хипократ. Аптеката  е богато подредена с порцеланови и кристални съдове за съхранение на медикаменти, етерични масла и галенови препарати.  След  реставрацията къщата приютява малък музей за историята на фармацията в Пловдив.

Антониади е роден през 1843 г. в Станимака, днес Асеновград. Следва медицина във Виена, практикува в Париж. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението на България – в Народното събрание на Княжество България. Бил е и кмет на Пловдив от 26 януари до 20 април 1883 г. След 1915-а се преселва в Гърция. Умира през 1928 г.

 https://www.plovdivtown.com/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD/

Кръчмата “Сахат тепе” е построена върху турска барутница

Събарят прочутото заведение през 1975-а, но не успяват да построят ново
Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
Сахат тепе е един от седемте пловдивски хълма, който се намира в самия център на града. Името му идва от прочутата часовникова кула, построена в края на XVI век. В най-високата част височината е 61 метра, мерена от нивото на Главната улица. През годините е с различни имена, като най-древното е Венерин хълм (хълм на любовта), по-късно Топлар тепе (топчийски хълм), „Княз Борис”, „Данов хълм” и последното „Васил Коларов”.
Според древногръцки историци хълмът заедно с древното селище, разположено върху него, е наричан Колиби. Залесяването на тепето започва по време на кметуването на известния книжовник Христо Г. Данов (1897-1899). Голямото озеленяване и благоустройство му става от 1929 до 1932 година, когато кмет на Пловдив е Еньо Маналов, както и през годините 1932-1935 при първия мандат на кмета Божидар Здравков.
На върха на Сахат тепе между старата часовникова кула и днешната радиотранслационна, на самата площадка се е намирала „барутницата” – турски барутен погреб. Точно за това място на 3 август 1932 година Пловдивската община обявява конкурс за предприемачи за построяване на бюфет. Шест месеца по-късно, на 19 февруари 1933 година, ресторантът започва да посреща клиенти. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров (1892-1974). Постройката е едноетажна, с елегантен обем и олекотена конструкция и напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на избраното място. След Девети септември ресторантът продължава да работи и да е любимо място за пловдивчани, ала вече под името „Младежка среща”. За съжаление през 1975 година култовото заведение е съборено окончателно с цел да се издигне ново, по-голямо и по-модно, наречено “Хеброс”. Плановете са изготвени от Проектантската организация под ръководството на архитект Атанас Каишев и инженер Андон Гугушев. Намерението обаче не се реализира и нов ресторант на същото място не е построен.
https://www.plovdivtown.com/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83/

Класически места за бичене на айляк в Пловдив

Айлякът няма точно определение, но всеки кореняк знае каква символика носи думата. Това е сетивното чувство на отмора, на вътрешен покой, на спокойствие, хумор и веселие. Онези моменти, в които не правиш нищо конкретно и все пак се чувстваш освежен, весел и свободен. Айлякът е вкаран в жилката на историята на Пловдив, независимо, че самата дума е модерна. Усещали са го както старото ни поколение, така и новото и всички имат поне една история, която могат да разкажат, типична за биченето на айляк.
Има няколко класически места, където айлякът се бичи и като че ли те никога няма да изчезнат.
Тепетата
Ailqk
Кое е първото място, за което се сещаме, когато някой каже да бичим айляк? Тепетата, естествено! Няма нищо по-вечно, по приятно и класическо от биченето на някое от градските тепета. Кое ще бъде то е въпрос на предпочитания. Ако някой иска да види целия град, ще се качи на върха на Младежкия хълм. Ако иска да е обгърнат от възрожденска архитектура, ще отиде в Трихълмието. Там, освен на върха му, има и други кътчета за отмора. Едно от най-посещаваните е тераската над тунела, на която от храсти е изписано “Пловдив”. Други пък са любители на Сахата, а трети предпочитат тучната зеленина и ходят на разходка на Бунарджика. Така или иначе, което и да изберете, няма да сгрешите. Винаги ще сте на високо, винаги ще усещате вятъра в косите си и ще се върнете в младостта.
“Цар-Симеоновата” градина
Ailqk
Още една класика в жанра е “Цар-Симеоновата” градина, която още от създаването си е била пункт на веселие. Там се е простирало едно от първите панаирни изложения. Била е част от царски конюшни. Лодки и лебеди са плували във водите ѝ. Изобщо…развитието е значително през времевия поток, но едно остава вечно – любовта на пловдивчани към нея. А в съвремието обожаваме да висим на пеещите фонтани, да се захласваме по светлините и музиката им и да си бъбрим за теми, които после ще забравим, защото по никакъв начин не са ни натоварили емоционално.
“Копчетата”
Ailqk
Или познати още като “Фонтана с пеликаните”. Всеки го нарича различно и макар че кръглата част от площад “Стефан Стамболов” е оградена от заведения, които не позволяват точно айляк, те не могат да спрат тукашните или гостите на града ни да поседнат на сладки приказки на седалките пред Общината. А и в горещите летни дни прохладата, излъчваща се от фонтана, е повече от добре дошла.
“Капана”
Ailqk
В миналото, в квартала на занаятите и творческите индустрии “Капана” е кипял засилен живот и работа. В зоната се е майсторило, търгувало, въртял се е бизнес. Сега нещата са променени и въпреки че все още има работилници и ателиета, кварталът се е превърнал главно в място за забавление, кибичене на “Ядрото” и пиене на бира по калдъръмените лабиринтни улички. Още с влизането в “Капана” почваш да се чувстваш различно. Някак си топло ти става на душата, а цветовете на сградите, арт инсталациите и графитите те карат да се усмихнеш. “Капана” е съвременно място за бичене на айляк, но бързо се превръща в класическо и нищо чудно след 50 години пак да го дават за пример.
Парк “Лаута”
Ailqk
След ремонтните дейности и пълната метаморфоза на тракийския парк, той се превърна в любимо място на жителите на квартала и тези, в близост до него. Дали са от “Тракия”, “Съдийски” или “Каменица”, той е сборен пункт за разходки, спорт, каране на велосипеди, ролери, скейтборди и, разбира се, мачове. Кучешките зони, барбекютата и гористата местност са привлекателна дестинация за отдих и движение.
Брега на “Марица”
Ailqk
И докато последните две дестинации са развити в последните години, то брега на река “Марица” отново е зрънце от миналото, което за жалост в момента е загубило предишния си блясък, но все още притегля кореняците с романтичната си аура. Няма нищо по-спокойно от гледката на течаща вода. Тя наистина успокоява, а и развива въображението. Сериозно! Когато сте на река и се захласнете по потока ѝ, не се ли чувствате почти магически? Едно време по брега на “Марица” са се правили събирания, концерти дори, цели празници. И сега е възможно. А ако не… и сами да седнете на тревата или на някоя пейка, пак ще отворите съзнанието си.
Гребната база
Ailqk
Е да, Гребната е главно за спорт, но не си мислете, че само спортисти или хора, които искат да се вкарат във форма, ходят там. Да не забравяме, че каналът е едно от любимите места на пловдивчани за хапване на цаца и пиене на бира. То е любимо отново заради водата, заради гората, заради невероятно красивите залези. Освен същинската алея, обичаме и “Братската могила”, която е в едно друго начало на Гребната, както и “Розариума”, който бавно почва да се превръща в нова предпочитана ниша от цялата горска местност.
https://www.plovdivtown.com/%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%B2-%D0%BF/

Хор „Детска китка”

Хористите взеха наградата за прекрасните си изпълнения
Хор „Детска китка” при Общински детски комплекс – Пловдив спечели златен медал в конкурсната програма на 9-я Световен хоров фестивал на мира в австрийската столица Виена.
42-те момичета от 31 пловдивски училища с диригент Яна Делирадева и пианист Николета Енева заслужиха първата награда в категория „Младежки хорове: 15-19 години” за изпълнението си на „Veni Domine” от Феликс Менделсон, „Sanctus § Benedictus” от Гералд Вирт, „Бучимиш” от Петър Льондев” и “It Don’t Mean a Thing” от Дюк Елингтън.
Конкурсът се проведе в Мут (MuTh) – концертната зала на Хора на виенските момчета, а председател на международното жури беше проф. У Лингфен, основателка на катедрата по хорово дирижиране в Пекинската консерватория.
Във фестивала взеха участие общо 41 хора от Австрия, България, Германия, Израел, Канада, Китай, Полша, Тайван, Чехия и Япония. България беше представена и от хор „Ален мак” при читалище „Никола Вапцаров – 1866”, Благоевград с диригент Йоланта Лазарова. В трите категории на конкурсната програма се състезаваха двайсет и един хора.
Наградите бяха обявени на последния от трите гала концерта в легендарната Златна зала на Виенското филхармонично дружество, в чийто финал 800 хористи изпълниха заедно произведения от Гералд Вирт, Монде Мдинги и анонимен композитор от ХV-XVI век.

Световният хоров фестивал на мира

се организира в партньорство с австрийското правителство, Община Виена, Хора на виенските момчета, китайската продуцентска агенция „Masters Music International”, ООН – Виена и с финансовата подкрепа на фондация „Готфрид фон Айнем”. Артистичен директор на фестивала е Гералд Вирт, президент и артистичен директор на Хора на виенските момчета.
Освен в състезанието и гала концерта във Виенското филхармонично дружество хор „Детска китка” участва и в концерти в бароковата църква „Св. Петър”, централата на ООН във Виена и Haus Augarten – дом за възрастни хора.
Пътуването на хор „Детска китка” се осъществи с подкрепата на Община Пловдив по програма  „Мобилност“.
https://dcnews.bg/detska-kitka-sas-zlaten-medal-ot-viena/#.W2RH7CXbkp8.facebook

Римският форум и Одеонът

Там са се провеждали събрания, дебати, празници, държавни дела. Градският площад в древността е разположен на площ от 20 декара
 Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“.
Макар и не толкова известна с името  и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона, както и с още няколко красиви бижута от кутията ценности на пловдивската архитектурна история.
Днес улицата започва от Главната – „Александър Батенберг“ и свършва в тротоара на „Цар Борис III Обединител“. Едно време обаче началото ѝ е било от улица „Емил де Лавеле“. Общината и съседната до нея сграда с галерия „Аспект“  са били на улица „Гурко“. Там, където днес е градинката на площад „Стефан Стамболов“,  също е имало къщи. Те са разрушени в края на 50-те и началото на 60-те при изграждането на площада. Останалите сгради си запазват номерата, а улица „Гурко“ започва от номер 10.
Останалата  част обаче също пази много история. През 20-те години на миналия век на номер 13 е бил ресторант „Бохеми“, любимо място за пловдивските културтрегери, които не са можели да си позволят по-скъпите кафета и лимонади в хотел „Молле“.  Днес на негово място се помещава известна кафетерия. На улицата е била и ушната клиника на знаменития д-р Асен Каишев.  Неговият дом, издигнат по проект на архитект Боян Чинков, все още стои, граничещ с Одеона. Той и до днес пази – поне отчасти – прекрасната декоративна мазилка на квадрати.
Също през 30-те е издигната и къщата от другата страна на Одеона, в която днес се помещава ресторант Хемингуей, която носи белезите на модерната архитектура – прозорецът на стълбището в отвесна лента и терасите, които завършват с полукръг.
Къщите от другата страна на „Гурко“ са малко по-ранни. Те са с по-класически по вид, като са строени в годините преди и около Първата световна война – разпознават се по по-богатата орнаментация по фасадите и около прозорците. През годините всички са претърпявали по-малки или по-големи преустройства, като днешната къща, в която се помещава ресторант „Опера“, е една от най-запазените.
Разхождайки се покрай пъстрите фасади, човек се чувства сякаш се намира на някое италианско виале, където може да си пие кафето или да похапва вкусно ястие в непосредствена близост до антични руини. От двете страни кратката отсечка е изпълнена с маси, чува се смях и звън на чаши. Макар и ограничен в периметъра на няколко метра, тук може да отседнеш в бутикова обстановка – 8 1/2 Art Guest House и Villa Antica, да опиташ гурме специалитети в едни от най – добрите ресторанти в града под тепетата и да се насладиш на кафе специалитети и апетитни сладкиши в Dolce Fellini.
Своите знаци от миналото носят и сградите към кръстовището с улица „Отец Паисий“. Най-впечатляваща е изоставената сграда – трафопост на тролейбусите в града. За разлика от днешните трафопости, този е естетически издържан с красивите си редици прозорци. За съжаление в момента е пуст, въпреки желанията на пловдивчани той да се превърне в център за култура, или просто да бъде възроден по някакъв съвременен начин.
Диагонално от него е сецесионовата сграда, в която днес е ресторант Унико, а през соца там се е помещавал Вегетарианския ресторант. Мястото е било легендарно за пловдивчани и любима спирка на художника Златю Бояджиев.
Красиви и естетически издържани са и последните две сгради по улицата, с белези от архитектурата от 20-те години на миналия век.
Частта към „Цар Борис III Обединител“ дълги години бе позабравена, но след последните ремонти и превръщането ѝ в предимно пешеходна, може да очаква и възраждане, подобно на това, което видяхме в Капана. Връзката ѝ с подлеза към Понеделник пазара или в другата посока –  Голямата базилика, може да събуди интереса към тази част и изобщо към улица „Гурко“.
 https://lostinplovdiv.com/bg/articles/kulturno-kulinarna-razhodka-ulica-gurko

“Съюз Духовно възраждане- България” стартира национален проект:

zvezda wyrtiashta
Калоянов връх_059

“Да съхраним местността Градище- Калоянов връх”.  

Защо с това име?

На север от Гълъбово, се намира местността Градище. Това название подсказва, че тук е имало сгради и постройки.Централната част на местността се нарича Калето, което значи крепост. И сега, на това място има останки от крепост.Кога точно е строена не се знае. Вероятно е съществувала през римско време.Използвана е била и през българско време, като командно място и контрол на най-уредения и най- удобен вход за Средните Родопи.Планинският връх, който се намира точно на юг от Пловдив и се огражда от селата Белащица, Марково, Цар Калоян и Гълъбово се нарича Калоян. Местното население от незапомнени времена,го нарича Калаян. Това название се свързва с личността ва цар Калоян. Истина е, че цар Калоян се е подвизавал по тези места от 1202 година до смъртта си. Той освободил тези земи от гърците, още по- точно от Ивайло, който имал за седалище крепостта Кричим и бил гръцки васал.Може би като израз на благодарност, околното население да е нарекло най- масивният връх на негово име.Във връзка с името на цар Калоян е преименувано и съседното село от Ени кьой на село Цар Калоян.От тук се стига до извода, че названието на река Царна се свързва с личността на цар Калоян.Тъй като от 2021 година се смята разширение на изкопните работи на кариерата. В такъв случай, цяла една история се затрива пред очите на много хора.Вместо да покажем пред света и България археологическите ценности и едно велико минало, ние искаме да затрием из основи без да знаят идните поколения,че ние сме живели по тези земи. Това може да се превърне в една прекрасна дестинация.

Мария Герасова

ВАС постанови: Няма пречки за изграждането на втория гребен канал в Пловдив

Няма пречки за изграждането на втория гребен канал в Пловдив. Това става ясно от решение на магистратите от Върховния административен съд от вчера, които потвърдиха определението на колегите си от Пловдивския административен съд.
Според съда в града на тепетата жалбите на Сдружение с нестопанска цел “Граждански контрол-Защита на животните” и Сдружение за аграрни и екологични проекти “ГЕО” са неоснователни.
Решението идва ден преди провеждането на Гребния канал в Пловдив на Световното първенство по кану-каяк за юноши, младежи и девойки до 23 години. В състезанието ще участват над 1200 състезатели от 69 страни.
Проектът за изграждането на втория гребен канал включва залесяване на 650 декара гора в екопарк „Марица“, който е в близост до гребните трасета. Пловдив има готовност да инвестира над 4 милиона лева за второто гребно трасе, което в по-голямата част от годината ще служи за отдих на пловдивчани с над 20 водни атракции, каза преди време зам.-кметът Георги Титюков.
Разбира се, че до септември, когато започва Световното първенство по гребане, съоръжението няма да е готово, тъй като това е практически невъзможно. Очакванията са  изграждането на дублиращия канал да стане не по-рано от година.
https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/vas-postanovi-niama-prechki-za-izgrazhdaneto-na-vtoriia-greben-kanal-v-plovdiv-2111161

Пътят на Христо Г. Данов от Виена до Пловдив

ПЛОВДИВ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
от Хенриета Георгиева  
Пътят на Христо Г. Данов от Виена до Пловдив
Издателството на Данов – първо на Балканите – отпечатва географски карти по литографски път. Неговата „Карта на България и прилежащите ней държави” е най-точната географска карта на всички селища, където са живели българи, пише в книгата „Хр. Г. Данов, патриарх на българското книгоиздаване” на издателство Вион.
Опитът на Данов да открие самостоятелна славянска печатница в Пловдив обаче се оказва невъзможен. Затова отваря печатница във Виена под фирмата „Българска печатница на Янко С. Ковачев и Сие”. Мечтата му се осъществява едва след Освобождението, когато с помощта на временното руско управление прехвърля машините си от Виена в Пловдив. В първата българска печатница под тепетата работят около 12 души словослагатели. Те са предимно немци и чехи, помагат им 4-5 българи.
В Пловдив, заедно с двама свои съграждани, създава „Дружествена книговезница” (1857) – първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги. Скоро то прераства в книжарница. В Пловдив Данов създава своето „Книгоиздателство Христо Г. Данов и Сие”, открива негови клонове в Русе и Велес.
Издателството на Данов постепенно прераства в главен център – в него се издават учебници и учебни пособия за нуждите на българските училища. За съставители и преводачи Данов привлича опитни учители, а за отпечатването намира най-добрата славянска печатници във Виена. Така успява да снабди училищата с учебници по аритметика, граматика, физика, география, история и естествени науки – всички те преведени на говорим български език. Издава и разнообразни помагала – глобуси, учебни картини по ботаника и зоология, макети по физика и анатомия.
Вече установил се в Пловдив, той купува къщата, издигаща се в отвесните скали на Таксим тепе, в близост до храма „Света Богородица”. В нея той приютява многобройната си фамилия. Къщата е строена в средата на XIX век и прави впечатление със своя симетричен план и четириколонен портик. Резбованият таван е изписан с пейзажи и кошници с цветя, той посреща гостите в централния салон на дома. Встрани от него е кабинетът на книгоиздателя – живописна стая, чийто таван е изрисуван с лицата на видни за времето европейски философи, сред които е Йохан Гутенберг.
След Освобождението печатницата и книжарницата на Данов бързо се разрастват. Така в началото на XX век печатарските машини вече са снабдени с газови мотори и печатницата се превръща в модерно предприятие. Тя разполага със своя букволеарна, словослагателно, машинно и книговезко отделение. Опитни и добре подготвени българи заменят чехите, а през 1911 г. в нея работят повече от 100 души.
https://www.marica.bg/pytqt-na-hristo-g-danov-ot-viena-do-plovdiv-Article-136846.html

СРЕЩА С ПЕТЪР НЕДЕЛЕВ

640_194745

Бавно крача по калдаръмената улица на Стария град Пловдив. Покрай мен магазинчета със стоки, които напомнят едно велико минало. Става ми весело на сърцето, защото трябва да се срещна с  човекът, един от тях, който е съхранил много ценни предмети,  носещи спомена от минали времена. Приближавам до стара къща с керемиден цвят.  Той ме очакваше пред вратата. Подадохме си ръце и се представихме. Нали това  изискваше етикецията. Влизаме в двора, в който се вижда масичка с два стола. Дворът се оживява от чужденци, които влизат, за да разглеждат експонатите.
Петър Неделев- собственик и търговец на антикварни предмети.  Фирменото магазинчето носи името”Етрусцила”- жена на римският император Траян  Деций Замислих се и го запитах:
- Защо избрахте това име на фирмата си?
- Имам такава монета, на името на Херения  Етрусцила-  отговори той.
- Можете ли да разкажете нещо за себе си?
Роден съм в град Пловдив през 1960 година. Завърших гимназия  Димитър Благоев, сега Кирил и Методий. Завърших Школата в Долна Метрополия Плевенско. Служих  във Военно въздушните сили.
- От кога започнахте да събирате старинни предмети.
– Още от 10 годишна възраст започнах да събирам картички, марки.  Хобито ми прерасна в  колекциониране на монети и старинни оръжия. След пенсионирането ми,започнах да се занимавам с търговия на антикварни предмети. Завърших курсове в Националния исторически музей, за оценител на антикварни предмети- монети, нумизматика. Получих лиценз и съм вещо лице в съда. Председател съм на  нумизматите.
- Вярвам, че на читателите на вестник „Сияние“ ще бъде интересно да представя антики, които  сте събрал    през  изминалите години.
- Разбира се. Ще се радвам, до достигнат  до повече хора.
Снимки на:
Старинни оръжия от хайдушко, руско- турска война, пушки,  кортици до 1900 година.

IMG_20180724_110508

 

IMG_20180724_110556

 

Български и чужди монети-19-20 век, циркулирали по българските зеими

IMG_20180724_110629

Пафти и друга етнография от Възраждането-18-19 век

IMG_20180724_110707

 

IMG_20180724_110714

Военни униформи 1936 година- Втората световна война

IMG_20180724_110749

Женско градско облекло от края на 19 век

IMG_20180724_110822

Старинни часовници

IMG_20180724_110849

IMG_20180724_110909

 

 

Грамофон с фуния

IMG_20180724_111110

IMG_20180724_111036

Мебели от Възраждането и първи години след Освобождението

IMG_20180724_111152

IMG_20180724_111130

 

Старинни икони и лампиIMG_20180724_110923
Старопесатни книги пред 1878 година

IMG_20180724_111243

Няколко речи от Асения   первому и сина му Асеня Второму на Г.С. Раковски 1860 година
Раковски е първият българин, който публикува първата нумизматична публикация на български език “Десет български пенези”.

IMG_20180724_104951

IMG_20180724_105415

IMG_20180724_105152

IMG_20180724_105409

представя Мария Герасова