НОВОТО НАЧАЛО
Leave a reply
Category Archives: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА
Неповторим манастир на Джамбаз тепе в Старинен Пловдив
Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
В няколко поредни броя на “Марица” ще разкажем историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.
Мевлеви (Мавлеви) хане е построен на Джамбаз тепе и се определя като единствения дервишки манастир от този вид. Той е принадлежал на персийската религиозна общност от Ордена на танцуващите дервиши, или известните още “мавлевии”. Някога на това място, което е свързано с източната крепостна стена на акропола пред северния склон на Джамбаз тепе, е съществувал християнски храм. Предполага се, че той е разрушен през 1410 година по време на междуособици в османската държава. Счита се, че орденът Мевлеви е отмрял някъде в началото на ХХ и вероятно е действал по тези места около сто години. Някогашният комплекс е включвал молитвен дом-джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на XIX век манастирът е изоставен и от него оцелява само ритуалната зала за танци. Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра. Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка. Може да се каже, че текето на танцуващите дервиши на Джелаледдин Руми “Мевлеви хане” е добре съхранено.
Северно от сградата на Мевлеви хане археологическите проучвания разкриха част от крепостната стена на древния град откъм вътрешната страна с прилепени към нея помещения с различни функции. Сега находките са експонирани в подземна зала, устроена под дворното пространство на манастирския комплекс. Външната архитектура на сградата е скромна, но богатият на резби и стенописи интериор показва разточителство. Изпълнението на детайлите в украсата свидетелства за уменията на българските майстори строители от епохата на Възраждането, както и за влиянието, което те упражняват с изкуството си дори в османските култови сгради.
Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Комплексът е открит на 4 септември 1974 година по случай XXX международен панаир в Пловдив.
Мистика: Шейхът на 11, но с харем
За дервишите в Пловдив пише Славейков. Шейхът бил главен измежду тях, но възрастта на описания по онова време била странна – само 11-годишен. Той трябвало да има харем и едно от момичета, за което пише Славейков, било малко по-голямо от него. Често виждали шейха да си играе в двора, на пясъка и с нищо не можел да бъде отличен от останалите деца. Ритуалите, които извършвали дервишите, били непонятни за другото население на града, затова ги възприемали като тайнствени и мистични хора.
Построена с дарения: Мърквичка – учител в девическата гимназия
Сградата на Главното девическо училище е построена през 1879 – 1881 година с волни пожертвувания от инженер-архитект Йосиф Шнитер. Големи заслуги за набирането на средствата за градежа имат митрополит Панарет, руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков и генерал-губернаторът Аркадий Столипин. По-късно прераства в Областна девическа гимназия. Сред учителите от този период са Франциска Сенлер-Шоурекова – директорка на гимназията и пансиона, Екатерина Каравелова, Лудвиг Лукаш, Иван Мърквичка и отец Максим Пелов, който по-късно става пловдивски митрополит.
След Съединението приема името Държавна девическа гимназия. Днес в сградата на старата девическата гимназия се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни. Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Представено е и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г.
Къщата на Саръ Ставри : Абаджия вдига гръцко школо, подстрекаван от гудилите
Пловдивският абаджия Саръ Ставри строи през 1865 година сграда за гръцко девическо училище. Известен още като Ставре Козма, той е съдружник на известния пловдивски търговец Станчо Иванов. Достатъчно богат, вече седемдесетгодишен, подстрекаван от пловдивските гудили (гърчеещи се българи ), купува едно място на урвата при Джамбаз тепе, където се слиза за църквата „Св. Петка”. И за сумата от около 600 турски лири (60 000 гроша) сградата бързо е издигната „Напука камък и въздигна ново девическо училище” – така пише Константин Моравенов в ръкописа си „Паметник на пловдивското население”.
През годините сградата на улица „Княз Церетелев” № 27 многократно е сменяла предназначението си, като дълги години е била и столарско училище. Докато през лятото на 1979 година Градският народен съвет решава да я обнови, за да стане ресторант и винарна. Тогава окончателно са изведени последните живеещи там двадесет семейства на работници от завод „Антон Иванов”, ползващи я като общежитие.
https://www.plovdivtown.com/%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B7-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%B2/
Емблематични къщи и чудотворният храм на Джамбаз тепе
Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
В няколко поредни броя на “Марица” разказваме историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.
Църквата „Св. св. Константин и Елена” е разположена в самия край на Джамбаз тепе редом с крепостната порта Хисар капия. Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение, вероятно крипта. А в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.
Филипополските граждани са вдигнали храм на това място скоро след съдбовния Милански едикт (313), с който император Константин Велики (306-337) признал Христовото учение за законна религия. По време на предприетите от император Диоклециан (284-305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността. Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон. Предполага се, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата. Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон” и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.
Стефан Герлах споменава храм “Св. Константин” във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 година. В откритото преддверие на сегашната сграда лежат три надгробни плочи с гръцки надписи от 1795-1801 г. От предишния храм са останали и четири рисувани през XVI век иконостасни икони на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и св. св. Константин и Елена.
Към 1810 г. Тодор Моравенов, който е родственик на Константин Моравенов, заварва постройката полусрутена: “Влизаше се в един хайят уж покрит, че керемиди нямало, но само гредите стояха като едно тяло без месо, но само кокали. Стената откъде сокакът бе паднала наполовина…” В течение на двадесет години Моравенов събира сред енориашите средства за ремонт, които достигнали 200 000 гроша. През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена” и на съседната църква „Св. Неделя”.
Храмът бива изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари и осветен на 30 октомври 1832 г. Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработва иконостаса му по образец на този в православната църква „Света Троица” във Виена. Повечето иконостасни икони са рисувани от Захарий Зограф, а тази на свети Петър и Павел (1848) – от Никола Одринчанин. През 1865-1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсяват храма и със стенописи. Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в. От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена” е паметник на културата. През годините от 1978 до 1989 тя е цялостно реставрирана.
Емблематичните къщи
Ламартиновата – вдъхновение за поета
Ламартиновата къща е построена през 1829-1830 година от богатия търговец Георги Мавриди, от руски произход. Тя е една от най-големите и красиви възрожденски симетрични къщи. През лятото на 1833 г, връщайки се от Ориента, в къщата отсяда за три дни големият френски поет и държавник Алфонс дьо Ламартин заедно със съпругата си, англичанката Елиза Мариана. Две години по-късно в поетичния си пътепис „Пътуване на Изток” той споделя: „Това е едно от най-хубавите естествени местоположения на град, какъвто човек може да си представи”. Във Франция държи и пламенни речи в защита на поробения български народ .
През 1960 година къщата е обявена за паметник на културата, а през 1978 е реставрирана.
Антовата – приемна за крале
Антовата къща е късновъзрожденска, несиметрична, построена е от Паскал Пападати между 1850-1860 година в най-високата част на Джамбаз тепе. Към началото на XX век я купува Ралу Алтън Елмаз. Тя е популярна като Антовата, по името на последните собственици поп Антови. Техен наследник е Божидар поп Антов, който живее днес в Сидни.
Входът е оформен като малък двуколонен портик. И на двата етажа има просторни салони. Стените са изрисувани с геометрични и растителни орнаменти. Таваните, вратите и долапите са с дърворезба. След цялостна реставрация за 120 000 лева през 1979 година дълго време се ползва като приемна на Министерството на външните работи.
Кралски особи са я посещавали през годините: кралицата на Дания Маргарете II на 19.10.2000 г., кралят на Швеция Карл XVI Густав на 10.11.2000 г. и кралят на Испания Хуан Карлос I де Бурбан на 10.08.2003 г. Днес къщата е собственост на общината.
Джаковата – замъкът на скалата
Джаковата къща е построена от известния архитект Стефан Джаков. Роден е в Карлово през 1867 година, където завършва прогимназия. В София учи във Военното училище, след това постъпва като подпоручик в пионерните войски. През 1897 година заминава за Мюнхен и се записва студент по архитектура в прочутото Висше техническо училище, където през 1901 година се дипломира.
Започва частна практика в София, а през 1919 година със съпругата Олга и петте си деца, всичките момчета, се преселва в Пловдив. Тук той проектира десетки сгради. През 1924-1925 проектира и построява собствена къща в стил сецесион на ул. „Хемус”, станала емблематична за града. В този дом живеят до 1936 година, когато отново се установяват в София. Умира на 1 юли 1941 година.
https://www.plovdivtown.com/%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B8-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%85%D1%80%D0%B0/
ПЛОВДИВ ГОТОВ ЗА СВЕТОВНОТО ГРЕБАНЕ
Шефът на МОК Томас Бах ще има среща със Стефка Костадинова, с президента Румен Радев и със спортните министри на България, Русия и Австрия.
Пловдив е готов за откриването на Световното първенство по гребане за мъже и жени от 9-и до 16-и септември. Над 3 800 са акредитациите, които близо 1 000 състезатели от над 400 отбора от 62 държави. Рекорден брой – 190 журналисти от цял свят ще отразяват първенството.
България ще участва в три дисциплини. На двойка скул ще ни представят Кристиан Василев и Борис Йотов. Двойката бе сформирана в последните дни преди световното, като двамата са най-добрите ни състезатели.
На лек скиф при мъжете ще се състезава Лазар Пенев, а на двойка без рулеви Рангел Кацарски и Станимир Халаджов.
Голямата новина бе потвърдена – на 15 септември на официално посещение в Пловдив пристига президентът на МОК Томас Бах. Той ще бъде придружаван от президента на БОК Стефка Костадинова. Томас Бах ще проведе работна среща с президента на България Румен Радев и с министрите на спорта на България Красен Кралев, на Русия и на Австрия.
Тогава ще бъде направена и първата копка на втория Гребен канал, който се очаква да бъде готов в рамките на 1 година.
След днешната пресконференция легендите Румяна Нейкова, Стоянка Груйчева, Светла Оцетова, както и всички от организационния комитет на първенството, написаха своите послания на Лодката на приятелството.
Впечатляващото откриване е в събота от 18:30 часа на Античния театър, а гонките започват в неделя.
от интернет
С Националните есенни изложби 2018 стартира месецът на изкуствата в Пловдив
Таня Грозданова
От снощи Пловдив тупти с Есенния салон на изкуствата, чийто старт бе даден с откриването на Националните есенни изложби 2018, под наслов „Отвъд повърхността“. 51 години след началото Изложби те продължават да бъдат не само алтернативен форум на свободния дух, но и салон за „сверяване“ на четките при майсторите със съвременните публики.
Добре е, че са цял месец, така ще можем да ги разгледаме на спокойствие, утешаваха се тези, които останаха извън китния двор на Балабановата къща за откриването в събота вечер. Арт-директорът на фестивала и куратор на изложбите проф. Галина Лардева и зам.-председателят на Съюза на българските художници Антон Стайков представиха формата и участниците, а зам.-кметът по култура на Пловдив Александър Държиков официално откри събитието.
Десетимата творци, включени в изданието тази година са: Калоян Илиев – Кикимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала; Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор; Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда; Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор; Юлиян Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза; Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж; Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала; Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж; Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала; Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор.
В обръщението си Антон Стайков в унисон с наслова на изложбите, показа видяното от него „Отвъд повърхността“ в творбите на колегите си. Интерес сред публиката предизвика разкриването то него на политическия пласт в произведенията, посланията, алюзиите и фейк новините там.
„Много е важно да се говори с творците, според мен, в съвременността! Ще видите още един допълнителен пласт… Не само картината говори, разговорът с твореца ще ви подскаже още неща. Ще е видите една реалност, но разговора с твореца още един път ще я огради,“ каза Стайков.
После препоръча на посетителите да снимат със светкавици картините на Шевкет Сюнмез (живопис, първи ет. Балабанова къща). „Той борави с много пластове, обединява много елементи, но има и политически послания. Да вземем например, на пръв път кревната живопис на трипитха, под него прозира политическото послание с Тито, иронията на политическите совалки и фалшивите новини. “
Септември ви дава възможност за лежерна разходка в Стария град. Наред с играта на множеството проекции се показва винаги и нещо друго. Идете и погледнете отвъд повърхността.
tag : национални ,есенни, изложби
Американски архитекти правят Базиликата световен шедьовър
Валентина Йеремиева
https://www.ma
Музей от световна величина с мултимедия, дигитални интерактивни програми и ценни архитектурно – исторически факти ще бъде открит през есента догодина в Пловдив по време на Европейската столица на културата. Уникалната експозиция от античните мозайки ще бъде разположена на две нива и ще представя на посетителите древната Ранно – християнска епископска базилика, строена през 4 – 5 век. Американският архитект Лий Сколник и неговият екип от дизайнери ще помагат на фондация “Америка за България” и Община Пловдив да превърнат античния храм в атрактивно и живо място.
Целта е да намерим интересни истории от епохите на античния Филипопол и Средновековието, когато на мястото на Базиликата е било гробище, и да ги разказваме на посетителите, сподели Лий Сколник. Архитектът подчерта, че при възстановяването на националния паметник на културата ще се използват модерни технологии, но при изричното запазване на автентичността на ценното мозаично изкуство. Епископската базилика ще бъде отворена и за часовете по история на ученици.
Вече е издадено строително разрешение, работата на Базиликата продължава с твърдото ни убеждение, че проектът е важен не само за Пловдив, но и за целия свят, увери президентът на фондацията Нанси Шилър. “Америка за България” осигурява 8 млн. лева инвестиция, още толкова са осигурени и от Община Пловдив.
Реставрацията на Базиликата е още едно доказателство как Пловдив пази богатото си културно – историческо наследства,коментира зам кметът Александър Държиков
https://www.marica.bg/amerikanski-arhitekti-pravqt-bazilikata-svetoven-shedxovyr-Article-149926.html
Китай поема щафетата
за следващия световен конкурс Spirits Selection by Concours Mondial
Пловдив предаде домакинството на следващия град, в който ще се проведе световния конкурс.
На специална церемония днес в рамките на провеждащия се международен конкурс за високоалкохолни напитки Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles, на който Пловдив е домакин бе извършено предаването на символната чаша на следващия град, който през 2019 година ще посрещне следващото издание на престижния конкурс.
Домакинството от името на Пловдив предаде заместник-кметът по култура и туризъм инж. Александър Държиков. Прие го кметът на град Лвианг г-н Уанг Ливей (Wang Liwei) от китайската провинция Шанкси, който предвожда и официалната делегация на Народното правителство на градовете Лвианг и Фенян (Lvliang и Fen yang City) от китайската провинция Шанкси, пристигнали в Пловдив специално за конкурса и с мисията да приемат високата чест.
Освен символната чаша, заместник-кметът Александър Държиков връчи на кмета на Лвианг и плакет от името на Кмета на Пловдив инж. Иван Тотев със символа на „Пловдив – Европейска столица на културата – 2019“.
Събитието се състоя в залата, в която се провеждат дегустациите, в присъствието на всички международни експерти и официални гости.
По традиция, преди приемането на домакинството бе излъчен кратък промоционален филм за новия град – домакин, а кметът г-н Уанг Ливей произнесе тържествено 10-минутно слово.
В края участниците в церемонията по предаването си направиха снимка за спомен, заедно и с организаторите г-н Бодуа Аво, Председател на Concours Mondial de Bruxelles и създател на Spirits Selection, г-н Тиери Хейнс, Директор на Spirits Selection и г-жа Меглена Михова, „Пробежекс“ – представител на Spirits Selection и Concours Mondial в България.
https://dcnews.bg/kitay-poema-shtafetata-za-sledvashtia-svetoven-konkurs-spirits-selection-by-concours-mondial/#.W36ewahCVsg.facebook
Отвориха офертите за „Бунарджика“
вижте кой ще работи на обекта за 2 милиона лева
Ще правят обезопасяване и укрепителни мероприятия на скални откоси и акведукти
„Драгиев и Ко“ са единствената фирма, подала документи по голямата обществена поръчка за хълм „Бунарджика“. Отварянето на офертите бе днес, а специална комисия има време до 12 октомври за разглеждане на документацията.
Фирмата трябва да извърши рекреация на алейна мрежа и съществуваща инженерна инфраструктура, осигуряване на достъпна среда, обезопасяване и укрепителни мероприятия на скални откоси и акведукти, осигуряване на съвременно ниво на обществено обслужване на парк „Бунарджика“.
Поръчката е за максимална сума от 2 милиона лева с ДДС, като половината от тях вече са отпуснати на район „Централен“ от големия бюджет на Общината за 2018 година. Останалите 1 000 000 лева тепърва ще се търсят, затова е въведена клауза за отложено изпълнение.
Срокът на договора, който ще се подпише с изпълнителя е до 30 октомври догодина от момента на подписването му, а критерий за избор на изпълнител е оптимално съотношение между качество и цена.
https://dcnews.bg/otvoriha-ofertite-za-bunardzhika-vizhte-koy-shte-raboti-na-obekta-za-2-miliona-leva/#.W3wIQmpFyUw.facebook
Защитени територии
Автор на снимката: Минко Михайлов
Пловдив – най-старият от европейските градове е с древна история и богата култура. Той е вторият по големина град в България.
Територията на Община Пловдив обхваща площ от 101 981 дка, разположена в централната част на Горнотракийската низина по двата бряга на р. Марица. Пловдивското поле е класическа алувиална низина, формирана от р. Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопи, който е стръмен и висок – около1300 мнадморска височина (н.в.), прорязан от тесни долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. Община Пловдив се намира на160 мн.в., попада в обхвата на Тракийско-Странджанската природо-географска област, Горнотракийска подобласт.
Сред равнинния терен, върху който е изграден града се издигат шест котловинни възвишения – това са Пловдивските хълмове. Те са уникални геоморфоложки образувания, които са основни средообразуващи фактори и символ на града – „Младежки хълм“ (Джендем тепе) -285,5 мн.в., „Хълм на Освободителите“ (Бунарджика)265 мн.в., „Данов хълм“ (Сахат тепе) -227 мн.в., Трихълмието (Тримонциум, състоящо се от Тексимтепе-195 мн.в., Джамбазтепе -212 мн.в. и Небеттепе -207 мн.в.), Марково тепе -189 мн.в. До XX век тепетата са седем, но през 30″те години Марково тепе е разрушено заради добива на павета от него.
Въпреки че, територията на Община Пловдив обхваща главно урбанизирана градска среда и прилежащи към нея терени, благоприятното географско положение на града, както и влиянието на долината на р. Марица, играеща ролята на фитоклиматичен път за проникване на средиземноморско и субсредиземноморско влияние определят наличието на уникални природни територии с богато биологично разнообразие.
На територията на Община Пловдив има четири защитени територии, обявени според Закона за защитените територии на обща площ от 845,560 дка.
• Природна забележителност (ПЗ) „Младежки хълм“
• ПЗ „Данов хълм“
• ПЗ „Хълм на освободителите“
• Защитена местност (ЗМ) „Нощувка на малък корморан“.
Пловдив е един от малкото градове в страната, в който има защитени територии в урбанизирана градска среда – трите хълма, обявени за природни забележителности.
КАТЕГОРИИ ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ
Категориите защитени територии в България, тяхното предназначение, режим на опазване и ползване, обявяване и управление се регламентират със Закона за защитените територии. Чрез него се цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.
Категориите защитени територии са:
• резерват;
• национален парк;
• природна забележителност;
• поддържан резерват;
• природен парк;
• защитена местност
Резерват е най-строгата категория защитена територия. Резерватите съхраняват уникални естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места; санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Националните паркове са защитени територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Управляват се с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и др.
Природните забележителности са характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Управляват с цел запазване на техните естествени особености.
В поддържаните резервати се съхраняват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях се провеждат поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности с цел възстановяване популации на растителни и животински видове и условията в местообитанията им. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки; събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;
Защитени местности са територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.
Природни паркове са защитени територии в границите на които може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
http://www.plovdiv.bg/item/ecology/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/
Иван Вазов написва
Епопея на забравените на Джамбаз тепе
Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
В няколко поредни броя на “Марица” ще разкажем историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.
Иван Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, през 1880 година. И веднага свързва съдбата си с Джамбазтепе. На първо време си наема квартира там, в малка жълта къщица. Старата гъркиня, у която живее, го нарича “палеос антропос” – старовремски човек, понеже, макар и млад, той бягал от веселбите на веселия тогава Пловдив.
“В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо – “Епопея на забравените”, спомня си поетът.
После за около година живее и у своя другар Иван Лилов, а от 1883 г., спестил достатъчно средства, успява да се сдобие със собствен дом в Пловдив.
“Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на “Орта Мезар” (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове: “Гусла”, “Поля и гори”, “Загорка”, “В царството на самодивите”, “Неотдавна”, “Митрофан и Дормидолски”, куп разкази, пътеписи”, спомня си поетът след това. В Пловдив са написани повестите “Чичовци”, “Немили-недраги”, “Хаджи Ахил”, стихотворения като “Не се гаси туй, що не гасне”…
Отначало живее сам, заедно с едно дете – Иванчо, за което съобщава, че е сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението “Възпоминания от Батак”: “От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?”.
Вазов дейно участва в обществения и културния живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.
През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, той редактира вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884-1885 г. е подпредседател на Областното събрание.
В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. с Величков основават списание „Зора“ -първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.
Когато идва в Пловдив, Вазов е на 30 години, напуска го на 36. И точно тук създава произведенията, които стават основата на българската следосвобожденска литература.
Строили “Свети Димитър” след Клокотнишката битка
Православната църква “Свети Димитър Солунски” на Джамбаз тепе е осветена на 18 януари 1838 година. Според една версия основите на храма са положени още по времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 г. По-нататъшната й история не е известна. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града. На 13 април 1767 г. била ограбена от разбойници, начело с някой си Мустафа, според една гръцка летописна бележка
Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от Кършияка и Мараша. Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 година и струвал 264 270 гроша, според запазена сметка от 18 януари 1838 г. Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков – Големия и други българи и гърци.
По време на антигръцките вълнения през 1906 г. българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е открит за редовни богослужения.
Антониади вдига първата аптека
Къщата на един от първите дипломирани пловдивски лекари – д-р Сотир Антониади, е построена на Джамбазтепе през 1872 година. Тя е на два етажа – приземният, в който се влиза направо от улицата, е приспособен за аптека; а горе, с вход откъм типичен пловдивски възрожденски двор, е жилището. Отвън сградата е украсена с позлатени барелефи на древногръцките богове Асклепий и Хигия и на бащата на медицината Хипократ. Аптеката е богато подредена с порцеланови и кристални съдове за съхранение на медикаменти, етерични масла и галенови препарати. След реставрацията къщата приютява малък музей за историята на фармацията в Пловдив.
Антониади е роден през 1843 г. в Станимака, днес Асеновград. Следва медицина във Виена, практикува в Париж. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението на България – в Народното събрание на Княжество България. Бил е и кмет на Пловдив от 26 януари до 20 април 1883 г. След 1915-а се преселва в Гърция. Умира през 1928 г.