Автор на снимката: Минко Михайлов

Пловдив – най-старият от европейските градове е с древна история и богата култура. Той е вторият по големина град в България.

Територията на Община Пловдив обхваща площ от 101 981 дка, разположена в централната част на Горнотракийската низина по двата бряга на р. Марица. Пловдивското поле е класическа алувиална низина, формирана от р. Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопи, който е стръмен и висок – около1300 мнадморска височина (н.в.), прорязан от тесни долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. Община Пловдив се намира на160 мн.в., попада в обхвата на Тракийско-Странджанската природо-географска област, Горнотракийска подобласт.

Сред равнинния терен, върху който е изграден града се издигат шест котловинни възвишения – това са Пловдивските хълмове. Те са уникални геоморфоложки образувания, които са основни средообразуващи фактори и символ на града – „Младежки хълм“ (Джендем тепе) -285,5 мн.в., „Хълм на Освободителите“ (Бунарджика)265 мн.в., „Данов хълм“ (Сахат тепе) -227 мн.в., Трихълмието (Тримонциум, състоящо се от Тексимтепе-195 мн.в., Джамбазтепе -212 мн.в. и Небеттепе -207 мн.в.), Марково тепе -189 мн.в. До XX век тепетата са седем, но през 30″те години Марково тепе е разрушено заради добива на павета от него.

Въпреки че, територията на Община Пловдив обхваща главно урбанизирана градска среда и прилежащи към нея терени, благоприятното географско положение на града, както и влиянието на долината на р. Марица, играеща ролята на фитоклиматичен път за проникване на средиземноморско и субсредиземноморско влияние определят наличието на уникални природни територии с богато биологично разнообразие.

На територията на Община Пловдив има четири защитени територии, обявени според Закона за защитените територии на обща площ от 845,560 дка.

•          Природна забележителност (ПЗ) „Младежки хълм“

•          ПЗ „Данов хълм“

•          ПЗ „Хълм на освободителите“

•          Защитена местност (ЗМ) „Нощувка на малък корморан“.

Пловдив е един от малкото градове в страната, в който има защитени територии в урбанизирана градска среда – трите хълма, обявени за природни забележителности.

КАТЕГОРИИ ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ

Категориите защитени територии в България, тяхното предназначение, режим на опазване и ползване, обявяване и управление се регламентират със Закона за защитените територии. Чрез него се цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Категориите защитени територии са:

•           резерват;

•          национален парк;

•          природна забележителност;

•          поддържан резерват;

•          природен парк;

•          защитена местност

Резерват е най-строгата категория защитена територия. Резерватите съхраняват уникални естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места; санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

Националните паркове са защитени територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Управляват се с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и др.

Природните забележителности са характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Управляват с цел запазване на техните естествени особености.

В поддържаните резервати се съхраняват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях се провеждат поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности с цел възстановяване популации на растителни и животински видове и условията в местообитанията им. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки; събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;

Защитени местности са територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

Природни паркове са защитени територии в границите на които може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

 http://www.plovdiv.bg/item/ecology/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/

 

 

  Епопея на забравените на Джамбаз тепе

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.

Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.

В няколко поредни броя на “Марица” ще разкажем историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Иван Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, през 1880 година. И веднага свързва съдбата си с Джамбазтепе. На първо време си наема квартира там, в малка жълта къщица. Старата гъркиня, у която живее, го нарича “палеос антропос” – старовремски човек, понеже, макар и млад, той бягал от веселбите на веселия тогава Пловдив.

“В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо – “Епопея на забравените”, спомня си поетът.

После за около година живее и у своя другар Иван Лилов, а от 1883 г., спестил достатъчно средства, успява да се сдобие със собствен дом в Пловдив.
“Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на “Орта Мезар” (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове: “Гусла”, “Поля и гори”, “Загорка”,  “В царството на самодивите”, “Неотдавна”, “Митрофан и Дормидолски”, куп разкази, пътеписи”, спомня си поетът след това. В Пловдив са написани повестите “Чичовци”, “Немили-недраги”, “Хаджи Ахил”, стихотворения като “Не се гаси туй, що не гасне”…

Отначало живее сам, заедно с едно дете – Иванчо, за което съобщава, че е сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението “Възпоминания от Батак”: “От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?”.

Вазов дейно  участва в обществения и културния живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.

През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, той редактира вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884-1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. с Величков основават списание „Зора“ -първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Когато идва в Пловдив, Вазов е на 30 години, напуска го на 36. И точно тук създава произведенията, които стават основата на българската следосвобожденска литература.

Строили “Свети Димитър” след Клокотнишката битка

Православната църква “Свети Димитър Солунски” на Джамбаз тепе е осветена на 18 януари 1838 година. Според една версия основите на храма са  положени още по времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 г.  По-нататъшната й история не е известна. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града. На 13 април 1767 г.  била ограбена  от разбойници, начело с някой си Мустафа, според една гръцка летописна бележка

Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от Кършияка и Мараша. Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 година и струвал 264 270 гроша, според запазена сметка от 18 януари 1838 г. Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков – Големия и други българи и гърци.

По време на антигръцките вълнения през 1906 г. българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е открит за редовни богослужения.

Антониади вдига първата аптека

Къщата на един от първите  дипломирани пловдивски лекари – д-р Сотир Антониади, е построена на Джамбазтепе през 1872 година. Тя е  на два етажа –  приземният, в който се влиза направо от улицата, е приспособен за аптека; а горе, с вход откъм типичен пловдивски възрожденски двор, е жилището. Отвън сградата е украсена с позлатени барелефи на древногръцките богове Асклепий и Хигия и на бащата на медицината Хипократ. Аптеката  е богато подредена с порцеланови и кристални съдове за съхранение на медикаменти, етерични масла и галенови препарати.  След  реставрацията къщата приютява малък музей за историята на фармацията в Пловдив.

Антониади е роден през 1843 г. в Станимака, днес Асеновград. Следва медицина във Виена, практикува в Париж. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението на България – в Народното събрание на Княжество България. Бил е и кмет на Пловдив от 26 януари до 20 април 1883 г. След 1915-а се преселва в Гърция. Умира през 1928 г.

Събарят прочутото заведение през 1975-а, но не успяват да построят ново

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.

Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.

Сахат тепе е един от седемте пловдивски хълма, който се намира в самия център на града. Името му идва от прочутата часовникова кула, построена в края на XVI век. В най-високата част височината е 61 метра, мерена от нивото на Главната улица. През годините е с различни имена, като най-древното е Венерин хълм (хълм на любовта), по-късно Топлар тепе (топчийски хълм), „Княз Борис”, „Данов хълм” и последното „Васил Коларов”.

Според древногръцки историци хълмът заедно с древното селище, разположено върху него, е наричан Колиби. Залесяването на тепето започва по време на кметуването на известния книжовник Христо Г. Данов (1897-1899). Голямото озеленяване и благоустройство му става от 1929 до 1932 година, когато кмет на Пловдив е Еньо Маналов, както и през годините 1932-1935 при първия мандат на кмета Божидар Здравков.

На върха на Сахат тепе между старата часовникова кула и днешната радиотранслационна, на самата площадка се е намирала „барутницата” – турски барутен погреб. Точно за това място на 3 август 1932 година Пловдивската община обявява конкурс за предприемачи за построяване на бюфет. Шест месеца по-късно, на 19 февруари 1933 година, ресторантът започва да посреща клиенти. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров (1892-1974). Постройката е едноетажна, с елегантен обем и олекотена конструкция и напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на избраното място. След Девети септември ресторантът продължава да работи и да е любимо място за пловдивчани, ала вече под името „Младежка среща”. За съжаление през 1975 година култовото заведение е съборено окончателно с цел да се издигне ново, по-голямо и по-модно, наречено “Хеброс”. Плановете са изготвени от Проектантската организация под ръководството на архитект Атанас Каишев и инженер Андон Гугушев. Намерението обаче не се реализира и нов ресторант на същото място не е построен.

https://www.plovdivtown.com/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83/

Айлякът няма точно определение, но всеки кореняк знае каква символика носи думата. Това е сетивното чувство на отмора, на вътрешен покой, на спокойствие, хумор и веселие. Онези моменти, в които не правиш нищо конкретно и все пак се чувстваш освежен, весел и свободен. Айлякът е вкаран в жилката на историята на Пловдив, независимо, че самата дума е модерна. Усещали са го както старото ни поколение, така и новото и всички имат поне една история, която могат да разкажат, типична за биченето на айляк.

Има няколко класически места, където айлякът се бичи и като че ли те никога няма да изчезнат.

Тепетата

Кое е първото място, за което се сещаме, когато някой каже да бичим айляк? Тепетата, естествено! Няма нищо по-вечно, по приятно и класическо от биченето на някое от градските тепета. Кое ще бъде то е въпрос на предпочитания. Ако някой иска да види целия град, ще се качи на върха на Младежкия хълм. Ако иска да е обгърнат от възрожденска архитектура, ще отиде в Трихълмието. Там, освен на върха му, има и други кътчета за отмора. Едно от най-посещаваните е тераската над тунела, на която от храсти е изписано “Пловдив”. Други пък са любители на Сахата, а трети предпочитат тучната зеленина и ходят на разходка на Бунарджика. Така или иначе, което и да изберете, няма да сгрешите. Винаги ще сте на високо, винаги ще усещате вятъра в косите си и ще се върнете в младостта.

“Цар-Симеоновата” градина

Още една класика в жанра е “Цар-Симеоновата” градина, която още от създаването си е била пункт на веселие. Там се е простирало едно от първите панаирни изложения. Била е част от царски конюшни. Лодки и лебеди са плували във водите ѝ. Изобщо…развитието е значително през времевия поток, но едно остава вечно – любовта на пловдивчани към нея. А в съвремието обожаваме да висим на пеещите фонтани, да се захласваме по светлините и музиката им и да си бъбрим за теми, които после ще забравим, защото по никакъв начин не са ни натоварили емоционално.

“Копчетата”

Или познати още като “Фонтана с пеликаните”. Всеки го нарича различно и макар че кръглата част от площад “Стефан Стамболов” е оградена от заведения, които не позволяват точно айляк, те не могат да спрат тукашните или гостите на града ни да поседнат на сладки приказки на седалките пред Общината. А и в горещите летни дни прохладата, излъчваща се от фонтана, е повече от добре дошла.

“Капана”

В миналото, в квартала на занаятите и творческите индустрии “Капана” е кипял засилен живот и работа. В зоната се е майсторило, търгувало, въртял се е бизнес. Сега нещата са променени и въпреки че все още има работилници и ателиета, кварталът се е превърнал главно в място за забавление, кибичене на “Ядрото” и пиене на бира по калдъръмените лабиринтни улички. Още с влизането в “Капана” почваш да се чувстваш различно. Някак си топло ти става на душата, а цветовете на сградите, арт инсталациите и графитите те карат да се усмихнеш. “Капана” е съвременно място за бичене на айляк, но бързо се превръща в класическо и нищо чудно след 50 години пак да го дават за пример.

Парк “Лаута”

След ремонтните дейности и пълната метаморфоза на тракийския парк, той се превърна в любимо място на жителите на квартала и тези, в близост до него. Дали са от “Тракия”, “Съдийски” или “Каменица”, той е сборен пункт за разходки, спорт, каране на велосипеди, ролери, скейтборди и, разбира се, мачове. Кучешките зони, барбекютата и гористата местност са привлекателна дестинация за отдих и движение.

Брега на “Марица”

И докато последните две дестинации са развити в последните години, то брега на река “Марица” отново е зрънце от миналото, което за жалост в момента е загубило предишния си блясък, но все още притегля кореняците с романтичната си аура. Няма нищо по-спокойно от гледката на течаща вода. Тя наистина успокоява, а и развива въображението. Сериозно! Когато сте на река и се захласнете по потока ѝ, не се ли чувствате почти магически? Едно време по брега на “Марица” са се правили събирания, концерти дори, цели празници. И сега е възможно. А ако не… и сами да седнете на тревата или на някоя пейка, пак ще отворите съзнанието си.

Гребната база

Е да, Гребната е главно за спорт, но не си мислете, че само спортисти или хора, които искат да се вкарат във форма, ходят там. Да не забравяме, че каналът е едно от любимите места на пловдивчани за хапване на цаца и пиене на бира. То е любимо отново заради водата, заради гората, заради невероятно красивите залези. Освен същинската алея, обичаме и “Братската могила”, която е в едно друго начало на Гребната, както и “Розариума”, който бавно почва да се превръща в нова предпочитана ниша от цялата горска местност.

https://www.plovdivtown.com/%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%B2-%D0%BF/

Хористите взеха наградата за прекрасните си изпълнения

Хор „Детска китка” при Общински детски комплекс – Пловдив спечели златен медал в конкурсната програма на 9-я Световен хоров фестивал на мира в австрийската столица Виена.

42-те момичета от 31 пловдивски училища с диригент Яна Делирадева и пианист Николета Енева заслужиха първата награда в категория „Младежки хорове: 15-19 години” за изпълнението си на „Veni Domine” от Феликс Менделсон, „Sanctus § Benedictus” от Гералд Вирт, „Бучимиш” от Петър Льондев” и “It Don’t Mean a Thing” от Дюк Елингтън.

Конкурсът се проведе в Мут (MuTh) – концертната зала на Хора на виенските момчета, а председател на международното жури беше проф. У Лингфен, основателка на катедрата по хорово дирижиране в Пекинската консерватория.

Във фестивала взеха участие общо 41 хора от Австрия, България, Германия, Израел, Канада, Китай, Полша, Тайван, Чехия и Япония. България беше представена и от хор „Ален мак” при читалище „Никола Вапцаров – 1866”, Благоевград с диригент Йоланта Лазарова. В трите категории на конкурсната програма се състезаваха двайсет и един хора.

Наградите бяха обявени на последния от трите гала концерта в легендарната Златна зала на Виенското филхармонично дружество, в чийто финал 800 хористи изпълниха заедно произведения от Гералд Вирт, Монде Мдинги и анонимен композитор от ХV-XVI век.

Световният хоров фестивал на мира

се организира в партньорство с австрийското правителство, Община Виена, Хора на виенските момчета, китайската продуцентска агенция „Masters Music International”, ООН – Виена и с финансовата подкрепа на фондация „Готфрид фон Айнем”. Артистичен директор на фестивала е Гералд Вирт, президент и артистичен директор на Хора на виенските момчета.

Освен в състезанието и гала концерта във Виенското филхармонично дружество хор „Детска китка” участва и в концерти в бароковата църква „Св. Петър”, централата на ООН във Виена и Haus Augarten – дом за възрастни хора.

Пътуването на хор „Детска китка” се осъществи с подкрепата на Община Пловдив по програма  „Мобилност“.

https://dcnews.bg/detska-kitka-sas-zlaten-medal-ot-viena/#.W2RH7CXbkp8.facebook

Там са се провеждали събрания, дебати, празници, държавни дела. Градският площад в древността е разположен на площ от 20 декара

 Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“.

Макар и не толкова известна с името  и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона, както и с още няколко красиви бижута от кутията ценности на пловдивската архитектурна история.

Днес улицата започва от Главната – „Александър Батенберг“ и свършва в тротоара на „Цар Борис III Обединител“. Едно време обаче началото ѝ е било от улица „Емил де Лавеле“. Общината и съседната до нея сграда с галерия „Аспект“  са били на улица „Гурко“. Там, където днес е градинката на площад „Стефан Стамболов“,  също е имало къщи. Те са разрушени в края на 50-те и началото на 60-те при изграждането на площада. Останалите сгради си запазват номерата, а улица „Гурко“ започва от номер 10.

Останалата  част обаче също пази много история. През 20-те години на миналия век на номер 13 е бил ресторант „Бохеми“, любимо място за пловдивските културтрегери, които не са можели да си позволят по-скъпите кафета и лимонади в хотел „Молле“.  Днес на негово място се помещава известна кафетерия. На улицата е била и ушната клиника на знаменития д-р Асен Каишев.  Неговият дом, издигнат по проект на архитект Боян Чинков, все още стои, граничещ с Одеона. Той и до днес пази – поне отчасти – прекрасната декоративна мазилка на квадрати.

Също през 30-те е издигната и къщата от другата страна на Одеона, в която днес се помещава ресторант Хемингуей, която носи белезите на модерната архитектура – прозорецът на стълбището в отвесна лента и терасите, които завършват с полукръг.

Къщите от другата страна на „Гурко“ са малко по-ранни. Те са с по-класически по вид, като са строени в годините преди и около Първата световна война – разпознават се по по-богатата орнаментация по фасадите и около прозорците. През годините всички са претърпявали по-малки или по-големи преустройства, като днешната къща, в която се помещава ресторант „Опера“, е една от най-запазените.

Разхождайки се покрай пъстрите фасади, човек се чувства сякаш се намира на някое италианско виале, където може да си пие кафето или да похапва вкусно ястие в непосредствена близост до антични руини. От двете страни кратката отсечка е изпълнена с маси, чува се смях и звън на чаши. Макар и ограничен в периметъра на няколко метра, тук може да отседнеш в бутикова обстановка – 8 1/2 Art Guest House и Villa Antica, да опиташ гурме специалитети в едни от най – добрите ресторанти в града под тепетата и да се насладиш на кафе специалитети и апетитни сладкиши в Dolce Fellini.

Своите знаци от миналото носят и сградите към кръстовището с улица „Отец Паисий“. Най-впечатляваща е изоставената сграда – трафопост на тролейбусите в града. За разлика от днешните трафопости, този е естетически издържан с красивите си редици прозорци. За съжаление в момента е пуст, въпреки желанията на пловдивчани той да се превърне в център за култура, или просто да бъде възроден по някакъв съвременен начин.

Диагонално от него е сецесионовата сграда, в която днес е ресторант Унико, а през соца там се е помещавал Вегетарианския ресторант. Мястото е било легендарно за пловдивчани и любима спирка на художника Златю Бояджиев.

Красиви и естетически издържани са и последните две сгради по улицата, с белези от архитектурата от 20-те години на миналия век.

Частта към „Цар Борис III Обединител“ дълги години бе позабравена, но след последните ремонти и превръщането ѝ в предимно пешеходна, може да очаква и възраждане, подобно на това, което видяхме в Капана. Връзката ѝ с подлеза към Понеделник пазара или в другата посока –  Голямата базилика, може да събуди интереса към тази част и изобщо към улица „Гурко“.

 https://lostinplovdiv.com/bg/articles/kulturno-kulinarna-razhodka-ulica-gurko

“Да съхраним местността Градище- Калоянов връх”.  

Защо с това име?

На север от Гълъбово, се намира местността Градище. Това название подсказва, че тук е имало сгради и постройки.Централната част на местността се нарича Калето, което значи крепост. И сега, на това място има останки от крепост.Кога точно е строена не се знае. Вероятно е съществувала през римско време.Използвана е била и през българско време, като командно място и контрол на най-уредения и най- удобен вход за Средните Родопи.Планинският връх, който се намира точно на юг от Пловдив и се огражда от селата Белащица, Марково, Цар Калоян и Гълъбово се нарича Калоян. Местното население от незапомнени времена,го нарича Калаян. Това название се свързва с личността ва цар Калоян. Истина е, че цар Калоян се е подвизавал по тези места от 1202 година до смъртта си. Той освободил тези земи от гърците, още по- точно от Ивайло, който имал за седалище крепостта Кричим и бил гръцки васал.Може би като израз на благодарност, околното население да е нарекло най- масивният връх на негово име.Във връзка с името на цар Калоян е преименувано и съседното село от Ени кьой на село Цар Калоян.От тук се стига до извода, че названието на река Царна се свързва с личността на цар Калоян.Тъй като от 2021 година се смята разширение на изкопните работи на кариерата. В такъв случай, цяла една история се затрива пред очите на много хора.Вместо да покажем пред света и България археологическите ценности и едно велико минало, ние искаме да затрием из основи без да знаят идните поколения,че ние сме живели по тези земи. Това може да се превърне в една прекрасна дестинация.

Мария Герасова

Няма пречки за изграждането на втория гребен канал в Пловдив. Това става ясно от решение на магистратите от Върховния административен съд от вчера, които потвърдиха определението на колегите си от Пловдивския административен съд.

Според съда в града на тепетата жалбите на Сдружение с нестопанска цел “Граждански контрол-Защита на животните” и Сдружение за аграрни и екологични проекти “ГЕО” са неоснователни.

Решението идва ден преди провеждането на Гребния канал в Пловдив на Световното първенство по кану-каяк за юноши, младежи и девойки до 23 години. В състезанието ще участват над 1200 състезатели от 69 страни.

Проектът за изграждането на втория гребен канал включва залесяване на 650 декара гора в екопарк „Марица“, който е в близост до гребните трасета. Пловдив има готовност да инвестира над 4 милиона лева за второто гребно трасе, което в по-голямата част от годината ще служи за отдих на пловдивчани с над 20 водни атракции, каза преди време зам.-кметът Георги Титюков.

Разбира се, че до септември, когато започва Световното първенство по гребане, съоръжението няма да е готово, тъй като това е практически невъзможно. Очакванията са  изграждането на дублиращия канал да стане не по-рано от година.

https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/vas-postanovi-niama-prechki-za-izgrazhdaneto-na-vtoriia-greben-kanal-v-plovdiv-2111161

ПЛОВДИВ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

от Хенриета Георгиева  

Бавно крача по калдаръмената улица на Стария град Пловдив. Покрай мен магазинчета със стоки, които напомнят едно велико минало. Става ми весело на сърцето, защото трябва да се срещна с  човекът, един от тях, който е съхранил много ценни предмети,  носещи спомена от минали времена. Приближавам до стара къща с керемиден цвят.  Той ме очакваше пред вратата. Подадохме си ръце и се представихме. Нали това  изискваше етикецията. Влизаме в двора, в който се вижда масичка с два стола. Дворът се оживява от чужденци, които влизат, за да разглеждат експонатите.

Петър Неделев- собственик и търговец на антикварни предмети.  Фирменото магазинчето носи името”Етрусцила”- жена на римският император Траян  Деций Замислих се и го запитах:

- Защо избрахте това име на фирмата си?

- Имам такава монета, на името на Херения  Етрусцила-  отговори той.

- Можете ли да разкажете нещо за себе си?

Роден съм в град Пловдив през 1960 година. Завърших гимназия  Димитър Благоев, сега Кирил и Методий. Завърших Школата в Долна Метрополия Плевенско. Служих  във Военно въздушните сили.

- От кога започнахте да събирате старинни предмети.

– Още от 10 годишна възраст започнах да събирам картички, марки.  Хобито ми прерасна в  колекциониране на монети и старинни оръжия. След пенсионирането ми,започнах да се занимавам с търговия на антикварни предмети. Завърших курсове в Националния исторически музей, за оценител на антикварни предмети- монети, нумизматика. Получих лиценз и съм вещо лице в съда. Председател съм на  нумизматите.

- Вярвам, че на читателите на вестник „Сияние“ ще бъде интересно да представя антики, които  сте събрал    през  изминалите години.

- Разбира се. Ще се радвам, до достигнат  до повече хора.

Снимки на:

Старинни оръжия от хайдушко, руско- турска война, пушки,  кортици до 1900 година.

 

 

Български и чужди монети-19-20 век, циркулирали по българските зеими

Пафти и друга етнография от Възраждането-18-19 век

 

Военни униформи 1936 година- Втората световна война

Женско градско облекло от края на 19 век

Старинни часовници

 

 

Грамофон с фуния

Мебели от Възраждането и първи години след Освобождението

 

Старинни икони и лампи

Старопесатни книги пред 1878 година

Няколко речи от Асения   первому и сина му Асеня Второму на Г.С. Раковски 1860 година

Раковски е първият българин, който публикува първата нумизматична публикация на български език “Десет български пенези”.

представя Мария Герасова