Кино „Екселсиор“ по-късно „Христо Ботев“ е сграда, която се откроява на главната улица в Пловдив. Тя е смесица от стиловете барок и рококо. Преди това, на мястото на бъдещото кино се е намирала сградата на хотел „Велико Търново“, притежание на богатата фамилия Станчиди (Станчеви).

„Екселсиор“ е първата сграда в България, построена специално за кино. Като такава тя е замислена още през далечната 1896 г. от внучката на Големи Вълко Чалъков и Гюмюшгердан –Александра Станчева (Станчиди).

Александра израства и живее в космополитния Пловдив. Нейните инициали днес могат да се видят върху розетката на фасадата на кино „Екселсиор“ („Хр. Ботев“). Карло Вакаро – италианец, крупен тютюнев магнат, притежател на фабрика „Български орел“, а по-късно и на „Съединени тютюневи фабрики „Картел“ се договаря с фамилията Станчиди на мястото на хотела им да се издигне кино и да стане собственик на киното.лед като се споразумяват, Вакаро изпраща на свои разноски във Франция столичния архитект Александър Ставрев. Целта била да види как изглеждат най-модерните европейски киносалони и да си вземе бележки за различни сгради. Като се връща в родината, арх. Ставрев се захваща за работа. Година по-късно представя готов проект за кино „Екселсиор”.

Сградата е окончателно завършена през 1906 г. С откриването на киното, Вакаро най-сетне прекратява старата си вражда с пловдивските журналисти. Когато перлата на Пловдив е построена, отвсякъде заваляват хвалебствия по адрес на Вакаро. Киносалонът е невиждана дотогава бляскава сграда – вътре има електрическо осветление, украси, модерна техника. Цялото вътрешно пространство на сградата е пригодено за кинозала с голям партер и висок балкон с ложи и с голямо и красиво стълбище. Салонът на киното е голям с около 400 места и още над 200 на балкона плюс пет големи ложи. Под екрана има оркестрина в която са озвучаващите оркестри при прожекции на нямото кино.

По време на Първата световна война Вакаро напуска страната. Връща се през 1919 г., но заварва твърде отчайваща следвоенна картина. Хората нямат пари за хляб, камо ли за зрелищни представления. На 6 март 1923 г. той продава киното, на Г. Адамов и Г. Кацаров, но новите собственици имат амбицията да поддържат бляскавата му слава.

С времето киносалонът отново се превръща в притегателно място за пловдивския елит. През юни 1929 г., за първи път в Пловдив започва инсталирането на апаратура за говорящ филм. През 1933 г. в Пловдив е поканена световноизвестната немска актриса Евелин Холт. Нейното гостуване в града и след това в страната превъзхожда посрещането на Цар Симеон през 1996 г. Всички пловдивчани искат да видят и се докоснат до прочутата актриса и красавица. Канят я на среща с големците на града и други зрители в кино „Екселсиор“. Модерния и красив киносалон едва не се пука по шевовете. Тя шокира всички, когато в края на представлението си изпълнява на чист български език песента „Богдане, Бог да те убие”.

В годините в киносалона се редуват хитовете на Холивуд „Сирачето Томи“, „Снежния рай“, „Казабланка“, уестърните с Гари Купър, мюзикълите с Фред Астер и Джинжър Роджърс, комедиите на Братята Маркс и рисуваните филми на великия Уолт Дисни.

След години се завъртат и новите съветски филми. През 90-те години на миналия век сградата е реституирана и върната на предишните й собственици. Наследниците на Станчиди я продават, следващите собственици също и така няколко пъти.

Сградата функционира като кино „Христо Ботев”, после става казино, бинго зала.

В началото на новото хилядолетие киносградата се сдобива с нови собственици-фирма „Екселсиор-1894“. 100-годишния паметник на културата е изтърбушен до основи При изкопните работи строителите откриват ценна находка – 6-7 реда антични седалки. Те са част от Римския стадион, който е застроен и се вижда засега само на пл. „Джумаята“.

„Находката е изключително интересна, защото Римският стадион се счита за уникален паметник на културата от национално значение”, каза тогава арх. Румяна Пройкова от Националния институт за паметниците на културата (НИПК).

Собствениците обещават да експонират античния форум по най-добрия начин. Проектантският колектив, ръководен от арх. Едвард Христов, се съобразява изцяло с резултатите от археологическото проучване и изискванията на НИПК. Изкопните работи за разкриването на стадиона протичат изцяло под наблюдение на специалист от Археологическия музей в Пловдив. Остатъците от кавеата (вдлъбната повърхнина на зоната за посетители в римския театър, върху която са наредени в полукръг седалките на зрителите) на Римския стадион на античния град, предшественик на Пловдив, са възстановени в предишния им вид и функционират като модерно арт средище с модни ревюта, изложби, концерти и театрални представления.

 Днес някогашното кино „Екселсиор” функционира като търговски център.

От „ Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/da-si-spomnim-ekselsiornai-hubavoto-kino-plovdiv-9933/

Пловдивският Административен съд за пореден път отхвърли жалбата на собствениците на разрушения тютюнев склад на ул. „Одрин” 8 , с която те искаха съдът да отмени заповедта на началника на РДНСК, с която е спряно разрешението им за строеж.

Бизнесмените Александър Николич и Георги Бранеков, чиято собственост е компанията „Одрин 8” ЕООД не са съгласни с решението на инспекцията и са поискали то да бъде отменено като незаконосъобразно. Заповедта на началника на РДНСК е от 19 август 2016 година и с нея той отменя строителното разрешение, издадено на фирмата на 15 декември 2010 година и презаверено 2014 година от главния архитект на Община Пловдив.

Според РДНСК и Окръжна прокуратура – Пловдив жалбата на Николов и Бранеков е неоснователна. Според Главният архитект на общината обаче тя е основателна.

В мотивите си съдът сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че сградата не само е част от ансамбъла  по ул.“Иван Вазов“ и ул.“Цанко Дюстабанов“, включена в териториалния обхват на Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ , но и още през 1975 година е обявена на самостоятелен паметник на културата. Впоследствие поради  серия от грешки, допуснати при изготвяне на документи в Националния институт по паметници на културата и кадастралните планове на района, сградата не е описана като паметник на културата. Според съдия Дарина Матеева обаче това не означава,  че тя е загубила значението си като исторически обект и припомня, че тълкуването на приложимите норми следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното наследство.

Според нея премахването на склада е несъвместимо с установения статут на недвижима културна ценност и прави липсата на съгласуване с Министерството на културата  на издаденото в тази връзка разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти,  е несъответствие със закона.

По тази причина съдът  решава , че има несъответствия и нарушаване на императивни норми на закона , поради което  издаденото разрешение за строеж е „административен акт, с издаването, на който законността е накърнена радикално, поради което същото е нищожно”.

Това е второ разглеждане на заповедта от Административен съд, след като жалбата веднъж стигна до Върховен Административен съд, който го върна за ново разглеждане.

Четири години след разрушаването на склада, руините все още не са разчистени. Бъдещето му все още не е ясно. 

Александър Николич и Георги Бранеков  са категорични, че са имали право да съборят склада, защото той не е бил паметник на културата. Двамата  бяха оправдани от Окръжния съд в Пловдив за разрушаването на сградата на 3 март 2016 г. Мотивите на съда бяха, че според представените в съда документи,  сградата няма статут на паметник на културата. В момента делото е на втора инстанция. Утре делото ще се гледа в Апелативен съд – Пловдив.

През 2010 година бизнесмените са имали договор с веригата “Хилтън”  да издигнат хотел на същото място.  

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/i-vse-pak-skladat-odrin-8-e-pametnik-kulturata-8395/?fbclid=IwAR3CakNQywowV_j4zU4j4YCJb1bMDxzSpeI7p_8vc1HbUV4xH0dPIJcl8HU