Category Archives: Знания от Квантовата физика

Квантовата физика – между науката и мистицизма

Нека най-напред направим някой най-общи разяснения за квантовата физика, за да сме наясно за какво иде реч.
За родоначалник на квантовата физика се счита Макс Планк, който през 1900 г. издава изследването си на така нареченото “Черно тяло”.
Всъщност, идеята за кватовата механика или квантовото мислене се задава още от
 древните мистици/казвам идеята, тоест същността, а не квантите-формата/ от Платон през Плотин и Тома Аквински, да не изброявам средновековните мистици, та чак до наши дни.
Тук става дума за научно обосноваване на една нова територия на физиката/с математически доказателства/, която до този момент се е опирала само на априори познанието/мистичното знание/, и “изгубения спомен” за същността на космоса. Затова истинския родоначалник на съвременната квантова физика /както считам аз и поради което се заех да напиша тази статия/обединяващ в едно и мистицизъм, и наука/ е Артур Шопенхауер. Някога физиката и философията са били една наука. Ние и светът сме само представа на себе си  И той успява философски да обоснове научните постулати, до които стигат по-късно Макс Планк, Нилс Бор, Айнщайн и ред други учени.
Нещо повече – Шопенхауер дава приоритет не само на божествената същност на човека, но и на неговата/собствена сама по себе си/ изначалност..Той, човекът, е не само еманация на Бога, но и на собствената си свободна воля..В неговото основополагащо произведение ”Светът като воля и представа” той не противопоставя човека като дух и материя, а обосновава същността му като “битие в себе си и за себе си”/по Кант/. Оттук започва новото възпримане на света – реален и метафизичен, което ние не оценяваме/по-точно не осъзнаваме/, но което играе огромна роля върху нашето битие и мислене. Имам предвид това, че ако основния постулат на квантовата физика е, че материята не съществува, а всичко е енергия, вълни и вибрации, то какво ни остава да признаем, че всичко това се задвижва от някаква невидима ръка,която Шопенхауер упорито не желае да назове.
Хитър старец е бил той.
Според повечето физици, занимаващи се с квантовата механика, материята наистина не същесвува/на микро- и макрониво/, а тя се проявява само тогава, когато се наблюдава от съзнателно същество. Или, по-точно казано, материята се материализира, когато е  наблюдавана.
И оттук вторият постулат на квантовата физика – нищо не е плътно.Всичко е идея и
вълни, които преминават, пулсирайки от една енергия в друга, от един атом или фотон
в други още по-неуловими и блуждаещи като звездите в безкрая на небосвода.
Дотук ще спрем за това какво обединява мистицизма и науката при квантовата
механика и ще се спрем на това,какво е реалното й въздействие върху хората.
Днес е ясно  едно, че сме на път да сменим тотално не само нашата представа за живот, но и нашето мислене,да сменим посоката на нашите търсения.
Явно, старата нютонова физика/до 1905г./ вече се отрича и самоотрича с всеки ден,
но как да постъпим и какво да направим, като сме лоялни към нашите навици и
представи, а още повече ние сме в началото на новата физика. Убедени сме, че тя е
вярна, но за това все още нямаме никви крайни доказателства, че тя е последната истина, с която може да се обясни в сичко. Ами ако и двете/старата, все още единствено жизнена/ физика и новата/да я наречем условно Планк,Айнщайн,Бор/ физика, макар и конфронтиращи се в същината си, са вярни сами по себе си? Как ще ги съвместим. И дали разумът или вярата се сближават или отдалечават? Тук ще направя едно леко лирическо отклонение за това, че едното не противоречи на другото. Айнщайн се е борил, както се казва, със зъби и нокти, че неговата теория не противоречи на реалността/тоест той е бил отявлен реалист, да не казвам материалист/, но дълбоко в себе си е бил силно вярващ човек и това, което не е
успявал да обясни, го оставял на Бога. Хайде, тълпата не е необходимо да те разбира, но когато и учените… Всъщност, той е имал доста пререкания с Нилс Бор по въпроса за връзката на източния мистицизъм с научната квантова физика. А в дейсвитеност Айнщайн помирява теорията на относителността с квантовата физика.
Дотук с отклонението и да се върнем към същността. За двете физики/едната, която ена ниво теоретични доказателства, но заемаща все по-голямо място сред напредничавите умове/, и другата, все още жизненоспособна, но губеща своите поддръжници. И тука всеки би се възпротивил, особено обикновения човек, че всичко е измишльотина и има един-единствен свят, в който живеем. Дори да приемем, че сме вибрираща енергия, то пак с всички сили/несъзнателно/ ще се борим да запазим статуквото си на плътна маса, заемаща определен обем и време. Ако някой, примерно, накара войниците да мислят с категориите на квантовата физика и те изведнъж се променят и вместо да се бият, започнат да се прегръщат и радват, че са разбрали истината за безмислието на всяка война и убийства, на земята ще настъпи рай.
Но, недай си Боже всички да започнат да мислят по този начин, тогава ще настъпи АД.
Защото все още никой не е доказал откъде идва тази енергия /каквато представляваме ние/, земята ще се пренасели и всички ние ще умираме щастливо, пулсиращи от глад. Нашата материалност едва ли тутакси ще се превърне в светещи от енергия вълни, неизпитващи никакви земни щения.
Така че нека не изпреварваме събитията, а да изчакаме да открием други светове, вселени и черни дупки, където всичко това,може би е решено по някакъв справедлив начин.
Ако дотогава, разбира се, не свърши животът на земята. Макар че и това не е от значение,  защото според Робърт Ланза: “Хората вярват в смъртта, защото така са научени, че “умират”.
Нашето съзнание така е устроено, че свързва живота с тялото ни, а ние знаем, че то умира.- и продължава, че всичко, което може да се случи, се случва в едно и също време в мно-гобройните вселени. Затова смърт няма.”
И както казахме вече, светът е море от енергии и безкрайни вълни, които за миг се изгубват, после бързо се връщат, така и животът, и смъртта,ту се появят, просветнат, изгубят се в “тъмното тяло” и после пак засияят в светлина.                                 
И така в един момент мистиката се превръща в реалност.
https://e-lit.info/index.php/essey/1048-kvantovata-fizika-mezhdu-naukata-i-mistitzizma