Category Archives: Какво е да помагаш и да дадеш

Какви каузи да подкрепим?

Това е много индивидуално решение. Аз помагам на проекти, които подкрепят хората сами да се справят в живота. Това е като историята с рибата – по-добре дай на някого въдица и го научи да лови, отколкото да му даваш цял живот риба и той да разчита на теб. Ако говорим за последната трагедия в Хитрино, според мен, държавата не трябва да възстановява къщите на хората, защото те ще разчитат винаги на нея, когато имат проблем. Вместо това, да се осигури правна помощ за добри адвокати, за да могат пострадалите да си търсят правата в съда и да получат обезщетение от фирмата, причинила катастрофата. Така е справедливо, нали?
За децата от домовете ще е много по-полезно в дългосрочен план да се научат на някакъв занаят и да им се помогне при търсенето (не намирането) на работа, отколкото да разчитат на подаяния цял живот. Има ли занемарена детска площадка или игрище във вашия квартал? Защо да чакаме общината или държавата да я боядиса и възстанови, а не го направим ние? Да, плащаме си данъците, но пък да си признаем, че държавата ни не е толкова богата и няма пари за всичко. По-добре да запретнем ръкави и да направим нещо добро за квартала, а не децата ни да пострадат на някоя развалена люлка и само да се оплакваме.
Има още много други каузи и хора, които имат нужда от помощ, но са достатъчно горди, за да не правят кампании със SMS-и или да просят на улицата. Нека ги намерим. Те са около нас.
Как и какво да даряваме?
Най-лесният начин да помогнем на някого е с пари. Може да определим процент от нашите доходи (5%-10%, а може и повече), които да отиват за благотворителност. Хубаво е това да става автоматично от нашата банкова сметка, за да не „нагласим“ тези пари за нещо друго. Даването е доброволен акт и не трябва да става, защото така трябва или другите правят така.
Това не са сериозни причини и всеки път ще съжаляваме за дадените пари. Самото действие трябва да ни носи удоволствие. За мен, сияещите лица и усмивките на децата нямат цена и това ми е абсолютно достатъчно, за да продължавам да дарявам. Колкото и да не звучи добре, аз го правя за себе си и онова чувство, че си помогнал и зарадвал друг човек в нужда. Дали Вселената ми се отплаща, не знам, а и няма нужда от това.
Може да помагаме на различни каузи и с личен труд в свободното ни време. Аз предпочитам физическите активности като товарене, копаене, пренасяне и други, но може да го правите и вкъщи пред компютъра. Ако сте графичен дизайнер или програмист, може да помогнете на някоя благотворителна организация с изработване на лого, сайт или нещо друго, от което имат нужда. Може да се включим като доброволци и като част от корпоративната социална отговорност на нашата компания. Обикновено, работодателите са ангажирани с някакви каузи и насърчават служителите да се включат.
Напълно съм наясно, че не всеки има възможност да участва в благотворителни инициативи или да отделя от свободното си време за това. Всеки има на първо място базови нужди, които да задоволи, а след това идва желанието да помагаш на другите (а и на себе си, в крайна сметка).
Не искам да обобщавам, но една от основните причини да сме още в преход (въпреки всичко, което притежаваме в България), е липсата на чувството за заедност и общност. Ние се обединяваме само пред лицето на трагедиите, които ни сполетяват, но след това се връщаме в ежедневието си и сме индивидуалисти, които се интересуват само от себе си и това, което става до входната ни врата.
Ежедневната благотворителност е нещото, което ще ни накара да погледнем отвъд нашия собствен свят. Така ще израснем като хора и нация. Всеки е силен във Facebook, но трябват и действия, а не само думи. Ако се чудите от къде да започнете, изчистете снега пред вашия вход и или пред автомобилите в квартала. Вашите съседи ще са ви благодарни. Аз взимам лопатата за сняг, шапката и ръкавиците, и излизам… А, ти?
https://manager.bg/komentari/ne-e-nuzhno-da-si-bogat-za-da-pomagash-na-drugite
Таг Каузи