Category Archives: Какво е да помагаш и да дадеш

Какво е да простиш истински?

 

Прошката е един благороден акт, тя е надмогване на егото, освобождаване, изчистване на мъчителните  чувства на гняв, раздразнение, негодувание, омраза, отмъстителност. Тя е разделянето със самоличността ни на жертва, освобождаване от миналото, приемането на действителността, на другите, на себе си и поемане за отговорност за нашите чувства, за отношението ни към всичко около нас. Прошката е нужна по-скоро на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простим. В някои случаи той може изобщо да не се интересува от нашите чувства и дори да не се интересува дали сме му простили, но този, който страда, си Ти.
Защото, когато отказваш да простиш и да приемеш, ти се наказваш заради грешките на другите. Когато задържаш в себе си разяждащи чувства, когато се самосъжаляваш и негодуваш, тогава всъщност проблемът е твой. Тогава ти несъзнателното се отказваш от свободата, като се   вживяваш в ролята на жертва. Когато  отказваш да простиш, ти се съгласяваш да се чувстваш безсилен, наранен, жалък и се лишаваш от правото си на избор, от правото да се освободиш и да продължиш на чисто.
  • Често обаче бъркаме прошката с нещо друго.
Прошката не е да оправдаваш действиято на другия, не е залъгване и надежда, че той/тя ще се поправи. Когато не виждаме действителността и си създаваме илюзия, че следващият път ще е по-различно, когато се оставяме да ни манипулират, това не е прошка.
В  случаите, когато  постоянно сме наранявани от някого и се чувстване предадени, излъгани, ограбени, недостатъчно ценени, но продължаваме да бъдем с него/нея  и му/и  „прощаваме“, това прошка ли е?
Аз мисля, че не. Това е по-скоро залъгване, отказ да се види реалността и да се поеме отговорност. Това е  доброволно съгласяване да ни манупулират. Такава „прошка“ е свързана със страха да останеш сам, със страха от загуба, от непознатото, с неувереността в собствените способности,  със зависимостта от другите. В такива случаи човек доброволно се принася в жертва и се залъгва, че го прави от любов, но това, което изпитва всъщност е зависимост.
Това не е точно прошка, защото той продължава да таи в себе си болка, но търпи. Това е по-скоро примирение, залъгване, мъчение.
Истинската прошката е освобождаването от негативните чувства, при което се усещаш по-леко, свободен, силен.
Много добре го е казал Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“:
„Много по-разумно е да прекратите едностранните отношения, преди да са ви ощетили. Знам, че звучи много трезво. Още по-отрезвяващ е в повечето случаи краят на едностранчивите емоционални връзки, изградени върху надеждата, че другият все някога ще се промени.
Той няма да се промени, защото за него не съществува причина да го стори. След като веднъж му се хареса да използва чувствата ви, без да е необходимо да се лишава от нищо, той ще утъпче добре този път за извличане на полза.“
Каквото и решим да направим, дали ще останем с човека, който ни е наранил или не, истинската прошка е освобождаването от  чувствата, които ни измъчват, а не привидно прощаване, при което отвътре  продължава да ни боли.
Понякога си мислим, че сме простили, но вътре в себе  си негодуваме  срещу човека, който ни е ощетил и дори срещу себе си, че  сме му простили. За това е необходимо  да видим действителността такава, каквато е, без да се залъгваме и да поемем отговорност за своето отношение.
Трябва да приемем, че някой е постъпил  не както ни се е искало. Да приемем означава да се освободим от чувствата  на негодувание, гняв, вина, безсилие, да се освободим от „призрака“ на този човек, да го пуснем да си иде и да продължим.
В някои случаи изпитваме раздразнение, обида, негодувание, защото не можем да простим на себе си.  Но ако не си простим, тези чувства ще се задълбочават и ще ни съсипват, ще ни пречат в отношенията  с другите, ще ни спъват навсякъде.
Затова – приемете себе си такъв, какъвто сте – с всичките си недостатъци, грешки, слабости. Вие сте такъв, какъвто сте. Помнете, че вие винаги сте правили най-доброто на което сте били способен в дадения момент. А грешките ни са това, което ни учи. Слабостите ни, недостъците ни са това, което ни тласка да се развиваме.
За да можем да простим, трябва да излеем всичко, което е в нас, за да може да се освободи място за новото. Ако не можем да говорим с човека, които ни е наранил, Луиз Хей препоръчва да говорим пред огледалото -да си представим, че този човек е срещу нас, да се оставим чувствата да ни завладеят и  да кажем всичко, което ни се иска да му кажем и ни измъчва. Когато всички чувства излязат, ще можем да простим и да се освободим…Тогава надрастваме болката, преодоляваме егото и сме истнски свободни.
Това е истинската прошка, която има Сила, която е ключ към свободата.
Помнете, че никой не може да ви наранява ако вие не му позволите. Никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. И всеки постъпва най-добре според своето ниво на развитие в момента. Разбира се, всеки човек греши, така, както и вие.
Да простиш не значи да одобриш постъпката, а да престанеш да се
наказваш заради грешките на другите.
За да простите на някого, на когото не сте могли досега, Сюзън Джефърс препоръчва да направим едно упражнение:
Да се отпуснем, да релаксираме и да „извикаме“ в съзнанието си някой, които предзвиква у нас гняв и болка. Представете си го обвит в целебна светлина. Благодарете му за всичко, което ви е дал  и му пожелайте всичко най-хубаво.
Ще се изненадате колко гняв, съпротива и болка ще предизвика у вас това упражнение. Този гняв може да премине и към вас. Оставете го да излезе, излейте всичко, което изпитвате или го напишете. Но продължавайте с това упражнение,  докато не излязат навън всички чувства, които сте таили. Докато най-накрая не изпитате облекчение и можете да гледате на себе си и на другия като на хора, които са направили каквото са смятали за добре.
https://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/proshkata/

НОВАТА РУБРИКА “КАКВО Е ДА ПОМАГАШ И ДА ДАДЕШ”

images (20)Мили читатели на вестник Сияние. Откриваме нова рубрика “КАКВО Е ДА ПОМАГАШ?!, която е свързана с милосърдието и благодетелите. Ще се радваме, тук  да намерят място вашите материали, свързани с любовта към всичко добро. Пишете за личности и  хора, които познавате или пък  знаете от нашата история. Хора, с които може  да се гордеем ние, като българи. Може да споделите и свои мисли, и виждания.

Всеки път, когато простиш, Вселената се променя. Всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. Със всяка добрина и всеки акт на милосърдие, твоите цели са постигнати. И НИЩО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

images (15)

 

адрес:sdvb@abv.bg

Мария Герасова