Category Archives: Наука за живия Бог

ВЪЗПИТАВАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ

ОТГОВОРНОСТТА НЕ СЕ НАТРАПВА – ТЯ СЕ ПОДХРАНВА И НАПРАВЛЯВА

Чувството на отговорност е сложно и комплексно чувство, което се формира у детето в резултат на формирането на различни чувства и качества: дълг, любов, самостоятелност. То отразява ценностната система на семейството и на обществото.
Отговорността не може да се натрапва. Тя може да се подхранва и да се направлява. За да бъде отговорността градивна и положителна, тя трябва да се опира на положителните нравствени ценности в семейството или в обществото. Отговорността е тясно свързана с уважението към живота, със свободата, самостоятелността, инициативността и активността на личността.
Ако детето живее сред постоянни упреци и недоверие, то не може да се научи на отговорност. Не смятайте, че детето е отговорно, ако си е оправило леглото, ако си е подредило стаята, ако е изхвърлило боклука. То трябва да проявява отговорност и при вземането на решения и при начина на тяхното решаване. Това детето усвоява чрез подражанието.
Вие не бива да забравяте, че сте обект на постоянно наблюдение от страна на детето. Освен това не се задоволявайте само с преценка на външното подчинение или непокорство на вашето дете, нито само с демонстрацията на любов към него. Нещо повече – не обременявайте детето с прекомерната си любов. Давайте му възможност да бъде самостоятелно, да взима решения, да ги изпълнява и да носи отговорност за това. В противен случай вашата любов ще действа на детската душа като отрова – бавно, но сигурно.
Любовта към детето трябва да бъде действено чувство, което се изразява в уважение, последователна взискателност и умерена доброта. Не се страхувайте да бъдете строги и обективни, когато е необходимо. Взискателността не е тирания. Тя трябва да бъде разумна и доброжелателна. Взискателността не трябва да се смесва с опеката, която само сковава силите на детето.
ПРЕДОЗИРАНОТО ВНИМАНИЕ Е ВРЕДНО – ЛИПСАТА МУ Е ОПАСНА
Избягвайте да привиквате своето дете да получава наготово всичко, което пожелае. Това ще го направи потребител, който не умее да дарява радост на другите. Привиквайки да гледа на вас от позицията на потребител, вашето дете и в общност от връстници ще претендира само за права и няма да иска да изпълнява никакви задължения. То не е в състояние да поема каквито и да е отговорности. Такова дете не иска да прави нищо и от нищо не се интересува.
Прекомерното внимание към детето способства за формиране у него на чувство за изключителност. То надценява своите възможности. В същото време то става безпомощно, безволево и безотговорно.
Когато предугаждате всяко желание на своето дете и бързате да го задоволите, то вие го лишавате от възможността да тренира своята воля и умение да управлява своето поведение. Стремежът да създадете безоблачно детство за своята рожба често омаловажава перспективата на бъдещето.
Запомнете, че детето не може да бъде вечен потребител на радости, поднасяни от вас.Помислете за това, че рано или късно то ще излезе на своя самостоятелен път, където ще трябва да проявява воля, самодисциплина и отговорност за своите действия.
Старайте се още от ранно детство да формирате у детето разумни потребности. Това се постига като преценявате добре всяко негово искане и удовлетворявате най-належащите.
Покажете на детето чрез всички свои действия и поведение, че всички членове на семейството са равни. Така то ще разбере, че не е единствено на света и, че останалите също имат свои желания и потребности, с които трябва да се съобразява. По този начин вие ще формирате у детето чувство на отговорност и дълг пред близките още в предучилищна възраст.
Опитайте се да намерите път до сърцето му и да го спечелите на ваша страна. Това можете да постигнете като проявявате съчувствие и разбиране на неговите проблеми, като се научите да го изслушвате внимателно, като избягвате да употребявате оскърбления, заплахи, обвинения или заповеди.
Създайте условия за доброжелателно общуване и това ще ви сближи с детето. Освен това то ще го научи да проявява отговорност. Ако наред с това създадете благоприятни условия детето да практикува тези чувства и опит,  те ще се превърнат в елемент на детския характер. Поставяйте преднамерено детето в различни ситуации, изискващи от него да прави избор. Така то ще се научи самостоятелно да взима решения. Това го прави по-отговорно.
Поемането на отговорност е тясно свързано със самостоятелността, която трябва да се възпитава още от най-ранна възраст. Това може да се постигне като възлагате задачи, които детето да може да изпълнява само или с малко помощ при неъбходимост. Пряката помощ, „диктуването“ на действията само ще внуши на детето, че то е безпомощно и не може да се справи със задачата.
Помагайте на детето си косвено. Организирайте обстановката, осигурете необходимите материали за извършване на съответната дейност. Можете деликатно да посочите на детето кое време е подходящо за извършване на съответната дейност в зависимост от сезона и от характера на работата.
Ако детето ви предпочита да изпълнява своите задължения близо до вас, не му отказвайте. В същото време не забравяйте да го оставите да работи самоктоятелно.
Не го прекъсвайте с коментари за позата му, за външния му вид (това би трябвало да направите предварително в подходящото време). Никой не обича това, нали? Забележките смущават и разсейват детето. Затова не го прекъсвайте със забележки и заръки, ако това не е наложително.
Ако се наложи да помогнете на детето, то го направете по най-пестеливия и доброжелателен начин. Пестелив от към думи, много търпеливо и с най-добро чувство. Нека детето разбере, че вие искрено желаете то да успее. Посочете начина, пътя за извършване на действието, но оставете детето само да достигне до резултата.
Ако детето не поема никакви отговорности и не проявява самостоятелност, не си служете със закани и натяквания. Те не водят до никакви положителни резултати и с нищо не променят ситуацията. Тъкмо обратното, те създават напрежение – родителите са раздразнени, а детето е изнервено и капризно.
Възможностите на 3-годишното дете за самостоятелни изяви нарастват. То усеща тази промяна и иска да му се даде повече свобода за дейстие. Не пропускайте този момент от живота му. Позволете му да изпитва чувство на индивидуалност и обособеност като му делегирате някои посилни отговорности: да избере само какво и колко да изяде, да се обуе и облече само, да завърже обувките си, да закопчае ципа, да избере приятелите си. В противен случай детето много бързо загубва желание да действа само и започва да очаква вие да свършите всичко необходимо вместо него.
ПРЕКАЛИНИТЕ АМБИЦИИ ЗАДУШАВАТ ДЕТСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Прекалените ви амбиции, отнасящи се до успехите на вашето дете в детската градина и в училище може да го доведе до несъзнателен протест и до понижена отговорност.
Не се вълнувайте прекомерно от учебните му постижения. Или поне не го показвайте. Не го разпитвайте непрекъснато за оценките и не показвайте своето разочарование, ако те не са отлични. Това само накърнява чувството му за независимост и самостоятелност.
Често при такива случаи малкият бунтар започва несъзнателно да не учи и да не се старае като по такъв начин проваля целите на родителите си. Така то сякаш става господар на своите постижения или неуспехи, защото вие не ги харесвате и не ги искате. По такъв начин то се чувства по-самостоятелно.
Както повишеният натиск от ваша страна може да увеличи детското противодействие, така либералното отношение може да бъде изтълкувано като търпимост към безотговорността и незрялостта. Решението на този проблем е много деликатно и се определя от строго индивидуалните особености на вашето дете.
При всички случаи няма да сгрешите, ако съумеете да внушите на детето, че то е самостоятелен индивид, който е отговорен за своите действия и постижения. Дайте му възможност да опознае и преживее себе си като индивид със свои особености и собствени потребности. Така вие ще го накарате да започне да поема отговорност не само за своите постъпки, но и за своя живот.
Помогнете на чедото си да разбере, че животът предявява свои изисквания не само към него, а към всички нас. Това ще го направи по-отговорно.
Не забравяйте, че животът на детето изобилства от ограничения, правила и разочарования, които не винаги са посилен товар за крехката му психика. Затова трябва да потърсите и да му предложите най-добри начини за разтоварване. Един от тях е играта за по-малките. За по-големите това може да е музиката, която да слушат или да изпълняват сами. Проявявайте съчувствие и разбиране на детските проблеми и трудности. Така детето се чувства по-обнадеждено.
Друг похват за повишаване на детската отговорност е даването на джобни пари, ако те не се използват като награда за добро поведение или за участие в домакинската работа. Определете заедно с детето необходимите разходи, които то прави и на тази основа определете сумата. Не отстъпвайте от приетата позиция, ако детето е изхарчило прекалено бързо и необмислено парите. Не използвайте даването на джобни пари за упражняване на натиск върху детето по повод на оценките му или на послушанието му. Поощрявайте спестовността му и оставяйте спестените пари негово притежание. То напълно ги е заслужило.
Децата са особено чувствителни към нашето мнение за техните приятели. Чувството им за самостоятелност се накърнява, ако ние директно се намесим при избора на партньори за игрите. Друг е въпросът, че малкото дете се нуждае от подходящи приятели, които да допълват неговите качества и да споделят неговите чувства.
Организирайте подходяща среда от връстници, но никога не натрапвайте мнението си. Направете така, че детето да си мисли, че е направило самостоятелен избор. Ако приятелите потискат изявите на вашето дете или подхранват неговата агресивност, то тогава е наложително да осуетите тези връзки. Научете детето да се чувства отговорно за избора на своите приятели.
Не обиждайте и не критикувайте необосновано приятелите му. Това особено го засяга и го кара да се противопоставя дори и на най-разумното ви предложение. Вместо това работете с факти – посочвайте различни простъпки и нетолерантност, без да коментирате. Показвайте разбиране и съпричастност към неговите вълнения.
Посилните грижи за по-малко братче или сестриче, или за домашното животно, спомагат също за формиране на чувство за отговорност и правят детето по-самостоятелно. Когато то много силно желае да има свой домашен любимец, не се опитвайте да изтръгнете от него обещания, че то ще се грижи изцяло за животното. Трябва да сте наясно, че ако детето е по-малко, част от грижите и отговорностите остават за вас. Разбира се ще бъде погрешно, ако оставите детето само да си играе и да се забавлява с него. То трябва да изпълнява всички достъпни му грижи.
Предоставянето на самостоятелност и отговорност на детето му осигурява така необходимото за всеки човек чувство за свобода. Използвайте всеки удобен момент, за да разкриете доверието си към неговите способности за взимане на решения и за изпълняване на задачи. Когато сте склонни да поощрите или да разрешите детска постъпка не казвайте просто „да“ или „добре“. По полезно за него е да чуе: „Решавай самичък“, „Това зависи от теб“, „Това е твоя работа“. Така вие ще покажете на детето, че му се доверявате и в същото време ще му осигурите удовлетвореност от възможността да вземе самостоятелно решение. Доверието към детето му носи наслада, но в същото време то засилва неговата отговорност.
http://dete-bg.com/?p=291