Category Archives: Център за Медиация и Иновации

ОТНОСНО НАШИТЕ ТРАКИЙСКИ ТРАДИЦИИ

terrakea (1)

Тракия с право е наречена от мнозина „Атлантидата, която отново излиза на повърхността”, за да може Скритото от Създанието на Света да стане отново достояние на Избраните от всички векове и краища, защото те са преценени за достойни от Вечния Агнец, който ги е изкупил с кръвта си за да бъдат Негов Свет и Благороден Род. 

Тракия е земя на традициите. Тракия е земята където са възникнали най-древните традиции. Тракия е такава, каквато е, защото Тракия е най-древната земя, а най-древната земя е земята, където са възникнали най-древните традиции – традициите, които дефинирали най-древните концепции на най-древните хора, с най-древната религия, най-древната наука и най-древната култура известна на света. Защото Тракия и Тракиец дефинират това, което е Първичният Човек, живеещ още в градината на Едем – там където текат митичните реки на Земния Рай, първа между които е Дунав, с най-първото й известно име – Писон. (За това свидетелстват освен тракийските орфически писмени извори, и множество хронографи, учители и свети отци на вселенската църква. От старобългарската книжовна школа, Йоан Екзарх потвърждава това в своята книга –”Шестоднев”(гл. 6-та).

Тракия (от Тер / Тцер) означава Първата Земя, Първото Слово дошло от Бога, и станало Твърд, която е Гръбнакът на света.Тракия значи още трите Жезъла на Триединния Бог, сочещи мястото на Дървото на Живота в първия рай. Толкова много неща значи Тракия, защото нейният глиф на Първата Реч означава още Небесни Слова, сиреч тези слова, които се говорят на Небесни Места. А това което се изговаря на Небесни Места, то има много височини, дълбочини и ширини, когато слиза, за да сътвори Земните Измерения, според Небесния им Проект. Затова е и писано: „Едно Нещо каза Господ, множествени неща чух аз…” Така е и до днес в земята на Тракия, която слуша гласа на Божеството и го повтаря като ехо през много небеса, морета и земи, от безвремието на Първото Време, през много времена и до времената на времената, защото също както Този който говори Вечните Думи на Тракийската Реч, и Тракия пребъдва от века и до века, както е повелил сам Той.

Тракия с право е наречена от мнозина „Атлантидата, която отново излиза на повърхността”, за да може Скритото от Създанието на Света да стане отново достояние на Избраните от всички векове и краища, защото те са преценени за достойни от Вечния Агнец, който ги е изкупил с кръвта си за да бъдат Негов Свет и Благороден Род.

В това отношение Тракия е не само земята на Древните Традиции, но също и земята на Древните Благородни Родове – Родовете посветени в най-древните Мистерии на Религията на Възкресението и Живота, Kойто от Едем е изявен на цялото човечество под името Тион-Иисус (Слънцето на Душите Иисус, или Дионисус) и още като Усар-Иисус (Всемогъщият Иисус, или известен от гръцки като Озирис). Това е същият Иисус, който векове по-късно идва в човешка плът на света, за да изяви любовта на Божеството като историческата личност на Помазаника Христос, (съществувал отпреди всички векове като Богът-Слово-Ре), и да обяви настъпването на Благоприятната Господна Година на Спасение за всички, които повярват в Него, който е Вечният Живот.

Традиции и Родове – две много силни и свети неща, които са неделими, както е неделима земята на Тракия от Небесния й Първообраз, който е Първият Едем. Защото истина е и до днес, че Традициите на Тракия пребъдват от век във век и от Род във Род, както пребъдва и Древното Божие Слово, стъпило с крак за първи път на Тракийската Земя и оттам дошло през вековете до всичките народи, които призовават вечното му име – Иисус, който е Христос.

И тъй – Тракия днес живее навсякъде където Благородните Родове пазят Вечните Традиции на Тракия и извършват както винаги от века и до века Съкровените Мистерии на Възкресението и Живота, според както ги е научил сам техният Бог. Техните семейства пазят и извършват в тайно и наяве Сакралните Обичаи, както са ги извършвали техните предци – Тракийските Царе и Благородници, за да остане вечно жива Тракия и Тракийският Дух в сърцето на Българина, и за да се освети всяка земя и людете до края на света, чрез изворите на Божията Благодат, потекли от този Едемски Рай на България. И нека който чете, се намери измежду тези достойните, за да послужи за благословение и на своето семейство и целия си Род! Да бъде!

“Послеслов, Тракийското Писмо – Декодирано IV”, Стефан Гайд

ГРУПАТА ВЪВ ФЕЙСБУК


a4288336416_10

Ден НЕДЕЛЯ е ден на СЛЪНЦЕТО. Това е причината да открием група Открит университет по Природни и Вселенски знания- клуб “АДРОН” във Фейсбук. А официално клуб “АДРОН” стартира на 23 юли 2016г. в Центъра по Медиация и Иновация в Духа Културата и Бизнеса- град Пловдив.. Открит университет съществува още от 1991 година в Пловдив. Негов реализатор беше Асоциация за духовно осъвершенстване “Орфей и Евридика” а по- късно Съюз “Духовно възраждане- България” старт 16 октомври 1996 г.
Мария Герасова – директор ЦМИДКБ

НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ

ВАДИ НА СВЕТЛО ИСТИНСКАТА НИ ИСТОРИЯ
От тракийската писменост 7000 г. Пр. Хр. се развиват Шумерското писмо,Линеар А,Египетските йероглифи, Линеар Б, Финикийското, Фригийската, Етруското и Иберийското писмо.
Ренета Джунова и Мила Салахи посвещават последните 6 години в проучване на световните писмени знаци. Макар да не са учени, двете жени имат изключително задълбочени познания в няколко ключови области, владеят редки езици и имат достъп до древни артефакти. 
Посвещават живота си на разгадаване на тайната на древното тракийско писмо.
Първоначално запленени от Древния Рим, те отиват достатъчно далеч, за да направят връзка между древните цивилизации и тракийските им корени. Проучването започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за траките. 
Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).
Те правят пробива си през бохарския, който е непознат за учените у нас. Пръв за приликата между тракийския, българския и бохарския говори Стефан Гайд. На това негово прозрение стъпват двете изследователки и проверяват теорията му, като за тази цел лингвистът в групата научава бохарски.
Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода на самата писмена система на траките. Техните руни са залегнали в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.
 
На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни

 са развити тракийски, запазили се като свещено писмо до 10 в. С помощта на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод. Това личи от самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти.

Преходът от геометрична орнаментика към писменост откриват в глинената плочица от село Точиларе , подарена на проф. Румен Овчаров от анонимен колекционер. Преди тях по нея са работили Стефан Гайд и Георги Стоянов. Според Гайд там се крие пасаж от известната египетска Книга на мъртвите, а Стоянов залага на идеята за логограми и календар с позициониране.
 
Мила и Рени, обаче правят собствен превод през пиктографските знаци и през тракийските руни .
Пиктографски превод:
 “Бог даде очите (знанието) да видиш вратата (пътя) на твоя дом (храм), от Бога посят за спасение със слово. И Бог ти дари очи – защита и опора са очите (знанието).
Ключ:
ЕЗ ЕГХЕ ОИ БОГ ТИ ЕЛИС ,ТИ ОКА,ТИ ИО СЕО ,ТИ ВЕ ИИ ОКЕ ЕСИО ЕДИ ОТИ ИИ ТИ ИВ ТРАКИЯ (триглиф ) ДЕ ИИ ВО КЕ ТИ БОГ СЕТИ ИИ И БОГ ОКЕ ЕДЕИ.
Превод: 
От горния извор Той – Бог даде на Елис (бел. ред. Илис, който според всички преводи на артефакти се отъждествява с първия човек, получил знанието, в резултат на което е обожествен – традиция, която по-късно се пренася в Египет (Тот), Шумер (Нибу) и др.) очи на място, даде му ги дома да види с очите сияйни, Бог да види, дадената му Тракия и своя дом (храм). Върви при дома на твоето дърво (род), от Бог даден на ситите (бел. ред. сетите – диалектна форма). Върви и очите (знанието) Божии ще ти помогнат.
С помощта на техния метод успяват да преведат още един загадъчен артефакт – глинената плочица от култура Караново (неолит) която, заедно с културите Винча (Румъния), Градешница (България), Криводол Сълкуца (България) служат като еталон за определяне на неолитното поселение в Европа. Техният превод се различава от превода на Стефан Гайд, защото използват тракийските руни и техните звукови стойности, достигайки до посланието за създателите на поселищната могила, в която е открита.

 

От превода става ясно, че този артефакт е от по-ранен период на култура Караново.

Рунически превод:
 

Ключ:
ИК ОЗ ТИМУК ТИЛ ИК ОЗ СИТИ ТИ УТИ ВОКИ СИЛУ ИИ ТИ ТИЛУС ОКИ ОЛИИ ДИИ УИ СО ДУЛО ИК ТИЛ ОЗ ТИЛУС ИК СИДИ
Превод:

Мина водата при Тимок и път пое към извора на ситите (тракийско племе) Господът (Илис, Елис, Елес). В селището му даде девойка и очите на мирото (знанието) при водата и разтрои рода. От пътя на Тилус (тракийско име) по море излязоха сидите (тракийско племе).
Вдъхновени от информацията, която достига до тях от вече направените преводи, изследователките посягат амбициозно на един от най-спорните артефакти, открити у нас – плочата от с. Гела, Източни Родопи (открита от Никола Гигов и популяризирана от Мартин Константинов – prarodinata.com) и успяват да я преведат. Въпреки, че българскиет учени категорично са я обявили за дюлгерско писмо или ктиторски надпис, плочата от с. Гела се оказва с многопластова информация, съдържа няколко текста и разказва за раждането на Тракия.
 
Превод:
От слънцето и знанието – небесната клетва роди се името Тракия! И от небесата е родена Гемела (тракийската богиня на Земята, богинята – майка) с лъвовете.
От небето и вечната Елед (митична земя), земята на горната светлина (светлината на знанието) направихме земята в дома (храма) на мъдреците изучихме Семела (тракийска богиня, семе + ла-клетва) на горното небе (небесата на боговете)! От небесата е родена Тракия!
И тракийското семе, маслото миро (благодат) е от слънцето дадено, От извора в обителта помазана на Слънцето. Селище сияйно направихме и посяхме мъжа, роден от Слънцето, Елис (Илис) от горната светлина (мъжът на знанието и боговете). От Слънцето е името на Елис дадено, от твореца (Бог Отец)
И дадохме Му извора на знанието, с децата да сее името научено от книгата (или силата) на Бога по Земята. Дадохме Му словото (писменоста и знанието) на светлината и направихме Елис учител (първоучителя на човешкия род), Бог роден в Тракия – помазаната!
От клетвата в Твореца даде му се дома (храма) на мъжа Елис – помазания. От него тръгна по Земята и разбраха селата за селището с извора на знанието, роден и помазан от истината.
Даде знание Творецът на вашите бащи. Дойдоха от небесата в земята на Елис – помазания, в земята на мирото (знанието) учиха в селото при техния мъж, роден от Слънцето.
От Елис – помазания тръгнаха да учат по земята. От земята на мирото (Тракия), тръгнаха от дома на Слънцето и всички селища по земята научиха тяхното слово и за техния мъж, роден от Слънцето.
Учеха за милостта и красотата на техния баща от Тракия, помазана от слънцето и тяхната земя с миро. С клетвата на небесата тръгнаха, научиха по земята за дома (храма) в Тракия.
От сияйният извор при бащата на Тракия (триглиф) помазаните тръгнаха от тяхната земя, вървяха по нея с мирото (знанието) от извора.
За извора с мирото на техния отец от Тракия – помазана е тяхната земя с дома (храма) сияен даден. С мирото (знанието) тръгнаха от извора на Слънцето даден им.
От извора на истината е родена Тракия, от милостта на Слънцето в небето, обител помазана на мирото (знанието) и истината.
С велика клетва в небесата видяха истината за земята и изпълниха на земята клетвата пред Слънцето (Елис) дадена. Врекоха се при извора помазан (Тракия).
По селищата тръгнаха с техните камъни (глинените плочици със знанието) от Слънцето да учат на словото от светлината, на казаната клетва в обителта на Слънцето и небесата на техния Творец.
За името на Елис научиха в Елам (цивилизацията се развива източно от долината на Тигър и Ефрат, където релефът е съставен от низини, обградени на север и изток от планини. Поне три праеламитски държави се съюзяват, за да създадат Елам: Аншан (днешен Фарс), Ауан (вероятно в днешен Лурестан) и Шимашки (днешен Керман), научиха за извора – дома на знанието помазан и словото божествено, помагащо и книгата на светлината.
В името на Слънцето Енел направи дом (храм) и научи на казаното бесите – мъдреците. В дома на Слънцето (IYI – неизследваният надпис от Белинташ, открит от туристи и непотвърден от българските учени, в буквален превод означава “Великият дом на жреците е там, където е изворът стар – ОУ ИИ ЕСИО ДЕ ИИ КЕ ЕЗИО ЕСКИ) направи и врече се на Елис да сее (знанието).
Разселиха се в Елам, напълниха царството със знанието и словото на белите, слово сияйно. Сиези направи книгата (силата) със словото на белите, помазаните.
Еней тръгна, чул за селището велико, дойде от земята на Илекри (област по Черно море, запазила името си до ден днешен).
Клетва дадоха на земята в името на книгата (силата) вечна, селеха се в името на Слънцето и знанието с името на Елис – Слънцето от дома (храма) на извора, роден от клетвата на божествените учители, де учеха мъжете в дома Елисеев.
В Едем (райската градина, библейско място, някъде около Иран), вашия, се врече на Елеза Сияйният, направи техния храм, помогна клетвата и тръгна по вашата земя. Направи Тисра (град в Индия, край който има планина, запазила до днес името Белгария, а за качената карта благодарим на Стефани Соколова) и напълни я с кметвата на Слънцето (Елис).
Направи Тесей (митологичният герой убил минотавъра) клетва в името на Елис и я издържа. В обителта на Зерез (Серес, Сяр, Гърция) видя книгата (силата) Тилей и научи неговото селище.
В същата книга (сила) и казаното се врекоха и елините. Направи Мелес Елис – помазания техен Бог герой (тракийския герой). Тирен (Тирен се смята за основоположник на етруските, на него е кръстено Тиренсово море) – помазаният взе знанието от братовчедите (тезек, тезак – дума, означаваща роднина, запазена до днес в един от албанските диалекти) илири.
Върви помазаният Тилус да учи мизите, с мирото (знанието) идеше в селището от храма на Елис – майстора на Слънцето, дойде да чуят мъжете на Елис.
От Слънцето и небесната клетва в името на Елис, от Бог – Отеца, научен и прогледнал в помазаната Тракия (триглиф), от небесната клетва на Слънцето в дома (храма) на помазаната Тракия (триглиф) е Елес Мъдрецът, сеещият знание в дома.
Вашага клетва е от благодатта и милостта на небесата. Помазана е Тракия (триглиф) и помогна на Елис – Бога и мъжете. Врекоха се и те пред боговете и те от небесата напълниха Тракийската земя (триглиф) с мирото (знанието).
Вечността е нагоре към светлината в небето, на Елис помогнахме и дадохме вечното слово. Там при извора направихме от светлината богове – помощници в обителта (селището) от вашето дърво (род) направени, от извора божествен на слънцето дадени.
Във всички артефакти с тракийски руни, които двете изследователки са превели, информацията се засича и доразвива времево (Фестоски диск; Именик на тракийските царе; преводите на Линеар А; надписът от Ситово; табличката от Пилос; глинената плочка с прото еламаска писменост от Елам; златните плочки от Пирги; рунически надпис от Крушово, Гърция и др.
Преди половин година двете отправиха предизвикателство към учените да намерят криптирания текст в плочата от с. Гела (Приложение 8), касаещ пряко българите.
Днес дават и самия превод:
Населяваха Тракия, вечната лъвовете – мизийците вечните селеха се в горите и тяхното име беше от Сиези – месия (мизите получават и името месеки, поради различните диалекти) от Тракия.
От Атии отидоха в Пулия (област Пулия, Италия) населиха я и Велес (град Велес, Македония) населиха. Владееха и заселваха, заселваха и владееха, и гадаеха в името на дедите.
Почитаха бащата на Тракия мизите, него почитаха и даките (клон на мизите).
Владееха земите на илирите, мизите от Тракия имаха и Пела (столицата на Александър Македонски) и Сирмиз (град Сирмиум, провинция Панония) на Елизар от медите (тракийското племе меди) .
Селеха се и повели реч Камама (тракийски цар) с името си.
Владееха и селеха мизите, царства селеха, заселиха белержите (име на мизите, което ясно подсказва българи) бялото село (град Ефес) на Сиези.
И на Аксиос (река Вардар) заселиха земята и умешаха кръвта.
От там царството на Рим заселиха, вечния.
Кадмия (кадам – лично име) на Ерлез (лично име) асириеца вдигнаха ариите (синоним на българите) срама, а в галия отмениха данъците.
Селеха се с името на Исаа – миза. Селеха селища в името на белия крал Христос миза.
Илия взе месията от галско село.
По пътя думаха за Тракийския пелерик (в днешни дни Перелик в Родопите) велик.
Дойдоха белите (българите) дулуси (дуло – род, като значение на думата ) яздейки.
В Тракия донесоха Христос – да му помогнат.
За същия род думам.
Преводите на древните тракийски руни в едни от най-загадъчните артефакти можете да намерите в книгата “Тракийският език тръгва по света”, която скоро ще бъде официално представена пред публика. Интересни нови преводи можете да намерите и на официалната страница във Facebook: Руническите надписи – тайната история.
“Грешката на всички, които до момента безрезултатно са се опитвали да превеждат най-древните артефакти е, че използват като декодер на информацията един млад език, какъвто е гръцкият, а той не е носител на древната информация. Използват сходни символи и двуезични преводи, пренебрегвайки факта, че тракийската писменост е търпяла развитие през хилядолетията и днес стои в основата на азбуката, с която си служим (доказано – не славянска)”, категорична е Мила Салахи. 
А Рени Джунова, която се занимава със символиката и прочита на артефактите в идеен план заявява, че:
 “Без да се познават духовните учения и скритите послания на символите е невъзможно да се стигне до краен резултат”.
Изследването и преводите доказват, че всички ОСНОВИ на думите от тракийския език са живи до днес в българския език и в неговите диалектни форми, като албанският и бохарският египетски диалект позволяват да бъдат изведени корените на думите, а често и самите думи, за да се проследи развитието на тракийския език до наши дни.
 автори Ренета Джунова и Мила Салахи

СТАРТИРА КЛУБ “АДРОН”

13782097_278284489207758_2525456381173799836_n
Първите участница на откриването на клуб “Адрон”
На 23 юли 2016 година от 11 часа, Център по Медиация и Иновация в Духа, Културата и Бизнеса към Съюз „Духовно Възраждане- България“ – Пловдив събра археолози, историци, поети, журналисти. Хора знаещи и можещи. Тук ще намерят място откриватели, иноватори и хора жадни за знания. Началото е поставено. Клуб “Адрон” към Открит университет по Природни и Вселенски знания. А това е и едно голямо начало на проекта “Мисия България. Напред в Новато време”.
ЗАЩО АДРОН ?

adron1

 Адрон
Адроните са всички елементарни частици, които имат структури и участват в силното взаимодействие. Делят  се на мезони и бариони. 
Най- известните бариони са протона и неутрона- те изграждат атомното ядро. 
Наименованието им е дадено от големия руски физик Лев Окун /1929-2015/ на Международна научна конференция по физика на високите енергии през 1962 година.  Цитирам:
„Тъй като термина силно взаимодействащи частици е твърде неясен, аз ще ги наричам адрони, от гръцката дума означаваща „масивен“, „тежък“, за да ги отгранича от леките елементарни частици“. Окун  влиза в историята на физиката на 20 век и с други свои открития.
Защо клуб „Адрон“?. Човекът е само единица в мащабите на Вселената, но неговото влияние върху развитието на процесите е огромно. Той е тежка елементарна частица на нашата планета. В човешкото съзнание духа, културата и бизнеса са неделими.
 Мария Герасова
 тагове: клуб Адрон

ЗАПОВЯДАЙТЕ!

На 23 юли 2016 година в клуб “Адрон” към Открит университет по Природни и Вселенски знание ще участва и Михаил Цветанов с Тема : Във второто (в тор от О) информационно ниво на българския език е Х рама – паметта за бъдещата слънчево-гравитационна енергетика на Земята”. Всеки който пожелае, може да се докосне до тази голяма книга. Уникална е. Ето и името й На срички : БОГ АТ УМ. Но нека да не коментираме много. Заповядайте и ще имате възможност да се запознаете с автора на живо и да си я купите. А и ще можете да задавете въпроси, на които ще получите отговори. Напомням ви и другата лекция “Руните говорят”
Заповядайте в събота от 11 часа на ул. Иван Вазов” 25 Пловдив gsm 0896997080
Мария Герасова

КАК ДА МИСЛИМ КРЕАТИВНО?

Креативността или творчеството са част от разума на всеки. Без нея нямаше да има нови изобретения, нямаше да има електричество, водопроводна система, интернет. Всяко нещо, което ни заобикаля в нашата материална среда е дело и плод на творчески ум или екип от умове. То е възникнало от определена идея, хрумване. Според Артър Кьостлер основата на творчеството е неочакваното съчетаване на несвойствени елементи, така че да формират нова цялост, която има смисъл; неочакван ляв завой, когато мислите, че пътят е прав; бисоциация, две умозаключения, обединени в едно. Най-хубавата новина е, че креативността може да се упражнява и развива. Дори хора, които си мислят, че не са иновативни и идейни, могат да станат такива.

Как можете да бъдете креативни?

Забавлявайте се 

Ако не го направите, няма как да ви дойде нещо нестандартно наум. Разхвърляйте офиса или дома си – разпилейте различни хартии, цветни предмети, пишете с цветни моливи, фулмастери, пастели, бои. Окачете на стената корково табло, където да окачвате изрезки от вестници, списания, снимки, детски рисунки, закачливи послания. Можете да разпръснете дори в дома си мисли на известни личности, които да ви вдъхновяват. Не се старайте всичко да бъде точно под конец. Прекалената подредба най-често не създава творческа среда. На прозорците и по пердетата можете да закачите фигури от хартия, усмихнати човечета; на хладилника – интересни магнити; на огледалата – напомнящи бележки; на десктопа на компютъра – красиви арт картинки, вицове, мъдрости. Нека атмосферата да бъде предпоставка за приповдигнатото ви настроение. Прекъсвайте работния процес да се посмеете за нещо с колегите, да жонглирате с топки или да поиграете дартс. 

Настройте се да бъдете креативни 
Отделете време за творческо мислене. В математиката задачите имат едно решение, което е правилно, и хвърляте цялата си енергия и време, за да намерите този конкретен отговор. Но знайте, че един проблем има повече от един вариант за неговото разрешаване. С тази нагласа трябва да подходите към всяко задание, което има нужда от креативност. Разбира се, на някои хора повече им се отдава, но с малко повече опити и вие можете да задобреете в измислянето на нови идеи. Ако знаете, че те са навсякъде около вас, много по-лесно ще ви хрумнат, отколкото ако не сте сигурни дали съществува отговор.

Представете си, че всички вярваха, че вече са измислени всички възможни предмети за бита. Щеше ли да има толкова голямо разнообразие. Или ако смятаха дискетата за най-големия носител на информация, щяха ли да се опитват да измислят диска, флашката, външния хард диск. Всяко нещо може да стане още по-добро от предходното. Най-добрият роман още не е написан, най-бързата кола още не е създадена, медицината продължава да се развива, науката търси хиляди отговори на въпроси, на които още не е отговорила. Винаги има стотици решения за даден проблем и на вас със сигурност могат да ви хрумнат част от тях.

Върнете се към детското в себе си
Замислете се кои неща ви доставят истинско удоволствие. Погледнете на тях от нов ъгъл, сякаш никога не сте ги правили. По същия начин можете да подходите спрямо различни проблеми, с които се сблъсквате ежедневно. Започнете да възприемате всичко като децата. Те са необременени от натрупана информация, както възрастните. Мисленето на големите с течение на годините, опита и преживяванията си става закостеняло. Те минават по един и същ маршрут за работа, приготвят дадено ястие по една и съща изпитана рецепта, оплакват се, че нещата не вървят, а не осъзнават, че проблемът може би е в начина, по който ги правят. 

Излезте извън рамките, променете маршрута, използвайте друга рецепта за същото ястие, помислете за проблема отзад напред, „обуйте“ чужди обувки. Нарисувайте тревата оранжева, небето зелено и слънцето синьо. Преобърнете представите си за всяко нещо. Запитайте се как бихте мислили, ако сте на 6, 8 или 12 г. За децата няма неразрешими проблеми. Те гледат на света през розови очила. Научете се и вие.

Дайте воля на любопитството си.
За една нова идея са нужни познания от всякакъв род. Новите идеи не са непременно открития, които никой никога не е измислял. Те обикновено съчетават елементи от вече създадени такива. Любопитството в този смисъл ще ви помогне в събирането на разнородна информация, опознаването на даден предмет, на дадена страна, исторически, географски, философски данни. Идеите хрумват на хора, които се интересуват от абсолютно всичко и в даден момент, когато имат нужда от креативност, в съзнанието им ще изникне нещо оригинално в съчетание с техните познания. Събирането на повече информация винаги помага. В помощ можете да си вземете тефтер, който да носите навсякъде със себе си и където да си записвате всичко, което ви се стори интересно и важно. Научете да комбинирате. Четете специализирани списания, документални филми, интересни телевизионни канали, разнообразна литература. Интернет е изключително богат също – може да посещавате различни форуми, социални мрежи.

И последно – няма лоша идея. 
Записвайте всичко и редовно преглеждайте и синтезирайте всичко, което може да влезе в употреба. Не се страхувайте да експериментирате. Дори най-шантавите хрумвания могат да ви бъдат полезни на даден етап или за определен проблем. Само поискайте да бъдете креативни.

 Мария Герасова от интернет

СТАРИННИ УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ

Историята пази споменът.

В сградите на някогашните Дойче шуле, Френския колеж и Търговската гимназия и до ден днешен се обучават хиляди деца

 

Датата 15 септември трепетна е за всички ученици, които отново прекрачват прага на училището. За мнозина обаче този ден е и повод за национална гордост, защото сградите, в които учат, са люлка на история и просветен ентусиазъм. С такива емоции ще отидат на първия учебен ден децата от Музикалното училище в Пловдив, където през 1901 г. е отворило врати Дойче шуле.

Повод за гордост имат и учениците от Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, която води началото си още от средата на XIX век, и децата от Търговската гимназия, строена през 1926 г. и приютила Промишлената изложба – предвестникът на Националния мострен панаир.
С патриотичен трепет учебната година ще започне и за студентите от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, в чиято сграда през 1904 г. врати отваря Френският колеж „Свети Августин”.

Някога в Пловдив свои училища са имали много нации – италианското училище “Виторио Алфиери” на ул. „Иван Вазов”, създадено през 1926 г., гръцкото „Зарифи”, където общественикът Стоян Чомаков в средата на XIX в. произнася реч по време на изпитите и се обявява срещу елинизацията, призовавайки българите да учат на български език.
Голяма част от сградите на тези училища не са запазени, а в други просветната дейност продължава и до ден днешен. Повече от век обучава децата някогашната Първа мъжка гимназия край река Марица – първото школо в света, наречено на братята Кирил и Методий. То е основано от Найден Геров на 1 септември 1850 г., който дотогава учителства в Копривщица. Избрана е много стара сграда, в която впоследствие се мести девическата гимназия.

Геров убеждава своя ученик Йоаким Груев, който по това време е главен учител в Копривщенското класно училище, да оглави пловдивското школо. То отваря през октомври с едва 7 ученика. С времето се събират трийсет, а първия випуск завършват 70 човека – основно момчета от всички краища на България.
Статут на гимназия училището получава през 1868 г., така за пръв път подобно школо се появява на територията на България. За много кратко време то се превръща в учебно заведение от европейски тип.

След 1879 г. училището става Областна реална гимназия – най-елитното учебно заведение в Южна България. Трябвало да получи нова сграда, но парите за това са осигурени чак през 1881 г. Дирекцията на просвещението обявява  конкурс, а проектирането е възложено на чешкия архитект Брада.
Получава  се обаче някакво объркване и се налага всичко, което е построено под ръководството на чеха, да бъде съборено.

За да се пести време, с новия проект лично се заема областният архитект на Източна Румелия италианецът Пиетро Монтани. Строителството е подновено през 1883 г., до брега на Марица са положени здрави основи и сградата е завършена през есента на 1885 г. Началото на ХХ век в Пловдив е ознаменувано с появата на немското училище Дойче шуле. То отваря врати през 1901 г., а първите ученици в него са деца на немски семейства в Пловдив.

Първият директор е Алфред Бьокл, а 10 г. по-късно на негово място идва пристигналият от Берлин Алфред Ахтерберг, разказва книгата „Забравеният град”.
С годините броят на учениците се увеличава, а в Дойче шуле се записват не само германчета, но и българи, евреи, арменци. Така сградата отеснява и дружеството на Дойче шуле решава да купи стара къща на ул. „Станционна” – днешната ул. „Иван Вазов”. Строителството обаче се отлага години наред.

Едва през април 1927 г. става освещаването на основния камък. Проектът е на софийския архитект Станчо Белковски, а триетажната сграда е завършена за пет месеца. В новото училище постъпват 575 деца. Само година по-късно сградата е сериозно увредена от голямото земетресение и строителите се завръщат отново в нея. След ремонта в зданието се нанасят Немско-българското културно дружество и Германската народна библиотека.
След като Хитлер взима властта в Германия, от Берлин настояват Дойче шуле да започне яростна пропаганда на националсоциализма. Така през 1944 г. училището спира да съществува, а по-късно в сградата се настанява Музикалното училище.

Началото на легендарния френски колеж „Свети Августин” датира от 1882-1883 г., когато след масовото изселване на турците е купен конакът на хаджи Ариф и няколко изоставени къщи на брега на р. Марица. Конакът, след основен ремонт и преустройство през 1884 г. се превръща в първия дом на френския колеж в Пловдив.
Учениците, които в началото са едва десетина, са настанени в сградите на стария бейски чифлик, стопанският двор е превърнат в парк, а на метри от кварталната джамия е издигната църквата на колежа. Славата му постепенно се разнася заради отличната подготовка по френски и други чужди езици, западноевропейската култура и строгата дисциплина.

От учебната 1893-1894 г. към колежа е създаден и пансион. Три години по-късно учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение. По това време ръководството на колежа е поето от отец Ели Бикмар.
Броят на учениците расте постоянно, старият конак става тесен и Бикмар вика на помощ известния архитект Мариано Пернигони. През 1904 г. е издигната първата триетажна сграда, към която 3 г. по-късно е пристроена още една. Днес на това място се намира Пловдивската духовна семинария. По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла.

След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени и ръководителят на колежа отец Жерве Кенар се отказва. Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда, в която днес се намира Ректоратът и няколко от факултетите на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Избухването на Първата световна война спира строежа и той е подновен отново през 1919 г. Колежът превръща Пловдив във френски културен център, а славата му се носи чак до Одрин.

Знакова за историята и просветата е и Търговската гимназия в Пловдив. Строителството й започва през 1926 г., като за начинанието Търговско-индустриалната камара тегли заем от Популярна банка. Към сумата прибавя и парите от дарителския фонд на Стефан Обрейков, както и даренията на Пантелей Генов и Светослав Карич.
Сградата е построена по проект на Лазар Нанчев и Димитър Попов и е открита през 1928 г.

Пет години по-късно красивото здание става централна палата на Промишлената изложба, която от 1934 г. прераства в Национален мострен панаир. Зданието на гимназията става популярно чрез пощенските картички за спомен от панаира. През 1945 г. постройката е дадена за ректорат на новооткрития Пловдивски университет, но в последния момент заповедта е отменена и учениците се връщат в гимназията. Тя обучава в търговско и банково дело хиляди ученици и до ден днешен.

    

Вестник Десант

Френският колеж „Свети Августин” през 1927 г.

Вестник Десант

Ученици и преподаватели от Френския мъжки колеж “Св. Августин”, групова фотография, 1909 г.

Вестник Десант

Химическата лаборатория на Френския колеж (1912-1913 г.)

 
Вестник Десант

Празнично шествие на учениците от Френския колеж „Свети Августин” в началото на ХХ век

 

http://www.desant.net/show-news/31280/

 тагове: старинни, ечилища, Пловдив

 

ДЕВЕТА СРЕЩА НА РОДА КАБЛЕШКОВИ В КОПРИВЩИЦА

На 25 юни 2016 годита, в Копривщица се събира  за девети път,един от големите възрожденски родове- Каблешковия. Род, дал на България известни революционери, учени, книжовници, общественици, строители на съвременна България. Виновник за тази среща е една голяма българка, един съвременен будител-   Райна Каблешкова, която по настоящем живее в Пловдив. Ние , от Центъра сме особено щастливи, че Райна Каблешкова е наш приятел  и съмишленик в делото и пътя, по който сме поели- пътя на новото възраждане- ние, съвременните будители. Както и  поставихме началото на Балканска общност “Съвременни будители.   Райна Каблешкова  с голяма любов и всеотдайност  е създала цялостна организация , за да събира тези, които продължават рода Каблешкови. А той не е никак малък. Живите говорят за миналото на големия революционер, който запали пламъка на вярата и любовта към своя род и родина. Големият българин пръв възвестил, че единствено борбата е пътя към свободата. А неговият род е жив и продължава да напомня, че Каблешков е жив и винаги ще живее. За съжаление,поради съществена причина не можахме да присъстваме на тази среща,  но пожелаваме на  Райна Каблешкова и всички живи наследници на Каблешковия род, още дълго време да бъдат живи и на крак, за да съхранят и предадат на бъдещето поколение паметта за рода.

Мария Герасова- директор  и Георги Караджов- изпълнитерен директор на Центъра.

 

 

КЪЩА МУЗЕЙ ТОДОР КАБЛЕШКОВ

domains_pages_20_1141810424004560124872

 

Каблешков е построена от известния копривщенски майстор, представител на местното архитектурно течение, майстор Генчо Младенов. Каблешковата къща е построена по еталон на пловдиските къщи през 1845год. отличава се със изразена симетричност, изящни форми и с централно организирано разположение за богатия бегликчия и негов баща, Лулчо Каблешков. Къщата притежава просторен красиво остъклен салон разположен на втория етаж, големи издадени еркери, живописен кубиличен фронтон, заемащ място над остъклен затворен кьошк, изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати.

Този изключително богат дом е обитаван от шестнадесет членното семейство Каблешкови. На 18 януари 1851 год. тук се ражда Тодор Каблешков, чиято майка умира в ранна възраст и тои попада под грижите на леля си Пена, женена за легендарния местен хайдутин Дончо Ватах,  и мащехата  си Ана Каблешкова.

С изключително виско за времето в което е живял образование и възпитан с любов към народа си и патриотизъм, Тодор Каблешков се превръща в един от стълбовете на местното революционно движение. Каблешков е посещавал  освен пловдивското и копривщенското класно училище, така и Цариградския френски лицей. Будният и изключително интелигентен възрожденец владеещ 3 езика, притежава богати познания и култура, благодарение на което му се отдава възможноста на 23 год. възраст да стане началник на железопътната гара  в Белово. Като подръжник на идеите на Васил Левски през 1871 год. той се превръща в горд последовател на каузата на апостола на свободата, а през 1876 год. бива избран за председател на местния революционен комитет, в последствие на което той дава ход на началото на паметните исторически кървави априлски събития. Авторът на знаменитото „Кърваво писмо” слага край на живота си в габровския конак, след своето залавяне на 25 годишна възраст. Тодор Каблешков самоотвержено жертва своя живот, младост, благосъстояние и обещаващо бъдеще  в името и благото на своя народ.

domains_pages_20_1104726407578990_3739127592858_1116189973_33642421_977850288_n1

domains_pages_20_1781932836l11

 

 

 

 

 

 

КАЙЛАС. ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. А ние, човешките  същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия, да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и разума  да вървим право напред,по пътя на Доброто и Любовта, без да се обръщаме настрани, защото  е опасно, да не бъдем атакувани от  невидимите   същества, които се наричат демони. Те са тези, които ни отклоняват от правия път.  Но все пак и те имат своята мисия. Чрез тях, ние ставаме по- силни, но само,ако решим да ги отклоним от себе си.Животът е вечната борба между злото и доброто.

Аз продължавам все по- нагоре и нагоре. Като, че ли  няма край. Сякаш вървиш по стълбата на живота към небето и а, още малко ще го стигнем, но пред теб се изпречва една тъмна ивица, тя е земята. Там живееш ти. Там е твоето обиталище. Така ти е писано да преминеш през ада и рая, който, ти сам си създаваш. Тук е Школата на живота, която чрез твоите действия и действията на другите като теб, чрез Учителят-Равносметката, ти показва до къде си стигнал. И ако си тръгнал по неправия път,чрез Законът, а той се нарича Карма т.е. последствия от твоите действия,  търпиш наказание- болест, страдания и пр.

Още малко и съм там, горе, на най- високият връх . На най голямата пирамида. Тя е обляна от светлина, която сияе и кара сетивата да потрепнат от приятното усещане за нещо, което не може да се види, а да се почувства. Едно особено чувство, на мимолетно щастие и любов.

Вече съм пред входа на пирамидата.  Изпълва ме приятно усещане. Светлината излиза от входа и се разпръска наоколо. Невероятна е. Пред входа се вижда

” Спектърния  камък”- чува се гласа  на Учителя Абраам Хатми.

 -Той е бъдещата енергия на човечеството.

Замислям се. Това е невероятно.  Светлината е неземна, а като гледам камъка,всичко вибрира в  мен. Имам чувство, че се въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за  да си отдъхна. Учителят полага ръка върху рамото ми и ме повежда към вратата. Прекосяваме голямата светла зала. Някъде в дъното се вижда каменен саркофаг.

- Тук се съхраняват скрижалите, за създаване на човешката цивилизация- чува се гласа на Абраам Хатми и наново ме повежда.

Пред нас се изпречва  друга врата.

- Това е входът на Градът на Светлината- продължава той.- Да влизаме!  Искам да те разведа из града. Знам, че ще ти бъде интересно.

- Да.

Мисълта ми се връща към земята. Живеем в своите панелни жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и спокойствието.   Величавите монументи, които се издигат като огромни великани,  сякаш искат да ни кажат “Бъдете добри и се обичайте!”

Учителят хваща мисълта ми и се усмихва.

- Така е Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.

“Колко е прав Абраам Хатми. Замърсихме нашата майка- Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е  така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става на Земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И  вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея.Съсипваме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато, тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Поголовна сеч и вече въздухът не ни е достатъчен. Бракониери бълват своите отровни стрели и като всевластни господари  вземат това,  що принадлежи на природата и хора.

А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.

- Хайде, Мария- подканя ме той. Има какво да видиш и да  научиш.

 Вратата както винаги се отваря сама и ние тръгваме по безкрайният коридор. И много, много светлина. На фона на светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват коридора и изчезват, сякаш се стопяват.

- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го наруши и влезе в него.

 Това са мъдреците на времето. Великите посветени, наричани адепти. Адепт, значи свръх човек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превъртал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може  да се променя- тялом и духом, да ходи по водата и по въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализацията и дематериализацията. Това значи, да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и  плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия- плътност между молекулите и атомите, а при духа разреждане, или рехавост между тях.

Следва продължение

Мария Герасова