- Митр. Николай (Ярушевич)
11111 Rating 5.00 (12 Votes)
Ако попитаме който и да е човек много ли са скърбите по земния му път, то без съмнение всеки би отговорил: огромно множество скърби – и външни, и вътрешни. Това са безброй болести, които ни спохождат; опасности от зли хора, всякакъв род обиди, загуба на близки; страдания, породени от завист, гордост, ревност, самолюбие… И не можем да изброим всички видове скърби, неизбежни за всекиго от нас в земния ни живот.
А много ли са радостите по пътя ни? И на този въпрос, разбира се, всеки би отвърнал: голямо множество. Нима самият земен живот не е източник на радост за нас? Радост за нас е нашето здраве и отдихът след честно изпълнения труд. А трудът, извършен за благото на семейството, за благото на хората – нима също не е извор на радост? И ако скърбите са огромно множество за човека по пътя му към вечния живот, то и радостите са немалко.
А кои са повече – скърбите или радостите? Няма да броим кое е повече в живота ни: за един – скърбите, за друг – радостите. Ще кажем за друго. Ще напомним, че за вярващия човек радостите винаги са повече, отколкото скърбите. Нали самата наша вяра е неизчерпаема съкровищница на радост.
Вярата е светилник, водещ ни по земния път. Тя е нашата сила. Пред нея не могат да устоят никакви човешки страдания на земята. Всяко страдание бива понесено и победено чрез силата на вярата в Господ Иисус Христос.
Всичко, което е свързано с вярата ни, което се поражда и укрепва чрез нея, е радост за нашето сърце. Например, молитвата на вярващия човек към Бога.
По време на молитва ние разкриваме сърцето си пред Всемогъщия Господ и наш небесен Отец. И след искрена и гореща молитва то се изпълва с тиха радост в Господ. Затова след такава молитва, излизаща не само от устата, а и от дълбините на сърцето, в душите на вярващите става леко и топло.
А каква радост е да осъзнаваме, че се намираме в непрестанно общение с небесната Църква! Какво утешение за вярващите е да знаят, че не прекъсваме взаимните връзки на любовта с всички починали бащи, братя, сестри… Защото нашият Бог, в Когото вярваме, „не е Бог на мъртви, а на живи“ – казва словото Божие (Мат. 22:32); в Бога всички са живи. И при това да знаем, че чрез молитвата за покойниците, чрез подаване на милостиня в тяхна памет, ние пребиваваме в постоянно общение с тях, защото те чуват молитвите ни и Господ ги благославя по нашите молитви: да знаем, че и те знаят за нас – това е радост за всички, които губят в своя земен живот бащи, майки, братя, сестри, деца…
А колко радост и утеха има в покаянието! Нима всеки от нас, каещите се пред Бога за своите грехове, не е изпитвал всеки път, когато е принасял искрено покаяние, радост от прошката, радост, че греховете ни, дори най-тежките, няма да се припомнят и на Страшния Божи съд и завинаги ще бъдат изтрити от невидимата ръка на Всемогъщия Бог от книгата на нашия живот?! А какво с нищо несравнимо щастие е след покаяние със сълзи да пристъпим достойно към светата Чаша, да се съединим със своя Господ чрез светите и божествени Тайни – това е върхът на достъпното за човека земно блаженство.
В светлата нощ на Пасха, в дните на големи празници, в минутите на искрена и гореща молитва ние, вярващите хора, преживяваме в душата си чувство на възторжен духовен подем. Това е предусещане за радостите на вечния живот, онези, с които Бог ще увенчае достойния живот на истинските християни.
И за вярващия, както и за всеки човек, скърбите са много, но неизмеримо повече са радостите, защото и самите свои скърби, болести и страдания вярващият побеждава, потушава болката от тях чрез своята вяра и своята радост в Господ.
Ако тези радости на вярата стават недостатъчни в нашето сърце, то не е защото намалява техният източник – това никога не може да се случи, а защото сърцето ни не е чисто, осквернено е от грехове, неспособно е да преживее радостите, достъпни на истински вярващите в Христос. Радостите в много сърца не достигат, защото сме лениви към посещението на Божия храм, не разпалваме сърцата си с утринна и вечерна молитва, поради леност пропускаме тези свещени минути за разговор на душата с Бога. Радостта ни озарява по-рядко, защото не укрепваме вярата си с добри дела, дела на любов към ближния, защото рядко пристъпваме към покаянието и светата Чаша. Щастието на вярата, което носим в себе си, трябва да пазим повече, отколкото всяко земно съкровище.
Да пазим в себе си този свещен огън на вярата, този източник на неизброими радости, които Господ дарява на вярващите сърца в земния път на хората!
Превод: Радостина Ангелова
*