Ген. Данаил Николаев – бесарабски българин от Болград, първият генерал от пехотата на България
Роден на 30 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия, Данаил Цонев Николаев е българин от бесарабски, потомък на род от Велико Търново – възпитан в духа на българската традиция. Завършва местното българско училище и Болградската българска гимназия. През 1871 г. започва военната си подготовка, като на 27 септември се записва във Волноопределящата рота на 54-ти Мински полк, а през 1873 г. става юнкер в Одеското военно училище, за да продължи кариерата си при полка в Кишинев.
Чин и отличия:
– Първият офицер в българската армия, достигнал най-високото звание – генерал от пехотата.
– Признат като „Патриархът на българската войска“ – прозвище, родено от уважение: когато на преклонна възраст отива на лекар, офицер в чакалнята става, козирува и му целува ръка. Когато генералът пита, защо и казва „Аз не съм владика“, офицерът отговаря: „Вие не сте владика, но сте патриархът на българското войнство.“
Военна служба и участие в ключови моменти на България:
– Доброволец в Сръбско-турската война (1876) — разгромява турска колона начело на 500 български доброволци; награждава го генерал Черняев със сребърен медал за храброст.
– В Руско-турската война (1877–1878) командва рота в V-та опълченска дружина, отличава се в боевете при Шипка и Шейново, раняват го и е награден с Георгиевски кръст.
– Възстановил реда в Източна Румелия – създава „гимнастически дружества“, с които предотвратява турско присъствие и изиграва ключова роля в подготовката за Съединението (1879–1885).
– Ръководи обявяването на Съединението в Пловдив (6 септември 1885), като подполковник е извикан като главнокомандващ на Южната българска войска.
– По време на Събско-българската война (1885) командва Източния корпус, а след това Западния, извежда войските към Цариброд и Пирот; повишен в полковник и удостоен с Орден „За храброст“ II степен.
– След това е министър на войната, военен съветник на Фердинанд I, инспектор на пехотата, генерал-адютант, генерал-лейтенант. През 1909 г. достига званието генерал от пехотата и минава в запаса през 1911 г.
Личен живот и заслуги:
– Единственият му син, подполковник Никола Николаев, губи живота си при атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925).
– През 1936 г. е награден лично от цар Борис III с Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“.
– През 1937 г. е кръстник на престолонаследника княз Симеон.
На днешния ден, 29 август 1942 г., в Банкя завършва живота си един от най-значимите военни в българската история – ген. Данаил Николаев. Нека помним силата, честта и саможертвата му за свободата и обединението на България.
Снимка: Царство България въ цвѣтъ | Royal Bulgaria in Colour / Царство България въ цвѣтъТекст базиран на публикация на Единъ Завѣтъ с автор – Асен Виденов