Category Archives: Реликвите и Паметта на родовете

Спомен за д-р Димитър Моллов

 човекът, който полага основите на здравното дело в освободена България

Спомен за д-р Димитър Моллов – човекът, който полага основите на здравното дело в освободена България

Автор: Атанас Коев

Академик Димитър Моллов – виден български лекар-хирург, обществен деец и политик, е и един от основоположниците на системата на здравеопазването в Княжество България в първите години след освобождението ни от турско робство.

Бъдещият медик е роден в Елена на 26 октомври 1845 г. Първоначално той учи в родното село на баща си – Беброво. След това в периода 1860-1862 г. учителства в селата Садина, Ковачевец и Върбица.

Впоследствие се отправя за Киев, където през 1867 г. завършва Духовната семинария. Със стипендия, отпусната му от Славянското благотворително общество, Моллов се дипломира в Московския университет, където защитава и докторат по медицина. От 1873 г. до 1877 г. видният еленчанин е асистент на големия руски хирург от този период проф. Бесов.

Когато през лятото 1876 г. избухва Сръбско-турската война, българският медик се записва като доброволец, организирайки санитарен отряд и военнополева болница на сръбска територия. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. той е назначен за губернски лекар на Видин и е ръководител на санитарен влак на Руския червен кръст.

След освобождението на България от турско робство, през 1879 г. д-р Моллов е избран за депутат в Учредителното събрание.

Впоследствие той съставя първия закон за здравеопазването в страната ни, известен като „Временни правила за устройството на медицинската част в България.“ Същевременно става и председател на учредения Висш медицински съвет у нас.

Изявеният наш лекар е народен представител в Първото, Второто, Четвъртото, Осмото, Деветото и Дванадесетото Обикновени народни събрания.

Д-р Димитър Моллов е един от лекарите ни, положили основите на здравното дело в младото княжество. Той е сред инициаторите за основаването на Александровската болница в столицата, като същевременно е избран за главен лекар на София през 1882 г.

Успоредно с това пледира и за създаване на Държавна химическа лаборатория у нас.
Докторът е основател на Българския червен кръст, което става през 1883 г., съосновател и пръв председател е на Българския лекарски съюз, учреден през 1901 г.

В периода 1884-1887 г. той е заместник главен лекар на Българската войска и като такъв участва в избухналата Сръбско-българска война. През 1881 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, днес БАН, а през 1884 г. става негов действителен член, като на два пъти е избиран за председател на неговия природо-медицински клон на дружеството.
Като възпитаник на руската медицинска школа д-р Моллов е активен привърженик на профилактичното направление в нашето здравеопазване.

След кризата с Режима на пълномощията, въведен от княз Александър Батенберг през 1881 г., той се присъединява към Прогресивно-либералната партия на Драган Цанков. В съставените от него два кабинета е назначен за министър на народното просвещение. Като усофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в село Беброво.

Завръща се в София след падането на правителстовото на Стефан Стамболов от власт през 1894 г., оглавявайки Парламентарната анкетна комисия, разследваща Стамболовото управление. За кратко (1895-1896 г.) Димитър Моллов е и кмет на София, като същевременно става член на Народната партия.

Въпреки политическата си ангажираност, еленчанинът намира време да се изявява и като редактор на няколко медицински издания, излизащи в България през този период – списанията „Медицински напредък“ и „Български лекар“.

Носител е на два ордена „Св. Александър“III степен, връчени му през 1883 и 1886 г., както и на орден „За граждански заслуги“ II степен, който получава през 1896 г.

Д-р Димитър Моллов умира на 8 януари 1914 г. в столицата, където е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на нашето здравеопазван

http://www.desant.net/show-news/48176