Category Archives: Реликвите и Паметта на родовете

МАХАТМА ГАНДИ: МОЯТА ВЯРНОСТ КЪМ ИСТИНАТА

Махатма Ганди: Моята вярност към истината ме въвлече в света на политиката  МЕ ВЪВЛЕЧЕ В СВЕТА НА ПОЛИТИКАТА

Махатма Ганди – духовен и политически водач за независимост

Човекът и неговите дела са двеост различни неща. Докато доброто дело се посреща с похвала, а лошото – с укор, извършителят на доброто или лошото винаги заслужава уважение или състрадание в зависимост от конкретния случай. „Презирай греха – не грешника!”е правило, което се прилага твърде рядко. Затова омразата се шири из целия свят.
 Ненасилието (ахимса) е отправна точка за търсене на истината. С всеки нов ден се убеждавам, че подобно усилие за търсене на истината е напразно, ако няма за основа ненасилието. Съвсем правилно е да оказваш съпротива на дадена система и да я атакуваш, но да се противопоставяш на нейния автор и да го нападаш е равносилно на противопоставяне и нападане на собствената личност.
 За да схване непосредствено универсалния и всепроникващия дух на Истината, човек трябва да бъде в състояние да обича най-незначителните създания както себе си. И ако се стреми към тази цел, той не може да стои настрана от живота във всичките му форми. Затова моята вярност към Истината ме въвлече в света на политиката. Мога без ни най-малко колебание и с най-голямо смирение да заявя: който твърди, че религията няма нищо общо с политиката, не разбира какво е религия.
 В политиката борбата от името на народа най-често се състои в противопоставяне на една неправда, проявяваща се във формата на несправедливи закони. Когато не успеете да посочите тази неправда на законодателя например чрез петиции, единственият лек, който ви остава, ако не искате да се подчините на несправедливостта е или да го заставите с физическа сила да ви се подчини или чрез страдание на собствената ви личност, като предизвикате да ви накажат за нарушение на закона. Така пасивната съпротива се явява във формата на гражданско неподчинение или гражданска съпротива. Гражданска в смисъл, че не е криминална.
Преди човек да бъде готов да практикува гражданско неподчинение, трябва да съблюдава доброволно законите и да се отнася с уважение към тях. В повечето случаи ние изпълняваме такива закони поради страх от наказание и това се отнася най-много за закони, които не изискват спазване на морален принцип. Например един почтен човек няма да започне веднага да краде независимо дали има или няма закон против краденето, но същият човек ще има угризения на съвестта, ако не изпълнява изискването велосипедът му да е с фар, когато го кара вечер. Той обаче би съблюдавал всяко подобно задължително изискване дори само за да предотврати неудобството от санкциониране на нарушението му.
 
Единствената съпротива срещу правителството в истинския смисъл на думата ми се струваше, че може да бъде само да престанем да сътрудничим с него. Така стигнах до израза „несътрудничество”. Тогава още нямах представа за многостранните му последици.
Винаги съм твърдял, че само когато човек гледа на своите грешки през увеличително стъкло и прави обратното по отношение на другите, ще бъде в състояние да направи точна сравнителна оценка между двете величини. Убеден съм също, че всеки, който иска да бъде последовател на пасивната съпротива (сатяграха), трябва добросъвестно и съзнателно да съблюдава това правило.
Аз давам право на пълното ненасилие и го смятам за възможно в отношенията на човек с човека, но то не означава „отказ от истинската борба срещу злото по принцип ”. Напротив, ненасилието в моето разбиране е по-активна и по-реална борба срещу злото, отколкото отмъщението, което по самата си природа увеличава злото. Имам предвид умствена и следователно морална опозиция на неморалността. 
Аз се опитвам напълно да притъпя острието на меча на тиранина не като извадя срещу него оръжие с по-режещо острие, а като обезсърча неговите очаквания, че ще му предложа физическа съпротива. Съпротивата на духа, която ще му поднеса вместо това, ще го обезсили. Първоначално тя ще го смае и накрая ще го застави да я признае, което признание няма да го унижи, а ще го извиси.
 Хвалбите на хората не ме трогват, а всъщност твърде често ме жегват в сърцето. Овладяването на неуловимите увлечения ми се струва по-трудно, отколкото физическото покоряване на света със силата на оръжието. Откакто съм се върнал в Индия, аз съм преживявал моменти, свързани със скритите дълбоко в душата ми пристрастия. Осъзнаването им ме е карало да се чувствам унизен, но не и сразен.
Тези преживявания и експерименти са ми вдъхвали вяра и са ми доставяли огромна радост. Знам обаче, че предстои да измина труден път. Трябва да сведа себе си до нула. Докато човек доброволно не се постави на най-последното място сред себеподобните, за него няма спасение. Ненасилието (ахимса) е най-далечният хоризонт на смирението.
https://cao.bg/mahatma-gandi-moyata-vyarnost-kam-istin/
ТагМАХАТМА ГАНДИ: МОЯТА ВЯРНОСТ   ИСТИНАТА

Георги Аспарухов и Никола Котков

Никола Котков е роден на 9 декември 1938 г. в София. Минава през юношеския отбор на столичния Локомотив, преди да стане несменяем титуляр на представителния тим, в който има 286 участия със 143 гола.
Играл е 36 мача в Левски с 20 отбелязани гола. Включван е във всички национални състави, където е записал 59 участия (15 — в „А“ отбора, 11 — в олимпийския, 10 — в „Б“ отбора, 7 — в младежкия, и 16 — в юношеския) с общ актив от 33 гола — рекорд, докато той се състезаваше. Отбелязал е 7 гола в турнира за КЕШ и 3 гола в турнира за КНК. През 1959 г. е европейски юношески шампион, през 1964 г. — шампион с „Локомотив“, през 1970 г. — шампион и носител на Купата на Съветската армия с „Левски-Спартак“. Футболист № 1 за 1964 г., носител на Купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Двукратен носител на Купата за европейско железничарско първенство на УСИК (1961 и 1963 г.). Спортист № 3 и футболист № 1 за петдесетилетието на „Локомотив“ (София).
Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София. Играе последователно в детския и юношеския отбор на Левски (през 1960 и 1961 г. печели с юношите шампионската титла). Едва 17-годишен, вече е в представителния тим на Левски, в който се утвърждава още преди да отиде в Ботев (Пловдив), където от 1961 до 1963 г. отбива военната си служба. С пловдивския клуб става носител на Купата на Съветската армия (1962). След това се завръща в Левски и печели с него 3 шампионски титли и 3 пъти Купата на Съветската армия. Играл е 244 мача за първенство на „А“ група и е отбелязал 150 гола (от тях 25 за пловдивския „Ботев“), както и 36 мача за Купата на Съветската армия с 18 гола. Има 49 участия в „А“ националния отбор на страната с актив от 19 гола, като е играл на финалите на три световни първенства (1962, 1966 и 1970 г.) — с 2 гола във финалния кръг и с 10 гола в квалификациите. Има и 6 участия в юношеския национален отбор с 2 гола. Освен това е автор на 19 гола в европейските клубни турнири (7 за КЕШ и 12 за КНК) и 71 гола за Левски, Ботев (Пловдив) и „А“ националния отбор в играните 107 други официални международни срещи.
Спортист №1, футболист №1, голмайстор на „А“ група, носител на Купата за индивидуално спортсменство и на Купата на в. „Поглед“ за най-популярен български спортист, осми в Европа в авторитетната анкета на „Франс футбол“ и избран сред петте най-добри спортисти на Балканите за 1965 г. През периода 1965—1971 г. е включван многократно в символичните отбори на Европа и света (за срещите в чест на Яшин и Тургай, по случай 10-годишнината от световната титла на Бразилия и други юбилейни поводи, но не е участвал поради недобро здравословно състояние или заетост). Списание „Мироар спринт“ го поставя сред „най-големите футболисти на века“.
Те остават в паметта на футбола.
https://blog.sesame.bg/poklon-pred-pametta-na-asparuhov-i-kotkov/
ТагГеорги Аспарухов и Никола Котков