Category Archives: ВЕРОУЧЕНИЕ

ЖИВОТЪТ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ И УЧИТЕЛИ

  КАТО ПОДРАЖАНИЕ НА ЖИВОТА НА ИИСУСА ХРИСТА

17512-34059-thickbox-200x300

Щом християнството почнало да се разпространява между евреи и езичници, водачите на последните му обявили жестока борба. Те видели, че Християнското учение ще измести техните вяри  и ще направи големи промени в света, та почнали  да гонят и преследват неговите проповедници.
Срещу учените езичници, които със своите съчинения искали да подронят основите на християнството, явили се бележити църковни писатели, които оборили заблужденията им и доказали правотата на Християнското учение. Тия велики писатели богослови, църквата почита като свои отци и учители. Те усърдно работили за уредбата на църквата и за разпространяване на християнството. Някои от тях пропътували морета и суши , и излагали живота си на опасности.Когато кротките съвети не помагали, светиите отци и църковни учители  възставали със смела реч против най- силните властници. Когато било нужно, те укорявали царе и царски любимци  за техните беззакония. За да бъдат тъй- смели против проповедниците на умиращото езичество, много им помагал техният праведен живот, против който никой  нищо не можел да им каже.Някой от тях раздавали  всичкия си имот на бедните и прекарвали живота си в пост и молитва.
Мнозина от църковните отци и учители били пращани на заточение, други умирали мъченически, но никой не се отказал от вярата, нито се съгласил да говори против съвестта си. В тежките минути на живота си, те се спомняли думите на Спасителя “Който претърпи до край , той ще се спаси”. И без страх посрещали смъртта. Една от най- големите им грижи била да проявят колкото си може сърдечна любов към ближните, милост към страдащите, утеха към нещастните.Някой от тях съставили трогателни молитви и песнопения, с които прославната църквата  си служи и до днес.Тържествените литурги, които слушаме в църквата, са съставени от св. Васииля Велики и от св. Йоан Златоуста.
През целия си живот, светиите  отци служили  на Бога и подражавали живота на Спасителя.
 предоставя Мария Герасова

КАК СА ЖИВЕЛИ ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ

Докато броят на първите християни бил още малък, те живели наедно като членове на една челяд. Имали както се казва “едно сърце и една душа”. Всички се хранели на братска трапеза и имали обща каса, в която всеки внасял според силите си.По- богатите, които притежавали земи или къщи, продавали имота си и и давали парите си на апостолите за общи нужди.  Богати и бедни в първата християнска община нямало, защото благотворителността  била  силно развита. Един на всички и всички за един- ето най- голямото правило, от което се придържали първите християни. Братската обич между вярващите била толкова голяма, че кой колкото изработвал, не го имал за свое, а го давал на апостолите за обща полза, и те се грижели за издръжката на бедни, болни и слаботелесни. 
По- сетне, когато броят на християните нараснал, и общите трапези се прекратили, църквата не престанала да развива широко благотворителността. Апостолите и техните приемници проявявали грижи за бедните, престарелите, вдовиците и сираците. Една християнска община облекчавала нуждите и бедствията на друга , както и изпращала пари, хляб или хора, за да помогнат на ония, които се нуждаят. Никой не оставал гладен или жаден. Грижите и помощите, които една община давала на друга, сближавали християните, та те се чуствали като истински братя , които имат общ баща Бога.
Християнската любов спомогнала  да се подобри положението  на робите, жените и децата.
Според учението на Спасителя няма роби и свободни, а всички са деца  на небесния Баща. Христос страда, умря и възкръсна за всички човеци без да се гледа , какво е тяхното положение.Християните, които имали роби веднаги ги освобождавали или ги смятали като членове на своето семейство.Така робството, което всички народи признавало за необходимо, било премахнато от християните.
Жената в езическо време не била на еднаква почит с мъжа. У гърците, тя била робиня, а у римляните макар да се ползвала  с уважение, била безправна.Християнството освободило жената  от това робство и безправие. Християнската жена  изпъква като диакониса, като мъченица за Христовата вяра, като монахиня.
Целият живот на първите християни  бил пример за подражание.Те били правдиви, честни, помагали както на свои,тъй и на чужди, било езичници или евреи.В своите молитвени събрания  молели се не само за християните, но и за езичниците, за да бъдат те просветени  с евангелското учение  и да станат членове на Христовата църква.
Християните били и добри гражадни на държавата. Ония от тях, които заемали държавни служби били трудолюбиви, справедливи и достойно изпълнявали работата си, с която били натоварени. Само когато ги карали да вършат  несправедливи действия, те отказвали.Предпочитали да страдат, отколкото да станат причина  други да страдат.
Добър и свят бил животът на първите християни, затова и така бързо се разпространявало Христовото учение по всички тогавашни страни. Всички живеели според думите на Спасителя:
- Вие сте светлината на света. Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела, и да прославят небесния ваш Отец!
предоставя Мария Герасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Християнството било гонено и след римските императори.Християните били мъчени  и от мохамеданите. Българският народ, който е дал много просветни люде, издигнал е из своята среда и много мъченици за Христовата вяра.Това е било през времето, когато турците завладяли България  и почнали да преследват християните- българи.С безстрашие се е борил  за християнската вяра,последният български патриарх Евтимий.Мъченически умрели за Христа св. Николай Софийски, св. Георги Софийски,св. Злата Мъгленска и др. Българската църква ги е причислила към лика на светците и отправя молитва към тях.
Шеста Божия заповед. Животът е даден на човека от Бога и всеки, който посяга на чужди или на своя живот, посяга на Бога. Убийството е забранено, по какъвто и начин да бъде извършено.
Такава е волята Божия, изречена в шестата заповед: “Не убивай!”
И ето, въпреки тая заповед, убийства е имало винаги, има и сега, то значи, че Божията заповед не  се изпълнява.Когато людете усвояват напълна учението на Спасителя  за любовта към ближните, когато разберат, че всички човеци  са братя и деца на небесния Баща, тогава не само убийствата и   дори няма да има напълно оскръбления.Като ни забранява да убиваме, тая заповед ни напомня от друга страна, че ние сме длъжни да се грижим  за живота на ближните си и да им помагат. Тя забранява на господарите да претоварват с тежка работа слугите  си и да убиват по тоя начин здравето им. Забранява на съдията да осъжда невинни хора, а на книжовниците – да пишат и разпространяват  книги,които могат да убият добрите нрави  и да насаждат  развала между младежите. Убийци на душата си и ония, които с живота си дават лъжливи учения, та отклоняват християните от правата вяра и ги вкарват в грях.
Човек може да стане убиец на себе си и когато с невъздържание  и други пороци поврежда здравето си и съсипва живота си.
 предоставя Мария Герасова

МЪЧЕНИЦИ И ГЕРОИ ЗА ВЯРАТА В ИИСУСА ХРИСТА

Апостолите и учителите на църквата, както и хиляди още християни, които проповядвали Христовото учение, страдали за Христа и мнозина загинали мъченически. Преследвали ги изпърво евреите, а после езичниците. Най- жестоко било гонението против християните през време на римските императори Нерон и Диоклитиян. През тяхното царуване загинали хиляди люде, учени и прости, богати и бедни, мъже и жени. Това са мъченици и герои за Христовата вяра. Те не се уплашили от мъките и страданията, на които се подлагали, а смело посрещали смъртта, защото били убедени, че като  разпространяват християнството  вършат велико дело, което ще открие на света нови светли дни.Те вярвали, че Христовото учение е вечно и никой не ще може да го измени. Че то ще преобрази света и ще донесе  братство и обща радост на земята.  Затова не се боели от тъмниците, с които ги заплашвали, а посрещали смъртта с усмивка на уста, славейки Бога.
Тези истински мъченици и герои  за вярата в Иисуса Христа са хиляди на брой, но имената на повечето са неизвестни. По царска заповед, те били хвърляни на гладни зверове да ги изядат живи. Разпъвали ги на кръст, наливали в устата им вряло масло, набивали ги на колове, обвивали ги в слама напоена със смола и ги запалвали да светят ноще в градините и т. н.  Често вземали деца от ръцете на майките и ги хвърляли пред техните очи на гладните зверове или ги посичали безмилостно Нежни девици били стъргани с железни куки, мушени с нагорещено желязо, разкъсани от колело с остри зъбци и най- сетне посичани от меч.
Но нищо не могло да отвърне тия верни последователи на Спасителя от Неговото Божествено учение. Те с радост отивали да пострадата за Него и със свещени песни посрещали смъртта. И когато били в ръцете на мъчителите, те говорили: По- добре да страдаме с праведните, отколкото да се наслаждаваме с нечестивити.” Те се пожертвували  за вечната Божия правда. Затова и спомените от техният подвиг ще бъде вечен. Като умирали със спокойствие, те извиквали у мнозина учудване и възторг. А това насърчавало по- малодушните и спечелвало нави привърженици на християнството. Църквата е провъзгласила мнозино от тях за светци и е отредила дни, в които честваме тяхната памет.
Между многото мъченици на Христовата вяра са: архидякон Стефан, св. Иаков, брат Господен, св. апостол Петър и Павел, св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп, епископ Смирненски, св. София с дъщерите си Вара, Надежда и Любов св. Георги Пободоносец, св. Димитрий Солунски и мн. др.
 предоставя Мария Герасова

АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Той и най- великият проповедник на християнството межсу езичниците. Първото му име е Савел. Произлизал от знатно еврейско семейство и добил на младени всестранно и високо образование , под ръководството на прочутия учител Гамалиил.Когато християнството започнало да се разпространява, той станал негов най- зъл гонител и защитник на иудейството.  Взел участие в убийството на архидякон Стефана, като пазел дрехите на убийците.Когато се научил, че в градаДамаск много евреи приемат християнството, Савел взел разрешение да ги излови и вързани да ги доведе  на съд в Иерусалим. Придружен от няколко души, той отпътувал за Дамаск. Когато наближили града, ненадейно пред него блеснала силна светлина.Той паднал на земята и изгубил зрение. От небето се чул глас:”Саале, Саале, защо ме гониш?”
- Кой си Ти, Господи?- попитал Савел. 
- Аз съм Иисус, Когото ти гониш, но мъчно е да риташ срещу ръжен.
Сърцето на Савел се превърнало. В душата му станала промяна.Той разбрал, че е тръгжнал да върши лоша работа  ицял разтреперен попитал: “Господи, какво искаш да направя?”
- Стани- казал гласът- влез в градаи там ще ти се каже, какво трябва да направиш!
Савел станал, но не виждал. Другарите му го отвели в Дамаск, дето останал три деня. Там имало един християнин на име Анания.Той получил заповед  от Бога да отиде при Савла и да го кръсти.Анания намерил Савла, възложил ръка на главата му и той веднага прогледнал.После се кръстил и приел име Павел. От тоя миг, той станал един от най- ревностните  разпространители на християнското учениеи дал целия си останал имот, за прослава на Бога.
Апостол Павел предприел три големи пътешествия, в които обеколил цяла Мала Азия и част от Европа.  Пътувал в Македония, Атина, Рим и други страни , и навсякъде основал църкви.Разпространявал Христовата вяра между по- образованите люде; учени, велможи, князе и др.
Животът на апостол Павла е пълен със страдание и опасности. Той бил затворен няколко пъти в тъмница, пребиван до смърт, три пъти претърпявал през пътуванията си корабокрушения, нападнали го по пътя разбойници. Много пъти страдал от глад и жажда, но нищо не го отчаяло.Страданията усилвали още повече усърдието му към Христа. От най- голям гонител на християнството, той станал най- велик проповедник.Завършил живота си при Нерона в Рим, като бил посечен от меч.
От апостол Павла са останали 14 послания, в които ес тълкува и разяснява Иисусовото учение.
предоставя Мария Герасова

АРХИДЯКОН СТЕФАН

Между първите дякони, които апостолите ръкоположили в Иерусалим бил и св. Стефан. Той бил пръв и най-старши от тях, затова се нарича архидякон.Със своята гореща вяра в Иисус Христос и с грижите си за бъдните и недъгавите, архидякон  Стефан се прославил в това време. Неговата сърдечна и убедителна проповед обгърнала мнозина християнството.Книжовниците и фарисеите не могли да понесат това и решили да го погубят.Почнали да разпространяват слухове, че той хули Бога и Мойсея. Мнозина повярвали на тия клевети, поради което св. Стефав  бил заловен като злодей и предаден на съд в синедриона. Тук, той произнесъл блескава реч, с която защитил Христовото учение и жестоко осъдил своите гонители. “Както вашите бащи убиваха божиите пратеници  преди Христа, така и вие убихте самия Христа, Който на третия ден  славно победи смъртта. И когато еврейските първенци се късали от злоба и скърцали със зъби, архидяконът повдигнал очите си към небето  и казал: ” Ето, аз виждам небесата отворени и Синът Човечески, стои отдясно на Бог.” Тия думи  озлобили още повече  книжниците и фарисеите. Извели го някъде извън града  и там го убили с камъни. В предсмъртни мъки св. Стефан , като Иисус Христос , се молил на своите врагове “Господи, не им зачитай тоя грях!”
Архимадрид Стефан  бил първият мъченик  на Христовата църква, който със своята кръв  запечатал истината  на Христовото учение.Паметта му празнуваме на 9 януари.
предоставя : Мария Герасова

АПОСТОЛИТЕ ПЕТЪР И ИОАН

Първи проповедници на Христовото учение и уредници на Христовата църква вън от Иерусалим, били апостолите Петър и Иоан. Те познавали отблизо Иисуса Христа, защтоо ходели постоянно с Него  и били свидетели на Неговите дела. И двамата присъствали на планината Тавор  и видели божествената слава  на Спасителя.Когато Иисус бил хванат в  Гетсиманската градина и поведен на съд, само Петър и Иоан останали да следят, какво ще стане на любимият им Учител.
Апостол Петър, както повече ученици на Иисуса  бил рибар от град Нитсанда, на брега на Генисаретското езеро повикан от брат си  Андрей  да стане ученик на Иисуса, Петър напуснал занаята си, тръгнал след  Спасителя  и станал един от най- ревностните  проповедници на Неговото учение. Проповядвал заедно с Иона  в Самария – а по- сетне  в Антохия , Вавилон,Рим и др. места, между иудеи и езичници.  Навсякъде поставял духовни пастири – епископи и свещеници на новите християнски църкви, за да ги поучават и извършват  богослужението. През целият си живот апостол Петър  служил усърдно на славата на Господа и в полза на ближния. Винаги бил пример на мъжество  и твърдост, като без страх  изповядвал Христа  пред иудейските първосвещеници.  Накрай принесал себе си в името на вяра в Иисуса,  като приел мъченическа смърт  в Рим, във времето на жестоки гонения  на християните, император Нерон. Той бил разпънат с главата на долу, по негово собствено желание, защото се смятал недостоен да умре като Учителя си.
От апостол Петър са останали две съборни послания, в които се разяснява учението на Спасителя.
Апостол Иоан бил най- обикновен ученик  н Иисуса. Тих и кротък, той обичал Спасителя от все сърце.Когато  Христос умирал на кръста, нему поверил да се грижи за пречистата Му майка.
След слизането на Светия Дух над апостолите, Петър и Иоан проповядвали заедно.После се разделили  и апостол Иоан проповядвал сам в Мала Азия. За неговата твърда вяра, християните го наричали “стълб на църквата” Римският император Домициан  заповядал да го хвърлят  в котел с вряло масло, но останал невредим.Тогава дошла заповед да го оковат във вериги и да го изпратят на заточение.
Апостол Иоан доживял до дълбока старост. На преклонени години, когато не можел вече да ходи, карал да го носят в църкви и всеки ден им поверявал своето любимо изречение:”Чеда, обичайте се един друг!” 
Той ни е оставил едно евангилие, три послания и книгата “Откровение”, която разкрива в картини  бъдещата съдба на света.
Понеже в своето евангилие  излага възвишено учение на Спасителя, като на Бог  Слово, за Син Божий, апослол Иоан ббил наречен Богослов.
 предославя Мария Герасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Св. апостол Иаков бил поставен от апостолите за пръв епископ на Иерусалимската църква.Той въвел много строг ред в богослужението, който апостолите посочвали навсякъде за пример.Поради благочестивият му живот обичали го и християните, и иудеите и го наричали Праведникът
.Когато в 51 година се събрал апостолският събор в Иерусалим, за да разгледата някой въпроси  възникнали в християнската община, праведникът Иаков, бил избран за председател на събора.
Свети Иаков завършил живота си мъченически. Макар да го уважавали за праведния му живот, евреите го мразели за силната му вяра в Иисуса Христа. Веднъж, фарисеите  го повикали да каже на народ , че Христос не е възкръснал.Свети Иаков решително отказал. За наказание заповядано било да го изкачат на покрива на храма  и от там да го изхвърлят на земята,  и до го прибият. Град от камъни се сипели върху апостола, а той, като Христок  се молил на убийците си: ” Прости им Господи, защото не знаят що правят!” Най- после един сукнар му нанесъл тежък удар с кросно, от който свети Иаков починал.
От него е останала първата християнска литургия, която и до днес се служи на гроба Му в Иерусалим. Написал е и едно съборно послание, с което увещава  християните с радост да понасят бедствията за Христовата вяра.
предоставя Мария Герасова

ОБРАЗЦИ НА ВЯРАТА

17512-34059-thickbox-200x300
Апостолите и първите християни прекарвали голяма част от времето си в храма, гдето прославяли Бога.Понякога се събирали по домовете си. Четели Свещеното писание, пеели свещени песни и се причестявали. Апостолите кръщавали, миропомазвали и ръкополагали епископи, свещеници и дякони. По тоя начин, те турили основите на богослужението, което се извършва днес в православната църква.
Апостолите и първите християни се грижили само за ближните си. Напускали богатство и дом, за да помагат на бедни и нещастни и да просвещават човеците в истината на вярата. Всичките им дела са служили на Бога- животът им е едно истинско богослужение. Те са образец на истински християнски живот- образци на църквата. Ето няколко по- забалежителни от тях:
Апостол Иаков, брат Господен. Най- добре и най- бързо се развивал животът на Христовата църква в Иерусалим, гдето учението на Иисуса  и спомените за неговия живот се пазели непокътнати, преди да бъдат записани. Покрай другите апостоли, голяма услуга за уредбата на първото богослужение имал апостол Иаков, брат Господен(Св. апостол Иоан се нарича брат Господен, защото бил син на Иосифа, пазител на Света Дева Мария). Той не бил от 12- те апостоли, но бил и от постоянните съветници на Спасителя, но от близо познавал Неговия живот и учение, и дълбоко вярвал, че Иисус е пратеник от Бога, Месия.Свещената истори ни говори, че той още от дете се отличавал със своя благочестив живот. Месо не ядял, ден и нощ прекарвал в молитва, обличал се с груба вълнена дреха и от непрестанни молитви, коленете му се покрили с корави израстъци.
Следва продължение
предоставя Мария Герасова

ЦЪРКОВНА ИЕРАРХИЯ

Когато броят на християните се увеличили, апостолите си избрали седем души помощници, които нарекли дякони  (служители)  и им възложили  да се грижат за църковните имоти, да събират и раздават парични помощи  на бедни, вдовици и сирачета. Дяконите помагали и при извършване  на богослужение. 
Най- сетне, апостолите знаели, че няма да живеят вечно на земята,те се погрижили да оставят свои заместници. Във всяка по- голяма област, те поставяли епископи(надзорник), който трябвало  да се грижи за църквата в цялата област, да ръкополагат презвитери  и дякони,  и да бъдат главен учител и наставник на християните.
Епископите, презвитерите  и дяконите образуват трите степени на църковната иерархия (свещениците).
Когато трябваше да разрешават важни въпроси  за църквата, апостолите се свиквали на събор, който разрешавал всички спорове с общо съгласие. Така отсетне  постъпвали и техните заместници- епископите. 
Макар да била гонена и жестоко преследвана християнската църква основана от  Иисуса Христа, намерила привърженици по целия свят. Днес, няма кътче земята, гдето людете да не са чули  за Християнското учение. Така ще бъде, докато светът съществува, според думите на Спасителя. “Ще съградя църквата си, и вратите адови няма да й надделеят.”
предоставя Мария Герасова