Category Archives: ВЕРОУЧЕНИЕ

ПРОТИСТАНСТВО

През XVI век против неверните разбирания на католическата църква  и против пороците на  папството,  въстанали мнозина католически духовници,  начело монаха  Мартин Лутер. Той образувал ново общество протистанско – наречено тъй, защото се явило като протест (изказване на недоволство)  срещу погрешните и недостатъците на католическата църква.Но като водели ожесточена борба против заблужденията на католическата църква, протестантите изпадали  в друга крайност и направени голямо отстъпление от Христовото учение,запазено в Източната православна църква. Ето, някои от техните заблуждения:
а) Признават само Свещеното писание и отричат Свещеното предание.
б) Не признават решението на вселенските събори  и учат на всеки християнин, може сам да тълкува Свещеното писание по свое разбиране. Поради това, протестанството е разделено  на многобройни секти и е загубило своето духовно единство.Само в Америка има стотици различни протестантски секти.
в) Смятат, че за спасението  на човека не са потребни добри дела, а само вяра в Бога,макар Свещеното писание  изрично да казва: “Вяра без добри дела е мъртва.”(т.е. не може да спаси човека).
г)  Отричат църковната иерархия и учат, че всичките християни имат еднакви права.
д) Не почитат светците, нито им се молят.Не почитат иконите и всички обреди на църквата: отричат постите и т. н.
предоставя Мария Герасова

РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ, КАТОЛИЧЕСТВО И ПРОТЕСТАНСТВО

Учението на Иисус Христос в неговата първоначална чистота е запазено само в Източно православната църква.Тя го е приела направо от апостолите и го е опазила неизменно през всички векове.
Православната църква учеи, че глава на Църквата  е Спасителят Иисус Христос. Той едничък  е учител, ръководител и началник на Църквата.
Православие и католичиство. В XI век  Църквата се разделила  на източно- православна и западно- католическа.Католическата църква признала папата за върховен глава на църквата , а по- късно почнала да учи , че папата е непогрешим, когато тълкува християнските истини. Това католическо учение е неистинско, защото всеки човек  колкото и образован да е, може да греши. Грешили са и много папи  и били осъждани  за неправилно тълкуване на вярата.
Ние, православните признаваме, че непогрешима е само  Църквата в нейната цялост, защото тя се ръководи от Светия Дух. Когато изникнат спорове,  разрешава ги Вселенският събор, в който участват  представители от всички църкви Каквото реши съборът, това се приема от всичики за непогрешимо, а не каквото каже отделно лице, макар да е то най- издигнатият и посветен духовник.
Православната църква учи , че Дух Светий изхожда  от Бога Отца. Католическата църква  въпреки осмия член от Символа на вярата  учи, че Дух Светий  изхожда не само  от Отца, но и от Сина.
Православната църква признава, че за да се спаси човек, потребна е не само вяра, но и добри дела.Потребно е чистосърдечно разкаяние  и искрено служене на Бога. Без това, човек не може да очисти греховете си  и да се възроди за нов, праведен живот.Католическата църква учи,че грехове могат да се опростят  и с пари(внасяне на такси , подаряване на имоти и пр). 
Католическата църква е направила  и други отстъпления  от истинското  Христово учение а именно:
а) Създала е учение за чистилището- място, различно от ада и рая, гдето душите на починалите се очистват от греховете, преди да влязат в царството на блажените.
б) Кръщението се извършва чрез поръсване , а не чрез потапяне във вода.
в) Светото причастие  се извършва с пресен, а не с квасен хляб. При това, миряните се причистват  само с тялото Христово, а причастие с хляб и вино се дава  само на духовни лица.
г)  В католическата църква , освен икони има и статуи , при богослужението   е въведена и инструменална музика.
Следва

ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ И БОРБА С ЛЪЖЛИВИТЕ УЧЕНИЯ

Докато били живи апостолите, всички християни разбирали учението  на Иисус Христос.Ако понякога се явявали  разногласия, апостолите  се намесвали и уяснявали Христовото учение, което те знаели направо от Учителя- и така прекратявали споровете.
Но минало време, апостолите и всички, които били свидетели на Спасителната проповед, не били вече между живите, а християнството се разпространявало по далечни страни, и мнозина започнали да го тълкуват не така, както е проповядвал Неговият основател, Иисус Христос.На някой места между християните се явили остри препирни, които извикали смутова в църквата и заплашвали нейното единство.
За да се тури край на всички спорове и за да се установи веднъж за винаги, кое е истинското Христово учение, ръководителите на църквата свикали вселенски събор, на който присъствали епископи от християнския свят(цялата вселена). Такива събори имало седем.
Първият вселенски събор бил свикан от император Константин Велики в град Никея, през 325 година сл. Хр.На тоя събор било осъдено  лъжливото учението на александрийският свещеник Арий,който учел, че Иисус  Хростос не е Бог, че Той е получил живота си от Бога Отец.
Вторият вселенски събор бил свикан от император Теодосий Велики в Цариград през 381 година, за да осъди лъжливото учение на цариградският епископ Македоний, който учел, че Св. Дух е получил живот от Бога Отца и затова стои по- долу от Отца и Сина и е тем подчинен.
Отците на църквите, които заседавали на тия два събора, осъдили лъжливите учения на Ария и Македония, и изработили Символа на вярата, в който са изложени точно главните истини на православното учение на вярата.
Символът на вярата се състои от дванадесет члена и е задължително за всички православни църкви през всички времена. Той се чете тъй:
1. Вярвам в един Бог, Отец, Вседържател, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден  несътворен, Който е единосъщен от Отца и чрез Когото всичко е станало.
3.Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплати от Дух Светаго и Дева Мария, и стана човек.
4.И биде разпнат за нас от Понтия Пилата  и страда, и биде погребан.
5.И възкръсна в третия ден според Писанието.
6.И възлезе на небето, и седна отдясно на Отца.
7.И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ещ има край.
8.Вярвам и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим на равно с Отца и със Сина, който е говорил чрез пророците.
9 Вярвам в една света вселенска и апостолска Църква.
10-Изповядвам едно кръщение за опрощение на греховете.
11.Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век. Амин.
предоставя Мария Герасова

ГОНЕНИЯ НА ХРИСТИЯНИТЕ

Бързото разпространение на християнството в Иерусалим и извън неговите предели, срещнало ожестичени врагове. Против него се обявили най- напред еврейските първенци. Те виждали, че  народа купно  приема новата вяра, а тях изоставя и затова се озлобявали все повече против християнските проповедници.  И като не могли да намерят  недостатъци в живота им, за да ги изобличават, прибягнали до лъжа и клевета.С такива средства успели да обвиняват християните в измислени грехове, за да ги затворят и дори да ги убиват.
По- късно против християнството предприели гонение езичниците. Това гонение било много жестоко и продължавало два века и половина. Врагове на християните били най- вече жриците и златарите – идолоделци, понеже като се разпространява новата вяра, която отрича идолите, техните приходи намалявали. Те отивали между простия народ и го насъсквали против християните, като казвали, че те са безбожници, не признават никакво отечество, хулят народните богове, убиват децата и се причестяват с кръвта им и т. н. Народът в своята простота вярвал на клеветниците и бил готов да изтреби християните.
Мразели християните и образованите езичници поради това, че повечето хриситянски проповедници били прости галилейски рибари. Страхували се от него и римски императори, защото смятали, че християните, като не признават отеческата вяра (езичеството), с това подковават  държавния строй. Но най- много били намразени християните, когато римското правителство видяло, че те не признават императора за бог, не се покланят на изображението му и не принасят жертва в негова част.
Имало и такива езичници, които станали врагове на християнството, защото не одобрявали  учението на Спасителя за братство между хората.  Те деляли човеците на господари и роби и надменно се отнасяли към бедните. Християнството проповядвало братство между хората и народите- затова езичниците не могли да го търпят.
Всичко това предизвикало ония страшни гонения  на езичниците против Христовата църква, които продължавали 250 години- от времето на жестокия имеператор  Нерон до Константин Велики, който прекратил гонитбата против християните и в 313 година обявил християнската религия за свободна.Сам императорът в края на живота си се покръстил.
Близо три века се проливала кръв на невинни християни. Хиляди вярващи в Христа били мъчени и избивани, но Божията правда възтържествувала. Христовото учение огряло с лъчите си целия свят и нанесло голяма победа над остарялото езичество.
придостави  Мария Герасова

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

ГОНЕНИЯ НА ХРИСТИЯНИТЕ

Християнското учение се проповядвало най- напред в Иудея, където живял Иисус Христос и Неговите ученици. От Иудея се разпространявало  в съседните страни, а по- късно по целия тогавашен свят. Изпърво, християните бели една малка група, на които броят им растял  всеки ден. Апостолите и техните ученици проповядвали Христовото учение на евреи и езичници. Едните и другите като се опознавали отблизо с техния живот почнали да ги уважават, и мнозина станали християни.Като гледали с какво мъжество християните посрещали смъртта  и как братски ки живеят, езичниците на групи приемали  християнската вяра. Понякога дори сами палачите на мъчениците ставали християни.
На първо време, християнството се разпрострнявало  между бедното иудейско население. Богатите гледали на него отвисоко като суеверие и го отричали. По- сетне християнството  проникнало  и между златното общество. Християни имало и между войската. Те заемали длъжности и в царския двор. Между тях се срещали лица, които се намирали в близко родство със самите римски императори.Един писател от III век (Туртулиян) пише:”Ние, християните сме едва от вчера , а завзехме всички наши земи, градове, острови, лагери, дворци,сената, форума. Вам оставихме само капищата (езическите храмове
Полека лека, християнството  прониква и във страни, които не били подвластни  на Римската империя. Възприели го и много варварски племена.През IIи III век в Европа имало християнски църкви, в Галия, Британия,Испания,Германия.В Африка IIвек разцъфтява Североафриканската църква, средище на която бил Картаген, гдето се събирали големи църковни събори.В Азия християнството прониквало в Арабия, Персия, Мидия и другаде.
предоставя Мария Герасова

 

ЖИВОТЪТ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ И УЧИТЕЛИ

  КАТО ПОДРАЖАНИЕ НА ЖИВОТА НА ИИСУСА ХРИСТА

17512-34059-thickbox-200x300

Щом християнството почнало да се разпространява между евреи и езичници, водачите на последните му обявили жестока борба. Те видели, че Християнското учение ще измести техните вяри  и ще направи големи промени в света, та почнали  да гонят и преследват неговите проповедници.
Срещу учените езичници, които със своите съчинения искали да подронят основите на християнството, явили се бележити църковни писатели, които оборили заблужденията им и доказали правотата на Християнското учение. Тия велики писатели богослови, църквата почита като свои отци и учители. Те усърдно работили за уредбата на църквата и за разпространяване на християнството. Някои от тях пропътували морета и суши , и излагали живота си на опасности.Когато кротките съвети не помагали, светиите отци и църковни учители  възставали със смела реч против най- силните властници. Когато било нужно, те укорявали царе и царски любимци  за техните беззакония. За да бъдат тъй- смели против проповедниците на умиращото езичество, много им помагал техният праведен живот, против който никой  нищо не можел да им каже.Някой от тях раздавали  всичкия си имот на бедните и прекарвали живота си в пост и молитва.
Мнозина от църковните отци и учители били пращани на заточение, други умирали мъченически, но никой не се отказал от вярата, нито се съгласил да говори против съвестта си. В тежките минути на живота си, те се спомняли думите на Спасителя “Който претърпи до край , той ще се спаси”. И без страх посрещали смъртта. Една от най- големите им грижи била да проявят колкото си може сърдечна любов към ближните, милост към страдащите, утеха към нещастните.Някой от тях съставили трогателни молитви и песнопения, с които прославната църквата  си служи и до днес.Тържествените литурги, които слушаме в църквата, са съставени от св. Васииля Велики и от св. Йоан Златоуста.
През целия си живот, светиите  отци служили  на Бога и подражавали живота на Спасителя.
 предоставя Мария Герасова

КАК СА ЖИВЕЛИ ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ

Докато броят на първите християни бил още малък, те живели наедно като членове на една челяд. Имали както се казва “едно сърце и една душа”. Всички се хранели на братска трапеза и имали обща каса, в която всеки внасял според силите си.По- богатите, които притежавали земи или къщи, продавали имота си и и давали парите си на апостолите за общи нужди.  Богати и бедни в първата християнска община нямало, защото благотворителността  била  силно развита. Един на всички и всички за един- ето най- голямото правило, от което се придържали първите християни. Братската обич между вярващите била толкова голяма, че кой колкото изработвал, не го имал за свое, а го давал на апостолите за обща полза, и те се грижели за издръжката на бедни, болни и слаботелесни. 
По- сетне, когато броят на християните нараснал, и общите трапези се прекратили, църквата не престанала да развива широко благотворителността. Апостолите и техните приемници проявявали грижи за бедните, престарелите, вдовиците и сираците. Една християнска община облекчавала нуждите и бедствията на друга , както и изпращала пари, хляб или хора, за да помогнат на ония, които се нуждаят. Никой не оставал гладен или жаден. Грижите и помощите, които една община давала на друга, сближавали християните, та те се чуствали като истински братя , които имат общ баща Бога.
Християнската любов спомогнала  да се подобри положението  на робите, жените и децата.
Според учението на Спасителя няма роби и свободни, а всички са деца  на небесния Баща. Христос страда, умря и възкръсна за всички човеци без да се гледа , какво е тяхното положение.Християните, които имали роби веднаги ги освобождавали или ги смятали като членове на своето семейство.Така робството, което всички народи признавало за необходимо, било премахнато от християните.
Жената в езическо време не била на еднаква почит с мъжа. У гърците, тя била робиня, а у римляните макар да се ползвала  с уважение, била безправна.Християнството освободило жената  от това робство и безправие. Християнската жена  изпъква като диакониса, като мъченица за Христовата вяра, като монахиня.
Целият живот на първите християни  бил пример за подражание.Те били правдиви, честни, помагали както на свои,тъй и на чужди, било езичници или евреи.В своите молитвени събрания  молели се не само за християните, но и за езичниците, за да бъдат те просветени  с евангелското учение  и да станат членове на Христовата църква.
Християните били и добри гражадни на държавата. Ония от тях, които заемали държавни служби били трудолюбиви, справедливи и достойно изпълнявали работата си, с която били натоварени. Само когато ги карали да вършат  несправедливи действия, те отказвали.Предпочитали да страдат, отколкото да станат причина  други да страдат.
Добър и свят бил животът на първите християни, затова и така бързо се разпространявало Христовото учение по всички тогавашни страни. Всички живеели според думите на Спасителя:
- Вие сте светлината на света. Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела, и да прославят небесния ваш Отец!
предоставя Мария Герасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Християнството било гонено и след римските императори.Християните били мъчени  и от мохамеданите. Българският народ, който е дал много просветни люде, издигнал е из своята среда и много мъченици за Христовата вяра.Това е било през времето, когато турците завладяли България  и почнали да преследват християните- българи.С безстрашие се е борил  за християнската вяра,последният български патриарх Евтимий.Мъченически умрели за Христа св. Николай Софийски, св. Георги Софийски,св. Злата Мъгленска и др. Българската църква ги е причислила към лика на светците и отправя молитва към тях.
Шеста Божия заповед. Животът е даден на човека от Бога и всеки, който посяга на чужди или на своя живот, посяга на Бога. Убийството е забранено, по какъвто и начин да бъде извършено.
Такава е волята Божия, изречена в шестата заповед: “Не убивай!”
И ето, въпреки тая заповед, убийства е имало винаги, има и сега, то значи, че Божията заповед не  се изпълнява.Когато людете усвояват напълна учението на Спасителя  за любовта към ближните, когато разберат, че всички човеци  са братя и деца на небесния Баща, тогава не само убийствата и   дори няма да има напълно оскръбления.Като ни забранява да убиваме, тая заповед ни напомня от друга страна, че ние сме длъжни да се грижим  за живота на ближните си и да им помагат. Тя забранява на господарите да претоварват с тежка работа слугите  си и да убиват по тоя начин здравето им. Забранява на съдията да осъжда невинни хора, а на книжовниците – да пишат и разпространяват  книги,които могат да убият добрите нрави  и да насаждат  развала между младежите. Убийци на душата си и ония, които с живота си дават лъжливи учения, та отклоняват християните от правата вяра и ги вкарват в грях.
Човек може да стане убиец на себе си и когато с невъздържание  и други пороци поврежда здравето си и съсипва живота си.
 предоставя Мария Герасова

МЪЧЕНИЦИ И ГЕРОИ ЗА ВЯРАТА В ИИСУСА ХРИСТА

Апостолите и учителите на църквата, както и хиляди още християни, които проповядвали Христовото учение, страдали за Христа и мнозина загинали мъченически. Преследвали ги изпърво евреите, а после езичниците. Най- жестоко било гонението против християните през време на римските императори Нерон и Диоклитиян. През тяхното царуване загинали хиляди люде, учени и прости, богати и бедни, мъже и жени. Това са мъченици и герои за Христовата вяра. Те не се уплашили от мъките и страданията, на които се подлагали, а смело посрещали смъртта, защото били убедени, че като  разпространяват християнството  вършат велико дело, което ще открие на света нови светли дни.Те вярвали, че Христовото учение е вечно и никой не ще може да го измени. Че то ще преобрази света и ще донесе  братство и обща радост на земята.  Затова не се боели от тъмниците, с които ги заплашвали, а посрещали смъртта с усмивка на уста, славейки Бога.
Тези истински мъченици и герои  за вярата в Иисуса Христа са хиляди на брой, но имената на повечето са неизвестни. По царска заповед, те били хвърляни на гладни зверове да ги изядат живи. Разпъвали ги на кръст, наливали в устата им вряло масло, набивали ги на колове, обвивали ги в слама напоена със смола и ги запалвали да светят ноще в градините и т. н.  Често вземали деца от ръцете на майките и ги хвърляли пред техните очи на гладните зверове или ги посичали безмилостно Нежни девици били стъргани с железни куки, мушени с нагорещено желязо, разкъсани от колело с остри зъбци и най- сетне посичани от меч.
Но нищо не могло да отвърне тия верни последователи на Спасителя от Неговото Божествено учение. Те с радост отивали да пострадата за Него и със свещени песни посрещали смъртта. И когато били в ръцете на мъчителите, те говорили: По- добре да страдаме с праведните, отколкото да се наслаждаваме с нечестивити.” Те се пожертвували  за вечната Божия правда. Затова и спомените от техният подвиг ще бъде вечен. Като умирали със спокойствие, те извиквали у мнозина учудване и възторг. А това насърчавало по- малодушните и спечелвало нави привърженици на християнството. Църквата е провъзгласила мнозино от тях за светци и е отредила дни, в които честваме тяхната памет.
Между многото мъченици на Христовата вяра са: архидякон Стефан, св. Иаков, брат Господен, св. апостол Петър и Павел, св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп, епископ Смирненски, св. София с дъщерите си Вара, Надежда и Любов св. Георги Пободоносец, св. Димитрий Солунски и мн. др.
 предоставя Мария Герасова

АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Той и най- великият проповедник на християнството межсу езичниците. Първото му име е Савел. Произлизал от знатно еврейско семейство и добил на младени всестранно и високо образование , под ръководството на прочутия учител Гамалиил.Когато християнството започнало да се разпространява, той станал негов най- зъл гонител и защитник на иудейството.  Взел участие в убийството на архидякон Стефана, като пазел дрехите на убийците.Когато се научил, че в градаДамаск много евреи приемат християнството, Савел взел разрешение да ги излови и вързани да ги доведе  на съд в Иерусалим. Придружен от няколко души, той отпътувал за Дамаск. Когато наближили града, ненадейно пред него блеснала силна светлина.Той паднал на земята и изгубил зрение. От небето се чул глас:”Саале, Саале, защо ме гониш?”
- Кой си Ти, Господи?- попитал Савел. 
- Аз съм Иисус, Когото ти гониш, но мъчно е да риташ срещу ръжен.
Сърцето на Савел се превърнало. В душата му станала промяна.Той разбрал, че е тръгжнал да върши лоша работа  ицял разтреперен попитал: “Господи, какво искаш да направя?”
- Стани- казал гласът- влез в градаи там ще ти се каже, какво трябва да направиш!
Савел станал, но не виждал. Другарите му го отвели в Дамаск, дето останал три деня. Там имало един християнин на име Анания.Той получил заповед  от Бога да отиде при Савла и да го кръсти.Анания намерил Савла, възложил ръка на главата му и той веднага прогледнал.После се кръстил и приел име Павел. От тоя миг, той станал един от най- ревностните  разпространители на християнското учениеи дал целия си останал имот, за прослава на Бога.
Апостол Павел предприел три големи пътешествия, в които обеколил цяла Мала Азия и част от Европа.  Пътувал в Македония, Атина, Рим и други страни , и навсякъде основал църкви.Разпространявал Христовата вяра между по- образованите люде; учени, велможи, князе и др.
Животът на апостол Павла е пълен със страдание и опасности. Той бил затворен няколко пъти в тъмница, пребиван до смърт, три пъти претърпявал през пътуванията си корабокрушения, нападнали го по пътя разбойници. Много пъти страдал от глад и жажда, но нищо не го отчаяло.Страданията усилвали още повече усърдието му към Христа. От най- голям гонител на християнството, той станал най- велик проповедник.Завършил живота си при Нерона в Рим, като бил посечен от меч.
От апостол Павла са останали 14 послания, в които ес тълкува и разяснява Иисусовото учение.
предоставя Мария Герасова