Романът Дон Кихот де ла Манча на Мигел де Сервантес е на малко повече от 400 години, но неговият главен герой и мъдрите му мисли остават актуални до днес.
Прочетете част от цитатите, заради което този роман ще е вечен.
Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека;
Няма нищо по-нищожно от доминацията на голямото самочувствие;
Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда;
Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища;
Величието на любовта триумфира пред портите на Ада;
На този свят човек всеки ден може да види нещо ново – шегите се превръщат в истина, а тези, които се подиграват, излизат подигравани;
Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и си струва сама по себе си много повече от кръвта;
В живота на героите има предел на щастието и славата, на който те трябва да се спрат. Ако отидат по-нататък, ще изпаднат в нещастие и презрение;
Собствената похвала унижава човек;
Истината понякога потиска, но никога не пречупва. Тя изплува над лъжата, както маслото над водата;
Грехота е, ако жената изглежда по-малко красива, отколкото може да бъде;
Единственият начин да победиш любовта е като бягаш от нея;
