Category Archives: Архив

Меркурий – първата от осемте планети бр.213

Меркурий - първата от осемте планети

Меркурий – първата от осемте планети
Меркурий е първата от осемте планети и най-малката. Това е най-близката планета до Слънцето. Тя е кръстена за римски крак римски бог. Меркурий се вижда с просто око от Земята. Меркурий или ще застане в рамките на два часа след залез слънце, или ще се издигне не по-рано от два часа преди Слънцето. 
Тя е само малко по-голяма от Земната Луна. Много различни газове обграждат планетата. Има много тънка атмосфера на кислород, калий и натриеви пари. 
Най-горещата температура на планетата е 400 ° C по време на Mercurian ден, а най-студеният е -173 ° C по време на Mercurian нощ. Този температурен вариация се дължи на факта, че живакът всъщност няма изолираща атмосфера.
През 1974 и 1975 космическият кораб “Маринър 10″ летеше близо до Меркурий. Повърхността му е покрита със слой счупена скала, наречена “реголит”, и е подобна на повърхността на Луната. 
Средното разстояние на Меркурий от слънцето е около 58 милиона километра. Той обикаля около слънцето с по-висока скорост, отколкото всяка друга планета. 
Нейната пейзаж включва плоски равнини и дълги, стръмни скали. 
Една година на Меркурий продължава 88 дни на Земята. Денят на Меркурий трае около 176 земни дни. Така че един ден е по-дълъг от една година. 
До планетата Плутон , Меркурий е една от най-малко изследваните планети в нашата слънчева система. 
Гръцкият философ Платон се позовава на отличителния жълт цвят на Меркурий в книгата X на неговата република.
Откриването на воден лед върху Меркурий е направено през 1991 г. 
Тази планета няма естествени спътници и следователно не е лесна задача да се определи масата на планетата. 
Меркурий получава 7 пъти повече слънчева енергия от Земята. Има магнитно поле многократно по-слабо от земното. 
Радиусът на планетата е 2439 км, а диаметърът й е около 4878 км. 
Астрономите предложиха версия, която Меркурий има желязно ядро. Предполага се, че е 80% от масата на цялото небесно тяло. 
Най-големият кратер, чийто диаметър е 716 километра, е кръстен в чест на Рембранд. 
Височината на някои планини на Меркурий може да достигне 4 километра. 
Има хипотеза, че Меркурий преди е бил сателит на Венера .
Меркурий има слабо видима опашка, като комета , която е два и половина милиона километра дължина.
Меркурий – първата от осемте планети
Чудесен МеркурийЧудесен Меркурий
Слънцето и МеркурийСлънцето и Меркурий
Зашеметяващ живакЗашеметяващ живак
Слънчева системаСлънчева система
Великолепен живакВеликолепен живак
Интересни планетиИнтересни планети
Изящен МеркурийИзящен Меркурий
Красива МеркурийКрасив Меркурий
Красива МеркурийКрасива Меркурий
Страхотен живакСтрахотен живак
Атрактивен живакАтрактивен живак
Удивително МеркурийУдивително Меркурий
 https://wanderlord.com/mercury-first-eight-planets/

Венера – ярка планета бр.213

Венера - ярка планета

Венера – ярка планета
Венера е втората планета от Слънцето. Наречена е за римската богиня на любовта и красотата. Понякога се появява в небето като вечерната или сутрешната звезда. 
Отстоянието му от слънцето е средно около 108 милиона километра и е най-горещата планета в Слънчевата система, въпреки че е много по-отдалечена от Слънцето от Меркурий. 
Тази планета е покрита с дебели слоеве облаци, които не позволяват много слънчева светлина да достигне повърхността на планетата. 
Температурата на повърхността на Венеция достига около 464 ° С. 
Венера е близо до Земята по големина. Физическият й диаметър е 12,104 км, което прави планетата около 95% от размера на Земята. Масата му е равна на 82% от тази на Земята.

Повърхността на Венера е маркирана със стотици големи кратери на метеор. Той има високи планини. 
Планетата няма луна. 
Една година на Венера трае 225 земни дни и един ден трае около 117 земни дни. 
Докато обикаля Слънцето, Венера показва фази точно като Луната и планетата Меркурий. Фазовите промени на Венера са за първи път записани от “Галилео Галилей” през 1610 година. 
През 1962 г. космически кораб “US Mariner 2″ минава от Венера. Това беше първият космически кораб, който летеше близо до друга планета. През 1970 г. Венера 7 на Съветския съюз кацна на Венера. През 90-те години на миналия век американската космическа авиокомпания Magellan описва подробно повърхността на Венера. 
Венера е “само” на възраст 500 милиона години. Това е планета на гръмотевични бури. Цинк, олово и дори диамант могат да бъдат разтворени в атмосферата на Венера.
Най-високите планини на Венера достигат 11,3 километра. Има хиляди вулкани. 
Основният компонент на атмосферата на Венера е въглеродният диоксид. 
Почти всички геоложки характеристики на планетата са съставени от лава. Венецианската лава се охлажда много бавно поради високите температури. 
На планетата няма сезони.

Венера – ярка планета

Днес честваме Успението на Свети Иван Рилски бр.214

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.
Днес от 9:00 часа ще бъде отслужена архиерейска света Литургия в храм „Св.Иван Рилски”, град Пловдив.
От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България.
След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища.
Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд.
След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир “Св. Димитрий” под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години.
Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в “горната постница”, гдето съставил своето “завещание”.
Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация.
В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години.
От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г.
А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
Източник: Pravoslavieto.com

Бург театър бр.213

Екскурзии и почивки до Бург театър

На 14 март 1741 г. управителят на театъра Джозеф Селиерс е упълномощен от императрица Мария Терезия да остави свободна банкетна зала до двореца Хофбург до театрални компании. През 1776 г. Teutsches Nationaltheater, както е било наречено, е било поставено под съдебно управление с кралски указ от сина на Мария Терезия Джозеф II. Това отбеляза началото на разцвета на немскоезичния театър във Виена. През 1794 г. театърът е преименуван на К. К. Hoftheater nächst der Burg. След 130 години експлоатация, новата театрална сграда на компанията, проектирана от Gottfried Semper und Karl Hasenauer, отвори врати на булевард Ringstraße на 14 октомври 1888 г., след четиринадесет години строителство.
Burgtheater е последната връзка във веригата разкошни сгради, изградени около Рингщрасе, а великолепната фасада го е превърнала в една от популярните туристически атракции на Виена.
През септември 1922 г. Академията на Лицтрастра е присъединена като допълнителен етап. През последните дни на Втората световна война Burgtheater беше тежко повреден от бомбардировка и огън от неизвестен произход, а компанията се премести в временно пребиваване в театъра “Etablissement Ronacher”. През 1955 г. фирмата се завръща в дома си на Ringstraße, която е възстановена до предишната си слава и оборудвана с модерни технологии.
Днес залата Касино ам Шварценбергплац и Вестибул също са свързани с пистите на Burgtheater и неговата компания.
Известният ансамбъл е най-важният постоянен елемент на театъра и представлява душата на институцията. Виенската публика обича своите театрални звезди и показва своята благодарност чрез редовно посещение. Дори ако днес “Бургтеатър” има съвременна програма и съвременни структури, тя поддържа много от традициите, които се свързват с имена като Паула Уесли, Атила Хорбйгер, Оскар Вернер или Раул Аслан и които са инвестирали институцията в такава митична аура.
В ансамбъла има винаги дойен и дойен, водеща актриса и актьор на театъра – понастоящем това отличие се носи от Елизабет Орт и Майкъл Хелтуа. Важни членове на ансамбъла са почетни членове, много от които получават титлата “Kammerschauspieler”. Когато почетен член умира, ковчегът се издига пред величественото стълбище за мемориалната церемония и след това се пренася около сградата веднъж в тържествено шествие.
В Burgtheater работят 530 души. Те си сътрудничат, за да произвеждат около 20 премиери всяка година, като всяка продукция е ново творческо приключение. Всеки, който работи в Burgtheater, се доближава до работата си като художник – това гарантира стерлинга качеството на нашите продукции.
Burgtheater (построен между 1874 и 1888) е последната от великолепните сгради, построени по булевард Ringstraße. Проектиран от двамата архитекти Gottfried Semper и Karl von Hasenauer, структурата с богато украсена фасада е една от популярните забележителности на Виена. Разполага с бюстове на драматурзи и известни фигури от световната литература, допълнени от двойки фигури, които символизират човешките емоции и качества, както се появяват в много пиеси: любов и омраза, смирение и самочувствие, героизъм и егоизъм. На върха, доминиращ над всички останали, Бог Аполон държи двора с Музея на трагедията Мелпомена вдясно и Музея на комедията Талия отляво.
Ранната работа на Густав Климт обхваща редица картини, които е създал заедно с брат си Ърнст и Франц Мацх в контекста на Künstler-Compagnie (студиен колектив), който са създали. Сред тези ранни работи са таваните, създадени през 1887 г. за големите стълбища на Burgtheater. Въпреки че все още са информирани от традицията на историческата живопис, те вече сочат към символичната фаза на fin-de-siècle във Виена.
През 1886 г. художниците са поръчани да представят историята на театъра по таваните на двете великолепни стълбища. За Künstler-Compagnie, както и за най-възрастния си член Франц Мац, едва 25-годишен през 1886 г., тази комисионна означава окончателен пробив след комисиите в Карлсбад, Фиуми и Рейхенберг.
Густав Клим създава четири от общо десет картини: Тесписрън, Шекспир Глобеттеатър, Олтар де Дионисос (величествено стълбище на страната на Волксгарте) и Театър в Таормина (голямо стълбище на страната Лантман).

Резултат с изображение за Густав Климт картини

Резултат с изображение за Густав Климт картини

Резултат с изображение за Густав Климт картини

Резултат с изображение за Густав Климт картини

 картини на Густав Клим
https://exoticholiday.bg/o/burg-teatar/1265

Секретна снимка доказва бр.213

  съществуването на извънземни сред нас 

извънзмени
През 1995 г. геологът Фил Шнайдер разпространява снимка, за която твърди, че показва един от многобройните извънземни посетители, пребиваващи на Земята
Става въпрос за мистериозния Валиант Тор от Венера, чиято възраст според Шнайдер е цели 500 години. Същият владее свободно всички известни езици и е с IQ, надвишаващо в пъти това на обикновените хора. Освен това той притежава изключително необичайни физически характеристики, сред които неестествена форма на черепа, силно развита челюст, уголемено сърце, един бял дроб, както и има по шест пръста на всяка ръка. Висок е около 1,80 м и тежи приблизително 85 кг, има чуплива коса и кафяви очи.
извънзмени

През 1995 г. геологът Фил Шнайдер разпространява снимка, за която твърди, че показва един от многобройните извънземни посетители, пребиваващи на Земята

Шнайдер твърди, че се среща с мистериозния посетител, докато работят по тайни правителствени проекти, сред които създаване на подземни военни бази, както и такива, свързани с прословутата „Зона 51“.
Твърди се, че с Тор се срещат и двама президенти на Съединените щати – Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън, като за първия дори се говори, че сключва и тайно споразумение за сътрудничество с извънземни същества през 1954 г.
През 1979 г. Шнайдер работи по строителството на секретни подземни правителствени бази в Далси, щата Ню Мексико, където лично се убеждава в съществуването на извънземни. Той дори участва и в битка срещу тях през август същата година, заради което му е позволено да разкаже за тези мистериозни извънземни посетители, показвайки и белезите си от получените рани.
На 17 януари 1996 г. Шнайдер е открит мъртъв в апартамента си, а официалната версия е, че се е самоубил.
https://www.chudesa.net/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

ВЛАДИСЛАВ НЕДЯЛКОВ БР.213


IMG_20170929_085157 (2) – Копие (1)

Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността „Счетоводство и контрол”.
Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта „Откровения” през 2015 г. Участник е в два конкурса „Ерато” на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията „Душата ми е като стара къща”, „Отлитат пак ятата от стрехите”, „Самотник на перона” и др.
„Летен облак” е първата му поетична книга, в която хронологично са събрани стихотворения от 2015 г до настоящия момент.
Живее и работи в гр. София.
СВЕТЪТ Е ЖИВ, КОГАТО СЕ ОБИЧАМЕ
Съдбата окова ме в зли окови
и всичко ценно бързичко ми взе.
Изгубвах и намирах все любови,
душата ми накрай тъга превзе.
Тъга изгаряща и тъй неповторима
по обичта ми чезнеща в безплътност,
по парещите ласки на любима
и спомена оставащ до безсмъртност.
– Какво е нужно нам – се питам само –
щастливи да останем ние вечно?
Да стоплиш със дъха си мойто рамо,
и устните да шепнат безконечно.
Животът ни дори днес да ни смазва,
един на друг до края да се вричаме,
светът с любов извечна се опазва,
светът е жив, когато се обичаме!
ДУШАТА МИ Е КАТО СТАРА КЪЩА
Душата ми е като стара къща
все скърца с двери опустяла,
а нощен вятър зъл обгръща
тъгата тук едничка, оцеляла.
Парченцата разбити стъкълца
оставят ли в тъмата ми надежда?
Пустеят празно тъжни стъпала,
в безвремие навътре ме отвеждат…
Дрънчат и пукат старите греди,
излива се вода с пороя черна,
нашепваща за минали беди,
таз сграда е любовница неверна.
Тя спомня ми за мигове в омая,
изпълнени с любовно див екстаз,
на бездната потънал във безкрая
се питам без любов що знача аз.
ПРЕД СТАРАТА ИКОНА
„Рекох в сърцето си: Бог ще съди
праведния и нечестивия;
Защото има време у Него
за всяко нещо и за всяко дело.”
Еклесиаст 3, 17
Стара и прашясала о време,
на стената ми виси икона.
А кандилцето самотно дреме
сгушено дълбоко сред амвона.
Няма кой свещица да запали,
кротичко да моли се смирено.
С пламъци отдавна не играли
по дървото черно и студено.
Няма тук молитва за надежда,
ни за обич, ни за опрощение.
Пак само в тъмата се оглежда
моето лице в изнемощение!
Огънче отнякъде принесох,
тихо се помолих пред амвона.
Сякаш към небето се понесох
с пламъче пред старата икона!
БОЖЕ, ТОЛКОВА МАЛКО МИ СТИГА
Боже, аз за едничко копнея,
две любими очи – топли ружи.
Нежни песни за тях да изпея
та дано ги навеки заслужа.
Боже, толкова малко желая,
да се сгуша в косите меки.
И потънал в блаженост на рая
до гръдта да стихна навеки.
Боже, нека смирен и отдаден
тази моя любов да възславя,
от ръце ѝ да пия все жаден
и с молитви да я благославям!
Боже, толкова малко ми стига
под блажения земен покров,
като песен в гора на авлига
да ме сгрява пак тази любов!
ЗЛАТЕН КАфЕЗ
Не отлитай от моята стая нощес,
птицо моя, любов, теб желая!
Виж, стените ни вече са златен кафез!
Де ще ходиш, отвън е безкрая?
Остани ти при мен, през нощта остани,
мойте песни любовни сънувай!…
От душата ми болката бързо махни
и мечтите ми в цвят нарисувай.
Ще докосна, треперещи, твойте крила,
в златен сън да политнем свободни
и ще помня, че тука в нощта си била
в топло лято под вейките плодни.
А когато небето навън просветлее,
аз през сълзи ще викна: „Излез!”
И разлъчен от теб ще остана да крея
сред железния, празен кафез.
Автор: Владислав Недялков, София
предоставя Латинка Златна

Разликата между смокинг и костюм бр.213

смокинг

Основната визуална разлика между един смокинг и костюм е наличието на сатен. Обърнете внимание на сатенените детайли в смокинга от колекцията “Церемония“ на Desizo Monni. За разлика от костюма, той има сатенено покритие върху реверите, копчетата, филетките на джобовете и сатенена странична лента надолу по крака на панталоните. Костюмите не съдържат сатен и обикновено имат пластмасови копчета, покрити със същия плат като сакото.
Що се отнася до аксесоарите, смокингите са традиционно носени с папийонка и пояс, докато костюмите са традиционно носени с дълга вратовръзка, самостоятелно или с подходяща жилетка.
Смокингът и костюмът са толкова различни, колкото нощта и деня. Смокингът обикновено се носи вечер. Ако сватбата се случи през деня, тогава костюмът би бил по-подходящ. Въпреки това, ако празненствата вървят добре през нощта, тогава можете да носите каквото предпочитате.
По отношение на това дали трябва да носите костюм или смокинг за вашата сватба, Desizo Monni препоръчва да се концентрирате по-малко върху визуалните различия и повече върху посланията, които носят дрехите – костюм или смокинг.
Сватбеният ден принадлежи на Вас и на Вашата бъдеща съпруга, и двамата можете да се облечете както ви харесва. Но истината е, че един хубав костюм не е достатъчен, за да се отличите от присъстващите гости, които също ще носят костюми. Това е мястото, където смокингът влиза в употреба.

Целта на сватбеното облекло не е просто да изглежда най-добре, а да е предназначено специално за тази цел.

Костюмът казва, че сте организиран, компетентен, елегантен и продуктивен член на обществото. Ето защо е чудесен избор за работното място и за други по-малко формални социални функции. Но един смокинг казва повече от това. Смокингът казва: „Дойдох да споделя този момент с теб. Никъде другаде не бих предпочел да съм.“

смокинг
смокинг
Сватбите са значителни моменти в живота на всяка двойка, а мъжете трябва да пожелаят да изглеждат допълнително спретнати на големия ден. За някои смокингът е перфектен, докато други предпочитат класически костюм. Единственото, което наистина има значение, независимо дали ще се ожените или ще отпразнувате ергенското си парти, е да харесвате това, което носите, че се вписва страхотно и се чувствате комфортно.
https://desizomonni.com/2018/07/10/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC/

20 вкусотии от различни страни

 които трябва да опитате

Вкусната част от пътуването заслужава точно толкова голямо внимание, колкото и забележителностите, които се подготвяме да видим. Ето защо решихме да ви покажем 20 различни ястия, които да имате предвид, когато стягате багажа към някое далечно (или не чак толкова – ето ги къде са Сърбия, Черна гора, Румъния…) местенце по света.
Една от привилегиите по време на пътуването е това, че можете да се радвате на всички тези различни, нови и нетрадиционни за нас храни, вкусове и усещания. Важно е да обръщате внимание на местната кухня. Важно е да опитвате новите неща, които ви заобикалят. Да усетите мястото чрез собствените си сетива е най-хубавата част от всяко пътешествие!

1. ВИЕТНАМ – ФО ГАВиетнамското „Фо Га“ – пилешка супа с нудели. Според някои това е една от най-големите вкусотии, които можете да опитате в тази част от света.

2. СЪРБИЯ – ПЪРЖЕНА РИБА2Противно на очакваната сръбска скара, предлагаме ви прясна риба, току-що уловена от Дунав. Малките ресторантчета по крайбрежието предлагат множество деликатеси, приготвени по традиционно балкански начин – не здравословно, изпържено до златисто и адски ароматно и вкусно.

3. ЙОРДАНИЯ – ХУМУС3Ако сте в Йордания, не пропускайте да опитате типичния арабски Хумус. Приготвена от нахут, сусамен тахан и подправки, хранителната паста изкушава със специфичния си вкус. Предястието е известно из целия Близък Изток, включително и в Турция, където е един от задължителните елементи на трапезата, особено по празници.

4. МЕКСИКО – ЕМПАНАДАС4Оригинални мексикански Емпанадас. Емпанадас не са типичните здравословни разядки, които може би пазещите талия очакват. Напротив, колкото по-вкусно, толкова по-калорично – това е принципът тук. Пухкаво тесто, пълно с бекон, месо, кашкавал, сирене или друга вкусотия, и всичкото това – изпържено до златисто, хрупкаво и ароматно.

5. ИТАЛИЯ – ПИЦА5Разбира се, че пицата е задължителна в Италия. И сладоледа. И тирамисуто. И лазяната. И панакотата. И преди да отидете, поръчайте си лична тренировъчна програма и режим на хранене, които да започнете да  подберете.

6. ТАЙВАН – СПАГЕТИ6-taiwanМоже да се изненадате, но дори италианците, които споменахме току-що, признават превъзходния вкус на тайванските спагети – те са една от визитните кулинарни картички на Тайван.

7. ЧЕРНА ГОРА – ПЕЧЕНО ГОВЕЖДО7Органично чисто, добре изпечено, сочно говеждо месо, което се сервира с доматен сос и е просто невероятно на вкус. Ако не е филе, а прясно изпечен черен дроб, би било дори повече от чудесно.

8. НИКАРАГУА – ГОВЕЖДИ СЪРЦА8Говежди сърца в комбинация със зеленчуци на скара. Апетитът ви пристига дори само от аромата.

9. БУРМА (МИАНМАР) – СУПА9От първата хапка се влюбвате в тази супа от говеждо месо в Бурма. Много различни вкусове и много различно усещане.

10. ФРАНЦИЯ – ОХЛЮВИ10

Печени охлюви, които определено можете да похапнете на един дъх! Толкова са вкусни, че не търпят отлагане.

11. САЛВАДОР – БЕЙБИ СКАРИДИ11Бейби скариди със зеленчуци и ориз – най-крехкото нещо, което някога може да опитате.

12. САЩ – БУРГЕРИ12Крайно нездравословно, но пък крайно вкусно. Всъщност бургерите са изключително изкушение. А пък ако има и гарнитура от пържени картофки, картинката на вкусотията е завършена.

13. КОСОВО – ПЪРЛЕНКА13Една от местните вкусотии прилича на пица, но тестото е доста по-плътно и по-пухкаво, а всичко върху него е въпрос на фантазия. Спрямо нашите вкусови усещания, прилича повече на пърленка, но както и да го кръстите, ще ви хареса.

14. ТАЙЛАНД – КАЛМАРИ И ОКТОПОДИ НА СКАРА14Калмари и октоподи на скара – на визия подобни на нашите шишчета. Месото е крехко, сочно и много вкусно. Задължително опитайте, ако ви се отдаде възможност.

15. ГРУЗИЯ – ХИНКАЛИ15Хинкали и любимото червено вино на Сталин. Хинкалите са тестени, обикновено пълнени с месо. Вкусът им носи усещането за мекота.

16. АРМЕНИЯ – КЕБАП16Най-вкусният кебап на света. Типично за тези ширини на Атласа, кебапът е повече от задължителен, дори и да не сте фенове на месото.

17. КОСТА РИКА – ФИЛЕ ОТ РИБА17Филе от риба, гарнирано със зеленчуци под всякаква форма и маслини. Цветовете на Коста Рика в ръцете ви – какво по-хубаво от това?

18. РУМЪНИЯ – СВИНСКО С МАМАЛИГА18Свинско с мамалига. Ако решите да го сравните с нещо наше, то определено вкусът наподобява на качамак с пръжки. Само че тук свинското е крехко изпечено, а мамалигата се топи в устата ви от сладост.

19. ФИЛИПИНИТЕ – ПЪЛНЕНИ КАЛМАРИ19Регионът е благодатен на морски дарове, ето защо и специалитетите са предимно от тази област на кулинарията. Това, което не бива да пропускате, ако пътувате натам, са пълнените калмари със зеленчуци

20. БЕЛИЗ – БРОНЕНОСЦИ20

Екстрактите от целина потискат коварния артрит бр.213

Коварният артрит е клас с над 100 заболявания, засягащи хора от всички възрасти, пол и раси. Естествената хранителна терапия с целина може да го потисне.

Известната ни целина може да се използва като естествена хранителна терапия при потиснати артритни заболявания за индуциране на остри и хронични болезнени или възпалителни симптоми, предполагат някои учени

При застаряващото население най-честата причина за артрит е дегенерирането на хрущяла, изхабява се гладката повърхност на костите, причинявайки костни ръбци върху костите, предизвиква се болка, подуване и скованост.
В зависимост от тежестта на остеоартрита, пациентите могат да получат симптоми, които обгръщат ставите в ръцете, коленете, бедрата и гръбнака, като болките стават по време на движението или след него, нежност на мускулите и краката, скованост, загуба на гъвкавост. … и особено усещане.
Другите най-често срещани видове артрит са ревматоидният артрит (RA), който е дългосрочно автоимунно разстройство, предизвикващо топли, подути и болезнени стави.
Според статистиката приблизително 50 милиона възрастни и 300 000 деца имат някои форми или видове артрит.
В статистиката на CDC (Центрове за контрол и превенция на заболяванията) от 2013-2015, заявяват, че на около 54,4 милиона възрастни американци (22.7%) на годишна база, някога е лекар им е казал, че те имат някаква форма на артрит, ревматоиден артрит, подагра, лупус или фибромиалгия.
Преобладаващият рисков фактор също зависи от това къде живеете. Например, процентът на възрастните с артрит варира според държавата, като е от 17,2% в Хавай до 33,6% в Западна Вирджиния през 2015 г.
Центърът за артрит Джон Хопкинс предложи данните за проучване на здравето от 1998 г. от 32,322 възрастни в 11 държави за поведенчески рисков фактор с наблюдение (BRFSS), давани всяка година в САЩ, показва, че възрастните с диагноза артрит са със значително по-голяма HRQL (Свързано със здравето качество на живота) увреждане в сравнение с възрастните без артрит.
Целината (Apium graveolens), принадлежащи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Храната или зеленчуците се култивират по целия свят с търговска цел.
Тя може да нарасне на височина 1/2 м с стъбла (листа отгоре), подредени в конична форма, съединени на обща основа.
Според неотдавнашно проучване, екстракт от семена от целина дава силен ефект за потискане на симптомите на артрита в модел на полиартрит без взаимодействие с приема на лекарства. В сравнение с аспирин, ибупрофен и напроксен.
За разлика от много хранителни добавки, наличните данни сочат, че екстрактите от семената от целина не оказват съществено влияние върху ензимните системи р450 (функция в контакт с приема на лекарства) и по този начин е по-малко вероятно да промени метаболизма на лекарствата, които човек може да приема.
Ортопедичните средства за лечение на артрит и ревматизъм, класифицирани за семена от целина, са по-ефективни от ибупрофен при антиартритни изследвания, без да причиняват стомашно кървене.
Въпреки това, лечението на артрита варира от почти нулева до силно ефективна, в зависимост от определен клас продукти.
Следователно, за максимален ефект, избраните видове екстракти от семена от целина трябва да се предписват само от специалист по артрит.
В подкрепа на горната диференциация, в Университета Songkla се проведе експеримент, като се приложи екстракт от целина, биологично активно съединение, изолирано от семената от целина, срещу оксидативен стрес в черния дроб при модел на артрит, индуциран от адювант.
Резултатите показват, че оралното приложение на AGE (250, 500 и 1000 мг / кг) в продължение на 24 последователни дни намалява симптомите на артрит чрез намален оксидативен стрес в черния дроб и повишени чернодробни антиоксидантни свойства, включващи гостоприемни антиоксидантни ензими глутатион пероксидаза (GPx) и супероксид дисмутаза SOD.
Като цяло приемът на целина може да бъде ефективен за облекчаване на симптомите на артрит чрез свързване с експресията на провъзпалителни цитокини.
По-нататъшно събиране на данни за големи количества проби и многоцентрови клинични изследвания, проведени с човешка консумация по време на изследването, обаче, ще бъде необходимо, за да се допълни картината на целината и нейните биоактивни съединения като защитен ефект срещу артрит.

Екстрактите от целина потискат коварния артрит

Един от начините за консумация на целина освен на салати е на сок. В книгата на д-р Норман Уокер се препоръчва смес от 270 мл сок от моркови да се смеси с 210 мл сок от целина. Това е дневната доза, която е добре да се пие преди ядене.
https://www.chudesa.net/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82/

Най-важната от всички философии в Древен Египет бр.213

Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Разбирането на процеса за изграждане на гробниците на фараоните, е свързано с най-централната от всички философии, към които се е придържало това общество
Предвид огромната им вяра в живота след смъртта, древните египетски владетели са организирали гробниците си преди евентуалното им погиване; или са били направили препарати за балсамиране след смъртта. Въпреки че нямаме нито една книга или набор от текстове, които дават отговор на този основен въпрос, има писания, картини в гробници и надписи върху храмовите стени, които дават улики за този процес. Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.
Долината на златото.
Днес 3000 години, след като е била изоставена, „Долината на царете“ остава тържествено и свято място, построените в нея гробници отразяват все още силата на фараоните и позволяват кратко и вълнуващо впечатление в древната египетска душа. Скръб и непоколебима кралската Уади (в някои арабски говорещи страни – долина, дере, или канал, който е сух, освен в дъждовния сезон) е картина на променливост, празнота, смърт; и въпреки това, когато богатството облагодетелства, тя притежава изключителна способност да изненада. Това е мнението на д-р Николас Рийв и Ричард Уилкинсън.
От гробницата на Сети I, богинята Хатор се показва да посрещне царя в подземния свят, а той й предлага козметика като символ на нейната защита. Снимка: Лувъра, Париж.

От гробницата на Сети I, богинята Хатор се показва да посрещне царя в подземния свят, а той й предлага козметика като символ на нейната защита. Снимка: Лувъра, Париж.

Всеки египтофил ще е наясно, че най-централната от всички философии, към които се е придържало това древно общество, е: Живот след смъртта. За народите в тази конкретна култура и наистина много други по света, физическото царство е било ефимерно и преходно. Това, което е в основата на техните системи на духовно вярване в това отношение, е отвъдното. Но имало е списък, в който пишело за това, което е трябвало да се направи преди душата на починалия да стигне до онова чудесно място, била тя на фараон или обикновен човек.
Например, подробен набор от погребални текстове, включващи магии, заклинания, химни, магически думи и религиозни писания, са предназначени да ръководят душата в своето опасно пътуване през Duat / Amenti или Netherworld (египетския подземен свят, царството на мъртвите).
Поглед към "Долината на царете", както се вижда от пътеките на древните работници. Позната е като Ta-sekhet-ma'at или Great Field, започвайки през 18-та династия, това място служи 500 години за кралски некропол. Снимка: Франсиско Анзола

Поглед към „Долината на царете“, както се вижда от пътеките на древните работници. Позната е като Ta-sekhet-ma’at или Great Field, започвайки през 18-та династия, това място служи 500 години за кралски некропол. Снимка: Франсиско Анзола

Формула в Глава 72 на Книгата на мъртвите гласи: Който познава тази Книга на земята или онова, което е написано на саркофага, може да излезе през деня, по какъвто начин той желае. Това е била една от техните философии.
Вярването в живота след смъртта в Древен Египет и отиването на душата на човека в подземния свят е близко до това на вярването на древните гърци. Има някакви разлики разбира се, но общото е, че душата отива в някакво подземно царство на мъртвите.
В гръцката митология, подземният свят е отвъдното, мястото, където душите на умрелите отиват след смъртта. Гръцката идея за неизвестния отвъден живот е, че когато настъпи смъртта, душата на починалия се отделя от трупа, придобивайки формата на предишния човек, и е транспортирана до входа на Подземния свят.
Митологичният бог Озирис, Властелин на подземния свят, датиращ от двадесет и шестата династия. Всеки човек става Озирис в смъртта. Снимка: Лувъра, Париж.

Митологичният бог Озирис, Властелин на подземния свят, датиращ от двадесет и шестата династия. Всеки човек става Озирис в смъртта. Снимка: Лувъра, Париж.

Понякога самият подземен свят известен като областта на ада, е описан като намиращ се или на външните граници на морето или под земята или на някакви хипотетични краища на земята. Смята се, че тъмното царство на мъртвите е противоположно на яркостта на планината Олимп, съответстващо на царството на боговете. Хадес е царство, невидимо за живите, направено единствено за мъртвите, според древните философии.
Непознатия бог.
И така в египетската и в гръцката митология, а и в другите езически религии, имало много богове с различни функции и предназначения. Гърците в древна Атина построили статуи на своите богове и между тях построили и една на незнайния бог. Те предполагали, че има и някакъв друг, който те може да не са забелязали и са го пропуснали, затова издигнали статуя и на такъв един бог. Оказало се, че били прави. Апостол Павел при своите пътувания, когато се отбил в Атина, забелязал, че те се кланят на някакъв непознат бог и започнал да им обяснява, че точно този Бог им проповядва. Описано е в книгата Деяния на апостолите 17 глава.
Така Евангелието достигнало до много набожните тогава атиняни, които научили за единствения и вечно съществуващ Бог, творецът на земята и на живота на нея. Научили от апостол Павел и за това, че наистина има по съвсем друг начин и форма вечен живот след смъртта, но напълно различен от техните вярвания. Благата вест на Библията е, че има надежда за вечен живот за всеки човек, който вярва в Исус и го приеме за Божий син и Спасител от греха и смъртта. Разликата с египетската и гръцката митология е, че човек, когато умре, душата му не отива никъде, защото не е безсмъртна, а както е казал Исус, мъртвите спят в пръстта до деня на Второто пришествие. В книгата Откровение 20 глава е писано, че в този ден ще бъде първото възкресение, а в Първо послание към Коринтяните 15 глава 52 стих се казва, че при възкресението хората ще получат безсмъртни (нетленни) тела.
Популярното учение в християнството, че душата е безсмъртна идва от философската система на Платон. В Библията Бог ни открива, че няма царство на мъртвите и че подобно учения са по скоро демонски и подвеждат умовете на хората към вяра вживот след смъртта, но веднага, след като човек почине и че живите могат да контактуват с мъртвите. Това учение е бесовско и води към спиритизъм (контактуване с демони приемащи образа на починал човек, за когото се представят). Понятията царство на мъртвите и отвъден свят, може по скоро да се използва като украсяване на факта, че някой е починал и не е сред живите, напуснал е този свят, но не и като истина.
Надеждата на човечеството остава в жертвата на Исус на кръста за нашите грехове, благодарение на която за всеки човек е осигурена възможност да стане поданик на Божието царство и да живее вечно в един нов свят. Древните египтяни, гърци и други народи са вярвали, че има друг свят след смъртта, където животът продължава под друга форма, защото в човека е заложено от Бога да живее, без да умира. Така Бог е създал човека да живее, без да умира, според първоначалния му замисъл. Но поради грехопадението смъртта е навлезнала в човешкия род, тя е нещо неестествено за човека.
За да затвърдим нашата вяра в тази надежда за вечния живот, ни помагат библейските писания и по-точно тези, които съдържат пророчества за бъдещето и които са се изпълнили с точност, според дадените години. Те са само няколко. Освен тях научните факти подкрепящи библейския доклад за сътворението и произхода на живота на земята, също ни дават увереност за истините на Библията.
Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Както се казва творението със своята сложност само ни подсказва, че има свой създател, защото сложно устроеният животински и растителен свят, точно това ни разкрива. Също и мъртвата материя не може да създаде живот. Животът се поражда само от живота. Дори и да се допусне, че по някаква случайност от само себе си са се създали някакви аминокиселини, основната структура на живите организми, от тях не може да се създаде живот. Археологията също потвърждава истинността на Библията, както е казал Исус, че камъните ще свидетелстват за Него, ако учениците му мълчат – Евангелие от Лука 19 глава 40 стих.
https://www.chudesa.net/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82/