Category Archives: Архив

ОБЕЗВОДНЯВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ БР.173

Кои са предупредителните симптоми и как да избегнем дехидратацията

Обезводняването може да бъде проблем по всяко време, но е най- опасно по време на бременност. Когото сте бременна, не само, че имате повече нужда от повече вода, отколкото обикновено, но и вашето бебе също се нуждае от течности.Водата е от съществено значение за здравословното развитие на плода. Тя се използва за образуване на плацентата, която храни бебето
Дехидратация по време на бременност  може ад адведе до усложнения, като недостатъчно количество  околоплодна течност и недостиг на кърма.
Ако страдате от сутрешно гадене, опасността от обезводняване нараства, тъй като повръщането води  до загуба на течности и електролити=
Когато е обезводнено, тялото ви, започва ад изпраща предупредителни сигнали.Симптоми като сънливост, суха и лепкава уста, жажда, тъмножълта урина и липса на позиви за уриниране., главоболие и световъртеж са категорични признаци за обезводняване.
Леката до умерена дехидратация може да се елеминира  с приема на достатъчно течности, като особено подходящи за целта са рехидратиращи напитки. 
Най- добрият начин за поддържане на водния баланс по време на бременността  да пием най-  8 до 12 чаши вода дневно. Ако имате стомашно разстройство, опитайте се да пиете течности между храненията, а не по време на хранене, тъй като това може да влоши неразположението.
 предоставя: Мария Герасова- Спасова
тагове: обезводняване, бременност

МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ БР.173

db28c5539996dd07f4b59eacf26c9640

 

 

 

 

 

 

 

Петър Дънов

* Обичайте без да се влюбвате.Влюбването е подхлъзване в крива посока.
* Ако в твоята душа няма любов, това което направиш  отвън, нищо не струва.Не мисли, че като си дал някому сто лева, си направил добре.
* Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?
* Питате какво трябва да правите, за да ви обичат хората. Правете това, което прави Слънцето. Давайте!
* Има една любов, която е важна. Като кажа на един болен: “Аз те обичам”, а той стане от леглото и оздравее, значи, че наистина го обичам.
* Каквото и да вършите, да е проникнато от любов. Престъпление е да видиш каквото и да е без любов.
* Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате любов. Религиите са външната страна на живота.
* Като обичате някого, само Бог да знае за това.
* Ще се обичате, без много да се доближават и без много да се отдалечавате.
* Новото в света няма да дойде по механичен път. Всичко трябва да се роди отново.
Беинса Дуно
 подбра Мария Герасова- Спасова
 тагове: мисли, Учителя

 

 

РЕЛИГИИТЕ В МЕСОПОТАМИЯ БР.173

Развитието на древните религии в Месопотамия1 се характеризира с две поредни фази — шумерска и акадска, отговарящи на два големи периода от исто­рията на Двуречието. Месопотамската митология съ­що трябва да бъде разделена на два основни дяла: шумерски и акадски, понякога наричан вавилонски и асирийски. Трябва определено да се подчертае, че става дума за шумерска и акадска (вавилоно-асирийска) мито­логия, а не за шумеро-акадска. В известен смисъл двата дяла трябва да бъдат разглеждани поотделно, въпреки многобройните съвпадения и взаимната им обусловеност. По-често срещаме изложения за рели­гията на всеки от двата народа, докато митологията обикновено се разглежда като единно цяло.
Вавилонците преработвали и приспособявали шумерските митове и епоси. Подложени на значител­ни промени и преработки, тези митове и епоси често ставали изходна точка за нови произведения, изра­зяващи схващанията и вярванията на вавилонците и асирийците. В редица произведения пряката връзка с шумерските творби била затъмнявана, за да се нагодят по-добре към новите исторически условия н начина на мислене на семитските народи, С течение на времето учените установиха шумерските първо-извори на множество отдавна открити вавилонски митове и епоси. Такъв е случаят с вавилонския национален епос за Гилгамеш, чийто първообраз е шумерският херос.1 Всички опити за написването на шумерска н акадска митология представляват всъщност преди­словие към разработването на проблема в цялата му сложност. Благодарение на новите открития или на съвременното тълкуване на отдавна известните броят на митологическите източници, особено на шумерските, нараства непрестанно. Въпреки това съдържание­то на редица митове все още не е напълно възстано­вено, дори ако се използуват всички текстове, с кои­то разполагаме.
Шумерскпте и акадските митове съдържат всич­ко онова, с което жреците смятали за целесъобразно да запознаят обществото, за да задоволят жаждата на хората за знания и стремежа им да намерят от­говор на вълнуващите ги въпроси относно безсмър­тието на боговете и смъртността на хората, възник­ването на света и неговото устройство, и т.н. Шумерските митове и епоси, както по-късно вавилоно-асирийските, често намират отражение в митологическата литература на други народи, насе­лявали земите на Древния изток.
За Месопотамия
Месопотамия наричаме земята меж­ду Ефрат и Тигър с притоците им, която в общи линии покрива територията на днешния Ирак. На юг тя обхваща равнинния Вавилон, а на север — полупустинно степно плато. В древността навярно е била по-гъсто населена, отколкото сега, защото обработваема­та, плодородна и напоявана от двете реки площ е била по-обширна, давала е високи добиви и е осигурявала по-добри условия за живот на населението. Излишъ­ците от селскостопанските продукти били разменяни за суровини, които липсвали в Месопотамия: камък, дървесина, метали и др. Векове наред плодородната почва и благосъстоянието на многобройните селища привличали жителите на по-бедни или пренаселени земи. Такива нашественици били номадите от пусти­нята, нахлуващи от запад или югозапад, а от изток — планинските жители от Загър и т.и.
Според състоянието на днешните ни знания за Месопотамия се приема, че следите от човешки живот по нейните земи водят началото си от много далечно минало, дори от палеолита. Оскъдните находки, пот­върждаващи ранното присъствие на човека по тези места, произхождат преди всичко от Северна Месопо­тамия. Колкото повече се доближаваме до историче­ските епохи, толкова повече на преден план излиза Южна Месопотамия. Там именно възникват истори­чески засвидетелствуваните държави: Шумер, Акад, Вавилон и Асирия.
В началния исторически период на Месопотамия основен етнически елемент са шумерите и семитите, които заедно полагат основите на културното разви­тие на този район. Шумерите, вероятно дошли от Средна Азия, с течение на времето не устояват на напора на нахлуващите многочислени семитски номлади и в началото на II хил.пр.н.е. слизат от историческата сцена. По същото време семитите, прииждащи на нови вълни от Арабския полуостров, стават основ­ният етнически елемент, както в Южна Месопотамия (Вавилон), така и в Северна Месопотамия (Асирия) още в началото на II хил.пр.н.е. В края на IV и на­чалото на III хил.пр.н.е., може би малко по-рано от египтяните. Шумерите изразяват своя език в писменост, През втората половина на III хил.пр.н.е. те създават богата многожанрова литература с разнообразна те­матика. Семитските акади възприемат тази писменост, въпреки че езикът им коренно се различавал от шумерския. Именно поради съществуването на двата творчески етнически елемента Месопотамската кул­тура трябва да се разглежда като двуезична в хода на цялата нейна история.
През III и П хил.пр.н.е. в земите на Месопотамия нахлуват различни племена като завоеватели или заселници. Тези народи се различавали както по език, така и етнически. Тук можем да изброим гутеите, еламитите, хуритите и каситите. Дори пришълци като каситите, които останали по-продължи­телно в земите на Месопотамия, не оказали съществе­но влияние върху културата на местното население. Номадите, които нахлули масово и се заселили във Вавилон и Асирия, си служели със семитски език, но и те възприели акадския език и култура. Едва в края на II хил.пр.н.е. езикът на придошлите арамейци започва да се разпространява като говорим език и към средата на I хил.ир.н.е. заема мястото на отмиращия вече акадски език или по-точно на неговия вавилонски и асирийски диалект. До първите векове на нашата ера клинообразното писмо и акадскнят език продължават все още да се използуват в по-важните религиозни центрове.
Историята на месопотамската цивилизация се заражда преди около 5000 г. по южните граници на днешен Ирак. През IV хил. пр.н.е. непознатият шумерски народ, който нахлува в тези земи вероятно от Северна Азия, от планините на Тибет, неизвестно дали по море или по суша, се заселва по крайбрежие­то на Персийския залив (според шумерската традиция — най-напред в Ериду). По тези места винаги е имало недостиг на основни суровини: камък, метал и дървесина, които можели да улеснят развитието на цивилизацията. В замяна на това, благодарение на разклонената напоителна мрежа, земята била пло­дородна и имало глина, от която строели храмове, дворци, жилища и изработвали предметите на бита. Върху глинени плочки отначало с фигури, а после с клинопис шумерите записвали своите текстове, онези писмени документи, които ни дават възможност да проникнем дълбоко в историческия период,  за­почнал около 3000 г. пр.н.е.
Земите на Южен Ирак, където започват да се настаняват прииждащите шумери вече били населени. Там съществували добре развити поселища, чиито жители притежавали известни познания и опит в областта на строителството, земеделието и свързано­то с него напояване. Шумерите бързо се приспособяват към заварените условия, но внасят в живота на месопотамските жители много непознати за тях             ново­въведения. Шумерите — народ, който бил принуден да напусне азиатската си родина вероятно поради промени в климата или по други неикономически причини — бързо повдигат равнището на земеделието тук, въвеждайки усъвършенствувана система за на­появане на почвата. Основа на шумерската държавна организация са градовете-държави. Център на такъв град-държава е обграденият със стени сакрално-дворцов ком­плекс, на който са подчинени известен брой селища от близките околности. Това е замеделска формация, основаваща се на развито селско стопанство благода­рение на изкуственото напояване. За техническото състояние на широката система от напоителни канали по принцип се грижело цялото население. Център на политическия, стопанския и културния живот в шумерския град-държава дълго време било светили­щето.
Градът-държава се смятал за владение на мест­ното божество, чийто представител на земята бил човек, наречен ен. В началния период обаче контрол над града-държава упражнявали всички свободни жители, представлявани от съвета на старейшините. Всички решения били вземани на общонародни съб­рания. Сравнително рано начело на свободните жи­тели на града-държава започнал да излиза енси, на когото е поверена грижата за земеделието и за дру­гите форми на стопанския живот. В момент на опас­ност от неприятелско нашествие събранието на жите­лите избирало един от членовете, наречен лугал („голям човек”), който всъщност изпълнявал функ­циите па монарх. Първоначално той бил избиран подобно на енси, но с течение на времето някои вла­столюбиви личности оставали на този пост дори след настъпването на мирен период. Така се поставя началото па царската институция в Шумер, която постепенно станала наследствена. Лугал държал в ръцете си и политическата, и религиозната, и икономическата власт. Гилгамеш — прочутият шумерски герой, известен и от шумерските, и от вавилонския епос, бил ен и носел титлата лугал. Има случаи, когато едно лице носело две титли, напр. енси и лугал. Напоследък учените са склонни да приемат те­зата, че храмовете притежавали само около една осма от обработваемата земя, а останалата част се ползувала колективно от цялото население (по-рано се смяташе, че цялата обработваема земя е била собст­веност на светилищата). В процеса на развитие на земеделието някои членове на общината започнали да купуват части от земята със съгласието на старейшините, с което навярно било поставено началото на частните земевладения. Тези земи често били обра­ботвани от наемни или по-бедни жители, което довело до характерното за държавите на семитска Месопотамия разслояване на обществото. Населението се разделило на няколко прослойки: свободни хора — към тях се отнасят богатите земевладелци, жреците, царските чиновници, занаятчиите, земеделците и търговците; група от икономически зависими, но вероятно свободни хора; роби, каквито отначало били военнопленниците.
Не знаем със сигурност в каква степен им е въздействувала материалната и духовната кул­тура на заварените жители на Месопотамия. Можем да приемем, че около 3000 г. пр.н.е. е настъпил значи­телен разцвет на културата, характерна с монумен­тални строежи и произведения на изкуството на ви­соко художествено равнище. По същото време, как­то знаем, се появява и писмеността. Шумерската култура, чието влияние прониква дори в Египет. Независимо от това истинският шумерски „ренесанс” — политическото и културно възраждане па Шумер — започва не в Лагаш, а в могъщия център Ур при царуването на Трета династия на Ур. Пър­вият си период на разцвет този месопотамски град-държава преживява още в средата на III хил. пр.н.е., когато Ур става важно политическо, стопанско и културно средище. От това време са намерени вели­колепни царски гробници, които разкриват майсторството на шумерите. Около 2100 г. пр.п.е. Ур става седалище на владетелите от Трета династия и голям политически, стопански  и културен център на почти цяла Месопотамия. Многобройните документи сви­детелствуват за всестранната дейност на шумерите през този период. Тяхното възраждане е краткотрайно. Страната отново навлиза в период на размирици, предизвикани от нахлуването на нова вълна от семити-аморити. Третата династия на Ур губи град след град, завла­дявани от нашествениците. Последен удар на шуме­рите нанасят еламитите, които опустошават страната и столицата Ур и отвеждат в плен последния шумер­ски владетел. Шумерската държава окончателно престава да съществува.
След упадъка па Трета династия на Ур в много градове на територията на древен Шумер управляват местните династии. Доста бързо обаче започват да се издигат два центъра; Исин и Ларса. Разцветът на тези градове-държави продължава сто години и е наречен период Исин-Ларса. Тогава се поставя нача­лото на няколко вековния процес на спасяване от забрава на паметниците на шумерската писменост.
Хамурапи (1792—1750 г.пр.н.е.) — шестият вла­детел от вавилонската династия, наречена аморейска и един от най-великите владетели на древността обединява политически всички аморейски градове-държави, а след това и цял Вавилон. Периодът на управление на Първата династия на Вавилон (1894— 1595 г. пр.н.е.), особено по времето на Хамурапи, се смята за епоха на най-големия подем на месопотамската цивилизация, характеризираща се с високо материално благосъстояние, вътрешна стабилизация. (Хамурапи въвежда задължителни за всички закони;
Виж стелата-законник на Хамурапи), културно развитие и политическо надмощие в Древния изток. Тази епоха е добре документирана посредством разнообразни и мно­гобройни текстове, които засягат както всекиднев­ния, така и обществения живот. Поради всички тези причини периодът се определя като класически. Старовавилонското езиково, научно и културно наслед­ство е просъществувало като образец, достоен за подражание, чак до упадъка па месопотамската  държава.
Друга семитска държава, възникнала в резултат на аморейското нашествие е Асирия, разположена в североизточната част на Месопотамия. След западането на града-дьржава Ур, Асирия за дълго остава политически независима от Юга. Двете държави, Вавилон и Асирия, с население, говорещо на сродни диалекти на акадския език, в продължение на повече от хиляда години са най-големите сили на Месопотамия, които често си съпер­ничат политически. Все пак Вавилон запазва доминиращата си роля, в областта на изкуството. Около 1595 г. пр.н.е. настъпва упадък ни Старо-Вавилонското царство. През същата година, хетският владетел Мурсил I напада Вавилон и разграбва столицата.
През Новоасирийския период IX – VII в. пр.н.е. най-прочут владетел, със заслуги и в областта на културата, е Ашурназирпал II, чиято строителна дейност в Нимруд е потвърдена и от съвременните археологически проучвания. През VII.в.пр.н.е. Асирия става военна сила. След многобройни вой­ни, тя покорява почти целия Древен изток и държи в подчинение завладените земи, като изселва жители­те им или ги подлага на безпримерна експлоатация и жестокости. При управлението на Асархадон (681 — 669 г.пр.н.е.) Асирия завладява за кратко време част от Долен Египет и достига върха на своята експанзия, но по отношение на съседен Вавилон, тя не намира правилна формула за съжителство. През I хил .пр.н.ера, тя често е по-силна политически от Вавилон, който обаче я превъзхожда в областта на културата, кое­то навярно го е спасило от пълно унищожение. По времето на последните асирийски владетели се проя­вява явна загриженост за литературното наследство и настъпва небивал разцвет на асирийското изкуст­во.
Ашурбанинал (669—631 ? г.пр.н.е.) събира в биб­лиотеката си в Ниневия преписи на вавилонски и шумерски произведения от всички по-важни културни средища на Месопотамия (общо около 20 000 плочки). Не бива да забравяме, че подобни центрове, макар и в по-малък мащаб, възникват и при управлението на други асирийски владетели. В края на VII.в.пр.н.е. могъщата асирийска държава внезапно запада, поради едновременното нашествие на медите от Иран и на вавилонците. През 612 г. пр.н.е. пада Ниневия , последната столица на асирийските царе.
Нововавчлонското царство (625—539 г.пр.н.е.) в много области се опира на старите традиции от най-блестящите периоди на Вавилон, от II и дори III хилядолетие. Начело на държавата застава т.нар. Халдейска династия, сродена с арамейците. Основоположник на династията е Набопаласар, покорител на Асирия. Най-голям политически и културен по­дем, Вавилон достига при царуването на неговия син, Навуходоносор II. Провинции на могъщата държава стават както Месопотамия, така и Сирия, Палестина и една част от Египет. През 539 г. персийският цар Кир II, наречен Велики, покорява Вавилон, завладява цяла Западна Азия и Египет. Така в продължение на две столетия, Месопотамия става част от Персийската империя. След това, тя попада под властта на различни владете­ли, дошли от изток или от запад, докато през VII. в. от н.е. бива завладяна от арабите. Непрестанният прилив на пришълци в Месопо­тамия не спомага за хармоничното развитие на съще­ствуващите там държави. Той довежда до периоди на застой и „варваризация” на културата, но също така я обогатява с нови елементи. Най-важният цен­тър на месопотамската култура е Вавилон. Там имен­но шумери и акадци съжителствуват векове наред и създават високоразвита цивилизация, която се раз­простира по съседните земи. Наследници на тази култура стават другите семитски народи, най-напред амореите, а после халдейците, които се числели към заселените по тези територии арамейски племена. Най-големия си разцвет вавилонската култура до­стига по времето на Хамурапи и на неговите синове. През следващите векове възпроизвеждали старите образци или заимствували от тях, но липсвали нови, творчески културни фактори и духовният живот за­костенял в рамките па традиционните канони.
След политическия упадък на Вавилон, върху неговата култура се наслояват все повече чужди влияния. Въпреки това, неговото въздействие про­дължава да бъде силно. Ашурбанипал нарежда да бъдат преписани ста­рите шумерски и вавилонски произведения за прочу­тата си библиотека в Ниневия. Картината на вярванията в Месопотамия не е еднородна, поради тяхната различна етническа и ис­торическа основа. Първият различим пласт от този сложен образ, са елементите на праисторическите вяр­вания в природните сили и в безличните, по-висши тайнствени сили. Следи от тези вярвания откриваме и в някои елементи и форми на шумерския култ. Към най-старите вярвания се отнасят и култът към плодовитостта, чийто израз бил култът на богиията-майка, магията, свързана с определени предмети и знаци, и вярата в задгробния живот.
Народите, които завладели по-късно Месопота­мия, преди всичко шумерите, акадците н аморейските западносемитски племена, донесли своите традиции, вярвания и култови обичаи. В ония времена завоевателите или пришълците не налагали религията си на заварените народи, а лесно приемали техните култове, особено ако тези народи се числели към по-високо развита цивилиза­ция. Така аморейските племена възприели религиоз­ните представи и пантеона на шумерите. По този начин много традиции се сливали, взаимно се про­никвали и ставали основа за по-нататъшно развитие на религиозната мисъл.
Шумерите, които за сравнително кратко време дошли отдалеч и били изолирана етническа група в Месопотамия, запазили чувството си за единство и културна принадлежност, въпреки че били обособени в градове-държави и непрекъсното нападани от чуж­ди племена. Това единство проличава особено ясно в общата религиозна система на всички градове-държави, независимо от политическото съотношение на силите. Разбира се, съществували и местни тради­ции и култове на божества с ограничено разпростра­нение. Когато някой от градовете-държави постигал надмощие над другите, култът на неговия бог-покровител несъмнено се засилвал, но без да се нару­шава йерархията на единния шумерски паптеон.
Най-висша догма в шумерската религия била вярата в извечната сила, управляваща природата, н в еднородността на материята, от която са възник­нали всички форми на живот, съществуващи в кос­моса. Според това схващане боговете не са създатели нито на праматерията, нито на управляващите я за­кони, а както и другите форми на живот са сътворени от първичната материя през поредните етапи на фор­миране на вселената. Първите богове обаче притежавали способността да създават следващите разнообразни форми на ма­териалния свят и абстрактните понятия, както и да предначертават законите, на които тези форми ще се подчиняват, т.е. да определят тяхното предназна­чение. От свързаните в праматерията елементи небе (ан) и земя (ки) пръв се родил бог Ан(Ану), персонифика­ция на небесата. Ан заемал главно място в пантеона на древна Месопотамия и бил цар на боговете, които обитавали най-горната част на небето. Сливайки се със земята ки, той станал баща на Енлил, който олицетворявал третия от основните космически еле­менти — въздуха. Ан също така отделил небето от земята и станал неин господар.
Антропоморфна форма на първичната земя-майка ки била богннята-родоначалница Нинту, наричана още Нинмах, Нинхурсаг, Аруру. Тя дала живот на редица поколения богове и — според традицията — създала човека. От праматерията произлязъл и четвъртият велик шумерски бог — Енки, изпълнител на плановете на Енлил, организатор па земния живот, господар на животворните сладки води абзу. Тези четири богове били наречени създатели.
През цялата хилядолетна история на Месопотамия те запазили мястото си в пантеона, запазили функциите и имената си с изключение на бог Енки, наречен от семитите Еа
От връзките на първите богове се родили след­ващите поколения божества, между които всеобщо почитани били астралните богове: Нана (Манна) — бог на луната, у шумерите наричан също Зуен, а у семитите — Син; Уту, семитският Шамаш — бог на слънцето; богинята на любовта и войната Инана (Инанна) — господарка на планетата Венера, отъждествявана по-късно със семитската богиня Ищар. Предимството на астралните божества и на четирите, споменати преди това, се състояло в способността им да предначертават съдбата на нещата, които съз­давали за живот.
Върховната власт в света на боговете упражня­вало, както изглежда, великото събрание, в което влизали боговете, определящи съдбите, а също и Анунаките (Ануннаки) — „великите богове”. Събранието издавало присъди над божествата, които нару­шавали върховните закони, н вземало съдбовни ре­шения, напр. за унищожаване на човечеството. Родствената връзка между отделните божества според местните традиции е различна.
Характерно е, че едни и същи божества имат двойна роля: например Инана е дъщеря на Нана, а понякога на Ли или на Енки, съпруга е на Ан, а също и на бог Думузи. Боговете-бащи често вземали дъщерите си за съпруги. Светът на боговете напомня добре организирано човешко общество. Властта е разпределена според установена йерархия, функциите на отделните бо­жества са точно определени, законите и нормите на поведение — неоспорими и строго спазвани. Тяхна­та обща цел била да поддържат хармоничното разви­тие на вселената съгласно с върховните закони и с предначертаната й роля.
Боговете обитавали извънземните селения, но често пребивавали на земята, където имали свои домо­ве – храмове в определени градове. Всеки град бил седалище на съответния бог-покровител, избран за него от Енлил, а може би по-късно от бог Енки. Великите богове имали свои култови места в отдел­ните градове, но с това не се омаловажавала върхов­ната власт на местните божества-покровители. Пок­лонниците изразявали своята почит към боговете, като правели жертвоприношения в храмовете, т.е. донасяли им необходимата храна, напитки, облекло и скъпоценности. Строителството на величествени храмове и редовните жертвоприношения били основ­но задължение на владетелите и на всички поданици. Увеличаването на богатствата и усъвър­шенствуването на организацията на земния живот също спадало към религиозните задължения, тъй като то ставало съгласно волята на боговете, които сът­ворили за тази цел хората. И боговете, както хората, образували семейства. Сърдечни чувства свързвали родители и деца, братя и сестри. Между боговете често избухвали свади, те се поддавали на различни изкушения и слабости, а когато нарушавали извечните закони, събранието на боговете определяло наказанието, като например пребиваване в подземния свят. Богът можел дори да се срещне със смъртта, но неговата безсмъртна при­рода му давала възможност да се върне към живота.
Шумерският пантеон винаги е бил многочислен и с течение на времето все повече се разраствал. Шумерският списък на боговете, датиращ от първата половина на III хил.пр.н.е. наброява около 700 име­на, а големият списък от I хил.пр.н.е., включващ шумсрския н вавилоно-асирийския пантеон, съдържа близо 2500. В отделните градове-дър-жави съществували и групи от местни божества със свои особен култ. Те също били многочислени и се променяли през различните епохи. В града-държава Лагаш са открити документи, даващи подробности за период от неколкостотин години, засягащи местния пантеон. Така например при управлението на Гудеа в края на III хил.пр.н.е. списъкът на почитаните божества съдържал близо 70 имена. Няколко века по-късно този брой нараснал на 90. Голяма група божества, несъмнено с твърде стар произход, олицетворявали природните сили и се рад­вали на всеобщ култ. В тази група влизат Ишкур — бог на ветровете, дъждовете и бурята, отъждествявай по-късно със семитския Адад; Гибил и Нуску — бо­гове на огъня; Ентен — покровител на зимната при­рода н Емеш — на лятото. Господарите на приро­дата били тясно специализирани. Например бо­гиня Ашнан закриляла посевите и дори се отъжде­ствявала с тях. Бог Лахар отговарял за овцете, а богиня Нанше покровителствувала риболова.
Друга група богове били покровители на раз­личните занаяти и изкуствата. Към нея се числят: богинята на мъдростта н покровител на писателите Нидаба; Мушдама — покровителят на строителството; Кула (Кулла), който надзиравал изработването на кирпича; Енкимду, който се грижел за бентовете и напоителните канали; Утту — богиня на вегетацията, по-късно покровителка на тъкачеството; Гула – лечителката, възвръщаща здравето и живота на болните и умиращите, Нинурта — бог на войната и лова, отъждествявал с бог Нингирсу от Лагаш.
Към боговете на вегетацията, чийто култ навяр­но също се корени в най-старите традиции, се отна­сят широко почитаният бог Нингишзида, изобразяван често като смок, т.е. символ на възраждащата се природа, и бог Думузи, един от главните герои в шумерските митове. Неговият образ е особено инте­ресен н добре илюстрира сложността на месопотамския култ. Според най-старите преписи Думузи из­глежда е бил бог-пастир, чийто култ имал чисто местен характер и не надхвърлял района на Урук и Бадтибира. Свързан с великата богиня като неин любим и съпруг, той постепенно станал олицетворе­ние на плодовитостта, на възраждащата се природа и започнали да го отъждествяват с другите божества на вегетацията. В този аспект неговият култ се раз­пространил из цялата страна. Свидетелство за това са дори различните имена, давани на Думузи; Думузи-абзу край южните гра­ници на Месопотамия, Думузи-Амаушумгалана в земеделския район Урук-Кулаб (при което название­то Амаушумгалана вероятно е на по-старо божество на вегетацията), Думузи-ам („див бик”) и Думузи-сипад („пастир”) — божество-покровител на свинете в скотовъдння ройои на Бадтибира. В една от митологическитс традиции бог Думузн е представен в под­земния свят като съдник в Страната на мъртвите. Митовете, описващи различни епизоди от живота на Думузи, не ни дават цялостна представа за функ­циите и характера му, но това се обяснява със слож­ния произход на неговия култ и с факта, че много­бройните превъплъщения, дейности и родствени връз­ки на отделните божества не затруднявали тогаваш­ните жители.
Отделна група в пантеона представляват бо­жествата на подземния свят и на Страната на мърт­вите, наречена арали. Тяхна владетелка е Ерешкигал заедно със съпруга си Нергал. В свитата й влизат пратеникът и същевременно бог на бедствията Намтар, както и отреди демони. По-нисшестоящи боже­ства са: Нети — пазачът на вратите, писарят на име Димпимекуг, както и лодкарят, превозващ мъртвите през реката на подземния свят. Съдници на мърт­вите са различни богове, между които е и Гилгамеш — легендарният герой и владетел на Урук.
От края па IV хил.пр.н.е. в земите на Месопо­тамия се заселват все повече номадски семитски пле­мена, като я завладяват постепенно, но трайно чак до създаването на великите държави Вавилон и Асирия. Чергарските племена били на значително по-ниско културно ниво от ш у мерите. Ето защо те поч­ти изцяло възприели както религиозните представи па шумерите, така и тяхната богато развита цивили­зация. Обаче в процеса на адаптирането семитите въвели много преобразования, отговарящи на техни­те традиции и наклонности, а изменящите се политически условия също оказали влияние върху религиоз­ните системи на II и I хил.пр.н.е.
През този период преди всичко се формирала ре­лигията от държавен тип, признаваща абсолютното върховенство на божествата на онова племе, което управлявало в момента страната. Съсредоточава­нето на култа около личността на един бог, който фактически засенчвал целия останал пантеон, като приемал основните функции и качества на другите богове, не означава още монотеизъм. Целият сложен свят на боговете на месопотамската земя формално продължавал да бъде признаван, но съществувал като че ли в изолация. Нишката, която го свързвала с настоящия, живия култ на бога, била само генети­ческата връзка — приемали, че баща на този бог е един от главните древни шумерски богове и че събранието на боговете му е дало права да управля­ва света от тяхно име, т.е. старите култове били съгласувани с новото тълкуване на вярата. Така се изявявала открито семитската склонност към по­читане на едно-единствено божество с власт над це­лия свят.
По този начин начело на вавилонския пантеон застанал местният бог на Вавилон — Мардук. В желанието си да го издигнат и да популяризират култа му в цялата велика държава вавилонските жре­ци го представяли като син на бог Енки/Еа и така го свързвали с групата на главните богове-създатели на шумерския пантеон. След като излязъл победител в борбата с първичните зли сили, Мардук бил въз­награден от събранието на боговете с власт над целия свят – този факт бил съобщаван на всички племена посредством вавилонските митове за сътворението на света, декламирани на новогодишния праз­ник.
http://www.ikant.info/mesopotamia.html
 тагове: религиите, Месопотамия

ЗАКОННИК НА УР-НАМУ/ШУЛГИ БР.173

ТАБЛИЧКАТА СЪС ЗАКОННИКА НА УР-НАМУ/ШУЛГИ

Законника се счита за най-ранния законодателен паметник достигнал до наше време. Законодателният акт на Урукагина издаден около 2400 г.пр.н.е.(или 2670 г.пр.н.е.) го предхожда по време, но това по същество е само реставрация на съществувалия преди това правен ред. Законника на Ур-Наму/Шулги също има за цел до ограничи чиновническия произвол подобно на по-раншния правен акт на Урукагина и по-сетнешния на Хамурапи. В сравнение със законите на Хамурапи, при наказателно-правните разпоредби в акта на Ур-Наму/Шулги прави впечатление, че поне в запазената част при санкцията се предпочита откупа (паричното обезщетяване), вместо талиона (причиняване на същата вреда, т.е. «Око за око, зъб за зъб»).
Доскоро създаването издаването на законника се приписваше на Ур-Наму, основателя на ІІІ династия на Ур. Сега обаче, някои от изследователите считат, че законника е дело на неговия син Шулги (2093-2046г.пр.н.е.). Табличката на която е записан текста не е добре запазена. Могат да се прочетат пролога и няколко параграфа.
2.РАЗПОРЕДБИ
§ 4 Ако жената на човек е завлякла друг човека, и той е спал с нея, той (т. е. мъжът й да) убие тази жена. В това прелюбодеяние той (т. е. прелюбодееца) да бъде свободен (от наказание).
§ 5.Ако човек злонамерено лиши от невинност девствена робиня на друг човека, този човек е длъжен да заплати пет сикли сребро.
§ 6.Ако човек е оставил своята жена, която не е била преди омъжена, той е длъжен да заплати една мина сребро.
§ 7.Ако той е оставил (бивша) вдовица, той да плати половин мина сребро.
§ 8.Ако пък той е съжителствал с вдовицата без … брачен договор, той не длъжен да и плаща нищо…
§ 10.Ако човек е повдигнал срещу друг човек обвинение в … (магьосничество) и го е подложил на изпитанието на Реката и Бога-Река го е очистил, то този, който го е подложил на изпитанието, е длъжен да заплати три сикли сребро.
§ 11.Ако човек е повдигнал на жената на друго човека обвинение в прелюбодеяние, но бога на Реката я е очистил, обвинителя е длъжен да заплати една трета мина сребро.
§ 12.Ако (бъдещия) зет е влязъл в дома на своя (бъдещ) тъст (с подаръци), а после тъста е дал неговата невеста на друг човек, той (тъста да) му върне дадените дарове двойно.
§ 13…. той да му плати две сикли сребро.
§ 14.Ако роб или (?) робиня са избягали (?) и са пресекли пределите на града, (а друг) човек ги е върнал, стопанина да плати на този, който (ги) е върнал две (?) сикли сребро.
§ 15. човек е повредил на друг човек с оръжие (?) крайник, той да плати десет сикли сребро.
§ 16.Ако човек е строшил на друг човек с оръжие кост, той (да му) плати една мина сребро.
§ 17.Ако човек с нож (?) е отразял на друг човек носа, той да плати две трети мини сребро.
§ 18.Ако той му е отрязал пръстите (?) … за всеки пръст (?) той да плати … сиклеи сребро.
§ 19.Ако той му е избил зъбите, той да плати по две сикли сребро (за всеки зъб?)…
§ 21…. той да даде15. Ако той няма робиня, той може да плати десет сикли сребро. Ако той няма у себе си сребро, той може да плати с друго имущество.
§ 22.Ако нечия робиня (като) се е счела за равна със своята господарка се скара с нея, тя (господарката) да и натрие устата с 1ка сол.
§ 23.Ако нечия робиня (като) се е счела за равна със своята господарка я е ударила …
§ 25.Ако човек е встъпил (като) свидетел (в съда) и е уличен в лъжа, той да плати петнайсет сикли сребро. ,..
§ 26.Ако човек е встъпил (като) свидетел (в съда), но е отказал да даде клетва, той да възмезди спорната сума.
§27.Ако човек злонамерено е обработвал поле, принадлежащо (на друг) човек, и той (собственика е) възбудил против него съдебно дело, но този пренебрегне, този човек да загуби своя труд.
§ 28.Ако човек наводни полето на друг човека с вода, той да отмери (на стопанина на полето) три гура ечемик за всеки ик16 от полето.
§ 29.Ако човек е отдел на друг човек обработваемо поле за култивиране, но този не култивира полето и го направи да запустее, той да отмери (на стопанина на полето) три гура ечемик за всеки ику от полето.
3.БЕЛЕЖКИ
Превода е направен по изданията: Cramer S. N. Ur-Nammu Law Code. – Orientalia, 1954, 23; Gurney 0. R, Cramer S. N. Two Fragments of Sumerian Laws. Assyriological Studies, 1965, N 16; Finkelstein G. G. The Laws of Ur-Nammu. Journal of Cuneiform Studies, 1969, XXII, N 3-4.; Афанасьева В. К. Фрагменты Законов Ур-Намму – в кн.: Хрестоматия по истории Древнего Востока. М., 1963, с. 188 и сл. Превод и коментари Якобсон В. 1.гур – курру, използвана в Шумер и Вавилония единица за обем, равна приблизително на 252,6 л. Зърното измервали по обема, а не по теглото. 1 гур = 300 ка (сила)
2.ка- шумерско сила, единица за обем в Шумер и Древна Вавилония равняваща се на 0,84 л (понякога та 0,42 л). 300 ка (сила) = 1 гур.
3.Ану– шумерски бог на небето. През втората половина от управлението на персийската династия на Ахеменидите Ану става върховен бог на град Урук, отъждествявайки го (по мнението на И. М. Дяконов), с Елах-шемаййа – семитското обозначение на Ахурамазда.
4.Енлил – акадско Елил, на шумерски “владетеля на ветровете.” Един от главните богове в шумеро-акадския пантеон редом с Анум и Енки, покровител на Ниппур, неговия главен храм в този град носил името Екур. Бог на плодородието и въздушните стихии. Според митовете бил син на Анум и богинята на  земята Ки, отделил небето от земята и дал на хората селскостопанските оръдия. В списъка на боговете от Тар той заема второ място след Анум, но още тогава в някои митове му се отреждало първенството. От втората половина на III хил.пр. н.е. Енлил става глава на шумерския пантеон. Съпругата му била Нинлил, първородния син Нан, бог на Луната, а другите синове – бога на  войната Нингирсу (Нинурта), бог на подземния свят Нергал и бога на съдбата Намтар, роден от владетелката на подземния свят Ерешкигал. Символ на Енлил била рогата тиара.
5.Нан- (Наин), акадско. Син, в шумеро-акадската митология бог на Луната. Бил е покровител на град Ур, където в чест на Нан бил посветен храм – Екишнугал. Нан бил първороден син на Енлил и Нинлил. Той се родил в подземния свят, а после се възнесъл на небето. Само при новолуние Нан се спускал в долния свят. Неговата съпруга е – Нингал, а деца – бога на Слънцето Уту (акадското Шамаш), Инана (акадско Ищар) и Нумушда – бога-покровител на град Казалу. Знакът на Нан е полумесец. Често бил асоцииран с ” бик с лазуритова брада”.
6.Ур- шумерско Урим, съвременния Тел-Мукайяр на 20 км югозападно от град Насирия в Ирак, древен град в Долна Месопотамия. Поселището възникнало през V хил. пр. н.е. През IV хил. пр. н.е. Ур станал град. Ур бил открит от Тейлър, но мащабни разкопки били проведени от Вули през 20- години но ХХв. През XXV в. пр. н. е., по време на I династия на Ур, бил силна държава, просперирала благодарение на морската търговия. Бог-покровител на Ур бил лунния бог Нан. В негова чест цар Ур-Наму построил огромен зиккурат. В течение XXIV-XXII в. Ур бил подчинен на съседните градове-държави Лагаш, Уме, Урук, после на царството Акад и кутиите (гутиите). Около XXI в. пр н.е. станал столица на III династия на Ур, която паднала към 2000 г. пр. н.е. под натиска на амореите. От XVII в. пр.н.е. бил под властта на Вавилонското царство, а от VI в. пр.н.е. на Ахеминидското. Към края на IV в. пр.н.е. Ур дошъл до упадък.
7.Ур-Наму(2112-2094 г. пр.н.е.) – шумерски владетел, основател III династия на Ур. Ур-Наму бил съратник на Утухенгал в борбата с гутеите (кутийските племена).След като завоевателите били прогонени и Утухенгал неочаквано загинал,  Ур-Наму си присвоил титула “цар на Шумер и Акад”, което подчертавало обединението  под негова власт на юга и севера но страната. той отделил голямо внимание на строителството на иригационни системи и възстановяването на разрушените по времето на владичеството на кутиите храмове, вкл. и храма на Нан, по-известен като зикурата в Ур.
8.Нинсун – шумерска богиня на земните недра. В пролога към закона на Шулги тя се споменава като майка на Ур-Намму. Нейния храм в Урук се наричал Егалмах.
9.Енси – (чете се също патеси или ишаку) бил първоначално изборен старейшина или жрец, който по-късно се превърнал във владетел на отделен шумерски град-държава.
10.Лагаш– град-държава (съвр. Ел-Хиб) в Шумер, разположен на север от Ур. В писмени паметници Лагаш се споменава от XXVI в. пр.н.е. до времето но Селевкидите ( II в. пр.н.е..). Разцвета на Лагаш се отнася към управлението на I династия, основател на която бил Ур-Нанше (XXV-XXIVв. пр.н.е.). После бил завоюван от акадския цар Саргон. През XXII в. пр.н.е. Лагаш преживял нов подем при владетеля Гудеа. После бил подчинен на Ларс и от следващия век Лагаш загубил своето значение.
11.Уту- шумерски”светлия”,”сияещия”,”ден”. В шумерската митология бог на Слънцето, син на Нан, бог на Луната, брат на Инан, негова съпруга била Шенирда. Денем Уту пътешествал по небето, а нощем се спускал в долния свят, за да го освети. Основно място на култа на Уту бил Урук, по традиция той се считал за основател на I династия на Урук. Често бил изобразяван с лъчи на гърба и сърповиден нож в ръка.
12.мина- ( шумерско мана) мярка за тегло в Шумер и Вавилония – около 505 г. 1 мина = 60 сикли (шумерско гин); 60 мини = 1 талант (шумерско гу)
13.сикла – шумерско гин, вавилонска единица за тегло, равна на 8,4 г, 1 сикла =1/60 мината. В старовавилонския период 1 сикла злато = 6 сикли сребро; при Навуходоносор 1 сикла злато = 12 сикли сребро и 1 сикла желязо = 8 сикли сребро.
14.Става – дума за така наречения „божи съд”. В законите на Хамурапи също се говори за изпитанието пред Богът-Река, т.е. свещената река Ефрат – § 2, но подробности как се провеждал този съд на реката не са известни.
15.Навярно – липсващия текст е свързан с убийство на роб. Тъй като робите се считали за вещ, те можело да бъдат заменени с други такива.
16.16. ику – мярка за площ в Шумер и Вавилония равна на около 3528 кв.м; 1 ику = 100 сар. Сар означава буквално „градина”, в Шумер и Вавилония мярка за площ равна приблизително на 35 кв.м. 1 сар = 60 гин = 180 ше; 100 сар = 1 ику; 1800 сар = 1 бур ~ 6,35 га.
 https://docs.google.com/document/d/1sqrgP0k_hbRxLMospMgSJEk4PhXdGFuhGMLJRLGKvLo/edit
 тагове: законник УР- НАМ/Шулги
 
 

ЕГИПЕТСКО ИЗКУСТВО БР.173

Река Нил, най-дългата в света, управлява всекидневния живот в голяма част от Египет и до днес. По пътя си двата и ръкава Сини и Бели Нил се подхранват от множество притоци и серия от шест водопада, тече 450 мили до Кайро и се разлива в обширна делта, оттичаща се в Средиземно море. Така се създава плодородна долина благодрение на ежегодните речни наноси, отвъд която се простира “червената земя” – пустинята. Няколкостотин години тези земи се управляват от отделни владетели, а по-късно възникват две съперничещи си царства -Горен Египет на юг и Долен Египет, близо до делтата на река Нил. Вероятно Горен Египет бил по-напреднал и след серия от войни помежду им, владететелите на Горен Египет покоряват Долен Египет и обединяват двете царства. Те превърнали долината на Нил от Асуан до делтата в една-единствена държава и увеличили плодородието и чрез регулиране на речните води с язовири и канали. 
Старо царство
В трети век пр. н. е. жрецът Мането разделя списъка с царете на 31 династии, практика, която следваме  и днес. Историята на Египет започва с Първа династия малко след 3000 г.пр.н.е.
Един от царете,помогнали за обединяването на Египет, бил Нармер, известен ни от церемониална плоча, наричана Палета на Нармер - 3150 – 3125 г.пр.н.е., определяна като най-старото произведение на изкуството. Това вече не е примитивно изкуство, и в същото време за първи път представя историческа личност – цар Нармер при победата му над Долен Египет. И тъй като обединението вече е било факт при по-ранни царе, вероятно палетата имала церемониално значение. Сцените от двете страни са красноречиви в посока на това предположение. Йероглиф означава “свещено картинно писмо”, така че можем да кажем – част от релефните изображения върху плоската повърхност  са йероглифен текст, който можем да прочетем. От едната страна е цар Нармер с бялата корона на Горен Египет, сграбчил косата на своя паднал враг, готвещ се да го убие с жезъла си. Под тях – сгърчените тела на още двама пленници. Пред лицето на царя горе вдясно се вижда сокол над туфа папирусни растения, държащ въже, свързано с човешка глава, “израстваща” от почвата като растенията. Този образ означава сцената от целия релеф и има символно значение – като клинописно писмо. Главата и папирусите означават Долен Египет, а соколът – бог Хор, покровител на Горен Египет. На другата страна на плочата царят носи червената корона на Долен Египет на бойното поле, върви след група знаменосци и оглежда труповете на обезглавените вражески воини. В долната част – отново виждаме на символно ниво изображение на победата. Значението на централната фигура с два лъва с преплетени змийски вратове не е много ясно и няма аналог в египетската символика от всички периоди на тази цивилизация. Вероятно месопотамска символика от преди появата на клинописното писмо.
 Египетският стил

Подреждането на елементите в палетата на Нармер ни дава яснота за една вътрешна логика и поразяващо чувство за ред. Разделена на хоризонтални ленти като редовете в текст, а всяка фигура стои върху хоризонтални ленти, маркиращи земята, ще ги наричаме земни линии. Съвременният начин на изобразяване с търсене на пространство и многоплановост би изглеждал абсурден за египетския художник, и напълно безсмислен точно, както би бил и за всеки неолитен художник. Тук целта не е образността, а яснотата. Ъгълът на гледната точка се променя само до 90 градуса, все едно, че се гледа през стените на куб. Така стават възможни само три гледни точки – анфас, профил и вертикално отгоре, както е при детските изображения. Всяка друга позиция се смята за унизителна за изобразения и се допуска в много редки слуаи, когато трябва да се покаже победен враг като например гърчещите се врагове в долната част на изобр. под царя на предната страна на палетата. Когато египетският художник иска да покаже величието на една фигура, той съчетава две гледни точки – глава и долна част в профил, тяло и ръце – анфас. Този начин за изобразяване и изтъкване на високопоставени личности остава непроменен 2500г., може да се види в голямата фигура на Нармер. За всички незаслужаващи почит персонажи остават сложните и от наша гледна точка по-реалистични начини за изобразяване на движения и пози, но унизителни от гл. точка на египетския канон..
Старо царство. Трета династия. Разцвет и развитие в изяществото, което видяхме по-горе, развиващ се напълно около пет века по-късно, при Третата династия, по-специално под управлението на Джосер, най-великият от владетелите на тази династия.  В гробницата на Хезире, един от високопоставените му придворни, е намерен изкусен дървен релеф, изобразяващ го с атрибутите на неговия ранг, включително материали за писане, явно, бил книжовник приживе. Изображението е в строг канон, но пропорциите са по-балансирани и хармонични. Извайването на физическите детайли показва проницателна наблюдателност на изработката.    
1                                                           2       
  
3                                                                              4
                                           5,6
                                          7, 8
    
9, 10
    
11                                                          12
  
13                                                                                14
  
15
 
Архитектура. Мастаби (4),  пирамиди, некрополи. Имхотеп е първият архитект, чието име остава в историята.със стъпаловидната пирамида на  Джосер и Некропола към нея.
Четвърта династия - пирамидите в Гиза на Микерин, Хефрен и Хеопс.
Великият Сфинкс
Скулптурни портрети
 Декорация на гробници
Седящ писар от Сакара
Средно царство – 700 години нестабилност. Важни династии за изкуството от този период -11та и 12 та. 
2040 – 1674 г.пр.н.е. Египет е завладян от Хиксосите за 150 г.
Архитектура, портрети. Портрет на Сезострис Трети. Портрет на Сенуи – изтънченост и младежко излъчване.
Ново царство. Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династияслед хиксосите.  Просъществува 500 г.
Стенописи и релефи. Тутмос, подобно на Имхотеп е най-прославеният художник, скулптор и архитект от това време.
Архитектура – Храм на царица Хатшепсут
Ехнатон
Тутанкамон
Папирусни свитъци
Късна архитектура – Храмът в Карнак.
Залезът на Египет

http://ehnaton.blog.bg/izkustvo/2012/11/10/egipetsko-izkustvo.1018914

тагове:египетско, изкуство

ТУРЦИЯ БР.173

 

Регион: трансконтинентална страна,  разположена най-вече на Анадола в Западна Азия  и в Източна Тракия в outheastern Европа.  Площ Обща: 783562кв. км  брегова линия : Черно море, Мраморно море, Егейско море, Средиземно море  Capital: АНКАРА

Konya  

Мевляна Джалал ал-Дин Руми  популярен в света наанглоговорящите просто като Руми (30 септември 1207 17 декември 1273) като персийски поет, юрист, богослов, и суфи мистик на 13-ти век. Иранци, турци, афганистанци, таджики и други централноазиатски мюсюлмани, както и на мюсюлманите в индийския субконтинент  много оценяват неговото духовно наследство през последните седем века.
 


Гробницата на Мевляна в Mevlana Museum 

 Гробници на дервиши в Mevlana Museum  

Седем съвети на Мевлана
 

Джамията и светилище на Шамс Tabrizi
 
Шамс Tabrizi (11851248) е персийски мюсюлманин, който е считан за духовен ръководител на Мевляна Джалал ал-Дин Руми, известен също като Руми и е посочен с голяма почит в поетичен сборник Rumis, по-специално “Творчеството на Шамс от Табриз” .  Според преданието, че Шамс преподава Руми в уединение в Коня за срок от четиридесет дни, преди да бягат за Дамаск. Гробницата на Шамс Tabrizi наскоро бе номиниран за да бъде в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
 

 Шамс Tabrizi джамия и храм – интериор 

Mevlana Museum

 

   

 авторизиран превод Мария Герасова- Спасоваhttp://somediffrent.blogspot.bg/2013/04/see-turkey-from-my-sight.htmlтагове: Турция

ЧЕТИРИГОДИШНИЯТ МОДЕЛ КРИСТИНА ПИМЕНОВА БР.173

Kristina Pimenova е само на 4 години, но тя вече е много добре известно момиче в модната индустрия.
авторизиран превод Мария Герасова- Спасова
http://somediffrent.blogspot.bg/2011/12/4-year-old-model-kristina-pimenova.html
 тагове: четиритодишен модел Кристина Пименова

30 ХУДОЖЕСТВЕНИ ТАВАНИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ БР.173

Огледална зала, Версай, Франция
Abbey Library на Сен Гал, Швейцария
Salon Юрбен в Монреал, Канада
Шах Chérāgh джамия в Шираз, Иран
Tiffany Company плочки мозайка в сградата на Marshall Field в Чикаго, Илинойс
Galeries Lafayette в Париж
Обществената библиотека на Лос Анджелис
Начало вход стая, Кейптаун, Южна Африка
Cosmovitral в Толука, Мексико
Зала на двете сестри, Alhambra, Испания
Bank търговска сграда в Торонто, Канада
Стаята The Peacock в Castle Sammezzano в Италия
Метро станция в Неапол, Италия
La църквата Саграда Фамилия в Барселона, Испания

Камара на правата на човека и на Алианса на цивилизациите в ООН в Женева, Швейцария 

Тераса на Gramercy Park Hotel в Ню Йорк
Адмонт Abbey Library, Австрия
Mirror Room на Кралския дворец в Брюксел, Белгия (зеленото е действително направени от 1,6 милиона бръмбари)
Зала на посланиците на Алкасар де Севиля, Испания
Народното събрание Сграда в Уелс
Gran Hotel Ciudad де Мексико, Мексико Сити
Летен дворец в Пекин, Китай
Trinity College Library в Ирландия
Стъклен таван от Chihuly в Bellagio Hotel в Лас Вегас
Victorian държавна библиотека, Австралия
Басейн в Лозана Палас Спа в Швейцария
Британския музей в Лондон
Летище Маракеш Менара в Мароко
Метростанция Elektrozavodskaya в Москва, Русия
Ниши Grand стълбищни вътрешните работи в Канбера, Австралия
Не можех да си простя, ако не се включват най-известният тавана на всички – на Сикстинската капела

Гилбърт К. Честъртън
http://somediffrent.blogspot.bg/2015/06/30-artistic-ceilings-from-around-world.html
 тагове: 30 художествени, тавани, свят

РЕЦЕПТИ БР.173

Родопоски клин

rodopski_klin
Продукти:
250 гр. брашно
3 кафени чашки ориз
200 гр. овче сирене
1 1/2 чаени чаши вода
2 кафени чашки растително масло
25 г краве масло
5 яйца
1 чаена лъжичка оцет
1 чаена лъжичка сол
Начин на приготвяне:
От брашното, водата, оцета, 1/2 чаена лъжичка сол и 1 супена лъжица растително масло се омесва банично тесто, което се покрива с влажна кърпа и се оставя да отлежи около 30 мин. Оризът се сварява в подсолена вода (съотношение 1:3), отцежда се и се смесва с натрошеното сирене и разбитите яйца. Тестото се разточва на две кори – първата да е по-голяма от размерите на тавата, в която ще се пече клинът, а втората да е колкото тавата. Тавата се намазва обилно с растително масло и в нея се поставя голямата кора (краищата й да останат навън от ръба на тавата), напръсква се с останалото растително масло и се покрива с равномерен пласт от плънката. Отгоре се поставя втората кора. Краищата на първата кора се прегъват навътре и се увиват като венец. Приготвеният клин се намазва с разтопеното краве масло и се пече в умерена фурна, до леко зачервяване. 
ПАТАТНИК ПО ХАСКОВСКИ
patatnik_2
Продукти:
1 кг картофи
1 глава кромид лук
щипка сол
две точени кори
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват, измиват и настъргват на ренде. Нарязвате лука на ситно и го обърквате заедно с настърганите картофи, като прибавяте и едно яйце. Разточват се две кори, според големината на тавата. Намазва се тавата с олио, слага се едната кора, върху която като слагате от готовата смес от картофи, след това покривате с втората кора и печете на умерен огън. Като се изпече, с помощта на дървена табла обръщате пататника от другата страна и се пече отново да зачервяване на кората. 
КЪПАНА БАНИЦА
kapana_banica
Продукти:
7 бр. яйца
1 – 2 щипки сол
брашно
мазнина (масло или пълномаслен маргарин)
сирене
подсолена вода
Начин на приготвяне:
От яйцата, солта и брашното се замесва меко тесто като за баница. Омесва се много добре. Вода не се слага. Разделя се на 14 топчета. Оставят се да починат за малко (около 15 мин.). От всяко топче се разточва кора с големината на тавата в която ще печем баницата.корите се нареждат една върху друга, като между тях се слага чиста хартия, за да не залепнат. След като са готови всички кори, се слага на котлона тенджера с подсолена вода да заври и се приготвя още една тенджера с подсолена вода, но студена. Желателно е тенджерите да са плитки и широки. Ако нямате такива, може да използувате по-дълбоки тави. Първата кора се слага в намазана с мазнина тава, без да се обработва. Кората също се намазва с мазнина. Втората кора се потапя във врялата вода за няколко секунди, вади се и веднага се потапя в студената подсолена вода, вади се, изцежда се и се разстила върху първата кора . По същия начин се обработват и останалите кори, като всяка от тях се маже с мазнина, след като се сложи в тавата. На 3 места (през 3 – 4 кори) се поръсва обилно със сирене (без да е объркано с яйце). Последната кора се слага, без да е обработена като останалите във вряща и студена вода. Баницата се пече в предварително загрята умерена фурна, докато се зачерви. След като се извади от фурната – не се поръсва с вода, защото ще спадне.
БЮРЕК
biurek_2
Време за подготовка:
1ч 30 мин, но имайте предвид, че 30 мин от тях са за тестото да си почине.
Време за печене – 40 мин.
Продукти
За тестото:
8 ч.ч. ( 200 гр. всяка) пресято брашно
100 гр. разтопено масло
1 яйце
1 ч.л. сол
2 ч.ч. гореща вода
За плънката:
100 гр. разтопено масло
2 ч.ч. натрошено сирене
За заливката:
3 яйца
4 ч.л. кисело мляко
щипка сода за хляб
Начин на приготвяне:
Изсипете 7 чаши брашно в голяма тава и направете кладенче. В средата сложете водата, яйцето, солта и маслото. Месете тестото, докато измесите всичките 7 чаши брашно. Разделете тестото на 5 топки и оставете да си почине 30 мин. Преди това, поръсете с малко брашно всяка топка, за да не изсъхне.
Смесете продуктите за заливката – яйца, кисело мляко, сода за хляб и оставете настрана. Използвайте останалата една чаша брашно за поръсване отгоре и отдолу на листите, които разточвате. Листите трябва да са колкото е възможно по-тънки, защото при печенето ще станат по-дебели.
След като разточите първата кора, намажете с маслото и поръсете със сиренето. Навийте откъм широката страна и навийте като спирала в намаслена тава. Намажете с останалото масло отгоре и залейте със заливката.
Печете на 200 градуса 40 минути или докато се зачерви. Оставете да изстине поне 15 мин и разрежете. Сервирайте топъл.
* Може да се навива и на отделни охлюви и да се пече само залят с масло, без яйца. 
KАТМИ
katmi
Продукти:
400 гр. брашно тип 500
60 гр. масло
1/3 пак. мая
1 бр. яйчен жълтък
Начин на приготвяне:
От брашното, размитата с малко хладка вода-мая, сол на вкус и олио 2 ч.ч. вода,се приготвя тесто, което се оставя да втаса, докато обема му се увеличи 2 – 3 пъти. От него с малък черпак се сипва върху сач (вид плитък меден тиган), който се намазва с мазнина и разбит желтък (за всяка катма). Изпичат се катми (като се запекат от едната страна се обръщат и от другата).
Веднага след изпичането им, катмите се намазват с масло и се поднасят с кисело мляко, айрян или мед. 
 http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/Mestna_kuhna_c97.html
 тагове: рецепти

В ДОЛИНАТАНА МЪРТВИТЕ ЦАРЕ БР.173

Египтяните, от най-бедния селянин до най-висшия сановник, вярвали, че животът тук на Земята е само временно пребиваване на всяко живо същество. След видимата смърт животът продължава някъде отвъд Нил, в някакво друго царство, царството на вечното блаженство, където няма труд и мъка, няма болка и страдание. Тази вяра носела утеха на бедняка, изнемогващ от глад и непосилен труд, а за богатия била извор на непрекъснатата грижа как да устрои погребението си, че тялото му да бъде запазено и да не му липсва нищо от онова, с което е привикнало тук, на на Земята.Всъщност египетското общество взело на въръжение изпитаната обществена идеология на древнобългарското тангрианство. Те превъзнесли и издигнали в култ основния принцип при древнобългарския погребален ритуал а именно – тялото на починалия да не се засипва с пръст. След покръстването тук предпазна роля играел ковчега, който трябвало да издържи поне до 40-я ден… Другата основна постановка – че веднага след смъртта душата отива на “страшен съд, където и се отрежда подобаващото място в Отвъдния свят – също залегнала в основата на египетската религия чрез отиването на душата на съд при Озирис. Сходни елементи се наблюдават и при траките и при ахейците, както и при шумерите. В това число погребалните тържества и състезания, да се обвиняват извънземните, че са им внушили на всичките тях, подобни адети е меко казано бягство от отговорност. Ето защо всеки египтянин се считал задължен да подготви още приживе гробницата за себе си и своите близки, правел това съобразно своето имотно състояние и обществено положение. Заможните египтяни си построявали богати гробници, стените на които били майсторски украсявани с релефи, изобразяващи живота и делата на покойника. Тялото, изкусно балсамирано, увито с ленени платна, накичено с различни чудодейни муски, огърлици и гривни, към които египтянинът имал особена слабост, и намазано с благовонни масла, било поставяно в саркофаг от трайно дърво. Край него се поставяли съдове с храна и онези вещи, с които умрелият си е служил. Такова погребение поглъщало, разбира се, много средства. Бедните египетски селяни и занаятчии, погребвали своите покойници само с привързана за тялото дъсчица, на която била написана молитва и молба към бога Озирис, владетел на задгробното царство, да даде храна на умрелия…”1000 вола, 1000 хляба и 1000 чаши питие”.
За тайната на Хеопсовата пирамида ще стане дума в следващата публикация.За да умилостивят бога и да запазят тялото си за вечното блаженство, фараоните от времето на Хуфу строили пирамиди – гигантски каменни планини, където след смъртта тялото било зазиждано и достъпът до него искустно замаскиран. Но колкото и странно да изглежда, с това те вместо да осигурят на мумията си тъй желания вечен покой, обричали я на поругание. Скъпите предмети, всред които живеел владетелят, и които след смъртта му били зазиждани с мумията, привличали алчните погледи на живите. Пирамидите до една били ограбени още в древността.Фараоните от времето на Тутмос-1, започнали да строят тайни гробници. (По време на управлението на Хунската династия в Европа, за нашите владетели това нещо също станало правило. Останали са сведения за тайното погребение на Атила, “няма” ги и гробовете на владетелите от до християнския период тук…) Но това било съпровождано с редица неудобства. Така например след погребението на владетеля трябвало да бъдат избити всички, които знаели тайната на царската гробница. Покойникът се лишавал и от тържествената погребална церемония, която била нещо задължително в култа към мъртвите, и от редовните литургии, които били извършвани от жреците и близките му. Но дори и тези тайни гробници не помогнали. Крадците били изобретателни и проникнали и там.Тогава фараоните от 28-та династия, които заели египетския престол към 15 век пр.н.е., обърнали поглед към към каменистата клисура отвъд Нил срещу столицата Тива. Тук в канарите те започнали да строят своите гробници. Както се казва – върнали се към първоизточника(именно в планините и пещерите на Урал възникнали тази традиция и култ…).
 
Долината на царете днесВ тази “Долина на царете” търсели покой за мумиите си владетелите от 28,29 и 30 династия(от 15 до началото на 12 век пр.н.е.). До днес в тази долина са открити около 40 гробници. Но няма нито една, в която да не са прониквали крадци. Богатствата на мъртвите привличали като магнит живите. Крадците били ловки, жаждата за богатство твърде силна и те действували понякога дори в съдружие с пазачите, охраняващи “града” на мъртвите. Не ги смущавал суеверният страх от призраците на умрелите, които според техните вярвания бродели нощем край гробниците. Не ги плашели и заклинанията, написани върху платната, с които били покрити мумиите, че зло ще сполети всеки, който ги докосне. Нощем, при невероятно големи трудности крадците продължавали да ограбват съкровищата на мумиите. И така до наши дни…Ето защо учените от цял свят били дълбоко развълнувани, когато през 1922 г. в ноемврийските вестници се появило сензационно съобщение – в “Долината на мъртвите царе” е открита гробница с непокътнато погребение!В “Долината на мъртвите царе” дълго време работили археолози от различни страни. Един ден английският археолог Хоуърд Картър открил под една съборена хижа, някогашно жилище на строителни работници, стъпала, които отвеждали дълбоко в земята. С трескаво нетърпение откривателите разчистили шестнадесетте стъпала и стигнали до един зазидан вход. Върху мазилката му ясно личели следи от печата на Тиванските гробници – чакал с девет вързани пленника. Откривателите онемели от вълнение. Нямало никакво съмнение: повече от три хилядолетия никой не е докосвал тези печати. Но какво се крие зад този вход?
 Хоуърд Картър – златно име в световната археология. Археологът обаче имал необикновено самообладание и търпение. Той подготвил всичко необходимо – специалисти, лаборатории, материали и едва тогава отворили многообещаващата тайнствена стена. Изследователите се намерили пред дълъг коридор, целият затрупан с чакъл, камъни и пясък. Разчистили го внимателно и стигнали до втори зазидан вход. Тук пак имало следи от същите печати. До тях в “царско колело” ясно се четяло името на фараона Тутанкамон.Картът вече не се съмнявал. Той стоял пред гробницата на Тутанкамон – последният фараон от прочутата 28-а династия. За Тутанкамон историята знаела твърде малко. Той царувал кратко и бил зет на забележителния фараон Ехнатон, който се опълчил на жреците и въвел нова религия в Египет, и на жена му – красавицата Нефертити(за този фараон в древнобулгарския сборник има специален пасаж – бележка…).Какви тайни ще разкрие гробницата? В какво състояние е тя? Ограбена ли е или не? Дали мумията е тук? Или подобно на мумиите на толкова много фараони и тя, за да бъде запазена от нечистите ръце на крадците, е отнесена и скрита някъде другаде? Защото не са били малко случаите, когато след някой грабеж близките вдигали тайно нощем мумията на покойника и я премествали на друго място. Така е странствувала от една гробница в друга мумията на не един египетски фараон.Археологът имал основание да си задава тези въпроси: и на двата разкрити входа личели места с по-нова замазка.С вълнение пристъпили към разкриването на втория зазидан вход. Насочили електрическите фенерчета през отворената дупка и онемели от почуда. Приказка или действителност било това? Пред очите им се разкрила зала, натъпкана с най-различни прекрасни вещи. Истинското съкровище от приказките! Фенерчетата осветили позлатени легла, украсени с фантастични животни, прекрасни съндъци с най-фина резба, кресла и колесници с чудна златна украса, алабастрови съдове с изящна изработка, тайнствени черни съндъци, безброй бели съндъчета, пълни с жертвени ястия и плодове.Под едно от леглата забелязали дупка в стената, колкото да се промъкне човек. Картър се проврял през нея и се намерил в друга подземна стая, също така претъпкана с прекрасни вещи. Тук вече ясно личало, че е шетал крадец. Капаците на украсените с чудна резба съндъци били отворени, част от предметите извадени и разхвърляни. Крадецът е търсил изглежда по-дребни ценни вещи, които да може незабелязано да изнесе от гробницата. Твърде възможно е крадецът или крадците да са били изненадани, защото на пода в един шарф, вързани на възел, били намерени няколко златни пръстена. Гробницата била посещавана от крадци още в древността, но тя пазела съкровища, каквито светът не подозирал, че могат да същствуват. Тук имало дрехи и сандали, огърлици, гривни с най-фина изработка, ветрила от щтраусови пера с чудно красиви дръжки, прекрасни съдове от алабастър и фаянс, кресла с неповторима украса.Но къде е мумията на фараона? До една от стените стоели като на стража две еднакви статуи на фараона в естествена големина, направени от черно дърво. Между тях археолозите открили умело замаскиран вход. Дали не е там мумията? Разкрили внимателно входа и …онемели от изумление. Пред тях се издигала златна стена!Когато я разгледали внимателно, разбрали, че се намират пред огромен саркофаг. Дълъг 5 м.,широк 3,30 и висок 2,73 м., той изпълвал почти цялото подземно помещение. Тесен коридор от 60 см. го отделял от стените, украсени с различни рисунки и надписи. Боите на тези изображения били така свежи, сякаш вчера са поставени от ръцете на художника. От едната страна на саркофага имало врата. Отворили я и се намерили пред втора златна стена – втори саркофаг, малко по-малък от първия, направен от дъбово дърво и позлатен отгоре. Той бил изписан и от външната, и от вътрешната страна със сцени и текстове от “Книгата на мъртвите”. На вратата на втория саркофаг стоял непокътнат печатът на Тутанкамон. С безкрайна радост и вълнение Картър и сътрудниците му гледали този печат. Нямало вече никакво съмнение! Мумията на фараона е тук, зад тази ключалка, до която никой през хилядолетията не се е докосвал! Отворили вратичката и се намерили пред трети позлатен саркофаг, пак с надписи и религиозни сцени. След третия следвал четвърти,също дъбов, обкован със злато.Когато отворили вратичката и на четвъртия, пред тях блеснал чуден саркофаг от жълт кварцит. На четирите му ъгли били изобразени релефно четири богини-пазителки. Разперените им криле обгръщали саркофага като в прегръдка, сякаш да го защитят от всякакво посегателство. Тежък капак покривал този саркофаг. С големи усилия успели да го вдигнат. Тънко платно покривало, което лежало в саркофага. Свалили внимателно покривките и … нова изненада! Пред тях блестял цял в злато ковчег с образа на фараона, дълъг 2,25 м. Лицето и ръцете били направени от масивно злато, веждите и клепките му от тъмносиньо стъкло, очните ябълки от алабастър, зениците от ахат, а царските емблеми на челото били инкрустирани с непрозрачно стъкло и фаянс. Ръцете държали царски скиптър и камшик(тези символи на власта са също унаследени от булгарската традиция), направени от масивно злато и украсени с тъмносин фаянс и цветно стъкло.Това златно лице с малко венче от исъхнали цветя върху челото било така прекрасно, че откривателите дълго не могли да откъснат очи от него. Когато повдигнали внимателно капака на ковчега, пред очите им се появил втори ковчег – още по-красив от първия. Всички ахнали пред това великолепно произвдение на древноегипитското изкуство! Облицован със злато и богато украсен, той представлявал царя като бог Озирис.Когато разтворили и този кофчег, дъхът на всички спрял от изумление. Пред тях лежал трети ковчег, целият от масивно злато, украсен и гравиран със съвършено майсторство. Две крилати богини обгръщали краката на царя. Никой никога не бил виждал нещо по-красиво.
Картър отваря ковчега на ТутанкамонВ този златен ковчег, обвита в тънки платна, окичена с различни талисмани и скъпи украшения, лежала мумията на фараона.
Лицето и било покрито със златна маска – портрет на фараона(подобно на ахейските и тракийски царе – традицията тръгва от предците на древните булгари – елбирите. В древнобългарската митология е описано защо и по какъв повод Тангра наредил на елбирите да носят железни маски…), изработена с изключително майсторство. Лицето на царя било младо, почти юношеско. Фараонът починал деветнадесетгодишен.
Картър и сътрудниците му продължили да изследват подземната гробница. Открили още един вход. Той ги извел до друга подземна стая, която нарекли “съкровищница”. Тук се съхранявали тайнствени, необикновено интересни и красиви предмети, свързани с религиозните вярвания – изображения на богове и свещени животни. Тук се намирала и цяла флотилия от красиво изработени лодки, с които фараонът трябвало да премине в задгробното царство.
Камата на фараона Тутанкамон с която бил погребан. Много сандъчета от черно дърво съхранявали красиви, скъпи вещи и украшения.Повече от 3000 години почивал тук в тази подземна гробница, в своите златни ковчези, всред нечувани и невиждани богатства младият, царувал само 6 години фараон Тутанкамон.Сега съкровищата от гробницата на Тутанкамон се пазят в музея в Кайро. Мумията на фараона е в Лондон. Но е днес тя крие една неразгадана тайна – изкуството на египетските жреци да балсамират по такъв недостигнат и до днес начин, телата на своите царе.
http://atil.blog.bg/history/2012/04/19/v-quot-dolinata-na-myrtvite-care-quot.942386
 тагове: долината, мъртвите, царе