и осветяват зимата с ярки цветове на мощните си леки шапки. Или има повече зад този стар обичай?

От Робърт Енгеле с любезното съгласие на Kleine Zeitung

Около 200 красиви хора танцуват на 5 януари през Stainach Снимка: HERMANN KAINZ

Традицията на Stainacher Glöcklerlaufs съществува от 1930 г. 
Снимка: HERMANN KAINZ

В ранната вечер на 5 януари белите облечени Glöckler марш през последната Raunacht в навечерието на Богоявление в Stainach. Най-младите мъже с единични мъже имат кални звънци, привързани към бедрата, а над главите си носят силни дървени рамки, които са покрити с цветна хартия и осветени отвътре чрез запалване на свещи. Истинско произведение на изкуството, което се предава като ценни наследствени вещи в семейството, но носенето им е чист труд, тъй като те тежат до 20 килограма. Целта на Glöckler е Stainacher Hauptplatz, където те ще управляват своите кръгове и спирали. Около 200 “Schönperchten” в различни групи от Glöckler групи, така наречените минувачи, блестят в тъмната нощ със своите цветни светлинни шапки. Мотивите показват големи цветни звезди, сцени от църквата и селските години, Зодиакални знаци, както и регионални, особено на Grimming. Тези колоритни светлини обявяват, че сега дългите нощи на зимата бавно свършват и слънцето се връща постепенно. От известно време паспортите на жените и децата обогатяват шума и суетата на Stainacher Glöckler

Тази традиция съществува от 1930 г., когато Фолцшъл директорът Франц Зеентлейтнер я донесъл от родния си град Ебензее в Стейнах. Още през 1904 г. главният лесовъд на Адмонтер Йозеф Дерлър въвежда този обичай в Триен, казва Ханс Хьодл в новата си книга “Щирските обичаи”. Старата и новогодишната нощ, която беше публикувана тази есен от Щирия (29.90 евро).

Самият Ебензее познавал Glöcklerlauf още от средата на 19-ти век и смятал, че при звъненето на камбаната и Лихтеркаппен, гигантите от замръзване и зимните призраци трябва да бъдат изгонени. Към него през 1924 г. се присъединява стирианският фолклорист Виктор фон Герам и в него – в духа на Цайтгайста – се вижда останалата част от древните германски обичаи. Но всичко това е минало. Фолклористът и университетският професор Франц Гришофер и директорът на музея Ебензее, историкът Франц Гилесбергер, стигнаха до нови сензационни находки, които не водят до мистични зони на най-дълбокото минало. Също така пише и Ханс Хьодл: От втората половина на 19-ти През 19-ти век, варенето на солниците на Ebensee се нагрява с въглища вместо с дърво – благодарение на новата железопътна линия от въглищната мина на Hausruckgebirge до Salzkammergut. Но това остави безработни около 900 дърводелци и ги принуди да просят. Но тъй като те са горди, те също искат да предложат на хората нещо за своите подаръци – спектакъл. ”Сложили са белите си физиологични облекла и са създали прости капачки от опаковъчните кутии на солниците, които през годините стават все по-артистични”, съобщава Hödl. Името “Глоклер” идва от думата “Клокен”, което означава “чукане”, което означава чукане на вратите на къщите, което от своя страна е било първоначалното попечителство и просия обичай. звучи като.

 аавторизиран превод Мария Герасова