Category Archives: Древни знания

Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе” От Георгия Кинева – 29 октомври 20185459 0

Родопа планина носи своята необяснима енергия, която се предава на всеки, посетил я. Хората са топлосърдечни, историите – завладяващи, а атмосферата те кара да се чувстваш у дома, още щом стъпиш в пределите ѝ. Песните на Родопите обаче носят в себе си една тъга, тежест, която няма как да не бъде усетена.
Безспорно песента, прославила планината, е  „Излел е Дельо хайдутин”, но онази, която е определяна за неин химн е съвсем друга.
Корените на легендата за произхода на „Бела съм, бела, юначе” откриваме в тъмните времена, когато еничарският корпус на Османската империя е в разцвета си, а българите са принудени да бъдат гурбетчии, за да изхранват семействата си. В онези времена най-страшното за родопските земи било хората да бъдат потурчени, а селата – опожарени.
Преданието разказва за едно от многото родопски села, в които на пролет мъжете тръгвали с овцете си към Беломорието на гурбет, оставяйки жените и децата си сами. Така един ден, с по-възрастните от селото поел по дългия път и млад момък, който мечтаел да събере зестра, с която да може да поиска любимата си от родителите ѝ. Те винаги били двамата на мегдана, хващали се заедно на хорото и копнеели за деня, в който любовта им щяла да прерасне в многодетно семейство.
Това, което те не подозирали обаче било, че в гората наблизо имало башибузуци, които само чакали селото да опустее от мъжете, за да го разграбят и да осквернят жените. За щастие, една възрастна и съобразителна жена ги забелязала и събрала всички моми. Завела ги високо в планината на връх Карлък (дн. Орфей), където ги скрила в една пещера. Там начернила лицата им с въглен и ги облякла в овчи кожи. Така красивите девойки заприличали на диви хора и щели да бъдат предпазени от заплахата, която била надвиснала над домовете им.
По този начин минавали дни и седмици. Възрастната жена носела в пещерата храна и се грижела за момичетата, докато дошъл денят, в който техните близки се завърнали от гурбет. Когато обаче те отишли при любимите си, били отблъснати от техните вид и мирис. Всички побягнали от дивите жени с изключение на един. Един момък стоял на входа на пещерата и се взирал в очите им с надеждата да познае своята любима, за която не спирал да мисли през времето, в което те били разделени. В един миг неговият поглед се спрял на две очи, в които се таели също толкова любов и надежда. Тогава девойката пристъпила напред, изтрила лицето си и запяла:
Бела съм, бела, юначе
Бела съм, бела, юначе,
цела съм светан йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла потънал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче. /2/
и едно бело момиче.
https://bulgarianhistory.org/legendata-za-rodopskiya-himn/

Древните хора са се кръстосвали с неизвестен на науката вид

Ново генетично изследване заплита още повече историята на човешката еволюция. Резултатите от анализи на генетичен материал, извлечен от останки на неандерталци и Денисов човек разкрива, че представители на двата изчезнали вида не само свободно са се кръстосвали помежду си и с ранните съвременни хора, но и с неизвестен на науката вид предшественици на човека, населявали Азия, пише сп. „Нейчър“, цитирано от БТА.
Данните от анализите са представени на конференция на Кралското дружество в Лондон.
Авторите на проучването от Харвардския медицински колеж в Бостън и Института за еволюционна антропология в Лайпциг са установили, че геномът на изчезнал вид хоминид, известен като Денисов човек, съдържа необичайни отрязъци ДНК от друга човешка група. Находката може да е свидетелство за изцяло нов вид хоминиди, неизвестни на науката.
Непознатият вид е оставил следи в генома на Денисовия човек – изчезнал хоминид, чието съществуване е известно само от останките от пръст и два зъба, намерени в Денисовата пещера в Сибир. Заради липсата на достатъчно фосили никой не знае как е изглеждал Денисовият човек, но генетиците са успели да дешифрират целия му геном с висока степен на точност.
Предишен анализ на генетичните последователности на неандерталците и Денисовите хора показва, че представителите на двата вида са били братовчеди и са се кръстосвали помежду си, както и с ранните съвременни хора.
Настоящият нов и усъвършенстван анализ потвърждава предишните резултати, но разкрива неподозирана загадка – Денисовите хора са се кръстосвали и с друг изчезнал вид хоминиди, които са неизвестни на науката, не са били нито неандерталци, нито ранни съвременни хора, и вероятно са обитавали Азия преди повече от 30 000 години.
Откритието за потенциално неизвестен на науката човешки вид е предизвикало оживление на срещата на Кралското дружество в Лондон. „Нямахме дори смътна представа“, е споделил Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон.
Едно от предположенията на антрополозите е, че непознатият древен вид може да е азиатска родова линия на Хайделбергския човек, напуснал Африка преди 500 000 години и смятан за пряк предшественик на неандерталците в Европа.
Въпросът може да бъде изяснен чрез извличане на ДНК от фосили на видове като Хайделберския човек. На думи това звучи лесно, но на практика е трудно осъществимо. Геномите на неандерталците и Денисовия човек са се запазили, тъй като представителите на тези видове са обитавали хладни и сухи региони. Други видове хоминиди обаче са живели в горещи и влажни региони, където ДНК се разрушава лесно.
Които и да са били загадъчните хоминиди, находката показва, че междувидовото кръстосване е било широко разпространено в човешката еволюция.
http://hiddentruth.site/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7/