Княгиня Мария, дъщерята на великия български цар Калоян, латинската императрица Мариот.
С нанесените удари от цар Калоян през 1205г. при Одрин и пленяване на император Балдуин, великият българин разрушава устоите на обявилата се за велика Латинска империя. Малката Мария смело ходи по скалите и каменните крепости на Търновград и учи всички войнски умения. Тежко понася загубата на баща си. Пастрокът и Борил, не е воин като Калоян и не предвожда войската. Няма славата и успехите му, не му върви в битките с латинците, които продължават да са в Константинопол. Българската войска, предвождана от некадърни военачалници, през 1211 и 1212 г. губи битки в Тракия и Загоре. Латините завземат територията между Тунджа и Родопите. Борил им предлага мир. В Търново пристигат пратеници на император Анри. По време на преговорите в двореца виждат Мария, надарена с изключителна красота, ум и обаяние. Говори гръцки и латински. Впечатлява с познанията и всестранните си умения. Художник я рисува и в Константинопол показва портрета на император Анри. Анри е очарован от хубостта й. Разпитва за нея и като научава, че е дъщеря на царя, решава да я поиска за съпруга. Мария е осиновена от Борил, а всъщност е дъщеря на цар Калоян. Анри изпраща в Търново до Борил специално пратеничество да иска ръката на Мария. Срещу това предлага да върне завладените български територии. Когато съобщават това на Мария, тя се съгласява. И без това не се чувства добре в двореца, в обкръжението на пастрока си и болярите, изменили на баща й, цар Калоян.
Император Анри изпраща кавалкада от конни рицари, да съпровождат Мария по пътя й от Търново до Константинопол. Заедно с нея тръгва и български конен отряд, за нейна лична охрана. Анри посреща избраницата си в Одрин и заедно влизат в столицата. Венчават се веднага в катедралата “Света София” от патриарха. На главата на Мария е поставена короната на византийските императрици. Младоженците се усамотяват на Принцовите острови в Мраморно море да изживеят медения си месец. През това време граф Де Монгрие организира заговор срещу императора. При Анри идва негов доверен човек и му казва, че войниците на графа са превзели двореца и водят преговори с началника на крепостната стража да премине на тяхна страна. Анри смята, че това е дребен инцидент, но Мария е на друго мнение. Настоява веднага да тръгнат към столицата. На главната порта ги спират стражите, на които е наредено да не пускат никого. Заповедта е от техния началник. Мария иска да я заведат при него и когато го вижда, без всякакви обяснения взима меча му и го пробожда. След това се качва на кон и отива при българския отряд, нейната лична стража. Води ги в двореца, където арестуват заговорниците. Изпраща да доведат Анри и на другия ден изправят на съд заговорниците. Граф Де Монгрие е родственик на Анри и той има намерение да го помилва, но Мария е непреклонна. Тя налага своята присъда – всички да бъдат хвърлени от крепостните стени в морето. Анри е смаян, казва, че тя е като майка му, която винаги е действала с желязна ръка. Казвала се е Мариот и вече така ще нарича съпругата си. С това име тя остава в историята – императрица Мариот.
Тази красива, нежна, очарователна жена се оказва голяма държавничка. Под неин контрол попадат армията, църквата и другите институции. Тя взима решенията по най-важните въпроси. След смъртта на Анри се обявява за регентка на малолетния му син и управлява от негово име Латинската империя. Съставя грандиозен план за образуването на голяма империя, която да обхваща Балканския полуостров и бившите владения на Византия в Мала Азия. Предлага династически бракове на българския цар, никейския император, сръбския крал и влашкия войвода. Нейният замисъл е да се създаде федерална империя, нещо невиждано и нечувано дотогава за другите европейски народи! Но съществувало при нейни предци, предходни български владетели, владетелите Атила (V век след Христа), Авитохол (II век след Христа), Мотун (III век преди Христа). Идеята е всеки народ да запази своята самостоятелност, но без граници помежду им. При външна заплаха за някоя от тях, останалите ще й се притичат на помощ. За съжаление замисълът не се осъществява. Всъщност това е първият замисъл за обединяване на Европа, на една Българка.
В същото време императрица Мариот има информация за подготовка на ново заробване на България, след изтегляне на войските на латините. Тя помага на първия си братовчед Иван Асен II да си върне властта и да подготви унищожителната битка с византийската войска при Клокотница, през 1230г. и пленяване на император Теодор Комнин и семейството му.
ТАКИВА БЪЛГАРКИ НИ ТРЯБВАТ ДНЕС. СМЕЛИ! РЕШИТЕЛНИ! БЕЗКОМПРОМИСНИ! КАТО ДЪЩЕРЯТА НА ЦАР КАЛОЯН МАРИЯ, ИМПЕРАТРИЦАТА на Латинската империя МАРИОТ!
