Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

АСТРОНОМИЧЕСКИ И ЗЕМЕН АРХИТЕКТУРЕН ПЛАН.БОГИНЯ БАСТЕТ

Навуходоносор II е владетел на династията на българи- худони.Той оставя надпис, който съобщава, че  боговете Набу и Мардух са го избрали за велик покровител  на Вавилон. Той украсява главния свещен път за религиозните процесии и възстановява прочутия храм на Есхел – т.е. храма със заложени седем стъпала- цифра свещена на българите- худони, хурити и траки и за асирийските конни племена. Храмът се нарича Дом на основаване на небето и земятА, според космологията, която е основата на светогледа.Това обяснява защо  и гробницата на царица Бастет край Малко Търново е построена  по астрономически и земен архитектурен стил.
Създателите на астрономическия и архитектурен план са имали уникалани познания в областта на космогонията.А тези уникални познания стоят в основата на най- древния , непознат за светогледа на човек.Това, което не знаем, е кодирано в в правоъгълниците в разгънатия  астрономически архитектурен план.
Един от триъгълниците, който заедно с останалите три образува чашата на “мъдростта”, “познанието”  и”ладията на живота”, в която се намира “безсмъртното питие на живота”. В центъра  на тази чаша има един правоъгълник, в който е кодирана фигурата на Бастет, богиня на Луната и символ на “светлината и мрака” в египетската митология. 
След неговото дешифроване, образът на Богинята се появява както в оригинал, така и в огледално отражение. След дешифрирането на следващите два правоъгълника ще узнаем в кое “помещение” богинята е “вечна ” и “съвършена” и в кое  е съществувала в огледално отражение в пространството, разположено в “помещението” на “камерата”, богинята Бастет се намира в огледалното отражение.Една трета от правоъгълника, който се намира  е в  долната част на чертежа. След неговото дешифроване се появява фигурата двойник-копие на богинята Бастет.
Несъмнено, преминаването на богинята от едно в друго “помещение” на различни нива в метагалактиката стои в основата на нейното видоизменение,т. е. промяната на нейната форма.И това вероятно се дължи на обстоятелството, че в пространството на трите “помещения” съществуват съвсем различни условия на живот. А това означава, че различните условия на живот предопределят и формите на реално същестутания общовселенски свят.
д.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова

ПОЕМАТА НА ГИЛГАМЕШ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Паметник на старовавилонската цивилизация, който  не отстъпва по слава на Кодекса на Хамурапи, е поемата на Гилгамеш . Също като Кодекса, и тази творба е шумеро-вавилонски хибрид.Героят на Гилгамеш е действително историческа личност- шумерски цар, който управлява около 2600г. пр.н. е. Неговите подвизи  вдъхновяват до такава степен въображението на съвременниците, че те започнали да разпространяват  измислени истории за него.Преразказвани през вековете  на шумерски език, историите ставали все по- нереални и накрая се превърнали в чиста фантастика.Тези истории били толкова забавни, че към края на третото хилядолетие, някои семитски завоеватели започнали да ги превеждат на собствените си диалекти.Запазената до днес поема на Гилгамеш , представлява късен стадий на този процес на развитие.  Някъде около 1900 г. пр. н.. е.  един семитски разказвач изтъкал от четири пет истини за Гилгамеш свободно построена “епопея” и тази версия на прекрасната поема е достигнала до днес. 
Месопотамия ни е оставила и техническо и интелектуално наследство. Видяхме,че колелото е използвано за превоз, най- напред в древен Шумер , че тук възниква  първата документирана  писменост, а вавилонската за първи път използват математически функции, квадратен и кубичен корен. Трудно е за учените да установят , тези първи месопотамски открития  са се разпространили към другите народи или пък някои  (най- вече писмеността) са били изобретени самостоятелно на други места. Каквато и да е истината, месопотамските окрития постепенно довели до съвременната практика, която е в Европа и Америка, днес приемаме  за даденост.Месопотамското право и естествознание, също лежат в основата на много неща, които днес приемаме за дадени. Визуалната ни среща изглежда  напълно различна  от тази на древната Месопотамия, защото не сме взели почти нищо от древнато месопотамско изкуство и архитектура , но все пак по отношение на техниката и мисленето, сме много задължени на изобретателните хора отпреди пет хиляди години, които успели да извлекат могъществото  и слава от една плоска и мочурлива земя.
д.и.н. Сергей Иванов
предостави Мария Герасова

КОДЕКСЪТ НА ХАМУРАПИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Месопотамците прокарали закони главно, за да прекратят побоищата.Ето защо, те смятали – и с право-че ако някой се изкуши да употреби насилие, може би ще се въздържи , ако си спомни, че което причини другиму , ще сполети и него. Те също ясно осъзнавали , че за да имат възпиращ ефект, наказанията следва да се изпълняват незабавно и без надежда за милост. Гледна точка, която ги кара да смятат мотивите за несъществени, тъй като разследванията на обстоятелствата  и мотивите отнема време и дава възможност  някои предумишлени престъпления  да останат ненаказани , ако престъпникът знае как да се защити. Що се отнася до принципа  “купувачът да внимава” , той също имал за цел да спре саморазправата , тъй като купувачът знаел , че има права и ще бъде наказан., ако се опита да присвои такива.
Като се има предвид  тези практически измерения на месопотамското правораздаване , трябва да се отчита , че Кодексът на Хамурапи  не е напълно чужд  на идеята за справедливост. Въпреки, че настояването на букварната отплата  несъмнено е жестоко , но не е напълно лишено  от идея за справедливост. , тъй като “око за око” във всеки случай е по- справедливо, отколкото глава за око, или око за нос.Второ, на определени места на Кодекса на Хамурапи са заложени абстрактни етични принципи.Например, тъй като месопотамците вярвали , че децата трябва  да уважават родителите си, зокон 195 от Кодекса гласи:” Ако син удари баща си, да му се отсече ръката” най- накрая в отделни случаи, държавата се задължава  да осигури благосъстояние , а не само да съди и наказва.Най- възвишеният аспект на Кодекса като “социална държава” , се проявява в закон 23 , който гласи, че ако някой бъде ограбен , а крадецът не бъде открит , ” градът…,в границите на който  е извършен грабежът , възстановява на потърпевшия  загубената собственост”. Виждаме, че Хамурапи действително е искал да бъде признат за “Цар на справедливостта” и според критериите на неговото време , той е бил точно такъв. Нищо повече, въпреки че  западните концепции  за справедливост, по- късно ще претърпят огромно развитие , повече от принципите , които Кодексът на Хамурапи  съдържа, ще стане изходна точка за голяма част от това бъдещо развитие.
д.и.н. Сергей Иванов 
 предоставя Мария Герасова

КОДЕКСЪТ НА ХАМУРАПИ

Той е каменен документ и се базира на шумерските правни принципи, с примеси на семитски нововъведения. Но тъй ката учените не могат да се споразумеят за това, кои принципи са шумерски и кои семитски, най- разумно е да разгледаме целия текст, като най- пълния стигнал до нас писмен документ на “месопотамското право”. В него липсва съвременното схващане на “всички са равни пред закона”. В Кодекса на Хамурали, робите нямат никакви права и получават жестоко наказание за най- невинни провинения. Освен робите, откриваме наличието на два класи “мъже, под което ясно се разбира  аристократи, и всички други, които не са нито “мъже”, нито роби, към които законът се отнася зле, но на които все пак дава някакви права. Престъпленията на “мъжете” срещу по- ниско стоящите от тях, но не роби, се наказвали с по- малка строгост, от престъпленията на “мъже” срещу “мъже”, а наказанията на престъпленията на “мъже” срещу роби се свеждали до заплащане на “имуществени щети” на собственика на роба.
Двата най- известни принципа, залегнали в Кодекса на Хамурапи, са “око” за “око”  и “купувачът да внимава”. На пръв поглед и двата изглеждат ужасно примитивни.Като предлага буквална разплата(ако някой извади някому окото, неговото око ще бъде извадено), (ако някой счупи някому кост, неговата кост ще бъде счупена). Кодексът не допуска  случайно нанасяне на вреда и е смразяващо настоятелен в причиняването на болка и унижение.
Приниципът”купувачът да внимава”, не е толкова смразяващ, но пък едва ли прилича на закон.Откъде на къде държавата се произнася в правен закон, че продавачът е свободен, да си продава номерата.? Кодексът на Хамурапи става по-разбираем, ако осъзнаем,че тогавашното правораздаване е имало различни цели от съвременното.
 д.и.н.Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

КРАЙ НА МЕСОПОТАМСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Макар Вавилон да не понася щети при нашествието на персите  през 539 г. пр. н. е., персийският завоевателен поход бележи края на месопотамската цивилизация , доколкото местните народи и династии вече никога не ще управляват Месопотамия.Постепенно, докато гърците измествали персите, римляните измествали гърците, а арабите- римляните, клиновидното писмо престанало да се използва, въпреки, че чуждоемни художествени и архитектурни стилове, в старите градове  се превърнали в руини, докато израствали нови.
Напълно изоставен два века след н. е., Вавилон бил така затрупан от близките подвижни води и пясъци, че никой вече не знаел със сигурност къде  се намира, преди разкопките извършени малко след 1900 г. пр. н. е.
Все пак, наследството на Месопотамия се запазва по различни начини.  Един от тях е еврейската Библия поради това,че първите еврейски племена живеели някъде из Месопотамия, преди да мигрират в Палестина и говорели на език, родствен на вавилонския. Не е чудно, че в първите глави на Библията  често се споменава Месопотамия.Според книгата Битие, цар Нимрод управлявал Бабел (Вавилон) ,Ерек (Урук)и Акад, а Авраам дошъл в Палестина от”халдейския Ур”,, “Кулата  на Бабел”, постоена от “тухли вместо камъни и смола  вместо кал”. (Битие 11;1-9) със сигурност е подобие на вавилонкия зикурат.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

НОВОВАВИЛОНСКИ ВЛАДЕТЕЛ НАВУХОДОНОСОР

Най- видният нововавилонски владетел- Навуходоносор II (604- 562 пр.н.е.)превземайки Иерусалим и довеждайки голям брой иудеи във Вавилон, го превърнал в империя, която била най- силна в Западна Азия.През 539 г. пр. н. е. от наследниците му във Вавилон нахлули персите и той се предава без бой.
Размерите на Вавилон-2100 акра площ били значителни за онова време(за сравнение Ниневия при Сенахараб- (Асирия) е 1850 акра, а тепичния шумерски град-135 акра. Съвременен Париж е с два пъти по- голяма площ от Вавилон. Градската стена на Вавилон построена от Навуходоносор била толкова прекрасна, че древните гърци я нарекли, едно от седемте чудеса на света. Навуходосонор, този велик строител от древността, създава “висящите градини”на Вавилон- още едно от седемте чудеса на света.
Наред с творенията в строителството, нововавилонските културни постижения, били най- големи в областта на астрономията. В първите години на Шумер, месопотамските племена наблюдавали фазите на луната, за да предскажат повторението на сезоните. Две хиляди години по- късно, месопотамците все така внимателно изучавали нощното небе, но вече се съзредоточавали  върху движението  на планетите и звездите, тъй като вярвали, че някой от техните богове живеят в небесата и като отчитат и прогнозират движението на планетите и звездите, ще могат да узнаят кое божество набира мощ и как това може да се отрази върху хода на човешките дела. Това изучаване на небесата било доведено до съвършенство от нововавилонците, които познавали пет “блуждаещи звезди”(ние ги наричаме планети) и ги свързваме с властта на петима богове.(Ако това звучи странно, ще припомним,че ние още наричаме първите пет планети  с имената на римските богове: Муркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, а това е защото гърците и римляните са наследили тази система.) По нататък, нововавилонците заключили, че ако дадена планета  се появи в определена част на нощното небе или на близко разстояние до друга планета, движението й предвещава война или гладна смърт, или пък победа на една държава над друга
д.и.н. Сергей Иванов                                                                     
предостави Мария Герасова

 

НОВОВАЛОНСКОТО ЦАРСТВО

Асирийският цар Саламансар III(859-824г. пр. н. е. ) предприема поход, но не успява да се справи със сирийските съюзи- Северен и Южен. Начело на последният, в който се обединяват Тир, Содом и Израилското царство, стоял дамаският цар Азаил- цар на не преселилата се  Савска царица хурити Балхарис.
Начело на Северния съюз стоят древните българи худони, от асирийското княжество Бит Адини  със столица Тил Барсиб.
В похода си срещу тях през 856 г. пр. н. е. Саламансар III подчинил земите им.След 16 похода срещу Южносирийският съюз, царят на хуритите абхарис Азаил  е разбит и съюза са разпада. Без да успее да спре  експанзивата  на кентаврите от турските племена, Саламансар III  опустошава Вавилон и достига Приморието, и бреговете на Горен Ефрат.Тиглатпаласар(743- 742г.пр. н. е) окончателно превръща българите- худони  в част от Асирийската империя. 
Когато устоите на Асирия  се разклащат, хуритите Балхарис стават независими. Тяхната империя е разрушена през 612г. пр. н. е.. През 620 г. пр. н. е. асирийският военачалник на Вавилон Набополасар преминава на страната  на на вавилонците и поставя началото на Ноновавилонското царство.
В стогодишната съпротива на Южна Месопотамия срещу асирийците, дейно участие взимат народит , говорещи семитски езици.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

САВСКАТА ЦАРИЦА

Съдбата и пътищата на нашите и на евреите праотци се пресичат още в земите на Месопотамия, Сирия, Египет и Палестина, още в зората на историята.От исторически хроники четем: “Хуритите  са и  химарити, а сред химаритите се натъкваме съвсем неочаквано на наименованието на българското племе Балхарис и така също и на името на царица, носеща същото име Балкис, така наречената Савска царица от царството Саба”. Най- точното име на цирацита е Сава, тъй като тя носи името  на подвластният й град- държава. Така е назована тя и в Библията  (Трета книга, Царства, глава 10), където ченем: “Савската царица  като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки Тя дойде в Йерусалим  с много богатства; камили  бяха натоварени  с благоговения, с твърде много злато и драгоценни камъни, тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що и беше на сърце”.
Древното предание казва, че Савската царица е сестра на Тимоти- цар на клон на древните българи- худони.И двамата принадлежат на рода Дуло от долината на худоните. При нападението на асирийския цар Адад Нерари (911-891 пр.н. е.) срещу земите на худоните, подвластните племена на двамата водени от Тимоти и неговата войска от древни българи- худони, и следвани от водените от Савската царица древни българи- хурити, придвижвали се във формата на стрела, прекосяват Кавказките планини и се отправят към Азовско море и земите на изток от Дон. По- късно, те отсядат трайно в Манджурия.
Това са праотците на Кубратовите българи-Балхарис, име пренесено от земите на Месопотамия, както и от нашите преки праотци, така също и от нашите събратя- кутиите Балхарис в Средна Азия.
Хуритите Балхарис,предвождани от Савската царица, се обединяват с ирански племена под името сармати и алани.По- късно, когато тя е на пределна възраст тръгват на поход на запад, стигат до река Дунав и срещу нейното течение  достига до Австрия.
Оттук, според преданието на Дарий- от смесен брак с майка от рода Дуло и баща от династията на иранците- алани, те прекосяват Алпите и достигат до най- южните  земи на днешна Южна Италия, в земите на етрусите. В земите на Италия ,много по- късно участват в построяването  на основите на Рим.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ЯХВЕ И НАЦИОНАЛЕН СПАСИТЕЛ

Идеите издигнати през по- нататъшния период на развитие на еврейската религия, известно като”революцията на пророците”, в действителна същностна промяна, в тяхната религиозна мисъл, по време на заплахата  на  националното им съществуване от Асирия и Вавилон, и времето  на изгнанието им във Вавилон (750- 550 г. пр. н. е.) .
В ядрото на учението на пророците, Яхве е обявен за господар на света.  От него идва асмо доброто, а от хората злото. Яхве изисква от израилтянските чеда ” да търсят справедливост, да освободят подтиснатия, да защитават сирака, да защитават вдовиците”.„
По време на вавилонският плен, евреите започват да вярват, че Яхве ще им изпрати национален спасител”месия”, който не асмо ще възвеличи евреите, но ще разпространи култа към Яхве в целия свят, в хилядолетие на мир и справедливост, преди края на света. С “месия” ще дойде и “Страшния съд”, т. е. по чудотворен начин  всички мъртви хора ще станат  и ще се изправят пред месията.
Това очакване, че месията  укрепва способността  на една  иначе незначителна нация да оцени до наши дни, на пук на ужасяващата враждебност, която по неизброим начин, обогатява света със своите постижения.
Митовете и легендите  на народите, населяващи най- древните земи на човешката цивилизация, умело обработени и поднесени на хората в религиозна- идеологически план от евреите свещеници в Библията и до днес, владеят съзнанието на милиони хора по света.
Историята на Западния свят , в последните две хилядолетия, е неизменно повлияна от иудизма, като почвата, върху която е поникнало християнството, а от тях двете израства третата световна религия- ислямът.
Мечтата за мирен и обединен свят, когата” вълк ще живее заедно с агне и леопард, ще лежи заедно с козле”, ако не  се осъществи по- бързо, никаква традиция няма да има значение за никого.
 д.и. н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

 

БОГ ЯХВЕ

По време на шумерите Богът победител, който поразил змея бил Енлил. Когато царят на акадците  Хамурапи  превзел Месопотамия, победител станал Мардук. След векове, при хегемонията  на асирийците над Междуречието , писарите им изтрили  от табличките  с клинообразни  текстове Мардук, а на негово място  вписали собствения си  племенен бог Ашур. Когато митът достигнал до Палестина, евреите накарали Йехова да воюва с чудовището Левиатон или Рахов. Митът се е вмъкнал в християнството  под формата на легендата  за свети Георги, който убил змея.
Прочутите пирамиди  “закурати” и особено тези на Вавилон са първообразът на библейската кула. Образът на тази пирамида за еврейските  поколения се превърнал в стълба, с която човекът се свързвал с Йехова.
Целият текст на свещената книга  сочи, че еврейските свещеници са компилатори и редактори на по- стари текстове, които водят към легендите на по- старите народи. За старинността на библейските предания говори и фактът, че са отразени постепенните промени в отделните текстове, както на патриархалния строй на робовладелчеството и класовите различия, преминаването на евреите от чергарския към заседналия начин на живот.
Първоначално, евреите вярват в много богове, докато от Мойсей-1250г. пр. н. е. до 750г пр. н. е. има изключителен култ към един бог “Яхве”, представата за който е била предимно антропоморфна.
Според евреите, Бог не е част от природата, а е извън нея. Така, той би могъл да се разбере в чисто интелектуален или в абстрактен смисъл. Хората според тях са господари на природата по пълномощия, дадени им от Бога. В прочутия стих на книгата Битие,Господ заявява категорично на Адам и Ева “Плодете се и се умножавайте, заселвайте земята и я подчинявайте. Бъдете господари  на всички земни същества.” Десетте божи заповеди(наричани така след VII в пр. н. е.)са етични заповеди познати на евреите, отписани преди Вавилонския плен.Тези морални стандарти не се спазвали винаги в отношенията им с външните хора. Жестокостта, с която си служат  при завладяване на Ханаан, за тях е оправдание , лично от техния бог Яхве, който бил внушил на жителите на Ханаан да се съпротивяват, за да има причина да бъдат избити. ” Защото от Господ беше това , дето те ожесточиха сърцето си и с бой посрещнаха Израиля, за да бътат изтребени…(Иисус Навин 11:20).
д. и. н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова