Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

ЯХВЕ И НАЦИОНАЛЕН СПАСИТЕЛ

Идеите издигнати през по- нататъшния период на развитие на еврейската религия, известно като”революцията на пророците”, в действителна същностна промяна, в тяхната религиозна мисъл, по време на заплахата  на  националното им съществуване от Асирия и Вавилон, и времето  на изгнанието им във Вавилон (750- 550 г. пр. н. е.) .
В ядрото на учението на пророците, Яхве е обявен за господар на света.  От него идва асмо доброто, а от хората злото. Яхве изисква от израилтянските чеда ” да търсят справедливост, да освободят подтиснатия, да защитават сирака, да защитават вдовиците”.„
По време на вавилонският плен, евреите започват да вярват, че Яхве ще им изпрати национален спасител”месия”, който не асмо ще възвеличи евреите, но ще разпространи култа към Яхве в целия свят, в хилядолетие на мир и справедливост, преди края на света. С “месия” ще дойде и “Страшния съд”, т. е. по чудотворен начин  всички мъртви хора ще станат  и ще се изправят пред месията.
Това очакване, че месията  укрепва способността  на една  иначе незначителна нация да оцени до наши дни, на пук на ужасяващата враждебност, която по неизброим начин, обогатява света със своите постижения.
Митовете и легендите  на народите, населяващи най- древните земи на човешката цивилизация, умело обработени и поднесени на хората в религиозна- идеологически план от евреите свещеници в Библията и до днес, владеят съзнанието на милиони хора по света.
Историята на Западния свят , в последните две хилядолетия, е неизменно повлияна от иудизма, като почвата, върху която е поникнало християнството, а от тях двете израства третата световна религия- ислямът.
Мечтата за мирен и обединен свят, когата” вълк ще живее заедно с агне и леопард, ще лежи заедно с козле”, ако не  се осъществи по- бързо, никаква традиция няма да има значение за никого.
 д.и. н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

 

БОГ ЯХВЕ

По време на шумерите Богът победител, който поразил змея бил Енлил. Когато царят на акадците  Хамурапи  превзел Месопотамия, победител станал Мардук. След векове, при хегемонията  на асирийците над Междуречието , писарите им изтрили  от табличките  с клинообразни  текстове Мардук, а на негово място  вписали собствения си  племенен бог Ашур. Когато митът достигнал до Палестина, евреите накарали Йехова да воюва с чудовището Левиатон или Рахов. Митът се е вмъкнал в християнството  под формата на легендата  за свети Георги, който убил змея.
Прочутите пирамиди  “закурати” и особено тези на Вавилон са първообразът на библейската кула. Образът на тази пирамида за еврейските  поколения се превърнал в стълба, с която човекът се свързвал с Йехова.
Целият текст на свещената книга  сочи, че еврейските свещеници са компилатори и редактори на по- стари текстове, които водят към легендите на по- старите народи. За старинността на библейските предания говори и фактът, че са отразени постепенните промени в отделните текстове, както на патриархалния строй на робовладелчеството и класовите различия, преминаването на евреите от чергарския към заседналия начин на живот.
Първоначално, евреите вярват в много богове, докато от Мойсей-1250г. пр. н. е. до 750г пр. н. е. има изключителен култ към един бог “Яхве”, представата за който е била предимно антропоморфна.
Според евреите, Бог не е част от природата, а е извън нея. Така, той би могъл да се разбере в чисто интелектуален или в абстрактен смисъл. Хората според тях са господари на природата по пълномощия, дадени им от Бога. В прочутия стих на книгата Битие,Господ заявява категорично на Адам и Ева “Плодете се и се умножавайте, заселвайте земята и я подчинявайте. Бъдете господари  на всички земни същества.” Десетте божи заповеди(наричани така след VII в пр. н. е.)са етични заповеди познати на евреите, отписани преди Вавилонския плен.Тези морални стандарти не се спазвали винаги в отношенията им с външните хора. Жестокостта, с която си служат  при завладяване на Ханаан, за тях е оправдание , лично от техния бог Яхве, който бил внушил на жителите на Ханаан да се съпротивяват, за да има причина да бъдат избити. ” Защото от Господ беше това , дето те ожесточиха сърцето си и с бой посрещнаха Израиля, за да бътат изтребени…(Иисус Навин 11:20).
д. и. н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова

ХРАМЪТ НА СОЛОМОН

Сакар планина става наследник на богата материална и духовна култура, пренесена в тези земи от долината на река Нил и Месопотамия. Името на река Марица е било Мари, идващо от царството на хуритите- балхарис- Мари.
Името на царица Бастет носи и египетската богиня на Луната, плодородието и любовта, и е пряко свързано с празника Сирни Заговезни.
Давид- царят на обединеното еврейско царство е наследник на своя син Соломон (973- 933г. пр. н. е.). Той продължава строителството, започнато от Давид и издигнал величествен храм, известен като храма на Соломон, за съхраняване на “Ковчега на Завета”- библейското име на сандъка, съдържащ каменните скрижали, които Яхва дал на Мойсей в Синайската пустиня, според Библията.
Разточителните строителни планове донесли неприятности на Соломон, тъй като Палестина била бедна на суровини и материали, да не говорим пък за злато и сребра.Той се видял в невъзможност да заплати строителните си дългове и остъпил територии на главния си доставчик- съседите на Финикия, а после събрал и изпратил евреи, да работят във фэиникийските мини и гори.
Северните му поданици, които били изпращани във Финикия, след смъртта му отказали да се подчиняват и при наследника му престанали да плащат данъци и основали Царство Израил със столица Йерусалим, което просъществувало два века до 722г. пр. н. е., когато било унищожено от асирийците.
През 586 г. пр. н. е. Царство Юдея било завзето от вавилонците на Навуходоносор, когато разгромил, разграбил и изгорил храма в Йерусалим, а знатните граждани на Юдея откарал във Вавилон.
През 536г. пр. н. е. Вавилон е превзет от персийският цар Кир, който великодушно разрешил на евреите да се завърнат в Палестина. През 520- 516 г. пр. н. е. те възстановили храма в Йерусалим и живели в мирно време до 322 г. пр. н. е., когато Палестина била завзета  от Александър Македонски. През 186г. пр. н. е. един от тях- Алтиох Емитрофон осветил храма и се опитал да разруши еврейската религия, което предизвикало евреите на въстание с водач Иуда Макавей, основател на династията  на Макавеите.Така, династията съществувала до 63 г. пр. н. е., когато римският пълководец Помпей се възползвал  от междуособиците в нея и превърнал Палестина в протекторат на Рим.
Дори по времето на Цар Давид, древните евреи са се издигали над положението си на второстепенна политическа сила и след смъртта не Цар Соломон, не са дори и такава. Техните най- големи завоевания са в областта на религията. Днес, иудаизмът- религията на евреите е стройна съвкупност от вярвания, обичаи и богослужебна практика. Всичките основани на пасажи от еврейската Библия ( наричана от хриситяните “Старият завет”).
Тя крие корените си от месопотамската култура и традиции. Много от разказите в нея, както и подробностите, са заети в по- малка или по- голяма степен от съкровищницата на шумерските митове и легенди.Библейската история може да служи като пример, как духовниците са преиначавали тези митове, като интелектуална концепция на богослов., Библията не е придобила популярност сред широките маси на еврейския народ. На въображенията на хората навярно по- силно са въздействали митовете но героичните борби на боговете с огромното чудовище на хаоса.
д.и.н. Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова

 

ЦАРИЦА БАСТЕТ

Савей заедно със семейството на Авасалом, ковчега със скрижалите и чашата,  прекосяват река Ефрати и попадат в земите на ходоните. Между древните българи- худони и Да- видовото коляно е осъществен династичен брак , след което библейските племена прекосяват Кавказките планини и се заселват трайно в земите на Странджа и Сакар планина.
Тук те се заселили отвоювайки земя от траките и престояли няколко десетилетия. Преди напускането от тях на Балканския полуостров  към Мала Азия,тяхната царица Калиностра  поставя начело  за военачалник Худоносор, по произход от древните българи– худони, наричани балхарис, който взема жена от от царското коляно на Давид.Неговата дъщеря Бастет умира млада  около 920 г.пр. н. е. и последното й желание  е да бъде погребана там, където е родена. Изпълнител на волята й е бащата  й  е Худоносор.
В траурната процеса учасвуват българи- худони, израилтяни, египтяни, асирийци и други, които се връщат и остават да живеят в родината на Бастет, в тракийските земи на Странджа и Самар. Ето го и самото предание:
“Народите са тръгнали от Египет по вода и суша.С кораби са пътували знатните, посветените,богопомазаните, техните верни слуги и малко войска. В специален кораб е била мумията и копие  от злато на царица Бастет.Били натоварени златната чаша на Давид, седемте дара, писмената история на народите , чиято царица е била тя. Тази история се отнасяла за две хилядолетия назад  и предсказание за тяхното бъдеще две хилядолетия напред. Имало е и други безценни богатства.Корабът е бил охраняват от други корабии и се движел покрайбрежието от Египет до река Марица. 
Придвижването на войската и народите е станало по суша. При похода са използвани и коне, камили, магарета и всякакъв вид животинска тяга.Водени били много роби, а също така и едър и дребен рогат добитък.
Войската била съставена от народи, обединени в едно, но в числово отношение преобладавала  прабългарската конница.Военачалник на обединената войска  бил вождът на прабългарите, който носел златен жезъл.”
Саркофагът е сложен в нашите земи от хора дошли от Египет, в една нощ, при пълна тишина и зарит в огромно количество пръст. Участниците в това събитие са избити на място. И така е скрита тайната, заложена в прочутите надписи върху скрижалите (каменни блокове)- едно хилядолетно към нашите бъдещи откриватели.послание.
д.и.н.Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ДАВИД

След като в продължение на едно поколение скитат из Синайската пустиня, евреите решават да се върнат в много по- богатата страна Ханана и бавно и мъчетилно, с боеве с населяващите тази земяя племена се настаняват там в малка част от земята, предвождани от наследника на Мойсей- Иисус Навин. След неговата смърт, израилтяните имат още по- малък успех  поради надигащ се сепаратизъм  на племената, съпротива на ханаанците и нашествието на филистимяните към 1050 г.пр. н. е. През 1025 г. пр. н. е.  Самуел- племенен съдия с огромен авторитет избрал за тях един общ цар Саул, който да ги направи единен народ. Но този съдия очаквал да остане на власт, макар и в сянката на трон, поради което насърчава младия воин Давид,който изкусно маневрирал с народната подкрепа.Още повече, че неговата победа над “Голият” (филистимянина) го популяризира много. През 1005 г- пр. н. е. е убит цар Саул.На власт идва Давид, който поставя най- славният период в историята на евреите преди съвременната епоха. Той се превръща в абсолютен монарх, събиращ данъци от поданиците въз основа на въведеното от него преброяване.
Поради преждевременната смърт, макар и доста напреднал в осъществяване  на целите си, той не осъществил мечтата си  да построи величествена столица и религиозен център в Йерусалим.
Първият главен център на хуритите в Сирия- град Цоба (Саба- Сова) има първия си сблъсък с цар Саул (1020 – 1004 г. пр. н. е.).
Цар Давид (1004 – 965 г. пр. н. е.) обединил  Израил и Иудея. От битката си с филистимяните, владетелят възвръща  (ковчега със скрижалите на Мойсей). Той обявява Йерусалим за столица на обединената държава, но срещу него тръгва третият му син Авесалом. Давид нарежда на населението  да напусне Йерусалим и да оставят ковчега на Божият завет и свещената чаша.
Битката между баща и син е описана  във Втората книга, царства, Глава 20:
2- И всички израилтяни се отделиха от Давид и отидоха подир Савия- син на Бихри, а иудеите останаха на страната на царя си, от Йордан до Йерусалим.
4- И Давид каза на Амасея: свикай в три дини иудеите при мене и ти сам се яви тук.
5- И  Амасей отиде да свика иудеите, но закъсня повече от даденото нему време.
6- Тогава Давид каза на Авеса: Бихревият син от Савий сега ще ни докара повече злини, отколкото Авесалом: вземи слугите на господаря си и го преселедвай, да не би да си намери  укрепени градове и да се скрие от очите ни.
7-И излязоха след него Йоавовите люде, и хелетейции и фелитейци, и всички юнаци тръгнаха от Йерусалим да преследват Бихриевия син Савея.”
 к.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова

АВРАМ И ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Според Битие, Глава 10, родословното дърво на евреите израилтяни  е от третия син на Сим, Арфаксаду, а в глава 11 е посочено, че родоначалници  на библейското племе са Аврам- живял 175 години и неговата съпруга Сара. Те са живеели в град Ур, който по това време е бил халдейски  и са  тръгнали за Ханаанската земя, но когато пристигнали  в Хорон- Египет, живеели там поне 30-40 години. По това време градът (принадлежи на древните българи- хурити).
За да пристигнат в Египет, са прекосили Сирия, принадлежаща на другия клон на хуритите. Според далечните потомци на Аврам, Сирия означавала Аадан- Арам. Там се говорило на арамейски език, който изместил еврейския  и на него се говорило  дори по времето на Иисус Христос На този език говорили и християните в Сирия.
Според историческата хроника, това преселение на израилтяните е станало в периода 2000-1500 г. пр. н. е. За него в Библията, Битие 12 се казва:
5-”И взе Аврам със себе си жена си Сара, братеницата си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили и колкото души бяха придобили в Харан, и излязоха да идат в Ханаанската земя.
6- Аврам премина на длъж тая земя   до мястото Сехим, до дъбравата Море; в тая земя тогава (живееха) хананейци…
9- И дигна се Аврам, та продължи пътя си на към юг.
10- И настана глад в оная земя. Излезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже глада се усил в оная земя.”
През тези векове, едно еврейско племе, произлизащо от внука на Аврам- Исак, започна да нарича себе си “израилтяни”. След тривековно скитане на Египет, евреите били поробени от фараоните на Новото царство, скитащи се да поробят все повече племена и да създадат египетска империя. По- късно около 1250 г. пр. н. е., водач в лицето на героя, който организира и провежда бягството от робството на евреите е Мойсей. Той ги води към Синайския полуострови ги убеждава да станат  поклонници на бог Яхве, чието име по- късно  почват да изписват като Йехова.Той ги убеждава, че това е бил богът на Аврам, Исак и Иаков, и че богът на Израил е Господ, поради което всички евреи стават израилтяни и се покланят на бог Йохова.
к.и.н Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова

 

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ- ХУРИТИ

През 1036- 1034 гг. пр. н. е. Вавилония е управлявана от двама владетели. Единият от тях е Набу Шуму Алибур, произхожда от династията на худоните. През 979- 944 г. пр. н. е. Вавилония е покорена от нашите праотци- худоните и нейни владетели са били Набу Мукин Алли и Нинурта Кудри Уцур.
По време на последния, земите в  западната част на Северна Месопотамия е била населена от худини.Един от клоновете на хуритите- наши събратя, населявали земите на древна Сирия.Историята на хуритите е свързана не само с историята на Хетската държава, но и със събитията, развивали се както в Месопотамия, така също и в Библейските земи.
Най- многобройни са били хуритите- худони, населявали земите на север от Вавилон. Те владеели и земите на държавата Митани. Митани и нейната столица Васугони през 1360г. пр. н. е.са завладени от хетския цар Шупилилулилума. Митанан се превръща във васал на Хетската държава.Краят на тази държава поставя Навуходоносор I, като нейните племена се преселват в Приморската страна, където отсядат трайно.
Худотите са успели да запазят своята етническа принадлежноспп, благодарение на начина си на държавно управление, при което на чуждите племена са определени точни правила и задължения, и заеманаите от тях територии са разграничавани от населяваните територии от тези племена. Имало е смесени, но само династични бракове с определени политически мотиви, посочени в брачните договори.
Техните събратя населявали земите на Сирия и нейните степи, прилагали същия начин на управление, но били размесени с чужди плимена. Това се дължи на факта, че те по- често са превръщани във васали и тяхната войска е била използвана от новите владетели. Историята на тези два клона древни българи- хурите е тясно свързана с евреите- израилтяни.Тя датира от времето, когато техният главенград бил Мари.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова

ДИНАСТИИТЕ

Тъмната епоха по време на каситите, била последна от периода на Асирийската империя във времето  1300- 612 г. пр. н. е.. Към 3000г. пр. н. е. асирийски народ от семитската езикова група се заселили край река Тигър в Северна Месопотамия и основала своя държава,  с център град Ашур.  Те усвоили тактиката  на бойните колесници  и започвали да завладяват съседните градове. Докъм 1250г.пр. н. е., те станали господари на целия Месопотамски Север.
През 1255 г. пр. н. е. асирийският монах Тикулти- Нинутри превзел Вавилон и заповядал на писарите му да запишат:
“Залових царя на Вавилон и стъпих здраво над гордия му врат, все едно, че беше изтривалня.Така станах владетел на цял Шумер и Акад и поставих границата на моето царство на Долното море “.
Те разработили храна на бог Мардук и отнесли като трофей статуите им, но все още не били достатъчно силни да победят каситите. Това, което не  се удало на Асииря,било извършено от Елам, чието нашествие погребало Каситската династия във Вавилон. през 1155г. пр. н. е. ,последният каситски цар Енлил бил пленен и откаран в Елам. Краят на тяхното господство над Вавилон след твърде кратко време бил сложен от владетелите на държавата “Приморие”.

Царските списъци но тези строго упоменават 11 царе от династията “Уру-ку”, носеще акадски или изкуствени шумерски имена и наричащи себе си “царе на Приморската страна” Приморие- тази южна провинция на Вавилонското царство е била управлявана от две царски династии, първата от които съществувала от 1722г. пр.н. е. и дала сериозен отговор на асирийците.

Втората династия носи името  Исин и към нея принадлежат владетелите Мардук касиб ахешу (1150-1134г. пр. н. е.) Итти Мардук Балати (1133г. пр. н. е.) Нинурта Надин Шуми (1132-1127г. пр. н. е. и Нааухоносодор с второ име Набу Кудури Уцур (1126-1105г. пр. н. е. Родословното дърво на последния води към Уц, по- големия син на Арам- владетел на известните  в историята хурити- потомци на Зимрилим, царят на Мари. Той е бил не само владетел на древните българи – худони,но и на още четири племена между които хисосите- праотците на хунори и хазари, субареи, арийци и две итало- гръцки племена.

Смъртта на Навуходоносор става причина съюза да се саморазпадне. Потомците на хиксосите се преселват в земите на средна Азия, а  итало- гръцките племена се разселват в Мала Азия. Тук се разделят, като гръцките племена се присъединяват към своите събратя – акадите, а италианските племeна по море се преселват  на Запад.

 д. и. н Сергей Иванов

 предостави Мария Герасова 

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ- ХУРИТИ

Древните българи- хурити, потомци на Зимрилин, които населявали Армянското плато, предприемали чести нашествия в Хати, опустушавайки източните територии на Хетската държава . Само околностите на град Хатушаш остават невредими. Тогава започват големи размирици в Хетскотоп царство и при дворцов заговор загива Муршил.
При приемника на Муршал I- Хактил, древните българи- хурити нападат земите на хетите в Северна Сирия и територията на Хетската държава вече се ограничава от планините на Тавър.Едва при следващия хетски цар  Телепит (1525- 1500г пр.н. е.) нападението на хуритите вече  е отблъснато успешно.
Империята на хетите достигнали своя териториториален и икономически връх през 1450- 1300 г. пр. н. е. но през XII в. те са принудени да се отбраняват от нападения откъм Египет  и Северна Месопотамия. През 1286г. пр. н. е. те отблъснали такова мощно нападение и към края на века все още успявали да се защитят  от семитските асирийци  от Северна Месопотамия.Около 1185г. пр. н. е.обаче, като резултат от многократни последователни нападения от ” морските народи” хетите окончателно рухнали.
 Като се изтеглили на север така бързо, както и дошли, хетите разчистили терена на Месопотамия за каситско господство, но каситите не успели да се възползват напълно от тази възможност, явно защото им е липсвало гъвкаво ръководство и обединяващо съзнание за политическа и културна принадлежност. Вследствие на това, Месопотамия потънала в “тъмна епоха” за около три века. През това време каситите управлямали Юга (Акад и Шумер ), докато Северът бил разпокъсан между враждуващи семитски и не семитски племена.Този период е наречен “тъмен”, тъй като в него не откриваме нито едно управление, нито културен или некултурен напредък. Каситите се задоволили с клиновидното писмо и административните  методи на Шумер  и Вавилон, дори почитали шумеро- вавилонските богове, и не внесли никакви забележителни нововъведения , а и техните разединени съседи в Северна Месопотамия не допринесли с нищо отличаващо се за историята на цивилизацията.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ- ХУРИТИ

През 1600 г. пр. н. е. произхождащите  от централно- азиатските хети говорещи индоевропейски език, завладяват изцяло Анатолия(днешна Турция), а през следващите два века разширяват империята си на юг и прибавят към нея Сирия и Ливан.След като през 1595 г. пр. н. е. разрушават Вавилон, хетите решават  да управляват пряко Месопотамия . Библията сочи точно, че владенията  на хетите достигнали “до голяма река Ефрат” (Иисус 1:4) 
Държавата на хетите представлявала съюз  между разнородни по расов тип племена, под егидата на ирански племена и клон от древните киргизи, който напуска  земите по по долното течение на река Инд и се преселва в Мала Азия.
За похода на цар Муршил I в хетския летопис е казано:”И тъй тръгна на поход към Халпа (Алепо) и разрушава Халпа и докарва плячката  в Хатушаш. След това той тръгва и срещу Вавилон, напада и хари (хури- хуритите) и задържа в Хатушаш и плячка от Вавилон.”
Муршил I покорява силната по онова време хуритско- семитска държава Алалах, както и два големи града в тази област Уршу (Варечва) и Хашу (Хасува.) Тези събития се развиват по онова време, когато тяхното царство влиза в числото на великите държави  в Предна Азия, когато започва голямо стълкновение между хети и древните българи- хурити.                                                                                                                                           
д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова