Category Archives: ЗА БЪЛГАРИЯ

Гражданите и кметството на Калофер с вълнение очакват

дарение – скулптура на Христо Ботев от 1964 гна академик Григорий Данилович  Ястребенецкий от Санкт-Петербург

На 1 септември 2022 г. се проведе работна среща с кмета на гр. Калофер господин Румен Василев Стоянов за обсъждане на конкретни практически действия за доставката на дарението от Санкт-Петербург в Калофер, мястото за поставяне на бюста на Христо Ботев, логистиката по доставянето, други организационни, протоколни и церемониални въпроси.
KNIGA KALOFER KMET 2  SKULPTURA HRISTO BOTEV 1964

 

Григорий Ястребенецкий.

 Скулптурен портрет на Христо Ботев. 1964.
Деловата срещата премина при изключително добра организация и ефективност, решаваща роля за което изиграха личните качества на кмета на гр. Калофер господин Румен Стоянов, благодарение на които той схвана идеята мигновено и я прегърна от сърце с твърдата решимист да я доведе до край.
KNIGA KALOFER KMET 3 RUMEN STOYANOV 
Господин Румен Василев Стоянов, трети мандат кмет на гр. Калофер
Кметът на Калофер Румен Стоянов има много благ характер и сякаш с перце гали душите на хората, което от една страна ги отпуска и ги кара да се чувстват добре, а от друга страна ги мобилизира и ги кара да бъдат креативни. Това дарование на калоферския общински лидер е първопричина за неговата харизматичност и в най-голяма степен допринесе за ефективността на работната среща.
Румен Стоянов е трети мандат кмет на красивия подбалкански възрожденски град, и всички, които го познават, знаят, че в неговия кабинет в Община Калофер има два портрета – на Васил Левски и на Христо Ботев, което обаче съвсем не е служебна показност, защото той носи в сърцето и ума си творчеството и духа на двамата велики българи, а жаждата на Христо Ботев за свобода е издигнал като знаме над родния си град! От срещите и разговорите с Румен Стоянов почувствах огромното количество знания, които той има за великия поет-революционер Христо Ботев.
През 2021 г. Румен Стоянов реализира една отколешна своя мечта – да изиграе роля във филм за Христо Ботев.
Максим Генчев, режисьор на филма „Ботев” предлага на кмета да играе Перо Македонеца, защото според него има голяма близост в темпераментите и характерите на двамата – казват си директно всичко.
 KNIGA KALOFER KMET 4 PERO MAKEDONECA
Румен Стоянов в ролята на Перо Македонеца във филма „Ботев” на режисьора Максим Генчев
Актьорът от Бургаския театър Деян Жеков играе Христо Ботев.
На 2 март 2022 г. беше официалната премиера на игралния филм „Ботев“ в София – зала „Люмиер в НДК.
Премиерата бе предшествана от изпълнението на фолклорен блок, предвождан от калоферските гайдари и кмета на града Румен Стоянов. Във фолклорния ансамбъл участваха комитет „Родолюбие“, много представители на патриотични организации, облечени в народни носии.
Румен Стоянов е не само превъзходен организатор с мащабно управленско и държавническо мислене, той е и председател на Националното сдружение на кметовете на кметствата в Република България.
Румен Стоянов е артистична натура, свири на гайда и на тъпан, събира често на музикантски вечери в Калофер инструменталистите от фолклорния жанр, прави надпявания между най-добрите народни певци и певици. Сам организира и участва с гайдарския състав на Калофер в самодейни изяви, снима се в клипове за телевизиите, които представят фолклора.
Важна роля за ефективността на работната среща изиграха задочно споделените дипломатически тънкости от д-р Анатолий Викторович Щелкунов, почетен гражданин на Варна, бивш Генерален консул на РФ в морската столица. В процеса на подготовката на срещата той ни даде ценни препоръки за практическите логистически и дипломатически стъпки, които трябва да се предприемат за успешно реализиране на благородната мисия. Професор д.пс.н. Илия Пеев, който е съавтор на излязлата през 2020 г. книга на д-р Анатолий Щелкунов „Народная дипломатия в истории российских неправительственных организаций” още в самото начало на работната среща предаде неговите специални поздрави на кмета на Калофер г-н Румен Стоянов и всички участници в срещата, пожелавайки успех на това благородно начинание – дарение бюст на Христо Ботев на родния град на поета-революционер, изработено от велик скулптор академик академик Григорий Данилович  Ястребенецкий. Д-р Анатолий Щелкунов също така беше специално поръчал да изразим пред всички неговото възхищение от словото на г-н Румен Стоянов за Христо Ботев, произнесено на втори юни 2022 г. в Калофер.
Водещо място за плодотворността на работната среща изиграха организаторската, публикационната и популяризаторската дейност на капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев. След като през месец юни 2022 г. той се запозна с изпратената му от капитан I ранг от запаса, д.ист.н. Валентин Георгиевич Смирнов, директор на РДАВМФ в Санкт-Петербург статия „Завещанието на скулптура”, публикувана във вестник „Санкт-Петербургски ведомости”, брой 110 от 21 юни 2022 г., положи огромни усилия новината за дарението на бюста на Христо Ботев да достигне до хиляди читатели.
Пред кмета на гр. Калофер г-н Румен Стоянов и всички присъстващи, професор д.пс.н. Илия Пеев направи подробен доклад за извършената от него публикационна и организаторска дейност, благодарение на която идеята за дарението на бюста на Христо Ботев на град Калофер придоби гласност в България, Русия и десетки други държави.
В центъра на успешната работна среща трябва да поставим неуморната и убедителна дейност на подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев, военен преводач и писател, председател на центъра „Примирение” (1995-20025). Той е поддържал близки творчески отношения със скултура Григорий Ястребенецкий и пръв в целия свят даде публичност на авторското му завещание със своето интервю в статията на Сергей Евгениевич Глезеров „Скулптура на Христо Ботев планират да подарят на България”, която беше публикувана във вестник „Санкт-Петербургски ведомости” през юни 2022 г.
По време на срещата с кмета на гр. Калофер подполковник от запаса Юрий Лебедев подари на господин Румен Стоянов своя авторска книга и няколко книги от академик Григорий Данилович Ястребенецкий.
Юрий Лебедев се познава с много хора в Санкт-Петербург и Москва, които са поддържали близки отношения с академик Григорий Ястребенецкий. С някои от тях той се свърза още по време на работната среща при кмета на гр. Калофер и веднага уточни с тях логистически подробности по преместването на бюста на Христо Ботев от Санкт-Петербург, където се намира в момента, до Калофер, родния град на Христо Ботев, където ще заеме своето полагащо му се място.
Заслужава да споменем поне двама души от близкото обкръжение на академик Григорий Ястребенецкий, които на практика ще участват в процедурата по транспортирането на бюста на Христо Ботев от Русия до България  – това са скулпторът Владимир Иванович Бродарский, при когото се намира в момента бюста на Христо Ботев в Санкт Петербург и внукът на академик Григорий Ястребенецкий – московчанинът Даниил Александрович  Ястребенецкий.
В заключителната част на срещата с кмета на град Калофер, господин Румен Стоянов обобщи и систематизира своите отговорности и пълномощия за установяване на делови контакти с дипломатически и културни институции, чрез които ще се достави бюста на Христо Ботев от Санкт-Петербург в Калофер.
Всички пожелахме успех на г-н Румен Стоянов, който сърцато и енергично ще работи за реализиране на благородната идея за изпъленние завещанието на академик Григорий Ястребенецкий да се дари бюста на Христо Ботев от 1964 г. на България. Калоферци очакват с вълнение този ден!
В тази паметна работна международна среща с кмета на град Калофер г-н Румен Василев Стоянов участваха:
Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев заедно със съпругата си Йорданка  Пеева, учителка.
Подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев със съпругата си Лариса Владимировна  Алпеева, професор по руски език в катедрата по междукултурни комуникации в Санкт-Петербургския държавен архитектурно-строителен университет.
Величка Терзиева, старши специалист административно обслужване в кметството на гр. Калофер.
Петя Керемедчиева, технически сътрудник в кметството на гр. Калофер.
Адвокат Албена Белянова, Телевизия “Евроком” София, водеща и автор на предаването “Часът на избора”.
След завършване на международната работна среща, кметът на град Калофер г-н Румен Василев Стоянов даде официална вечеря за всички участници, на която продължиха дискусииите по темата, завладяла нашите умове и души.
Да си пожелаем успех на благородната мисия!
Кореспонденция:
Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев

 

Еньовден – красива приказка за чудодейната сила на билките

Може да бъде изображение с цвете
Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им почит към мъдростта и традициите.
Не е тайна, че ритуалите на Еньовден и до днес се изпълняват от много българи. Обикновено това са билколечители, почитатели на билколечението, жени и млади момичета от фолклорните групи, каквито има във всяко българско село, че и в много от градовете. Те излизат сред природата в ранната утрин, преди изгрев слънце. Казват, че по това време билките притежават най-голяма лечебна сила, защото в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя.
Лековити са и водите, защото слънцето, завършило пътя си към лятото, се окъпва и поема обратно – към зимата. Затова е добре човек да се претърколи няколко пъти в росната трева или да се изкъпе в река или езеро.
Легендите разказват, че когато Господ направил човека от кал, го оставил на слънце, за да изсъхне. Решил да си почине, но бил изморен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал човека с пръст, покривайки тялото му с множество дупки. Като видял това, Господ събрал треви и с тях запушил всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Затова народът ни вярва, че произходът на билките е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола.
На същата дата – 24 юни, православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на този очевидно езически обичай. Народът ни го нарича свети Иван Бильобер, Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден, Еньовдън, Еньовден.
Според традицията, по пътя и докато се събират билките, се изпълняват специални песни. Те звучат и днес при възстановките на обичая, които се организират в цялата страна.
На този празник са посветени и съвременни авторски песни във фолклорен стил. Като песента “Еньовден” на сестрите Ива и Ева Валентинови. “Преведена” от граовското наречие, тази песен разказва: “Станали рано призори все млади моми и невести … омайни билки да берат. Бели кошули носеха, тучни ливади сгазиха и се в росата търколиха… Докато слънце огрея, росни си билки набраха, венци на глави сплетоха, за здраве ги нарича.

Таг Еньовден красива приказка сила

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МОРЯКА

Монографията „На Океана с любов, вяра и надежда. Песен за петте океана. Пет океански песни” ще бъде представена в Концертна зала на Радио Варна на 23 юни 2022 г., четвъртък, от 17.00 часа (*)
 
На 25 юни 2022 г. Варна за дванадесети път ще чества Международния ден на моряка (The International Day of the Seafarer, Day of the Seafarer (DotS). Още от самото начало през 2011 г. този ден фокусира общественото внимание върху приноса на морските лица за живота и безопасността на цялата световна общност. Международната морска организация (IMO) обяви темата на празника за 2022 г.: „Вашето плаване – преди и сега. Споделете Вашето пътешествие!”.
В своето трогателно и вълнуващо приветствие до моряците и техните семейства Генералният секретар на ИМО Китак Лим постави акцент върху следните фундаментални въпроси:
https://www.youtube.com/watch?v=CtULon5xZ_U
(Video, 04.04 min), May 24, 2022
Day of the Seafarer 2022, IMO Secretary-General Mr. Kitack Lim video message: Your voyage – then and now, share your journey
 орабите и корабните екипажи са основни двигатели на световната търговия и двигатели на световната икономика, като транспортират товари като храни, лекарства, електроника и др. Без моряците нямаше да има корабоплаване и този ден всяка година ни дава възможност да признаем и отдадем почит на моряците навсякъде, независимо от тяхното плаване.
Корабоплаването и зовът на океаните са начин на живот. Това е смислена и важна кариера, която осигурява солидна основа за живот и предлага безкрайни възможности за учене и напредък. Затова морската професия се избира със сърце и разум!
От древни времена хората свързват Океана и морската професия както с романтиката и пътешествията, по-високите доходи на моряците и по-доброто благосъстояние на моряшките семейства, така и с огромния риск, опасностите, трудностите и екстремността на мореплаването за корабните екипажи и семействата на моряците. Тази диалектическа неразривна връзка по-най-убедителен начин бе показана и доказана пред целия свят от моряците в годините на пандемията COVID-19, които са на неотстъпна вахта и осигуряват живота на човешката цивилизация по цялата планета и закономерно Международната морска организация (ИМО) ги обяви за ключови работници и новите герои света.
В тази връзка Генералният секретар на ИМО Китак Лим подчерта: Пътят на всеки моряк е уникален. Въпреки това много от предизвикателствата и възможностите са общи. След две години пандемията COVID-19 все още представлява предизвикателство за работната среда, като продължават да съществуват трудности при смяната на екипажа и достъпа до медицински грижи и отпуск на брега. ИМО продължава да призовава държавите да подкрепят морските лица, като ги определят за ключови работници, за да може морското пътешествие на всеки моряк да премине в по-спокойни води.
Международния ден на моряка е както повод за равносметка, така и поглед към бъдещето на корабоплаването. Новите технологии, новото оборудване и необходимостта от по-екологично корабоплаване ще предоставят нови предизвикателства и възможности.
Международната морска организация изразява своята увереност, че моряците и ще се справят с тези предизвикателства и ще проправят пътя към по-устойчиво корабоплаване през следващите години.
В навечерието на дванадесетото честване на Международния ден на моряка, Варна ще получи морски научен дар – монография-послание към човечеството в Десетилетието на науките за Океана (2021 г. – 2030 г.):
(*) Илия Пеев. На Океана с любов, вяра и надежда. Песен за петте окена. Пет океански песни. Художник Сияна Струнчева. Редактор Петър Тодоров. Издателство „Морски свят”. Варна, 2022, стр. 358. ISBN 978-619-7600-19-3.