Неразделната любов на двама от най-големите ни български поети

Божествено е да обичаш. Извън тази земя е да успееш да увековечиш любовта си в поезия. Защото поезията е любов. Да, революция, гняв, мъка, ужас… но най-вече любов. А обичта? Тя е длъжна да бъде безкористна. Искрена, чиста… велика. Когато говорим за литература, вечното клише е поетът все някога да намери музата на живота си. Да страдат един за друг и да се желаят до ръба на смъртта, та чак да се провесват през него, за да тестват страстта си. Но щом пред нас стои нещо неопорочено, тогава клишето на литературната любов се разбива. Как се казва тази божествена обич? Тя носи две имена. Пенчо Славейков и Мара Белчева. И е истински сън за щастие.

Огорчена вдовица и жлъчен интелектуалец. Пресечните точки не изглеждат много, но всъщност са цял рояк. В една майска вечер две души се намират, за да станат неразделни. Големият ум на времето си – Пенчо Славейков, влиза като гост в дома на обаятелната Мара Белчева. От гост обаче поетът бързо се превръща в постоянно присъствие в живота на любимката на Фердинанд. Така огорчението и жлъчността остават само за пред другите

ПОМЕЖДУ СИ ДВАМАТА СА САМО ЛЮБОВ

Един за друг са с най-голямата си муза. Пенчо Славейков посвещава едни от най-фините миниатюри, които светът е заслужил да прочете, на Мара Белчева – „Сън за щастие“. За него именно тя е сбъднатата усмивка на живота, която той така и не успява да изпита в душата си. Красавицата остава и единственият човек, който успява да се провре зад стените на сърцето му и го обича защото… защото просто може да го обича. Мрачен, винаги саркастичен и болезнено искрен – Славейков остава недолюбван от „съмишлениците си“ не само заради характера си, а и защото на гениалните никога не се прощава собственото им величие. В съществото му е гравирано само едно име – Мара Белчева. В нейното също няма място за други, щом в сънищата ѝ се е скрил Пенчо Славейков. 

Желана от Фердинанд, ухажвана от българския елит, Мара Белчева остава докрай вярна и искада избяга от всяка капка суета на тогавашната аристокрация. Славейков пък е като типичен лош Омиров герой – недъгав, смръщен и за капак на всичко често е унижаван от силните на деня. Любовта им е хулена и отричана, неразбирана, но това не ги спира да останат заедно въпреки парите, които в дома им понякога остават мираж. Именно тези житейски драми им помагат да възкръснат от пепелта на хорската злоба като феникс и да пребъдат като едно цяло.

ЗАРАДИ ТОВА ВРЪЗКАТА ИМ СЕ ПРЕВРЪЩА В БЛЕНУВАНИЯ СЪН ЗА ЩАСТИЕ, КОЙТО ФИНИТЕ ИМ ДУШИ ТЪРСЯТ В ЦИНИЧНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Връзката им е изключително плодотворна и за двамата, а писмата им са един от най-ярките примери за едновременно интелектуална и емоционална свързаност между приятели, любовници и човеци. 

Любовта и щастието за силните умове се раждат тогава, когато намериш човек, който може да гъделичка съзнанието ти. Всичко останало е просто преживяване на битието. Пенчо Славейков е българският автор, който е бил на прага на Нобеловата награда за литература, като гениалността му е оценена далеч извън границите на България. Мара Белчева пък е жената, която се наема да преведе самия Ницше, а талантът ѝ на преводач набира голяма популярност в Европа по онова време. Заедно те са бутали бистрите си умове напред, за да светят един до друг в мрака на обществото. Такава любов лесно се ражда, но споменът от съня за нея никога не умира. Но уви – човекът рано или късно стига до смъртта. 

След като официално е унижен максимално от противниците си, тъй като му отнемат и минималните постове, които има, Пенчо Славейков напуска родината, заедно с Мара Белчева. Тя продава всичко, което може, за да свържат двата края и е неотлъчно до поета до смъртта му. Изстраданият живот на Славейков приключва, след като той умира в Италия след боледуване. И тук сънят за щастие свършва. За Мара Белчева житието след него се превръща в тих траур. След като пренасят тялото на поета в София, тя ходи на гроба му всеки ден последния си дъх, за да намери смисъл в настъпилото нещастие в живота си.

„СПОМЕНЪТ ЗА ПЧО Е ДУШАТА НА ЖИВОТА МИ.“

Това са думите на Мара Белчева, след като най-хубавият сън в живота ѝ е отнет от съдбата. По „Неразделни“ обаче знаем, че „За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла“. Когато обичаш едновременно със сърцето и с ума си, любовта се усмихва, защото знае, че е намерила най-уютния дом. Пенчо Славейков и Мара Белчева се пример за безкористното обичане, което вече наричаме с леката дума „наивност“. Там, където душите се свързват, няма място за суета. Там има място за любов. Защото това е най-близкото нещо до божествено, което човек може да изпита. Това е сънят за щастие, от който никой не иска да се буди. 

https://goguide.bg/koi-kakvo-zashto/6357-Pencho-Slaveikov-Mara-Belcheva-i-tehniiat-syn-za-shtastie

Чарлз Дарвин /Darwin//1809-1882/ е създателя на теориите за еволюцията на видовете и естествения подбор.Той е известен и на хората,които никога не са се занимавали сериозно с наука.По-малко се знае за основните стимули на неговите открития.Най-голямо влияние върху научния му светоглед, оказва големия английски астроном и  мислител сър Джон Хершел /1792-1871/ от прочутата фамилия Хершел.  За него-„за да достигнем до законите на природата,трябва чрез индуктивно мислене да намерим единствено основополагащо обяснение на определения феномен“.Ирония на съдбата е, че точно той, не приема теорията на естествения подбор на Дарвин.А отправна точка за интереса му към растителния и животински свят е участието му в околосветското плаване на английския кораб „Бийгъл“.Днес, много от положенията на теорията на еволюцията са подложени на дискусии,съмнения,някои дори са отхвърлени, но няма спор, че Дарвин  е един от най-големите мислители на нашето време.

Тук бихме влезли в дискусия, дали научните трудове са най-голямото му постижение,защото той е „създал“ и своя син- големия астроном и

математик  сър Джордж Хауърд Дарвин /Darwin/1845-1912/.Завършва на едно от първите места математика в Тринити  колидж в Кембридж.Полага изпити и става адвокат,но се завръща в лоното на науката.За разлика от баща си и насочва своите интереси към геологията.Той е първият учен,който прилага динамичен подход към проблемите на космологията и геологията.Предлага първата научно обоснована теория за образуването на Луната,която доминира науката до най-новите астрономически и физически открития, които са свързани с образуването на спътника на нашата планета.Дарвин-младши е и пионер на прилагането на хармоничния анализ за изучаване и предсказване на океанските приливи.Става член на Лондонското кралско дружество /1879/,професор по астрономия и експериментална философия на университета на Кембридж.Носител на най-голямата научна награда на Великобритания- „Копли“ на Лондонското кралско  дружество/1911/.

 Георги Караджов

Сър Джоузеф Джон Томсон /1856-1940/ завършва Тринити колидж  в Кембриджкия университет /1880/.Става преподаветл в него  и започва работа в прочутата Кавендишка лаборатория на университета.От 1884 до 1919 година е професор по експериментална физика и директор на лабораторията.

През 1897 година доказва, че катодните лъчи се състоят от отрицателно заредени частици,наречени електрони.Изчислява скоростта им и съотношението между електрическия им заряд и маса.Така доказва че атома не е крайната форма на делене на материята.През 1903 година създава сферичен атомен модел,който е изместен от прочутия планетарен модел на атома на Ръдърфорд /1911/.1906 година получава Нобелова награда по физика за „големите му заслуги в теоретичните и експериментални изследвания на протичането на електрически ток през газове.

Сър Джордж Паджет Томсон /1892-1975/ е негов син.Завършва същия колеж,като баща си-Тринити,Кембридж.През Първата световна война работи във военно ведомствоу върху устойчивостта,конструкцията и летателните качества на самолетите.След войната /заедно с големия Астън/ открива съществуването на два изотопа на лития- един от най-разпространените елементи в космическото пространство.От1922-1930 е професор по натурфилософия на университета на Абърдийн.

През1927година,  американците Клинтън Дейвисън, Лестър Джърмър  и Томсон независимо един от друг изследват взаимодействието на електрони  с кристали и твърди телау и наблюдават ясна дифракционна картина при разсейването им.Томсон  използва в опитите си бързи неутрони.Така Дейвисън и Томсон доказват вълновата теория на великия френски физик Луи дьо Бройл и извършват един от най-важните експерименти във физиката на 20 век.1937 година Томсон и Дейвисън получават Нобелова награда по физика за „техните експериментални открития на дифракцията на електроните от кристали“.

Създадената от Томсон апаратура и методика за изучаване на електронограми, извършва революция в развитието на експерименталната електронография.

Баща и син получават почетното благородническо звание сър от английската кралица..

Георги Караджов

Творческият проект е по идея на книгата на Стоян Чилингиров

Той е бележит български писател, учен и общественик. Във време съдбовно и тъй потребно да се възроди самосъзнанието на нацията ни пише своята знаменита книга „Какво е дал българинът на другите народи“. Той определя целта й като подтик: „Крайно време е да нарушим нашето мълчание за себе си, да кажем и ние на света, какво сме били, какво сме и какво можем да бъдем. И то не, за да ни чуят другите, а за да повярваме сами в себе си“. 
Като ползвва богат летопис от научни данни авторът доказва, че българинът е направил ценни приноси не само в културата на отделни народи, но и в културата на цялото човечество и не е лишен от дарби за нови приноси. 

Този благороден подтик на Стоян Чилингиров определи намерението на Е`Библиотека „Паметта на българите“ да полага скромните си усилия за осъществяването на своя творчески проект „Какво е дал българинът на другите народи“ в миналото и в по-новото време. „Да се учиш от чуждото е добре, но да не знаеш и да не уважаваш своето е престъпно“ ни поучава Стоян Чилингиров – един от най-заслужилите възрожденци на ХХ век. Автор на повече от сто книги и много бройни публикации.

Барон Франц-Ксавер Иван де Пеячевич (известен също като Матей III Франц Ксавер Пеячевич) е учен, духовник, историк и писател с българо-хърватски произход, от католическата чипровска фамилия Пеячевичи.

Биография

Франьо Пеячевич е роден на 10 юли 1707 г. в Осиек, Хабсбургска монархия, днес в Хърватско. Той е седмо дете на Иван Пеячевич и Марта Стекич, и двамата от Чипровци, напуснали родния си дом след Чипровското въстание през 1688 г. Иван Пеячевич е брат на Георги Пеячевич – един от водачите на въстанието.[1]

Старобългарското болярство на фамилията Пеячевичи е признато от австрийския император Карл VI за баронство. През 1688 г. императорът удостоява с баронска титла Георги Пеячевич заедно с неговите братя Никола, Иван и Марко.[1] Тържественият герб на Пеячевичи[2] представлява испански щит с два изправени лъва, с гръб един към друг, между които има колона увенчана с корона и едноглав орел. Лъвовете държат извити сребърни саби от източен тип. Над щита – графски шлем с намет, над намета – орел с кръст в човката и скиптър. Щитоносците са човешки фигури, които носят на гърдите си съответно австрийския и унгарския герб, и са стъпили на шахматно поле (символ на Хърватия). Гербът е утвърден със заповед на император Карл VI, от 10 юли 1712 г. в Пресбург.

Франц Ксавер Иван де Пеячевич е професор по канонично право и догматика, член на йезуитския орден, философ, историк и писател. От 1750 до 1760 г. е професор във Виена и Любляна, ректор в Линц, Загреб, Печ, Пожега, ректор на университета в Грац.[1]

В завещанието си Пеячевич заявява, че поверява при смъртта си един ръкописен труд по история на българите на Георги Баряктари (преполага се, че е „Historia Bulgarorum“), за да го издаде печатно. За целта му оставя 1000 форинта в брой.

Проф. Франц Пеячевич умира на 7 октомври 1781 г. в град Пожега, Хърватско. Франц Ксавер е последният представител от разклонението на Иван Пеячевич. Погребан е в криптата на йезуитската църква „Св. Лаврентий“. Паметната му плоча е от мрамор, а в средата е поставен гербът на фамилията.

Творчество 

Автор е на трудове с исторически и по-общ характер, написани на латински:

„Противоречия между Източната и Западната църкви за първенството и допълване на символите“

„Седем книги за геологическата догма, за геологическите източници и единствения Бог на Троицата“

„История на Сърбия или 18 разговора за кралската държава и религията на Сърбия от възникването ѝ до края“.

Трудът е издаден посмъртно и заглавието е дадено вероятно от издателя. Представлява няколко диалога между българин (Пеячевич) и сърбин по исторически въпроси.

Целта на „История на Сърбия“ е да върне сърбите под влиянието на Ватикана, но много често поставя въпроси от българо-сръбските църковно-политически отношения. Прави се опит да се очертае разликата между православната и католическата църква и естествено да се покажат преимуществата на католическата.

През 1976 г. в Загреб  е намерен – Historia Bulgarorum – издаден под името „Книга от завещанието на светейшия абат Францискус Ксаверий Пеячевич, поверена при смъртта му на Георги Баряктари – 5 октомври 1781 г.“.  Научното изложение проследява от най-ранни времена появата на първобългарите (както той ги нарича) и славяните и стига до 1685 г. 

Мария Герасова от Уикипеди

Рядко, в историята на науката се срещат фамилии,в които синовете не просто да следват научните интереси на своите забележителни бащи,но и да постигнат също толкова големи постижения.

Уйлям Хенри Браг /Bragg/1862-1942/ е англичанин,син на офицер от търговския флот.Постъпва в прочутия Тринити колидж-Кеймбридж,където става студент на великия физик Джоузеф Джон Томсон.С негово съдействие е избран за професор в университета на Аделаида                   /Австралия/1886/.Открива, че алфа- частиците,излъчвани от дадено радиоактивно вещество могат да бъдат разделени в добре обособени групи,като частиците от всяка група изминават едно и също разстояние преди да бъдат погълнати от веществото,поставено на пътя им.Това разстояние може да се използва за идентифициране на ядрото,от което е излъчена частицата.Името му се прочува в научния свят, а той става професор по физика в университета на Лийдс /Англия/1908/.

Изследванията на рентгеновите лъчи, го свързват със сина му Уйлям Лорънс Браг /1890-1971/.Младия Браг си счупва ръката на 5 години.Мястото на счупването е установено с рентгенова снимка, благодарение на баща му,който конструира необходимата апаратура и чичо му-лекар.Това е първото в света използване на рентгенови лъчи в медицината.Завършва като баща си Тринити колидж-Кейбридж под ръководството на същия учител-легендарния Джоузеф Томсон.След като Макс фон Лауе открива дифракцията на рентгеновите лъчи в кристали Браг-младши предполага, че специфичните дифракционни картини се получават от специфичното  подреждане на атомите в различните кристали.1913 година. публикува прочутото си уравнение,което описва ъглите,под които рентгеновите лъчи трябва да се отклоняват,за да може да се определи структурата на кристала при дифракция.По същото време, баща му изобретява рентгенов спектрометър за измерване на дължината на вълните на рентгеновите лъчи.Двамата правят фундаментално откритие-алкалните соли не са съставени от молекули,както се е предполагало, а от йони.Това изследване води до истинска революция в теорията за поведението на йони в разтвори.Така, те създават един от най-мощните научни  методи на изследване на 20 век-рентгеновата кристалография.А през 1915 год. получават Нобелова награда по физика –„за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи“.

Браг са единствените баща и син учени,които получават Нобелова награда за тяхно общо откритие.

Георги Караджов

Големите личности украсяват историята, знаменитите и влиятелни фамилии са нейния гръбнак.Какво би била историята на Англия без фамилията на Плантадженетите,Франция без кралската фамилия Валоа или Австро-Унгария без Хабсбургите.Но има и различни фамилии,които не са свързани толкова с властта,колкото със своите собствени постижения.

В астрономията това е фамилията Струве.Нейният патриарх е Фридрих Вилхелм Струве /1793-1864/.Германец по произход той свързва съдбата си с Руската империя.1820 год. става професор по астрономия  в университета на Дорпат /Руска империя/ и директор на Обсерваторията на университета.1839 год. основава и става пръв директор на Пулковската обсерватория  /Санкт Петербург/- най- реномираната обсерватория  в Русия  и до днес и една от най-големите и престижни обсерватории в света.Струве се превръща в най-големия изследовател на двойните звезди на своето време,за което получава най-голямата награда по астрономия- Златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество.Той е вторият астроном в света след великия германец Фридрих Бесел,който измерва паралакса /разстоянието до звезда/.Синът му Ото Вилхелм фон Струве /1819-1905/ го наследява,като директор на Пулковската обсерватория /1862-1889/.Той става водещ астроном на 19 век при изследването на слънцето.Измерва неговата линейна скорост на въртене и доказва че слънчевите корона и протебуранси са физически свързани със слънцето.Развива идеите на великия астроном Уйлям Хершел за създаването на звездите от дифузна материя.Също получава златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество.Двамата му сина Карл фон Струве /1854-1920/ и Лудвиг фон Струве /1858-1920/ също стават известни астрономи.Първият става директор на обсерваторията в Кьонигсберг, а по-късно и на тази в Берлин-Бабелсберг и е третият от фамилията получил златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество за изследванията си върху спътниците на Сатурн.

Синът на Лудвиг Струве – Ото фон Струве /1897-1963/ се превръща в един от най-големите астрономи на 20 век,като изравнява постиженията на основоположника на фамилията Вилхелм Струве.Той става директор  на обсерваториитеЙеркс,Макдоналд,Льошнер,Националнатарадиоастрономическа обсерватория /САЩ/.Създава световноизвестна астрономическа школа,открива въртенето на звездите и връзката му с техния спектрален клас,както и водородо в междузвездното пространство.Той е четвъртият от фамилията носител на златен медал На Лондонското кралско астрономическо дружество.

 Георги Караджов

 

На 15 януари 1895 г. в Радне махле (днешният град Раднево) е роден Гео Милев. Много скоро семейството се премества в Стара Загора и неговият баща, Мильо Касабов – учител и журналист, открива там книжарница с издателство. Още дете, бъдещият поет пише първите си стихотворения, превежда от руски език и съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира. По-късно следва романска филология в Софийския университет и продължава образованието си в Лайпциг. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпратен на фронта в Дойран като командир на разузнавателен апарат. Постът му е открит от англичаните и подложен на артилерийски огън, при който писателят е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

Фамилията Лобковиц е чешка благородническа фамилия,която възниква през 14 век и е една от най-старите бохемски дворянски фамилии. Първите Лобковиц са били земевладелци в североизточна Бохемия в края на 14 век.

За техен създател се смята Mikulas Chudy z Ujerda /1378-1435/- беден дребен собственик на земя от Ujerd Бохемия.Завършва Карловия университет в Прага и става писар в Кутна гора.Крал Венцеслас IV го възнаграждава за службата му с титла и селището Лобковиц,като започва да се нарича Николас от Лобковиц.В 1417 година става върховен писар на кралство Бохемия.Под ръководството на краля превзема няколко замъка,притежавани от бунтовни благородници.Един от тях става негово наследствено владение.

Двамата му синове също се отличават и получават благородническата титла лорд през 1459 година от император Фридрих III.

Фамилията Лобковиц  има много забележителни представители- дипломати,канцлери,предприемачи,меценати.Един от тях става патрон на великите композитори Йозеф Хайдн и Лудвиг ван Бетовен.

В наше време техен представител е бил министър на отбраната на Чешката република през 1998 год.

Георги Караджов