Category Archives: ВЪЗКРЪСНАЛ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ: КНИГА МАРИЯ ГЕРАСОВА

ВЪЗКРЪСНАЛ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

  Мария Герасов

ВЪЗКРЪСНАЛ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Фентази

 

 

 

 

ПРЕДИСЛОВ

Това е една книга, която още със заглавието грабва. В нея, авторът пренася читателя в минало, настояще и бъдеще  време. Неговите герои са самият автор- Мари, Рамзес и Марсио. Рамзес е универсалният герой, който се пренася през времето и пространството, за да предаде натрупаните знания през вековете. Той е посланик на небесните хора и за първи път слиза в Атлантида. По- късно отива в Египет, Тибет Хималаите.

Рамзес преминава през портала на времето и идва в настояща България.Тук се среща с Мари. Той попада в съвременният свят и остава изключително изненадан.

Пътешествието на Рам ми не съществуват. Основна градивна единица е любовта и доброто. Контактуват  по между си, изучават знанията по телепатия. Рамзес и Мари се запознават с Марсио- човекът на Новото време. Остават изненадани.

Настъпва време, двамата да се върнат в настояща България. Пак чрез портала на времето вече са там. Рамзес трябва да де върне в неговото време. И изчезва през портала.

От автора

ПРЕДИСЛОВ

Това е една книга, която още със заглавието грабва. В нея, авторът пренася читателя в минало, настояще и бъдеще  време. Неговите герои са самият автор- Мари, Рамзес и Марсио. Рамзес е универсалният герой, който се пренася през времето и пространството, за да предаде натрупаните знания през вековете. Той е посланик на небесните хора и за първи път слиза в Атлантида. По- късно отива в Египет, Тибет Хималаите.

Рамзес преминава през портала на времето и идва в настояща България.Тук се среща с Мари. Той попада в съвременният свят и остава изключително изненадан.

Пътешествието на Рамзес продължава с Мари. Двамата преминават през портала и влизат в новото време. Годината е 2156. Хората са променили формата си.  Станали са по- леки и ефирни. Светът се е променил. Пороците при тях – алчност, злоба, завист,агресия, опиуми не съществуват. Основна градивна единица е любовта и доброто. Контактуват  по между си, изучават знанията по телепатия. Рамзес и Мари се запознават с Марсио- човекът на Новото време. Остават изненадани.

Настъпва време, двамата да се върнат в настояща България. Пак чрез портала на времето вече са там. Рамзес трябва да де върне в неговото време. И изчезва през портала.

От автора

 

 

 

 

 

 

 

 

Вървяхме с Рам в безлюдния площад  из древния град  и си говорихме за  нашето минало.Той  поглежда някак си загадъчно и обръща погледа си към мен.

-Знаеш ли Мари? Всичко това наоколо ми е толкова непознато,  защото не съм от това време.

- Ех, приятелю.  С теб отскоро се познаваме, а сякаш много отдаван сме били заедно- отговарям аз.

- Мари и аз така мисля. Сега коя година сме?

Аз го поглеждам с изненада  и отговарям- 2018.

-Ти да не се шегуваш с мен? Май съм попаднал в това непознато място! А и хората са едни!

Спира за миг и наново продължава.

- Аз идвам от  онова  място, където няма тези грамадни къщи.

- Това не са къщи Рам, блокове, в които живеят хора. Едните са панелни, другите тухлени. Ами панелни са градени от  панелни плоскости, а другите са градени от тухли.

- Аз живея в храм, но е изграден от камък, най- вече гранит, а някъде и сиенит.Целият е облечен  в мрамор. Да знаеш колко  е красив? Явно съм преминал през портала на времето и съм пристигнал тук. Това  бъдещето ли е?  Не съм си представял, какво ще бъде бъдещето, а ето, че сега го виждам.

- Ти от къде идваш Рам?

- Идвам от моето време. Аз съм от Египет.  А преди това бях свален от небето в Атлантида. Казват, че моето име било началото. Р, значело разум, А значело аз и М значело мая, а Мая е земя. Принесох Разума, внедрих го в хората на земята.

- Продължавай Рам. Това е изключително интересно. До колкото разбирам, ти първи си слязъл от небето на земята и явно си имал мисия?

- Какво значи мисия, Мари?

- Това значи задача, която трябва да изпълниш, докато си на земята.

- Това пространство, на което живея, значи се нарича земя?

- Така е. А тук е една от най- прекрасните страни. Нарича се България.

- Ех, че много интересно. От Египет дойдох в България.

- Знаеш ли, Рам? Ти живееш в друго пространствено време.

- В Египет дойдох по- късно Първо слязох в Атлантида.

- Ще се радвам, да ми разкажеш повече за твоята Атлантида.- прекъсвам го аз.

- Разбира се. Стига да ти е приятно да слушаш.

- Как няма да ми е приятно. Отдавна искам да науча нещо за Атлантида. Много от хората се съмняват, че изобщо е съществувала.

- Нима, аз не съм доказателство, че бях свален първо там. Че моето първо пространство на земята е тя.

- Не се съмнявам в това, защото аз имам способност да се пренасям във времето и пространството. Но искам да чуя  от теб. Кажи ми моля те, за твоето пътуване през времето!

Рам се спира за малко. Отправи синият си поглед към небето и въздъхва.

- Да знаеш Мари, от какво красиво място дойдох в Атлантида.Там е раят.Каква красота. В Атлантида бях в Огромуел. Градът на академиите. По- точно се нарича Академичният град.

- Рам, приятелю, ти къде живееше?

-  В двореца на Посейдон. Императорът на Атлантида- отговаря той.

- Ще ми е интересно да ми разкажеш как изглежда този дворец!

- Както виждам, тук нямате дворци. Но в Атлантида, той беше прекрасен. Отпред мраморни колони. Върху фасадата един великолепен лъв, целият в злато, нарича се „златния лъв“. Като влезеш вътре, стъпваш по мекия килим и краката ти потъват, сякаш целият е в пух.  Минаваш през големия салон. Кристални полилеи се спускат от тавана и от време на време  сякаш някаква невидима сила ги  полюшва и те огласят целият салон, със своята лека напевна мелодия. Иди те да се завъртиш и затанцуваш,  под звуците на тази мелодия.

- Не мога да си представя всичко това. Аз живея в друго време.А имам чувството, че съм била там.

- Може да си била там, Мари.

- Знаеш ли, Рам? Преди доста време, когато се качвах на някой висок етаж на блока, имах едно особено чувство и желание да полетя надолу. Страхувах се от тази мисъл. Това продължи с години. Исках да разбера, защо е така.

- Интересно. Никога не съм имал такова чувство.

Рам се обръща към мен, а после отправя поглед някъде на изток. Там, горе слънцето излъчваше ярка светлина. Вървяхме един до друг и неговото присъствие създаваше у мен някакво особено чувство на спокойствие. Спомних си онова видение, което ме принесе в Атлантида.Бях на дванайсетия етаж на островърхата кула в лекция по левитация. Тогава бях  астронавт и  се наричах Асклепий.Спомням си потопа.Огромната огнена струя от страхотният взрив. Това беше 1101 година от атланския календар. Тогава бях на 34 години, великият воин на Атлантида. Градът, в който живеех се казваше Огромуел. Градът с островърхите кули, с позлатените покриви. С часовника с махалото в центъра. С шадравана с двете ангелчета разперили крила, сякаш ще литнат всеки момент Събирахме се в Спортпалас.

Изведнъж, страхотен бумтеж. Това беше атомен взрив. Не можех  да си обясня. Долу огромни вълни, в които се виждаха трупове от хора, дървета, цели сгради и  вълните всеки момент ще погълнат кулата. Обземаше ме страх и паника. Не знаех какво да правя. Дали да скоча във водата или да остана,тя да ме погълне заедно с кулата. Набрах сили и скочих.

- Да, това е преминаването, както аз сега съм в това време, в България.

- Интересно. Значи е възможно да преминаваме във времето и пространството?

- Ние сме божествени съществата и както се казва, с арсенал от възможности.

- Вие, хората от това време  не сте го осъзнали.

- И аз така мисля, Рам. Искаш ли да споделя какво се случи с мен в Индия?

- Разбира се. Ще ми бъде интересно.

-Там имах един учител, който предаваше знанията по цялата индийска страна. Но хората не вярваха и го гонеха с камъни. Един ден повече не го видях.Бяха го убили. Тогава, аз продължих да проповядвам.Но и мен започнаха да ме преследват и аз напуснах страната Заминах там, където никой нямаше да ме намери..Отидох в Хималаите. Станах брамин и получих името Ситма схан. Сгушен край скалите, броях звездите и чрез тях пророкувах бъдещето-

- Да. Разбирам всичко.Ти си едно божествено същество, което се пренася във времето като мен, за да предава знанията.

-Така е, тези знания са от извора, които трябва да бъдат предадени на хората сега, в това време. Моля те, разкажи ми повече за Огромуел- академичният град?

- Ти си живяла в него.В  палатите живееха учениците и преподавателите, които учеха в академиите. Ти си  учила в Академията по космонавтика.

- Да, да, спомням си. Тогава имаше два вида превозни средства- космически кораби и звездолети. Аз бях астронавт.Владеех левитация.Изучавах космология.

- Да, до потопа, всичко си беше така, Мари.

- Тогава моето име беше Асклепий, а в Хималаите станах един себе отдаден, брамин Ситма Схан.

- Знаеш ли,Огромуел беше столицата на Атлантида. Имаше Академия по духовни науки, Академия за изобразително изкуство,Музикална академия, Академия на науките- математика, физика, химия, Академия по медицина,  Академия по   възпитание , Академия на спорта, Академия по архитектура и Школи за първостепенно обучение по различните знания. А сега, Атлантида не съществува.в този си вид.

- Да, търсят я, но не могат да я намерят, има  само някакви догадки.Аз знам, че тук, в България е древната Атлантида. Че Тракийската низина се  е наричала Атлантска. Че хълмът Джендем тепе е пирамидата на Светлината и е изградена от древните атланти. Когато се изкачвам нагоре към върха, виждам големите гранитни и сиенитни блокове- градежът на пирамидата. Горе има много храмове, това е писано и в книгите. Тук  са се правили жертвоприношения и други ритуали.

- Мари, аз идвам от друго време и друго пространство и не знам за всичко това. Но ми е много интересно, че научих  много нови неща.

- Рам, интересно ми е, какво си донесъл, когато си слязъл от небето.

- Аз ли? Донесох много  знания. Как да се обработва земята и да е съдят редица зърнени култури. Как да се изграждат водни съоръжения и пътища. Донесох нови знания по медицина- отговаря той.

- Радвам се, че от теб научавам  всичко това. Радвам се, че случайността ме срещна с теб.

- Мари, аз също се чувствам особено щастлив, че имено теб срещнах тук, в този непознат град. А Огромуел  беше град- държава.Зад стената на академичния град живееха   различни малцинствени групи. Само един ров с вода делеше академиите от общностите. Те живееха в  къщи с  островърхи покриви. Подобно кулите в академичния град.

-Така бяха и по времето, когато бях там. Освен двореца на Посейдон имаше и  палати, в които живеехме ние- учениците от Академиите- отговарям аз.

- Мари, аз бях  учен, който живееше  в двореца на Посейдон. Бях и архитект, който помогна при изграждане на  съоръженията.

- Рам,  нали знаеш, че в Атлантида тогава  нямаше пирамиди.

- O… Да, те бяха построени по- късно. Но сега искам да те пренеса във времето, когато съществуваше Залата на Тора. Тя  беше дълга 220 м. и широка 28 м., изградена с огромни, многотонни каменни блокове. Тук се събираха музиканти, поети, историци, лекари, учители, съдии ,строители, четири класи благородници, три степени шутове, играчи на шах,  друиди, прорицатели, ловци на елени.

Какво значи друиди?

-Друиди значи жреци.

- Аха.Чела съм, че жреците са били велики посветени. Те са имали ученици, на които са предавали скритите знания по съвършенство- отговарям аз.

- Да. Аз също съм един от тях. Слязох от небето, за да предам тези знания на хората. А моите ученици бяха жреците, които ги предаваха на  хората.

- Всеки ли можеше да получи тези знания?- питам аз.

- Мари. У всеки  са заложени тези способности, но с времето те започнаха да се забравят.

-Знаеш ли Рам. И аз така мисля. Дори имах разговор с една моя  позната и тя не вярваше на това.

- Ако бях я срещал, щях да и кажа, че не е права. Че греши.

- Тя твърдеше, че е дадено това качество на посветен, само на определени хора.

-До известна степен е така. Но то е дадено на хора, които са съхранили доброто в себе си. Хора, всеотдайни и готови да се жертват за най- висшата идея- любовта към всички. Това качество е заложено още в утробата на майката- отгоаоря Рам.

- Да, съгласна съм с теб. Аз от малка вярвах в Бог. Дори по някакъв необясним начин Го виждах в съзнанието си. Той беше пред мен и аз изпитвах страх. Завивах се под одеалото, като мислех, че така няма да го виждам.

- Е хей, Мари.Това ти доказва истинността на думите ми. Това е заложено в теб.

-Рам. Майка ми също притежаваше това качество. Но качеството да помага на хората. Спомням си един случай с нея. Беше спасила мъртво дете.

- Това е заложено в цялото ви семейство. И доказва моите думи отговаря Рам.

-Рам, моля те да продължим за Атлантида и двореца.Той е едно великолепно чудо на изкуството, една сграда, която искам и сега да има. Виждам я на Джендем тепе. Аз си я представям като Световен духовен дом. Един храм на Светлината, който ще се нарича “Дом на Светлината.” Той ще обедини всички хора в името на Доброто. Хора от различни религии ще си подадат ръка, в името на една обща вяра – вярата в Бога, а Той е Любов. Целият в сияние. С шест врати и с по три стълби към всяка. Покривът му пирамидален, с многоцветно кристално стъкло, което разпръсква хиляди светлинки в храма, изваян целия от камък. Бял, с мраморен под, по който вървиш и стъпките ти кънтят. От междинните стени отвън се издига листо от лотос – символ на знанието.Той ще бъде храмът обединител.

- Това е добра идея, Мари.

- Ще се иска голямо майсторство, за да се изработи, нали Рам?Това е в бъдеще. Когато му дойде времето, ще се издигне, тук на Джендем тепе. Тепето на храмовете.

- Знаеш ли Мари? Сякаш слушам една вълшебна приказка.

-  Вълшебна, но все някога ще бъде реализирана.Тук е тепето, през което минава подземният духовен град, облян целият в светлина. Той започва от Мадарският конник, минава през Шипка, Джендем тепе, Бачковския манастир и свършва в Кайлас, където е вратата Рам..

- Е. тази истина не я знаех. Стана ми много интересно.

- Цялото тепе има формата на пирамида- продължавам аз.Тук е енергийният източник, един от трите-в Тибет Мексико и Джендем тепе. Източника на енергия, от която се храни цялата природа и ние като част от нея.

- Това е изключително интересно- продължава Рам.

- Вече разбра, за моята способност да се принасям във времето и пространството. Това е ментална способност. Преди време се пренесох в Кайлас и видях толкова много неща, за които се позволих да напиша книга „Кайлас. Градът на Светлината“

- Не разбирам вашата писменост. Но някой ден ще ми я прочетеш ли книгата?

- С удоволствие. Особено за теб, човекът преминал през времето-отговарям аз. Рам, ние  не живеем в едно време, а се разбираме.

- Ще ти разкрия една тайна, Мари. А вече може би няма да е тайна. Още от времето, когато Атлантида съществуваше преди Потопа, в нея живееха хора от различни етнически групи.

- Аха. И тогава значи е имало различни хора?- отговарям аз.

- Да, ама всички говорихме на един език. Може би си чела в Библията- арамийски. След големите преселения, хората се разделиха и започнаха да говорят на различни езици.

- Разбирам. Рам. Ето защо сега светът е такъв. И тук, в България има различни малцинствени групи- турци,  цигани, гърци, италианци, руснаци, евреи, арменци и ние българите.

-Знаеш  ли Мари, циганите  са едно от най- древните малцинствени групи..

-Интересно, Рам. До колкото разбирам и ти си натрупал доста знания.

- Да. Аз уча в различни Школи, за да получа тези знания.

Рам спира за малко  и поглежда към Слънцето. Аз го гледам учудено.

-Защо ме гледаш така, Мари? Ха сега да видим,какво значи Слънчев принцип?

- И хей. Браво на теб. Не очаквах, че ще ми  зададеш такъв въпрос.

-Искам да разбера, дали и ти  си натрупала знания тук на тази земя?

- Ти ме изненадваш, Рам- и обръщам поглед към слънцето. Не мисли, че няма  да ти отговоря.

- Слушам, ще ми е приятно да чуя-отговаря Рам.

- Още на времето, Хермес- продължавам аз.

- Чакай, чакай! Той също е един от нас. Боговете, които слязоха от небето. Наричаха ни „небесните хора или пратеници“. Ние слязохме на земята, да дадем знанията на хората. Всички нови знания идват от нас.

- Рам,как стигат до хората?

- Знаеш ли? Някъде много на далеч от земята, има една сияйна планета.Нарича се планетата  на Мъдростта. Там са събрани най- умните и най- мъдрите хора- гениите. Наричат се великите Адепти.Създали са Съвет на учените от различни области.

- Това е много интересно, Рам.  Искам да те попитам. Скоро научих, че в Централна Азия, под земята се намирала прекрасна страна – Агартха или Агарта. Хората там са  били красиви и доста по-мъдри от нас, там управлявал цар, който умеел да чете човешките души.

- Това е така, Мари.

– Рам,тибетските учени  говорят за подземен свят, като казват че те се намират в контакт с царя на подземното царство, който е и върховен владетел на цялата планета. Те говорят и пишат още за тунел, свързващ Тибет с вътрешния свят (който те охраняват), и отбелязват, че има много други входове, разпръснати по цялата Земя, например под великите пирамиди на Египет и Южна Америка.Входове в подземните градове, както казват, съществуват и около огромния басейн на Амазонка, например съединяващи загубения град Ел Дорадо с останалия древен свят. Столица на този вътрешен свят и следователно – на целия свят – както казват, се явява Шамбала, където се намира владетелят на света в обкръжението на висши същества, които учат представителите на човечеството на наука, изкуство, религия и философия.

Ето защо ме накараха да създам вестник Сияние, Рам Вестник да наука, философия и религия.

- Знаеш ли, Мари. Бяхме започнали разговора за Слънчевия принцип, един от принципите на Хермес Трисмегис. Искаш ли да продължим?

- Разбира се. С удоволствие Рам. Хайде, аз искам да  те заведа на едно място, където ще си продължим разговора.

- Съгласен съм, Мари.

- Тръгваме ли, Рам?

- Да. Знаеш, че тук всичко не ми е познато. Но все пак ми е доста интересно. Радвам се,че се запознахме. Аз бях много объркан. Попаднах на място, където никога не съм бил. Виждам такива неща.

- Да, Рам. Ти си в моето време и моето пространство.

-Мари,аз идвам от Египет и там живея, както знаеш  в храм. Великолепен  храм.

- Отдавна ме вълнува Египет. Пирамидите.А за храма, в който живееш си нямам представа. А, ето я сладкарницата. Хайде да влезем!

Рам  ме хваща  за ръката. Гледа някак си учудено. Може би го плашеше всичко наоколо в сладкарницата.

-Тук е  много приятно, но какво е това място?

- Това място е кафе, сладкарница.

- Какво значи кафе сладкарница?

- Нека да влезем и да седнем! Ще разбереш тогава.

Все още хванати за ръка влизаме.По стените на сладкарницата са накацали лампи, които придават на залата фантастичен вид.

- Мари, какво е това по стените?

- Наричат се лампи, приятелю.По тях тече електричество и затова светят.

-Какво е това електричество.

- Нарича се електрически ток. Това е изкуствена енергия.

-Трудно ми е да разбера. Ние също се осветяваме, но със светлината на  многоцветния камъка Нали разбираш. Това е специален вид камък, който влиза в контакт със слънцето и свети. Той излъчва светлина и топлина.

- Благодаря ти, Рам, За твоя свят почти нищо не зная.

- Мари,моето име е Рамзес и съм фараон, един от посветените.Владея левитация и се пренасям в пространството. Мога да преобразя тялото си, да се превърна в младенец или старец. Аз съм вечен..

- Рамзес.В нашето пространство-земята, съществува смъртта на физическото тяло. Но аз изживях смъртта и знам, че смърт няма. Има само смърт на физическото тяло. То се разлага, а остава едно друго, мисловно- чувствено тяло.

- Ще ми е интересно да споделиш какво значи смърт.

- Това ми се случи много години назад. Наложи ми се да претърпя втора операция, поради усложнение от първата. А първата се наложи поради злокачествен процес на стомаха. Имах един голям тумор. Бях труп-кожа и кости, през която циркулираше само кръвта по вените.

- Това не ми е понятно. Но ще ми бъде интересно да продължиш- подканя Рам..

- Хайде да седнем Рам, а аз ще поръчам по едно кафе!

-На мен един  чай- отговаря Рам.

- Ето, сервитьорката идва.

- Мари.Ех, че красиво момиче!

- Рам, тук жените са красиви.

- Да,ама са облечени различно от нашите жени- отговаря Рам.

- Знаеш ли. Ще ми бъде приятно да разкажеш как са облечени вашите жени?

- Ще  се постарая, Мари.

- Благодаря за разбирането. Цялата съм слух.

-Женският костюм, с който беше облечена  жената в миналото царство  представляваше парче плат, наречено калазарис. Носеше се също и от мъжете.То обвиваше плътно тялото до гърдите, като една, две презрамки го придържаше.

Рам, нещо подобно носят индийските жени. Но се нарича сари.

– Аха. Това е интересно.Но явно за модата няма граници. Светът е една въртележка, която се върти  и нещата се повтарят през времето.

-Знаеш ли, това май е една неоспорима истина. Всичко се върти и се повтаря.

- Явно, че и ние, хората все сме едни и същи.

- Какво искаш да кажеш?

-Че нашата същност не се променя, променят се само външността и времената.

- Това наистина е интересно съждение.Както те гледам, ние двамата много си приличаме.

- Ето и сервитьорката идва и носи кафето. Благодаря, мила. На господина  чая.

- Мари, бях започвал да ти разказвам за дрехите на нашите жени.Сега, те носят прозрачни и с различни цветове облекла. Те са драпирани около телата им и са украсени богато.Прозрачните,и силно драпирани рокли се обличат върху тесния и еластичен калазрис.Съчетават ги с прозрачно наметало, което е прехвърлено през рамото. Модерна е кръглата яка. Тя е украсена с шнурове, стъклени топчета и цветна мъниста. На главата си носят кърпи. Някой са от памучен плат или кожа, а някой са раирани.

- Рам, всичко това е много интересно.Нашите жени  са облечени по- различно.Но има някой части от дрехите, които се повтарят с вашите дрехи. А най- вече кърпите за глава.

- Нашите жени ходят със саро.- отговаря Рам.

- Какво е това саро, Рам?

-Това са силно прилепнала до тялото рокля, с V- образни презрамки.

- Ето и тук роклите си приличат. Ние също носим прилепнали по тялото рокли.

- Мари, сарото стига малко над глезените и почти до гърдите нагоре. Украсяват го богато с бродерия и инкрустират с перли и полускъпоценни камъни. През  студеното време, мъжете и жените носят вълнени наметала.

- Е хей, Рам. И нашите жени носят такива наметала.

- Аз живея в моето време, когато козметиката се използва от жени и мъже. Голямо внимание  се обръща на грима  на очите. Стриват праха от малахит и правят сенки в зелено. За сенките  в червено или сиво използват кошел.

- Какво е това кошел? Момент Рам. Нека да си отпия от кафето. Пийни си и ти чая, да видиш какъв е тук нашия  чай.

- Мерси, Мари. Вкусен е. Няма разлика от чая в Египет.

- Да продължим за кошела!

- За да се получи, смесва се прах от въглен и прах от окислена мед.

- Виж ти, научих от теб нещо ново.При нас всичко е в готова форма. Отиваш и си го купуваш.

- При нас нищо не  се купува. Правим си го сами.Знаеш ли?Слагаме си червена помада по скулите. Използваме червило, боядисваме ноктите на ръцете и краката  си с къна. Жените ни подчертават със синя боя вените си в областта на слепоочията и гърдите си, защото те не са прикрити, а зърната боядисват със злато.

- Рам, ние нямаме такива открити части от женското тяло. Роклите ни прикриват голотата на гърдите. А какви обувки носите?

- Това не ми е понятно.

- С какво обувате краката си?

-Това ли било! Ние носим сандали. Най- често ходим боси. Жените почти не ги слагат на краката си. Ние- мъжете ги обуваме само когато трябва да отидем някъде.

- А важните особи и те ли ходят боси?

- О, не. Когато отиват някъде, те са придружени от слугите си. Един от тях носи сандалите, а те ги обуват,когато пристигнат на мястото.

- Както виждам и ти си от високо почитаемите.

-Да,аз съм фараон. Името ми в Египет е Рамзес. Притежавам висша техника на пилотаж. Аз съм един от астронавтите, но владея и левитация.

- Аха, това е висша степен на концентрация, нали?

- Ето сега. Пренесох се във времето и дойдох в България.

- Знаеш ли, Рам. България е една от първите цивилизации.

- Мари, моля те да продължа за сандалите!

- Разбира се, Рам. Продължавай моля те.

-Сандалите представляват обикновена подметка от палмова кора. Имат гайки от папирус, по- рядко от кожа, през която минават две или три връзки от същата материя. Тези, на фараоните и поданиците ни могат да бъдат със заострено бомбе. Бедните нямат сандали.

- При нас времето е друго. Няма фараони, а има бедни и богати. Но всички носим обувки. През лятото  сандали, но по- различни от вашите.

- Мари. Правилата за добро поведение в обществото, не позволява на никой да се обува в присъствието на висшестоящото лице.Голяма чест е на един високопоставен  придворен да му бъде разрешено да се яви със сандали пред фараона. Около мен има само проверени такива. Те са ми верни и много малко говорят.

- Хайде да си доизпием питиетата, за мен кафето за теб  чая, да платя и да си тръгваме.

- Много ми е интересно в тази сладкарница. В Египет няма такива. Питиетата в двореца ми ги сервират приближените, които отговарят за моето хранене.

- При нас, в дома ние сами си приготвяме храната. Купуваме си продукти от магазина.

- Ай, ай, какво е това, магазин?

- Ами, това е мястото, където са подредени продуктите, които са необходими за нашето хранене.

- Значи, вие сами си вземате храната и сами си я приготвяте?

-Така е Рам. Ние живеем в друго време. За теб е бъдеще, а за нас е настояще.Това, което сме направили, остава в миналото. Ти също живееш в миналото за нас.Има минало, настояще и бъдеще, но в крайна сметка всичко е настояще. Хайде Рам да платим и да тръгваме! Тази вечер ще си починем и утре наново ще се видим.

- И къде ще ме заведеш?

- Сега тръгваме и до утре. Ще дойдеш в моя дом, защото ти си в ново за теб пространство и време и няма къде да отидеш. Ето, сега сме в моя дом. Това се казва апартамент. Ти си дошъл в бъдещето. Това е приятелю.

- Много малко пространство. Аз живея в дворец. Толкова е широко и красиво там.

- Може би. Дворци съм гледала само по филмите.

- Какво е това филм?

- Виждаш ли това,срещу теб? Казва се телевизор. В него можеш да гледаш филми и различни други неща. Във филма играят актьори. Развиват се различни действия.

- Мари. Това не ми е ясно.

-Затова ще отворим телевизора и тогава ще разбереш.

- А това е моят компютър. Можеш да се свързваш с много хора по света. Да четеш книги, вестници, да разглеждаш картини. Но малко да си починем. Да вечеряме и ще продължим.Сега ще приготвя вечеря. Ето, тя е готова. Приготвих е преди да дойдем.

-Това е сирене, кашкавал,  пържени патладжани и тиквички,салата от домати и краставички.

- Е хей. Нашата храна е предимно  от зеленчуци.Към всяко ястие прибавяме чесън и лук.Моите готвачи често ми правят прясно пюре от чесън и доматена салата. Много обичам пикантни пълнени или варени печени патладжани.

- Нашата кухня е различна от вашата. Но чесън и лук също използваме.

- Знаеш ли, аз обичам кулинарията. Особено много пържен чесън с кориандър, който добавяме към ястието мулукхия.

- Какво е това мулукхия?

- Ами това е зелена супа, която е направена от ситно нарязани листа от юта. Аз я обичам с пилешко месо или заек. Разбираш ли, такава е нашата кухня.

- Да, а сега ще опиташ от нашата.

- Много съм ти благодарен. Добре се нахраних. Харесва ми вашата храна.

- Искаш ли да то отворя компютъра. Ще видим какво пише за Египет.

- Да, да. Хайде!

- Ето, тук. Я да видим. Ще ти чета на глас.

„ Съвременното познание за облеклото в Древен Египет е основано върху археологически находки на стенописи в гробници, изображения върху саркофази, скулптура и керамика. Оцелели са твърде малко останки от дрехи.Египетските художници и занаятчии са били прекалени традиционалисти и тяхното представяне на облеклото често изостава от реалните промени в тогавашната мода.

-Мари. Така е.

- Рам, продължавам. Египтяните се обличали  твърде леко, поради мекия климат, при който живеели.

- Да, Това е велика истина.

-Облеклото на жените твърде малко се променило до Новото царство.

- Мари, не съм от това Ново царство. Дори не знам за него.

-Слушай, слушай!

-То се състояло от дълга прилепнала рокля,завършваща под гърдите, придържана от две широки презрамки.

- Нали преди това ти описах облеклото на жените.

- Тази рокля е обикновено от едноцветен бял лен.

- Знаеш ли, имаше зелени, жълти и червени.

- След XVII династия, тази рокля се носи, като към нея се прибави и широка връхна дреха и пак дълга, прозрачна риза с дълги ръкави,покрита с бродирано и плисирано наметало.

Мъжкото облекло, което първоначално е още по- скромно, тъй като  се състояло само от калъф за пениса, претърпява огромни промени с времето, като се започне с къса, тясна препаска по време на Старото царство- начин на обличане, който заедно с накитите и бижутата,е присъщо както за конете, така и за работника.

Основният материал на дрехи е бил ленена тъкан, отрит  в гробниците по тези места от времето на неолита.

- Мари.Ленът е много древна култура в Египет. Както знаеш, че аз отдавна слязох от небето, а египтяните ни наричаха богове, ние носихме ленени дрехи, още преди да слезем на земята.

- Разбирам. А сега  да продължа да чета. Нали може?

- Разбира се. Аз също слушам с удоволствие.

Продължавам. Вълната се използвала рядко, тъй като животновъдството било слабо развито.В процеса на мумифициране се използвали киселини и затова остатъците от повечето древни египетски облекла, днес са бели.

- Знаеш ли,Мари. Бижутата ни са невероятно колоритни, с много скъпоценни камъни. И мъже и жени носим декоративен горгерен.

- Рам, какво е това горгерен?

- Това е яка, която е украсена с бродерия или инкрустация, сноп от висящи декоративни ленти, които се слагат директно около врата или раменете. Някой ги носят върху  бяло наметало.

- Някой и от нашите жени носят наметало, подобно на вашето.

- Интересно. То е запазено през вековете!

-Така изглежда.Моля да продължа да чета: Египтяните използвали за облеклото си кожи от различни животни.В началото били необработени, а по- късно се научили да ги обработва със стипца или сол, от което кожата побелявала, а после ги боядисвали в различни цветове. Най- после открили щавенето, като за целта използвали желъди от дъб.

- Ето това.Щавената кожа служеше най- вече за изработка на обувки, колани и ремъци.

- Знаеш ли, Рам? Ами и в днешното време използваме кожи за същите неща.Чета.За 3 000 години египетска цивилизация, костюмът се променя твърде бавно. Основната дреха в него си остава парчето плат(шенти, кализирис и суш), които се увивали около тялото и се прикрепвали посредством шнурове от лен и вълна, колана или яко около врата. Почти не  се използвали шевове, освен за странично прихващане на женската риза и за ръкавите в по- късен период.Стилът без шиене наричан „драпиращ“, бил възприет и от други цивилизации по Средиземноморието в Близкия Изток- като гръцката, римската и тази   на Месопотамия, но се различавали от стила на облеклото в Персия, Индия и Китай, където хората предпочитали  по- плътно прилепнали  към тялото им дрехи, като панталони и палта.Древноегипетското облекло и за двата пола се ограничавали набедрени превръзки, някаква разновидност на риза, наметало за раменете и роба. С годините, елементарният стил  бавно се променял и ставал по- сложен. Носели се в комбинация всички части на облеклото  или пък една върху друга.До Старото царство( със столица Мемфис), просъществувало да 2 130г. пр.Хр.,, облеклото било доста опростено.Мъжете се обличали в къса препаска (шенти)стегната около кръста или придържана там с кожен колан.По- късно шенти станала драпирана и набрана. По- важните особи слагали в допълнение върху колана си отпред украсени висулки и късо наметало над раменете или нагръдник, прикриващ отчасти голия си торс.

- Мари. Някой от тези неща не знам, защото, аз живея още в началото на Египет. Но съм благодарен, че научих нови.

Мари прекъсва четенето.

-Рам, ти ми каза, че Хермес Тирсмегис слезе на земята, да  даде на хората новото  учение.

-Да. Той е един от нас. Един от небесните същества, а хората  ни наричаха богове.

-Знам, че той предаде на хората учението за Слънчевия принцип.

- Да, Мари. Той слезе с тази мисия. Знаеш ли какво по- точно е  този принцип? Но преди да слезе, властваше мъжкият принцип. Жената нямаше право на нищо. Слънчевият принцип въдвори правото на жената- майка. Тя става ръководна роля в семейството.

- Това е също в нашето време. Жената стана ръководна част в семейството. Мъжът се освободи от повечето задължения.Все по- често срещам жени натоварени с по две три пазарски чанти. И после какво? Ами натоварват ръцете си и започват да се оплакват от болки най- вече в рамото.

- Това не е правдиво. Бог даде на Земята Адам и Ева, за да си помагат и да живеят в хармония- прекъсва я Рам.

- Рам. Времената сега не са такива. Жената ражда и оглежда децата си. Грижи се за семейството си. А мъжът какво? Ами седнал пред телевизора и като че ли не съществува. Не поема ангажименти. Сякаш жената е задължена за всичко.Както виждам,жените повече боледуват.

- Ех, мила Мари. При нас има  дойки, които се грижат за децата. Има също и хора, които се грижат за храната, нейното приготвяне и сервиране. Нашите жени се грижат само как да се обличат, да се гримират, за  да изглеждат  красиви.

- И при нас има жени, които се грижат за  своята външност.  Тава са жените, които живеят в големите градове. А селските жени не обръщат внимание  с какво ще се облекат, как ще изглеждат. Те са добри майки.сами отглеждан децата си. Но повечето работят на полето, сеят зеленчуци  и от тях се хранят.

-Явно, това е вашето време.Нашите жени не знаят какво е да работят на полето, да отглеждат децата си.

- Рам. Времената се менят. Ти дойде от миналото, а сега си в настоящето- 2018 година.

- Охо, така ли! Това са столетия напред.

- Така е.

- Мари. Предлагам ти утре да се пренесем в Шамбала.

- Какво е това, Шамбала, Рам?

- Шамбала значи знание. А там са великите посветени.

- Аха. Ще ми бъде много интересно.

-Ще преминем през портала на времето и сме там.

- Къде по- точно, Рам?

- В Хималаите.

- Рам. Нека излезем на вън и ще си продължим разговора.

Хващам го под ръка  и излизаме.Бях се замислила върху времето, в което живеем.“Човек вече не може да бъде сигурен за живота си. На всяка крачка те дебне нещо, от което не можеш да избягаш.“

- Мари ще ти споделя нещо, което ти навярно не знаеш.Прекъсва мисълта ми Рам.

- Слушам. И на мен ще ми бъде много интересно.

- Ти сподели с мен, че си била в Атлантида и си присъствала по време на Потопа- космическата катастрофа.

- Да.

- Тогава слушай! Преди да стане потопа, в Атлантида имаше екип от учени, които изучаваха знанията. Те се наричаха великите посветени. Умееха да левитират. Знаеш,това е опитност, при които ние се принасяхме навсякъде в пространството.И хората от екипа  вече знаеха, че в скоро време ще има природен катаклизъм.

- И какво стана?

- Събраха се те и чрез левитация се принесоха в Хималаите, за да съхранят знанията. Създадоха пещерен град.

- За този град писах в книгата си“Кайлас. Градът на Светлината“.

- Те владееха знания, които трябваше да предадат- продължава Рам.-Този екип от учени бяха безсмъртни, какъвто съм и аз. Те могат да се превръщат и в старци и в младежи. Просто за  нас няма възраст. Знаеш,че съм един от небесните хора. Но аз имам друга мисия.Спомняш си, че споделих с теб.

- Слушала съм за тях. Хора от нашето време са правели срещи с тях. Те са се появявали като старци и изведнъж са се превръщали в младежи. Това звучи като приказка.

- Да Мари. Всичко е истина. А знаеш ли още, че ние имаме опитности, които вие нямате.

- Казвай, казвай моля те!

- Ние сме в състояние да посеем една семка и да изникне моментално дърво, цвете.

- Да, ама при нас има хора, които с поглед правят чудеса- люлеят цветя, пердета, по тялото им лепнат различни уреди- вилици, лъжици, а има и случаи цели ютии.

-Да, това са хора от нашата общност, които са изпратени при вас. За  да узнаете тези истини, че човек е едно малко божество с арсенал от възможности. Да проумеете каква сила притежавате, а не можете да я използвате. Това е силата на мисълта.

-  Съгласна съм с теб. Много отдавна осъзнах за тази сила и я използвам да  помагам на хората. Тя е чудото на природата, както я наричам аз- Царицата на Вселената.

- Така е. Всеки, който я е осъзнал и я използва за добри дела, ще прави с нея чудеса.

- Но нали има хора, които я използват не за добри дела?

-Те не са осъзнали тази сила. Ако знаеха нямаше да има войни, убийства, кражби и още много други лоши  действия. И болестите идват от там. Те са следствие от тези техни действия.

- А ха. И аз съм стигнала до тази истина.

- Мари, искам да споделя с теб какви са тези посветени. Е не са като вашите тела.Те са ефирни тела, които могат да преминават от едно състояние в друго. Да се материализират като вашата материя.

- Продължавай Рам. А може би Рамзес.

- Казвай ми както пожелаеш. Както ти казах Рам е началото, а Зес е през вековете.

- Вече ми стана ясно. Ти си тук, на земята и си вечен.

- Така е. И вие сте вечни. Ама само преминаване от едно тяло в друго.

- Как от едно тяло в друго- питам аз.

- От вашето физическо и после в ефирно. Видимо за вашите очи и невидимо.И така до безкрай.Само душата преминава през времето, слиза и се качва.

- Вече  се досещам. А какво е съотношение между Душата и Духът

- Съотношението е 2 към 1. Душата е машината, а Духът ротора. Роторът зарежда с енергия машината и тя се задвижва. Това ще рече, зарежда се със Светлина. Това е енергията, която осветява Душата. Тя свети с различна светлина, според нивото на Съзнанието.

- А Умът какво е?

- Умът е мисълта, която задвижва съзнанието. Съзнанието се отнася само за човешката същност.

-Рам. Нали чрез Съзнанието, човек работи за своето духовно усъвършенстване.

- Да, Мари. Колкото на по- високо ниво стига, толкова Душата просветлява.

- В този случай ще рече, че се завишава степента на нейното светене.

- Така е. Тя или и се озонира, или силно се радиализира.

- Какво означава това?

- Чистата мисъл съдържа озон, не чистата радий.

- А ха… Ето защо нашето пространство е толкова замърсено. Защото нашие мисли са доста нечисти. А да прибавим и действията ни. Ох и много ох…

- Мари. Дух, значи Ум, Съзнание, Усъвършенстване. Те са потопени в Светлина, която има степени- слаба, средна, силна. По пътя на Усъвършенстването, винаги трябва да се стремите към трета степен- силно озонирана, която се превръща в Сияние и се излъчва в околното пространство. Душата се къпе в енергия. Има два вида енергия- Космическа (Божествена) и Физическа. Божествената е Животворяща,  а Физическата е чрез храната. Има и Механична, която се излъчва от депата, на физично ниво. Системите са двигателитe Те се поддържат с витамини, минерали и хормони.

- Рам.  В такъв случай  енергията е Космическа, Физична и Механична.

- Мари. Природата е към Животворящата енергия. Затова често трябва да излизате сред Природата, за  да се зареждате с нея и да се изчиствате от токсините , които се излъчват чрез вашия Ум (Мисълта).

- Нали Умът  е този, който указва влияние върху  нашите действия?

-Да,ама отрицателните действия най- много влияят върху духовното усъвършенстване, а то върху степента на светена на Душата. Освен Слънцето и Природата зарежда допълнително с Животворяща енергия. Която оказва влияние върху зареждането ви със Светлина.Така и полето около вас просветлява.  Това е вашето Енерго- информационното ви тяло.

- Приятелю. Много години работя и изучава процесите, които стават  в човешкото тяло. Вече знам какво е Еверго- информационно тяло. То имено е ефирното, което градим през целият си живот на земята и когато дойде момента, излизам заедно с Душата навън. То обгръща физическото или плътското ни тяло и е като пашкул около него.

- Мари. Не случайно ме изпратиха при теб Знаеш вече, че аз съм безсмъртен и изпълнявам своята мисия.А тя продължава, но имам ново предназначение.Съхранявам знанията за човешката цивилизация в пирамидите  на Египет. Много, много знания са натрупани там. След потопа в Атлантида се пренесох в Египет  и съм до сега. За мен няма време, като физическо понятие. Има само пространствено време. А то е безкрайно.Мога да бъда навсякъде и по всяко пространствено време.

- Рам.Разкажи ми, малко  повече за Тибет. Нали там са великите посветени.

- Да и аз съм един от тях. Ето, вече те разкрих, но се помещавам в Египет.Вече разбра защо. Знанията се изпращат от тях на вас- хората в плътско тяло. Всички както ти казах сме ефирни, затова сме вечни. А сега , аз се превъплътих. Това ще рече в плътско тяло и дойдох при теб от Египет.

-Рам, доста ангажира моето внимание.

- Знам. Но срещата с теб е определена. Дойдох тук, в България, защото е Божествената страна. Тук е Старият и Новия Йерусалим. Тук Господ Иисус Христос пребивава и пази България.

- Затова ли няколко пъти, когато слизам от Джендем тепе го виждам с ефирното му тяло лети над пътя?

- Това е неговото жилище. Това както споделихме е пирамидата на Светлината и от тук минава подземният град на великите посветени.

- Доста съм изследвала тепето. Не случайно установявам, че е градено. Гранитните и сиенитните  каменни блокове са моделирани от човешки ръце. Ако се вгледа човек, не може да не забележи тяхната конструкция.Но с времето всичко се е затрупало с пръст. Израснали са храсти и дървета.Градежът така се е заличил, че никой не може да подозре, че е градено.А горе,на вържа има храмове. Знаеш ли? Имам опитност да влизам в пространството, времето и дълбоко в земята. Това според мен е нещо необикновено. Чрез визуализация и концентрация материализирам и виждам това, което е имало  векове назад.

- Мари, това е нещо голямо.

- Рами.Тези опитности, аз изучавам и доказвам научно. Нека знанията стигнат до хората и разберат, че хора с по- висок интелект могат да ги развият.Не. Те просто ги  знаят, но са ги забравили.

- Ами хората, които са на по- ниско ниво?

- Те първо трябва да се усъвършенстват, за да изградят интелект. Но трябва да го разберат и да го желаят.

- И аз така мисля. Но някой мои  познати не искат да го разберат.Имам един познат-ясновиждащ, дори прогнозира дадени събития. Няма никакво образование. Дори и в интелектуално  отношение не е на  високо ниво. Но по някакъв начин е развил  това качество.

- Ето, Мари. Това исках да и кажа.

- Благодаря, Рам.

- Знаеш ли, Мари? Има една закономерност във Вселената. Всяко нещо си има свое място.

- Това е доста интересно.

- Тук, на Земята, човешките същности не знаят много неща. Съществува и още един свят- свят на Адептите, това ще рече на Великите учители.  Те са създали Съвет на учените и помагат да се откриват нови знания.

- Но кои са те? Можем ли да ги видим?

- Ти вече знаеш, е аз съм един от тях. Аз съм в Египет и пазя древните знания, а настоящите,заедно с нас   ги откривате.

- Рам, как  става това? Знаеш ли, преди доста години направих ментален контакт със същности  в ефирен план. Представиха са,че са от седмо звездно ниво- нивото на Висшия Разум.

- Да. Имено това са представители от Съвета на учените- отговаря Рам.

- И още ми казаха, че край на света няма да има. Защото нас  ни  няма и тях няма да ги има.

- Сега разбираш ли, че вие- човешките същности и те – ефирните същности, тези от Съвета на учените, работите заедно и откривате все нови неща.

- Рам.Но как става това?

- Ами как ли? Те ви изпращащ по ментален/ мисловен/ път идеите,а вие ги реализирате, защото при вас съществува разума и материалните ръце, които експериментират и доказват. Вече това е откритие, на което казвате научно. Това откритие по същия път се връща при тях- ефирните същности и остават завинаги в Духовното съкровищница, в духовните книги, като знания. Пи вас, долу на земята също остават в.книгите.

- Знаеш ли Рам? Веднъж, чрез вътрешното си зрение видях малки бели тухлички, някъде там, в пространството.Едните бяха единични, другите по двойни.Помолих една присъстваща до мен духовна или ефирна същност  да каже  какви са тези тухлички .

- А тя навярно ти отговорила веднага, Мари?

-Да. Каза ми, че това са идеите в ефирен план. Единичните тухлички са тези, които още не са изпратени към земята и не са реализирани,а двойките вече са реализирани. И знанията вече са записани и съхранени в книгите в една от залите, където е духовната библиотека.

- Знам я Мари.Залата е огромна и в нея се пазят всички знания- цели научни трудове.

- Не случайно се казва „Каквото е на земята, такова е и на небето“., нали Рам.За мен небето е част от пространството, където живеят великите посветени.Съвета на учените.

- Да.Има друго пространство, където живеят ефирните тела на същностите, заминали си от земята.

- Значи, човек когато почине отива там, в това пространство.

- Така е. Но в това пространство всеки заема мястото си според нивото, което е изградил на земята. И там има общности. Но всички ефирни тела говорят на един език, като беше в началото на създадената човешка цивилизация.

- Разбирам. Но аз как говоря с тях? Как ги разбирам? И всеки ли може да създаде контакт със света на ефирните тела- на починалите?

- Правилно се изразяваш, Мари. Човешките същности не умира, а си отива за известно време да си почине в света на ефира, защото там е само интуиция. Не  съществува болката и страданието. Там, е се изчистват от бацила на човешката мисъл.

- Това е изключително интересно.Знам,че смърт няма. Че животът е вечен. Че има само преминаване от едно състояние в друго- видимо за нашите очи и невидимо, защото ефирните тела се сливат с необятното пространство.

- Мари, ти имаш много знания.

- Да натрупах ги след клиничната смърт.Когато тръгнах по пътя на просвещението, в началото тези знания бяха по- малко. Но започнах да се усъвършенствам и влязох в друг свят, в който широко си отворих очите и съзнанието. Влязох в света на Разума.

- Радвам се Мари, че се срещнахме. Вече знам, че се запознах с теб.

- Благодаря ти Рам.

- Знаеш, че ти и другите като теб слязоха от небето, а вече знаеш кое е то, за да дадат знания на човешките същности.Ти ги донесе от Шамбала и продължаваш да носиш нови знания. Знаеш, че след клиничната смърт излезе старата ти душа и внедрихме нова.

- Но мисията ми на земята е много тежка.

-Така е., Мари.Трябва да  покажеш на хората, че с най- важното е да запазят доброто и любовта в себе си. Ако са я забравили, трябва да ги възстановят, защото те са ги забравили с греха, който се е внедрил в тях.

- Рам. Знам, че доброто и злото съществувя?

- Да Мари. То е заложено на равно в семенният атом. Злото е показател на духовното равнище на човешката същност.Те са във вечна борба. Най- важното е да разберем, че трябва  да се борим, да възтържествува доброто в нас. А желанието е наше. То е внедрено в нас. Ние сами определяме  по кой път ще тръгнем- към доброто или злото.

- Да, Мари. Греха съществува само на земята. Какво по- хубаво  това, да се борите с него. Нали така се усъвършенствате?

- И аз така мисля.

- Но грешките също са път към усъвършенстването. Грешката  учи да преминаваш към по- високо ниво. Един път като сгрешиш, необходимо е да се поучиш и втори път да не ти се случва.

- Рам.  Може би трябва много да внимаваме, защото има много видове грешки.

- Какво искаш да кажеш, Мари?

- Има малки грешки, които са поправими, Рам.Но големите носят последствие след себе си и не могат да се  поправят. Но трябва да се знае, че все пак се учиш от тях.

- Разбира се. Голямата грешка може да коства живота на някой.Знаеш  ли Мари? Искам да ти разкрия нещо,а може и и да го знаеш?

.-Ще се радвам да го чуя.

-Всичко се осъществява чрез проблясъците в съзнанието и се превръща във визуализация., Мари

- Продължавай Рам! Става много интересно.

- Визуализация, значи виждане чрез духовното око, като взема участие представата. Тя идва от натрупаните знания на съзнателно ниво. Там е големият шкаф, в чийто чекмеджета по азбучен ред за подредени.От тук по компютърен път, се набират и се визуализират.

-  Цялата съм в слух, Рам.

-Трябва да се разгърне съзнанието,това ще рече. да се натрупат много знания и опит, за да се черпят по азбучен ред на науката. Науката е Божествена. Всичко в природата е Бог. Тя е първичната Материя и Разум, който притежава цялата Природа, която е одухотворена. Духът е над всичко. А той е най- висшата Аура на Божеството, което е Първотворецът – без начало и без край. Всичко е Вечен Абсолют. Абсолют, значи Безначие. Безначие, значи Безличност. Безличост, значи Безкрай.

- Малко ми е трудничко за разбиране.

- И аз искам да те попитам.Знаеш ли за Егерийската планета?

. -Тя е планетата на знанията,Мари. Тя е седмо звездно ниво, нивото на Висшия Разум.

-Ето какво  ми се случи На 21.VІ.1999 година в дома ми.  Появиха се  някакви същности  от Егерийската планета. Контактът се реализира чрез почукване по бюрото в кабинета ми. Започнаха да разместват предмети от едно място на друго. Но това не беше най- важното.

- И какво стана после, Мари?

- Представиха ми се. Това беше цял екип, изпратен на земята, с научна цел.

1. Бенада – музикантка, която свири на реажар – духов инструмент, подобен на тръба.   Тя изсвири свои композиции, т. е. импровизира с пръстите. Интересно беше. Импровизира рок и поп музика.

2. Вдожомил (Ачо, значи австронавтика, чисто космическо око). Той е космически учен

3. Керма – пианистка. Тя също импровизира свирене на пиано и свои композиции

4. Йо – готвач, келнер

5. Абил – пилот

6. Рути – бегача

7. Ян

8. Азян – машинен инженер

9. Жаки – куче

10. Мис Бебе – новородено на година и шест месеца

11. Жана – акробатка

12. Мил – готвач

13. Джиджи – лекарка

14. Гил – наблюдател

15. Нед – куче

16. Йох – пазач на бегача

17. Бен – капитан на бегача

18. Мимина – майката на Бедана, която гледа Мис Бебе, което е на Бидана и Йох

19. Даби – машинен инженер

20. Абиб – механик на кораба (бегача)

21. Виду – водач на групата

ТЕН – ТЕН – благодаря на техен език

АДЖ- мерна единица – 1 АДЖ = 1см.

Те са високи 12 АДЖ = 12 см земни

АМБРОЗИЯ – тяхна храна (течно- млечна)

ДИВНА – храна с много витамини – плодова

РЗАМВА – значи храна на техен език

Тяхната храна е поставена в контейнери и на една година отиват да ги зареждат на Егерийската планета.

БЕГАЧ – летящ обект (кораб), който се намира на Джендем тепе (Младежки хълм), точно под енергоизточника на върха на тепето.

Егерийската планета е планетата на великите съвършени, близо до Божествената планета. Натрупали са много знания и опит, а  през този си живот ги припомнят (чрез случайностите, които са чисто предопределение).

-Те все още са там- на Джендем тепе. През него минава  подземният духовен град.Те са представители на  древните атланти.

– Рам, знам, че тук е потъналата Атлантида. Тук е градът Огромуел, за който ти разказах.Тава отдавна го знам. А археолозите вече откриват, че България е потъналата Атлантида.

- Това трябва да го докажете, Мари!

- Веднъж, като се разхождах покрай пресъхналото езеро зад „Козела“, чух глас на някаква ефирна същност: „Тук витае  духът на Посейдон“„ Изненадах се. Наоколо нямаше никакво присъствие, а гласът идваше сякаш от дълбините.

- Вече ти е ясно.Това доказва всичко, което говорихме с теб.

- Тук трябва да е дворецът на Посейдон?- прекъсвам го аз.

- Мари. Извини е, че се повтарям.Посейдон, както знаеш е  императорът на Атлантида. Той също е   един от небесните хора като мен. Слезе, за а изгради градът Огромуе. Градът на Академиите. Вие, хората го наричат бог на моретата и океаните. Нас- небесните хора, ни наричате божества. .

.- Рам,Но нали в миналото хората са вярвали в много божества?

-.Така е Мари.Освен нас- небесните хора, са вярвали във всяко нещо, което има чудодейна сила.

- Да, като например кристала. Той има лечебна сила. Орфей използвал родопският кристал, за да лекува хората.

-Мари.Той  и чрез своята лира и музика лекувал болните.

-  Рам, музиката е голямо творение. Тя има лечебна сила.А също и водата, когато бъде  обработена чрез животворяща енергия  .

- Мари, това е стара практика. В нея няма нищо особено. Но трябва да се заложи модел в нея с предназначение.

- Рам.Какво значи с предназначение?

-Ами залагаш модел в нея. Примерно да помогне при отстраняване на дадено заболяване.

- Това и аз го използвам , Рам.

.- Мари, искаш ли да ти разкрия някой истини?

-Цялата съм слух, Рам.

- Знаеш  ли какво значи импулси?

- Използваме ги в нашето ежедневие- отговарям аз.

-  Мари.Вие действате чрез Големия Природен импулс. Вашите импулси правят диаграма. Вашите и природните импулси влизат в резонанс и създават хармония. Затова трябва да се научите да усещате импулсната вълна на природата! Тя пулсира с ритъма на целия Космос – малък и голям.

- Интересно ми е, Рам.

- Импулс, значи моментно усещане на сетивата. Може да се нарече моментна сетивност и усещане преминала през “Центъра на мисълта” и чрез импулсна вълна предадена на сетивата.

- Според мен, Рам, импулс, значи още и прилив на енергия.

- Тя е много  много фина продължава Рам. Тя  е съставена от духовни нишки, които се предават на подсъзнанието. То е състояние на интуитивния Аз.  Един вид чувство за самосъхранението. Трябва да се научите да се съхранявате чрез моментния импулс. Той е реакция на организма, т. е. на духовното тяло. Той е даден свише.

- Импулсите  действат ли при животните, Рам?

-Да. Те имат силно чувство на съхранение, а то е чрез развит нюх или разпознаване на миризмата, или енергията на живата и неживата природа.

- И какъв в същност?

- Всеки има определен вид миризма- продължава Рам – Живият човек мирише на пръст, а животните на  мърша. Ето защо, трябва да развиете тази сетивност на усет! Тогава ще умеете да се самосъхранявате и да запазвате енергията си в чист вид. Защото тогава няма да има разграждане. Разграждане има там, където има плътност на материята, а тя е в зависимост от съзнанието.

- Рам Нещата са толкова простички, а ние сами си ги усложняваме. А какво значи прости неща?

- Нещата трябва  да се анализират, защото те  не са чак толкова сложни., Мари!

- За мен, Рам простите неща са най-съществени.

- Така е Мари.Всяко нещо намира място в пространството.  За да стане въпрос за него, то е намерило място, за да израсне в съзнанието и да се превърне в знание.

- В такъв случай не трябва да  проявявайте двусмислие и неверие-отговарям аз.

- С това съм напълно съгласен.

- А можем ли да променим времето,Рам?

- Разбира се, че можете. Просто  винаги се връщайте назад. Вашата ротация или  въртене, в такъв случай е в обратна посока на часовниковата стрелка.

- Ама ние се въртим все напред, Рам.

- Вие все вървите напред, без да се обръщате назад и затова стареете. Визуализирайте себе си, като извикате образа си от миналото и така во веки  Това е лесен процес, стига да овладеете визуализацията.

- Рам, ами как по- точно?

- Чрез представата и въображението, Мари.  Извиквайте магнитните сили, за да ви помогнат при обратното въртене! За миг ще се спре времето и ще се върне назад, според вашето желание.

- Аха. Това  не е много сложно. Стига да овладеем този метод.

- Харесваш ми. Точно така е.

- Рам.Много се говори за Бог.Някой го материализират в  човешки образ. Какво всъщност е Той?

- Бог съществува извън границите на вашето съзнание. Той е разредена етерна субстанция, плюс Разума на цялата природа. Природа, значи Вселена и Космос.

- Но това е това е кислородният атом, от който има нужда всяка одухотворена природа- прекъсвам го аз. Той е енергията, която ни зарежда, за да дишате. Той е същността, без която не можем. Кислород плюс водород, става вода. Нали така,Рам?

- Това е Бог,Мари. Проумяла си. Той е живата вода, без която не можете да живеете. Тя се движи в спирала в троичност – един атом кислород плюс два атома водород и така до безкрая. Той е първичният въглерод, който образува верига до безкрая. Бог е Братство и Обич в Галактиката.

- А всъщност какво е Любовта?

- Мари.За да се обичат двама души, не трябва да свикват, да са непрекъснато заедно! Защото свикването се превръща в навик и вече не е любов. Раздялата е най-сигурното средство за изпитание на чувствата. Това е свише и то е духовното. Колкото двама човека се обичат, те все повече се разделят, за да може наново да се съберат с върховна сила. Това е екстазно чувство на щастие.—–

-Според мен,силата на любовта е в изпитанието. Обичам израза“Не говори много за Любовта, по-добре действай! Тук думите са излишни! Обичай и доказвай!“

- В Любовта не задоволявайте животинския си нагон, а се сливай нацяло с обичния човек!- продължава Рам.

- Да. Рам Това е щастие. Истинската Любов те кара да се чувстваш пълноценен човек, който винаги има криле .

-Разбира се, Мари.В това е истината. Тя те кара да летиш    трансцедентално.

- Рам, знам, че съществуват символи и образуват Азбука на символите.

- Да.

ТРИЪГЪЛНИК – вечният триъгълник на Мъдростта, опита и знанията.

МОЛИВ И ГОРЕЩА СВЕЩ – свещен знак на огъна и знанията

ГОЛЯМО М – Великата Матер. Бащата на Вселената, първоизточника на енергията

ПЕПЕРУДА – Душата, която лети на воля в безкрайното пространство, жадна за знания

ФАКЕЛ, ХИКС, ПРЕЧУПЕНА СТРЕЛА заедно едно в друго

Факел – огъня и силата

Хикс – вечната борба между Доброто и Злото

Пречупена стрела

а) надолу – пътя, който изминава всяка Душа, стъпила на земята

б) нагоре – за да стигне до Бога

- Рам.Много ми е интересно:“Какво значи  информация?

- Мари.При предаване на информация или знания, се настройвате на една мисловна вълна на другите, т. е. влизате в резонанс относно вибрационните полета. Затова, информацията се предава според вашето интелектуално или реторично изказване или изказ. Старайте  се да не надвишаваме нивото на вибрациите по време на реторичен обмен, защото информацията ще стане неразбираема.

- Значи в такъв случай трябва да я опростяваме, за да  се разбира  от всеки. Всеки да я види от своята гледна точка, или своя ъгъл, от прозореца на своите знания.

-Тя може да бъде интерпретирана или изменена при изказа на съответната същност, но тя е от гледната му точка, Мари.

- Рам. Интересно. Това ще заинтересува много хора.

-Насочвате мисълта си за дадено нещо.- продължава Рам.- Ние ви помагаме да я реализирате. Това ще рече да я материализирате  , според вашите виждания.Ако не е във ваша полза, не се реализира.

-Рамзес, кой построи пирамидите в Египет, където живееш сега?- прекъсвам го аз.

– Останалите живи атланти след потопа  построиха храмове, които се управляваха от жреците. Те бяха на високо духовно ниво над останалите, владееха висшата енергия и съвършенството. Храмовете служиха за училища, където се учеха другите на тайната наука. За простолюдието беше скрита.

- Рамзес. От историята, която съм чела знам, че си бил велик жрец. Храмът, който си построил е едно чудо на природата. В нашето време няма такива храмове.

- Да. Все още живея в него, а сега се принесох във времето с ефирното си тяло и тук се материализирах чрез твоята енергия.

- Ти ми напомняш в миналото, когато уж съм в къщи, а на другият ден моя  позната ме пита, какво съм правила в нейната стая.Била съм обърната с гръб към нея и с лице към парното. Останах много изненадана. Когато анализирах нещата и потърсих причината разбрах, че съм се пренесла през пространството с ефирното си тяло. Разбрах още, че  то може да излиза  и да се пренася.Но мисълта  трябва   да го връща на мястото му.

-Това е същността  на живота.Само трябва да научите уроците и тогава ще и бъде лесно да живеете.

-Рам.Това съм го разбрала отдавна, но другите хора все още не искат да го разберат.

- Сега разбираш ли, Мари?Физичните и ефирните тела живеят заедно.

.- Да. Светът е един с хилядите му обитатели.

.Знаеш ли? Идва ми на ума за музиканта и певеца, чийто музика лекувала.

-Това е Орфей. – Четох една книга за Орфей, как отишъл в Египет, да се учи в храма на Карнак. Спрял го египетският сфинкс и му задал не три, а тринадесет въпроса.

- Кой си ти и от къде си?

- Аз съм син на земята и на звездното небе.

- Коя е най- голямата истина?

- Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и боговете.

- Какъв е твоят път в живота?

- Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда на всички.

- Щастлив ли си?

- Аз съм нещастен, че изричам пророчества, но какво да правя, когато истината напира в гърдите ми.

- Кои тогава са щастливи?

- Щастливи са тези, които плават. Какво по-голямо удоволствие от това, човек да обикаля от море на море. Да вижда все нови и нови страни. Големи градове, а след това да се завръща в родината си с цели съкровища.

- Богатства ли търсят?

- Нисши са богатствата. Истинското съкровище е сърцето. Ние носим в своите сърца сълзите на всички живи същества, за да ги превърнем в усмивка.

- Коя е първата и най-голяма тайна?

- Само едно Битие цари в безкрайното пространство и дълбоко мисли: “Съпружество между човека и космоса” първата най- голяма тайна.

- Коя е втората тайна?

- Любовта. Моят Бог е Любовта. Тя държи свързани планетите и семейството. Тя е най-хубавото цвете и най-хубавата песен, които никнат в човешките сърца.

- Коя е третата тайна?

- Дарбата. Ние всички се раждаме, цъфтим и умираме. Но с музиката и песента може да се разсече времето. Народен герой и народен поет – това е пътят на безсмъртието.

- А какво е смъртта

- Моята песен се откъсва от струната, за да лети. Смъртта е празното гнездо, когато птицата отлита.

- Твоят урок?

- Отдай пламъка на сърцето си, за да светиш!

Рам продължава.

- Мари. Орфей е символ на свободата. Мечтата на човешката мисъл да лети в безкрая. Евридика не е човешки образ. Тя е стремежа на човека да преоткрие истината около себе си и над себе си. Орфей тръгва към Ада, за да открие Евридика. Свободният човек Орфей  отива да търси Истината, но тъй като не съществува на земята, той не я намира. Защото Истината не може да се търси в земния живот. Истината е в духа,  който пътува   по спиралата на Живота насочвайки се по лъча на Любовта, вечната Светлина, която огрява цялата Вселена.

- Рам.Нали ми каза ,че  не Любовта в буквалният смисъл на думата (плътската),  А аз мога да добавя, ефирният танц на Орфей и Евридика. Ето защо Орфей умира, за да може неговата любов към Свободата, да се възкачи на царствения престол на Истината.

- Мари, стигнала си до истината.

- Затрогващо е Рам..Всяко нещо си има своят смисъл.Така и Орфей.

- Мари.Ефирното тяло на Орфей е в Египет. В храма на Карнак.Той все още свири на своята арфа и звуците й отекват в ефира. Превръщат се в песен, която лети и стига до всички кътчета на  небесния и земния мир..

- Това е много интересно.

- Орфей е жив и винаги ще бъде жив. От там, той предава уроци пио музика и пеене на вас- хората, които се занимавате с това изкуство. Той е един от великите учители.

- Рам. Ти ме принесе в едно друго пространство и друго време. Върна ме назад през вековете.

.- Мари, такъв е животът. Преминаваш от едно пространство в други. От едно време в друго.Така,аз преминах във вашето пространство- България, в това време. Вие го казвате- бъдеще. Но времето е едно.То не се променя.То е вечно, наречено пространствено.

.- Разбирам. За нас съществува минало, настояще и бъдеще.Но в крайна сметка всичко е настояще.Всичко е миг, по точно мигове, които идват един след друг и отминават.

-Знаеш ли Мари? Какво можеш да направиш за миг?

- Ами за миг се раждаш, за миг си отиваш от този свят, Рам.Всеки миг остава като спомен.

- Да. Животът е куп от спомени. Някой се забравят, а някой остават за винаги, Мари.

- Рам. Много се говори за Машина на времето. Какво представлява тя?

-   Машина на времето е  мисълта, с чийто полет можете да се пренесете навсякъде. Ако  овладеете левитацията (пренасяне през пространството) вие   сте господари на себе си. Можете да се връщате в миналото и да отивате в бъдещето.

- Знам, че с тази Машина преди потопа в Атлантида, посветените учени са се пренесли в Хималаите .

- Да, те  са с ефирните се тела там. Владеят ясновиждане, прогноза, телепатия, силна визуализация, виждат събития и така  са усетили, че ще се случи голям катаклизъм и чрез левитация са се принесли в Хималаите.

. Знам, че там живеят в пещерния град.Аз дори написах книга за него –.Кайлас Градът на Светлината.

- Мари. Ти си много древен дух.Изпратена сина земята с мисия.

-  Знам, че е така.  Владея много опитности, с които  искам да предам на хората.Наскоро се пренесох с ефирното си тяло над Кабиле.  Знаеш ли какво видях там? Градът се намира на около двадесет километра от Ямбол. Видях роби, които градят каменен зид. Пред крепостта се виждаше ров и стена с огромна дървена врата, като във вътрешната страна се затваряше с железен лост.Видях подземен тунел. Пред мен се изправи с цял ръст катедрала. Ритуален храм с формата на арка и манастир на името на Света Богородица. Пред катедралата стоеше духовник, с одежди на патриарх. Шапката на главата му беше висока и към върха леко закръглена.

- Мари. Аз го виждам. Някъде от IV- до VI век по вашето време- чета в момента, Кабиле е бил град на преклонението.В християнската катедрала  е бил най- могъщият организатор и обединител- Вселенският патриарх.Катедралата се наричала „Капелата“. От цял свят малко и голямо идвало на преклонение и искало прошка за греховете си от патриарха..

- Реликвеният храм – светилище, кога е строен?

- Мари. Почакай малко. Нека да видя .Да, ето.Връщам се във времето. А тогава, аз съм бил в Атлантида.

- Разбира се. Това много ме интригува- отговарям аз.

- Още по времето на прототраки.. продължава Рам. Първите жители на земята са атлантите – титани. Те населяват земите на Долен Египет, а това е Балканският полуостров, земите на Тракийската низина. Тогава низината носеше името Атланта. Нейните жители – атлантите, бяха първите заселници.Високи два метра, яки, русокоси, синеоки.

-Рам. Духът покровител на Джендем тепе е същият на вид. Да смятам ли, че това е дух на древен атлант – титан?

- Титаните са най- съвършените атланти. Те владеят най-съвършената военна и бойна техника. Левитират там, където пожелаят. До съвършенство познават силата на мисълта и я използваха за прогреса на своята нация. Познават и Машината на времето, чрез която се пренасят на далечни разстояния.

- Чувала съм, че който овладее левитацята, за него не ще има граници в пространственото време.

- Нека да продължа, Мари. Знам, че много те интересува.Но тъй като атлантите – титани стигнаха до съвършенство и искаха да завладеят други светове, те тръгнаха срещу себе си. Най-съвършените от тях – мъдреците или учените за времето, усетиха приближаващата буря, което значеше нещастие за Атланта. Тогава, екип от тези учени, с Машината на времето се принесоха в Хималаите. Както ти казах построиха пещерни градове-държави, които осветяваха със светилото на времето – лунният камък. Засега, пазят  тайната му.За тях говорихме преди това.

- Рам, хайде да се пренесем на Джендем тепе!  Тук ще бъде построен “Храм на Светлината,” който ще се нарича “Дом на Светлината.” Той ще обедини всички хора в името на Доброто. Хора от различни религии ще си подадат ръка, в името на една обща вяра – вярата в Бога, а Той е Любов.

- Това е много интересно.- отговаря Рам.

-Видях го целият в сияние.- продължавам аз. С шест врати и три стълби към всяка. Покривът му пирамидален, с многоцветно кристално стъкло, което разпръсква хиляди светлинки в храма, изваян целия от камък. Бял, с мраморен под, по който вървиш и стъпките ти кънтят. От междинните стени се издигаше листо от лотос – символ на знанието.

- Така ли? Това не го знаех.

-Бях чела някъде- продължавам аз., че тракийките носели кафтани, с формата на лотос. Явно, че това цвете имало за тях голямо значение! Рисували с го и в картините си.

- Мари, тук е великолепно. Природата ми създава настроение. Ето го. Виждам го след времето.

- Рам искам да продължа, моля те. Преминавам в бъдещето.Около храма се вижда великолепна градина с много цветя. Няма го празния басейн, а около него панорамна сладкарница, Чуват се детски гласове. От храма излизат много хора – духовници от различни религии, писатели, поети, художници. По-надолу в полукръг се виждат работилници на старите майстори и миниатюрни магазинчета със светещи витрини, където са накацали изящно изработени творби на българското изобразително изкуство и занаяти.Чувам глас на жена.: “Ясене, ела детето ми!”

- Рамзес. Нека да продължа.!  Пак се пренасям във времето.Днес е щастлив ден. Много гости от цялата земя са дошли в храма, да гледат уникалната изложба от космически творби. Писатели и поети ще четат свои произведения по случай идването на негово светейшество, Вселенският патриарх. Тази нощ хълмът ще се озари и хиляди фанфари и ракети. Настъпва Новата ера – ерата на чистата енергия и Висшият Разум. Човекът ще се освободи от оковите на злото и ще диша с пълни гърди. Ще се наслаждава от словото, което възхвалява новия град Йерусалим.

- Мари. Влизам назад във времето. Тук, се извисява величествен храм на Аполон Кендрийски..

-Да аз отдавна го видях с ефирното си зрение. Наложи се доста да почета за култът към божеството.Водила съм си бележки.“Той беше характерен за провинция Тракия. През ІІ – ІІІ век управляваха двама императори. Трети век не е по-рано от Спетимий и Калакала (198-211г.) и не по-късно от Максимовците (235-211г.).

- От къде го прочети?

–От библиотеката. Нека да продължа.Посвещението на божеството Кендрисос е отправено от дребни бакали и кръчмари. Култът беше свързан с официалната римска власт. Той е един от най-известните през ІІІ век. За територията на Филипополис имаше важно значение. Изобразяваха го върху монети, които се сечяха в Филипополис.

В чест на Аполон Кендрийски беше издигнат храма на върха на Джендем тепе. В него бе поставена статуята на императора

-Но сега той не се вижда.- продължава Рам.

-Нека продължа- настоявам аз Около храма е обрасло с дървета. На ляво триъгълен фонтон, украсен с копие и щит, с четири колони на лицевата страна, с профилирани бази и крински капители. Между средните колони беше статуята на Аполон, гол с лък, опрян на лявата ръка и пантера в протегнатата напред дясна ръка. На фона на дългата страна на храма, статуята на тракийския Херос (конник върху поставка).“

- Мари, аз виждам и друг храм.В ляво от храма на Аполон, стои друг по-висок храм, с четири колони, с корински капител и профилирани бази. Под него в подножието на хълма се виждаше част от малък храм с триъгълен фонтон, с профилирани бази и корински капители .

– Да, това е място, където са се стоили само храмове.

- Мари – прекъсна ме Рамзес. Много истини досега не сте разкрили. Всичко е минало, а вие сте в бъдещето. Това, което се говори тук е

– Казвай, казвай!

Започва великото преселение на народите.- продължава Рам. В Египет прииждат много хора, за да търсят убежище и покровителство. Всеки пренасяше нещо от местата, от които бяха дошли, по отношение на бит и култура. Така Египет стана силна и мощна държава. Населението беше пъстроцветно. Родовете започнаха да се кръстосват. Създадоха се нови родове, с нови външни белези. Започна и ново преселение на народите за завземане на нови пространства, т. е. нови земи. Постави се началото на завоевателните нашествия. Завоевателите завземаха все нови и нови територии. Варварските нашествия погубиха много родове, а от кръстоските създадоха нови.

- Тогава как се създаде българската държава, Рам? Знаеш ли истината?

- Това е много стара история, Мари.. Тя остана в миналото. Вашите историци са стигнали до истините и всичко, което е написано от тях е казано.. Скоро време ще има ново преселение на народите, ще бъде създадена нова раса, която ще се нарича славянска и ще бъде водеща. В България ще намери почва, защото след всяко страдание, идва и радост. България ще премине в нов етап на развитие по отношение на селското стопанство, икономиката, и управленческата структура.

-  Няма ли да се даде път на градовете, Рам?Та нали едно време е имало малки градове – държави?

- Мари.Нещо подобно ще стане и тук. България ще бъде единна и силна държава. Пътят, по който ще тръгне, дори и не сте сънували. Остава още малко страдание и после.

. Да, знам, Рам.Идва Симеоновия златен век.Тя ще стане Духовен дом, където хората от цял свят без значение на цвят и религия, ще си подадат ръка. България ще обедини всички хора по земята, в името на Доброто.

Слушам и не мога да повярвам. Дали ще стане това някога? Ще го дочакам ли?

- Маги, ти забрави, че в полите на Тракия минава Библейския град. Тук е Долен Египет. Тук е пирамидата на Светлината, където се пазят скрижалите. Тук е генераторът, който ви храни с енергия. Не случайно Бог е избрал България за Духовна съкровищница.

Поглеждам Го изненадана.

- Значи, затова напоследък ни се дадоха толкоз много страдания, Рам?

- Така е. Духовният ви спад е стъпало към духовния апогей.

- А защо около нас кръжат толкова много летящи обекти?

- Защото планетата трябва да бъде спасена. Те идват със строго научна цел. Има изградени екипи в областта на престъпността, лекарски, екипи по отношение на техническия прогрес, селското стопанство, икономиката и държавната власт. Във всички области в живота са пуснати екипи от учени, които работят. Ако ги срещнете по пътя си, не се страхувайте! Приемете ги радушно! Те идват при вас, за да ви помогнат. Приобщете ги към вас и към вашата работа! Те и вие взаимно ще си помагате.

- Рам. Нали ми каза,  че ако ние не съществуваме  и те няма да съществуват.

- Мари. Към всяка човешка същност е прикрепена една духовна и работи в дадено направление. Понякога могат да бъдат прикрепени и по няколко духовни същности. Зависи от задачата, която трябва да изпълняват чрез вас.

- Излиза, че нашето физическо тяло е работна площадка, така ли?. В нея идват работници и си отиват след като изпълнят задачата си? Следват нови и нови, и така докато сме на земята. Излезем ли от физическото тяло, тогава не ще изпълняваме подобни задачи, само че в обратен ред. В духовното си тяло ще отидем на работната площадка на дадено физическо тяло, което ще си намерим.  Рам, сами ли ще си избираме това тяло?

- Така е. Всяка Душа има определена насоченост според програмата на развитие, по отношение на техническия прогрес.

- А защо всеки път, когато идваме на земята, не изпълняваме една и съща задача?

- Защото Душата непрекъснато се усъвършенства. В зависимост в какво направление се е насочила, къде е заложено нейното дарование, тя ще работи в различни области.

- Излиза, че когато на земята сме били работници в даден завод, то като излезем от физическото си тяло, ще продължим да работим в същия завод чрез друго тяло в физическа обвивка- продължавам аз. Ще живеем в нашия дом, само че в огледалния му образ (ефирния), където сме живели на земята, като използваме физическите тела на нашите близки.

- Така е. Разбира се, че няма други светове. Светът е един, с хилядите му обитатели. Един път в физическо тяло, друг път в ефирно.

-Рам .Казват, че всичко ново е забравено старо. Още от 594 година преди Христа, атинянинът архонт (един от деветимата избирани ежегодно най-висши служители с юридически и религиозни функции в Атина) – Солом, е заклеймил равнодушието като обществено зло. Един странен закон, който има следното съдържание: “Ако поради неразбирателство и несъгласие възникне раздор сред народа, и ако поради тази причина духовете се разпалят, двете страни грабват оръжие и започнат смутове, то онзи, който в подобно време, при подобни прояви на граждански размирици, не се присъедини към никого, а се отдръпне и отдели настрани от общото за всички благополучие в държавата, този човек ще бъде лишен от дом, родина, и целия си имот, да бъде изгнаник и заточеник!”

- Самото наличие на този закон и тежките санкции на нарушителите, не остават никакво съмнение, че равнодушието се квалифицира като престъпление – прекъсва  я Рам.

- Приятелю. В писанието  се съобщава, че законите на атинянина Солом, били издълбани върху дървени плочи.И прикрепени към въртящи се оси.Осветявали ги с клетви и наказания, за да останат вечни.

- Ти имаш логическа мисъл. Това е останало във времето. Написано е в духовната литература в Духовната съкровищница.

-  Така е. Нищо не се е променило и до днес. Равнодушието носи същото зло, както и в древността. Само дето нямаме закони, които да го санкционират и преследват.

- Закони трябва да има в една държава! – прекъсва ме той. Но да бъдат истински и справедливи! Понякога се налага да бъдат строги, за да въздействат на масите.

- Това е така. А днес, нашите закони  не са достатъчно строги и справедливи.

- В миналото много се говореше за Царичене. Рам, виждаш ли какво има там?

-  Разбира се. – Мария, в Царичене има минерален извор. Тук, през времето на Омуртаг, на това място се издигаше баня, която беше облицована цялата с мраморни плочи. Фасадата и беше аркова, а купола закръглен, с формата на полуслънце. Влезеш ли вътре, мраморният под блестеше. Керамичните плочки по стените, също блестяха от чистота. По тях бяха накацали хиляди паунови птици, които къпеха телата си в кристалното езеро. Четири мраморни вани ухаеха на смола. В съседство имаше малко помещение с дървена скара и метли с целебна трева. Тук беше сауната.

В минералната баня идваше Омуртаг с дъщеря си Мария, за да я лекува. Момичето беше със силни болки във всички стави на тялото.

- Значи все още не е открита тая баня?

- Да. Има един град в България, който хан Омуртаг обичаше. Това е Плиска. Изследвайте го! Има все още неоткрити неща в него. Учете се от архитектурата и базиликата по време на старите майстори! Не ги забравяйте! Не забравяйте и старите занаяти! Чрез тях малка, но силна България ще се прослави.

- Рам.Един народ с такова минало, не може да бъде погубен. Духовните будители от миналото, които са тук, работят за духовния апогей на България.Кажи ми нещо и за Мадарския конник!

- През тракийския период,Мари в пустинните места, които заемаха днешните земи до Врачанския балкан, живееше гордо и независимо племе, с името мадари. Владееше до съвършенство военната техника. Конят за тях е свято животно.

- Рам явно конят е бил свято животно за тях. Така ли е?

- Да, Мари.Конят беше най-добрият им приятел. Използваха го в бой, като придружител и в домашната работа. Те го овековечиха в бронзови монети. В тежка битка с шумерите, те ги превземаха и плениха голяма част от тях. Тъй като  земите им  бяха много плодородни, мадарите се настаниха и останаха завинаги тук. Изградиха голямо селище, което нарекох Мадара

- Явно,  в знак на почит, го изобразили върху скалата,така ли е,Рам?

Така е Мари.За да  слави и предпазва от нещастие рода им. Наричаха го божество.  За тях беше  източник на сила и величие. Пред него се прекланяха и правеха жертвоприношения.

- Много се радвам, че научих тези интересни неща, Рам. И то в България.Говориш така, сякаш си в това време„

- Ти знаеш, че се пренасям за миг във времето. И сега бързо отидох.

- Да. Ти си неземен. А ние, хората не владеем тези опитности. С изключение на мен.

.- Рамзес.Спомням си за Борис  – царя български.

-  Да Мари. Виждам го пред мен  в неговото време. Сега слушай!Той е велик цар Цар обединител, благ и добър баща, който трябваше да запази християнската вяра. Кръстът, с който покръсти първата българска нация, се намира в Кръстова гора.

- Как така, Рам. Звучи ми като приказка.

- Ще дойде времето, когато ще бъде открит от най-чистия българин и поставен в дървено ковчеже. Пред него ще идват на преклонение от цял свят.  Мари.Той ще бъде съхранен в Духовния дом на новия Йерусалим.

- Какво ще представлява новия Йерусалим?

- Това е градът на бъдещето. Тук ще бъде световния Духовен дом на планетата. В него ще се обединят всички чисти души, в името на Доброто – светлината, която огрява душите.

- Но това е общо понятие, Рам.

- Мари.В него хората ще бъдат равни, без цвят, религия и принадлежност. Ще станат Едно Единно Единство, в царството на Великия Наш Учител и приятел. Великият Баща на всичко видимо и невидимо. Бащата на Вселенския Разум на Мировете.

- Защо в библията този Разум се нарича Бог?

- Бог, значи братство и обич в Галактиките, нлри ти казах.

- Някой хора до такава степен го фанатизират, че ми става болно.А какво значи вяра?

- Вярата е да си уверен, че Бог съществува.

- В миналото, а и в днешно време, в името на вярата убиват, лъжесвидетелстват и на всяка дума казват “Бог.” Влизат в църквата, кланят се пред иконата Му, а след това излизат и правят скандали, обиждат и пр. Нали в библията пише: “Не произнасяй името на Господа напразно!” Има хора, които и в църква дори не влизат, а животът им само е изпълнен с добрини. Кой е истинският вярващ?

- Аз живея в Египет и вярваме в много богове.

-Докато при нас е един.Той е Иисус Христос.

- Който и да е той, трябва да вярваме в него,Мари. Той ни дава сила и светлина.

- Рам, Той е винаги в мен. Чувствам Го до себе си и това ме кара да бъда добър човек.

- Това е ваша истина. Не противореча. Всеки си има своя истина.

-  Искам да ти прочета това, което пише в  историята на Египет за теб. Тази книга е настолна за мен и навсякъде ме придружава.

- Ще ми е интересно

-Ето.  Рамзес  II (познат също като Рамзес Велики) е третият фараон от XIX династия. Често за него се говори като за най-великия, най-прочутия и най-могъщ египетски фараон. Неговите наследници, както и по-късните египтяни го наричат “Великия праотец”. В наши дни, той е бил смятан за фараона, залят от Червено море, когато Моисей го разтваря при бягството на евреите от Египет. Тъй като се знае, че той е доживял дълбока старост обаче, по-вероятно е това да е бил най-големият му син. Рамзес II е роден около 1303 пр.н.е. Когато е едва на четиринадесет години бива назначен за принц-регент от баща си Сети I. Смята се, че е поел от него трона, когато е бил около 20 годишен и е управлявал Египет от 1279 пр.н.е. до 1213 пр.н.е. или общо за период от 66 години и два месеца според Манетон. Смятало се е, че е живял до 99 годишна възраст, но е по вероятно да е умрял на 90 или 91 години. Рамзес II е чествал рекордните 14 празника Сед, повече от всеки друг фараон. След смъртта си е погребан в гробница в Долината на царете – KV7, по-късно мумията му е преместена в DB320 в Деир-ел-Бахри и е открита през 1881 г. от братята овчари – Ел Расул. В момента мумията на Рамзес II е изложена в музея в Кайро.

- И още нещо Мари. Когато царувах, носех три различни корони. Наричаха са короните на Египет. Като цар на Долен и Горен Египет носех двойна корона съставена от бяла корона на Горен и червена на Долен. Червената корона свързана с Долен Египет- областта  на север от Мемфис, до делтата на Нил.

- А бялата корона?

- Свързана е с Горен Египет, който се простира от Мемфис на юг, до Тива отвъд нея. Баща ми Сети I и аз я носехме по време на битка.

- Разговорът става интересен.

- Знаеш ли, Мари. Аз и баща ми СитI по време на война носихме сини корони. Когато се възкачих на престола започнах да строя гробница и храм Абу Сибел. На входа на храма поставих четири огромни статуи.

- За тях бях чела  че през 1257гг. Пр. н. е.  си   изсякъл два храма  в солидната скала на западния бряг на река Нил, по повод победата ти в битката при Кадеш.  В наше враме, храмовете са били открити през 1817 г. от египтолога Джовани Батиста Белзони, който първи влиза във вътрешността им.

 

-Да Мари. Комплексът се състои от голям и малък храм.

-Рамзес.  Интересен факт е, че поради строителството на язовира Насър от 1964 до 1968 година се провеждат спасителни операции по проект на ЮНЕСКО и двата храма са разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо от оригиналното им местоположение.

 

- Във вътрешната част на храма се намира светилището, където има отново 4 статуи. Тези на Птах (Ptah или Peteh), Амон-Ра (Amun-Ra),  моята и на Хор.Всяка година на. 21 октомври и на 21 февруари,  61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи проникват в светилището и осветяват само три от скулптурите. Тази на Птах, който е бога на подземния свят, остава винаги на тъмно. Съвсем наблизо до Големия храм се намира   Малкият  храм, нарича се  храм на Хатхор (Hathor) и Нефертари (Nefertari).

- Да. Знам, че това е първият в историята на Египет храм, посвещаван на царица и освен това големината на женската статуя е същата като на Рамзес, противно на обичаите ,статуите на жените и децата да са с много по-малки размери.

- Рам. Всичко това за нас, съвременните хора е минало. А миналото или се заравя или остава в историята.

-Знаеш ли Мари.Не знам какво е история, но за мен тя е нашето минало.Пък аз имам доста  дълго минало.От божество, в Атлантида, помня потопа а сега съм в Египет, съхранявам древните знания.

- И отлетя в безкрайното пространство, за да дойдеш в България.

-Неправилно се изразяваш. Ти ми обясни какво значи мисия. Аз знам, че идвам с мисия тук, да направя контакт с теб.. За да разбера на какво ниво са стигнали хората.

- Ами има прогрес в технологиите и иновациите, в различни области- продължавам аз. Но нивото на човека се сниши. Изчезна доброто и любовта. Има само алчност, трупане на пари. Има много бедни и много богати. Библейските пророчества са явни“ „Брат брата ще убие.. Син майка си ще изнасилва и още толкова много престъпления срещу човешкото ни същност, че нямам думи да произнеса.А да не говорим за извратеността.

- Извратеността винаги  съществува. Ето и в моето време. Но нека да нe говорим за това, Мари!

- Разбира се, Рам.Тази тема и на мен не ми е много приятна.Рам. Хайде да се пренесем напред, във времето Сега сме  началото на 21 век. 20- век си замина, но остави дълбока следа на земята. А сега е още по- лошо. Човек не му се живее в това време.На всеки ъгъл някой някого преследва.Толкова много хора си отидоха от земята.Убийства и катастрофи на всяка крачка. Обири, кражби, насилие. Това още по- лошо от Армагедон.

-От теб научавам всичко това. Нашето време не беше кой знае колко по- добро, но все пак по- добро.

-Тогава нямаше автомобили. Най- много катастрофи стават от тях.Млади и стари умират.Разреди се народът ни. Много хора тръгнаха за чужбина да работят. Мислят, че там е по- добре. Там, след като узнаят,чеса българи, с тях се отнасят не- толкова добре.При първата възможност ги отстраняват от работа. Дори не им дават възможност да докажат себе си. Това е един действителен пример, за мой близък в Англия.

- Вашето време е много тежко за хората.

- Да не говорим и войните по цялата земя, Рам..Оредя земята ни от войните. Много убити.

– Мари, ти си изпратена със специална мисия,.Ти доказваш, че когато липсва алчността, човек може да живее с малко.Донесе знанията от вековете  по изцеляване на духа, душата и тялото. Постави и началото на Новото възраждане на човечеството.

-Да. Знам това.Но това ми коства много несгоди и недоимък.По някога ми е трудно, но по- някога ми е много гордо, че се справям със всички трудност- сама, само с Божата помощ.

- Друго време, други нрави и обичаи. Радвам се, че дойдох в това време и направих среща с теб. Отдавна ме подготвяха.Малко ми е трудно. Но с твоя помощ се справям с новите условия на живот.

- Рам.Много е важно да намериш приятел в това време.Но истински,който е готов на всичко за теб.

- В моето време и място няма приятели. Всеки е сам срещу  себе си. Както знаеш, аз съм божество и умея всичко. За мене няма прегради в нищо.Умея много опитности и ги предавам на хората. Аз съм в Египет, но левитирам навсякъде. Аз съм едно ефирно тяло, което може да премине от едно състояние в друго. Ето виждаш сега,аз съм в твоята вид материя с тази енергия. А енергията е една. Тя е тази, която помага на силата на същността да живее.

- Рамзес. Много съм се замисляла, какво представлява човешката същност.

- Ти си  един експеримент  Мари и твоето съзнание има висок праг на интелигентност. То е под големи вибрации. Нагласено е да вижда и чува на големи разстояние и при висок праг на чувствителност. То се справя само с висока стойност на вибраци.

- Рам. Знаеш ли какво се осъзнах?Човешката същност и нейната форма  наподобява био-робот, но със специално предназначение.Този био-робот се задвижва вследствие жизнена енергия, която тече по неговите сухожилия и запълва клетките.

- Аха…

- От биологията знам,че във всяка клетка  съществува апарата  на Голджи. Всъщност,по него тече тази жизнена енергия и я захранва. От многото стресове, които са ежедневие, енергията непрекъснато се изразходва и  се стига  до енергиен разпад на клетките Тогава в апарата на Голджи настъпват промени и той не се запълва с енергия.  И накрая какво, те вече са мъртви / склеротични .

-Това не го знаех., Мари. Продължавай!

-Нека първо да разгледаме процеса на създаване и функциониране на човека, като цяло. Да започнем от яйцето- началото. Не случайно енерго-информационното поле  има яйцевидна форма. Там е заложена цялата информация на човека. Неговото психическо и физическо здраве, неговият емоционален потенциал, неговите мисли и чувства.

- Ей, че интересно !

-Рам.Знаеш ли какво става с оплоденото яйце? Първоначалната клетка започва да се дели и когато стигне определеният предел от 40 нови клетки спира деленето и вече  се оформят главата, ръцете, крачетата.Съществува закона на дуализма – две половинки на главата- лява  и дясна , чиято инервация е на буквата Х, лява отговаря за дясна половинка и дясна за лява. Главата всъщност е Медиумът. Мозъчната ципа е мембраната, по която отскачат отделните мисли и чрез нервен импулс се насочват към периферията на кожата. Там се  запечатва информацията за един цял човешки живот на Земята. Анализаторът се намира в лявата половина на темето, вляво от голямата фонтанела.

-  Мари, ти доста  неща си  осъзнала!

- Слушай Рам. Това е още по- интересно.Човешките органи са своеобразни депа с различни функции.Какви са функциите на отделните човешки органи и как си взаимодействат?:Гръбначният стълб е определен за модератор /медиатор/ на органите.Сърцето е помпа,ръцете и краката- двигателни прибори за задвижване, смазката са  жлезите с вътрешна секреция- регулират движението на Био-робота- човек.

- Това е супер интересно, Мари.

- Слушай по- нататък! Захранването става чрез кръвта,топлината на тялото се регулира от бъбреците,дишането се осъществява чрез белите дробове- истински въздухоплавателни прибори, черният дроб е кръвно депо, стомахът-преработвателно депо, червата имат отделителна функция- отделяне на ненужната маса,очите концентрират мисловната енергия,ушите са звуковото депо- звуковата връзка със света, лявото и дясното полукълбо на мозъка са разпределящи депа

-Ей, ей.Това е цялото тяло, нали?

-А половите органи знаеш ли половите органи имат възпроизводителна функция

- Трептенията и вибрациите какво предстевляват?

- Те Рам са   енерго- информационното поле на човека. Хормоните са храната за тялото на био-робота-, по- точно човека.вените, артериите и капилярите са захранващите системи, своеобразни кръвоносни депа.

- Мари, а аз ще ти  кажа какви са принципите на функциониране:

Летежа и движението- са хаотични, праволинейни, ляво и дясно. Стъпките дават  информация за местоположението на тялото във всеки момент.

- И какво излиза, Рам?Изаградени сме на принципа на био-робота.Съществуваме на базата на принципен, заложен за всяка единична същност план.Заложените  в него модели са на градеж (моделиране)- основна единица АТОМ. Нищо не се губи в пространството- разпадането е просто трансформация в нова форма

- Изключително си аналитична, Мари.

- Знаеш ли какво е Разумат, Рам?

-Разумът е творческа сила, която анализира и чрез визуализация , изгражда форми чрез мисълта- отговаря Рам..

-Визуализация, значи материализация, т.е. превръщане нещото във физическа величина..А Анализът означава осъзнаване чрез логиката-продължавам аз.Логика означава Разум.

-Първичната сила- прекъсва ме Рам  е съвкупността от всички сили- физична, химична, магнетична, електрична, сила на Кармата, сила  на четирите вятъра- изток, юг- топли, север, запад-студени

- Мари, научих от теб още едно  нещо..  Идеята беше горе.и те са я пуснали на теб. Това ще се впише в книгата за духовните научни знания.

- Благодаря ти Рам. В земното си превъплащени е това, което ми каза, аз не го знаех.

- Мари.Вече го научи, както  от теб научих две нови знания.

- Благодаря ти.Ние двамата взаимно се учим.

- Ето така е. Затова съществуват двата свята. Взаимно да се учат.

- Разговорът между нас е много ползотворен, Рам. Вървим във времето и не го усещаме.

- Защото време няма.Има само едно необятно, както се нарича безкрайно пространство и всичко върви в безкрая.

- Рам. Искаш ли да отидем в   в Кумран.Виждаш ли, какво е  там“?

- Да. Ето, той е пред мен. Казвал се град на Любовта.

- Така ли?  Аз  знам и съм била там. Той е град на съвършените.

- Затова виждам много хора с няколко вида ленти превързани през челото. Така ли е Мари?

- Да, това е тест за тяхното духовно съвършенство. Виждаш ли?  Червените са най- ниското стъпало. Това са хората, които започват началното си усъвършенстване. В този град не властват парите. Всеки, който желае да се  пресъединени   е добре дошъл. Всичко, което е имал, става собственост на цялото общество.

- Мари.Да, това е пълна сабеотдаденост. Този човек става член на новото общество., нали?

- Нарича се Комуна. Рам

- Такова ли ще бъде бъдещото време?

- Моля те, принеси се там и ми разкажи, Мари.!

- Да. То е пред мен. Всичко е светлина. Природата, къщите, хората. Виждам много хора с усмихнати лица да се поздравяват. Искри, много искри около техните тела.

-  Наистина. Чистият човек Мари свети и излъчва много искри около себе си. Той е кристалният човек. Множество кристалчета трептят около него.Неговите мисли и дела са кристално чисти.

- Такива са хората тук.Рам. Не виждам тъмнина около тях.Тъмнината около телата  на хората са техните нечисти мисли и дела. За техните творения да не говорим.

-И аз така мисля. Мари.

- В това бъдеще виждам една царица, която се нарича знаеш ли как? Царица  на ИСТИНА, А  нейните деца са Вяра, Надежда и Любов.

- Знаеш ли каква е нейната същност? Това са трите лъча   Светлина,които  обединени, дават Правда. Тя ще  се възкачи на престола и ще властва хиляди години. Тогава, съзнанието на хоратаще се изчисти от мътилките, които е събрало и ще излъчва сияние.

- Като вестника, който издаваш ли, Мари?

- Да.Всяка буква има своя символика.

С - светлина,

И - истина,

Я - яснота,

Н - нравственост,

 

И - искреност,

 

Е - единение.

 

Да, такъв ще бъде бъдещият човек. Ще свети като сияние. Ще осветява пътя на загубилите се души, за да тръгнат след него..

-Ех, колко красив ще бъде животът Мари!

-  .Всеки ще получава според труда си- продължавам аз.. Ще има обмен на продукти. Няма да са на власт пари. Те просто ще изчезнат

 

-Рамзес.В Кумран, хората живеят на същия принцип, но и се усъвършенстват. Тези, които са с  червените ленти, те нямат грам знания. Започват от първото стъпало. Да се учат.

 

-А тези, с лилавите ленти?

 

- Те са на второто стъпало. Започват да трупат знания и да се усъвършенстват. А  сините са на учителите. Те са преминали  през всичките стъпала. Натрупали са много знания и са във висока степен на усъвършенстване. Те предават своя опит и знания на своите ученици. Моят учител Ми ту Шуан ми каза, че вече имам синята лента. Това значи, лентата на Учител. Това значи, че вече съм земен учител.

 

-Мари. Не бях ходил в Кумран. Разбирам, че както е на земята, така е на небето. А небето и като синята лента. То е част от пространството, в което живеят ефирните тела. А това са телата на починалите.На земята трупат знания, усъвършенстват се и ако стигнат ниво на учител, след като починат предават тези знания. А ако искат да научат нещо ново коментирахме с теб, като изпращат идеите по телепатичен път.

- В случая излиза, че ние,взаимно се учим. Че човешките същности в плът и  тяло не трябва да бъде заличена.

 

-Да. Това искам да ти кажа. Ето, аз съм жив, макар и в ефирно тяло, но контактувам с теб и си обменяме знания.

 

-Рам. Знаеш ли,че с Живото ни свърза сребърната нишка. Тя  е сребърна, защото е силно озонирана и преплетена с кристалите на чувствата. Около себе си образуват кристален пръстен, вграден в пирамида. Тя е четиристенна и образува два триъгълника. Наричат се триъгълници на мечтите.

 

-Затова мечтайте, без да се ослушвате, Мари! Мечтите изкристализират и разпръскват хиляди фотони – разноцветни, които светят и огряват разума. Разумът също е кристал, който образува шестстенна пирамида – Соломоновата звезда е в средата. Това е звездата на ума, който е разделен на две. Той е между началото и края – начало без край. Слива се с безкрайното пространство от ритми и мозъчни импулси. Мозъкът е Медиумът, който изпраща информация между външната и вътрешната среда, като изгражда диаграма от импулси.

- Е хей. Колко е интересно!

 

- Импулсите- продължава Рам., отделят микровълни, които влизат в резонанс с микровълните идващи от други Медиуми  (мозъци), а също и други източници. Всички те образуват огромни диаграми от импулси, които излъчват непрекъснато микровълни. Образува се огромна мрежа от микровълни. Това е хаосът от излъчвателите Медиум, радио, земни. Те се преплитат с останалите и ги осветяват. Така се образуват сигнали по морза, които могат да се чуят като екот, стенание, съскане. Тъй като лъчите развиват огромна скорост, понякога се завъртат, т. е. пречупват и се получава съскане.

 

- О, това знание не беше стигнало до мен, Рам.

 

- Това също е в кръга на моите знания.- отговаря Рам..Сигурно вече е в научната духовна книга в Съкровищницата.

 

-Тя е.  пещерният град- градът на знанието Кайлас   Спомняш си, че споделих за книгата си.Та нали, ти си е един от тях. Дори нещо повече.

 

-Повечето съм в храма. От там наблюдавам събития, които стават в природата. По звездите правя прогноза. Но никой до сега не знае за моето присъствие в храма. Знаеш защо? Защото съм невидим за вас- хората Защото съм с ефирното си тяло. Всички, ние сме с ефирните си тела и живеем в храмовете. Пирамидите имат друго предназначение. Там се съхраняват знанията. В тях има много силна енергия. Направени са така, със специални размери, с върха си да правят среща с космоса. А от него получават тази силна енергия.

 

Затова, ли Рам, който е влязъл в тях, не може да излезе жив. Енергията просто го изгаря.

 

Ще дойде времето Мари, когато хората ще разберат за тази енергия и ще я използват за добри неща.

 

-Сега разбирам много истини. Защо пирамидите имат загадки!. Защо не може човек да влезе в тях!

 

-Мари.  От застоялата атмосфера вътре, се излъчват отровни газове. А там витаят духовете на много фараони. Всички, те са живи и имат своя живот.. Много от тях са посветени в мистериите. Можеш да се срещнеш с техните ефирни тела, като с мен и да се уплашиш. А стресът може да доведе до моментална смърт.

 

- Това е изключително интересно.Значи , починалите са винаги около нас. Както се казва „Светът е един, с хилядите обитатели. Едните видими за човешкото око, другите невидими за нега“- питам аз..

 

-Това е така, защото вие сте плътни, а ние сме безплътни- ефирни.Докато вие не можете да се движите сами в пространството, ние сме навсякъде. Движим се без прегради.

 

-Рамзес. С менталното си тяло мога сама да се движа навсякъде. Всички хора го могат, но не са го осъзнали.Затова е хаосът. Не знаят как да се ориентират. Това ми напомня  телепатичен контакт с едно ефирно тяло.

 

-Ще ми бъде интересно да чуя, Мари.

 

Питам го и той отговори така:

- В какво намирате смисъла на съществуването си? – запитах аз.

- В идеите, които влагаме и осъществяваме във вас – материята от плът и дух.

- Категорията време съща ли е като при нас?

- Не. Ние имаме пространствено време, което ще рече, че един миг значи двадесет пространствени минути. А една такава минута се равнява на двадесет и четири часа.

- Какво конкретно правите?

- Работим усилено за нашето усъвършенстване.

- Къде се движите? На какво се крепите?

- В пространството, което вие не виждате. Ние нямаме нужда да се крепим, защото сме духове и можем да бъдем навсякъде.

- Спите ли? Почивате ли си?

- Чувството за сън не ни е понятно. Ние си почиваме, само когато не работим работим.

работим.

- Можеш ли да ни кажеш, кой си и колко духове сте?

– Аз съм  един от всички.. Почти никога не съм сам в ефира. Ние се сливаме по няколко същности и образуваме една цялостна форма на Любовта, братството и равенството. Летим като ято в пространството. Ако някой от нас се загуби, всички литваме да го търсим. Това не значи, че не работим.

Тук контакта приключи.

 

-Рам.На земята съществува гравитация.Смятам, че за вас- ефирните тела не е от значение.

 

-  Вие, човеците в плътски тела като живеете на земята, при вас съществува земния магнетизъм. Моето тяло е ефирно и земни магнетизъм не му влияе.

 

- А при нас е от голямо значение.

 

-Знаеш ли Мари?   Гравитацията съществува само в полето на земния магнетизъм. Съществува паралелност (огледален образ).

 

-Слушала съм, че всичко е едно отражение на ефирния свят.

 

-Ефирният свят е най-финият- продължава Рам.. Той е свят на най-фините частици на ефира, наречени флуиди. Флуидът е частица подобна на атома. Може да се нарече флуиден атом. Той е фосфоресциращ и е субстанционна ефирна маса (етерна). Е – електрон, Т – термичност, Е – еквивалент, Р – разум, Н – неутрон, А – атом, – етерна. Всичко е йонизиращ слой от атоми, къпещи се в Разум. Съществува законът на инертността.

 

Рам. Знам, че а базата на този закон, всяко нещо има подобие в пространството. Всяко нещо преминава от едно състояние в друго. Съществува кръговрат.Но това е малко трудничко  да се разбере., но аз го разбирам.

 

Това е  моя диапазон от знания- отговаря Рам.

 

-Да.Ти си на много високо нива. Влизаш от  едно знание в друго.

 

- Нали съм от небесните същества- боговете, които слязохме от Орион- нивото на висшия  разум , за да ви  предадем знанията. А аз както знаеш, бях един от първите атланти.

 

-Затова се срещнахме тук- в България. В древна Атлантида.

 

- Ти знаеш, че и аз съм древен атлант.Колеги по ранк.- отговарям аз.

- Какво е това?

 

- Какво ли? Духовни същности, владеещи много опитности.

 

-Да. Съгласен съм с теб, Мари макар, че не сме се срещали през вековете.

 

-Рам. Така е. Но ние двамата имаме различна мисия. Преминаваме през вековете и разнасяме знанията. Ти едни, аз други. Ти древните, аз  по- новите.

 

- Но нашата мисия все пак е една, да предаваме    знанията..

 

-Но какво по- голямо щастие от това, да даваш знания на хората, а те да ги използват в живота си. От древните се учим, а  откриваме и нови- отговарям аз.

 

-Нали знаеш? Преди да научиш нещо, първо трябва да го откриеш по пътя на логиката чрез разума. Когато стигне до разума, това вече е знание.

 

-Рам.В нашито ежедневие сме свикнали да наизустяваме някой знания от учебниците.

 

-Това не е знание. Знанието не е наизустяване, а анализиране. Стигнало до разума. Тогава, то се запаметява.

 

-  В такъв случай, необходимо е  родителите да занаят,  да не карат своите деца да учат наизуст уроците, за да бъдат отличници.  Затова децата нищо не помнят – прекъсвам го аз.

 

-Мари.Това трябва да се знае.Уроците трябва да се учат, за да се запаметят, по пътя на логиката!

 

- Нашето съвремие е пълно с уроци. Нали Рам? А най- много ни учат грешките. Колкото повече грешим, толкова повече се учим. Но разлика има от греша до грешка. Тук трябва да влезе в действие разума. Направената грешка да е се повтаря. А когато е много голяма, тя води до големи последствия.

 

-Това са знания, които   трябва да  учите! Ето, това са уроците.

-Рамзес. Това е за нашето време. Ще отворим  книгата, в която пише за теб. Моля да ми кажеш, има ли истина във всичко това Ето, какво пише:“ Рамзес II /Usermaatre Setepenre Rameses/ (познат също като Рамзес Велики) е третият фараон от XIX династия. Управлявал Египет по време на Новото царство от 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр. или общо за период от 66 години и 2 месеца според Манетон.

Често за него се говори като за най-великия, най-прочутия и най-могъщия египетски фараон. Неговите наследници, както и по-късните египтяни го наричат „Великия праотец“. Някои съвременни богослови го смятат за фараона, залят от Червено море, когато Моисей го разтваря при бягството на евреите от Египет. В действителност обаче той е доживял дълбока старост. След себе си оставя редица военни победи и величествени здания, както и много свои статуи и картуши. 

Тук пише Живот и смейство.

-Чети, чети Мари!

- Продължавам.Рамзес II е роден около 1303 г. пр. Хр., родителите му не са аристократи, семейството му имало много общо с армията. Когато е едва на четиринадесет години бива назначен за принц-регент от баща си Сети I, който вече управлява пет години. Докато баща му властва, Рамзес II се обучава в редица неща – четене, писане, религия, военно дело (учи се да стреля с лък, да управлява колесница) Смята се, че е поел трона, когато е бил около 20-годишен. Като фараон има голям харем, а също и поне 5-6 жени и няколко любовници. Според изворите, Нефертари е най-обичаната от него жена. В нейно име строи редица храмове и статуи. Още по времето на баща си му били родени 10 сина и много дъщери. Предполага се , че общо има десетки деца, някои от които му помагат с управлението когато остарява. Поне дванадесет от тях завършват живота си преди баща си и поне няколко от тях са погребани в KV5 – може би първия семеен мавзолей.

Смятало се е, че е живял до 99-годишна възраст, но е по вероятно да е умрял на 90 или 91 години. Един от двама фараони, които управлявали повече от половин век. Рамзес II е чествал рекордните 14 празника Сед, повече от всеки друг фараон. След смъртта си е погребан в гробница в Долината на царете – KV7, по-късно мумията му е преместена в DB320 в Деир-ел-Бахри и е открита през 1881 г. от братята овчари – Ел Расул. В момента мумията на Рамзес II е изложена в музея в Кайро. От изучаване на мумията му се разбира, че има артрит, инфекция на долната челюст.

Кампании и битки

Като млад Рамзес II се ангажира с множество военни кампании за завръщане на завоювани от Нубия територии и осигуряване на границите на Египет. Той е отговорен и за потушаването на няколко нубийски въстания както и за осъществяването на кампания в Либия, но наличните извори не ни говорят много за тях. Въпреки че известната битка при Кадеш често доминира гледната точка на учените за смелостта и военната сила на Рамзес II, той постига повече от няколко категорични победи над враговете на Египет през живота си.

Рано в управлението си Рамзес II се справя с проблемните шерденски пирати в Средиземноморието. Стела от Танис говори как египтяните били  „в бойните си кораби сред морето и никой не може да застане срещу им“Мирният договор между Рамзес II и Хатушили III, намерен в Хша, снимка от истанбулския археологически музей

Рамзес II и хетският крал Хатушили III водят продължителна и изтощаваща империите война. Изгубили желанието да я водят, създават вероятно втория мирен договор в историята през 21-вата година на управление на Рамзес (ок. 1258 пр. Хр.). Предполага се, че първият е между хетите и конфедерацията Хайаса-Аззи, но той не е запазен, а само сведения за него. Този на Рамзес II обаче е и то в два варианта. Древноегипетски – изписан с йероглифи и акадийски – изписан с клинопис. Сходни са, различават се по едно – в египетския пише, че хетите желаели мира, а в другия – обратното. Мирният договор е обширен и даже задължава държавите да си помагат една на друга, ако трета нападне някоя от тях. В договора има и клаузи за екстрадиция.

.Така ли пише, Мари?Това е за моя живот.

-Моля те да продължаз строително дело на Рамзес: Малко след началото на управлението му, Рамзес започва големи архитектурни проекти. Управлението му е златен век за Новото царство и остава много архитектурни следи в историята

В Нубия (Южен Египет) са останали и доста храмове създадени по времето на Рамзес II. Създадени са в чест на различни богове, някои от тях са преместени на остров, заради строежа на язовира Насър. Някои от тях са „Дома на Птах“ и „Дома на светията“ (името предполагаемо идва от използването му от християснки отшелник).

Мединет-Абу, наричен още Рамезеум от Жан-Франсоа Шамполион, е погребалния храм на Рамзес II и се намира в Луксор. Работата по него започва малко след идването му на власт и продължава 20 години. Стените са декорирани с военните му попеди и богове. Има сцени от битката при Кадеш и плячкосването на „Шалем“ (възможно е това да е град Йерусалим). До една от главните зали има храм в почит на майката на Рамзес II – Туя, и на Нефертари, а от друга страна имало (останали са само основите) храм в чест на баща му – Сети

Издигнати са много статуи на жените и децата му из цял Египет. Гробницата за семейството му, KV-5, е преоткрита през 1995 от професор Кент Уийкс. Намерени са мумии на децата му. Има многобройни коридори и помещения – над 150.

-Мари, това е великата истина за мен в воя земен живот. А сега, аз съм в ефирното си тяло и работя за духовният и икономически апогей на същностите във физическо тяло. Подавам им знанията от тук, по телепатичен път. Знаеш, че не работя сам, а съм част от Съюза на учените в Кайлас- ефирният град, градът на знанията,градът на великите посветени- Учителите Адепти..

- Рамзес, когато си  в Атлантида, в кое си тяло си бил? Физическото или ефирното.

- Аз съм в двете си тела. И винаги съм бил така. Когато трябва съм във физическо присъствие, за да работя с ум и разум, да откривам и преоткривам и да давам знания.

- Ето, това е доста интересно. И ние ли хората, които сме във физическо присъствие, сме двойствени?

- Да. Вие сте тяло и дух. Работите чрез тялото, а творите чрез духа.

- А нали имаме и Душа, Рам?

- Тя е матрицата, която влиза и излиза в нови физически тела.

- Да, да.Това е откритие.

- Мари.То не е откритие а знание, което е натрупано в Душата и духа. Разбра, че вие непрекъснато творите и натрупвате все повече знания чрез уроците и делата си.

-Това са уроци, които трябва да запомним.А сме тръгнали да търсим къде ли не, Рам.Кажи ми, какво представляват Вселените?

- Вселените са безбройни.От началото на човешката цивилизация.

- Обясни им по- подробно, моля те.

- Вселената има кръгообразна форма. Започва от нулата и преминава към първа Вселена. Начало на човешката цивилизация- бит култура, хора, време.В един период от сто години.Първа Вселена носи цялата информация. Тук са физическите и ефирните тела т.е. тези, които са починали. Това е в времето, в което са съществували. Чрез световната информация, която е запечатана в пространството, ако имате развити сетива, можете да влезете в информационната банка.

- Слушала съм за Акашиевите записи.

- Да. Всичко е запечатано във Вселенския компютър.

- Рам. Значи животът е във вечността  и информацията му е в отделните Вселени, до сегашното време.. Затова се казва „Светът е един, с хилядите му обитатели“. Тук са физическите и ефирните тела от настоящето време. Това ще рече плътски и ефирни тела. А ефирните са починалите.

- Да.Това е същността на  човешкото  присъствие. Ту на земята, ту във ефира, затова  са невидими- продължава Рам.

- Знаеш ли? След клиничната смърт, придобих една способност, да насочвам своето присъствие през тунела и влизане в ефирния свят

-Много интересно.

-Да- продължавам аз.Сякаш се превръщам в лъч, с насоченост от моята мисъл. И знаеш ли къде попадам?

- Сподели. Ще ми е интересно.

- Ами минавам през  средата на два реда силуети, подобни на физически тела.Те са като сенки.Беше ми много интересно и са запитах“ Какви ли са тези силуети?“ И един глас от небитието, подобно мисълта ми каза:“ Виждаш ли. Това са твоите тела, когато си била на земята..“

- Мари.Това също е интересно за мен. И нещо друго случили ти  се там? Като премина през телата ?

- Ами пак като стрела преминах през пътека и стигнах да един храм. Влязох вътре и видях олтар, целият в дърворезба. Застанах пред иконата на Иисус Христос  и Той ми  се появи. Почувствах, че е господ. След това наново се насочих, за да изляза от храма.

- И какво?

-  Пак гласът на мисълта ми каза:- продължавам аз „Не давай благодеяния на всеки просяк“. Останах много изненадана. Излязох от храма и пак като лъч преминах през градина с цветя и спрях  на една зелена поляна. Близо до мен видях черна дупка. Стана ми страшно.  Чух наново гласът.: „Трябва да се върнеш!“ И скочих в дупката. Видях се на земята. Беше ми много лошо.

- Това е доста интересно, Мари.

- Храмът беше толкова красив, позлатен и излъчваше много светлина ,Рам .А за олтара нямам думи.Целият от дърворезба, но изключително виртуозна изработка.

- Нямам представа.Ние имаме много храмове и жрици. Те бяха посветени в мистериите.Правеха пророчества.Вярваме в много божества.Аз почитам много Амон- Ра. Той също е един от нас. Той е от боговете- небесните същества, които слезе, също да предаде духовните знания. В  моя храм има духовна съкровищница, където са съхранени много знания от вековете.

- Рам, аз бях в Духовната съкровищница и научих много неща. Разбрах, че каквото е там, това е и тук. Някой казват на небето. За мен има едно необятно пространство, в което има ред.Място за земните жители и място за ефирното царство.

- Ето, това си проумяла Мари. Разказах ти за Вселените. В тях са земните и ефирните тела.

- Рам. Моят духовен учител ми разказа много истини. Всички ефирни тела също имам място във Вселената. Те са разделени по общности, според духовното си ниво.

-Това,  какво ще рече Мари??

- Ами, каквото ниво си изградил във физическото си присъствие  на земята, в ефирното царство намираш място при общностите, които са изградили това ниво.Наричат се звездни нива. Разделят се на съвършени и несъвършени.Всички те работят това, което са изградили в земното си съществуване.

-Мари. Аз съм между земята и ефира. Живея в двете царства- земното и ефирното.

- Както и аз. Аз живея също в двата свята. Затова духовните учители ми дадоха името Мари Шуан. Това значи, човекът между двата свята. Всичко това се случи след клиничната ми смърт. Но подготовката ми започна още от както се помня.

- Това наистина е много интересно- отговаря Рам.

- Сега разбирам, защо преди клиничната смърт направих среща със Светейшеството и ми каза, че на 37 години ще изживея клинична смърт. Значи, това е причината! Беше много мъчителен момент. Казват, че когато човек не е подготвен за този момент, излизането   е много болезнено.Изживях този момент и сега вече съм подготвена за ново излизане.

- Мари, не мога да потвърдя това, което ти сподели. Но щом е така, чрез тази книга, която написа, физическите тела, тоест хората ще разберат и ще започнат да се подготвят.

- Животът е вечен. Не трябва да има страх от излизането. Не трябва  да използваме думата смърт, умиране, а излизане, и почиване. Защото като излезем,почиваме за известно време и наново идваме на земята, за да работим за своето усъвършенствана. А усъвършенстване, значи изграждане  на добродетели.

- Много знания притежаваш, Мари.

- Знаеш, че ги пренесох на Земята от Кайлас, а част от тях научих тук.

- Нали  ти казах, че знанията се учат чрез работа на духа и разума.

- Да. Запомних това. Но и ти Рамзес,притежаваш много знания.

- Нали за това дойдох тук, в древна Атлантида..В град Огромуел.

-За това говорихме доста. Някой няма да са съгласни с това твърдение.Но фактите говорят, че имено тук е Атлантида и Огромуел- Академичния град. В подножието на Джендем тепе има едно малко езерце.От време на време  пресъхва. Това показва, че имено тук е била островната държава Атлантида.

- Така е Мари. Ще дойде време, когато вашите учени ще докажат всичко това. Тук има моделираща лаборатория.

- Майка ми беше човек, който влизаше във времето и пространството. Живеехме срещу Джендем тепе. Често, когато сядаше на терасата ме риташе:“ Какви са тези лекари с бели престилки.  Излизат и влизат някъде, но не виждам къде. По някога виждаше летящи обекти. Изобщо имаше способност да влиза във времето и пространството.

- Майка ти също  е била посветена, но нейното ниво  е друго.Тя не е могла да осъзнае какво вижда.

- Виж ти. Тогава още не бях осъзнала себе си и своята същност.По- късно се случиха много промени в мен. Просто една трасформация..Това ще рече, напълно променено съзнание.

- Започнала е от тук, Мари.

-По – късно след като започнах да се изучавам проумях това, което е станало с мен- прекъсвам го аз..Че започвам да мисля по- нов начин.При мен се появи състраданието и любовта към всички хора.

- Така мисли един посветен в истините. Той вижда и чувства всичко. Има завишена чувствителност. Чрез сетивата си усеща всеки човек. Това си вече ти, Мари. Посветена душа, която заедно с мен има голяма мисия.

- Вече знам, но ми е много трудно, защото ми дават максимални изпитания.Изпадам в критични състояния, за да докажа, колко малко е нужно на човек. Че може да живее с малко. Но времето е тежко.То не зависи от нас,а от хората, които управляват. Знаеш. Който има пари и власт, той се превръща  в хищно животно. Иска да има още и още..

- Мари, това е така, макар че са минали много векове. Хората и културите се променят, но злото и доброто не са се променили. Правото на собствен избор е  право на всеки.Човешката същност става или по- добра, или по- лоша. Но всеки се ражда добър. С времето,грехът го променя.

- Рамзес.В Египет, където си живял с плътското си тяло, хората какви бяха?,

- Добри и лоши, алчни, отмъстителни.- отговаря той. Те са като диви зверове.Обичат кръвоприлития и войни.Лоши и отмъстителни.

- Както виждам, хората като същност не се променят, само ако пожелаят.

-Мари. Времената се променят, но хората не.Човекът за човека е враг. От тогава, до вашето време са станали много преобразования в цял свят. Това се дължи на човешката ръка. Светът в материален план се е променил но в духовен не.

- Рам.Много съм се за мислила върху мисълта. Според теб какво е тя?

- Виж, Мари.Това е изключителен въпрос и е доста трудно да се отговори. Но според мен, тя е вътрешно убеждение.

- А за фантазията какво ще кажеш?

- Фантазията ли? Тя е визуализация. Това ще рече да виждаш нещо с вътрешното си зрение, което  те стимулира. Изважда те от ежедневието. По- точно оптимизъм.

- Но колкото знам, че трябва да имаме вътрешна нагласа и да познаваме даденото нещо.

- Да.така е. Аз също често визуализирам нещата.- отговаря Рам.

- Да ми кажеш нещо за усещането.

- Ами, то е емоциите. А всеки изразява различни емоции.

- И аз така мисля. А в какво се изразява поведението.

-Това са навиците и действията.

-Рам. Всеки има свое излъчване. Можеш ли да ми кажеш според теб какво значи излъчване!

- Мари. Това е подсъзнателно влияние на околния свят.

- Много се говори за думата опит. Ето като пример:“Този има голям опит в живота“. Моля да ми кажеш, какво е според теб опит?

- Какво ли. Натрупване на знания и умения. И така се изграждат   способности.

-Знаеш ли, Рам? Според мен, нашият разум има неограничени способности за изучаване на нови неща. Ние използваме само малък процент от нашите способности.  Най-важната крачка към откриването на способностите ни е установяването на контакт с тези способности. Всички имаме сили, за да направим крачката от масовото съзнание и да изберем наши жизнени убеждения.

-Така е.-  продължава Рам.Съзнанието може да се програмира в по ложителна посока. Помнете, че това,  каквото  сеете в подсъзнанието, жънете в материалния свят. Разум може да стане   враг или съюзник.

-Да ,да. Ако си повтаряме, че можем да направим нещо, безспорно ще успеем. Нашето подсъзнание веднага ще намери  нещото и ще отговори.

-Това са велики мъдрости, до които може да стигне само един човек, тръгнал по пътя на  знанията-отговаря Рам.

 

-Мари. Това е мъдростта. Ти живееш в това време.

 

- Да, ама аз идвам от миналото и нося мъдростта със себе си, за да я предам на хората, от това време. Искаш ли да се принесем в бъдещето-  пита Мари.

-За мен няма проблеми. Аз мога да се пренеса във всяко време- отговаря той.

 

- Рам.За мен също няма проблеми.Подай ми ръка!  Сега преминаваме през портала на времето, което няма измерение и влизаме в  ново пространство.

 

- Ето, го бъдещето Виждаш ли светлината?

 

-Тя ме гали и ми става много приятно- отговарям аз. Но какви са тези хора. Целите светят. Облечени са в ефирни дрехи.

 

-Хайде да спрем ей, онзи, с бялата ефирна туника- подканя Рам.

 

-Ей, човече, коя година сме сега?

 

- Кои сте вие, да не знаете годината, в която живеем? Май не сте тукашни?

 

-Да, да. Ние идваме от миналото. От 2018 година.

 

- Много сте интересни. Вашите дрехи са по- различни от нашите.

 

-Така е. Защото пространството, в което живеем е по- различно от вашето. То е изпълнено с много токсини и е сгъстено.

 

-Какво значи токсини?

 

- Токсини, значи отрови. В него съществува злобата, омразата, убийствата, катастрофите, войната.

 

-При нас, това не съществува. Ние, както виждаш сме много леки и ефирни. Не стъпваме по земята, а сякаш летим.

 

- Виждам. Вашите домове сякаш са изградени от светлина.

 

- Това не е светлина, а такъв вид материя, която е изпълнена с разноцветни кристали.

 

-Да, да. Много са красиви. Покривите им греят. Те също са кристални. Извини ме. Как е твоето име?

 

-Мари, човече. А твоето?

 

-Марсио.

 

- А пространството, в което живееш има ли име?

 

-Да. Марс. А човекът до теб как се казва- отговаря Марсио.

 

-Рамзес- включва се в разговора Рам. Аз идвам от миналото още от Египет. Чувал ли си за Египет?

 

-Учил съм в университета, история. Имаме университети. Знанията ни се предават по телепатичен път,защото всички владеем телепатия. Предаваме си и си четем мислите Между нас няма неуки.

 

- Това е много интересно.Рам,- отговаря Рам

 

-Във вашето време как е, Рам?

 

- При нас има посветени и простолюдие. Посветените са фараоните приближените им ученици и мъдреците. В храмовете живеят фараоните,  а простолюдието зад стените на храмовете.

 

-Мари- прекъсва разговора Марсио.Както разбирам, вие живеете с Рам, в различно време?

 

-Да.Аз живея в България. Имаме села и градове. Някой хора живеят в къщи, други в блокове.

 

-Какво значи блокове?

 

-Блоковете са многоетажни къщи.

 

-Сега разбирам. Всяко време си има своите особености. Своя бит и култура.

-Бита и културите Марсио се сменят през вековете, но хората като индивиди си остават същите- отговаря Мари.

-Да, ама ние сме по- различни от вас. Ние сме леки, ефирни. Няма злобата, омразата, катастрофите и войните. Нашият свят е на светлината. При нас цари мир и спокойствие. Любовта ни сплотява.

 

- Де да беше това време и при нас- отговарям аз.Трудно се живее в нашето време. Искам да те попитам нещо. Вярвате ли в Бог?

 

-За нас Бог е братство и обич в Галактиките.

 

-Интересно, Марсио. Тази мисъл дълго време ме обсебва. Аз също смятам, че Бог е това.Но все пак, съществува една Висша Сила, която ръководи света. Според мен, това е един Велик Разум, който ни е дал живота.

 

- Ние също вярваме в този разум. Той върви пред нас и ни сочи пътя.

 

-Интересно ми е, Марсио. Имате ли църкви, моли те ли се на Разума, да ви помага.- питам аз..

 

- На нас това не ни е понятно. Ние владеем телепатия и левитация.Виждаме нещата чрез въображението си. Насочваме мисълта си там, където желаем и веднага  сме там.

 

-Марсио. Нашето време е съвсем различно от вашето. Тези опитности не ги притежаваме. Ние не можем да се пренасяме.Имаме превозни средства и с тях отиваме където желаем.

 

-Мари, какви са тези превозни средства?

- Те са автобуси, леки коли,влакове, тролеи, трамваи- отговарям аз.

 

-Това е интересно. Както виждам, ние сме доста напреднали. Без превозни средства, както казваш, с мисъл и право там, където искаме.

 

-Марсио.При нас не е възможно.

 

- Ами защо ли? Защото нашето съзнание е на ниско ниво.- отговарям аз .

 

-Ако пожелаете, може да стигнете до нашето ниво.

 

-Как да го постигнем, приятелю?

 

- Какво е това, приятелю?

 

- Приятел е човекът, който уважаваш и обичаш.Човекът, на който можеш да се довериш. За него си готов на всичко.

 

-Значи, ние, всички сме приятели. За нас не е от значение дали сме близки или роднини. Всеки на всекиго помага с каквато може.

 

-Марсио.Храната дрехите и всичко останало си купуват с пари. При нас, хората от нашето време властват парите.Ако нямаш пари, не можеш да си плащаш задълженията- вода, ток, телефон и всичко останало.

 

-Какво е това телефон?-

-Това е специален малък апарат, по който се чуваме. Без него, не можем да се чуваме от разстояние.

 

-На нас не ни трябва такъв апарат. Нали ти казах, ние си предаваме и приемаме мисли. А колкото за ток, нямаме нужда. Осветяваме се чрез кристалният камък, който излъчва светлина и то многоцветна.

 

-Марсио, вашият свят е прекрасен. Всичко сияе в светлина.

 

-Нашият свят е светът на  вашето бъдеще.- отговаря Марсио.

 

- Да, ние живеем в миналото. Един свят изпълнен с злоба и омраза.

 

- Мари. Това не ми е понятно.

 

-Това е свят, в който липсва любовта и доброто.Човек за човека е вълк.

 

-Какво е вълк. Това е най- хищното животно. То напада животни и хора и ги изяжда.

 

-Аха. Разбирам. В такъв свят ние не можем да просъществуваме. Ние сме ефирни и сме част от  пространството. То е нашият свят

Свят на обич и братство..

 

-А аз живея в един свят, пълен с отрова. Едно от нашите мисли, друго от нашите ръце.

 

-Защо от вашите ръце?- пита Марсио.

 

-Защото чрез тях строим заводи, фабрики. И те самите замърсяват въздуха.А също и нашата  мисъл.

 

-Тук, всичко е чисто. Има само пространство. И ние се движим внего.

 

-А с какво се храните?

 

-Ние сме етерно общество. Ние използваме енергията на мисълта и тя ни зарежда. Чрез нея си произвеждаме енергийни хапчета и с тях запълваме етерните си тела, когато имаме нужда.

В повечето случаи се храним със слънчева енергия.

 

-Марсио.  В нашето време има хора, които се хранят със слънчева енергия. Дори присъствах на срещата с един йога, който се храни по този начени. Лекарите са направили изследване на здравословното му състояние. Не са намерили никакви отклонения. В България също има човек, който се храни само със слънчева енергия. Но при нас си произвеждаме храната. Орем, сеем,  отглеждаме плодове и зеленчуци, птици и животни. И с тях се храним. Приготвяме салати, ястия, тестени продукти, хляб и всичко останало.

 

-Мари, това е трудоемка работа. А ти знаеш ли, че когато откъснете плодове и зеленчуци, те изпитват болка?

 

-Да, да. Знам, че в САЩ има университет, който изучава чувствата на плодовете, зеленчуците и цветята. Казват, че те чувствали всичко. Дори, чувствали музиката и реагирали на нея.

 

-Мари. Това съм го учил в Университета. Знам, че това знание е останало от миналото.

-Така е Марсио- намесва се Рамзес. Всички открития и знания са запечатани в  книгите, а те в Духовната съкровищница. Ето това, се учил в Университет. Знанията остават през вековете, в книгите.

 

-Животът продължава във вечността.Хората може да се променят, знанията и откритията си остават- прекъсвам го аз.

 

-  Информация е запечатана  също в големият Вселенски компютър.-  отговаря Рам.

 

-Мари, ти идваш от 2018година. А аз съм в 2126 година. Но виждаш ли, колко години са запазени тези знания?- продължава Марсио.

 

- Съгласна  съм с тебо- отговарям аз

 

-А ти, Рамзес, какво ще каже? Обръща се Марсио към него.

 

-Тези открития са направени във времето, в което живее Мари. Сега научавам това знание. Затова преминавам през портала на времето, за да научавам нови  знания. Така, аз се усъвършенствам.

 

-Интересно- прекъсвам го аз. Значи, човешката същност се учи цял живот и през вековете?

 

- Така е Мари. Откакто съм слязъл на земята, съм научил много нови неща и  съм придобил нови опитности. Включвам и знанията.

 

-Какво ще ш и ти, Марсио? На същото мнение ли си?

 

-Да. Моите разбирания за света се доближават до вашите.

-Радвам се да чуя едно същество от бъдещето за мен- прекъсвам го  аз.

-И аз се радвам Мари, че научих доста неща от вашето време.

 

-Марсио. Мога само благородно да ти завиждам, че живееш в един свят, изпълнен с много светлина. Един свят, в който на престола стои любовта, доброто и чистотата.

 

-Знаеш ли Мари? Времето си тече. Маже би ще дойде и това време за вас. Когато ще  промените вашето съзнание и ще станете част от нашата общност. Ние и вие ще се слеем и ще живеем заедно в мир и любов. В света ще има една единна общност , която ще говори на един език.

 

-Може би.Само мога  да съжалявам, че Рамзес е живял в друго време, но сега разбира колко много се променя света и времето.

 

-Така е Мари. Но аз съм щастлив, че имам възможността да се пренасям през вековете и да наблюдавам промените на човешката цивилизация и света- отговаря Рам..

 

-Знаеш ли, Рамзес. Животът е вечен и човешката душа непрекъснато излиза от плътското тяло, влиза в етерното пространство и  се слива с  него. Почива си известно време и наново се връща на земята,за да се усъвършенства.- прекъсва го  аз.Така е. Един път си физическо или плътно тяло, друг път си етерно. Нали разговаряхме за това?

 

-Сега, ние сме само етерни тела- прекъсва я  Марсио. С времето сме променени. Казах ти че и вашето време ще дойде да бъдете само етерни тела.

 

-Благодаря ти Марсио. Време ни е с Рамзес да се върнем в нашето време. Аз ще разкажа на моите приятели, какво съм видяла във вашето време и какви нови знания научих.

 

-Хайде, Мари, да тръгваме, защото ни чака път в нашето време.!Ти в твоето,аз в моето. Но научихме нови знания, които трябва да предадем- подканя ме Рамзес.

 

-Хайде приятели. Желая ви успешен път. И Марсио маха с ръка за довиждане.

 

-Марсио, надявам се, че пак ще се видим- отговарям аз и също махам с ръка. Покланям се няколко пъти с ръце пред гърдите, за да покажа своята радост и благодарност от срещата.

 

Рамзес и  аз се хващат за ръце и силните вибрации от портала на времето   ни привличат  Завъртаме се няколко пъти и се намираме

в  България.. Рамзес   поглежда някак си загадъчно и се обръща към мен..

 

- Мари, време ми е и аз да се върна в моето пространство. В страната, от която дойдох-Египет. Радвам се, че те  срещнах и се опознахме. Приятно ми е да бъда с теб и в твоето време, но това не е възможно.Мисля, че моята мисия до тук е изпълнена. Време ми е и аз да си тръгвам.

 

-Рам и аз се радвам, че те срещнах. Нашето среща беше много полезна. Взаимно научихме  много нови неща.Пред нас се разгърна едно ново пространство.А това е пространството на бъдещето.

 

-Хайде, Мари. Трябва да тръгвам.

 

-Желая ти успешен път, Рамзес. И не ме забравяй!

 

-Мари, ние с теб ще си контактуваме по телепатичен път. Ти умееш да го правиш.

-Така е. Ние няма да се забравим, а може отново да се срещнем- отговарям аз.

 

Рамзес се вмъква като пашкул  и влиза през   портала на времето.  Аз му махам с ръка за сбогом. Той се всмуква и изчезва от погледа  й.

 

КРАЙ

 

 

АНОНС ЗА АВТОРА

Мария Герасова е родена в град Казанлък- България.По настоящем живее в град Пловдив.Тя е член на Съюза на независимите българските писатели и Съюза на българските журналисти. Автор на книгите „Истините за живота“, „Нерешеният ребус“ /хумор и сатира в едно/, псевдоним Весела Будилкова, „Грешен свят“ /хумор и сатира в едно/ ,“ Съвременен човек“- сборник от разкази и “Кайлас. Градът на Светлината“. Има още 15 книги във интернет.. Мария Герасова е издател и главен редактор на международен електронен вестник „Сияние“. В него няма политически елемент, а е вестник за наука, философия и религия. Няма политически убеждение. Както казва „Аз съм независим журналист“.

 

 

АНОНС ЗА АВТОРА

Мария Герасова е родена в град Казанлък- България.По настоящем живее в град Пловдив.Тя е член на Съюза на независимите българските писатели и Съюза на българските журналисти. Автор на книгите „Истините за живота“, „Нерешеният ребус“ /хумор и сатира в едно/, псевдоним Весела Будилкова, „Грешен свят“ /хумор и сатира в едно/ ,“ Съвременен човек“- сборник от разкази и “Кайлас. Градът на Светлината“. Има още 15 книги във интернет.. Мария Герасова е издател и главен редактор на международен електронен вестник „Сияние“. В него няма политически елемент, а е вестник за наука, философия и религия. Няма политически убеждение. Както казва „Аз съм независим журналист“.