Цялата световна дипломация ведно с много раболепни политици в Княжество България са изненадани, объркани и поставени в патово положение на 6 септември 1885 год.Когато в дързостта си народът на Източна Румелия казва, че ще живее в една държава с братята си от Княжеството.

Актът е отчаян, като на дете, предизвикващо Голиатите на шест империи, владеещи с войски света от Владивосток до Лондон .Актът е толкова дързък и толкова смайващ с готовността за гибел, че светът отстъпва пред този категоричен избор

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

  СЪЕДИНЕНИЕТО

Истинският герой в това дело беше народът. Това са хилядите малки човеци, довчерашни роби, които се изправят срещу шест велики империи, разделили България на части с един договор в Берлин. В него имаше образовани и необразовани, имаше луди глави и умуващи конформисти .Имаше опитни и неопитни. Но всички искаха едно. И го искаха с явни мирни демонстрации, с тайни заседания,с надеждата да постигнат мирно единение, но с готовността да погинат заради идеала-цяла България. Толкова много го искаха, че чудовищната мощ на шест велики военни сили зяпна пред отчаяния устрем на едни прашни балканци, искащи обединение или гибел

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

БУНАРДЖИКЪТ стърчи и до днес със зелен силует високо над сградите на града. Ако изключим построените паметници на върха му, той е по-зелен и див от всички изброени дотук хълмове .Да, в основите си е погълнат от града  и сградите са леко напъплили по склоновете му, но той има и много от зеленото очарование на една девствена територия.

МЛАДЕЖКИЯТ ХЪЛМ  е най-пострадал от хорска дейност .Въпреки 30 годишното добиване на камъни, което изяжда около 1/6 от обема му,. той е най-зеленият от всички легендарни пловдивски хълмове. Само един павиран път стига до върха му, който също е скосен във времето, но освен антени и един изоставен циментов басейн на върха му няма друга следа от човешка намеса.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Срихълмието, на чиито височини не е останало почти нищо непокътнато, най-голяма човешка намеса има на ДАНОВИЯ ХЪЛМ /Сахат тепе- Христо Г.Данов/.Макар и с пощадени два върха, на които има само една Часовникова кула и едно ретранслаторно съоръжение, тепето е застроено почти до горе, особено откъм северната му част.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Най-  запазеното в геологично отношение е Джамбаз тепе. От юг и изток хълмът е почти непокътнат. Дори строежът на Античния театър в падината между Джамбаз тепе и Таксим тепе не е повлиял много на профила му. Тъй като камъните за изграждане на съоръжението не са добивани на място. Античният театър е построен не от сиенит, а от специално добиван мрамор от Родопите

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Втори по урбанизираност е хълмът Джамбаз тепе, където още преди римско време е имало обществени постройки, но те са използвали по-пестеливо естествения релеф. От юг скалните отвеси са били естествена защита, затова и дворецът на управителя е бил построен на място, тук- почти на ръба на хълма и с прекрасна гледка надолу към равнината. И до днес около сградата на биологичния факултет на Пловдивския университет са запазени скали от върха на хълма.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Небет тепе е първият заселен хълм. Преди 8000 години първите „пловдивчани“ започнали да къртят камъни от върха му, за да ги използват за строеж на жилища и укрепления. Големите естествени цепещи се сиенитни блокове са били използвани за строене на първите крепостни стени, а по-дребните късове са били влагани за строеж на жилища. Тук се намират обработвани скални блокове от по няколко тона, както и много дребни късове от стари зидове и настилка. Горната част на хълма е изгубила около 3000 кубически метра скали от върха си, докато мястото добие почти плосък профил за сърцевината на първия глад.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Най- пострадалият от човешка намеса хълм в Пловдив е Марково тепе. под натиска на човешките планове то преживява две тежки атаки. В началото на 20 век е почти изгребано за павета и бордюри и само намесата на гражданството го спасява от жалки остатъчни скали. Въпреки това то става скално и обрасло  с храсти място насред града чак до 2005 год.когато втора човешка интервенция го заличава окончателно и основите му са погребани със сгради.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 Таксим тепе със своите 195 м. надморска височина е най-ниското възвишение от Трихълмието и предпоследното по височина измежду всичките- след него се нарежда само хълмът на Крали Марко/Марково тепе/.

Шейтанташ /седмият останал хълм на Пловдив/ южно от Младежкия хълм стърчи с три метра над околния терен или височината му е около 165 м. надморска височина.

Марково тепе допреди окончателното му разрушаване през 2005 год. от хълма стърчат скали високи до 7 м. Най-големият стърчащ камък е имал около 170 м. надморска височина. В момента хълмът е издълбан и скалите под подземните етажи на построения на мястото магазин са на 15 метра под официалната средна надморска височина на града.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“