СТИХОВЕ
първа награда
Дарина Дикова “
За своето сърце благодаря!
За земния си път благодаря!
Във мене добротата в транс кипи.
Желая този свят да изцеля
от гнилите му грешки и злини.
По пътя срещам трудности, но знам,
че мога да създавам доброта,
да бъда неин извор, светъл храм,
да свързвам този свят със вечността.
Живея във тъма от леден дъжд.
Тук малко хора имат си сърце
и носят към Голгота своя кръст,
предаващи се в Божии ръце.
За смисъла вселенски търся път,
по който вместо кръст да нося ден,
а тленната ми морна, болна плът
да грейне в лъч на светския подем.
Избирам в този свят да бъда храм
и път към вечността да сътворя.
Не кръст, добро ще нося с вечен плам.
За своето сърце благодаря!
Надежда, Боже, моля те прати,
със топлещите южни ветрове!
Спусни ни друм до вечните звезди!
Тук няма кръст да носим, а сърце88
***
втора награда
Цветана Качерилска
„Човекът на новото време“
От липсата на нежност
светът е огрубял
и чака да го стопли
слънчев лъч
или пък четка на художник.
Да бликне детски смях
или пък женски поглед.
Да кацне гълъб
на прозореца отворен.
И една протегната ръка
не хляб, а нежност
да ни поднесе.
На хляба се наситихме,
а нежността изчезна.
***
ВТОРА НАГРАДА
Светла Бенчева
СТЪЛБАТА
Безвремие тече в орисан стан,
совалката-ограбен дух, скован,
в сърцето – страх от падащи звезди,
а бъдника изпъстрен от сълзи …
Днес стилната икона на стената
не чува сякаш воплите в душата,
че как без вяра да открие брод?!
Надеждата събира друм с живот,
мираж с оазис в парещи съдби,
да споделят и радост, и беди…
А жажда ядно пие самота,
да срешне утро с вятър във платната.
На демона ролетката презрях –
във Ада бях за неизвършен грях.
Но си сверих със времето стрелките
и пак съм навигатор на мечтите.
Отново влях се дръзко в маскарада
с лика познат, но с нова естакада!!!
***
ТРЕТА НАГРАДА
Диана Иванова
МАГИЯ ДОБРО
Заскрежен е папируса под магично сияние,
върху него със пръсти рисувам в нощта,
свети само луната и с огромно старание
аз изписвам палитра със мойта душа.
Снежнобели желания за несбъднато щастие,
на доброто деяние и скицирам го аз,
като образ на тъжно бедняшко страдание….
подлудено до болка за трохичката хляб,
а до него отворена със надежда ръка,
за да стане в страданието чудото тя.
Друга скица захващам,щом усмихва ме в сълзи,
прекроена съдбата на самотно хлапе,
преоткрило света си във туптящо сърце,6
на родители търсещи, както пустош-вода,
да открият във вселената свойта звезда!
ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Мира Бояна Михаел
ТРЕПЕРУШКА
Най ме е страх
да не се изгубиме отново
в тъмата – Тъмница
и в Светозарието
на Космоса;
Да престанем да се обичаме
и Тук – на земята ни
и Там –
в космичното ни пространство;
И да не сме:
Огън,
Въздух – и
Вода –
Материи
на Космичния ни Свят,
и на Земята ни;
И
Да не сме – миниатюрни, трептящи,
дишащи, електрични частички – и споени
във Всеобщия Градеж
на Големия ни Свят –
и на малкия ни –
едно житено зрънце в угарта или в глината –
човешки родствен и потомствен свят!,
мъничък по мащабите на Космоса, но така хубав!:
пъстър, интересен, изненадващ, богат,
готов всякога за откриване – преосмислящ се свят!;
Преоткриващ се – което е вписано
и в зародиша на промяната му –
отново, и отново!…
Свят на свои – не на чужди – жители и Граждани.
Всемирни, но и силно земни! – като едно! –
Като цяло!
Най ме е страх да не Сме!…
***
ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Ели Елинова
ЖИВ Е ДЯДО ДОБРИ ТАМ
Жив е дядо Добритам до църквата – Невски.
Облякъл шаячни дрехи,
запасал пояс на кръста,
обул цървули с навуща,
а в ръка, чашка държал…
Просил бедняка блажено
и всяка стотинка дарявал,
на църкви и храмове той.
„Ангел спасител” е Добри
и за бездомници клети!
Имотите свои продал
и пари на сирачета дал.
Целият свят заговори
и папа Франсиско, и той,
за дядо Добри – светеца
с душа на име „Спасител”
**************************
