Свикнали сме да мислим света около нас и в нас, в черно бели цветове.    Отчаяни сме и не желаем да присъстваме в живота на хората около нас,  в нас или сме на върха на щастието, и сме готови да се разкрием напълно   без остатък. Но в живота крайните състояния и оценки не се срещат толкова често.  Между тях откриваме цяла палитра от мисли и чувства, които трудно може да определим еднозначно. Същото се отнася и за държавите. Има големи и влиятелни, но и  такива, които се намират в тяхната сянка или дори между техните територии и сфери на интереси, и влияние. Република Корея се намира между Китай, Русия, Тихия океан и Япония. Как се оцелява в такова обкръжение?

Най-известният корейски владетел е Седжон, наречен Велики- роден през 1397 година и починал в 1450 година. Той е най-влиятелният представител на кралската династия Чосон. Историята на неговото изкачване на престола е удивителна. Двамата му по-големи братя се оттеглят ,като наследници на трона в негова полза, защото го смятат за по-достоен от тях. Баща му също абдикира в негова полза .И това се случва без сътресения, по мирен път.

Най-малкият син доказва правотата на техния избор. Обединява корейската нация в една държава, която включва териториите на днешна Южна и Северна Корея. Но нещо по-важно- създава корейската писменост Хангъл. За да замести господстващата тогава на територията на Корея китайска писменост. Този език е признат за официален в Република Корея, КНДР и автономната префектура Яншан в Китай, където живеят предимно корейци. Той написва и първата творба на корейски език- „Ода за драконите летящи към небето“.Тече строителството на нов град в Република Корея, който ще носи името на известния владетел и ще замени столицата Сеул, като столица на държавата.

20 и 21 век особено ясно разкриват значимостта на самостоятелното съществуване на Корея.

 Byung Chul Han е роден през 1959 година е южнокорейски философ и теоретик на културата. В момента е професор в Берлинския институт на изкуствата. Завършва университетите във Фрайбург /Германия/ и Базел /Швейцария/.Изучава философията на 18,19 и 20 век, и изгражда своя оригинална философска система. Извежда някои основни, според него, характеристики на съвременното общество. Една от тях е умората. За него ние днес населяваме „обществото на умората“, защото психическото и физическото ни натоварване, не ни позволяват пълноценно да живеем, работим и се развиваме. Формулира концепцията за „бърнаут“ обществото. В него всички се намираме на ръба на психическото си оцеляване и не сме способни да се справим с кризите и депресиите, които ни връхлитат. Разобличава нареченото от него „общество на прозрачността“, където всичко е толкова отворено към околния свят, че чувства, като срам, тайна, доверие изчезват. Според него съществува позитивно и негативно насилие. Негативно- мъчение, ф тероризъм, война…Позитивно-свръх производство ,свръх постижения, свръх комуникация.

Корейските сериали са едни от най-успешните и качествени постижения на съвременната телевизионна продукция. Сред тях се откроява „Игра на калмари“. В него 456 играчи, обединени от големите си дългове са привлечени да играят  детски игри с възможност да спечелят голяма сума. Без да знаят, че загубата означава смърт. През 2019 година, той става най-гледания сериал в света на стрийминг платформата Нетфликс- получава и много телевизионни награди.

Така държава между по-големи и по-силни от нея доказва правото си на съществуване.

Георги Караджов

Един от най-важните въпроси в различните области на творчеството е отношението на твореца и неговото творение. Взаимодействието между тях е от решаващо значение за разбиране съдържанието на произведението и мотивите на автора, да го създаде по този начин. Това взаимоотношение има много измерения, които едва ли могат да бъдат разгледани изчерпателно…

Френският поет и драматург   Едион Ростан е роден през 1868 година в Марсилия /Франция/ в семейство на издател. Умира в 1918 година. Завършва литература, философия и история в Париж. Литературната му слава и престиж е концентрирана в едно произведение- пиесата „Сирано де Бержерак“. Написва я по поръчка на един от най-великите френски актьори на 19 век и 20 век. През1897 година е първата й репетиция. Прототип на главния герой е реална личност-френският мислител, драматург, сатирик и военен

  Сирано де Бержерак роден в 1619 година и починал в 1655 година. Той влиза в историята на френската литература, философия и култура с произведението си „История на държавите и империите на слънцето /1662/.

Сирано се превръща в един от най-известните театрални герои в театъра на 20 век. За своя шедьовър Ростан, получава Ордена на почетния легион, а през 1901 година става най-младия член на Френската академия на науките- академията на безсмъртните. Незабравим остава едноименния френски филм направен по нея, на големия режисьор Жан Пол Рапно, получил рекорден брой награди Сезар- френските филмови награди. Героят на Ростан става една от най-забележителните роли на великия Жерар Депардийо, за която е номиниран и за Оскар, за най-добра мъжка роля.

Но освен в сферата на изкуството Едмон Ростан създава творение и в реалния живот- синът му Жан Ростан, който е роден през 1894 година и починал в 1977 година. Тоя  е един от най- влиятелните биолози и философи на 20 век. Той е бащата на криониката- науката за нискотемпературно  запазване на хора и животни. Жан Ростан е един от най- големите майстори на афоризма в мисълта на 20- то столетие .Ето някои от тези афоризми: „Убий един човек и ще бъдеш убиец. Убий милиони- и ще бъдеш завоевател.Убий всички и ще станеш бог.“

„Науката ни направи богове, преди ние да сме се научили да бъдем хора.“

„Слабостта на разума се състои във вярата, че той е способен да убеди неразумното.“Избран е за член на Френската академия на науките в 1959 год.

Синът на Едмон Ростан и брат на Жан Ростан- Морис Ростан също  влиза в историята .В неговата пиеса „Слава“ последната си роля изиграва най-великата актриса на всички времена- Сара Бернар.

Може би трябва да си зададем въпроса, къде е границата и съществува ли такава между твореца, и неговото творение.

 Георги Караджов

Героят е една от водещите концепции на произведенията на изкуството. Това е особено характерно за сценичните и визуалните изкуства.  Нито една абстракция не може да замени въздействието на човешкото лице, излъчване, харизма. Една от най-сериозните критики на модерното абстрактно изкуство е именно липсата на персонализация и индивидуализация в него. Най- силно влияние оказват реално съществувалите личности, които влияят директно, със своето присъствие в живота и изкуството. Самите Те често се превръщат в герои на художествени произведения. Да си спомним игралния филм „Бохемска рапсодия“ за великата рок група „Куин“.

 Принс  е роден през 1958 и починал през 2016 година. Тоя е американски актьор, музикант, композитор, певец.  С баща пианист и композитор, и майка джаз-певица, пътят му е предопределен- става музикант. Първата си песен написва на 7 години, а първото му изпълнение на сцена е на 10 години .Принс е истинското му име .Баща му го е кръстил на своята джаз банда, защото искал синът му да постигне това, което не е могъл. Свири на 27 инструмента.

Геният му на композитор заедно с гласа му- контратенор  му носят 7 награди Грами, Оскар, Златен глобус и 28 място сред 100 те най-популярни артисти на всички времена. Албумът му „1999“ от 1982 година, го прави вторият най-известен музикант на нашето време след Майкъл Джексън. Той е и единственият музикант, който оглавява едновременно класациите за филм, сингъл и албум през 1994 год. Филмът е един от шедьоврите на филмовото изкуство „Пурпурен дъжд“ на Стивън Спилбърг.  Сингълът и албума носят същото име. И това въпреки тежките му лични и семейни проблеми .Синът му е диагностициран с рядката болест синдром на Пфайфер, от която умира. Той самия страда от болестта на спин и тежки болки в тазобедрената става. Предозирането на мощния аналгетик фентанил, който взима за тези болки е причината за ранната му кончина.

Много рядко двама братя успяват да пробият на най-високо ниво в сферата на изкуството. Това не е случаят с Джоузеф и Херман Манкиевич.

Джоузеф Манкиевич  роден през 1909 и починал през 1993 година е един от най-големите американски режисьори, сценаристи и продуценти. Връх в неговата кариера е филмът му „Всичко за Ева“. Безпощадният анализ на непрекъснатия стремеж за успех в шоу-бизнеса независимо от цената му носи два Оскара- за най-добър режисьор и оригинален сценарий, а за филма Оскар за най-добър филм. Но нещо още по-голямо- Златна палма от най-авторитетния филмов фестивал в Кан през 1951 година. Едва ли съществува друг филм в историята на киното, който да е получил двете най-важни филмови награди.

Брат му Херман Манкиевич роден през 1897 и починал през 1953 година е един от най-големите филмови сценаристи в историята на киното. Според легендарната филмова критичка Полин Кейл- , той е написал около 40 от най-хубавите американски филми през 20 те и 30 те година на 20 век. Получава дори прозвището „Волтер от Сентрал Парк Уест“/ мястото, където живее в Ню Йорк/.Но най-интересната му история, като сценарист е написването на сценария за шедьовъра на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“.Според мнозина, това е най-големият филм в историята на киното. Прототип на главния герой във филма е най-големият медиен магнат на САЩ през 40 те години на 20 век Уйлям Рандолф Хърст. Но филмовата история е много повече от личната история на Хърст. Тя разглежда противоречивото влияние на медиите, богатството, славата и влиянието върху развитието на човешкото общество.

Интересно е, че именно тази история е в основата на самостоятелен игрален филм „Манк“ ,на големия съвременен режисьор Дейвид Финчър. През миналата година, той получи много номинации за Златен глобус и Оскар. Както за най-добър филм и режисьор, така и за най-добър актьор. Ролята на Херман Манкиевич се играе от големият актьор Гари Олдман. Така, героят в изкуството Херман Манкиевич се превръща и във филмов герой. Независимо от високите оценки за „Манк“ обаче, мнозина посочват, че той не  е могъл да достигне нивото на „Гражданинът Кейн“, на гениалните Орсън Уелс и Херман Манкиевич, които получават Оскар за най-добър сценарий за техния филм.

Какво да се прави не случайно гениите са малко на брой.

  Георги Караджов

Ние, хората сме много повече от физическата ни обвивка. Мислим, страдаме, летим на крилете на въображението или потъваме в меланхолия…Все състояния ,които са повече свързани с нашата психика и съзнание, отколкото с физическото ни състояние. И някъде в тях се прокрадва, а понякога изригва нашия, човешкия …дух. Най- значимите произведения на изкуството достигат до него и дори в моменти на гениално откровение, ни го разкриват в цялата му сложност…

Ерик Еманюел Шмит е роден през 1960 година. Френско-белгийският драматург, режисьор, сценарист и писател, един от най-влиятелните интелектуалци на нашето време. Роден, като атеист, той приема по-късно християнството. Едва 9 годишен започва да свири на пиано, иска да стане композитор. След представлението на „Сирано де Бержерак“ на Едмон Ростан с великия Жан Маре, театъра става негова страст, а професионалното писане- мечта.

Но преди това, защитава докторат по философия с тема „Дидро и метафизиката“. Пробивът му на театрална сцена е с пиесата „Посетителят“/1994/, за която получава три награди „Молиер“, най-голямата френска театрална награда, включително за най-добър автор и спектакъл. Героите му са хора, които трябва да се справят в екстрени ситуации, когато  е необходима да се взимат бързи и ефективни решения, и се оголва духовната същност на личността. В прочутата му пиеса „Енигматични вариации“- двама мъже защитават различни философии за живота и любовта, но се оказват влюбени в една, и съща жена. Герой на пиесата му „Развратникът“ е великият философ и енциклопедист Дени Дидро. Шмит е и известен романист. В поредицата романи „Невидимия“-разглежда проблема за хармонията между различните религии и култури. Първият „Миларепа“ се занимава с тибетския будизъм. “Господин Ибрахим и цветята на Корана“ разкрива красотата на суфизма „Оскар и розовата дама“- корените на християнството, „Децата на Ной“- кулминацията на поредицата-сравнението на юдаизма и християнството.

Жозиан Баласко е родена през 1950 година .Френската актриса, писател, сценарист и режисьор е истинска легенда в шоу-бизнеса на Франция. Тя е  майсторка на комедийния жанр. След бляскава актьорска кариера, започва да пише сценариите и режисира своите филми. Придобива световна слава с черната комедия „Всичко се обърка“/1985/, на която е сценарист, режисьор и изпълнител на една от главните роли, редом до великата Изабел Юпер. Във филма две жени са поставени на ръба на нервна криза от на пръв поглед невъзможни за разрешаване ситуации. Една истинска алегория на често обърканото и неориентирано човешко съзнание. Получава Голямата награда за комедия на 4- тия международен фестивал на комедията в Лиеж-Белгия.

Родената в Монреал Канада през 1961 година Милен Фармер е почти непозната в англоезичния свят. За сметка на това има статут на музикална икона във франкоезичните държави, Източна Европа, Русия. Семейството й се връща във Франция, когато е осемгодишна, а на 17 взима фамилията на идола си- прочутата холивудска актриса Франсис Фармър. Но не става актриса, а певица и автор на песни. Още първият й музикален албум, издаден през 1986 година разкрива неподражаемия й стил- романтичен, чувствен, вдъхновен от литературата на 19 век. За Фармер няма невъзможни неща и табута. Разкрива отношението си към всички наболели проблеми на съвременността. С лекота смесва различни музикални жанрове. Визуалното представяне на музикалните и произведения е изключително оригинално, и смесва различни епохи в културата, изкуството, литературата и духа. Излъчването й на сцената е андрогинно- хармонично обединяващо мъжкото и женското начало. Тайна и загадъчна, тя не споделя и разкрива нищо от личния си живот, което допринася за статута й на жива легенда. Прави знаменити дуети с великия Стинг и Сийл. Муза е на гениалния моден дизайнер Жан Пол Готие. Изпълненията й създават усещането за пълното й отдаване на творчеството и постигането на висините на човешкия дух.

Колко вдъхновяващ може да бъде дори пътя към безсмъртния дух.

Георги Караджов

Разрушението предизвиква смут в душите ни. Пораженията от мощни наводнения, опустошителни урагани или унищожителни земетресения ни ужасяват и сякаш блокират съпротивителните ни сили.

А какво да кажем за войните, които не престават да бушуват около нас. Несигурността на днешния ден ни пречи да мислим за бъдещето, дори за собственото ни оцеляване.

Не искаме да мислим за катастрофалните последици от природните катаклизми или за пораженията, от нас самите върху…нас.

Но има и друга гледна точка. За да построите нова сграда на мястото на стара съществуваща имате различни варианти. Но ако сградата е полуразрушена и не може да бъде укрепена нямате избор- трябва да я разрушите.

Същото се отнася за унищожената техника, безнадеждно остарялата инфраструктура, непотребните сгради и съоръжения. Понякога е по-евтино и ефективно да разрушите, отколкото да съхраните.

Но нашето съзнание може да търпи същите поражения. Психическа болест, например, може да ни доведе до границата на самоунищожението. Нелечими болести на крайниците могат да ни принудят да се лишим от тях. А понякога закостенели представи за нас самите и за заобикалящия ни свят е възможно да се превърнат в истинска заплаха за нашето съществуване.

Изобщо, понякога е много по-лесно и полезно да разрушим, преодолеем собствените си предразсъдъци, разчупим закостенялото си мислене- отколкото да не го направим.

И нерядко върху руините на това, което си разрушил или от което си се отказал се появява нещо ново, различно, красиво, което неудържимо те тласка напред. Разрушението може да бъде и креативно!

Австрийският икономист и политолог Йозеф фон Шумпетер е роден през 1883 година на територията на Моравия /днес Чехия/ в Австро- Унгарската империя. Умира през 1950 година в Харвард /САЩ/.Повлиян е от великите създатели на Австрийската икономическа школа- Бьом-Баверк,Визер, Менгер и на свой ред е учител на нобеловите лауреати по икономика- Милтън Фридман, Пол Самюелсън, Джеймс Тобин.1919-20 година е министър на финансите на Австрия.

Най известното му произведение  е- „Капитализъм, социализъм и демокрация“ издадено през 1942 година. В него развива идеята на Карл Маркс за разрушителните сили на капитализма, като описва, тъй наречения „вихър на Шумпетер“. Това е процесът на непрекъснатото индустриално развитие, което революционизира икономическата структура, като разрушава старите структури и отношения и създава нови. В неговото съзнание разрушението е толкова силно, че в перспектива едва ли капитализма, като система би оцелял. Шумпетер създава и модерната представа за предприемача, като разрушител и създател на нови светове. Както  правят Елън Мъск,Марк Зукърбърг или Франсоа Пино…

Но мрачната му прогноза за развитие на капитализма се разминава с капиталистическото развитие през 20 век.

  Капиталистическата система има сериозен потенциал. Един от неговите учители Фридрих фон Визер роден през 1851 и починал в 1926 година показва, че при предприемача преобладава креативното начало- със своята дейност, той повече създава, отколкото разрушава. С откритията си във връзка с формирането на пазарните цени при капитализма доказва, че те са пряко свързани с реалните разходи и по-скоро стимулират , отколкото затормозяват икономическия процес. Когато разглежда някои изкривявания на пазара- като монополите и прекомерната сила на някои компании Визер дава и рецептата- намеса на държавата в точно определени случаи за тяхното преодоляване. От тогава това е правено неведнъж, като преобладават положителните последици от него.

Но не само държавата и самите икономически агенти също допринасят за стабилността на капиталистическата икономическа система. Енциклопедистът Джон фон Нойман роден през 1953 и починал в 1957 година има многобройни и значими приноси в науката на 20 век. Считат го за баща на съвременния компютър, основоположник е на концепцията за клетъчните автомати. Тя е в основата на съвременните информационни технологии , общество и биологични системи, доказва  математически взривния способ за детонация на атомната бомба- имплозия .Специално за икономиката от особена важност е създадената от него теория на игрите- математическо моделиране на стратегическите взаимодействия на рационалните икономически и социални агенти. Чрез нея доказва условията, при които може да се постигне равновесие на интересите, разходите и печалбите  при взаимодействието между два или повече икономически агента.Развитието на теорията на игрите носи нобелови награди по икономика на 15 световноизвестни учени в последните години.

Оказва се, че има място за оптимизъм В човешкото общество силите на съзиданието са сякаш по-силни от тези на разрушението.

  Георги Караджов

Успехът е алфата и омегата на нашата мотивация в днешното време. Искаме да сме най-успешните, най-известните, най-влиятелните, най най най…Но ако може това да се случи днес, тук, на часа  защото нямаме време за губене.

А  знаем ли, през какво са минали истински известните личности, за да ги гледаме пред телевизионния и кино екран?

Защо  преди да мислиш за успеха, би трябвало да го дефинираш за самия себе си. Един е той за изключителния спортист, друг за човека на духа, трети за писателя и поета…А за да го достигнеш е необходимо да го заслужиш .Включително с огромни физически, умствени и духовни усилия. Поредица неуспехи и провали, от които да се учиш. За да може накрая да се усмихваш победоносно пред телевизионната камера. Затова може би по-важен от самия успех е пътят към него.  Ако си подготвен за изпитанията ще стигнеш целта, а иначе ще заседнеш някъде другаде.

Големите китайски мислители знаят много за успеха, защото са го изстрадали лично. Още повече за пътя към него. Така, че да потегляме към световната слава с- Лао Дзъ, Сун Дзъ, Хан фей Дзъ…

Лао Дзъ  живял 6-5 век преди новата ера е създател на даоизма- една от трите главни философски системи на Китай. Създадената от него школа се нарича таоизъм. В даоизма е почитан, като божество. Според някои е предшественик на китайската императорска династия Тан, поради връзката между фамилното име на династията  и името Лао Дзъ.

В китайската традиция го наричат Върховен мистериозен и първоначален император .В библиотеката на двора на царство Джоу се запознава с Конфуций. На преклонна възраст, разочарован от неразбирането на неговото учение напуска Китай на…запад. Според някои, за да достигне родината си-България. За да го пуснат през границата написва трактат от 5000 йероглифа- нарича го „Трактат за пътя /Дао/ и свойството /Дъ/“.По известен е като „Дао дъ дзин“- най-превежданата книга на земята след  Библията. Един загадъчен трактат, който и днес е предизвикателство за превод и тълкуване. Нека погледнем в него:

„Верните слова не са красиви

Красивите слова не са верни

Мъдрият не спори

Спорещият не е мъдър

Знаещият човек не се самоизтъква

Самоизтъкващият се човек не знае.“

Ключов е текст 25:

„Пътят Дао е велик,

небето е велико

земята е велика

и човекът също е велик

Във вселената има 4 ри Велики

и Човекът е едно от тях

Човекът следва земята

Земята следва небето

Небето следва пътя Дао

Дао-онова, което е..“

Лао Дзъ ни показва единството на противоположностите хилядолетия преди да бъде дефинирано като закон на развитието в новото време.  Както и изключителното значение на пътя в земното ни съществуване, който всъщност няма край…

Известният пълководец, стратег и мислител  Сун Дзъ живее през 6-5 век преди новата ера. Най-известното му произведение е „Изкуството на войната“. Днес, неговите принципи се прилагат във всички сфери на живота, включително в бизнеса, спорта, психологията. Той е своеобразен наръчник за действие на човека при промени в заобикалящата го среда. Според трактата действията му трябва да бъдат динамични, бързи и подходящи. Ние трябва да бъдем готови за неочаквани ситуации, защото плановете ни и тези на нашите опоненти непрекъснато се променят. Върху действията ни влияят икономически, тактически, дори социални фактори от заобикалящата ни среда. Необходимо е внимателно да планираме това, което правим- с оглед пътя, терена, сезоните, като показваме лидерство и способност да управляваме процесите. Необходимо е, подчертава Сун Дзъ да сме гъвкави и адаптивни, и…да сме добре информирани за плановете на нашите опоненти.

Забележителният философ и държавник Хан фей Дзъ , който живее по същото време като Лао Дзъ и Сун Дзъ е основоположник на школата на легистите и основен опонент на Конфуций по отношение на принципите на управлението, и функционирането на държавата. Той е с благородно потекло- принц на царство Хан. За разлика от великия си съперник Конфуций, който залага на традициите, обичаите и фамилната йерархия Хан фей Дзъ издига в култ законите, което и дава името на школата на легистите-в превод последователите на закона. За него решаващи за успешното развитие на държавата са добрите закони, ефективните административни системи на управление и внимателното изграждане на авторитетите в обществото. За да има ефективно управление краля, трябва внимателно да балансира наказанията и наградите на своите служители, за да ги мотивира за успешна дейност. Като доказателство за своята правота, той дава прочутия в историята на държавата и правото пример, как от непочистването на една улица в даден град, може да се стигне до граждански размирици, дори до революция. Идеалът за добрия управник според Хан фей Дзъ е да управлява така, че да не бъде забелязван от своите поданици. Нещо като „невидимата ръка“ на пазара, която балансира икономическите отношения. Дори комунистическия лидер Мао Дзе Дун възхвалява легалистката  и антиконфуцианска политика на династията Цин. Независимо, че именно императора- обединител на Китай Цин Хуанди заповядва на Хан фей Дзъ да извърши ритуално самоубийство, заради- недоказан донос срещу него от негов недоброжелател. Трябва да отбележим,   че в днешен Китай най-уважаваната фигура в областта на управлението е Конфуций.

Нека се поучим от мъдростта на великата китайска традиция, преди да се впуснем по несигурния път на успеха…

 Георги Караджов

Свикнали сме да възприемаме времето в линейна перспектива.Миналото вече няма да се повтори, важен е днешният момент, когато живеем.Днес, ковем своето бъдеще с всичките му положителни страни и недостатъци.

Дотолкова сме приели този подход на разчитане на действителността, че ако се появи факт или феномен, който ни отклонява от тази линейна структура, се объркваме и не знаем какво да правим.

Ако погледнем около нас обаче ще забележим, че този линеен порядък не се среща толкова често.

Например, в икономическата история на човечеството могат да бъдат проследени различни периоди.

Ако погледнем еволюцията на Римската империя, би трябвало да отбележим, че тя започва с една обикновена земеделска община римската. Постепенно се разраства и поглъща околните селища .Икономиката излиза от руслото на земеделието .Появяват се първите занаятчийски манифактури- днешните фабрики, след това и кредитните институции- днешните банки. За да се стигне до организирането на една огромна администрация и съдебна система. И сякаш неусетно, но с течение на векове простата Римска община се превръща в могъщата Римска империя.

Особено характерно е това циклично развитие в икономиките на отделните държави. Затова след своя връх, Римската империя и икономика се свличат надолу и престават да съществуват, за да се „преродят“ в някои от най-развитите държави на средните векове- Франция,Германия,Италия, Испания, Австрия…

Икономическата теория на цикъла е френско творение. А нейните герои са Ричард Кантийон, Франсоа Кене, Ан Тюрго…

Ричард Кантийон е ирландски и френски икономист роден през 1680 година и починал в 1734 година Великият икономист Уйлям Джевънс нарича най-важния му труд- „Есе върху природата на търговията, като цяло“ – издадено през 1830 година- „люлката на политическата икономия“.

Преди да навлезе в науката Кантийон е изключително успешен банкер и търговец .Един от най-забележителните предприемачи на своето време. Не случайно е признат за баща на предприемаческата икономика. Той дава първото най-важно определение за предприемача, като икономически агент и неговата роля в икономиката. Според него, той донася равновесие в икономическия живот, защото точно може да предскаже менящите се предпочитания на потребителите .Повлиян силно от великите Исак Нютон, Цицерон, Сабстиан Вобан дефинира икономиката, като динамичен феномен на основата на причината и следствието. Икономическите действия на участниците в нея водят до определени логически свързани с тях резултати.

Кантийон извлича изводи за сложни икономически явления, на основа на прости наблюдения на икономическия живот, с което създава подхода- методологически индивидуализъм, който е в основата на Виенската икономическа школа през 19 и 20 век Негово гениално прозрение е, че стойността е пряко свързана с предлагането и търсенето на определена стока- една от основите на съвременната икономическа мисъл. Той е и първият, който разглежда икономиката, като функция от територията и местоположението на икономическите субекти.

Неговият най-известен последовател е друг французин - Франсоа Кене. Той е роден през 1699 година и починал в 1774 година. Кене става личен лекар на крал Луи XV и има собствен апартамент в двореца във Версайл. Най- важния му принос в икономиката е неговата „Икономическа таблица“.В нея описва пътя по който селскостопанските продукти, които според него са единствения източник на богатство, в условията на свободна размяна достигат до различните икономически класи в обществото. След това, разглежда това разпределение през призмата на намесата на държавата и правителството в него .Основно, чрез ограничения и регулации. Според него, намесата на държавата на икономическия пазар, по- скоро вреди, отколкото помага. Един негов ученик го нарича „Конфуций на запада“, заради положителната му оценка на просветения конституционен деспотизъм на Китайската империя. Трябва да признаем, че през 18 век Китай е бил пред Европа поне в две важни области- универсална образователна система и стандартизирана система на данъците.

1. Най- известният ученик на Кене е Ан Тюрго. Роден е през 1727 година и починал малко след началото на Френската буржоазна революция в 1791 година .Първоначално е определян, като физиократ, като Кантийон и Кене, но по-късно го определят като първи представител на икономическия либерализъм.Определят го като третия на голям държавник на Франция след крал Луи XI и кардинал Ришельо.

Тюрго е един от първите визионери в историята. В произведението му „Философски преглед на успешния напредък на човешкото съзнание“ издадено през 1750 година за първи път дефинира идеята за прогрес в историята. За него, прогреса е неделима цялост от хармоничното развитие на технологията, науката, социалната организация, маниерите, нравите ,институциите, правната регламентация, икономиката, обществото, като цяло. Предлага цяла серия от реформи в кралство Франция преди Френската буржоазна революция в качеството на министър на финансите. За съжаление, не успява да ги въведе поради жестоката съпротива в обществото. Отстранен е от крал Луи XVI. Според мнозина изследователи, прилагането на тези реформи би предотвратило избухването на Френската буржоазна революция. Той, за първи път дефинира модерното разбиране за лихвения процент и неговата роля в развитието на икономическия живот.

Така Кантийон,  Кене и Тюрго разкриват динамичната природа на икономическия живот .Показват и цикличния характер на икономическото развитие, в който периоди на растеж и възход се редуват с такива на стагнация, загуби и регрес

 Георги Караджов

Мисълта играе огромна роля в света, който създаваме около нас, но и в нашето съзнание.

Генезисът на човешкото  мислене все още не е изяснен от науката, философията, дори религията.

Несъмнено едно от най-важните мисловни качества е способността за създаване на произведения на изкуството.

Свикнали сме да мислим за тях, като картини, филми, музикални произведения, но и в други области могат да се създават такива образци.

Най- интелектуалната от игрите на земята е шахът. Той е не просто сблъсък на два интелекта, две психологии, два подхода към играта, но и възможност за изграждане и реализиране на партии с характеристиките на истинско изкуство. Те дори носят естетическа наслада на познавачите на шахматното изкуство. Нещо повече стратегиите и тактиките открити от големите шахматни творци намират приложение във всички сфери на живота, включително в изграждане на системи на основата на изкуствения интелект.

Александър Алехин е роден на 31 октомври или 1 ноември 1892 година в Москва в благородническо семейство. Умира през 1946 година в Ещорил Португалия. Гениалният шахматист, теоретик на шаха и литератор е доктор по право. Пътят му към световната шахматна слава идва с третото място на международния шахматен турнир в Санкт Петербург /1914/.Там е изпреварен само от действащия световен шампион по шах Емануил Ласкер и бъдещия световен шампион- великия кубинец Хосе Капабланка. Става един от първите 5- ма гросмайстори по шахмат в света- звание дадено от руския император Николай II.

През 1918 година, 2 часа го делят от разстрела- осъден е на смърт от болшевишката власт заради аристократичния си произход. Спасява го страховития председател на ВЧК Феликс Едмундович Дзерджински. През 1920 година става първия шампион по шах на СССР. През1921 година се жени за френска гражданка и заминава за Франция. Затова и до днес, той се води едновременно, като руски и френски шахматист. През 1922 година  след второто място на престижния турнир в Лондон, след световния шампион Капабланка, подписва договор за мач за световната титла с него. През 1925 получава френско гражданство и докторат по право от Сорбоната.  Праз1927 година  поразява шахматния свят с блестящата си победа над Капабланка. Запазва титлата до смъртта си с изключение на периода- 1935-37, когато я губи от големия холандец Макс Еве- по- късно президент на ФИДЕ- международната шахматна федерация.

Алехин е признат за човека с най- забележителна памет за шахматни партии в историята. На него принадлежат световните рекорди на брой слепи партии, където играе без да гледа шахматната дъска. През Втората световна война участва в турнири по шахмат на територията окупирана от германците в Европа-условие, за да се събере с втората си жена-американка от еврейски произход. Умира в бедност в Португалия- от инфаркт. През 1999 година канадски гросмайстор предполага, че може да е убит заради участие в турнири в нацистка Германия. На гроба му в прочутото парижко гробище Монпарнас  има надпис- „руски и френски шахматен гений“.

Наследството му е огромно- като се започне с прочутия дебют- Защита Алехин и се продължи с многобройни системи , които прилага в партиите си. Признат е за един от най-големите шахматни аналитици. Има редица изследвания върху теорията и практиката на шаха. Той въвежда нов термин в шахматната игра- „красива загуба“, защото доказва, че дори и да губиш, можеш да го правиш красиво.

Норвежецът Магнус Карлсен /1990/ е властелинът на шаха днес. Той е вторият най-млад гросмайстор след руснака Сергей Карякин, както и втория най-млад световен шампион по шах след великия Гари Каспаров. Притежава абсолютния световен рекорд на шахматния коефициент ЕЛО- 2882 точки.

Според големия български шахматист и бивш световен шампион Веселин Топалов- Карлсен е един от тримата най- силни шахматисти на нашето време наред с американеца Робърт Фишер и руснака Гари Каспаров. Топалов счита че неговите най-силни страни са изключителното му постоянство и невероятната му психологическа устойчивост, които му позволяват да доминира в играта, дори когато не играе най-добрия си шах.

Не може да не завършим с може би най- известния шахматист на всички времена Гари Каспаров /1963/.13-тият световен шампион по шах е и най-младият в историята. Епични остават победите му над бившия световен шампион, руснака Василий Смислов и особено 3 те му равностойни мача за световната титла с големия му опонент Анатолий Карпов. Мнозина считат тези мачове за най-оспорваните, красиви и съдържателни сблъсъци в историята на шахматната игра.

Каспаров поразява с невероятната си интуиция и визия за развитие на партията на шахматната дъска. Специалистите смятат, че в тези две сфери, той няма равен в шахматната история. Негова запазена марка е способността да променя стратегията на водене на партията в хода на самата игра, с което обърква и най-големите си опоненти. Сериозно навлиза в политиката, дори се кандидатира за президент на Руската федерация срещу Владимир Путин. Сериозните заплахи срещу семейството му, го принуждават да се оттегли от надпреварата. От 2014 е гражданин на Хърватия, като запазва и руското си гражданство. Живее в Женева. Изненадващо за мнозина става привърженик на теорията за нова хронология на историята на руския изследовател Фоменко, защото според него „Историята се пише, за да й вярваме. А от това в какво вярваме зависи настоящето и бъдещето ни. Но нашата история не издържа на критика.“- мисъл с величината на изкуство.

Георги Караджов

 А опитаме да открием най-загадъчните кътчета в нас, като човешки същества и в заобикалящия ни свят, докъде ще достигнем в нашите прозрения…

Може би за човешката ни природа най-необяснима би била- човешката душа .Дори съществува сериозна дискусия, тя съществува ли или просто е плод на нашето въображение.

Около нас сякаш най-много ни плаши и същевременно привлича- небето над нас. Там има милиарди звезди, безброй планети, хищни черни дупки и безкрайно много светове за откриване.

А има ли нещо общо между душата в нас и небето над, може би тяхната безбрежност. Защото някои човешки души действително могат да докоснат звездите…

 Мевляна Руми /1207-1273/ е роден в Балк /Афганистан- .Големите влияния в живота му са- Шамс Табризи,Газали, Ибн Араби…

Бащата на персийския поет и суфистки мистик е учен и мистик. Нашествията на големия завоевател Чингиз хан принуждават семейството да посети някой от светините на ислямската религия, изкуство, наука , култура- Багдад, Мека, Медина, Дамаск за да достигне до Анадола- другото име на областта е Рум, където се установява в град Коня. От там идва и прочутото име-Руми. Там в столицата на Сулджукските турци, Руми създава едно от най- прочутите медресета /мюсюлманско духовно училище/ в ислямския свят. Следват 40 години почести, слава, богатство, признание. Наречен е Мевляна- водач, господар на своите ученици, преподава философия, религия и право, пише стихове…

Тук създава прочутите си „Духовни стихове“- поема от шест тома. Според мнозина в ислямския свят, тя е втора по важност след Корана. Това е първоосновата на прочутото направление на мистичния ислям- суфизма. Наричат я още Персийския коран. Мистичното сливане на човешката душа с абсолюта, проповядвано от Руми, завладява милиони последователи по целия свят. Но може би най-прочути са неговите сентенции, които са сякаш обиталище на мистичното познание.

Може би най-близко по смисъл до заглавието на материала е тази:

„Всичко във вселената се намира вътре в теб. “Неговият космополитизъм е поразяващ: „В която й посока да вървиш- на изток, запад,север и юг- мисли за всяко пътуване, което предприемаш, като за пътуване към себе си.Човек, който пътува към себе си, накрая обикаля света.“- бих добавил и достига звездите.

Персийският поет Низами Ганджеви /1138-39-45-46-1209/ е роден в Гянджа днешен Азербайджан.Официално призната му дата на раждане от ЮНЕСКО е между 17 и 22.08.1141 година.

Въпреки ,че родителите му умират рано, получава блестящо образование. Прави революция в персийския език, защото пише на по-достъпен персийски за средната класа. Не става придворен поет. Живее на помощи, давани му от феодални владетели за посветени на тях поеми. Никога не напуска родния си град, където се радва на почит и уважение. Внася разговорната реч и реалистичния стил в персийския език.Най- известно негово произведение е тъй нареченото „Петопоемие“, което оказва влияние върху Хафез, Руми, Саади, Гьоте…Изключително популярен, обичан и преподаван е в днешен Иран. По сюжета на поемата му „Седем красавици“ великия Пучини създава шедьовъра си „Турандот“.

През 1991 година. е обявена от ЮНЕСКО за година на Низами- във връзка с 850 години от рождението му. Наследството му си оспорват Иран, Азербайджан, Афганистан, Таджикистан.

Прочутата му поема „Съкровищница на тайните“ е посветена на владетел.2260 двустишия в дидактическо-философския жанр разкриват духовното предназначение на поета и са обръщение към цялото човечество.Основен „герой“ в тях е свещеното цвете на исляма- розата. В Персия, влюбването на славея в розата символизира стремежа на мистика към божественото. Най-много копия от тази поема-50 се откриват в далечна-Индия.

Великият Алишер Навои /1441-1501/ е роден в провинция Херат на днешен Афганистан. Счита се за тюркски поет с уйгурски произход. Пише на персийски и чагатайски- вече мъртъв тюркски език. Принадлежи към благородническата класа. Известен меценат, той е привърженик на суфизма.

Връх в творчеството му е „Петопоемието“- 5 епически поеми- дидактическата „Смут на праведните“/1483/, и сюжетните героически дастани- прочутата „Лейла и Маджнун“/1484/, „Фархад и Ширин“/1484/,“Седемте светила“/1484/,“Стената на Искандер“/1485/.

Неговата „Хамса“ е отговор на „Петокнижията“ на Низами Ганджеви и на индоперсийския поет Амир Дехлави. Възпроизвежда сюжетите на техните произведения, запазва някои формални особености, но дава друго тълкуване на тематиката и сюжетните ситуации, както и нова трактовка на събитията и образите.

Така, между душата и небето се създават едни от най-големите постижения на човешкия творчески гений в ислямския свят.

 Георги Караджов