Едно от най-митичните места в древността е Вавилон. Възхваляван, бленуван, отричан, отхвърлян но незаобиколим, защото значимото не винаги се приема еднозначно, напротив често го отричат, докато не бъдат покорени от него.

Казват, че Хорхе Луис Борхес /1899-1986/ е най-

важният испаноезичен автор след митичния  Мигел де Сервантес. Творчеството му напомня Вавилонската библиотека- разкази, преливащи един в друг, изтъкани от сънища, мечти, лабиринти, философи, библиотеки, огледала, измислени писатели, митология… Сред героите са му

основоположника на португалската литература

Луиш де Камоинш

Бенедикт Спиноза,,

 , Вергилий. Може да бъде определен, като мислителя анти- анти- комунист, анти- фашист, анти- перонист. Но награда от чилийския диктатор Пиночет му коства Нобеловата награда по литература. И Нобеловия комитет понякога е политически коректен. Но Борхес е повече от Нобеловата награда по литература.

Южноафриканката Надин Гордимър /1923-2014/ получава Нобеловата награда по литература /1991/ за „магнетичното й епично повествование, което допринася за хуманността.“ Творчеството й е просмукано от действителността в родната й Южна Африка разкъсвана от етнически и расови сблъсъци по времето на апартейда. Но тя я разглежда от гледна точка на отделния човек и индивидуалните драматични истории на нейните съграждани. Така разкрива неразривната връзка между големите обществени катаклизми и индивидуалното мислене на отделната личност.

В културната история на Индия се откроява бенгалския енциклопедист

 Рабиндранат Тагор /1861-1941/.Поет, писател, драматург, композитор, философ, реформатор, художник той докосва със своето творчество всяка област от индийската култура, литература, музика.1913 год. е първият неевропеец и лирик спечелил Нобелова награда по литература. Принадлежи към древна индийска благородническа фамилия.Един от най-големите универсалисти на нашето време и убеден критик на национализмите от всякакъв порядък. Написал е текстът и музиката на националните химни на Индия и Бангладеш. Негова творба вдъхновява химна на Шри Ланка .Беседите

му с Алберт Айнщайн са от голямо значение за взаимното разбиране и влияние на източното и западното мислене.

Така тези легендарни творци се превръщат в незаобиколим фактор в развитието на човешкото мислене и култура.

  Георги Караджов

Потенциалът ни за мислене е заложен от ранна детска възраст. Неговото проявление обаче става с течение на времето и нашето израстване. Когато мислим за нашите възприятия за света в нас се събужда желанието да създаваме. Трансформирането на мислите- идеи в материални предмети изисква оформяне в нашето съзнание на това, което желаем да създадем.

Можем да наречем поезията мисъл-формата на нашата душа.

Големият французин  /1839-1907/ получава първата Нобелова награда по литература /1901/. Поезията му по неповторим начин обединява мисленето на инженера, философа и поета. Целта му е да създаде научна поезия за модерните времена. В поетичните му творби хармонично се съчетават изящните езикови форми на Парнаската поетична школа с философските и научни постижения на 19- то столетие. Нобеловият комитет отбелязва поетичното майсторство на Прюдом да съчетава сърцето и интелекта.Това сякаш е универсалната формула за трансформиране на мисловните модели в изящни поетични творби.

Загадъчната фигура на Фернандо Песоа /1888-1935/ бележи развитието на мисленето и поетическото изкуство на целия 20 ти век. Португалският поет, писател, литературен критик, преводач, издател, философ блести с енциклопедичния си ум, който събира в себе си познанията на различни исторически епохи. Тънкото ме познаване на английския език- латинския език на 19 и 20 век, му позволява да се запознае с най-ценното от световната литература и култура. Превежда най-големите английски класици, но и езотерици, като Елена Блаватска. За него идеята създава емоцията, която се комуникира чрез ритъма на поетичната творба. Шедьовърът му „Книга на безпокойството“ изследва интелектуалното пътуване на един голям ум към разбирането на себе си и околния свят, и взаимодействието с него.

Слънчева Гърция-една от люлките на нашата цивилизация, ни „подарява“ Одисеас Елитис /1911-1996/. Гениалният грък произхожда от богат и знатен род, но предпочита да се отдаде на „безкористното“ поетическо изкуство. Обединява в творчеството си мисленето на Древна Гърция, Византия и елинизма през призмата на нашето съвремие. Водещата му идея е тази за мистерията на светлината. Вълнува го метафизиката на слънцето. За него езика има своя вътрешна архитектура, която се открива в поетичните му творби. Никой не се учудва, когато му е присъдена Нобеловата награда по литература /1979/.

Трима гении и три пътя на превръщането на мисълта във форма и в…изключително материално постижение.

 Георги Караджов

В едно от незабравимите  си есета, нобеловия лауреат по литература и голям

руски поет и есеист Йосиф Бродски си припомня своя баща, който е бил военноморски офицер. Това служи като отправна точка за констатацията му, че руския военен флот е едно от най- забележителните творения на Руската империя. Основния източник за неговите командири  и моряци е била малката провинция Естония на Балтийско море. Нейна столица е бил град Ревел. Днес Ревел се нарича град Талин. Точно там развива своята забележителна дейност, прочутата фамилия от балтийски германци Коцебу.        Роденият във Ваймар- града на Гьоте и Шилер, August von Kotzebue свързва съдбата на фамилията с Руската империя. След като завършва право в университета на Дуисбург, той започва адвокатска практика във Ваймар. С помощта на посланика на Прусия в Русия, става секретар на генерал губернатора на Санкт Петербург, а през 1785 година президент на управлението на губерния Естония. Само две години по-късно, в семейството му се ражда син-

Otto von Kotzebue /Ото фон Коцебу/1787-1846/. Независимо, че освен дипломат и администратор. Бащата е и писател ,точно сина носи най-голяма слава на фамилията в Руската империя.

Като млад мичман, участва в първата руска околосветска експедиция /1803-1806/ под ръководството на роднината му- знаменития Иван Крузенщерн.

Вече лейтенант е назначен за командир на брига „Рюрик“.С екипаж едва от 27

души, включително учените Йохан Ешхолтц и Адалберт фон Шамисо, той извършва едно от най-успешните околосветски плавания в историята на руския флот /1815-1818/. Сред многобройните му открития са тези на залива Коцебу и нос Крузенщерн по крайбрежието на полуостров Аляска на Чукотско море.

1823 година, като капитан-лейтенант, командва трета руска околосветска експедиция от два кораба с основна цел укрепване на руското присъствие на полуостров Камчатка. Експедицията прави множество открития в областта на географията, етнографията и естествената история. Коцебу подготвя  и издава подробно описание на двете си пътешествия, които са преведени на английски и придобиват световна известност и признание. Днес на негово име е наречен и град в щата Аляска /САЩ/.

Така, знаменития флотоводец и изследовател Ото фон Коцебу прославя забележителната си фамилия, и дава значителния си принос в изграждането на високия престиж и авторитет на руския военен флот, през целия 19 век.

  Георги Караджов

Какво би бил оркестъра без струнните музикални инструменти. Големите цигулкови и китарни произведения сякаш свирят на „струните“ на нашето сърце. Но словото също има своята музикална страна, която намира най- ярък израз в поезията.

Легандарната полякиня Вислава Шимборска /1923-2012/ е една от най-великите поетеси на 20 век. Закърмена от атмосферата на интелектуалната столица на Полша-Краков, тя заема своето непоклатимо място в пантеона на големите творци на нашето време. В нейната поезия присъстват по неповторим начин парадоксите и противопоставянията на съвремието. Нейна цел е не да дава рецепти за разрешаване на човешките проблеми, а да покаже нови и неочаквани измерения на съществуването ни, за които дори и не сме помисляли. И всичко това с непоклатимо чувство за хумор и ирония, което подчертава и Нобеловия комитет при връчването й на Нобеловата награда по литература през 1996 година.

Американката Луис Глюк /1943/ съчетава по неповторим начин в поетичните си творби индивидуалното ни съществуване и древните митове, които са ни формирали в течение на хилядолетия. Произведенията й са пронизани от силна автобиографична струя. Може би, защото натрупва безценен опит при преодоляване на собствените си тежки психологически и физиологични проблеми. Не случайно, като основание за връчването й на Нобеловата награда по литература- 2020 година е посочена способността й да „превърна индивидуалното съществуване в универсално.“

Може би се питате коя е най-голямата приятелка на Вислава Шимборска?.Отговорът би изненадал доста хора- Блага Димитрова /1922-2003/.Голямата българска поетеса, общественик и политик получава прекрасно образование. Завършва класическа гимназия и славянска филология в СУ“ Климент Охридски“. През 1951 година защитава дисертация в прочутия Литературен институт „Максим Горки“ в Москва- „Маяковски и българската поезия“. Нейния творчески път и живот може да се определят с името на една от книгите й- „Отклонение“. Поезията й се отклонява от каноните на социалистическия реализъм и внася нови теми и форми на изразяване в българската литература. По романа й „Лавина“ е направен един от най-хубавите български филми.1987-89 заради дисидентските й възгледи й е забранено да публикува. Тя е първият български вицепрезидент, но само за година- подава оставка в знак на несъгласие с политиката на президента Желев.

Така, тези поетеси- амазонки засвирват на „женските“ струни на човешката душа.

Георги Караджов

На Земята абсурда ни преследва  навсякъде. Като се започне от твърдението на някои, че хората сме най-интелигентните създания във вселената и се стигне до убеждението на отделния човек, че няма по-умен от него на земята. Но няма нищо случайно в тези абсурдни съждения, защото разкриват дълбоки характеристики на земното ни съществуване.

Основоположник на философията на абсурдизма е великият французин Алберт Камю, който не е екзистенциалист, както своя събрат по народност и перо, и основоположник на екзистенциализма Жан Пол Сартр.

Театърът на абсурда реализира в изкуството идеите на Камю. Негов предтеча е гениалният италиански драматург, романист, поет и автор на къси разкази

Луиджи Пирандело /1867-1936/. В големите му театрални творби откриваме за първи път подхода „театър в театъра“. При него актьорите играят едновременно театрални герои, но и самите себе си в търсене на своите герои. Шедьовърът на Пирандело „Шест лица търсят автор“ показва илюзорността на изкуството, но и на самия човешки живот. Получава Нобелова награда по литература /1934/- „за почти магичната сила, с която превръща психологическия анализ в добър театър“.

Но най-автентичния изразител на театъра на абсурда е големият ирландец

Самюъл Бекет /1906-1989/.Творбите му комбинират черната комедия и безсмислието на човешкия живот. Връх в творчеството му  е пиесата „В очакване на Годо“. В нея героите очакват появата на създанието на име Годо. Цялото действие и сюжет се движи около него, но той…така и не се появява до края. Така произведението покрива напълно заглавието си. Това е животът на героите в очакване на появата на…главния герой. Така „В очакване на Годо“ се превръща в алегория на безсмислието на човешкия живот и невъзможността на хората да достигнат до някакъв смисъл- сърцевината на философията на Камю.

Френският театър на абсурда достига върха си в творчеството на французина с

румънски произход Йожен Йонеско /1909-1994/. Първият му театрален шедьовър е „Плешивата певица“. В пиесите разглежда последиците от абсурдите в нашия живот- отчуждението, невъзможността за комуникация, сюрреалистичните образи на нашето съзнание. Творчеството му е мощна сатира и пародия на тоталитарните идеологии и практики, които познава добре от комунистическия режим в родната му Румъния. Изключителен майстор на френския език, той е избран за член на Френската академия на науките.

Философията и театъра на абсурда, показват неговите дълбоки корени в нашето съзнание и битие.

 Георги Караджов

В човешкото общество е заложен стремежа към развитие. Развитието е съществена част и от характеристиката на всеки човек. То започва в нашето съзнание, като усещане и мисъл, за да придобие по-късно определена форма, която да приложим…

Albert Camus /Албер Камю 1913-1960/- гордостта на френската философия, драматургия, журналистика е роден в Алжир. Присъединява се към френската съпротива по време на Втората световна война. Независимо от левите си възгледи се противопоставя на комунизма от съветски тип. Основоположник е на философската система абсурдизъм- според нея съществуването ни на земята няма смисъл и не може да бъде разбрано чрез човешкия разум. Неговите герои са древните гръцки философи, моралистите от 17 век, големия Фридрих Ницше. Вярва в толерантността, диалога, но и в революцията срещу тиранията. Литературните му творения отразяват по необикновен начин неговия мироглед. През 1957 год. става втория най-млад носител на Нобеловата награда по литература.

Marguerite Yourcenar /Маргерит Юрсенар-1903-1987/ е първата жена избрана за член на Френската академия на науките /1980/. Тя принадлежи на висшата буржоазия и аристокрация на Белгия, което й позволяват да се превърне в гражданин на света. Свободна от всякакви предразсъдъци демонстрира влечение към собствения си пол. Шедьовърът й „Мемоарите на Адриан“/1951/ е въображаем диалог в писма между най-универсалния римски император Адриан и неговия внук и наследник- бъдещия император Марк Аврелий. Романът революционизира историческата биография, като жанр. В него сякаш вътрешното аз на Юрсенар се слива с това на императора. А в тази симбиоза се откриват удивителни послания към бъдещите поколения.

Бащата на Claude Simon /Клод Симон-1913-2005/ загива, като офицер през Първата световна война. Самият той е пленен от германците през 1940, избягва от плен и се присъединява към съпротивата. Три теми доминират произведенията му- семейната история, как хората преживяват времето, как индивидите си взаимодействат с историята. Повествованието се развива сякаш пред камерата на филмов оператор. Липсата на препинателни знаци в него сътворява едновременно фрагментирана и единна картина на човешкото съществувание. А мислите на автора неусетно се вливат в тези на неговия герой. Но широката публика истински оценява Клод Симон, когато получава Нобеловата награда по литература /1985/.

Така новите мисли разтърсват „старото“ човешко съзнание.

 Георги Караджов

В началото бе словото“, ни напомня вечната книга-Библията. То носи смисъл, утеха, знание, но и…магия. Понякога така потъваме в роман или поетична творба, че забравяме заобикалящия ни свят .А бурята от нашите чувства, едва ли може да бъде разбрана от някой не толкова изкушен от словото.

Литературното течение магически реализъм, се „разполага“ между реализма и научната фантастика. В него, реализма се съчетава с магически елементи, които разбиват границата между фантазията и реалността.

Кубинският романист, есеист и музиколог Алехо  Карпентиер /1904-1990/ е негова централна фигура. Роден в Лозана /Швейцария/, той се влюбва в кубинската музика и култура. Творчеството му обхваща журналистика, драматургия, академични изследвания, либрета на опери. Шедьовърът му „Кралството на този свят“ /1949 на български преведено, като „Векът на просвещението“/, рисува ужасяващата и вдъхновяваща картина на революцията на остров Хаити, по време на най- страшните и кървави дни на Френската буржоазна революция. Това е една от най-големите книги на 20 век.

Най- влиятелната фигура в историята на латиноамериканската литература и култура на 20 и 21 век е Марио Варгас Льоса /1936/ първи маркиз Варгас  Льоса. Перуанският романист, есеист и бивш политик е и испански гражданин. 2010 година  получава Нобелова награда по литература, за „ картографирането на структурите на властта и ярките му картини на съпротивата, бунта и поражението на индивида.“ Подкрепящ комунистическото движение в Южна Америка, като млад, той бързо се разочарова от диктаторския режим на Фидел Кастро в Куба и става един от най- големите либерални мислители на нашето време. Негови учители са големите  Пол Сартр, Гюстав Флобер и  Уйлям Фокнър Не по-малко впечатляваща е и формата на неговите произведения. В тях се преплитат диалози от различни епохи и се открива сериозното повествование на модернизма и „фарсовото“, „комично“ начало на постмодернизма.

Но най-големия литературен новатор на Латинска Америка е аржентинецът Хулио Кортасар /1914-1984/ В произведенията му се разчупва класическата форма и се нарушава времевата линейност. За първи път предлага отворена структура на литературно произведение, където читателя може да избира между линеен и нелинеен начин на четене. Комбинира по неповторим начин потока на съзнанието, сюрреализма, френския нов роман, естетиката на джаза. По негов разказ, големия Микеланджело Антониони създава филмовия шедьовър „Фотоувеличевие“/1966/.

Да, словото действително е магия!

Георги Караджов

Независимо, че страданието заема съществена част от човешкия живот, то не може да изчерпи богатството на човешкия дух, защото, за да създаваш, ти е необходима сила и мотивация, за които страданието не е достатъчно.

След края на ужасната Първа световна война, депресията и отчаянието обхваща мнозина. Но точно тогава се появяват нови направления в изкуството, които да мотивират човечеството да продължи напред.

Поетическият реализъм възниква, като движение в киното в края на 20- те и 30- те години на 20- ти век във Франция. Водещо в него е фаталистичния възглед за бъдещето на човека и човешкото общество .Негови главни герои са хората отритнати от обществото, които са изгубили своите илюзии. Съзнанието им се терзае от мисълта за неизбежната смърт и носталгията по изгубените възможности.

От особено значение е формата, чрез която се предава филмовото действие. Приглушените цветове, естетизираните изображения, виртуозната операторска работа, поетичния сценарий, стават еталон за следване и подражание в киноизкуството и до днес. Във филмите му изгряват големите

Жан Габен,

 Мишел Симон, 

  Симона Синьоре

, Мишел Морган.

Но първомайстора и негов създател е великият режисьор и сценарист

Жан Реноар- син на гениалния художник Огюст Реноар .Като най- значимо произведение се откроява шедьовъра на Реноар- „Великата илюзия“ .В него действието се развива във военнопленнически лагер по време на Първата световна война. Прототипи на главните герои са реални исторически фигури- легендарния французин Шарл де Гол и прочутия бъдещ съветски маршал Михаил Тухачевски. Големите звезди са самия Жан Габен и

големия режисьор, сценарист и актьор Ерих фон Щрохайм.

Точно в неговата стилистика е и първата филмова адаптация на „Клетниците“ на

Виктор Юго с изключителния Хари Бор.

Като обобщение на посланията на  поетическия реализъм може да послужи заглавието на друго знаково произведение- „Децата на рая“ на Марсел Карне.

Защото и най- нещастните сред нас заслужават своето място под слънцето и шанса да намерят мястото си в рая.

 Георги Караджов

 В днешно време е модерно да се възхвалява мъжествеността .Екшъните завладяват малкия и големия екран. В тях мъже със здрава физика и още по-силна психика наказват лошите и въздават справедливост. .Едва напоследък във филмовата и телевизионна индустрия навлизат, като герои и „силните“ момичета.

Но още в зората на Холивуд се появяват дами с железен характер,силен интелект и бунтарски дух, които не отстъпват, а понякога дори надделяват над „силния пол“.

Катрин Хепбърн /1907-2003/ е обявена от Американския филмов институт за най- голямата жена-филмова звезда /1999/.Освен рекордните 4 ри Оскара за главна женска роля, тя има и 5 Оскар, като героиня на филм- „Авиатора“ на Мартин Скорсезе, където е изиграна от гениалната Кейт Бланшет .Партньори в 3 от оскаровите роли

са великите Спенсър Трейси / неин партньор и в живота/, Питър О’Тул и Хенри

  Фонда „мъжкото“ момиче на Холивуд, тя въвежда модата на панталоните за жени там.

 Бет Дейвис /1908-1989/ е втора в класацията на Американския филмов институт/1999/.Независимо че има само два Оскара за главна женска роля,нейния мощен и интензивен начин на игра издава по-скоро мъжки, отколкото женски характер. Не случайно е първата жена избрана за президент на Американската филмова академия и първата получила наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт.

А какво да кажем за Марлене Дитрих /1901-1992/.Независимо че има само една номинация за Оскар е сред най-големите легенди на „Фабриката за мечти“-Холивуд. Прави незабравими

роли в „Страх от сцената“/1950-Алфред Хичкок/, „Свидетел на обвинението“ Били Уайлдър/1957- 1958/, „Докосване на злото“ /1958-Орсън Уелс/.Притежава висши отличия на САЩ, Франция,Белгия, Израел за участието й във Втората световна война. Има

легендарна любов с великия Жан Габен. Германската филмова студия е наречена на нейно име.

Запознайте се с едни истински „мъже в поли“.

Георги Караджов   

Свикнали сме да възприемаме женските компании, като твърде бъбриви и несериозни. Може би, защото в масовото съзнание историите, които се разказват там не се възприемат твърде сериозно. Положението се усложнява от факта, че самите дами не са склонни да споделят своите разговори с широката публика, за да опровергаят наложеното мнение.

Но има и други женски истории, които си струва да бъдат чути.

 Ариан Мнушкин /1939/ е френска театрална режисьорка и създателка на легендарния Театър на слънцето /1964/.Той е истинска театрална революция. Спектаклите му комбинират всички значими световни култури. Представленията се играят в училища, хамбари, на открито…Често зрителите, които пристигат на представлението, стават свидетели как актьорите се подготвят пред тях- например, като се гримират. Признанието на  Ариан Мнушкин не закъснява- оглавява катедрата по артистична креативност на прочутия Колеж дьо Франс /Париж/. Става почетен доктор на Университета в Оксфорд/2009/, носител на Европейската награда за театър /1987/.

Продължаваме  с с Ясмина Реза /1959/- драматург, актриса, романистка, сценаристка. Първата ú пиеса „Разговори след погребение“/1987/ печели наградата „Молиер“- френският аналог на американските „Тони“. Придобива световна слава и признание, с класическата черна комедия „Богът на касапницата“. С нея печели всички големи театрални награди за най- добра нова комедия- германската „Нестрой“, английската „Оливие“, американската „Тони“. Тя е една от малкото жени спечелили Голямата награда за театър на Френската академия /2000/.

А какво да кажем за българката Юлия Огнянова /1923-2018/. Завършва театрознание в прочутия ГИТИС- Москва. Заедно с големите Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов формират легендарната „Бургаска четворка“, която формира звездния период на Бургаския драматичен театър /1958-1960/. Постановките му изпреварват с четири години, тези на прочутия театър „Таганка“ /Москва/, където изгрява звездата на Владимир Висоцки. След прекратяване на дейността на групата по идеологически причини ,тя води специалността куклено-театрална режисура във

ВИТИЗ, където нейни ученици са прочутите Теди Москов и Александър Морфов…

Пловдивчанката  Бина Харалампиева /1048/- театрална, оперна и телевизионна режисьорка е директор на Малък градски театър „Зад канала“ от 1995 до днес, като я превръща в една от най-блестящите български театрални трупи. На последните награди Аскеер- нейната постановка „Една испанска история“ на Ясмина Реза /виж по-горе/ печели Аскеер, за най- добра мъжка и женска роля- Малин Кръстев и Мария Каварджикова.

И това са „женски истории“…

Георги Караджов