Понякога,   славата е майка за едни и мащеха за други. Историята показва не малко примери, когато големи личности незаслужено изпадат в забрава. Някои от тях получават своето „възкресение“, а други  са в „изчакване“ на по-добри времена.

Във времето, когато великия Фьодор Шаляпин е крал на басите- най-добрия Мефистофел от операта „Мефистофел“ от Бойто е Надзарено де Анджелис /1881-1962/.Изключителният италиански бас има роли в 57 опери. Ненадминати остават превъплъщенията му в произведения на Верди, Росини, Вагнер. Но кой днес си спомня за него, както и за другите двама от великолепното италианско трио баси-

Пинца и .Танкредо Пазеро.

Когато легендарния наследник на великия тенор

Енрико Карузо- Бениамино Джили постепенно напуска светлината на прожекторите изгрява ново име-

Джузепе ди Стефано /1921-2008/.Невероятната му кариера продължава от средата на 40- те години до 90- те години на 20 век.Неговото зряло музициране и „ефирно“ пеене го превръща в идол за

незабравимия Лучано Павароти и вдъхновение за невероятния Хосе Карерас. Играе Алфредо в може би най- прочутото

оперно представление на „Травиата“ на Верди /1955/ в Ла Скала, под режисурата на гениалния Лукино Висконти.

Драматичният и богато нюансиран глас на безсмъртната

Мария Калас има своя контрапункт- най-красивия сопранов глас на 20 век, този на Рената Тебалди /1922-2004/.Изключителният диригент Артуро Тосканини го нарича- „ глас на ангел“, а според най- големия

диригент на нашето време Рикардо Мути- „ тя е една от най-големите изпълнителки с един от най- изключителните оперни гласове.“

Големият американец Норберт Винер е признат за „баща на кибернетиката“.Но точно по времето, когато пише научния си шедьовър „Кибернетика“, французите

Луи Куфинял /Louis Couffignal/1902-1966/ и Лалик сравняват функционирането на човешката нервна система с тази на машините- основа на кибернетиката. Куфинял- страстен последовател на

гениалния Лайбниц, продължава и развива идеята му за използване на двоичните числа, като основа на изчислителните машини. През 1938-1960 е директор на прочутия Център за измервания „Блез Паскал“.

Нека помним големите „забравени“, защото и те имат своя изключителен принос в оформянето на днешния свят.

  Георги Караджов

 Едно от най-добрите определения за архитектурата  е „вкаменена мисъл“. Архитектурата на 20- то столетие в най-добрите си образци, черпи с пълни шепи от натрупаната „вкаменена мисъл“ на поколенията преди нас, за да създаде архитектурни постижения на нашето съвремие, но и да погледне в бъдещето.

Арата Исодзаки /1931/ архитект, урбанистичен дизайнер и теоретик представлява едно от най- значителните явления на архитектурния 20 ти век. японската архитектурна школа. Според него, „Архитектурата е средство за предизвикване на мисълта“ .Така в своите произведения комбинира „новия брутализъм“, характерен за английската школа и оригиналния принос на японската мисъл- направлението „метаболизъм“ в архитектурата. Характерния му стил- комбинация от минималистичните геометрични конструкции на брутализма и архитектурните мегаструктури, които напомнят растежа на живите организми, го превръщат в световна сензация. Проектира Центъра за изпълнителски изкуства в Шизуока /Япония/,където се провежда най-реномирания международен театрален фестивал в Япония. Точно в него, наскоро, трупата на Народния театър „Иван Вазов“ пожъна бляскав успех със спектакъла „Калигула“ от Албер Камю. През 2019 год.  получава Нобеловата награда за архитектура- Притцкер.

Различна архитектурна посока поема испанския архитект, строителен инженер, скулптор и художник Сантяго Калатрава /1951/. Неговите проекти приличат на скулптурни форми на живи организми. Поразява въображението на впечатлителните гърци, като създава за тях Олимпийския спортен комплекс за Олимпийските игри в Атина. Мостовете му, поддържани от единични наклонени пилони поразяват въображението и създават усещането, сякаш се носят в пространството. Специалистите го определят, като създател на „скулптурната архитектура“.

Определян е за един от 10- те най-големи архитекти на нашето време, който още не е получил наградата Притцкер.

Някой би попитал- А каква мисъл се въплъщава в тези архитектурни 

  от възможните отговори дава Абрахам Мол /Abraham Moles/1920-1992/ пионер на науката за информацията във Франция. Той прилага идеите на създателя на информационната теория, американеца

Клод Шанън в естетиката- „Информационна теория и естетическо възприятие“. Създава в Страсбург /Франция/ първия по рода си – Институт за социална психология на комуникацията.

Така „вкаменената мисъл“ на архитектурата комуникира и изгражда естетиката на човешкото общуване.

 Георги Караджов

Диригентът в музиката е като режисьора във филмовото изкуство. Не случайно симфоничните  оркестри звучат по различен начин, дирижирани от големи диригенти. А произведенията на гениалните композитори сякаш се „раждат“ отново за слушателите, при различните интерпретации на диригентските колоси на нашето време.

Малко известен факт е, че гениалния руски композитор и пианист Сергей Рахманинов /1873-1943/, остава името си в историята на диригентското изкуство. Като страстен почитател и интерпретатор на великия Рихард Вагнер, прилага на практика неговите идеи .За пръв път въвежда модерното разпределение на инструменталистите в оркестъра и дирижирането от диригент, изправен пред оркестрантите по време на концерт.

Може би най- атрактивния и известен диригент на нашето време е венецуелеца Густаво Дюдамел /1981/.Той е най-младият в историята дирижирал Новогодишния концерт на Виенската филхармония /2017/, както и оркестъра на Метрополитен опера при представлението на операта „Отело“/2018/.Колегите му го определят като „най-добрия разказвач“ на музикални истории, възхищават се на феноменалната му музикална памет и тънкото познаване на възможностите на изпълнителите, с които работи. Получава музикалния „Оскар“- „Грами“ за записа на прочутата 4 та симфония на Йоханес Брамс, звезда на Алеята на славата в Холивуд /2019/.Превръща Лос Анджелеския симфоничен оркестър в „най- креативния и следователно най-добър в САЩ“.

Гениалният композитор, пианист, органист Феликс Менделсон-Бартолди /1809-1847/ е най- големият реформатор на диригентското изкуство. Великият Гьоте го сравнява по талант със самия Моцарт. Той създава и става главен диригент на първия професионален симфоничен оркестър, в историята на музиката- Гевендхаус оркестър- Лайпциг. Преоткрива за широката публика творчеството на великия Йохан Себастиан Бах /1829/.Създава първото професионално висше учебно заведение за музика- Консерваторията на Лайпциг.

За щастие на българите, най-нашумялото име на жена-диригент в наше време е на пловдивчанката Деляна Лазарова. Спечелила десетки престижни отличия, като цигуларка, тя се насочва към дирижирането и печели първия международен конкурс за млади диригенти „Сименс-Хале“/Манчестър-2020/.В момента е асистент-диригент на сър Марк Елдър-главен диригент на Оркестър „Хале“ /Манчестър/ и на Кристиан Мачелару- главен диригент на Националния оркестър на Франция.

Това са част от „героите- музикални режисьори“ в историята на музиката.

 Георги Караджов

Музиката и театър се срещат в оперния спектакъл. Въздействието на оперното изкуство е неразривно свързано с постановката му на музикална сцена.

Най-големият оперен режисьор на 20 век, е великият италиански филмов

режисьор и сценарист граф Лукино  Висконти /1906-1976/.Потомък е на  прочутата благородническа фамилия- миланските херцози Висконти. Започва чиракуването си в киното, при „бащата на филмовия магически реализъм“ Жан Реноар- син на великия френски художник Огюст Реноар. Като филмов режисьор създава шедьоври на световното кино, като „Гепардът“, “Залезът на боговете“, „Смърт във Венеция“. А като близък приятел на

легендарното сопрано Мария Калас, заедно създават класически оперни постановки- „Травиата“/1955/ и „Ана Болейн“/1957/ в „Ла скала“. Незабравима е неговата „Фалстаф“ на Верди във Виенската

опера под диригентството на големия  . Ленърд  Бърнстейн.

Негов асистент е може би най- известния оперен режисьор в историята-

италианеца Франко Дзефирели /1923-2019/. Той поставя може би най-прочутата постановка на „Тоска“ от Пучини в Ковънт Гардън-Лондон /1964/ с Мария Калас и Тито Гоби.След като придобива световна слава, като оперен постановчик, създава филмовите класики- „Ромео и Жулиета“/1968/ и „Укротяване на опърничавата“ /1967/ с 

 Ричард Бъртан и Елизабет Тейлър.

Според критиците и меломаните, великия Джакомо Пучини /1858-1924/ е най-големият драматург сред оперните композитори. Не случайно неговите „Бохеми“, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ са в класацията на 10- те най- изпълнявани оперни произведения в историята. Самият той е третият най- изпълняван оперен композитор след Верди и Моцарт.

Роберт Уилсън /1941/- експериментален театрален и оперен режисьор ,драматург, хореограф, танцьор, художник, скулптор, звуков и светлинен дизайнер е най- почитаният оперен постановчик на нашето време. Извоюва световна слава с поставянето на иновативни музикални произведения от големи съвременни композитори. Прочутата му постановка на операта „Айнщайн на плажа“ на големия 

 композитор Филип Глас продължава 5 часа. Тя е изградена на принципа на колажа и поразява с много бавното оперно действие, иновативност и екстремни пространствени и времеви размери. Театралната му постановка- „Животът и времето на Йосиф Сталин“ продължава 12 часа. Той буквално променя смисъла и формата на думите в своите спектакли.

Така симбиозата между операта и театъра ,създават безсмъртни произведения на изкуството на 20 век.

 Георги Караджов

 Говорът е преобладаващото средство за комуникация между нас .Може би затова сме свикнали да преценяваме интелигентността на човека срещу нас, по езика, с който комуникира.

Но имаме и други сетива- едно от най-важните от тях е слухът. А в него пред нас се разкрива света на музиката. В нея има не по-малко мисъл и интелектуално усилие.

Големият испански тенор  Алфредо Краус /1927-1999/ отстъпва по популярност на знаменитите Карузо Джили, Павароти, но има запазено място в пантеона на оперното изкуство. Още в началото на кариерата си, взима трудното за всеки творец решение, да ограничи до определен брой на година, своите изпълнения. Решението отнема от неговата популярност, но допринася за дългата му кариера- чак до неговите 70 години. Точно оценява възможностите на своя глас и затова се превръща в най- големия Вертер, от едноименната опера на Масне на нашето време. Същият Вертер,, прочутия герой от роман на Гьоте.

Загадъчният Артуро Бенедети Микеланджели /1920-1995/ е обявен за „най самотния и саможив“ сред гениалните пианисти на 20 век. Ритуалите му на сцената стават легендарни. Но това му позволява да постигне звук на инструмента си, непостижим за големите му конкуренти. Според големия

диригент Серджиу Челибидаке- „Микеланджели създава цветове, той не е просто пианист, а диригент.“

Самият Челибидаке /1912-1996/, румънец по произход, е съ-диригент на Берлинската филхармония с великия Вилхелм Фуртвенглер /1947-1952/.След отстраняването на последния напуска филхармонията. Неговата идея- фикс е „трансцеденталното изживяване“ на музикалното произведение, по време на концерт. Може би под влияние на дълбокото му познаване на дзен-будизма, затова е подозрителен към записите на дирижираните от него оркестри и произведения. Независимо, че някои от тях се превръщат  в най- добрите в историята на музиката на 20 век.

Великанът в джаза, американеца Майлс Дейвис /1926-1991/ е наречен „пионер на музиката на 20 век“, „принц на мрака“ и „Пикасо на джаза“. Той е основната причина наред с

Дюк Елингтън,  джаза да бъде възприет, като едно от най- важните направления в историята на музиката. Неговото комбиниране на различни музикални стилове е в основата на направлението „фюжън“ в музиката .В него, хармонично се съчетават най- различни музикални стилове- класическа музика, рок, поп- електрическа музика, кънтри….Признат е за един от най- иновативните творци на всички времена.

Да „интелектът“ в музиката има значение

Георги Караджов

 Една от най- значимите    роли в театъра на  известния актьор Наум Шопов

е тази на Краля, в „Животът е сън“, на големия Калдерон де ла Барка. Шедьовърът на Калдерон разглежда вечния конфликт между свободната воля и вярата. Синът на краля е затворен от баща си, като последния иска да го убеди, че заточението му е просто „сън“.

В превод от английски думата за сън се превежда като сън, но и като мечта. Дали ние, на земята, живеем истински наяве или само в съня си…е въпрос, на който не е даден категоричен отговор от науката.

Съновидението е в основата на едно от най- важните направления в изкуството на 20 век- сюрреализма. В съня ни, се случват „странни“ неща.

В творбите на великия белгийски художник Рене Магрит обикновени предмети се „изявяват“ в необичаен контекст.

За големия поет Пол Елюар- „Дори, когато спим, ние се гледаме един друг. “Независимо че пише поема за Сталин Елюар остава верен на максимата си че: „Поетът е по-скоро този, който вдъхновява, отколкото е вдъхновяван от другите.“

Друго голямо име на сюрреализма-Салвадор Дали влиза в историята на изкуството не само, като гениален художник, но и като изключителен мислител. За него, творчеството е „Или лесно, или невъзможно.“ В съзнанието му: „Грешките почти винаги имат сакрален характер. Никога не се опитвайте да ги коригирате, точно обратното, постарайте се да ги рационализирате и разберете задълбочено.“

Нещо, от съня на сюрреалистите можем да открием във филмовото

творчество на   филмов режисьор на 20 век- Лукино Висконти.

В шедьовъра му „Залезът на боговете“- големите Хелмут Бергер, Ингрид Тулин Дърк Богард рисуват упадъка на семейство крупни индустриалци, по време на установяването на нацисткия режим в Германия.

Клаустрофобичната обстановка в дома им, сцените заснети в полумрак, героите, които се движат сякаш като на сън, рисуват една полуреална картина на човешкия живот, някъде между реалността и фикцията  където можем да открием „пространствата“ на съня.

Така неусетно навлизаме в света на „мистичната“ сила на творчеството, което едновременно ни облагородява и вдъхновява.

 Георги Караджов

Обичаме да използваме частицата Да. В зависимост от начина на употреба, тя може да означава положителен отговор, допълнение, подлог, цел, намерение, подкана, заповед, закана дори…несигурност.

 В 18 часа на 6 февруари 1916 година в Цюрих /Швейцария/, малко известния тогава румънски авангарден поет, есеист, художник Тристан Цара дава името на ново направление в изкуството на 20 век- Да Да…

Да Да е реакцията на европейските творци на ужасите, на  Първата  Световна война. То отхвърля логиката, смисъла и естетиката на модерното капиталистическо общество. На негово място издига в култ безсмислието, ирационалността, колажа, звуковата поезия, техниките на изрязване…

Звуковата поезия набляга преди всичко на изпълнението, а техниката на изрязване…на изрязването…Писмен текст се нарязва и пренарежда за получаване на нов текст.

Да Да черпи с пълни шепи от постиженията на художествените стилове, които  предхождат футуризма и експресионизма.

Но истинските му достойнства са в разкриването на нови пространства на творчеството. Залага на артистичната свобода, спонтанността, инвенцията, хумора, парадоксите в човешкия живот. Не случайно, сред неговите представители откриваме някои от най- великите творци на 20 век- поетите Луи Арагон, Пол Елюар, Тристан Цара, Андре Бретон, скулптора Ханс Арп…

В средата на 20- те години на 20 век, движението се разпада, но дава начало на нови, вълнуващи движения на творческата мисъл. Тук се откроява  едно   направления в литературата и изкуството- сюрреализма, който достига своя връх в живописта, с   художник на 20- то столетие- гениалния Салвадор Дали…

В Да Да можем да открием и наченките на поп-арта, завладял Лондонската културна сцена през 60- те години на 20 ти век.

 Отблясъците на направлението осветяват и пътя на киноизкуството. Великият режисьор Луис Бунюел прави големия си пробив в киното с филма си „Андалуското куче“, реализирано в стилистиката на Да Да.

Авангардното изкуство на 20 -ти век има и своите критици, но дори и те не могат да отрекат ролята му за освобождаване на творческото въображение, и разчупването на каноните в мисленето и изкуството.

Може би и днес, в тези пандемични времена се нуждаем от същото разтърсване, за да осъзнаем истинския смисъл на съществуването си на планетата Земя.

  Георги Караджов

 Един от най-хубавите филми, които съм гледал е „Великолепната седморка.“ По-късно разбрах, че е сполучлив римейк на шедьовъра на гения Акира Куросава- „Седемте самурая“. Но от тогава имам особен афинитет към „числото на съвършенството“-7 и неговото място в киното.

Наскоро, се зарових във филмовата история и установих, че 7 са носителите на най-много награди „Оскар“, в историята на филмовото изкуство.

Първият- почти забравения Уолтър Бренън, е първият и единствен актьор сред мъжете, и жените получил три награди „Оскар,“ за най- добра второстепенна роля. Той става символ на „добрия“ и „състрадателен“ герой на американските уестърн

Считам великата Катрин Хепбърн за най- добрата актриса в историята на киното. Тя е единствената сред мъжете и жените получила 4 „Оскара“ за най- добра женска роля. Партньорството й с Питър

  в класиката „Лъвът през зимата“ /1968/ за мен е най-забележителен филмов дует между мъж и жена в историята. За съжаление тя получава своя трети „Оскар“ за филма, а любимия ми О’Тул остава само с номинацията

Н Не можем да минем без Мерил Стрийп- 2 „Оскара“ за най- добра женска роля и един за второстепенна женска роля. Голяма актриса но…не харесвам Мерил Стрийп. Преди нея сред жените с такова

постижение може да се похвали само любимката ми Ингрид Бергман.За разлика от тях, актьора със същото постижение,като техните сред мъжете- Джак Никълсън е сред любимите ми в седмото изкуство.Ролята му в „Колкото- толкова“/1997/- втори Оскар за най- добра мъжка роля граничи с гениалността. В наше време се прекланям пред може би най- великия актьор на

нашето време- гениалния Даниел Дей Луис- 3 те му „Оскара“ за най- добра мъжка роля за мен са повече от заслужени.Да си спомним филмите- „Моят ляв крак“/1989/, „Ще се лее кръв“ /2007/, „Линкълн“ /2012/.

Някак неусетно в тази класация влезе една истинска „анти-звезда“, която ми напомня най-добрите образци на френската женска актьорска школа. Може би се

 досетихте- Франсис Макдорманд. За мен една от най- интелигентните актриси появявали се на филмовия екран. Интелектът е моя слабост и затова много я ценя. Още от „Фарго“ /1996/- първият й „Оскар“ за най-добра женска роля тя се превърна в мой фаворит.

Да се надяваме, че предстоящата церемония на Оскарите, ще прибави още някой „герой“ ,към тази великолепна седморка.

Георги Караджов

 Не е лесно да живееш в „интересни“ времена. Бурните събития около нас рефлектират в бурните емоции ,които ни разкъсват на парчета. Но, тя, бурята е неразделна част от земния ни път и не „можем“ да минем без нея.

В 1611 година великият драматург, поет и писател Уйлям Шекспир, в заника на живота си създава поредния си шедьовър- „Бурята“.

В главния герой- Просперо мнозина виждат самия автор. И не случайно- в пиесата ,той е бившия всевластен херцог на Милано. Така, както самия Шекспир властва на сцената на Елизабетинската епоха. Но както своя създател, Просперо е в заника на дните си. Намира се на далечен остров, след корабокрушение. Заедно с дъщеря си и тези, които са го лишили от престола- брат му Антонио и Алонсо- крал на Неапол. Иска да си върне властта, като ожени дъщеря си за Фердинанд- сина на краля на Неапол, който също е на острова. Една стара, прастара история за власт, загуба, омраза, отмъщение…

Може би, великият английски бард разкрива в алегорична форма жестоката конкуренция със своите събратя по перо, каквато виждаме във великолепния филм „Влюбеният Шекспир“. Или истинския Шекспир не е Шекспир, а „анонимния“ 17-и граф на Оксфорд Едуард де Виър, както намеква друга великолепна филмова продукция „Анонимен“. Тогава е нормално, един влиятелен английски благородник да описва друг- херцога на Милано.

Гениалният сър Джон Гилгуд- „гласът“ на английския театър е признат за най- добрия Просперо на нашето време. Независимо че през 2000 година в прочутия лондонски театър – „Глоуб“, той се

играе от…самата Ванеса Редгрейв, като  герой отвъд половото разделение.

Филмовата адаптация чака дълго време- големите Ален Рене, Ингмар Бергман,Акира Куросава, Орсън Уелс се разминават с нея. За да може самия

    Питър Гринауей да създаде незабравимия „Книгите на Просперо“/1991/ със сър Гилгуд. Едно от най- бляскавите произведения на 7- мото изкуство, което съм гледал. В нея най-модерните технологии се обединяват във визуална стихия, която разкрива творческата буря в съзнанието на един ренесансов гений- Просперо.

От тогава на земята се случиха много войни, катаклизми, бури но именно „Бурята“ на Шекспир и нейната филмова адаптация, остават най- трайни във съзнанието.

 Георги Караджов

 Един от кардиналните въпроси в историята на културата и изкуството е въпросът за количеството. Дали двама главни герои в театрална постановка или филм са за предпочитане пред само един Вариациите по тази ос са безкрайни, но могат да бъдат обобщени в едно изречение…Максимализма или минимализма са за предпочитане, като подходи в творческия процес…

Според великия архитект и изследовател на архитектурата на 20 век, американецът Филип Джонсон- „архитектурата си остава старото благородно, гръко-римско занятие, когато човека конструира нещо и се възхищава от създаденото“. Ученик на друг великан в архитектурата

Мис ван дер Рое той възприема принципа му –„Малкото е повече“. В творчеството си оживява формалните архитектурни системи на миналото, като им придава ново значение. Прочутият театър на Ню Йорк в Линкълн център е едно от най-значимите постижения на архитектурата на 20 век. Той е и съавтор на Мемориала на Джон Кенеди в Далас. А небостъргача на компанията АТТ в Ню Йорк се превръща в един от символите на „Голямата ябълка“. Не случайна е първият, който получава Нобеловата награда по архитектура- наградата Притцкер.

Негов съвременник и сънародник е друго голямо име – Роберт Внедри

.Архитектурните творения на Вентури оформят облика на друг американски град- Филаделфия, така както тези на Джонсон- Ню Йорк. Между другото, точно Филаделфия е любимият ми град в САЩ. След като печели Римската премия- най- престижната в областта на архитектурата, Вентури работи с гениалните архитекти Еро Сааринен и Луис Каан. Трудът му „Сложност и противоречие в архитектурата“/1967/ е едно от най-значимите научни съчинение за архитектурата на 20- то столетие. Извоюва световна слава с проектирането и реализацията на Мемориалния комплекс на най-забележителния гражданин на Филаделфия- енциклопедиста Бенджамин

Франклин /1972-76/.По негов проект е реконструирано и прочутото Пенсилвания авеню в столицата Вашингтон. Вентури- признат за родоначалник на постмодернизма, има ръководен принцип противоположен на Джонсон- „малкото е скучно“. Той също получава наградата Притцкер /1991/.

Оказва се че прилагането на двата принципа от Джонсон и Вентури, ги води към

върха в архитектурата- Притцкер.

Може би защото по-голямо значение от двата принципа има таланта на тези, които ги прилагат на практика.                                             

 Георги Караджов