Киното е най-популярното изкуство на 20 век. Но то не е само известните режисьори, актьори, сценаристи, които го създават. За да се даде завършена форма на филмовия продукт е необходим и монтаж, и филмова музика. Понякога, музикалния образ на филмовите герои, сюжета и действието има по-голямо въздействие върху зрителя от самия филм. От музикалните сценични изкуства най-младо е мюзикълът- оригиналното музикално творение на 20 век.

Мюзикълът има своя крал- англичанина барон Andrew Lloyd Webber /Андрю Лойд Уебър/1948/. Обявен е за най-успешния в комерсиално отношение композитор в историята. Според един критик- „ той сам преоткрива мюзикъла за публиката на 20 век“. Кой не е чувал вечните песни-музикални класики- „Памет“ от мюзикъла „Котките“, „Не плачи за мен Аржентина“ от мюзикъла „Евита“, „Не зная как да го обичам“ от мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда“.Той е един от 17- те личности получил наградите Оскар, Еми, Грами и Тони.Има и собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Сред филмовите композитори на 20- то столетие се откроява италианеца Ennio Morricone /Енио Мориконе/1928-2020/.  Интересна подробност от биографията му е че започва кариерата си, като джазов тромпетист. Към висините на славата го изстрелва класиката на големия режисьор  Серджо Леоне- „Добрият, лошият, злият“/1966/.Филмът превърнал в звезда филмовата легенда Клинт Истууд. Музикалният му саундтрак е признат за най-влиятелния във филмовата музика на 20 век. Друг шедьовър на Серджо Леоне- „Имало едно време на запад“. Но наред с великите Хенри Фонда, Клаудия Кардинале и Чарлс Бронсън Наред на всичко звучи безсмъртната музика на  Енио Мориконе. Това е най-продаваният музикален саундтрак в киното на века. Работи с най-големите филмови творци, а през 2016 година става най-възрастния носител на Оскар в историята за музиката към филма „Омразната осморка“ на гениалния 

Тарантино. Мориконе има много музикални последователи…най-известния от тях е…

Hans Zimmer /Ханс Цимер/1957/ Точно германеца Цимер „пренася“ магията на филмовата музика в новия- 21 век. Бележит иноватор той интегрира електронната музика в традиционните оркестрови аранжименти.Получава първия си Оскар за музиката към изключителния анимационен филм „Цар Лъв“.Кой не е слушал легендарното изпълнение на сър Елтън Джон в този шедьовър. Моите предпочитания са към музикалния саундтрак на изключителния „Гладиатор“ на Ридли Скот с Ръсел Кроу .А сигурно по-младата публика е била пленена от музикалните образи в прочутата филмова поредица „Карибски пирати“ с Джони Деп.Цимер продължава на бъде на гребена на вълната. Вторият си Оскар получава през 2022 год. за изключителното фентъзи преживяване „Дюн“ на Дени Вилньов по прочутата фентъзи поредица „Дюн“ на Франк Хърбърт.

Музиката е създадена преди всичко за слушане. Надявам се, че чрез историите на тези музикални гении сте успели да се докоснете до нетленната сила на музиката в киното и живота.

 Георги Караджов

Универсализмът сякаш не е на мода днес. Широко прието е разбирането, че тясната специализация осигурява най-добри условия за успех, в днешния силно материален свят. Твърдението се приема почти, като аксиома, но дали почива на реалността в миналото и наши дни…

Във физиката Erwin Schrodinger /Ервин Шрьодингер/1887-1961/ е познат, като велик австрийски физик- един от създателите на съвременното физическо мислене. Но личността му надхвърля това определение. Има забележителен научен и концептуален принос в психологията на възприемането на цветовете от живите същества. В тази област продължава забележителната традиция на великите Исак Нютон, Джеймс Максуел и Херман фон Хелмхолц. Дълбок познавач на източната философия тълкува древните индийски книги- Упанишадите по уникален начин. За него, в тях многообразието на човешки съзнания се приема за  илюзорно, защото в действителност съществува само едно единствено съзнание. Книгата му „Какво е животът“ прави революция в науките за живота, особено в генетиката. Откривателите на структурата на ДНК признават, че са били вдъхновени за своите открития точно от Ервин Шрьодингер…

Един от най-прочутите физици и химици на 19 век е французинът Jean Baptiste Biot /Жан Батист Био/1774-1862/. Но колко от нас знаят, че той е първият учен в историята доказал съществуването на метеоритите. Единственият му син Едуар Био е известен инженер и синолог /изследовател на Китай/. Превежда от китайски на френски един от най-важните трактати по древна китайска история- „Ритуалите на Джоу“- Джоу е едно от древните китайски царства. За съжаление умира твърде млад, преди баща си. Затова бащата Жан Батист продължава превода на втория том на ръкописа. Консултира се дори с големия френски синолог Станислас Жулиен. Справя се блестящо. Преводът на баща и син Био остава единствения на този китайски трактат на западен език до днес. Избират Био за член на Френската академия на науките /1856/- един от 40- те безсмъртни.

Johann von Goethe /Йохан фон Гьоте/1749-1832/- гордостта на Германия не се нуждае от представяне. Пред приятеля си Йохан Екерман  Гьоте споделя „Що се отнася до творчеството ми на поет…Не се гордея с него. Но това, че в днешния век съм единствения човек разбрал същността на трудната наука за цветовете също не ме изпълва с гордост, въпреки че тук аз имам чувство на превъзходство пред мнозина…“. За него възприемането на цветовете произлиза от динамичното взаимодействие на светлината и тъмнината през мътна среда. Създава цветния кръг. Предсказва основните принципи на теорията на противоположните цветове на Евалд Херинг. Идеите му за продължаващата метаморфоза на живите организми са интелектуалната основа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин.

Великият Никола Тесла признава ,че идеята му за въртящото се магнитно поле и променливия ток идват след задълбочено четене на „Фауст“ от Гьоте.

Дали можем да сравним тези постижения на универсалистите с технологичните чудеса на днешния ден?!

  Георги Караджов

Образите са алфата и омегата на всеки творчески процес. Не случайно някои от най-големите творци в историята сменят дори имената си, за да бъдат разпознаваеми в нашия, тъй пъстър, свят. Но когато намериш себе си и своята аура, резултатът е удивителен. Всички ти се възхищават и желаят да те следват.

Повелителят на най-престижните британски музикални награди-Брит е жена- шотландката Annie Lennox /Ани Ленъкс/1954/. Но големият й пробив се случва през 1983 година с песента „Sweet dreams”.Изпълнява я като част от дует- „Юритмикс“, с един от най-креативните музикални гении на 20 век- Дейв Стюарт. Критиците определят излъчването й в клипа към песента, като андрогинно- разкриващо едновременно мъжки и женски черти. Визията й заедно с гласа й- контралто я превръщат не само в музикална, но и в модна икона на столетието. Но тя и композитор- уникално явление в женската популярна музика днес. Получава всички най-големи награди в музикалния бизнес, включително Оскар за песен във филмовия шедьовър на Питър Джаксън- „Властелинът на пръстените- Завръщането на краля“.Тя е и първата жена избрана за член на Британската академия на авторите на песни, композитори и автори.

Друга жена е обявена за „Жива легенда“ от най-голямата библиотека в света- тази на Конгреса на САЩ. Името й е Anni Leibovitz /Ани Лейбовиц/1949/ и е американски фотограф. Паметна става фотографията й на прочутия Бийтълс Джон Ленън и съпругата му Йоко Оно само пет часа преди убийството на Ленън. А иначе, тя е любимият фотограф на най-влиятелните модни списания, но и на най- известните личности. Нейната портретна фотография покрива изискванията на изключителното майсторство и истинското изкуство. Става първата жена със самостоятелна изложба в Националната портретна галерия на Вашингтон- столицата на САЩ. Харизматична и като личност тя има за дългогодишна партньорка в живота до смъртта й Сюзан Зонтаг /1933-2004/- писателка, философ и политически активист, наречена „една от най-влиятелните критички на своето поколение“

Канадецът Bryan Adams /Брайън Адамс/1959/ е може би най- известния музикант, певец, автор на песни и композитор на Канада през 20 век. Легендарните му хитове – “Everything I do  I do it for you”/1991/, “All for love”/1993/ и “Have you ever really loved a woman”/1995/ са признати за модерни музикални класики. Те са съществена част от успеха на филмовите хитове, за които са създадени- „Робин Худ- принцът на крадците“, „Тримата мускетари“ и „Дон Хуан де Марко“. Песента към  филма „Тримата мускетари“ по музика на Адамс се изпълнява от него и легендарните Стинг и Род Стюарт.Наградите му са неизброими- включително звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Но Адамс е и изключителен фотограф. Снима за най-големите модни списания- има дори три престижни награди по фотография от Германия. А имената на личностите, които се доверяват на апарата му говорят сами по себе си- Шер, Джулиан Мур, Дженифър Анистън, великия режисьор Вим Вендерс, топ моделите Линда Еванзжелиста, Надя Ауерман, премиерът на Канада Джъстин Трюдо, дори…покойната английска кралица ЕлизабетII. Прави корици за албуми на Ани Ленъкс /виж по-горе/, Ейми Уайнхаус, Анастейша. Връх в кариерата му на фотограф е прочутият календар на Пирели през 2022 год.

Каква благословия е да уловиш, съхраниш и развиеш своя образ на творец!

  Георги Караджов

Човешката мисъл е резултат на един от най-мистериозните процеси в човешкото съзнание. Често го наричаме мисловен. Независимо от сериозния напредък в науките за живота и в генетиката, разшифроването му все още не е постигнато. Разнообразният интелектуален подход към създаването на някои от най- великите постижения на човешкото въображение и интелект, може да хвърли светлина върху тази енигма на човешкото съзнание…

Определят архитектурата като „вкаменена мисъл“. Едва ли има по убедително доказателство за тази теза от творенията, на великия френски архитект Франсуа

Мансарди /Froncois Mansart/1598-1666/.Определен е за „най-големия френски архитект на 17 век“. Творбите му блестят с финес, изтънченост и елегантност. Точно, той е първомайсторът на класицизма в архитектурата- стил, който измества барока, като водещо до тогава направление в изкуството. Създава тъй наречения- „мансарден покрив“, който дава допълнително обитаемо пространство под покривната конструкция, наречено мансарда.

Но може би най-завършеното творение, в което той „участва“ е неговият племенник- Жюл Ардуен Мансар /Jules Hardouin Mansart/1646-1708/. В историята на архитектурата остава, като архитекта на краля-слънце Луи XIV. Проектира и осъществява два от най-бляскавите площада на Париж- Площад на победите /1684-1690/ и Площад Вандом /1690/. Създава Големия Трианон  на двореца във Версайл. С него класицизма в архитектурата достига своя връх с правилните пропорции, елегантни орнаменти и включване на архитектурни елементи от целия познат тогава свят. Сформира първият архитектурен екип в съвременен смисъл, в който се обединяват усилията на архитекти, интериорни дизайнери и дизайнери на предмети. В него присъстват великия Шарл Ле Брюн и Робер де Кот, който го наследява на поста кралски архитект на Луи XIV.По примера на Версайл се създават най- красивите дворци на 18 и 19 век.

Когато идеята за учените-енциклопедисти от 16 и 17 век е почти забравена през 19 век блясва сър  /John Herschel/1792-1871/.Синът на великия астроном сър Уйлям Хершел излиза от сянката на баща си. Въвежда Юлианския календар в астрономията. Дава името на 7- те спътника на Сатурн и 4- те спътника на Уран. Има фундаментален принос в създаването на фотографията. Въвежда чертежът-процес на контактен печат върху светлочувствителни листове, който позволява производството на неограничен брой копия. Математически обосновава и развива астрономическите постижения на баща си.В неговата „Предварителна беседа“/1831/ утвърждава индуктивния подход към научния експеримент и създаването на научни теории. Това произведение е вдъхновението на Чарлз Роберт Дарвин за създаването на епохалния му труд – „Произход на видовете“ и  на еволюционната теория.

Ето три от най-ползотворните „мисловни процеси“ в интелектуалната история на човечеството. Които би трябвало да се изучават от науките за съзнанието.

  Георги Караджов    

Един от основните въпроси на науката за съзнанието е този за границите на човешките възприятия и възможности. Често дори си задаваме въпроса, дали те изобщо имат такива или просто все още не сме способни за овладеем съзнанието си. Един от способите, които опитваме в това направление е разширяване на нашия кръгозор, чрез излизане от зоната ни на комфорт. Какво ли се крие там, отвъд хоризонта на нашите настоящи мисловни граници…

Giovanni Piranesi /Джовани Пиранези/1720-1778/ е италиански археолог, архитект и художник- прочут с офортите си на Рим. Но Рим в творбите на Пиранези надхвърля простата илюстрация на забележителните паметници на културата на вечния град. В тях, сякаш материалното културно наследство оживява и ни одухотворява с духа на неговите създатели. Поредицата платна на Пиранези „Затвори“ ни разкрива огромни структури, които не съществуват в реалния свят. Те, като че ли съществуват само в съзнанието на своя автор и приемат там причудливи и невероятни форми. Делото му е продължено от сина му Франческо и дъщеря му Лаура, която придава на тези мисловни творения характерните за романтизма-светлосянка и свободно полаган рисунък.

Движението на мисълта е безпределно и в края на 19 век в Холандия /днес

Нидерландия/ се ражда Мориц Ешер /1898-1972/.Холандският графичен художник изпреварва толкова времето си, че го признават едва в края на живота му. Неговите дърворезби, литографии и мецотинти /форма на дълбок печат чрез награпяване на метална повърхност/ поразяват и объркват съвременниците му. Той изследва в тях невъзможните за съществуване предмети, безкрайността, симетрията, хиперболичната геометрия, теселацията- подреждане на геометрични форми на повърхности. Изкуството му е истински мост между точните науки , живописта и графиката. Не случайно големия изследовател на изкуството Дъглас Хофщатер включва Ешер, наред с великия математик и логик2 Курт Гьодел и гениалния композитор Йохан Себастиан Бах в своя магнум-опус „Гьодел,Ешер,Бах“.Трудът му носи наградата „Пулицър“.

Може би е дошло времето точните науки да „разчетат“ на своя език прозренията на фамилията Пиранези и Мориц Ешер за функционирането и творческия потенциал на човешкото съзнание. Тогава те биха могли да се превърнат в науките на „утрешния ден“.

  Георги Караджов   

Семейната среда играе огромна роля във формирането на човешкия характер .Независимо от това, много рядко в света на изкуството и културата се срещат близки роднини- бащи, братя, сестри, които да имат ярки и сериозни творчески постижения. Но има и изключения, които сякаш ни доказват мистериозната и необяснима същност на творческия процес. Барокът в изкуството разкрива едни от най- забележителните постижения на човешкия гений. А в неговата основа са двама…  братя 

. Карачи /Annibale Carracci/3.11.1560-1609/ e най-влиятелният художник на своето време. Той, а не великия Караваджо е признат от съвременниците за наследник на традициите на Рафаел и Микеланджело. Възхваляват, го че връща монументалността и динамизма в живописта. Дава началото на най-влиятелното направление на барока в изкуството.

Брат му Агостино Карачи /1557-1602/ е обявен за най- великия гравьор на своята епоха. Копира творби на Тинторето,  Веронезе, Кореджо…Сам създава шедьоври на живописта и гравюрата. Заедно с брат си и братовчед си Людовико създават Академия на прогресивните в родната им Болоня. Едно от най- почитаните учебни заведения на 16 и 17 век. Там обучават цяла плеяда творци на изкуството да „рисуваш директно от живота“ в противовес на господстващия по това време интелектуален стил „маниеризъм“.

Прескачаме векове и се приземяваме в Солун /тогава в Османската империя/,където се раждат братята  Атанас /1904-1978/ и Любомир /1902-2002/ Далчеви. Първият става най-големия български преводач на 20 век. Превежда от френски, испански, италиански, немски, руски…Между забележителните му творения, като преводач са- „Бунтът на масите“ на Ортега и Гасет и „Червено и черно“ на Стендал. Поезията му бележи епоха в развитието на българското поетично изкуство. Специалистите го наричат „таен“ родител на много български поети.

Братът Любомир е световно известен скулптор. Между творбите му в България е паметникът на Йордан Йовков в Добрич и Орфей в Златни пясъци. Той е авторът на комплекса от композиции „Братска могила“в Пловдив. 1979 год. емигрира със семейството си в САЩ, където прави паметник на американския журналист Макгахан в Лексингтън. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс „Кристалната катедрала“ в Гардън Гроув до Дисниленд и Юнивърсъл пикчърс на юг от Лос Анжелис.

Да, братята имат значение!!!

Георги Караджов

Едно от най-забележителните природни явления на земята е северното сияние. То поразява сетивата, пленява въображението, пренася ни в непознати светове. Хората, родени под него, носят неповторимия чар и магия на Севера…

Норвежецът    Хенрих  Ибсен /1828-1906/ може да бъде наречен „Бардът на северния човек“. Най-изпълняваният драматург след Уйлям Шекспир преминава от сюрреализма на първата си пиеса към реалистичния театър. Класическите му пиеси го превръщат в „Баща на реалистичния театър“ и най-голям драматург на 19 век.По-малко известен факт е че той признава за своя шедьовър една от по-малко известните му пиеси- „Император и Галилеянец“ за император Юлиан Отстъпник. Същият, който прави неуспешен опит да върне езическата религия в Римската империя, на мястото на триумфиращото християнство. Може би, защото самия Ибсен в творчеството си разбива всички клишета и табута, които владеят хората и човешките общества. Пиесите му предизвикват скандали с излизането си и не остават никой зрител безучастен. Три пъти номиниран за Нобелова награда по литература, той така и не я получава.

Събратът му по перо шведа Аугуст Стриндберг /1849-1912/ изследва всички театрални форми- натуралистична трагедия, монодрама, исторически пиеси, театрален експресионизъм и сюрреализъм. Наречен „Баща на модерната шведска литература“, той развива постиженията на Ибсен, като съзнателно разрушава структурата и сюжета на театралната пиеса  .В творбите му изчезват конвенционалното време и място, а на тяхно място в центъра на драматургичното действие се поставя вътрешния свят на неговите герои. Те се разделят, удвояват, мултиплицират…Едно неповторимо разкриване на вътрешното богатството на отделната човешка личност. Като последовател

на великия философ и мистик Емануел Сведенборг, нарича себе си- „Зола на окултното“.

Музиката  на Северното сияние е сътворена от финландеца

Ян Сибелиус /1865-1957/. 7- те му симфонии са връх в симфоничното изкуство на 20 век. Творбите изиграват огромна роля в оформянето на финландската идентичност.. Те имат ключова роля във формирането на националното самосъзнание на финландците и за извоюването на независимостта на Финландия, която е била в пределите на Руската империя. Сибелиус намира източниците си на вдъхновение в природата, нордическата митология, финския национален епос „Калевала“. Последните му 30 години преминават в мълчание- „Мълчанието на Ярвенпаа“ /родното му място/ .Може би, за да наблюдава на спокойствие Северното сияние…

Георги Караджов

Понякога, големите фамилии със своята история най-точно и вярно отразяват големите събития, и тяхното отражение в човешкото битие. Може би е време безпристрастно и максимално, обективно да подходим дори, и към най-противоречивите личности в българската история.

Българският писател, художник и академик Николай Райнов /1889-1954/ е син на видния деец на националното освобождение Иван Райнов. Участва в Балканската и Първата световна война. Първата му книга „Богомилски легенди“/1912/ е наречена „събитие“ от големия писател Антон Страшимиров. Превежда „Тъй рече Заратурстра“ на Фридрих Ницше.1922-27 е библиотекар в Народна библиотека-Пловдив и е командирован за 2 години в Париж. Създава българската асоциация „Рьорих“/1930/ и е отлъчен от Българската православна църква за романа си „Между пустинята и живота“ за Исус Христос. Става член на БКП /1944/ въпреки, че по думите му е искал да стане монах. Нарича голямата Фани Попова-Мутафова- „бездарна писателка“ като свидетел по времето на народния съд. Избран е за академик на БАН /1945/ при новата комунистическа власт.

Пред Народния съд признава, че „позорна“ статия срещу виден български интелектуалец набеден за „буржоазен агент“ е написана не от него, а от сина му Богомил Райнов/1919-2007/. Богомил става член на БКП и главен редактор на вестник „Стършел“/1953-60/.Громи от социалистически позиции много български интелектуалци. Поетесата Невена Стефанова го нарича- „талантлив угодник“. Признат за един от най-големите български писатели на 20 век Издига се до член на ЦК на БКП/1974/. Дистанцира се по идейни съображения от баща си Николай Райнов. Заедно със Светлин Русев прави подбор и закупува някои от най-забележителните произведения на Националната художествена галерия за чуждестранно изкуство.

Не поддържа връзки с брат си Боян Райнов /1921-2005/ голям български скулптор и художник обявен за „невъзвръщенец“ от народната власт в България. Живее във Франция. Прочува се с илюстрации към книгата на великия поет Пол Елюар –„Красавиците и зверовете“ с предговор на прочутия Жан Кокто.1951 година, жена му и дъщеря му се връщат в България, но през 1954 година властта не им позволява да се върнат във Франция-чак до 1978 година. По случай 60 годишния му юбилей през 1982 година. във Франция е издадена пощенска марка с произведението му „Семейството“. Скулптурите му „Приятелството между хората“ и „Градът“ са поставени на площади в предградия на Париж. Не прави изложба в България.

Това е част от историята на България през 20 век.

Георги Караджов

Река Дунав е една от най-важните икономически артерии на Европа. Същевременно пресича два от най-красивите града на света – Виена и Будапеща. Но по нея не се движат само стоки и услуги, а идеи, иновации, култура…Защото Дунав е и един от интелектуалните стожери на европейското мислене и съзидание.

На Дунав във Виена расте ,живее и твори Стефан Цвайг /1881-1942/. Кой не е чувал за него? Австрийски романист, драматург, журналист, биограф, интелектуалец. Истински европеец по дух и съдба. На него дължим шедьоври на биографичния жанр, като- „Магелан“, „Еразъм“, „Фуше“…Изключителните му есета за историята, политиката, културата на Европа възпитават цели поколения истински европейци. Романите и разказите му се превеждат в цял свят и до днес. Самия той се самоубива заедно със съпругата си потресен от Втората световна война и разрушаването на света, такъв какъвто би искал да бъде.

Пак тук- в сърцето на Австрия твори австрийката  Йелинек /1946/.Наред с Петер Хандке и Бото Щраус е призната за най-важния жив драматург на немски език. С изключителен усет за музиката и съвършено познаване на немския език, Йелинек рисува абсурдите на съвременното общество и тяхната покваряваща сила. Самият й произход е изтъкан от противоречия- майката принадлежи на висшата буржоазия, а баща й е социалист от работническата класа.

Поразява Нобеловия комитет по литература, който й връчва Нобеловата награда по литература /2004/.

Спускаме се надолу по течението на Дунава, за да достигнем може би най-европейския от българските градове- Русе. Тук се ражда единствения нобелов лауреат с български корени – Елиас Канети /1905-1994/. Семейството му напуска Русе в посока- Манчестър /Англия/, за да се установи след смъртта на баща му във Виена. Шедьовърът му „Заслеплението“ изпреварва с десетилетия развитието на световната литература. В него по неподражаем начин показва самоунищожението на един голям ум. Героят му дотолкова се отдава на научните си занимания, че забравя за съществуването на заобикалящия свят и дори на хората около него. Не по-малко значение има и неговата нехудожествена литература. В епохалното си произведение „Маси и власт“ показва как човешката тълпа може да превърне дори най- интелигентния и независим човек в свой ням придатък. Присъждането му на Нобеловата награда по литература /1981/ не изненадва никого.

И така, когато се спускаме с кораб по течението на вечния Дунав нека усетим духовната енергия, която е бликала по неговите брегове.

 Георги Караджов

Балканите са едно от най-мистичните места на нашата планета.Славата им е твърде противоречива. Възхваляват ги, като люлка на най-старите цивилизации, но и ги наричат „барутния погреб“ на Европа. Такива са и жителите на балканските страни- не остават никого безразличен. Балканските интелектуалци не правят изключение…

Румънецът Мирча Елиаде /1907-1986/ владее пет езика- румънски, френски, немски, италиански и английски и може да чете на три други- иврит, персийски, санскрит. Завършва Университета в Калкута /Индия/ но този в Чикаго /САЩ/ създава специално за него катедра за изучаване на религиите.  Ето защо, той е бащата на науката за религиозната преживяване през 20 век. Показва, че проявленията на сакралното /свещеното/ в религиозните култове и церемонии разделят човешкия опит на реалността в две пространства и времена- свещено и светско. Според него , митовете и ритуалите са  действена част от човешкото съзнание.

От високите сфери на духовното се спускаме в етническото и верско разнообразие на Балканския полуостров. И тук се откроява летописеца на балканската душа- босненеца Иво Андрич /1892-1975/. Той е първият балканец носител на Нобелова награда по литература /1961/- „за епическата сила, с която проследява историята и описва съдбите на хората  от родната му Босна“. Преборва се за нея с големите Джордж Толкийн /“Властелинът на пръстените“/, Роберт Фрост, Джон Стайнбек… По-малко известно е, че написва шедьоврите си „Мостът на Дрина“ и „Травнишка хроника“ в самоизолация в окупирания от германците Белград. Знаменитият Емир Кустурица  създава етнически град на неговото име в Източна Босна в негова чест.

Мирослав Кърлежа /1893-1981/ е признат за най-големия хърватски писател на 20 век. Поетичният му език обединява по неповторим начин мощната визия и сарказма .Автор е на многобройни есета по  история на изкуството, политика, литература, философия, военна стратегия…Признат за един от най- големите полемисти на 20- то столетие, той е близък приятел на…Йосип Броз Тито. Отхвърля социалистическия реализъм. Речта му пред Конгреса на югославските писатели /1952/ след скъсването на отношенията между Тито и Сталин, осигурява период на необичайно голяма свобода в югославската литература, непозната за другите социалистически държави.

Ето някои от интелектуалните колоси в „барутния погреб“ на Европа.

  Георги Караджов