Срещи с доброто и любовта

КНИГА РАЗМИСЪЛ

ПРЕДИСЛОВ

 Една книга, изпълнена с много истини. От нея, можем да се научим и да станем  човек, с ново съзнание.

 Обичам те, човеко мой. Обичам  доброто в теб!

 Бъди истински и добър!

 Обичай любовта с всичките си измерения!

Обичай всички хора по света!

Добро, Истина и Чистота- трите лъча Светлина, които дават Правда,.  която огрява душите. Светлина, която изчиства  телата от всички отрови.

   Човеко, когато прочетеш тази книга спри и се замисли! Любовта и Доброто са най- истинските неща в Живота.

От автора

   Време е да надникнем в най- скритото кътче на нашата душа, която е изпълнена с много противоречие.. Дали ще успеем да се преборим с пороците, които преобладават в нас?

   В миг на прозрение нека си спомним думите на великите пророци, които възвестиха идването на Христа. Кой е Той? Великият вожд на човечеството. Духът на Истината и Чистотата. Синът Божий, който се жертва заради нас- грешните.

   Замислям се върху думите на Евтидом в разговора си със Сократ: “Доколкото разбирам, Сократе, искаш да речеш, че човек робувал на телесните удоволствия, никак не му подхожда добродетел.

   Сократ отговаря:“ Та какво отличава Евтидоме не въздържания човек, от някакво лишено от разум животно? Който не се стреми към най- доброто, по всевъзможен начин търси най- приятното, каквото го отличава от най- тъпоглавия добитък. Единствено въздържаните са способни да виждат най- доброто в нещата и спорейки относно същността им на думи, и дела, да предпочитат благородното и отбягват споровете. По този начин можете да достигнете до добродетел и благополучие в споровете.„

   Според Сократ, диалектиката“ произлиза от събиране на желаещи заедно да разговарят относно същността  на нещата. Затова са необходими  твърде голямо вътрешно предразположение и подготовка. Имено така се създават  истински благородни хора, способни и в управлението и в диалектиката, която произлиза от гръцката дума  dialektke„ -  разговарям. Това е умението да се търси истината  чрез задаване  на въпроси и разкриване на противоречията в съждения  в противника.

   Изведнъж, чувам гласа на Учителя Христо: „Обичай и люби естествено, защото Божият закон гласи „не желай неща от ближния, за да ти бъде дадено напред!“  Каква истина се крие в думите! Простичко,  но с богато съдържание. Благодаря ти, Учителя. Ще я помня до живот!

   Не напразно се казва в притча 10 и 11 в Библията: „ Който крие омраза, има лъжлива уста. Омразата повдига раздора, а любовта покрива всеки грях.“

Понасям се през вековете, във времето на Давид. Защо той не убива своя враг Саул, като му стори някакво зло. Трогнат от тази негова проява, после Саул му казва:

-Ти си по- прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвърнах със зло. Ти помогна това днес, като постъпи с мен милостиво. Когато Господ ме предаде в ръцете ти, ти не  ме уби. Кой след като намери врага си ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро това, което ти ми стори днес!

   На напразно Соломон препоръчва: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб!Ако е жаден, напои го с вода!“

   Навън слънцето разпръсква лъчи и огрява стаята ми с омайна   светлина. Появява се лилава мъглица и ме пренася в царството на нещата. Там е красиво. Огромна зала с млечна светлина.  Появява се дъгата. Размислям се върху краските ù.  Бяла – духовни знания, червена – пламък, който разпръсква огнена струя – струята на желанието, зелена, която кара човек към работоспособност, синя – мъдростта на вековете, жълта – Божествена Любов, оранжева – човекът, който люби до безкрая и лилаво-розова – необятната Космическа Любов.

   Една лилава светлинка проблясва сред мъглицата и каца на   рамото ми. Проговоря с човешки глас:

- Аз идвам от безкрайното звездно небе. Изпраща ме Голямата Божествена Светлина да ти кажа, че Любовта е искра. Тя е стремеж към възвишеното. Обичта е основната ù частица.

- Искам да те попитам, моя  мила приятелко – прекъсвам я аз. Въпросът е малко материален. Но ние живеем в материята на земята и трябва да сме наясно с нещата. Кое е основното правило в обичта?

- За да се обичат двама човека, не трябва да са непрекъснато заедно, защото става свикване. Свикването се превръща в навик, а навикът вече не е Любов. Раздялата е най-сигурното средство за изпитание на чувствата. Това е свише и то е духовното.

- Излиза – продължавам аз, че двама човека, колкото повече се обичат, те все повече се раздалечават, за да може отново да се съберат с върховна сила.

- Разбира се. Това е екстазно чувство на щастие. Силата на Любовта е в изпитанието, което е нейната мерна единица. Както обичаме да казваме: “не говори много за любовта, по-добре действай! Тук думите са излишни! Обичай и доказвай!” Така ли е?

- Вие, човешките форми в Любовта, задоволявате животинския си нагон. Трябва да се сливате всецяло с обичния човек!

- Това според мен е щастие – прекъсвам я аз.

- Да, истинската Любов, те кара да се чувстваш пълноценен човек, който винаги има криле и умее да лети трансцедентално.

- А какво значи трансцедентално?

-Това е чрез силата на мисълта. Понякога се нарича мисловно, или ментално.

- Обичай, за да те обичат! Доказвай, за да ти доказват! Мисля, че човешката Любов не е най-силната. Би ли ми казала и за другите видове Любов?

- Една от тях – започна Светлината, е християнската любов към ближния. Ето защо трябва да изучавате учението на Исус Христос, за да познавате тази Любов! Тя включва всички добродетели, като милосърдие, всеотдайност, саможертва, състрадание, уважение, търпение, любов към Бога.

    Мисля си :“Заради нея, Христос беше разпнат на кръста. Той изкупи греховете на земята с търпение и саможертва, която го възкреси во веки. С постъпките си показа, че е Божий Син и всеки, който тръгне по Божия път, ще живее вечно.

   Както казва Григорий Богослов – продължавам аз. “С любовта става едно от трите: тя, или пребивавайки в сърцето е постоянна, или разколебавайки се  се възстановява, или отдалечавайки се, се възвръща. Тя прилича на растенията, които ако насила бъдат прегънати с ръка и сетне останат на свобода, пак се изправят и идват в предишното си положение.С това, те проявяват присъщото  си свойство – чрез насилие могат да бъдат прегънати, но не и поправяни.”

- Тази любов е саможертвата – чувам гласа на Светлината. Тя не спира пред никакви препятствия. Превъзмогва всички затруднения за постигане на възвишените си цели. Пренася всяка жертва.

- Затова ли, апостол Павел бил отлъчен от Христа, ако тази най- голяма саможертва би била да послужи за спасение на братята му, сънародници по плът?-питам аз.

- И Блажени Августин изживя страшни мъки- прекъсва ме тя – за спасение на братята си. Неговата съвест не му даваше покой при мисълта, че той може да се спаси, без да е постигнал спасение на братята си.

- Наистина, в една от своите проповеди, той заявява:“ Братя мои, не искам да се спася без вас – продължавам аз.

   За момент си спомням думите на Йоан Златоуст: “Такъв е законът на Любовта. Обичащите считат щастието за себе си, когато страдат за обичаните.”

   Думите на Светлината ме извеждат от мисълта.

- Хората трябва да помнят правилото: ” Обичай ближния си повече, отколкото собствената си душа!”

- Съгласна съм с това- прекъсвам я аз. – Но времената станаха други. Хората се увълчиха. Човек за човека стана враг. Изчезнаха добродетелите и какво остана от законите и проповедите? Хората се отчуждиха един от друг. Затвориха се в себе си. Любовта изчезна от земята.

- Тя, Любовта не е изчезнала, ама вие я забравихте.  Затворихте я с хиляди катинари в сърцата си и й забранихте да се покаже.  Стои, тя в тъмницата и гние ли гние.  Отключете я и тогава ще видите какво ще стане!

- Така е. Забравихме всичко мило и скъпо, приятелко. Забравихме майките и бащите си, братята и сестрите си. Изчезна малката палавница от сърцата ни. Забравихме да се усмихваме и да се чувстваме щастливи. Забравихме да погледнем болния си съсед и да му кажем една мила дума. Забравихме да помогнем на падналия на земята, който се е наранил и тече кръв от раната му. Да обършем сълзите на плачещата жена, която не може да нахрани детето си. Това ли остана от нашата християнска любов? Луташ се и все търсиш нещо, което никога няма да намериш. Къде е тя, Любовта? Дали наистина съществува? С какво може да се измери? Явно само с левове и валута- така смяташ ти. Тя е някаква мистична принцеса от приказките, която  някога няма да се измерва с пари?Това е  нашата истинска Любов. Това е Любовта на цялата Вселена. Любовта на всички хора по света.Тя няма измерение и никога не я купувайте!

   За миг всичко притихва. Малката лилава Светлина подскача по клавишите и се стопява. След себе си оставя приятно ухание на нещо пролетно. Лек шум на отваряща се книга привлича слуха ми  Затварям очи и се концентрирам. На фона на бяла светлина виждам отворена книга.  В дясната й страна  се вижда запален  железен светилник, а в ляво с едри букви беше написано „ПРОБУЖДАНЕ“. Отворих мислено и прочетох първия ред. Там беше изваяно със златни букви- „СИЯНИЕ“. Замислих се върху думата. Един вътрешен глас ми каза““ Та това е името на вестника, който издаваше в миналото.  Сияние ще се разпръсне по цялата земя. Знанията, които бяхме заложили в нето, а има и още нещо… Помниш ли?

-Разбира се- отговарям аз. В него е заложена Божествената енергия. Вестникът беше Светлина в мрака, а сега Светлина по земята. С- значи Светлина, И- Истина, Я- Яснота, Н-Нравственост, И- Искреност,  Е- Единение.

   – А какво означава Железният светилник и „ПРОБУЖДАНЕ“

   Наново чувам глас:

-Железният светилник значи, Светлина в мрака. Светлината е новите знания, а мрака са хората,които нямат тези знания. Мракът е незнаещата душа.“ПРОБУАДАНЕ“ значи, че вече настана времето, в което хората да се пробудят и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване. Да станат по- добри, по- леки и по- ефирни. Когато разберат тази истина, светът ще се промени. Тогава Любовта ще възтържествува по земята Не тази- плътската, а Божествената. В нея съществува доброжелателство, учтивост, любезност,нежност,приветливост, ласкавост, искреност и правдивост.

   Знам,че блаженството е най- достойното. За него Ефрем Сирин казва:“Блажен е онзи, който е съгласувал живота си с истината и не се отдава на никакви лъжи. Блажен, трикратно блажен е онзи,който  е станал творител на истината, защото Бог е истинен и лъжи у Него няма. Кой няма да смята за блажен човека, който спазва Истината? Който пребъдва в Истината, той действително всякога е угоден на Бога, полезен и на всички човеци, прекрасен е и  в обществото и изправен във всяка работа. Правдивият човек не угодничи    на хората, не съди неправдиво другите, не си преписва достойнство и чест, не презира   бедните и нуждаещите се. В отговорите си не е лукав, в размислите си е правдив, в работата си е ревностен , в обществото почтен. Не познава коварство, не обича лицемерието, украсява се с всяко добро дело и се ръководи само от добродетелта. Следователно, блажен и онзи човек, който служи на Истината.

    Като проява  на Обичта, неразривна част от Любовта,са Искреността и Правдата. Те вървят ръка за ръка и са в съгласие,  и  хармония с благоразумието., мъдростта, предвидливостта,  и предпазливостта- продължава мисълта ми Светлината,

   Спомням се за голямата любов на учениците към Христа. Заради него, те жертваха дом и семейство и тръгнаха след своя любим Учител, като му отвърнаха с обич и вярност.За заслугата си към Него  получиха голяма награда- дарбата да лекуват болни души и да правя чудеса, които правеше Учителя.

   На тавана на стаята се появи ярка светлина,която излъчва сияние.Лилавата светлинка се присъединява до нея. Двете се сливат и сиянието  се превръща в бяло- лилаво. Чувствам силни вибрации. Облечен в червена мантия със синя лента през челото, Исус  излъчваше ярка светлина. Явно, идваше при мен,за  да потуши  огъня,който бушуваше в гърдите ми.

    Напоследък ми  се струпаха толкова много страдания  Щастлива съм,че ги имам.Благодаря на Бога, защото се отвориха очите ми.   Дадоха ми възможността да   преосмисля своите действия, мисли и чувства. Направиха ме да стана по- силна, защото след смъртта  на съпруга ми Георги останах съвсем сама, изключвам дъщеря си и двамата си внука- Йордан и Георги.  Сега за тях бях баща и майка. Научих се да се боря с най- големите трудности и да се справям с тях.  Затова станах примирена и спокойна.  Научих се още по-силно да обичам Истината за  да давам голямата си любов на Бога.Той обединява в себе си- братство и любов в галактиките. Брат, на който трябва да даваме истинската си любов и обич, която трябваше да бъде силна и истинска. Галактика е пространството, в което живеят всички планети, в които се реят човешките души  Един необятен простор, изпълнен с красота и живот.

   Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях, тя  гради своята Карма и така живее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: “Заслужава ли да се живее! И заради какво страдам?“ Мисля, мисля и не мога да  измисля нищо. Продължава да живее по старому и не се замисля, че тези страдания идват от греховната ù душа.  Греши, греши и в един момент започва да страда и боледува. Тогава, пред смъртния си одър започва да се размисля. Но вече не е ли малко късничко? Досега не беше потърсила справедливия Бог. Не беше помислила да живее по-разумно. И започва да се моли. Сега вече проумява, че Той съществува и си казва: “Защо не го направих преди това? Защо трябваше да страдам, като можех да живея и да давам на близките си Любов!”

   Бог ти даде да живееш на тази земя. Да се радваш на нейната красота. Да чуваш всеки ден песента на славеите. Шепота на дърветата. Полъха на вятъра. Смеха на децата. И слънцето, което те приветства отгоре. Но ти не виждаше тази красота. Мислеше само за своето лично удоволствие. Вървиш като омагьосана, без да виждаш около себе си. Не се замисляш върху същността на Живота. Той ти беше даден, за да му се радваш. Но, ти не проумя това. Сама си предизвикваше страданията и утежняваше Живота си. А отгоре на всичко си казваше: “Колко е лош, този Живот?”

   Животът не е лош, а ти, осъдена Душа, го правиш такъв. Не сметна за необходимо да му се радваш, защото Бог беше ти го дарил. Веднъж не помисли за Бога. Трупаше, трупаше и вече нямаше място къде да трупаш. Реши, че всичко, което беше съградила, да го разрушиш, защото повече не можеше да градиш. Не се ли замисли, че това, което трябваше да трупаш са знанията, които са пътят към усъвършенстването? Трябва да съградиш един уютен дом, в който да цари хармония, а ти реши, че хаосът е това, което трябва да цари в него! Домът, това е твоята Душа. Защо беше станала така неспокойна? Защо всичко вече ти е безразлично? Не се замисли, нали? Отговорът беше лесен: “Ти беше забравила Любовта към близките и далечните.  И в семейство ти цареше хаос, а Любовта беше изчезнала. И сега не се замисли, защо? Защото Бог изчезна от душата ти. А Бог е Любов. И тази Любов трябваше да търсиш, за да я намериш! Тогава щеше да цари спокойствие и нямаше да се луташ безцелно. Не се запита какво ли е това? Та това е Любовта към Бога, а тя е любовта към всички хора и цялата Природа. Колко малко е нужно на Душата! Една малка капчица в целия океан на Живота. Но и тази капчица беше пресъхнала. Затова беше необходимо едно сърце, което да излъчи много Любов и да обгърне цялата Вселена.

   Спомням си думите на Свети Йоан в глава 15, страница 12:13 от Библията. Това е моята заповед: “Да любите един другиго, както аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.”

   Учителят Исус беше оставил това послание на човеците. Любовта и взаимопомощта, братството и равенството. “Дай, за да ти бъде дадено!”- така рече Исус. А аз казвам: “Никога не изоставяй ближния си! Помагай му с каквото можеш и според твоите възможности! Не надвишавай себе си! Не давай лъжливи обещания, защото идва разочарованието! От разочарованието идва и недоверието към теб. В  този интензивен свят, лъжливите обещания са наше ежедневие. И ето ти още една негативна частица в големия хаос. И се питаме пак: “Защо е така?” А не си помислихме преди това: “Какво правим? Защо излъга и даде лъжливи обещания?” И ще кажем: “Грешка на младостта.” Тук пък ще цитирам Йоан, глава 21, страница 18: “Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасяваше и ходеше където си щеше: а когато остарееш, ще простреш ръцете си, друг ще те опаши и поведе, където не щеш.”.

   Истината е да се осъзнаем, докато сме още млади и не е станало много късно. Защото, както казах по-горе, чрез своите деяния, ние градим своята Карма, а много е тежко, ако сме натрупали много грешни деяния и идва време, когато трябва да изкупуваме всички тия грешки. И тогава се запитваме: “Защо толкоз много страдаме?” Времената били тежки. Упрекваме другите, че лъжат, мамят и крадат, а не се замисляме, че и ние правим същото. Винаги другите са пред нас, т.е. те са в нашата уста. Какво се иска? Да вървим по нашия си път и да не влизаме в пътя на другите.

   Какво казва Джордано Бруно? “Трябва да търсим Бога не в човешките дребнавости и унижения, но в ненакърнимите природни закони. В блясъка на слънцето, в образа на нещата, в истинския образ на най-висшия, както стават очевидни във вида на безбройните живи същества, които светят в безкрайността на неизми неизмеримото небе и живеят, чувстват,  и възкликват към най-добрия, и най-Великия.”

   Вярата е една от най-силните енергии във Вселената. Ако се научим да я овладеем, няма да има по- силни от нас. Тя е ключът, с който ще отворим вратата, за да тръгнем уверено напред по трънливия път на Живота. Защо трънлив ли? Защото ни се предлагат различни изпитания. И ако нашата вяра не е достатъчна, тръните ще ни бодат и ще изпитваме болка. Тялото ни ще се наранява. От раните ни ще тече кръв и не ще можем да се излекуваме. Тръните, това са бедствените състояния, в които изпадаме. Ако нямаме достатъчно вяра и сила, ние никога няма да можем да се справим с тях. И в един момент ще настъпи крах в живота ни.

   С вяра можем да влезем в Божия храм през дванадесетте порти, а това са дванадесетте добродетеля. Божият храм е изграден от скъпоценни камъни, които светят с ярка светлина. Аспис -Любов, сапфир – трудолюбие, халкидон – мъдрост, смарагд – добродетел, сардоникс -състрадание, сардий – истина, хрисолит – храброст, вирил – вяра, топаз – сила, хрисопраз – правда, якинт – красота,  аменист – твърдост (якост)

.  Това са Те – сияйните! Така се наричат в Божественото царство. Дванадесет порти са дванадесет центъра в мозъчната кора, които непрекъснато трябва да развиваме и усъвършенстваме. Двете полукълба са главните инициатори, които преработват нашите знания от минали прераждания – ляво и настояще – дясно. Дясното полукълбо е изключително активно поради това, че води активен живот. Мозъчната ципа непрекъснато вибрира и тя е тази, която приема и предава информация чрез нервен импулс на мозъчните клетки, а те от своя страна я складират  в отделните центрове. От друга страна, информацията по индукция се насочва към съзнанието и то чрез нервен импулс я предава на разума. Той я преработва чрез психически импулс и я превръща в действие, или постъпка. Наред с това, става и обогатяване на душата. При разумен живот, тя е със спектъра на слънцето (нейната аура). И обратното, според постъпките в тъмни нюанси   е аурата. Но тъй като постъпките ни се редуват на положителни и отрицателни, аурата е с различни нюанси. Тя може да просветлее според нашето желание. И то също е психически импулс. Има го и го няма. В даденото направление, значи душата се обогатява непрекъснато. Основният момент са постъпките на дадената същност. Следва, че трябва да бдим зорко за нашите постъпки! Защото мисълта е енергия, която вибрира с определена честота и се разсейва в пространството, а постъпките и действията оставят печат.

   На тавана на стаята ми се появи ярка светлина, която излъчва сияние. Лилавата светлинка се приближава до нея и двете се сливат. Сиянието се превръща в бяло- лилаво. Чувствам силни вибрации. Усещам силно присъствие. Затварям очи и се концентрирам. Облечен с червена мантия, със синя лента през челото, Исус излъчваше ярка светлина. Явно идваше при мен, за да възпламени огъня, който бушуваше в гърдите ми. Напоследък ми се струпаха толкова много страдания. Щастлива съм, че ги имам. Благодаря на Бога, защото те отвориха очите ми. Дадоха ми възможност да преосмисля своите  действия, мисли и чувства. Направиха ме да стана по-силна, защото след смъртта на съпруга ми Георги останах съвсем  сама. Изключвам дъщеря ми и двамата ми внука Йордан и Георги.   Сега за тях бях баща и майка. Научих се да се боря с най-големите трудности и да се справям с тях. С това станах примирена и спокойна. Научих се още по-силно да обичам истината, за да давам голямата си любов на Бога. А Той обединява в себе си – братство и обич в галактиките. Брат, на който трябва да даваме истинската си любов. Обич, която трябва да бъде силна и истинска. Галактика е понятие за пространството, в което живеят всички планети, което ще рече, човешки същности. Един необятен простор, изпълнен с красота и живот. Да би имал обикновения човек очите на ясновидеца, ще ахне от възхищение от това, което ще види около себе си. Хиляда сфери, слели се с песента на Космическата хармония и създали една оратория на цялата Вселена. А най-отгоре – Божествената спектрална светлина, в чиято аура се къпе безкрайният простор. Небе, небе и много синева. И тук-таме по някой приказен дворец. Това е светът на Божественото. Чин, чин, зън, зън – така пеят сферите. Танцуват приказен танц и в ушите се чува тих шепот: “Съвземи се, човече! Живей, истинно, и давай любовта си на твоите братя и сестри!”

Те пеят за изгряващото слънце, за приказния залез и любовта към всички същества в Природата.Нечий глас ме извежда от унеса. Виждам бяла пътека, която се простира от единия до другия край на стаята. По средата – кръгло, розово тяло, което вибрира с завишена скорост. За миг спира и в него се очертава красиво същество с царска осанка. Започваме телепатичен разговор:

- Аз съм Хебъл Едуин – започва то.

- Никога не съм чувала за теб. Продължавай!

- Млечният път е един от най-големите галактични хоризонти.

- Какво значи според теб хоризонт? – продължавам аз.

- Хоризонт, значи черта, преграда. Тя отделя вашата от небесната. Вие сте много звезди, които се събират в групи или единично, и светите с различна светлина. Така се приобщавате към Млечния път. Той е вашият път в живота, който е без начало и без край. Вие ту сте земни, ту небесни звезди. Това е тайната на звездите. Когато видите, че падне звезда от небето, то значи, че слиза нова звезда на земята и така – без начало и без край. Понякога, сгъстеният въздух прикрива небесните звезди от земята. Те са светещи точки, които представляват душите Ние отгоре ви виждаме по същия начин.

Мракът е незнаещата душа.Пробуждане значи, че вече настава времето, когато хората ще се пробудят и   тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване, за да станат по-добри, по-леки и по-ефирни. Когато разберат тази истина, светът ще се промени. Тогава Любовта ще възтържествува на земята. Не тази- плътската, а Божествената. В нея съществува доброжелателство, учтивост, любезност, вежливост, приветливост, ласкавост, искреност и правдивост. Най-достойното е блаженството. За него Ефрем Сирин казва: “Блажен е онзи, който е съгласувал живота си с истината и не се отдава на никаква лъжа. Блажен, трикратно блажен е онзи, който е станал творител на истината, защото Бог е истинен и лъжа в Него няма. Кой няма да смята за блажен човека, който спазва Истината? Който пребъдва в Истината, той действително всякога е угоден  на Бога. Полезен е на всички човеци, прекрасен е в обществото и изправен във всяка работа. Правдивият човек не угодничи на хората, не съди неправдиво другите. Не си преписва достойнство и чест. Не презира бедните и нуждаещите се. В отговорите си не е лукав, в размислите си е правдив, в работата си е ревностен, в обществото почтен. Не познава коварството, не обича лицемерието, украсява се с всяко добро дело и се ръководи само от добродетелите. Следователно, блажен е онзи човек, който служи на Истината.”

-Като проява на обичта, неразделна част от Любовта, са искреността и правдата. Те вървят ръка за ръка и са в съгласие и хармония с благоразумието, мъдростта, предвидливостта и предпазливостта- продължава мисълта ми Светлината, която се появи  отново.

   Розовото видение спира за миг да вибрира, разстила се и се стопява.Не знам защо в този миг  си спомням за една притча на един от моите ученици, Митко Тодоров. Тя се казва“ „Как Крали Марко си изгубил силата.““ След като видял, че вече няма юнаци, с които да мери силата си, казал, че срещу Бог може да излезе. Чул го Бог и се превърнал в старец, като сложил в една торба шепа пръст.Минал покрай Него Крали Марко и старецът го помолил, да му помогне да вдигне торбата. Крали Марко опитал с върха на копчето, то се счупило. Слязъл от коня и опитал пак.,но не можал.Попитала: „Какво толкова тежко има в торбата, старче? А той отговорил“ „ Човешката мъка и неволи на цялата църна земя.“

   Спомням си думите Йоан в глава 15, страница12:13 от Библията.Цитирам:“Тази е моята заповед: да любите един другиго, както   да ви възлюбих. Никой няма Любов по- голяма от тази, да положи душата си за своите приятели.

   Никой не е така самотен като безбожника. Той тъгува като сирак изгубил брат си.  Тъгува и природата, която за него е грамаден труп, защото в нея не живее Дух, нито я управлява Разум. Безбожникът тъгува докато не се разпадне и стане труп. За този, който живее без Бог е започнало нищото. Всъщност, той живее в ада. Ясно е защо? Щом нищото е всичко, човек не знае защо живее, за какво люби, защо страда. Ето нищото- ад, ужас. Да не вярваш в Бога е нещастие.Да не можеш да вярваш е болезнен недъг.. Да не искаш да вярваш е болезнена смърт

   Знания знания и много знания са ни нужни, за да поддържаме високо нивото си на духовна интелигентност. Както казва Учителят Беинса Дуно: „Знанието е дреха на Любовта. За Любовта, човек се ражда, за Мъдростта се облича, а Истината има  жилище, в което живее.“

   Продължавам да пиша. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус – стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:

- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя се явява като бариера между външния и вътрешния свят и е връзката между Космоса и човека. Само по себе си представлява свят на образи и импулси. Вибрациите са работната ръка, които сътворяват цялостна картина и представа за света. Любовта е обвързващата единица, която сътворява цялата Природа. В крайна сметка, всичко е светлина – веднъж сгъстена, друг път разредена – произнася  Исус.

   Спомням си думите на Учителя Беинса Дуно: „От Любов към Светлина.От светлина към Свобода. От Свобода към Любов. Иди да си изпиеш водата !Ако накараш друг да ти я донесе, това е неразбиране.“

-Трябва да се стараете към разбиране  на нещата-  прочита мисълта ми Христос. А това ще стане, като внимавате в тях. Търсете причината, която ги е създала!Така ще влезете в едно от най- високите светове- Причинният.А той е най- прекият път към Бога.

-Как ще  постигнем висш духовен интелект?- прекъсвам го аз. Знам, че има някакъв секрет, за  да се отвори вратата на знанието.

-Това става чрез самоконтрол и самодисциплина, защото никой не може да ти ги даде. Това е въпрос на желание- продължава Той.

- И аз така смятам. Желанието е наше и ние  разполагаме с всички свои решения и постъпки. Но те имат последствия и трябва много да мислим преди да преминем към изпълнение на нещата.

-Има троичност- продължава Той. Нещо, желание и изпълнение-   . А за творението- вие сами сътворяваме. Ако изпълните правилно горната троичност, тогава всичко ще бъде наред.. Няма да има грешки, а те водят до раздвояване на личността, защото идва съмнението. А дойде ли тя, тогава вече не сте същите. Ставате друга личност.

- Явно, това е тогава, когато не можем да вземем решение на даденото нещо.

- Да, защото ви липсва увереност.А нерешителния човек е като къща  без покрив. Тя тава свърталище на вятъра, бурята и дъжда. Вятърът е следствие на страха, бурята вътрешната борба дали да е така или не и дъжда е нещото, което умива от съмнението.

- Излиза, че ние трябва да имаме непрекъснато любовта в сърцето си   и тогава ще имаме желание  да творим добри неща. Така ще се борим със злото и то ще се преклони  пред нашите добри дела.

-Доброто и злото са свързани във вечен съюз. Заедно излъчват много силна енергия, която изгаря е пречиства телата ви от всички нечисто.

-Благодаря ти Исусе1 Ще се постарая да спазвам този принцип!.

   Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек с такъв нежен глас!  Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя., а тя тегне над нас.Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето.В люлчината си песен, тя  влага цялата си нежност. Само тя е истинна и излъчва много душевна енергия, която обгръща цялата детска вселена.

   Няма я моята майчица добра.Отиде си от земята завинаги през 1996 година.Година и половина по-късно, си отиде и моят обичан съпруг- Георги. Може би е близо до нея!

   Изчезна ласката, изчезна нежността. Остана само лицемерието и алчните погледи. Остана любовта само към най- Висшото същество. Слава и преклонение пред голямата Му Сила и Любов, които изпраща към всичко сътворено от Него.На всеки се дават големи изпитания, за да прозрат, че Той е Единствен, Велик и Вечен. Без Него нямаше да съществуваме. Нямаше да има тази красота около нас, шепота на вятъра, песента на птиците,цветята в градината, зелените поля и всичко сътворено от Неговите ръце. Той ни е дал Живот- на него трябваше да се радваме.Забравихме за него- Твореца, нашият Баща. Мислим,  че всичко е наше.А кой ни го даде? Станахме вещомани и забравихме да благодарим на Този,който ни помогна да имаме. Истината е само Божествената Любов.Тя е любов без препятствие.При нея няма съмнение и страдания.Тя е в кръвта ни, която тече непрекъснато по вени, артерии и капиляри. Запълва цялото ни тяло, а ние я търсим извън себе си. Кой може да ни я даде? Разбира се, само Бог, който е в нас.Той е нашия добър приятел и съветник. Той е дъхът и живота вечен. Той е Истината и Светлината.

- Той е целият плам в живота ни. Той е добрият и нежен глас във вас- прекъсва мисълта ми Исус. Той е гласът на Истината.

- Няма кой  да Го слуша. Бързаме, бързаме и все бързаме.Не се спираме да послушаме вътрешния си глас, но който ни шепне:“Поспри се човече! За къде си се забързал? Не е ли опасно да се спънеш и да паднеш?

- Всичко нас чака.Но това не е така. То зависи от Него- Твореца, който ни е сътворил.Колко се иска от нас? Да бъдем истинни. Истината е като Гордиевия възел. Развържеш ли го, ще победиш-  И още нещо. Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците на есен.

   Замислям се за Истината и Живота, и Истините  за Живота. Истината е част от Живота,а Истините за Живота е неговата същност. Кога ли е създаден Живота?От къде води началото си? Дали от невещественото  или от различните комбинации на материята?

   Наскоро четох, че той е съчетание от страдание, наслади и радости. Същността му е съчетана от сбор на явления, сили, които се редуват. Той е съчетание от разнородни промени, които се извършват последователно, но от един деятелен организъм. Че в клетката има живот.Че човешкият живот и клетките са две различни понятия, които взаимно са непримирими. Едното изключва другото. Знаем,че цялото тяло  се състои от клетки.е също имат свойството на живот. Ние живеем, защото всички клетки образуват едно живо същество.Но на кого да припишем свойството на живот?На клетките или на себе си? Ако допуснем, че клетките имат живот, то от понятието живот трябва да  отделим главния признак нашият живот- съзнанието, че има единно живо същество. Ако допуснем,че имаме живот като отделно същество, то явно е че клетките, от които се състои цялото ни тяло и за чийто съзнание нищо не знаем, но можем да препишем  това свойство като същност. Или  ние сме живи и в нас има мъртви частица наречени клетки или купища живи клетки. А нашето съзнание на живота не е живот, а само илюзия.

   Не казваме, че в клетките има нещо  такова, като го наречем„гъмжене“, а казваме, че има живот. Под тази  дума разкриваме определена величина, която чувстваме като съзнание.Със своето тяло сме единни неразделни от себе си и затова понятието не може да се отнесе към клетки, от които се  състои цялото тяло.

    Исус ме връща към действителността И пак  се  замислям към темата за Любовта към ближния.Ставам от стола  и вземам от чекмеджето папката, в която се намират отделните броеве на вестник „Сияние“ В седми брой,година 1994, в рубриката“Да разширим владенията на доброто“,е притчата за „Добрия самарянин“

- Исусе , може ли да я прочета?

- Разбира се Мария, чети!

    Еднаж, един законник  /учител по Божия закон/  поискал да изпита Исус Христос и му рекъл: Учителю, какво да направя, за да наследя живот земен? А Христо му отговорил:“Възлюби Бога от всичкото си сърце, от всичката си душа, с целия си разум. Обичай ближния си като себе си!

   Но законникът пак запитал:

-А кой е моя ближен?

   Тогава Христос му разказал притчата за милостивия самарянин.: Един евреин пътувал от Иерусалим до Иерихон.По пътя го нападнали разбойници. Те го ограбили, пребили   го от бой и го оставили полумъртъв. Не след много време по същия път минал един еврейски свещеник. Той видял проснатия човек, но  го отминал  без да му помогне. Същото сторил и друг един пътник, да му помогне. Същото сторил и друг пътник, който бил левит / прислужник в храма/. Най-накрая минал един самарянин. Като видял наранения пътник, той се спрял. Понеже му дожаляло за него то превързал ръцете му, качил га на мулето и го откарал в близката гостилница. Добрият самарянин настанил тук пребития пътник  и се погрижил за неговото пълно оздравяване.

   Като разказал притчата, Исус запитал законника:

-Как ти се струва? Кой е бил истинският ближен на пребитият пътник?

- Онзи, който е помогнал на пребития.

   Исус му отговорил:

-Иди и ти прави  същото!.

    Замислям се върху думите на Исус.Нима ние в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, т е забравяме що е хуманност.Кой да ти мисли за това нещо? Вървим, вървим все напред и не знаем защо бързаме,накрая какво?Все тази сивота.Не  изпитваме никаква нежности състрадание.Все този унес ез да виждаме около себе си тава ми мъчно за хората. Няма ли да прогледнат най- сетне? Няма ли да се събудят от този дълбок сън?Пустота, дива пустота без любов в сърцата.  Безразличие и пълно отчаяние.  Но защо? Нима над нас не грее Слънцето,и е ни обгръща с лъчи от Любов?  Нима в дома ни не се чува весела детска гълчава Нима Природата не ни се отблагодарява с изобилие от плодове. За какво живеем същност? Да се радваме на Живота и красотата на Природата.А какво правим? Вървим намръщени. Изчезна усмивката от устните ни. Очите ин станаха мрачни и непрекъснато насълзени. Защо плаче детето? То плаче за майка си, да дойде при него и да му даде своята обич.  А ние нима не плачем за един по. добър живо? Но той може да бъде такъв, какъвто си го желаем , ако мобилизираме  своите сили и се борим за своето щастие. Щастието е лично и никому другиму. И така ще живеем, пеем и се веселим.В това е смисъла на Живота.  Наистина, забравихме веселието,а и от това скуката в живота ни. Обезличихме се. Забравихме за идеите, които една след друга да реализираме. Не обръщаме внимание на най- малките неща. Защото нищо празно неостава в пространството. Онова пространство,обитавано от хиляди видими и невидими същества.

-Те и вие  работите заедно за реализиране на вашите идеи.Затова трябва да се замислите!Да не оставате на другите  да мислят за вас, а вие сами да реализираме  своите идеи, защото невидимите същества са готови винаги да работят с вас.

-Разбира се Исусе. Нашите идеи трябва ад бъдат облечени във великолепна дреха, т.е..добре обмислени, които да съчетават в себе си  най- доброто , съчетани с много любов.

- В това е истината Мария. Всяко нещо трябва да бъде смислено  и тогава всичко около вас ще грее, и ще виждате във всеки човек приятел. А той ще отговори на вашето приятелство с  любов. Ето, този живот ще бъде вашият смисъл. Една нежна дума,една усмивка, една подадена ръка. И най- вече една истинска любов.

-.Подай ръка, приятелю ! Вдигни приведената си глава високо, за да видиш синьото небе и почувстваш Божествената любов. Тя е ласката на твоето сърце. Тя е истинският смисъл на  нашия живот- продължавам аз.

   Навремето попитали Сократ, какво според него е най- нужно на човека. Той отговорил:“Успех“. Повторно го попитали дали смята сполуката за необходимост. Сократ отговорил: Сполуката и успеха според мен са две противоположни неща, Ако някой без да търси н се натъкне на нещо чуждо, това според мен е сполука: но когато човек се учил нещо и се упражнявал да го върши добре, това е успех. И хората, които водят такъв начин на живот, се смятат за “преуспяващи“- Най- добрите и най- почитаните от боговете казваха, че са хората  земеделци, които добре  се грижат  за земята, като лекари за болните, като политиците за държавните дела. Онзи, който не умее да върши нищо е нито полезен , нито богоугоден.

   Връщам се с мисълта си за Сократ.. Много  от хора, които се препитавали от изкуството, Сократ помагаше със своите съвети.Веднъж, той влязъл при живописеца Паразий и  провел разговор: „:Наистина ли Паразий рисуването е изобразяване на видените неща, след като ниското и високото, тъмното и светлото, твърдото и мекото, грапавото и  гладкото, и младото и старото е точно пресъздадената картина чрез бои? „Да, право казваш. „ Но как създаваш най- милото, най- приветливото, най-  привлекателното от душевната същност?“. Или това не може да се предаде?“

-Но как може да се предаде, Сократе, това,което нито съразмерност има, нито цвят,нито качество, които ти току що спомена, нито пък въобще може да се случва човек да се види– отвърна Сократ

   Изведнъж Исус се стопи, както беше дошъл. Нещо затрептя, заблестя. Беше Светлината.

 - Ако искаш да узнаеш що е Любов, премини през ада, хвърли се в тихия океан на скръбта, пречисти очите си със сълзи, опознай себе си, за ад опознаеш другите и когато прегърнеш нежността и силата на Любовта. Тя е тази която гради нови светове, преминава през хиляди прегради, за да победи недоверието и да възтържествува вимето на Доброто. Нали е така приятелко?обръщам  се към нея.

- Да, това е силата на Любовта.- отвръща Светлината.

- А какво е според теб Доброто?

- То е истината да даваш Любов на другите като теб. Да им подадеш приятелска ръка, за да им помогнеш в тежкото за тях бреме.  Да им премахнеш болката, страданието и скръбта.Да ги утешиш, когато име най- тежко, когато са гладни. Да ги подслониш, когато имат нужда от това.Прави добро, за   намериш добро! Дай, за да ти бъде дадено!- продължава Светлината.

   Изведнъж Светлината се стопява и изчезва. Аз продължавам своята размисъл. Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, което се разпръсква по цялата Вселена.Какво щастие е да направиш добри на някого. Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самия не  можеш да разбереш. Но те кара да летиш и  летиш,защото чувството е непознаваема до сега.усмивка на удовлетвореност, която се появява на устните ти.Ти си направил добро на ближния си, а той ще прояви доверие и уважение към теб. На доброто ще ти отговори с благодарност, защото,ти го спаси от най- лошото.  Научи го да обича, докато до сега не е познавал това чувство.  Защото доброто  е обич и любов, взаимоуважение и приятно чувство на удовлетвореност от себе си.

   Чела съм, че за Доброто Аристотел казва::“То е пълно преминаване на силата в действие“

   По моему, Дългът също е едно много силно качество. За него Кант казва:“Дългът е необходимост да се покорява човек на закона  на уважението към него..“

   Мисля си, че щом човек съзнава своето достойнство, щом съзнава превъзходството на своята природа, очевидно е, че той ще се отвръщава от всичко, което го унижава и опозорява. Истина е, че всичко лошо  ни прави недостойни в собствените ни очи. Неправдата ни унижава в очите на другите.  Сторим ли зло някому, ние се чувстваме омърсени. . И обратнот, всичко, което е добра ни въздига и облагородява. Ние справедливо чувстваме гордост, когато действаме и правим добро на другите. Нашето лично достойнство, като образ и подобие Божие за нравственото ни благородство и истинска основа  са задължителността.

    Наскоро четох една  притча, която се казав “Добрините и злините“, която започва така: „:Добрината, поради своята слабост, била прокудена от злините. Възнесла са на небето и запитала Зевс как трябва  да постъпи с хората. Тоя й казал: „Не всички заедно, а една по една да  ги споходят.Та затова злините понеже са били по- близо до хората, постоянно ги връхлитали., а пък Добрините  достигат по- бавно, докато слязат от небето.

-Да оставим злото, Мария- появява се наново Светлината и прочита мислите ми. И да се приближим към Доброто, А то е любовта, изразено чрез уважението.към ближния и далечния.. То трябва  да бъде постоянно.. Да се показва от всеки,независимо в какво положение  се намира в живота. То трябва да се изразява не с думи, а с дела.

- Знаеш ли-мила приятелко?- прекъсвам я аз.Висарион Григориевич Белински пише: „Един от най- висшите и свещени принципи истинската нравственост се състои от религиозно достойнство на всеки човек, а после вече заради неговите лични достойнства, доколкото, той ги има в живота.

 -А Доброжелателността към ближния къде я оставяме?Щом човешката същност я обича, тя винаги ще желае доброто на другите. Чрез това качество на любовта, вие ще достигнете духовното спасение и вечно блаженство

-Учтивостта и Вежливостта къде ги забравихме?- прекъсвам я аз.

- Те са неразделни с вежливи обноски., но от сърце, с много топлота. Любезността и Ласкавостта не изключват справедливото негодуване  и братско изобличаване, когато той постъпва несправедливо- продължава тя.

- Нали Исус Христос казва: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме,: ако те послуша, спасил си брат си / Матей 18:15 /.

 -Искреността и Откровението е такова душевно разположение при което, човека не скрива  от близкия си отнасящи, се до него   мисли и намерения, като избягва прикритостта, притворството, двуличието и лицемерието- продължава Светлината..

 - Според мен,близко до Искреността е Правдивостта, която се състои в постоянно и дръзновено говорене на истината и избягване на всякаква преднамерена умишлена лъжа и измама.

- Мария.Искреността и Правдивостта са едни от най- нравствените ценности на човека. „Думата ви да бъде да , да,  не, не.“   Правдивият човек на угодничи на хората, не съди несправедливо, не презира бедния и нуждаещ се човек, в отговорите си не е лукав, на размислите си е правдив. В работата си е  ревностен, в обществото почтен, не познава коварството , не обича лицемерието украсява се със всяко добро дело и се ръководи  само от добродетелта.

-Нали и Благоразумието е проява на Любовта, Предвидливостта и Предпазливостта? Човек трябва да се владее, както се казва в притча 11:13/„ „Който ходи да клюкарства издава тайни, на нараненият човек таи работата.“ Исус Христос напътства: „Не давайте  светлината на псетата и не хвърляйте бисерите си пред свинете, за да не ги настъпват с краката си и като се обърнат, да не ви разкъсат!“ – продължавам аз.

- Всеопрощението е основният елемент на Любовта.То ни вдига във висините. Образува силен ореол около главата ни.Превръща във сияйна красота в дивата пустош на душата. Влива радост в сърцето и  на опростения. Опрощаването на греховете на ближния е път към опрощаване на собствените си грехове. „Прощавайте- казва Исус Христос и простени да бъдете!Прощавайте, ако искате против някого, така и небесния Отец да прости греховете ви!- пише в Библията / Марко  11: 25/, мила Мария..

 -Мила приятелко.Ние обичаме  да казваме,е прошката е висша степен на добродетел.Когато попитали Исус Христос колко пъти трябва да  прощаваме на ближния си, той отговори: „ Ако брат ти седем пъти на ден  сгреши  против теб и седем пъти на ден се обърне към теб и каже: кая се, прости му Друг път, Той наставляваше да се прости на брата си, седемдесет пъти по седем.Това ще рече седемдесет е значещо число на  опрощение, т. е.  прошката става нещо задължително. Няма граници на прошката излизаща от истинска любов. Колкото и тежка да е обидата, колкото тежко да е оскърблението, колкото и значимо да е провинението, то не могат да надминат силата на опрощението.

.-Другото проявление на Любовта Мария е Снизходителността и Услужливостта предпазва да  бъдете безогледно строги  към слабостите и недостатъците на  близките си, и да се отнасяте към тях според  закона на справедливостта.  В името на този закон  да отстъпвате  пред слабостите на себеподобните, да простите техните недостатъци и несъвършенствата. Затова  Исус Христос  казва: „Не бъдете, за да не бъдете съдени:! Не осъждайте и няма да бъдете осъждани:Прощавайте и  ще бъдете простени!“

-Излиза, че който осъзнава недостатъците си, той само може да бъде справедлив към другите. Сами нравствено затъпелия човек може  да глада сламката в очите на другите и да ги осъжда, без да вижда гредата в собствените си очи.

-Разбира се Такъв заслужено е  укорител от Бога.: „„Лицемерецо, извади първо гредата от  окото си,тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си! Но снизходителността трябва  да бъде до определени граници.Не можете да бъдете снизходителен към злото и  лъжата, към лицемерието подлостта.Обратното, трябва да бъдете непреклонни  към злобата и отмъщението  чрез космическата етика и дипломатичност!.

- А какво ще кажеш за Услужливостта?- прекъсвам я аз.

-Тя е готовността на драго сърце да помогнеш на другите, безкористно да окозваш помощ, съдействие и услуга на вашите близки., но трябва  да се проявява  от този, който обича любовта.Тя показва нравствената чистота и добродетел. Както казва любимия Учител Исус.: „ Който напои едного от тия малки с чаша студена вода … истина ви казвам, няма да изгуби наградата си..“

   Тук разговорът секва. Светлинка  се разстила и стопява.А аз продължавам да пиша и забравям, че съществувам. В стаята е тихо Само песента на клавишите нарушава тишината. Ставам , пускам касетофона. В ефира на радиото звучи поп- фолк музика. „Честит рожден ден“- песента на Веселин Маринов. Един космически глас се е родил,за да радва хората и ги кара да политнат в незнайни висини.

      Както казахме, че ние сами градим живота си, според нашето желание. Понякога преминаваме през хиляди изпитания, които са нашите уроци за духовно усъвършенстване. Страданията водят към доброто. Те пробуждат състраданието. Пречистват и развиват добродетели. Проявяват скрити богатства в нас. Развиват дарбите. Носят благородство и красота.  При тях остава божественото. То е път към любовта. Една народна поговорка гласи:“ След всяко страдание идва и  радост“. Страданието е закон за концентриране. То е висше проявление на Любовта.То изгражда висши добродетели и води към състрадание. То обгръща с ласкавите си ръце отрудения  и обременен човек, който чака една нежна и добра дума. Ръката, която ще му подадем в най- тежкия за него момент.Състраданието е подготовка към висок добродетел. Човек не може да има състрадание,ако не е страдал. За  да обичаш истински,трябва да изстрадаш любовта. Само тогава ще разбереш силата й.

   Ярка светлина каца и огрява зениците ми. Премигвам няколко пъти Не мога да устоя на яркостта й. Така е. Само една пречистена душа може да свети ярко.Човек преминал през хиляди страдания пречиства себе си от отровата и силно се озонира.Явно, това е някакво същество от висшите сфери!

-Да идвам от нивото на Висшия Разум.  Тук е Раят, за който жадува всяка душа. Тук е изпълнено с щастие и светлина, която сияе. Тук са висшите духовни същества, които са стигнали висшата мъдрост и е  могат да слизат на земята, за  да изпълняват дадена задача или да помагат за реализацията на дадена мисия Те подават енергия на земните същества, които работят за реализиране на тази мисия и ги напътства със сияйна светлина. Дават им разум, за да се справят с поставените задачи, които касаят човечеството. А сега идвам при тебе,защото ти изпълняваш звездно- космическа мисия“Спасяване на човечеството“Чрез теб подаваме идеите, които трябва да реализираш.

   „Как аз?- мисля си. Затова ли ми се дадоха толкова изпитания! Гергана, тя ми помага материално. Може би  искат така небесните същества!Но все пак не съм останала на нулата.Имам си ранчо и си отглеждам зеленчуци.Това ми е достатъчно.Сама си произвеждам храната., Нали се казва, че това е любов към природата? Тя ми дава своите плодове, а за мене- години. Живея в преходен период. Благодаря ти мили Боже, че ми даваш толкова  страдания, за  да те обичам още повече,а също и хората  и България.

-Мария- чувам гласа на Светлината. Бог даде на България на народа й страдания, защото тя ще излезе много скоро от кризата.На чело ще застане много страдащ и духовен човек ,който ще я поведе.Идването на негово величество Симеон II никак не е случайно.Спомняш ли какво бяхме ти казали преди години?

- Разбира се, че помня.  Беше година 1994.“Идва златният век на Симеона- царя български Но това е като предсказание за бъдещо идване на човека. България ще стане президентска република   и ще бъде водеща страна по отношение на управление, политика, икономика, селско стопанство и всички останали отрасли в живота. Тя ще стане модел на подражание. Ще се даде автономия на градовете- области.

- Това е  новият модел, който е планувал Бог- прекъсва ме тя.  Радвайте се българи, че сте определени от Господа- Бога страна! А Съюз „Духовно възраждане- България“трябва  да  съществува,, защото в него членуват небесни същества, които ръководят  мислите чрез тебе. Ние ще победи!. България ще стане Раят, за който жадува всяка душа.Остава ви още малко. Тя ще стане непобедима и силна държава. Вие ще се гордеете, че сте българи , но сега сте подложени  на голямо изпитание.

- Много се радвам, че съм член на това общество и на тази малка и славна България.- прекъсвам я аз.

- Радвай се Марийо, че си жена, която изстрада толкова много, но духът ти победи тези страдания!

- Не мога да повярвам,защо са избрали мен, човек с миниатюрна фигура, висок един и четиридесет и седем.Трудно ми е. Много ми е трудно.

-Още веднъж ти казвам- прекъсва ме Светлината. Радвай се, че си избрана.

-Ох -въздишка се отрони от гърлото ми. Нали и аз съм човек. Имам нужда от пари, за  да покривам разходите си. Ползвам собствения си телефон. Не мога  да ходя в командировки, най- често в София. Да не говоря как се справям със собствените си задължение. А когато идват мероприятия, как намирам пари и какво ли още ме очаква ! Но щом изпълнявам мисия, то трябва да търся и да приемам естествено нещата. Това не значи, че не искам да я изпълнявам. Пътят, по който поех, беше по мое желание.Това е моята истинска същност. И вече няма връщане назад.Дадох обет, който трябва  да изпълня. Не желая да звучи хвалебствено. Такава  е участта.ми.С трезва мисъл и будно съзнание се обрекох пред Бога, че  ще тръгна по пътя, който ми е определен.А колкото до изпълнението, не мога да кажа нищо.Той има  думата.Не съм фанатик, но силно вярвам в силата на Великия Разум, Във Всевисшата Правда и Великият Баща, който сътвори всичко видимо и невидимо-цялата Природа.Това е моят принцип в живота.“ Любов и само Любов.“

    Светлината подскача покрай мен.Завихря се по посока на часовниковата стрелка  и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и в миг се пренасям в едно друго време, времето на Кумранската общност.Виждам величествен храм с аркова структура. Влизам в него, а около мен множество  хора облечени с дълги роби, различни по цвят.Прави впечатление, че всички са препасани през кръста с ленени синжирести връзки.През челата им минават ленти. Едните от тях са с червени, другите със зелени, трети със сини. Реших да се приближа до един, който носеше синя лента. Подпрях ръка на рамото му Той се обърна и ме погледна. Попитах го:

-Значи  ли тази лента през челото?

-Разбира се.Тя ни отличава , както чиновете при военните.

- И вие ли имате чинове?

-Така е. Те са по  заслуги и учениците по съвършенство.

.-Можеш ли да ми обясниш, какво значи съвършенство?

-Съвършенство е висша степен на натрупани знания и опитности.Това значи висша степен на мъдрост, т.е. Висш Разум.

- Обясни ми по- подробно, какво значи съвършенство?

-Съвършен човек значи, човек с висша добродетел.Такъв човек знае всичко. За него няма невъзможни неща, които вие сте свикнали да казвате “не мога“.За търсещият и желаещият няма не мога.  Опитът се натрупва чрез знанията, но не онези-елементарните, а онези, които могат да те научат на полезни неща.Търсете хората, книгите и личните наблюдения, за  да натрупате знания! Знание, опит и мъдрост е върха до който да стигнете! Това е  върхът на съвършенството. Това е върхът на гениалността.Тогава ще влезете във Висшото Царство , Царството  на Рая. А то може да бъде и на земята. Стига да постигнете всичко това. За да разберете дали сте стигнали там, трябва да изпитате праг на интелигентност., но ви говоря за духовно интелигентност. Дух, значи ефирност. В тази ефирност има само етерна прозрачност. А етерният човек е човекът на бъдещето.Той е този, който ще може да излиза от себе си по собствена воля и да лети трансцедентално., т. е.  чрез мисълта. Тя е тази, на която трябва да дадем насоченост към даден обект и със скоростта  на мигновението отивате там. Ето защо, трябва да работите много, за да стигнете духовната интелигентност Тя съчетава в себе си всички качества на Любовта. Тя е тази, която владее всички енергии, а те са всички положителни качества у човека, овладял висшата добродетел.До е първата нота от музикалната стълбица. Тя е основата на градежа.А всяка същност гради себе си сама. И своето б- бъдеще, чрез р- разума,с о- обич, д – своите действия чрез е- единението, т- топлота, етика и любов.

  -Можеш ли да ми повториш? Началото до..Всеки гради своето  бъдеще чрез разума, обичта, своите действия, чрез единение, топлота, етика и любов.Това значи Добродетел.

   Изведнъж, Светлината се свива, превръща се в искра и изчезва. Чувствам се олекотена,сякаш някой беше изхвърлил всичкото ненужно от мен. Явно така става, когато влизаш във съприкосновение с Нея! И тогава ти се превръщаш в Светлина, но съвсем малка, като част от Голямата. Иде ти да литнеш и повече да не се връщаш на земята. Но не може и без нея. Тя е нашата Школа, която ни учи на много уроци. Така, ние се усъвършенстваме и ставаме по- добри.Ще притежаваме една черта от добродетелта, а тя е състраданието.,Състрадание, значи съчувствие. Да съчувстваш на някого, значи да придобиеш  още една черта на добродетелта-обичта. Към нея се приобщава топлината към другите същности. Така, ние придобиваме  една от най- съществените черти на добродетелта- Единената мисъл.Това ще рече,мисъл към всички същества, видими и невидими. Към физическата и духовната Вселена. А най-великата висша черта е космическата Любов.Защо Космическа, а не Вселенска ще речете?Защо Вселенската е част Космическата. Космосът обхваща всички Вселени.Вселена значи едно, единствено нещо, докато Космосът е съвкупност от всички неща. В Космоса ще рече числото-  знак. Дори и  причината си има цифров знак.

–Вашите същности влизайки в невидимото за вашите очи пространство, стават вече нищо. Те нямат свое име, а  стават част от Голямото Нещо.- прекъсва ме малката жълта светлина, която се появява изневиделица..Те стават членове на Единното Космическо братство, равенство,чийто основен двигател на Живота е Космическата Любов.

– Но не можем и да я придобием още докато сме на земята?- питам аз.

-Разбира се.Това става само чрез висша Добродетел.А тя както знаеш се гради, като преминаваш през нотната стълбица. През седемте стъпала- осмото е върха.  До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. До началото на градежа До края. С До започва, с До завършва.До, значи до тук.До тук е миналото..От тук нататък е настоящето, което е до безкрая До, на ента степен.От началото до някакъв край.и пак от началото и пак до някакъв край. И така до безкрая.

   Думи, думи, думи, които нямат край.Възкачване и падение. И пак възкачване и падение, и пак до безкрая. Сепвам се. Забравих, че  се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен.Разговорът продължава. Питам:

-Какви са  тези хора с три цвята ленти?

- В нашата общност всички се  учат.От най- малкото дете, до най- възрастния.Учат се как да се усъвършенстват.Тези, които започват сега и нямат  натрупани знания, носят червена лента. Зелена носят учащите, които са започнали своето учение. А висшите съвършени , т.е.учителите, носят синя лента. Те вече са пред прага на божествата.  Това е  върхът на осмата нота Стигнали върхът, те влизат в Райското пространство,защото всяко нещо си има място в пространството. Това ще рече, че всяко стъпало  си има определено място.И на това място стоят същностите, които са стигнали до това стъпало. Първо, второ и трето стъпало са учениците с червена лента. Четвърто, пето и шесто са със зелената лента Седмото са със синята лента. Както казах учителите. Те се наричат духовни, защото преподават духовни знания, които са знания на съвършенството. Първо стъпало все още е мрак.Второ и трето става леко разреждане на мрака. Четвърто, пето и шесто се превръща в светлина.  Седмото вече е сияние. Върхът е огънят. Той обединява сгъстената и разредена светлина, докато ги възпламени,  за да  се превърнат в сияние.  А сиянието се разпръсква по целия Космос.

   Пренасянето в Кумран беше мимолетно. Пак продължавам да пиша. Някой започва да ми предава мисли, но все още не знам кой е!

.-Ти не си в падение.Просто си натрупала много мъдрост. Станала си по- спокойна, по- въздържана,макар, че си много емоционална и музикална. Това ти дава възможност да се приобщиш към космическите песнопения и ораторията на животворните ритми на цялата Природа.

   Часът е15 и 30 Денят е 2 юни 2001 година Така и не разбрах от къде дойдоха тези мисли. Знам, че са от висшите сфери. Може би някой от Учителите изпраща послание към мен!Радвам се, че ми дават такава оценка. Явно, започвам да надживявам себе си. Насочвам мисълта си към християнското милосърдие, което е проява на смиреност и скромност. Кой всъщност е истинския вярващ? Може би този който подпомага нуждаещите се.Никого не си въобразява,  че го превъзхожда,нито подценява милосърдието си,  а още по- малко търси и очаква похвала, благодарност или някаква друга отплата.

   Спомням си думите на Спасителя, който говори в „Проповедта на планината“ така:“Когато  правиш милостиня не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и улиците, за да ги хвалят човеците.  Истина ви казвам: те вече получават своята награда.А ти, като правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната, та милостинята ти бъде скришом: и твоя Отец,Който вижда скришно, да ти даде на яве.“

   Милосърдието по моему е една велика щедрост, както казва апостол Павел“ То е плод на щедрост, а не на скъперничество, защото който сее скъдно, скъдно ще пожъне: а който сее щедро,, щедро ще пожъне.“

   Милосърдието трябва да бъде чрез сърдечно участие и искрено съчувствие, а не с досада  и презрение. Една братска дума казана от сърце към човека, който има нужда е много по- силно отколкото едно подаяние, но не от сърце. „Синко, докато вършиш добро недей натяква и при всеки подарък не оскърбявай с думи. Росата не разхлажда ли  хората? Тъй и дума и подари, не жали деяние.“ / Прам. Сир стр.18: 15: 6 /.

   Може би човек, когато пожелае да прояви милосърдие, сам трябва да потърси нуждаещия се и да му помогне. Значи, милосърдието е постоянна проява, а не мимолетно настроение и случайно дело. Както Соломон съветва:: „Милост и истина да те не оставят: обърни  към тях шията си, напиши го в скрижалите на сърцето си!“/ Прит. 3 : 3 /

  Истинското милосърдие  се проявява  навреме без да се отлага.  Апостол Павел съветва: „Не казвай на приятеля си иди си и дойди пак и утре  ще ти дам!, кога имаш при себе си.“ Защото  не знаеш какво  ще роди утрешния ден. А делата му трябва  да се извършат със средства, които се придобиват с честен труд. Който е крал, да не краде вече! А по- добре е да се труди , като върши с ръцете си  полезното, за да има що да  отдели  оногова, който се нуждае!+

   Замислям се и върху благотворителността.Тя също е проява на милосърдието.Чрез разбиране, планомерност ,далновидност, настойчивост, упоритост, можем да се облагородим За мен, сантименталността,състрадание и меката разнеженост спъват  волята на доброто и не може да се върви по пътя на  благополучие и благоденствие, в настоящето и бъдещото. Като дадеш милостиня, тя  проявяваш благотворителност.Ако проявиш безгрижие и неорганизирана благотворителност, ти предизвикваш отрицателни прояви. Това ще насърчи просията, тунеядството и леността.  Тези прояви били третирани още от времето на апостолския век на Християнската църква. Светите апостоли  не само ги изобличавали, но престъпвали към решително предотвратяване. В първата християнска община в Иерусалим била въведена обществена собственост и обща каса. Никой нищо от името си наричал свое, но всичко било общо.Поради това, между членовете на тази църква, нямало нито един, който да се нуждаел. От общата каса се давало на всеки, според нуждите му. / Деян. 6: 1- 8 /

   В такъв  случай,Признателността и благотворителността са нещо  свише. Апостол Павел ни съветва:“За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас  волята Божия и Христа Исуса. Те не трябва  да се извършват с тягостно чувство, нито с угодничество , нито с лицемерие, нито със сметка, но с чисто сърце, възвишеност и добри дела. Добри дела ли?Май, че ги забравихме??

О, ако ги има, и благотворителността.Забравихме думичката „Благодаря“.Приятел или непознат, ти прави добро, а ти го отминаваш сякаш ти е  задължен да го направиш. А той те поглежда мълчаливо, свежда глава и си тръгва без да каже дума. Сърцето му навярно стене от болка, която ти си му причинил. Ще си кажеш:“Какво съм му направил, че си тръгна без да каже дума? А не помисли за доброто, което ти направи, че си тръгна без да каже дума? А не помисли за доброто, което ти направи и ти забрави  да му благодариш.Къде изчезна признателността ти към добрия човек? Нима забрави тази малка истина?Все пак, той ти е приятел и пак ще ти прости.Но не е ли по- добре ти  да му се извиниш с усмивка и да се разкаеш за постъпката си?  Ако разбереш това, винаги си човек с главно „Ч“.Бъди добър, и той да е добър към теб. Прави добро и любов към него!  Но нека, тя да бъде  чиста но от сърце!   Думи и дела да бъдат ръка за рака- това е моята истина. Натрупвай опит, но  чрез големи богатства, към които се стремиш! Ето какво е казал   Хармид  на Калий: „Сега е твой ред Хармиде, защо се гордееш с бедността си? Калий отговорил: „ Всички са съгласни с това, че е по- добре да си смел, отколкото страхлив, да си свободен, отколкото   да робуваш, да ти угодничат, отколкото да угодничиш, от човечеството да ти вярват, отколкото да изпитват недоверие към теб!. Така, докато в този град бях богат,най- напред се боях   някой да не би да проникне в дома ми, да ми вземе парите и да стори някакво зло.  Сетне ласкаех  сикофантите, понеже знаех, че те могат да ми сторят много повече злини, отколкото аз на тях. От държавата пък постоянно ми бяха налагани  някакви разходи, а да замина някъде  не беше възможно.Сега обаче след като съм  лишен от владенията си извън страната, а от тукашните си имоти не получавам нищо след като продадох и  цялата  си покъщнина, спя сладко изтегнат, градът ми  се доверява, вече не ме заплашват, а сега аз заплашвам другите,  като свободен гражданин и мога да ходя в чужбина и да се връщам. Богатите вече ми стават на крака и ми правят път.Сега съм като господар, а тогава бях за всеки роб. Тогава плащах данък на народа, сега държавата ми дава средства, за храна. Когато бях богат ме управляваха, а сега  обаче понеже съм беден, никой за нищо не го е грижа. И още, когато имах много, винаги бях лишава от нещо- било от държавата, било от съдбата. А сега, от нищо не съм лишаван, защото нямам нищо, дори постоянно се надявам  да получа. Значи- прекъсва го Калий- ти се молиш никога  да не забогатяваш и ако сънуваш някакъв хубав сън, пренасяш жертва на боговете, отпъждаш нещастието. Това за Бога разбира се не прави- отвръща той- просто изчакваш без тревоги, ако от някъде  се надяваш да получиш нещо.“

    Продължавам да разсъждавам.  Бедност и богатство. Кой е най- верният път, който трябва  да последваме? Необходимо ли е злато и богатство? Дали това ще обогати душата ни? И всъщност, къде ще го носим? А крайна бедност? Нали човек за човека и вълк, който може да те разкъса  и да те превърне в труп! Бедността те превръща в просешка тояга, а тя в крайна сметка ще се обърне към насрещния. А тогава? Богатият става беден, бедният богат. И така, до безкрая. Колелото се върти Все пак то е колело, един затворен кръг, на който не може да се види началото и края.Може само чрез мисъл и с въображение се отвори този кръг, но все пак то е само едно въображение, което съществува в пространството и така по спиралата на живота. Но тя един път е равнинна, а друг път пространствена. Равнината е с формата  на охлюв.Но той е затворен в черупката си и  чрез  своите сетива чувства природата около себе си„ Дали трябва  да се затворим в тази  си  черупка и да възприемем света чрез сетивата си  и да забравим,  че има хиляди видими и невидими същества около нас. Бавно ще се въртим в една и съща равнина, понякога ще се преместим в друга , но пак ще се върнем в първоначалната.Защото, тя е яйцето, в което сме живели в известно време, превърнали сме се на какавида, след това на човешка същество и в един миг сме излезли от майчината утроба, и сме вдишали първото дихание. Така сме се слели с диханието на цялата Вселена, в която живеем по настоящем. Ето ти хилядите равнини и спирали на живота, през вековете.  Всяко време си гради своя Вселена,т.е. своя равнина, част от спиралата. Вградени спиралите дават представа за време и пространство, в което са живели хилядите същества, и образуват Единния Космос.  Но всяко нещо си има свое време в тази равнина.За миг да тръгне по пространствената спирала т. е.нагоре към безкрая, за  да политне и отиде   в своя  ад или рай.Светът, който си е изградил, когато е бил на равнината спирала, за  да реши дали да се затвори като охлюва  в себе си или ще се отвори като всички същества, които го обкръжават. Всяко същество чрез действията си дава уроци, от които трябва  да се учим. Могат ли да бъдат те пример за него, на който да подражава, или ще извлече  поука от негативното. Правото на собствен избор е негово. Разумът е от Светлината, желанието е наше- така казва Бог. Следва, че пътят  е един за него- доброто или злато. Богатството или бедността.?

   Ето какво казва Антистена на  Сократ: „ Като  притежаваш толкова малко, защо си горд с богатството си? Защото мисля, че хората имат богатството и бедността не в къщи, а в душата си. Забелязвам мнозина обикновени граждани, които имат твърде много пари да се смятат толкова бедни, че се лишават от толкова неща, че се подлагат на толкова мъки и опасности, само за да придобият повече. Познавам братя с еднакво наследство, на единия от тях   му е достатъчно, дори има средства в излишък., а другите обаче  от всичко не му достига. Слушал съм и за някои тирани, дето така са жадни за пари, че вършат много по- големи злини от бедните. От недоимък едни присвояват, други се вмъкват по домовете за кражба, други път поживяват в робство. Има тирани, които цели къщи събарят, вкупом избиват всички, често и цели градове,заради пари покоряват. Към тях изпитвам  голямо състрадание, заради твърде тежката им болест. Мисля, че те страдат като някой дето много има, много яде, а никога не може да се наситя. Аз обаче притежавам толкова, че сам дори го откривам. Но все пак ми остава да ям до насита и да пия, доколкото утоля жаждата си и да се обличам така, че навън да не мръзна повече  от твърде богатия.   Когато съм у дома си, стената ми си струва както топла дреха, тръстиката на покрива като дебели греди, а в постелята ми е толкова добре, че е доста трудно някой да ме събуди. Ако някога тялото ми се нуждае от любовна наслада, задоволявам се с каквото дойде. Затова и онази, с която се събирам, ме дарява така горещо с ласки, понеже никой не може да ходи при тях.И всичко това ми се случва така приятно, че не бих се молил да изпитам повече наслада при всяко от тия неща. А ми стига и по- малко, толкова ми изглеждат някои от тях по- приятни от обикновеното. Ала най- ценното на моето богатство  мисля е следното: ако някой ограбил това, което притежавам не виждам някоя толкова долна работа, дето не може да ми осигури прехраната. Защото искам ли да се радвам на разкоша не купувам хубавото, което се намира на пазара- това излиза твърде скъпо, всяко действително нужно за мене. Много по- голямо е удоволствието, когато вкусиш нещо, след като си изпитал желанието затова,а не да се  ползваш от скъпоценностите,  както  са сега това тасосно вино, понеже сега го има. Пия го без да съм жаден.  Пък и несъмнено,  много по- справедливо ли са онези, които се стремят предостатъчно , най- много са алчни за чуждото.Трябва още да се спомене,че такова богатство, кара хората да бъдат щедри Например Сократ, от когото аз  съм го придобил, ми го предоставяше не на брой, нито на тегло, а ми даваше толкова, колкото можех да нося.Затова, на мен сега не ми се свиди. Показваш пред всичките си приятели колко много имаш и споделяш с всеки, който желае богатство в душата си.  И вие виждате, че аз винаги разполагам с най- прекрасното богатство- свободното време, за да гледам достойното си гледане, да слушам достойното си слушане и което ми е най- скъпо, цял ден общувам със Сократ. Той обаче не се захласва по тези, които му броят най- много злато, а прекарва цялото време с онези, които му се нравят.“   Това бяха думите му. „

     Ами заемът, който трябва да дадем е право на наш избор. Помисли си за какво ща дадеш този заем! Представи си, че го даваш на някой, който иска да подготви убийство на друг. Тогава ти самия няма ли да станеш волю неволю  негов съучастник. И идва един момент на  възмездие. На кого се пада наказанието? На теб или на него?На теб естествено, защото навреме не потърси разума. Не издири причината за какво даваш тези пари.Може  би щеше да ти се размине във възмездието, ако беше се доближил до ищеца.  Да беше го поставил в ситуация и той щеше да ти се разкрие. Знаеш, че лъжата не стои завързана Идва момент, когато вървите й се развързват и всичко излиза наяве.Та затова си помисли, когато искаш да излъжеш! Както гласи поговорката:“ Нищо скрито не остава на този свят А също и шило в торба не сто.и.“

   И пак се размислям към  Истина и Правда,Сила и Светлина Една перпендикулярна и една хоризонтална черта.  Това е кръста  на Вярата и Справедливостта. Справедливият човек е като ореола около главата  на светеца.  Великолепно сияние, което се разпръсква по цялата планета Земя. Но не можа да  отмине и невидимите светове. Там са хилядите същества, които  чакат, за  да отговорят на  нашата Правда. Там е сияйния кръст от жълта светлина, който омайва погледа и ни обгръща с незнайна красота. Тогава, ние влизаме в един нов свят на багрите и великолепие от нюанс. Те образуват тонове, които са част от голямата оратория на природата. Към тях се приобщава полета на щъркеловото ято. Песента на славеите, чуруликането на птичките, утринната роса и майчината милувка. Може би върху всичко това трябва да  се замислим и да виждаме красотата и в най- малките неща. Знам, че от най- малкото, вървейки по спиралата  на живота, те се превръщат в големи неща. А големите неща задължават.Ето защо,не трябва  да не отминаваме малкото, защото можем да пропуснем нещо по- голямо и по- красиво,, което да ни направи да бъдем щастливи за миг Никога не трябва  да отминаваме мига. Никого не трябва  да го пропускаме. Както се казва: „ Спри и се ослушай, да не мине влак!“ Всяко нещо е само по себе си. А този влак може  да ни смаже и да не остане  от нас мигът на забравата. И всичко е миг и всичко е настояще. Значи, всичко е миг.Всяко нещо е само по себе си. Нищо не може да се повтори. Дори да нарисуваме една картина- тя и нейните краски не могат да се повторят.Така е и с нашия живота.Всичко се променя с всеки  изминат ден.Докато един ден ставаш неузнаваем. Минаваш покрай стари приятели,казваш им „Здравей“, а те поглеждат и се замислят- „Кой беше тоя! „

   Спомени спомени, спомени… начало, настояще, бъдеще и един световъртеж в безкрая. И ние, една малка песъчинка на брега, докато в един миг се скрие в  безкрайните морски вълни Каква пустота е живота без смисъл и застой! Тогава сякаш времето спира. Остава само отчаянието и безразличието.Къде отиде приятелю твоята жизненост? Явно остана там, дълбоко в земята, която я притиснала с черната си утайка.

   Нещо в стаята прекъсна мисълта ми. Осъзнавам че пиша. Бях  забравила, че съществувам.В момента бях се превърнала в мисъл,която летеше без да спира Аз наричам “Моята скитница., моята приказна красавица“. Не е ли така? Тя ме води в незнайни светове.Кара ме да се слея с безметежното пространство и да вярвам, че съществувам,Че има и други същества ,които се обитават от невидими за нас светове. Тя ме кара да вярвам, че има свят на Душата, която наред с тялото страда, радва се и плаче .Да,тя е тази,която живее във Вечността Лети с полета на птичето ято.Люби с всеотдайна любов.Плаче, че не може да живее смислено.Че не може да проумее единствената дилема:“Да усъвършенства себе си, за  да стане по- добра. Да обича истински. Да прави добро от любов.Да пее и да се весели. Да се радва на живота и природните красоти. Така ще стане жител на  Световния, а той е Висш принцип на Галактиката ,които се сливат и образуват  Големия Космос.“

   Поглеждам през прозореца.Навън акацията весело чурулика. Чувам песента на щуреца, който всяка сутрин ме събужда. Някой насочва погледа ми към земята. Там бяла гугутка беше навесила главица. Човчицата й се допираше до земята. Реших да спра за малко и да отида до гугутката. Стигнах до нея тичешком Тя все още стоеше там..Наведох се, не помръдна. Явно, някой беше я ранил. Идваше ми да заплача. Взех я на ръце и я понесох към къщи. Замислям се:“ Какво нещо сме хората!Захвърляме като ненужна вещ горкото животинче, без да мислим Останала сама, без храна и  грижи, физически изтощена, вече издъхваше“.

     Представям си, колко хора са изоставени сами без грижи и ласки, гладни, жадни.За тях светът сякаш не съществува, докато техните близки живеят в разкош и охолство. Още е пред очите ми онази възрастна  жена, която се наведе и взе от земята изхвърлено парченце баничка. Някой от охолство беше я изхвърлил. А да не говорим за хората, които обикалят из улиците и търсят храна по кошовете. Казват, че много от тях получили натравяния.  Веднъж срещнах един просяк, който извади от коша парченце хляб.Спрях се до него като го запитах, какво е работил в миналото, а той ми отговори, че е бил инженер, а сега не може да си намери работа. В къщи децата му гладували. „Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по- лесно шефовете им“

   Сведох глава. Сълзи напираха в очите ми. Не знаех какво да отговоря. Такова беше времето.Такова, каквото ние бяхме си го направили.  А животът си тече. Той никога нямаше да спре. Живот и Вечност. Миг на размишление. Начало без край. Бог и Творение. Едно съществуване.Веднъж тук, веднъж там и пак наново. Крайна цел- съвършенство. Една душа, за която няма  нищо невъзможно.  Създател и сътворение.Творец и сътворение. Мисъл и думи превърнати в изречения,които дават смисъл.Смисълът може да бъде идеен и безидеен. Но стигне  ли се  до осмисляне, тогава всичко става   съвършено.  Тогава говорим за гениалност. А гениалността е върха. Тя е божественото, единственото, Великото Начало.

   Изкачвам се по стъпалата  без да мисля. Но в един миг се спъвам и падам. Тогава си спомням за своето несъвършенство. и неразумие. Ако  внимавах и и бдях зорко, нямаше да се случи това Такъв е животът на земята. Идваш несъвършен, връщаш се изменен. Но посоките на изменението са различна. Едни са положителни, други отрицателни. Желанието за промяна е наше. Пред нас застава дилемата: „Накъде!“ Ако тръгнеш към плюса, светът ще се отвори пред теб  и ще литнеш към царството на Рая. Но ако не разбереш и тръгнеш към минуса,, тогава ще слизаш десетки пъти в ада. Ще потискаш желанието си за добри дела и това е свършено с теб. Ще станеш жалка същност , която потиска другите около себе си. Всичко е много простичко, нали? Тръгни по пътя! Изборът е твой. Вървиш без да спираш и накрая равносметката: „Какво си направил?“ А какво се направил  от себе си? Дали един горд или малък човек! Това ще кажат другите.Ти не искаш да знаеш истината за себе си. Когато ти я кажат в очите, започваш да викаш и да се караш, като че ли другите ти са виновни,че ти не се справил правилно с изпълнението на твоята мисия, за която си изпратен на земята. Не е ли по- добре да се обърнеш назад, за да видиш какво си направил, пък тогава реагирай остро! Не е ли по- добре да бъдещ самокритичен  и да погледнеш право в очите своите грешки. Тогава се поучи от тях и повече не ги повтаряй! Но за теб е по- изгодно да викаш срещу своите грешки Да се караш с тези, които не са виновни за тях. И идва миг на разочарование, кой е виновен!Смяташ, че е той, на който се скара, че искаше да ти отвори очите Ти прие истината за лъжа и накрая повярва в своята истина. Всъщност, каква беше тя? Действителна или недействителна? Истинска или неистинска? Ти не даде възможност на себе си да изясниш това. Повярва на ласкателния си Аз,че никой няма право да изясни истината за теб.  Достатъчно ти беше, че съществуваш.,а какъв е резултатът от твоето съществуване!- това не се замисли. Не желаеше  истината, които ти казваха другите Дали е така? Да помислиш, че са прави. Зорко бдеше твоята съвест да не бъде наранена.По-  важно беше да робуваш на себе си на една представа за образа, който беше си изградил.  И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупка и заживя според твоите представи. Не те интересуваха грижите и болките на другите Не искаше да помогнеш на жената на която бяха дръпнали чантата от ръцете й. В нея бяха последните й пари. Не си помисли, нали? Нали ти съществуваш! Имаше пари, богатство, коли и жени. Това беше твоето съществуване. Един затворен кръг, който се върти до безкрайност.  И нямаше излизане от него. Но все пак имаше една малка надежда светлина- твоето желание да излезеш от него. Но в крайна сметка, ти  не пожела това. Остана си там, в черупката Докато един ден ти се случи нещо неочаквано. Ти загуби всичко, което имаше. Но най- болно беше, че загуби любовта  на другите. И тогава една мисъл те озари. Твоето съзнание проговори. Съзря истината.  Съзря мрака, в който живееше. Всички бяха се отчуждили от теб  и те изоставили. Мъка се загнезди в сърцето ти. Ами сега накъде? Изведнъж чу песента на славея Раззеленените дървета те приветстваха с „Добре дошъл при нас!“ Багрите на цветята ти създаваха чувство на радост и щастие. И ти разбра,че живота е красив. Хората около тебе станаха наново приятели.  Най- сетне проумя,че животът е изпълнен с наслади, но наслади от красота и наслада от любов. Разбра, че има смисъл да живееш разумно Ти трябва да им отвърнеш със същата любов, но не онази, плътската,а Божествената. Лицето ти засия Ти целият се превърна в усмивка. Усмивката, от която имаха нужда всички. Ти им я раздаваше с пълни шепи, а те ти отговаряха със същото. Цялата природа около теб засия

   Немий глас ме сепна. Изведе ме от приятното опиянение на размисъл.Спомних си за Любовта и Доброто. Та, Любовта тръгнала по земята, за  да изпита хората що е Добро. Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го пред вратата и го помолила да отговори. Момъкът се позабавил.

  Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачната ù дреха се спускала до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на тази красота?  Така и момъкът ù отворил, и тръгнал по алеята от цветя, които ухаели и омайвали погледа.

- Човече – обърнала се Тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?

   Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:

- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и това всичко, което имам аз.

- А имаш ли Любов? – попитала Тя.

- Какво е Любов? Това нещо не ми е понятно. Знам, че така ми е най-добре да живея.

- А чувстваш ли се щастлив?

- И това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща и сякаш съм в една огромна стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е едно и също, Изобщо, голяма скука.

- И на това му казваш добро, значи?

- Така съм свикнал. Имам си всичко от мама и татко. Да са живи и здрави!

- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава какво ще правиш?

- Виж. За това не съм се замислял. Добре, че ми отвори очите.

- Отворих ти  ги, но дали ще проумееш истината, която ти разкрих?

-А, бе, давай сега да върви, а за бъдеще, да не му мислим толкоз!

- Давай, давай, ама всичко си има граници, момче! Когато останеш сам, тогава ще разбереш  какво значи да търсиш Доброто. А сега остани си със здраве и дано Господ ти даде разум!!

 Любовта се забързва към врата и продължава пътя си. Спряла пред  дървена врата и, където се  чувала гълчава.  Тя се запътила натам. Спряла пред дървена врата, над която се четял надпис:“Мъжка утеха“. Влязла вътре Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено вино и бяло питие замъгляваха погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я помолил да седне до него. Явно, току що беше дошъл и все още беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като човекът беше й направил силно впечатление, тя реши да започне разговор с него.

-Ти ми се виждаш добър човек, а какво правиш в тази кръчма?.

- Аз ли? Ами животът ми е кахърен  и реших да забравя всичко.

– Можеш ли да кажеш човече, какво разбираш под Добро?

-Добро ли е да убият брат ти, да изнасилят сестра ти, да ограбят майка ти и баща   ти и най- сетне теб? Къде е тука Доброто?

-Ти виждаш ли, то къде е?

-Аз ли? Доброто е у добрия човек.

- Кой според теб е добрия човек?

-За мен е този, който знае как да живее, за да му е добре.

- А как трябва да живее?

- Ами да си има всичко, за да забрави за лошите хора.

-Според теб, кои са тези лоши хора?

-Те са тези, които си живеят добре и не мисля ,че има други, които  нямат дори какво да ядат. Така е, защото нищо не им липсва. Разминали са се с доброто. Искам да живея като тях. Да си гледам животеца и тогава шапка на тояга.

- Значи и това му наричаш Добро?

-.Виждаш ли ги тия наоколо?Добри хора са, защо са кахърни? Търсят Доброто, ала не могат да го намерят.

   Любовта се замислила и решила да тръгне

-Постой още малко- замолил се човека. Чуй какво ще ти кажа! Преди да дойда тук видях на улицата паднала  жена. Краката й бяха се наранили и течеше кръв от ръцете й. Колко хора минаваха покрай нея, но нито един не се притече да й  подаде ръка. А аз като добър самаряни и подадох ръка.  Знаеш  ли, колко горд се почувствах, като видях усмивката на устните й. Стана ми много леко и ми идваше да хвръкна ей там- горе и да спра на най- високия връх, откъдето да погледна надолу  и да видя какво правят хората по света.

.- Ти си направил едно добро, човече. Доброто е, което те почитам.

,- Ами, че то било толкова просто, а аз мислих.

. Какво си мислил? Че Доброто е нещо толкова недостъпно и не всеки може да го прави

-Така ли?

.- За недостъпността си прав, защото за него се иска сила и обич.Трябва да обичаш всички животинки по земята. Да си  преминал през хилядите препятствия на ада. Да знаеш какво е болка. И на края да развиеш онази висша Добродетел, която се нарича Добро. Доброто е база на Добродетелта.

- Толкова време разговаряме, а не си знаем името.

.. Любов, Любов се казвам.

– А аз съм Добромир.

.-Добро в безкрая.- това е твоето име. Ето защо познаваш Доброто. То е в теб и ти си го дал на непознатата жена. Добро и Любов, мир и обич. Две мистични принцеси и една реалност, както всеки трябва да опознава. Да се приобщи към тях и да тръгне во веки в безкрайното пространство на Безначалието., защото нищо не остава празно в пространството, без да остави печат върху него. Те са във вечен съюз в разбирателство и помирие. В Любов и справедливост.

   Любовта станала от стола и се сбогувала с Добромир.

-И нека Любов и мир цари на цялата земя, човече!.Запомни, че те са вечният двигател на Живота. Взаимопомощта е царя обединител. Ковачът на прогреса Любимият образ на нещата. Градът на светлото бъдеще. Творецът на цялата Вселена.

  Любовта тръгнала към вратата За миг се обърнала и махнала с ръка за довиждане.

   Нечий глас ме извади от унеса. Беше глас от небитието. Да, гласът на човека, с който бяхме заедно с  години.  Моята мила половинка, която си отиде завинаги от мен. Няма го вече. Остана само спомена за добрия човек Георги- моят съпруг от Бога изпратен. Винаги усмихнат с чувство за хумор. Така остана в спомените ми.  Винаги  доброжелателен и непринуден, всеотдаен и добър баща.

-Мим, ти си първата и последна жена която съм обичал Ако се върнех наново на земята, пак  теб ще взема за  жена. Не бих се подвоумил.

   Сълзи нахлуват в очите ми. Това е любовта и обичта на двама, които обединяват цялото. Когато живеят в мир и сговор, за тях няма пречки.Те ще  се търсят вечно, за да се намерят наново там- горе и наново на земята. И така до безкрая. Кръгът на Живот спираловидно изписан.  Щрихите остават следа, а пътят вечен и няма спиране. От време на време има почивка и пак до безкрая.

     Всъщност, какво е любовта за мен? Тя е приказна царица, на която не можем да се нагледаме.Птичето ято, което лети към незнайни страни. Вечният стремеж към красотата. Вярата в доброто. Любовта е едно докосване до най- тънката струна на Душата. Една ласка, която кара телата да потрепнат.  Един ефирен танц на две души, слели се във вечна прегръдка. Топлина, която огрява сърцето и го кара  да полудее. Разгаря кръвта, за да  разгори телата. Разтваря световете и излъчва сияйна светлина. Тя е прилив на енергия, която те откъсва от земята и кара да литнеш в безкрайното пространство. Тя е вечен огън. Един сияен връх, към който се стремим. Една невероятна стихия, след изнурителният зноен ден. Златен обелиск, който излъчва неземна светлина. Тя е тихият полъх на вятъра, огнената лава на вулкана, сияйната звезда Вечерница и Млечният път, по който вървят влюбените. Любовта е моментно усещане, което се превръща в безкрайно чакане. Път, в две посоки, по които вървим и няма спиране. Един айсберг от съмнения и щастливи мигове. Огромен планински водопад, чиито води са кристално чисти. Любовта е усещане на босите ноги по утринната росна ливада. Приятна тръпка от мисълта за нещо потайно, неизживяно. Коктейл от вяра, разочарование, трепет и усмивка в очите.

   Когато любовта се слее с доброто, всичко наоколо заблестява. На душата ти става леко, сякаш живееш в друго пространство.

   Това е Тя- Любовта. Приемеш ли я в себе си, засияваш. Такава си е Тя.  Истинска, недостъпна за всеки. Ако я пожелаеш, можеш да я имаш. Отиди, потърси я, викай я! Тя ще дойде при теб. Ще те обгърне в ефирната си прегръдка и ще те понесе с крилото на вятъра. Той ще обвее морното ти чело и ти ще почувстваш неговата прохлада. Така ще се слеете завинаги и ще летите, летите, летите…

   Колко е нужно на душата? Дай й малко любов и  остави да си живее А тя щети се отблагодари с усмивка.

    Нещо ме кара да взема  Библията. Отварям на слуки и чета. Евангилие на Йоан:

! В началото беше Словото, а Словото беше у Бог, а Бог беше словото.

2 То беше в началото у Бога.

3 Всичко чрез Него станало.

4  В Него имаше животи живота беше светлината на човеците.

5 И светлината в мрака свети и ни обзема.

6.Имаше дин човек пратен от Бога, името му е Йоан.

7 Той не беше светлина, а беше пратен на свидетелства, та всички да повярват чрез него.

8  Съществуваше истинска светлина, която просветя в, идващ да свети. всеки човек.

9  В света беше и  света стана, но светът го непозна. Дойде у своите си и своите го непознаха.

10  А на всички ония ,които Го приеха – на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат чеда Божий.: те не от кръв от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се  родиха.

11 И Словото стана плът и живя между нас, пълна с благодат и истина: и ние видяхме словото Му, слава като единороден като Отца.

12 Защото Бог не проводи Сина в света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

13 Който вярва в Него  не бива осъден, а който не вярва е вече съден, защото не е повярвал в името на Сина Божий.

14 Осъждането е пора това, че светлината дойде на света,но човеците обикнаха повече, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.

15  Защото, всякой който прави зло  мрази светлината и не отива към светлината, за да бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.

   16 А тоя, който постъпва по истината отива към светлината, за да станат делата  му ясни, понеже са по Бога извършени.

   И пак за Доброто и Любовта. Бог е Любов., разпръскваща сияние по цялата земя Тя е доброто, което трябва да дадеш  на своите близки и далечни. Обединени Доброто и Любовта имат несметна сила, която може да повдигне  планини от хиляди души загубили вярата,за да направят чудеса и да покажат че в тяхно име са готови да   жертват себе си, за да направят другите щастливи.Много съм                                                         щастлива,че контактувам със същности, които ме учат и получавам нови знания. Колко му е нужно на човек. Една мака хапка от топлия хляб на Светлината.Светлината,която огрява душите и ни кара  да бъдем по- добри. Нека се приобщим, всички заедно към нея и литнем в необятното пространство, което се нарича Всемир. Всемир, където съществува братство и обич, но онези,истинските, които ще разтворят световете. И нашият живот ще се изпълни с хармония, и любов, любов, от която има нужда всяка душа. Това е Тя, любовта. Царицата на Вселената. Онази, истинската,която кара тялото да тръпне и да иска още още и още. За тази любов няма прегради, Тя лети и свети с омайна светлина и те превръща в сияйна звезда, която свети навсякъде. Нека се слеем с другите звезди и да летим, летим и летим в безкрая. Такъв е животът. Един път на земята, друг път в ефира. От А до Я и пак отначало. Живот без начало и без край. Той ни е дарен от Бог и трябва да го изживеем смислено. Нашите думи и дела да бъдат облечени във великолепна дреха, за  да й се радваме. Да осмисляме всяко нещо, за да не страдаме. Обичам да казвам: Живей, пей и се весели! Усмихвай се повече, защото така ще ти е по- леко! Животът ти е даден веднъж на земята. Затова живей разумно! Бъди добър и така ще привличаш доброто около себе си!

    Сега времето е много тежко.Но животът си е хубав. Той никога няма да се промени, защото той е само един. Един във вечността. А времето сами си го правим да бъде тежко, с нашите дела и помисли. Необходимо е да мислим за добро и животът ни ще се промени. Да променим най- вече нашето съзнание. Това е пътят към доброто и любовта. Любовта, към всички хора по земята..

    Време е да си подадем ръце, с теб, приятелю, за да се качим на Виенското колело, за да ни обгърне с една вечна прегръдка и ни даде най-нежната целувка. Да ни  превърне в трепет- трепетът на цялата Вселена и се слеем в животворната струя на Живота.   Вятърът ще ни понесе към незнайното  царство на нещата, които живеят във вечна обич и братство.

   Нека литнем с този полет , за да се приобщим към всички души, които познават що е Добро и Любов

 СВОБОДАТА ДА ИЗБИРАШ

Да избереш как да живееш, как да се чувстваш!

Да избереш хората  около себе си кого да обичаш, кой да те мрази, ако желаеш!

Да избереш какъв да бъдеш, дали милосърден носещ благодатта, или жесток , прекъсвайки покварата си!

Порока или живота?

 Изборът да загинеш или да усетиш, че носиш някакъв смисъл. Да останеш безпътен или да вървиш по пътищата на съвършенството, Да докоснеш любовта или да знаеш, че съставляваш част от Любовта. Да мислиш, че знаеш достатъчно или да търсиш истинските знания.

Свободата да избереш!

 Ти можеш да победиш греха!

Само можеш да избереш едното или другото!

 Ако всички знаеха,че са свободни да решават живота си…

А аз знам ли,трябва да се науча!

 Ти можеш да победиш греха!

Всеки може да бъде победител.

За да може да бъде…И да сме ние чистите победители.

Ти победи греха.!

Добро и Любов, това е нашето спасение

  Край