Category Archives: Археологията и разкритията

Заровените съкровища по Българските земи

Монети
 
Хазната на цар Иван Шишман също е обект на дългогодишни търсения от иманярите. Известно е, че българският цар не е дал нито едно голямо сражение на турските войски и впоследствие е бил пленен. За това, къде и как е скрита съкровищницата на тогавашната ни държава обаче няма никакво сведение. Някои историци твърдят, че по онова време страната ни е била в голям упадък и е възможно никакви богатства да не е имало. От друга страна, колкото и да е беден един царски двор, в него все е имало ценни предмети и накити предавани по наследство. Трети предполагат, че турците са взели всичко ценно от Иван Шишман.
Една версия пък гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била откарана с волски каруци до Черепишките скали. Там, в една от пещерите, било скрито съкровището на последния български цар. След като укрили ценностите царските хора затрупали входа на пещерата с големи камъни и скални отломъци. После всички те загинали в различни битки у нас и в Румъния и тайната останала скрита. Не е ясно, как тази легенда е стигнала до наши дни, но стари иманяри твърдят, че е родена още преди столетие.Златни Съкровища
Друга легенда ни праща в района край Симеоновград. Там са руините на римската крепост Костанция, току на възвишението Хисар. Останали са зидове дебели по 2-3 метра. Преди години, когато тук започнали разкопки, били открити подземни тунели, които опасвали крепостта като лабиринт. Според познавачи тук отсядали последните римски императори. В тайните подземия те криели богатствата си, заграбени от различни народи. Под ударите на варварите обаче крепостта не устояла и паднала. Римляните се изтеглили, много от тях били избити. Съкровищата обаче останали под крепостта.
Подобни легенди разказват за различни съкровища заровени от римляните край днешния Тополовград. Едни били на самия връх Вишеград, други – под стените на древната крепост Палеокастро, на около 2 км западно от градаВъзбуждащи страстите са неоткритите и до днес иманета на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и др. Край Плевен, до моста на р. Вит, където се е предал Осман паша с войската си през Руско-турската освободителна война. Легендите разказват, че пашата скрил парите и ценностите на огромната си армия, за да не попаднат в руски ръце. Десетки иманяри са си пробвали късмета в този район, но освен някоя калъчка, ръждасяли щитове и оловни куршуми от онези времена друго не открили.
https://sanovnik.bg/n-2532-%D0%97%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8
Таг съкровища по Българските земи

Храмът на Тракийския конник най-сетне разкри тайните си

Проф. Николай Овчаров обясни защо именно на Перперикон е построена най-голямата християнска базилика в Родопите

Археологически сезон 2023 на Перперикон донесе важни разкрития.

Финал на поредния археологически сезон на скалния град Перперикон обяви дългогодишният ръководител на проучванията там проф. Николай Овчаров, отчитайки, че той е завършил с уникални разкрития. „Само преди месец обявихме разкриването на изключително интересния храм на водата – нимфеум от III-IV в. Именно тази прекрасна сграда е била първата забележителност, която са виждали пристигащите в града пътници през римския период“, съобщи историкът. Става дума за огромна издялана в скалите цистерна за питейна вода в самото начало на Южното подградие. Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е помещавал същинският храм в чест на водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи. През римската епоха нимфеумите се строят под формата на квадратни или кръгли сгради с колони, понякога на няколко етажа, издигащи се над градските водохранилища. Така култовите функции практично били съчетавани с утилитарните нужди от питейна вода, изтъква Овчаров.

Но според него голямата сензация на сезона е храмът на Тракийския конник. „Той бе разкрит от нашия екип още преди десетина години. Тогава стана ясно, че намиращата се само на двадесетина метра от олтара на храма на Дионис култова постройка е посветена на Тракийския конник. Става дума за прочутия в древността олтар, където са идвали да получат предсказания личности като Александър Велики“, смята проф. Николай Овчаров. Тракийският конник е синкретично божество, обединило през III-IV в. функциите на по-древните тракийски богове. „При първите разкопки не можахме да проучим пространството пред храма, защото там минава туристическата алея. Ето защо в 2023 г. насочихме всички наши усилия натам и бяхме шокирани от резултатите. Оказа се, че пред фасадата на храма на Тракийския конник се оформя свещено пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени правоъгълни каменни блокове“, уточнява професорът. От теменоса към храма се е влизало чрез тържествено стълбище и порта с две йонийски колони. А от противоположната южна страна в свещеното пространство е включен изявен скален масив, където жреците извършвали ритуали.  „По този начин се видя цялата структура на култовия ансамбъл, развивал се около храма на Тракийския конник“, посочва Овчаров.

В северната част се е издигала основната свещена сграда, където се намира глинен олтар, на който били принасяни в жертва дребни животни – кози и агнета. В стените има издълбани ниши, в които са слагани мраморни оброчни плочки с изображения на Конника, каквито са открити  при разкопките. „Още при проучванията преди десетина години до главната сграда бяха разкрити склад с големи делви (питоси) и кухня с готварска пещ, където са приготвяни ястията за ритуалните пиршества. А след тазгодишните разкопки ясно се очерта ограденото със стена свещено пространство пред храма, в което са правени тези ритуали. Тепърва ще анализираме ролята на голямата канара, включена в него, но най-вероятно става дума за обожествяване и преклонение пред този скален масив още от дълбока древност“, предполага ученият.

С последните разкрития се изяснява какви са били обредите на езическите жреци, свещенодействали тук. Те дават нови щрихи за живота в грандиозния култов комплекс от няколко храма на различни божества, оформил се през III-IV в. около древния храм на Дионис на Перперикон. „Още миналата година изказах тезата, че буквално в навечерието преди приемането на християнството в Южния квартал на Перперикон се е наблюдавал изключителен разцвет на езическото култово строителство. И съвсем не е случайно, че през VI в. именно на просторния площад в Южния квартал са построили грандиозна базилика. Като най-голяма църква в цялата планина Родопи, тя е трябвало да демонстрира победата на новата вяра над упоритите езически култове“, заключава проф. Николай Овчаров.

 В скалния град реставрацията на Голямата базилика по европейски проект продължава.
В скалния град реставрацията на Голямата базилика по европейски проект продължава.
https://www.segabg.com/category-culture/hramut-na-trakiyskiya-konnik-nay-setne-razkri-taynite-si
Таг Храмъ  Тракийския конник   тайните  си