Category Archives: Изкуство

ИВЕЛИНА КАЗАКОВА

Ориенталските танци са за  хора, чиято душа има нужда от свобода и изразяване.

Снимка на Semira Bellydance.

В два поредни броя на вестник “Сяние”, Ви представяме  Семира Гамал/ Ивелина Казакова/.
Ивелина по професия е библиотекар, а в същото време са занимава с ориеналски танци.Когато я попиташ, как се  запалихте по ориенталските танци, тя обикновено отговаря: “Ориенталският танц има голяма сила. Той променя човека духовно и физически. За ориенталските танци отново си беше чиста случайност. Първо се занимавах като малка със спорт. По-късно баща ми ме записа на народни танци. Но някак си, те не ми даваха онова, което търсех. Докато се занимавах с народни танци, дойде предложение да изиграя две ориенталски хореографии по проект и така до ден днешен се занимавам с това танцово изкуство. Вземах уроци и по индийски танци. Обаче не съм ходила нито в Индия, нито някъде в арабския свят. Всичко, което знам, е от прочетеното в книгите и от общуването с различни хора у нас.
 В ориенталския танц, тя намира  уникалната сила,  човек да  се променя   в духовно, и във физическо отношение. Ивелина, по професия е библиотекар, а в същото време се занимавате с ориенталски танци.  Тя споделя:” Да стана библиотекар, си беше съдбоносен момент. Взех решение почти случайно, че това ще е моята професия. За ориенталските танци отново си беше чиста случайност. Първо се занимавах като малка със спорт. По-късно баща ми ме записа на народни танци. Но някак си, те не ми даваха онова, което търсех. Докато се занимавах с народни танци, дойде предложение да изиграя две ориенталски хореографии по проект и така до ден днешен се занимавам с това танцово изкуство. Вземах уроци и по индийски танци. Обаче не съм ходила нито в Индия, нито някъде в арабския свят. Всичко, което знам, е от прочетеното в книгите и от общуването с различни хора у нас.” Когато я запиташ какви бяха първите и стъпки в  танцовото изкуство, тя отговаря: В началото ходех само на семинари, защото много обичам източната музика. След това започнаха да идват други предложения с ориенталска хореография и така взех окончателното решение, че това е моето танцово изкуство, в което вече 11 години се развивам. Своите хореографии ги сътворявам, като уча уроци от интернет и после ги сглобявам. Обичам да представям хореографиите си в различни стилове, така смятам, че е най-правилно да се организира репертоарът на един ориенталски танцьор. Друго предизвикателство е изборът на костюм. Всеки стил има отделен костюм. Танцьорът е този, който си декорира и прави облеклото според своите виждания. При мен е най-трудно, когато ми се наложи да мисля костюмите за традиционните фолклорни хореографии, отколкото на сцената. Това танцово изкуство има уникалната сила да променя човека и в духовно, и във физическо отношение. Движенията в ориенталските танци събуждат в душите и телата най-дълбоки енергии в нас. Всяко движение е израз на дълбока емоция, която се предава и на публиката. Така, аз разказвам моята лична история и обрисувам моята биография в пространството.  Най- големите ми ми успехи в тази сфера са фестивалите. От две години ходя по фестивали  със състезателен характер.  Най-големия си успех отчитам, когато спечелих  титлата “Кралица на Ориента”, през месец март 2018 година на фестивала The land of the Rouss.Бях изненадана,  защото хореографията, с която се явих на конкурса, беше само на два месеца и е доста трудна за научаване. Изненадах се от себе си, че за такова кратко време, може да се получи толкова голям резултат. Едно от последните ми участия е във фестивала “Азия отблизо”, на който с помощта на две ориенталски танцьорки, за кратко време сформирахме трио и изиграхме заедно моя хореография. Преди това участвах в проект на преподаватели от различни университети.
Ивелина Казакова, както казахме  е библиотекар по образование. През 1985 г. за пръв път прекрачва прага на залата по художествена гимнастика. По-късно участва в ансамбъл “Балкания”, ансамбъла при читалище “Христо Ботев” в Нови Искър. Следват редица международни и телевизионни изяви и награди като “Сребърната пафта”. През есента на 2010 г. е присъединена от Капка Кумар в нейната група “Раджуника,” с арабска хореография. Артистичният  ми псевдоним е Семира Гамал. В момента се занимава самостоятелно със създаване на хореографии и менажиране на изявите си, където разкриват почти целия женски потенциал на Семира, като придават допълнителна женственост върху нейната физика.  Когато я попиташ, са какво я привлечат танците, тя отговаря: ” Емоцията е това, което ме привлече, и дълбочината на чувството. Начинът, по който се изразявам, всичко е  казано  чрез танците. Реших да се отдам на тях, защото с течение на времето ми позволиха да се свържа с дълбоките ми корени. Да кажем, че намерих своята същност чрез танца и по-конкретно с ориенталските танци. Всичко това, го показва непрекъснато. На фестивала “Седмица на изкуствата” в Боровец е спечелила трето място и бронзов медал. Още преди това участва на Балканската денс олимпиада и оттам имам спечелен златен медал.”  Как би искали да се развивате оттук нататък? В ориенталските танци – отговаря тя, развитието  е на техническо, визуално и емоционално-духовно ниво.  В него исам да достигна до такова ниво, че чрез ориенталските танци да лекувам хората – емоционално и физически.  Ориенталските танци са подходящи за всеки, който притежава дълбока душевност, която напира да излезе на повърхността на личността му. Те са за хора, чиято душа има нужда от свобода на изразяване. Скрита женска същност, която е в очакване на своето отприщване. В ориенталските танци няма възрастови ограничения. Практикуват се от хора от всякакви професии. Ориенталските танци са за всички, които ценят изяществото, красотата, женствеността и изкуството.  Играла съм пред всякакви хора, от всякакви националности В последните години се заговори много повече за  това изкуство и  набира все по- голяма популярност. Вече много жени, дори и мъже, танцуват белиденс и проявяват силен интерес към екзотичния танц.
 Евелина е получиха се още два златни медала  от Национален Танцов Шампионат, Организирано от МФИ “Утринна звезда”  
И от Mediana Grand Cup Music & Dance Olympiad / Nis 2019   Публично организиран от  Балкански Алианс- Сърбия.
52788313_3088184927874112_4817683735254138880_n (1)20190227_110330
Мария Герасова

ХУДОЖНИКЪТ EMMANUEL VILLANIS

Роден в Лил, Франция на 12 декември 1858 г.,  Емануел Виланис  трябваше да стане един от най-продуктивните и популярни скулптури от края на 19 век. Признат днес като един от най-големите  скулптури от епохата на Арт Нуво , той успя да улови такъв характер и реализъм в бронзовите си бюстове, че те са високо търсени по целия свят от запалените колекционери.
Животът на Емануел Виланис
Villanis е роден на италиански родители във Франция през 1858 г. Той се премества със семейството си в Пиемонт, Италия, през март 1861 г. след обявяването на Кралство Италия.
Известен в Италия като  Вилани , той учи в  Академията за изящни изкуства Албертина  в Торино от 1871 до 1880 г. заедно с майстор скулптор  Одоардо Табачи . Когато Вилянис завършва, той излага първите си творби в градове в Италия, по-конкретно в бюста си “Алда” в Милано през 1881 година.
Виланис се завръща във Франция през 1885 г., живее и работи в Парижския квартал Монмартър. Той не е оставил Монмартър до смъртта си на 28 август ия  1914.
Творби на Емануел Виланис
Villanis  специализира в женски бронзови бюстове. Много от тях се основават на музикални предмети като героини от опери и композитори, както и на известни личности от литературата и митологията. Жените бяха красиви и млади и често изглеждаха замислени, откъснати и меланхолични. Те показваха хармонични пропорции, като всяка имаше овално лице, кухи очи, къс нос, пълни устни и дълга коса.
Неговите поданици се намират в два или три размера и са направени от бронз, олово или spelter. Неговите бюстове бяха излъчвани от Парижското общество на бронзите, бронзовите гарнитури в Париж, Vrai Bronze Garanti Париж, E Blot Париж Vrai Bronze и KK Kunst-Erzgiesserei Wien и изнасяни по целия свят.
Произведенията на Вилянис често се отличават с мути-патентоване в два или повече цвята, което е особено красиво. Те също често показват заглавието на статията. През 19 -ти  век е от жизненоважно значение за скулптора да изложи в Salon des Artistes, за да получи признание и комисии. Виланис е направил това 11 пъти между 1886 и 1910 г., показвайки 17 скулптури, включително четирите бюста  Нерина  през 1887 г., Галатее през 1894 г.,  Миньон  през 1896 г. и Джудит през 1898 г. Виланис получава почетен знак за двете статуи на макет, представени през 1892 година.

авторизиран превод Мария Герасова