Category Archives: България – минало и настояще

Крепостта Овеч

  свидетел на хилядолетната история по нашите земи

 Велислава Великова
 
С какво свързвате Провадия, драги читатели? С каменната сол? С ЖП линията Русе-Варна? Просто с пътните табели, които виждате, пътувайки по първокласния път към слънчевото Черноморие? Някои вероятно свързват града с платото Калето, в чиито прегръдки крепостта Овеч, известна още като Проват, е намерила убежище. За нея е днешният ни разказ.
Военното укрепление се намира на 53 км западно от град Варна и на 410 км североизточно от столицата. Първите свидетелства за човешка дейност в местността са датирани около V в. пр. Хр., което нарежда Провадия на едно от водещите места сред най-старите селища у нас с близо 15-вековна си история.
Естественото укрепление, скрито сред недостъпните отвесни скали на платото, привлича първо тракийските племена, обитаващи местността, като днес на територията на крепостта могат да бъдат забелязани основите на тракийски капища, служещи вероятно за връзка между смъртните и Тракийския конник – символ на божественото за траките слънце.
По-късно, през III-IVв., римляните също биват привлечени от стратегическото местоположение на твърдината и създават там крепостта Проватон (в превод Овчата крепост) като защита срещу враждебните варварски племена, нахлуващи от север. Името на укреплението кореспондира с вероятно добре развитото овцевъдство в района, ала намерените при археологически проучвания мистериозни пръстени-печати с орел, величествено разперил криле, някак размиват времевите граници, разделящи едни обитатели от други.
Учените считат, че в крепостта кипи живот и по времето на Омуртаг, ала апогея в своето развитие тя преживява през XII-XIVв., когато е военен, религиозен, административен и икономически център на региона. Множество легенди гласят, че по време на своето управление цар Ивайло разгромява многобройна византийска армия именно пред стените на сгушения в скалите Овеч. Предполага се, че към този период принадлежат митрополистката църква, край която са открити няколко гробни камери, вероятно принадлежащи на видни и заможни граждани или воини, прославили се на бойното поле, и рицарският затвор, в който през XIV в. били затворени рицарите на граф Амедей Савойски.
Според хрониката на Мехмед Нешри, през 1388 г. Овеч пада в хода на военна кампания на Али паша в Северна България. Управителят на крепостта, предава Нешри, се казвал „Хюсеин бег, който, макар и неверник, бе известен с добротата и благородството си“. Повтарящият се мотив с добротата и благородството съвпада с описанията на българския Иван Асен V (вторият син на цар Иван Александър), дадени от други източници, още повече, че името Хюсеин се смята за мюсюлманска транскрипция на Асен.
Изглед към град Провадия. Снимки: Пламен Петков
Нешри описва как петхилядна османска войска осъмва пред стените на Овеч през зимата на 1388 г. Нашествениците успяват с хитрост да убедят нейния управител да отвори портите на крепостта и впоследствие да приеме исляма. Годината съвпада, а и споменатата в надгробния надпис опасност „Асеня да отпадне от красотата на вярата“, отговаря на протеклите събития. Пак там виждаме, че българската царица Кера-Мария съумява ,,да го напъти с Божията сила и да остане в Христовата църква“. Както изглежда, осъзналият се Иван Асен, макар и твърде късно, се впуска в сражение с османците, за да си върне града. Нешри описва аналогичен епизод, в който разказва, че след като османците влизат в Овеч, „неверниците се окопитиха и наченаха бой, но бяха изклани“.
Военното укрепление обаче явно има способността да избира своите обитатели, защото според исторически източници през 1409 г. каменната крепост става център на въстанието на Фружин. След като въстанието претърпява своя погром, Муса, син на Баязид I, превзема крепостта отново с цената на безброй жертви, дадени от двете страни. Алени кървави реки потичат по белите камъни на бастионите…
Ала колелото на Фортуна явно е отредило малко по-различна съдба за главозамаяните османски нашественици, защото малко по-късно, през 1444 г., Провадион сменя за пореден път обитателите си. Преминавайки през околността по време на своя спасителен поход, войските на Владислав Варненчик постъпват предвидливо, разрушавайки до основи многовековното военно укрепление, превръщайки го отново във владение на разрухата и смъртта.
След кончината на полския крал, османците построяват наново крепостта, ала макар и възстановена, тя губи военното си предназначение и в края на XVII в. бива изоставена. Така земята, приютила в прегръдките си белите кости на траки, византийци, българи, западноевропейски рицари и обединените войски на Владислав III Янгело, най-сетне намира покой.
Благодарение на усилената работа на българските археолози и реставратори, днес туристите могат да се потопят във величествената атмосфера, съответстваща на времето, когато Овеч преживява своя архитектурен, военен и културен разцвет.
Две кули – същински каменни стражи на военното укрепление, макар и реставрирани все още охраняват два от трите му входа. Източната кула не е възстановена, но е запазен оригиналният достъп до местността посредством стъпала, изсечени право в скалите. Край западната кула е изградена оригинална според посетителите стълба със 111 стъпала, свързващи съвременния град със средновековния.
Северният вход, считан от учените за главен, и в наши дни представлява една от основните забележителности за жадните за знания туристи. Пред него е изградено 150-метрово мостово съоръжение, което свързва твърдината със съседното плато, наречено Табиите. Счита се, че съвременното мостово съоръжение пресъздава предшестващото го ранно византийско, служещо като главен търговски път свързващ укреплението с околните селищни поселения.
Природата в околността и руините на някогашната величествена крепост със сигурност ще оставят траен отпечатък в съзнанието ви, карайки ви често да си спомняте за сгушения в скалите Овеч 
https://bulgarianhistory.org/ovech-krepost/

Референдумът за отмяна на монархията и последиците от него

До ден днешен се спори дали референдумът за отпадането на монархията в България е законен. Най-често се говори за фалшифицирани гласове, а допитването до народа е просто параван, зад който се установява плавно, но много сигурно, диктатура. Днес ще проследим как точно се случва референдумът, неговите резултати и цялостни последици.
Едва преди няколко месеца е приключила Втората световна война както в Европа, така и в далечния Изток. Страните победителки започват да предначертават политиката на вражеския лагер и да влияят на населението. Царство България попада в съветската сфера на влияние и е под окупацията на силите на Червената армия.
Всеизвестен факт е, че комунистическата идеология застава твърдо против монархията като форма на управление и всички, които наричат себе си болшевики, го смятат за буржоазен белег върху обществото.
След края на Първата световна война най-големите империи в Европа губят монарсите си – Русия, начело с Николай II, Австро-Унгария, водена от Карл IV, и Германия, управлявана от Вилхелм II. Малко по-късно и Османската империя става република. След май 1945 г. идва редът и на други европейски държави да променят устройството си на управление. За да затвърди позициите си, Отечественият фронт организира референдум, който цели по привидно законен начин да прехвърли непряко властта изцяло в техните ръце.
Настроения за промяна на държавното устройство се появяват още през 1944 г., но има правни пречки, които спират процеса. Една от тях е, че според действащата Търновска конституция България е наследствена конституционна монархия с народно представителство. Никъде не се споменава в основния закон, че може да се извърши промяна към република. Монархията след 9-ти септември 1944 г. се запазва, но смяната на регентството и съставът му са в противоречие с Търновската конституция. За промени в Конституцията се налага свикване на Велико Народно събрание, но тъй като царят е единственият, който може да го направи, а той е едва 9-годишен, това също се явява вид пречка. За да бъде всичко абсолютно легално, властта е трябвало да изчака 1955 г., когато монархът е щял да навърши пълнолетие.
Георги Димитров пред изборната урна. Снимка: http://stara-sofia.blogspot.com
Такова изчакване е било недопустимо и това налага бързите действия на властимащите. По смисъла на закона референдумът за република е незаконен.
Въпреки всички спекулации днес, факт е, че българският народ гласува единно за дадена кауза. Резултатите са фрапиращи: над 90% избирателна активност, над 95% гласуват „ЗА“ република. Без значение политическата и класовата принадлежност, населението пожелава промяна, за чиито последици не може и да подозира.
Предполага се, че властта е използвала страха като оръжие за манипулация на населението, за да гласува то положително на референдума. Много историци повдигат въпроса за това дали вотът всъщност не е фалшифициран. Каквито и да са мащабите на една такава фалшификация обаче, резултатите показват, че към онзи момент болшинството от българи е желаело допитването да завърши с установяване на република.
На 8 септември 1946 г. гласуват малко над 4 милиона избиратели. При 91,63% избирателна активност и 97,01% действителни бюлетини, 95,63% са гласували за републиката. Тези, които са гласували против и недействителните бюлетини, са по-малко от 4%. На 14 септември Върховният съд обявява резултатите и на следващия ден България е обявена за Народна република. Международните общности, начело със страните-победителки от войната, подкрепят референдума, а в България нито една партия не оспорва получените резултати. Регентите на българския монарх, който тогава е на 9 години, приемат резултатите от изборите и налагат неговото напускане на страната, макар да липсва формален акт на абдикация. Младият Симеон II и майка му – вдовицата царица Йоанна се заселват в Египет, а малко по-късно в Испания.
Интересното за кампанията за референдума е, че предварително са изяснени и социалното, и политическото съдържание на републиката. БРП (к) от самото начало твърдят усилено, че България няма да се превърне в съветска република, а напротив – държат държавата да стане „народна република“.
През 1948 г., по време на V конгрес на БРП (к), „народната демокрация“ се обявява за диктатура на пролетариата. Това се налага от Сталин при срещата му с Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков в Москва. Така България започва промяната си към еднопартийна държава по съветски образец.
От резултатите от референдума опозицията на ОФ също се чувства победител и ликува. Никола Петков е заблуден, че републиката и пълната неприкосновеност вървят ръка за ръка, както и голяма част от народите по това време. Лидерът на БЗНС казва на 17 септември 1946г.:
„ОТ ВЧЕРА БЪЛГАРСКАТА РЕПУБЛИКА ВЛЕЗЕ С ГОРДО ЧЕЛО В ИСТОРИЯТА, ЗАЩОТО БЪЛГАРИЯ СТАНА РЕПУБЛИКА ПО ВОЛЯТА НА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД.
ТАЯ ВОЛЯ Е РЕПУБЛИКАТА ДА БЪДЕ ТАКАВА, КАКВАТО Я МЕЧТАЕХА ЛЕВСКИ, БЕНКОВСКИ И БОТЕВ – ЧИСТА, СВЯТА И НАРОДНА.
ЗА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ И ЗА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД РЕПУБЛИКАТА ЗНАЧИ ЗАКОННОСТ, СВОБОДА И СОЦИАЛНА ПРАВДА.
ЗАТВОРИ И ПРЕТЪРСВАНИЯ ПО КЪЩИТЕ МОГАТ ДА СТАНАТ САМО СПОРЕД ЗАКОНИТЕ.
МЪЧЕНИЯ, ПРИ КАКВОТО И ДА Е ОБВИНЕНИЕ, СЪЩО И КОНФИСКАЦИИ НА ИМОТИТЕ СЕ ЗАПРЕЩАВАТ.
ПЕЧАТЪТ Е СВОБОДЕН. НИКАКВА ЦЕНЗУРА НЕ СЕ ДОПУСКА.
БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ИМАТ ПРАВО ДА СЪСТАВЛЯВАТ ДРУЖЕСТВА БЕЗ ВСЯКАКВО ПРЕДВАРИТЕЛНО РАЗРЕШЕНИЕ.
БЪЛГАРСКАТА РЕПУБЛИКА ТРЯБВА ДА Е ОСНОВАНА ВЪРХУ ИДЕЯТА: „НЕДОСТОЕН ЗА СВОБОДАТА Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ Я ЖЕЛАЕ ЗА ПРОТИВНИЦИТЕ СИ ТАКА, КАКТО Я ЖЕЛАЕ ЗА СЕБЕ СИ“.
ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА…“
След референдума и преди разпускането на Великото Народно събрание за временен председател на страната е избран Васил Коларов, една от ключовите комунистически фигури в състава на Отечествения фронт. По негово нареждане Никола Петков е отстранен от ВНС, арестуван и по-късно осъден на смърт.
Изборите за Велико Народно събрание се извършват на 27 октомври 1946 г., то продължава до 21 октомври 1949 г. Тогава ОФ получават 70,10% от гласовете, като повече от 50% са за БРП(к). От всички 465 мандата, ОФ получават 366, а комунистите заемат 2/3 от парламента. На 22 ноември 1946 г. се съставя третото правителство на Отечествения фронт и за министър-председател е избран Георги Димитров.
Никола Петков
По време на VI ВНС се очертават няколко различни подхода към създаването на новата конституция. Опозицията, съставена от БЗНС – Никола Петков, Демократическата партия и Българската лига за защита на човека и гражданина и др., решават да осъвременят търновския модел според тенденциите в модерния конституционализъм. Първоначално проектът за основен закон на страната на ОФ също заимства от европейските, но добавя и трудни за разбиране принципи.
След дискусия на комисията по подготовка и изготвяне конституцията на НРБ, начело с д-р Минчо Нейчев, проектът на ОФ е представен като единствен такъв. Коалицията вижда причина именно тяхното предложение да бъде прието – при предишните избори промяна в конституцията е била заложена в предизборната програма. Тя е била подкрепена от близо 3 милиона души. След третото четене и саморъчен подпис на всеки от народните представители, основният закон е приет.
Според новата конституция, приета на 14 декември 1947 г., наречена „Димитровска“ след това, върховният орган на властта е Народното събрание. Тя следва съветския модел, като парламентаризмът и разделението на властите биват елиминирани, защото са сметнати за буржоазен остатък. Също така и се гарантират права на държавата да взима участие в преустройството на страната, както и в регулацията и планирането на стопанските и социалните отношения.
Отменя се едноличното председателство на държавата, като тази длъжност бива заменена от новосъздаден орган на държавната власт – Президиум на Народното събрание. Дейностите на Президиума са почти идентични с тези на президента на страната днес, но се изпълняват от колективен орган, който е избран от парламента. Тъй като по същество някои дейности не могат да бъдат извършени от колектив, те се прехвърлят към председателя на Президиума, който извън органа няма правомощия.
Конституцията бавно, но сигурно повежда България към държава, изградена по модела на СССР. Шестото Велико Народно събрание приема общо 356 закона в периода 9. декември 1947 – 21. октомври 1949 г. Те засягат пряко всеки български гражданин и променят изцяло модела на управление и функциониране на държавата. Сред тези закони са Законът за национализация на частните индустриални и минни предприятия, Законът за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, Законът за кооперациите, Законът за народната просвета.
Като цяло VI ВНС остава в историята на страната с приемането на първата социалистическа конституция, което без гласност преобръща отношенията на държавата и обществото. Следващото ВНС, което се свиква след повече от четиридесет години, има същото историческо значение за държавата, само че с обратен политически знак.
Промени в работата на съдебната система и МВР също настъпват. Съдебната независимост е ликвидирана, а милицията може да задържа лица без съдебно решение за неопределен срок. Това е първата крачка към създаването на контролирано единствено от властта общество.
Управлението на България все повече заприличва като на държава-сателит на Съветския съюз, макар и неявно. Целта на обявената „народна демокрация“ е да подготви държавата за тоталитарно управление по чужд модел. Все още присъствието на опозиция към датата на новата конституция не подсказва за тоталитаризъм, но властта стремглаво върви към съветизация на страната
https://bulgarianhistory.org/referendum-1946/