Малко вероятно е да намерим човек, който може да оспори факта, че българската кухня е една от най-разнообразните и богати кухни в света. В нея се срещат множество видове салати, супи, тестени и месни ястия. Въпреки това богатство, при споменаването на “традиционно българско ястие”, повечето хора веднага си представят едно конкретно ястие – баницата, по-специално, домашно приготвената баница на баба. Това ястие се състои от слоеве тестени кори, пълнени с различни съставки и в миналото е било неразделна част от българските традиционни празници. В наши дни обаче, тя е извън контекста на празничната обредност и се е превърнала в обичайно ежедневно ястие за хора от всички възрасти, ставайки символ на българската национална кухня.
Що се отнася до името на това ястие, общоприетото му наименование в България е “баница”. Смята се, че произходът на този термин е свързан с развитието на праславянската дума “гъбаница”, която вероятно се извежда от глаголите “нагибам се” (навеждам, нагъвам) и “сгибам се” (сгъвам се, свивам се). Въпреки това, както се досещате, в българските земи съществуват множество диалектни наименования за това ястие. Сред тях, счита се, че има и такива със славянски произход като “млин”, “билник”, “топейница”, “клин” и други. Наименования като “баклава” и “бюрек” са с турски произход, докато “плакенда”, “лангида” и “мъстопита” произхождат от гръцкия език.
През 20-ти век, едно от ястията на Българската кухня, известно на световната сцена, прослави българския народ. Неговите вкусови и лечебни свойства стават известни по целия свят и тогава мнозина чужденци започват да си спорят за заслугите за неговия произход. Въпреки това, никой не може да отрече, че съществуват множество свидетелства, които подчертават, че именно на българска почва киселото мляко започна своята многовековна история като неотделима част от живота на тези, които са наследявали тези земи. Днес то се превръща в неотменим елемент в множество други традиционни ястия (като таратор), става любима напитка за множество поколения българи (като айрян), и винаги е налично в българския кулинарен арсенал.