Category Archives: Брак и семейство

БРАК И ЖЕНИТБА

Брак и женитба
Няма съмнение, че след някоя и друга година разрешителните за встъпване в брак ще се продават като разрешителните за притежаване на куче – валидни за период от дванадесет месеца, без да има закон, забраняващ подмяната на кучетата или притежаването на повече от едно животно наведнъж. Олдъс Хъксли (1894-1963), британски писател, поет и публицист
Във всеки брак, във всяка институция се проявяват конфликти. Все още преобладаващият в културно отношение стандартен образ се изразява по следния начин: свободният човек се бори не за съхраняване на общността, а горд и самотен побягва от нея – като класическият герой от уестърните. Застъпвам се затова, във филми, по телевизията или в литературата да бъде поставяна по-добра оценка на онези, които при конфликти устояват, вместо да побягнат. Удо Ди Фабио, роден през 1954 г., немски юрист и университетски преподавател
Що е брак? – Примка, която природата ни слага.
Когато нямаш никакви заблуди, трябва да виждаш в брака предимството да бъдеш гледан на стари години или в случай на болест и да си имаш домашно огнище. Трябва също да вземеш предвид и неприятните страни на брака: разходи, грижи за децата, упоритост, прищевки, остаряване или грозота след няколко години, лъжи, изневяра, лудешки желания, истерични припадъци, любовници – пъкъла и дявола.
Балтазаре Грациано нарича четиридесетгодишния мъж „камила”, защото имал жени и деца. Младежите, които се женят, стават товарен добитък на жените си. Дори и за най-добрите измежду тях жената е младежко прегрешение, което те влачат след себе си цял живот.
Жененият мъж носи цялата тежест на съществуването, а нежененият – само половината. Който се посвещава на музите, трябва да избягва брака.
Философът се нуждае от времето си. Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни. Дори на Шекспир два пъти са били слагани рога.
Щастливите бракове са твърде редки, защото естествената цел на брака не е щастието на сегашното поколение, а на бъдещото.
Често браковете по любов завършват нещастно, защото осигуряват щастието на бъдещото поколение в ущърб на сегашното поколение: „Който се жени по любов”, казва испанската поговорка, „ще живее в страдание”.
Всеки мъж, който се подчинява на брака, сиреч на оная тъй изгодна за противната страна капитулация, се задължава да бди занапред тази капитулация да бъде зачитана, с цел този договор да не загуби нито за ден силата си, ако другите свикнат да го спазват с пренебрежение.
Законите, които уреждат брака в Европа, допускат, че жената е равноправна с мъжа, а тази изходна точка е съвсем погрешна.
Въпросът дали е по-добре да се оженим или обратното, се свежда в много случаи към знанието дали нуждата да се любим е по-силна от нуждата да се храним.
Между философите и поетите, онези, които са женени, се занимават повече с личните си работи, отколкото с благосъстоянието на науката и изкуството.
Мъжът може лесно да създаде по стотина деца на година, стига да има толкова жени на разположение. Напротив, жената, дори да би имала толкова мъже, пак не би могла да роди повече от едно дете на година, с изключение на близначета. Именно затова мъжът търси винаги други жени. Когато жената остава вярна и привързана само към един мъж, природата я подбужда по нагон и без размишление да се стреми да запази при себе си този, който трябва да я храни и да покровителства малкото й семейство.
От това следва, че верността в брака е естествена за жената и следователно прелюбодеянието на жената е много по-непростимо от прелюбодеянието на мъжа, именно поради последиците си и защото е противно на природата.
от интернет