Category Archives: Природа Пътешествия Снимки

Крушунските водопади

Венци Дянкова  

Крушунските водопади

Крушунските водопади са една от най-красивите и високи водни каскади в България. Тяхна изходна точка е с. Крушуна, откъдето тръгва основната пешеходна зона, водеща към подножието на водопада. От там започва пътека, която лъкатуши нагоре сред многобройните водоскоци, които падайки, образуват красиви карстови тераси и безброй малки скални прагове, покрити с гъст мъх. По протежение на екопътеката са изградени 15 дървени моста, благодарение на които виждаме водопадите в пълния им блясък. Водата, която се стича по скалите наоколо създава неповторима атмосфера на уют и спокойствие, зарежда душевно и физически.
снимка: Венци Дянкова

снимка: Венци Дянкова

Неслучайно в миналото красотата и уникалността на местността привличат монасите исихасти, които изграждат тук своята обител. Те основават манастир и килии за калугерите в скалите до водната каскада, вярвайки, че на това магическо място могат да се слеят с Бога.
В близост до Крушунските водопади, на територията на селото, са съществували и други два манастира. Единият се намирал в близост до исихастката обител, а другия бил построен по времето на Иван Асен II, като се смята, че и гробът му е някъде наоколо.
И до днес, твърдят старите хора, край Крушуна бродят души на монаси, които не могат да се откъснат от това прекрасно място.
снимка: Венци Дянкова

снимка: Венци Дянкова

Местният свещеник пък, въпреки ледено студената вода, вече няколко пъти кръщава новородени във вира под водопада. Така ги зарежда с божествена енергия и сила, силно осезаеми на Крушунските водопади.
снимка: Венци Дянкова

снимка: Венци Дянкова

Снимка: Венци Дянкова

КОЛМАР

311-660x400

В Колмар живеят малко над 70 хил. човека. През Средновековието и Ренесанса започва да се развива с много бързи темпове.
Не случайно Колмар е вторият град в Елзас по-големина на културното наследство. Той се нарежда след градове като Страсбург и Селеста.Веднага ще усетите спокойствието и хубавата енергия, която се крие зад всяко ъгълче, малко прозорче и магазинче.
Във Франция това усещане се среща почти навсякъде, не малко са хората, които ще споделят мнението. В Колмар се намира къщата музей на Фредерик Огюст Бартолди, създател на Статуята на свободата в Ню Йорк. Наричат го и “малката Венеция на Франция”, но въпреки всички исторически и културни стойности на Венеция, в Колмар ще видите много цветове, усмивки и галантност. Господа, тук очите на дамите ви ще заблестят по друг начин.
.
В Колмар живеят малко над 70 хил. човека. През Средновековието и Ренесанса започва да се развива с много бързи темпове.
Не случайно Колмар е вторият град в Елзас по-големина на културното наследство. Той се нарежда след градове като Страсбург и Селеста.Веднага ще усетите спокойствието и хубавата енергия, която се крие зад всяко ъгълче, малко прозорче и магазинче.
Във Франция това усещане се среща почти навсякъде, не малко са хората, които ще споделят мнението. В Колмар се намира къщата музей на Фредерик Огюст Бартолди, създател на Статуята на свободата в Ню Йорк. Наричат го и “малката Венеция на Франция”, но въпреки всички исторически и културни стойности на Венеция, в Колмар ще видите много цветове, усмивки и галантност. Господа, тук очите на дамите ви ще заблестят по друг начин.

 от интернет.

Костенският водопад

  минералната вода и споменът за дядо Вазов

Костенският водопад, минералната вода и споменът за дядо Вазов
Снимки: Авторът и архивни кадри
Едно пътуване през времето из курорта Вили Костенец
Автор: Диана Славчева
„Тая вода, здравият въздух и невъобразимата красота на местността би трябвало да направят – вероятно и ще го направят – един от най-посещаваните наши курорти”. Това пише Иван Вазов, след като няколко пъти летува в Костенец.
Пророчески се оказват думите на народния поет – край „гръмливия и величествен“ по думите му Костенски водопад, в предверието на живописното Костенско дефиле една след друга започват да никнат вила след вила, хотел след хотел и дори летен дом за децата от софийското сиропиталище “Св. Патрик”.
Край река Чавча, известна още като Стара река, пък се оформя цяла писателска махала, където често гостуват членовете на кръга „Мисъл“ и цяла плеяда величия от литературния ни небосклон и хора на изкуството – Захари Стоянов, Стоян Михайловски, Александър Балабанов, Алеко Константинов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Кръстю Раковски, Йосиф Хербст, Лора Каравелова, Евгения Марс и кой ли още не.

Къщата на гимназиалния учител Стефан Ганев и до днес е известна като “Вазовата вила”. Тук поетът изкарва едно лято със семейството на брат си Борис 
Тодор Влайков вдига също тук своя лятна къща под името “Здравец”, в която пише „Преживяното”, а докато е в летовището със сестра си Донка, Пенчо Славейков сътворява първите глави от поемата си „Кървава песен“…

Вилата на Тодор Влайков
В ново време вила си построява писателят Георги Константинов. Чести негови гости са Никола Фурнаджиев, Димитър Талев, Георги Караславов, майсторът на четката Владимир Димитров-Майстора, артистите Владимир Трендафилов, Олга Кирчева и Марта Попова.
В така заформения култов курорт „Вили Костенец“, който по времето на соца се именува „Георги Димитров“,отсядат и творят също Димитър Методиев, Любомир Левчев, Матей Шопин, Лъчезар Еленков, Харалампи Харалампиев и още много други литератори.
Но няма нищо чудно – природата наоколо е омагьосваща, минералната вода се лее в изобилие, водопадът оглася околността с величествения си грохот, а над всичко това се извисяват стръмните склонове на Рила с необятното си море от върхове.
Пък и летовището е само на седемдесетина километра от столицата, на стотина от втория по големина наш град – Пловдив, и на 30 км от Боровец, което го прави удобна и лесно достъпна дестинация за мнозина. Както пише дядо Вазов в стихотворението си „Бог“: „От градский шум и прах избягах,/ далеч избягах от светът,/ колата с грижите разпрегнах,/отшелник съм в този горски кът.“

Вили Костенец през 1922 г.
Ала курортното място е привлекателно не само за отдих, но и за церене на редица болежки с топлата му минерална вода, която успешно лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни неволи, хронични синузити, гинекологични и куп други здравословни проблеми.
Чешмички, от които живителната и целителна течност се излива на воля, има почти на всяка крачка.
Куриозното е, че с името Костенец се кичи и градът, и съседното му село – едно от най-големите в България, както и курортът Вили Костенец, който е само на 3 километра от него.
Несъмнено бижуто в него е легендарният Костенски водопад, вдъхновил много поети и възпят от Вазов в няколко негови творби. На входа на парка, който романтично допълва околностите му, посетителите посреща красиво дървено табло, върху което са издълбани две строфи от едно от Вазовите стихотворения, за които ролята на муза е изиграла природната забележителност.
Освен в стихове, патриархът на българската литература я споменава и в прозата си и ние не можем да го опишем по-добре от него. „Тук живот кипящ, гороломен, буйният живот на неукротимата стихия, която няма хабер ни от гнева на небето, ни от зъба на червяка, ни от вековете. Огромен стълб вода пада от гола скала в един дълбок вир, сред бели, клокочущи талази и пяна. Ситен дъждец от пръските на водопада ни засипва и разхлажда“.

Костенският водопад
Много по-голям от Костенския е 25-метровият водопад Скаловитец, който се намира на около 5 километра от близката хижа Гургулица, но преходът до него е по доста стръмни пътеки и затова някак си остава в сянката на своя събрат, привличащ почитатели край курортните вили.

Водопадът Скаловитец
Забележителност в курорта е и малката църквичка „Света Богородица“, изградена на мястото на съществувалия тук по времето на Второто българско царство храм „Успение Богородично“. През 1372 г. многоброен турски аскер, предвождан от Валадин паша, напада града. За да не предадат вярата си, костенчани, съпровождани от войводата Янкул Черньо, се укриват в крепостта около църквата, оказвайки яростна съпротива на поробителя. Но турцитеуспяват с измама да надделеят.
Три века по-късно, през 1666 г., когато в района се извършва драматичният и злокобен процес на помохамеданчване, храмът е сринат, а мнозина българи намират смъртта си край него. Зверски избитите смелчаци от  непокорната рая са погребани в масови гробове около черквата.
Днешната й наследничка е поддържана спретнато, а дворчето й е грижливо озеленено с кипариси, чимшири и пъстри цветя. От задната й страна се разкрива спираща дъха панорама към село Костенец и Средна гора.
Като язва обаче насред курорта стоят останките от някогашния голям обществен басейн, наричан от местните „стария плаж“ или „хигиенните бани“. По спомени на очевидци, той е функционирал в пълния си блясък допреди петнадесетина години. Тогава входът за деца е бил само 50 стотинки, а възрастните плащали по 2 лева.
И до днес посещавалите го с умиление си спомнят колко е било оживено край него. Сега обаче всичко е запустяло и изоставено в ръцете на времето, което неумолимо го превръща в грозна руина.
Разбити са и малкото улици, които едвам успяват да поберат колите на курортистите, избрали да почиват и да се лекуват тук. Хотелиерите стискат зъби и лелеят надежда, че от Община Костенец ще спазят обещанието си тази есен да асфалтират тукашните пътища.
Когато Вазов за първи път идва тук през далечната 1890 г. заварва горе-долу същата картинка: „пътят е лош и води през храсталаци“ – пише той в „Костенец – пътни бележки”. И се оплаква: „ Грапавините му страшно тръскат и килкат талигата, която вози мене и двамата ми другари туристи“.
Оттогава са минали близо 130 години и е срамота да констатираме и днес същата мила родна картинка в това иначе докоснато от Бога райско кътче от татковината ни. Не ли?
http://www.desant.net/show-news/46506