Category Archives: Вестите днес

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

 СЕ ВКЛЮЧВА В ДЕФИЛЕ ‘УИКЕНД В ПЛОВДИВ’

Дефиле “Уикенд в Пловдив”, организирано от Съвет по туризъм – Пловдив, ще се проведе за втори път под тепетата на 8,9 и 10 март 2019 г. На 8 март (петък) Регионален исторически музей – Пловдив ще работи с всичките си експозиции в стандартното им работно време за сезона. На 9 и 10 март (събота и неделя) институцията ще работи с експозиция “Българско Възраждане” и Музеен център за съвременна история, където е подредена гостуващата изложба “Еврика” на детски научен център “Музейко”. Експозиция “Българско Възраждане” на ул. “Цанко Лавренов” 1 в Старинен Пловдив ще работи между 9.30 и 17.00 ч. с 50% намаление на цените на специалните издания на музея, както и възможност да се възползвате от фамилен билет на стойност 6 лв. или билет “Баба, дядо и внуче” на цена от 3 лв. Музеен център за съвременна история на ул. “Ангел Букорещлиев” 14 представя изложбата “Еврика” на детски научен център “Музейко”. Обектът, разположен върху Данов хълм (Сахат тепе), ще приема посетители между 10.00 и 16.30 часа, децата до 7 г. ще посещават изложбата безплатно, учащите ще заплащат 1 лв., а възрастните 2 лв.
  Пламен Четелязов

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

Честита Баба Марта!

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец “март”. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.
Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Обичаят за връзване на Мартеница на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.
В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.
Снимка 409692
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.
Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия – континентът, в който първоначално живеят българите – традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.
 https://news.bg/society/chestita-baba-marta-4.html

БЕЗПЛАТЕН ВХОД В ЕКСПОЗИЦИЯ “БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ”

И 50% НАМАЛЕНИЕ НА ИЗДАНИЯТА НА МУЗЕЯ ЗА 3-ТИ МАРТ

На 3 март 2019 г. /неделя/, по случай Националния празник на България, експозиция „Българско възраждане” на Регионален исторически музей – Пловдив на ул. „Цанко Лавренов” № 1 в Старинен Пловдив ще работи от 9:30 до 17:00 часа с безплатен вход за посетители. Промоционално на 50% от тяхната стойност ще се предлагат всички издания на музея (годишници, сборници от научни конференции, справочници, книжки за оцветяване и стенен календар за 2019 г. до изчерпване на количествата).

Снимки:

1: Експозиция “Българско Възраждане” на ул. “Цанко Лавренов” № 1 в Старинен Пловдив, която ще приема посетители с безплатен вход на 3 март 2019 г.;

2: Стенен календар за 2019 г. – едно от изданията на музея, които ще могат да бъдат закупени на 50% от тяхната стойност в музейния магазин;

12

Църквата почита

 

 Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица

Църквата почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица

На 3 февруари Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Денят след Сретение Господне (2 февруари) се чества паметта на свети Симеон Богоприимец и на света Анна. Според легендата Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.
На Свети Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: “Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: “Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи”. Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещеник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
На 3 февруари имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника. 
https://www.novinite.bg/articles/170578/Carkvata-pochita-Sveti-Simeon-Bogopriimec-i-Anna-prorochica

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

На 1 февруари православната църква почита св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел.
Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.
На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.
Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им.
Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.
Денят на св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари.
През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.
Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.
Източник: БГНЕС
На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – св. Симеон.
Според българските народни традиции св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.
Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Източник: БГНЕС
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.
В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата. 
На Трифоновден празнуват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/dnes-e-goliam-praznik-imen-den-praznuvat-6091549

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС

Атанас Атанасов е роден през 1964 в град Бургас. Завършва специалност живопис в курса на проф. Светлин Русев в НХА, София през 1991 г. Член е на СБХ от 1997 г. Работи в областта на живописта, рисунката, стенописта и илюстрацията.
Индивидуални изложби: Галерия „Арт – 36”, София; Галерия „Арена”, София; Галерия „Тракия”,  Пловдив; Галерия „Буларт”, Варна; Музей Боянска църква; Галерия „Неси”,  Бургас; Галерия „Трак Арт”, Пловдив; Празници на изкуствата  „Аполония”, Созопол; Национални есенни изложби, Пловдив, Галерия София Прес; Галерия Парк, Пловдив; Галерия Пролет, Бургас; Галерия Грита, София; Галерия Средец на Министерство на културата; Бургаска художествена галерия.
Участва в редица колективни изложби в България и зад граница – Канада, Франция, Италия, Гърция, Швейцария, Германия и др. Носител на множество награди между които: lll награда за живопис от Международен конкурс за Миниатюра – галерия „Дел Белло”, Торонто, Канада – 1990 г.; Диплом за цялостно представяне от lll биенале на малките форми, Плевен – 2006 г.; Наградата на галерия „Станислав Доспевски” от националната изложба „Левски и времето” – 2007 г.; Наградата за живопис от биенале за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” Бургас 2008;  Първа награда от национален конкурс  “Българката на 21 век” 2008-СБХ и Красная линия.
 
„Чисто и светло, изкуството на Атанас като че ли е дошло от някаква идеална представа за свят, който живее по законите на пластическата и душевна хигиена – изкуство, съхранило спомена като сън от една иреална реалност, запазила светлината на човешката душевност и характер.”
Светлин Русев
„Изкуството на Атанас Атанасов се основава на фатумна привързаност към живота – това е един от лайтмотивите на неговата нова изява. Без преувеличение, тя бележи времето на неговия най-висок разцвет в портретното изкуство, осмислено, документално достоверно с обертонове на емоционални и мнемонични вълнения за хората, които обичаме като най-върховна ценност на земния живот.”
Кирил Попов, „Портретът – френология, артистична  и еротична  извисеност”
 
„С изкуството на Атанас ние се потапяме в един различен от заобикалящият свят – свят на чистота, светлина, прозрачност и същевременно конкретност.  Защото героите на тази изложба са конкретни личности, някои са сред нас, други са станали символ на духовна светлина и артистизъм, трети са просто модели от академията омръзнали на студентите преоткрити от специфичната гледна точка на автора.”
Светозар Бенчев, 2014

resonans_e-pokana