Category Archives: Вестите днес

Честит Гергьовден – всяка капка дъжд днес носи жълтица

България празнува Гергьовден днес. За имен ден черпят Георги, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и Габриела. Името Георги означава земеделец.
Според народните вярвания свети Георги и Свети Димитър са си раздели годината по братски – за първия лятото, за втория – зимата. Всяка капка дъжд на Гергьовден носи жълтица, казва още народът ни. В ранните часове на деня се берат билки, росата е здравословна, повеляват обичаите.
На трапезата днес традицията изисква да се сложи агнешко месо и зелена салата.
Свети Георги е един от най-почитаните светци и мъченици не само у нас, но и в целия християнски свят, почитат го и мюсюлманите.Повечето жития посочват като негово родно място Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в днешен Израел.
Според преданията той е римски войник и християнин. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.
 
Според житието му, през 303 г. Диоклетиан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклетиан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. След това чудо много хора повярвали в господ.
Св. Георги е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, заради чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут. Наблизо имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон, и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, тя му обяснила защо е там и му извикала да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и се покръстили. На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.
https://offnews.bg/obshtestvo/chestit-gergiovden-vsiaka-kapka-dazhd-dnes-nosi-zhaltitca-702638.html?fbclid=IwAR1PnkTHYfhXimvAU6a8ALXfCMbRK1PAO95Q6qXC9PrdN5LJZhMSpjvuee8

Кръстю Тодоров-Кеца – „Градът”

  изложба живопис, 8 – 28 май 2019г

Покана
„ Улицата ме изпълни с гласовете си
Къщата със тишината си.
С покриви,
прозорци
и дървета.
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше…“ 
                                                        Хр. Фотев
Своя седма самостоятелна изложба в галерия Аспект открива на 8 май бургазлията Кръстю Тодоров-Кеца. Определян като майстор на гротеската, Кеца е популярен преди всичко с богатите си фигурални композиции, но настоящата изложба е различна, наречена е  „Градът” и за нейно мото художникът е избрал стих от произведение на големия бургаски поет Христо Фотев. Това е своеобразния реверанс на Кеца към неговия роден град и по-скоро към духа на стария Бургас.
                Картините условно бихме могли да определим като градски пейзажи,  които носят духа на онзи Бургас, който за съжаление изчезва. В тях Кеца е запечатал старите бургаски къщи, историята на града, на неговата култура и на прочутата бургаска бохема. Всяко съвпадение с реално съществуващи сгради е изключение, липсват конкретика и фактология; през погледа на художника къщите са приказни и романтични, а характерните за старата архитектура детайли са израз на интимност, на сантименталност дори. В пейзажите на Кеца органично са вплетени и образи на моряци и техните сирени, риби и предмети, излъчващи домашен уют, елементи на стария градски интериор. Къщите имат история, носят характеристиките на хората, които са ги обитавали и които отдавна са си отишли, но къщите остават, не случайно част от градската история включва: „В тази къща е живял…”.  И е болезнено за хората, които обичат и милеят за града си, когато тази история се разрушава и изчезва буквално пред очите ни, когато прекрасни одухотворени сгради биват изоставяни, занемарявани и в крайна сметка унищожени. В този смисъл изложбата на Кеца надхвърля бургаската тематика и отправя призив към всички нас – да обичаме историята на своя град, да обръщаме внимание на стойностните неща, да пазим и възраждаме духа на града, бил той Бургас или Пловдив.
                Изложбата включва 16 предимно голямоформатни платна, почти всичките рисувани през последната година. Богатата цветова гама, майсторският рисунък и впечатляващата пластичност на живописта на Кеца засилват авторското внушение, образът на стария Бургас оживява върху платната, носейки носталгия и малко тъга по едни безвъзвратно отминали времена. В картините на Кеца времето е спряло и е затворено в свят на любов, хармония и красота. В същото време, наблюдателят получава усещането, че зад платното художникът с игриво намигване  поднася своето нежно, дори хедонистично отношение към живота. Всеки, който иска да се потопи в приказния свят на Кръстю Тодоров-Кеца, може да направи това от 8 до 27 май в галерия Аспект
 
Кръстю Тодоров –Кец е роден през 1959г. в Бургас, завършил е художествената гимназия в Казанлък и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, след което се завръща в родния си град, където живее и работи до днес.
За 30 години творческа биография Кръстю Тодоров реализира множество общи и самостоятелни изложби, участва в  различни международни форуми в САЩ, Белгия, Франция, Турция, Германия и др. Преди две години, при първото си представяне на международния конкурс “Сливане’15″ в индийската галерия “АРТ Етерне”в Делхи, авторът бе отличен от професионално жури със специалната награда, а после  бе представен на годишния световен арт-фестивал в Мумбай.
Олга Петрова

 Градът 1Нощен градГрадът 3