Category Archives: Велики личности

АСЕН ХРИСТОФОРОВ

Асен Христофоров – Уикипедия
 
Албена Люцканова  Искам да знам
На 16 декември 1910 г. в Пловдив се ражда един необикновен човек. Това е Асен Христофоров – икономист, писател и преводач, професор. Дядо му е мирови съдия, а бащата – адвокат, но умира, докато Асен е още малък. Майка му се жени повторно за негов роднина, Гавраил Христофоров. Заедно със семейството си Асен живее известно време в Берлин, където тръгва на училище през 1918-1919 г. Връща се в Пловдив и завършва ІІ Пловдивска прогимназия „Маразли“ през 1924 г. След това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Истанбул, където през 1931 г. получава бакалавърска степен по литература. В колежа той пише за годишния алманах, където е и литературен редактор и участва в редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“. По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 г. Христофоров заминава за Лондон, където постъпва в Лондонския икономически институт и там учи главно финанси.
По-късно е първият българин, който го завършва като първенец на випуска с блестящ успех и високи почести измежду първите деветнадесет души сред двадесет хиляди студенти. По зададена тема от наставника му проф. Хикс специално жури определя за Асен втора награда, а професорът споделя насаме, че вероятната причина Христофоров да не получи първа награда е това, че не е британец. Тези награди се връчват на церемониално пищно тържество от брата на британския крал.
Специализира в Кеймбридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа. Той оставя интересни спомени от следването си там като „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в Англия. Английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне в България, вече като известно име сред европейските икономисти. По финансови причини Христофоров не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 г. се връща в Пловдив.
През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща – на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки.
Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от фондация „Рокфелер“ и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов.
Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука става съизмерима с тази, за която той е мечтал. Малко след завръщането си в България е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка през юни 1935 г. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при Главна дирекция на статистиката.
От ноември 1937 до февруари 1938 г. е на специализация в Женева. След завръщането си постъпва в ръководения от Оскар Андерсон Статистически институт за стопански проучвания, където с кратко прекъсване работи до септември 1940 г. През този период той пише първия си значим труд „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939 г.“, който през 1940 г. получава наградата на Българското икономическо дружество.
През 1942-1943 г. е редактор на списание „Стопански вести“.
След 9.09.1944 година Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 г. е уволнен от университета без право да преподава до края на живота си. За по-голяма „сигурност” комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се „смиляват” над него, като го пенсионират на… 37 години. В същото време издават указ за освобождаването му – това май е единственият учен, за който е издаден специален указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седем годишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си.
Литературният дебют на Асен Христофоров е чудесната автобиографична книга „Скици из Лондон“ (1945), която е наградена от фонд „Алеко Константинов” и СБП. В нея по неповторим начин той описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздавания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е: „Такъв писател няма.” Откъде да знаят хората, че вече е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец.
В един „прекрасен“ ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за „класова неосъзнатост” и „шпионаж в полза на империализма” прекарва две години на остров Персин, Белене.
До края на живота си този добродушен човек няма обяснение за „прегрешенията си”. В книгата с блестящи есета „Откровения” (1970) месеци преди смъртта си пише: „И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите…”
След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци. Копае картофи, гледа козички и куче, има два овена. Превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си: „Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа.“
В тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена „Дъблинчани” на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея. На български език вижда бял свят класическата „Трима души в една лодка” на Джером К. Джером и още „Брулени хълмове” на Шарлот Бронте, „Белият зъб” на Джек Лондон.
От преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведът Марко Минков казва: „В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров.“
Стефан Савов казва за него: „В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той.“ Преди да емигрира Георги Марков-Джери носи свои сценарии на Христофоров за превод на английски. В свободното си от преводите време писателят пише и някои литературни бисери като изумителната „Мацакурци” (1958), на която след жесток натиск е принуден да смени името на „Вуцидей” (1962), историческата сага „Ангария” (1960), „Иманяри” (1965) – поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните „Скици из Рила”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила”, „Искровете”, „Откровения”.
В днешно време нашата литература сякаш няма вече рецептори за такива ерудити. Христофоров в творчеството си ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които светът стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков.
Хората, които познават творчеството на писателя отшелник, са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях се открива и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, усеща се в авторовите разсъждения тънкият народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване – това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист.
Асен Христофоров е почетен гражданин на Пловдив. Почива през м. август 1970 г.
От „Енциклопедия на Пловдив“
автор Божидар Тотев