Category Archives: Велики личности

Фред Астер – джентълменът, който преобрази мюзикъла

Снимка на Andrews/ Gentlemen's Club.
Американски танцьор, певец и шоумен, Фред Астер е най-големият майстор в жанра на мюзикъла и заема достойно място сред великите актьори в киното от началото на XX век. Неговата театрална и кинокариера обхваща период от над 70 години, през които се снима в 31 музикални филма. Освен че преобръща представата за жанра на музикалната комедия, Фред Астер е и джентълмен като визия и поведение – винаги безупречно елегантен, винаги галантен кавалер в танца.
“Do it big, do it right and do it with style” – тази крилата фраза на Фред Астер отлично изразява неговото джентълменско отношение към работата и живота и се е превърнала във визитна картичка за личността му.
Фредерик Аустерлиц е роден на 10 май, 1899 г., в Омаха, Небраска, в семейство на емигранти с австрийски и германски корени. Талантливото момче танцува заедно със сестра си Адел от 5-годишен и блестящият, вълшебен свят на танца, на театъра и киното, е неговата голяма мечта. Изявите на младия тандем във водевила са с променлив успех, докато не попадат на сцените на Бродуей с пиесата Over The Top през 1917 г. – тогава Астер се запознава с Джордж Гершуин, което поставя началото на дълготрайната им дружба, оказала влияние върху кариерата на двамата артисти.
През 20-те и 30-те години Фред и Адел се появяват на сцените на Бродуей и Лондон в спектакли като Lady Be Good, Funny Faces, The Band Vagon и получават признанието на публиката от двете страни на океана. След като творческата им двойка се разпада, Фред продължава своята кариера и отправя поглед към „меката“ на киното – Холивуд.
Пътят му към успеха не е лесен и е изпълнен с разочарования и отхвърляне, но като истински джентълмен той работи упорито и не се отказва. „Не може да пее. Не може да играе. Леко оплешивяващ. Умее малко да танцува“. Това са отзивите, които Астер получава на едно от първите си прослушвания. Въпреки своите умения, той не винаги печели ролите си с лекота. Уверен в таланта си и най-вече силно мотивиран да се развива, все пак успява да пробие в голямото кино. Това се случва през 1933 година, когато Астер пленява с майсторския си танц звездата Джоан Крофорд и режисьора на филма „Танцуваща дама“. Младежът с огромни изтъркани обувки, възкъси панталони, износено не по мярка сако и стара шапка се оказва брилянтен танцьор и изискан кавалер – истински джентълмен от класа.
Следващият филм на Фред Астер „Излитаме за Рио” (1933 г.), не само го представя като добър актьор, но и поставя началото на емблематичния му тандем с Джинжър Роджърс. Фред получава възможност сам да избере партньорката си. Прослушва десетки актриси, но не одобрява нито една. Тогава продуцентът Джак Оуен му представя Джинджър – миловидна блондинка, играла вече в няколко водевила. Танцът „Кариока”, който е кулминацията във филма, става най-популярният в Америка. Появяват се стотици Фред и Джинджър. Одри Хепбърн заявява: „Астер научи Джинджър да разбира езика на танца, а тя придаде на този танц чувствена красота”. Но и още нещо – двамата са прекрасни на сцената, защото дълбоко в себе си той носи духа на джентълмена, а тя – на дамата. От 1934 до 1939 г. Фред и Джинджър се снимат в 9 филма и стават легендарна екранна двойка. Зад необикновената лекота на движенията им, която прави силно впечатление, се крие дълъг и тежък труд. Веднъж, репетирайки часове наред, Джинджър показва окървавените си обувки. В буквалния смисъл на думата успехите им се дължат на много пот и кръв. Астер е енергичен и амбициозен и държи да изпипва ролите си до последния детайл, защото истинският джентълмен винаги прави нещата така, както трябва, и се ръководи от една висша цел – да се развива, за да еволюира и средата.
Като джентълмен с щедър дух, той държи и на друго – да предаде своето изкуство на повече хора и да популяризира красотата на мюзикъла. Затова отваря своя школа, която се разраства с филиали по цял свят, а името му става нарицателно за жанра на мюзикъла. Стилът му е вдъхновение за поколения млади изпълнители, сред които и Майкъл Джексън.
Фред Астер е джентълмен и в личния си живот – той е отдаден съпруг и грижовен баща на две деца. Въпреки изкушенията на звездния живот в Холивуд, повече от 20 години остава верен партньор и спътник на съпругата си Филис Потър и проявява едно от най-важните качества на джентълмена – отговорност към близките.
Като класически джентълмен, Фред Астер е безупречно елегантен и това е причината да бъде включен в класация на Vanity Fair за най-елегантните личности на всички времена. Подобно на филмовите му герои, стилът на Фред е отчетливо американски. В повечето си роли е с фрак, като е забележително, че успява да съчетае определена степен на небрежност със строга елегантност. Г. Брус Бойер, автор на Fred Astaire Style, нарича Астер „майстор на небрежната елегантност“, който придава на класиката модерен стил. Разбира се, фраковете му от Anderson&Sheppard са шити специално за него с подходящи извивки и дължини, за да може да танцува. Фред предпочита ризи с мека яка, широки панталони с висока талия и маншет. Избира сака с широки ревери, двуредно закопчаване и силует, който разширява горната част на тялото и прибира талията. Тази кройка му осигурява необходимата комбинация от класическа елегантност и лекота на движение. Стилът на Фред се смята за повлиян от американския collegiate prep style от 20-те и 30-те години, а използването на шал или стара вратовръзка като заместител на колан отразява това –дори в зряла възраст Астер все още носи този акцент. Бутониерите са негова запазена марка, с която освежава тоалетите си. Цилиндърът е почти винаги на главата му като реверанс към класическата мъжка елегантност от XIX век. А понякога го заменя с борсалино, което е особено популярно в средите на Холивуд в началото на миналия век.
Фред Астер не само е облечен със стил, но се отличава с елегантни маниери и кавалерство, които актьорът смята за задължителни за един джентълмен. „За днешните деца няма по-трудна задача от това, да се научат на добри маниери, защото не виждат около себе си и следа от такива обноски“, казва той.
Великият шоумен танцува за последен път на 77 години в мюзикъла „Развлечението” и сякаш има нещо символично в името на постановката – майсторът на танца посвещава живота си на забавлението в неговия най-красив и артистичен смисъл.

Винсент ван Гог до брат му Тео

ВИНСЕНТ отпътува към своите звездни светове! В масовата представа той е фиксиран като един неуспял приживе психотичен художник,популярен с това, че е отрязал ухото си в шизоиден пристъп,(което не е вярно, или поне – не е точно така),че е живял дълго с проститутка в Хага,че след като приживе е успял да продаде една-единствена своя картина- само няколко десетилетия след смъртта му неговите картини достигат баснословни цени…
… Несъмнено странно явление е, че на артистите, поетите, музикантите, художниците –
дори и на щастливците – не им върви в материалните дела.
Това отново ни изправя пред вечния въпрос –
- животът видим ли е за нас в неговата цялост?
Или преди смъртта ние виждаме само едната му половина?
Художниците, които са починали и са погребани, говорят чрез своите творби
на следващото поколение – или на няколко поколения след тях.
Това ли е всичко или има и още нещо?
В живота на един художник смъртта може би не е най-тежкото нещо,
което може да му се случи.
За себе си мога да кажа, че не знам нищо за това
Но гледката към звездите винаги ме кара да мечтая така просто,
както ме карат да мечтая черните точки, които върху географската карта
представляват градове и села. И защо, казвам си аз,
блещукащите точки на небосвода да са по-малко достъпни
от черните точки върху картата на Франция.
Ако ние взимаме влака, за да отидем до Тараскон или Руан,
не взимаме ли смъртта, за да отидем до една звезда.
В това съждение едно е несъмнено вярно – докато сме живи,
ние не можем да стигнем до една звезда,
както и когато сме мъртви, не можем да вземем влака.
И така, не ми изглежда невъзможно холерата,
пясъкът в бъбреците, плевритът и ракът да са небесните средства
за придвижване, както параходите, омнибусите и железниците
са средствата за земно привижване.
Да умреш тихо в дълбока старост
е все едно да стигнеш до звездите пеша.
Арл, 9 юни 1888 година
Vincent
http://svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=146&Itemid=173