Category Archives: Универсално познание

ХАМЛЕТ

Обичам Хамлет.Датският принц пронизва цялата световна драматургия и култура с неспокойния си и вечно търсещ дух,висок интелект,стремеж да надскочи рамките на средата,в която живее.Въпросите,които го вълнуват са тези,които ни занимават и днес.Доволни ли сме от постигнатото от нас? Можем ли да променим средата,в която живеем?Какви компромиси сме готови да направим, за да се съобразим с обкръжаващата ни действителност.В драматургично отношение, това е един от най-завършените,цялостни и сложни образи в световната литература. Неговото изграждане и представяне е предизвикателство пред всеки голям режисьор и актьор.В известен смисъл, Хамлет се превърна във въплъщение на самия театър.А както знаем ние, всички , които сме участници в „театъра“ на живота.Сблъскваме се с проблемите на ежедневието и заобикалящата ни среда.Задаваме си хамлетовския въпрос- “Да бъда или да не бъда!” и често не можем да му отговорим.       
alexander-moissi-grangerAlexander Moissi/Моиси//1879-1935/е австрийски театрален актьор.Роден  е в Триест /Австро-Унгария/, в семейството на богат албански търговец на олио и пшеница.Майка му е дъщеря на доктор от Флоренция /днес Италия/.Изключителното му изпълнение в „Тартюф“ на Молиер в Бургтеатър-Виена, му донася голяма известност и поразява великия австрийски актьор Йозеф Кайнц. През 1901 година се присъединява към Новия германски театър в Прага, През 1903 година става член на трупата на Дойчес театър-Берлин, по личното настояване на великия режисьор и театрал Макс Райнхард.Изпълнението му във „Венецианския търговец“ на Уйлям Шекспир под режисурата на Райнхард, го превръща в европейска театрална звезда. През 1911 година  покорява Санкт Петербург с бляскавото си изпълнение на Едип цар в едноименната пиеса на Софокъл.Напуска Германия през 1933 година с възхода на нацистката партия.Предложено му е албанско гражданство от албанския крал.  Университетът на Дуръс /Албания/ е наречен на неговото име.
Големият Стефан Цвайг казва за него „Той е човекът на юга,винаги човека на юга.Взима слънцето на своята страна,където и да отиде.Когато сте с него  винаги ще научите нещо ново за неговия свят.“Но ролята, която е връх на артистичната му кариера е тази на Хамлет, в едноименната пиеса на Шекспир.Има английска  и руска театрална школа,но Англия и Русия не са същинската Европа,както показва и нашата съвременност.
По всеобщо признание, Александър Моиси създава европейския Хамлет.                                                                                                    
Георги Караджов

КОНЦЕПЦИЯ

Живеем в „забързания“ 21 век.Планираме графика си до минути. Записваме на смартфона си програмата за деня,защото може да я забравим.Шофираме с джиесем „залепен“ за ушите ни. Дори на път се налага да уреждаме срещи или провеждаме разговори. Времето никога не ни стига.Обичаме да „споделяме“ в компания,че работим 24 часа в денонощието.Знаем какво ще правим след четири или пет месеца.А знаем ли какво ще постигнем с нашите действия,защото смисълът  от всяко действие е да се постигне определен резултат, а не просто да се вдигне поредния шум около името ни.И още по-важния въпрос- отделяме ли достатъчно време да осмислим постигнатото от нас и начертаем дългосрочна перспектива-концепция за стратегическите цели,които бихме искали да постигнем.                                                       
11940_4383Артур Шнабел /Schnabel //18821952/е пианист, педагог,композитор. Роден  в Австрия завършва  Виенската консерватория.Неговият учител там му признава „Ти никога няма да бъдеш само пианист,ти си музикант.“Позволява му да не „работи“ върху рапсодиите на великия Ференц Лист и да се „съсредоточи“ върху сонатите на Франц Шуберт,които по това време са „забравени“ от музикалния свят.
Влиза в кръга на великия композитор и диригент Йоханес Брамс,който оказва голямо влияние върху неговото музикално израстване.Концертния му дебют,като пианист е през 1897 година във Виена, а по-късно в Будапеща,Прага и Бърно.Създател е последователно на три „триа“ за изпълнение на камерна музика.Придобива световна известност от участието си в квартет,заедно с големите Бронислав Хуберман,Паул Хиндемит и Григор Пятигорски.
Най- известен е със записите на всички сонати за пиано на Лудвиг Ван Бетовен /1932-35/.Според критика Харолд Шьонберг „Шнабел е човекът,който е „открил“ Бетовен“.
Той е личен приятел с изключителните диригенти и музиканти Вилхелм Фуртвенглер,Бруно Валтер,Ото Клемперер,Джордж Сел и ненадминат музикален педагог.
Заради еврейския си произход през Втората световна война емигрира в Англия и САЩ.Майка му умира в концентрационен лагер.След войната никога не се връща в Австрия и Германия.Като изпълнител любимите му композитори са Моцарт,Бетовен,Шуберт,Брамс,Шуман,Бах.
Шнабел показва значението на „концептуалното изпълнителско изкуство“.
Георги Караджов
 

БЕЗ КАЧЕСТВА

Завладени сме от желанието за себеизява.Заливаме социалните мрежи със снимки от нашето ежедневие.Разказваме 24 часа он лайн преживяванията си през деня.Предизвикваме скандали,за да ни се обърне внимание.Не случайно живеем в епохата на телевизионните риалити формати.Толкова сме завладени от външния си вид,че даже не остава време да се замислим за духовното си и интелектуално израстване.То започва да ни изглежда не толкова важно и значимо.
Позволяваме си да правим фалшиви профили в интернет мрежите.Готови сме дори да излъжем,за да привлечем повече внимание.Но рано или късно „вътрешното“ ни съдържание излиза на бял свят и разбираме, че все пак външността не е достатъчна,за да се представим пред света.Необходими са и „други“ качества.                                                       
1392928439727.cached-300x300Robert Musil/Роберт Музил/ /1880-1942/ е  австрийски белетрист, есеист, драматург с дълбоки философски познания.Роден е в Клагенфурт /Австро-Унгария/.Баща му е завеждащ катедрата по инженерна механика в Германския технически университет в Бърно /Австро-Унгария,днес Чешка република/.Музил наследява благородническа титла до 3.04.1919 година,когато използването на благороднически титли е забранено в Австрия.
Той завършва инженерство в Техническия университет на Бърно /1902/Получава патент за устройство за смесване на цветове През.1902 година преминава лечение срещу сифилис с живачна мас.Защитава докторат по психология и философия в Университета на Берлин/1909/.Със съпругата си стават протестанти- тя е еврейка,той католик.
Голямо влияние му оказват великия писател Франц Кафка и великия поет Райнер Рилке,които познава лично.В 1926 година прочита надгробното слово на Райнер Мария Рилке.
През 1930 започва своя магнум опус „Човекът без качества“/3 т.1930-43/.Първият том е 1074 стр., втория незавършен 605 стр.,третия не е публикуван приживе.В него разкрива моралния и интелектуален упадък на Австро-Унгарската империя, през очите на Улрих- бивш математик, толкова отчужден от света,който го заобикаля,че „престава“ да притежава качества.В 1932 година се създава общество Роберт Музил в Берлин.
Музил създава прототипа на „безличните“ личности,които населяват социалните мрежи днес.
Георги Караджов
 
 

СТРУКТУРА НА МИСЪЛТА

Мисленето е една от основните функции на човешкия мозък.Обмисляме плана си за деня.Структурираме неправителствената организация или фирма,където работим.Планираме дейностите,които трябва да извършим за да постигнем набелязаните цели.Разработваме проекта или продукта,който искаме да представим пред заинтересованите лица.Проверяваме чрез мозъчна атака силните и слабите страни на нашата аргументация.Очертаваме параметрите на деловия разговор,който трябва да проведем, за да постигнем необходимата подкрепа.
Днес,когато скоростта и динамиката са от решаващо значение, предварителната подготовка е важно условие за успех.За да структурираш е необходимо да познаваш добре своите възможности и тези на другата страна, както и идеята или проекта,които искаш да защитиш.Правилната и убедителна аргументация може да привлече на твоя страна и тези,които не вярват или са скептични настроени към твоето предложение.
Z007-8054Ханс Холяйн/Hans Hollein/ /1934-2014/ е прочут австрийски архитект-основател на Новата Виенска школа.Роден във Виена,където завършва Виенската академия за изобразително изкуство /1949-56/.Продължава образованието си в Илинойския технологичен институт /1958-59 САЩ/ и Калифорнийския университет /1959-60/.1960-64 година практикува в Австралия,Южна Америка,Швеция,Федерална Република Германия.
Блестящ дизайнер в модерния стил поп-арт.Според него „Всичко е архитектура“.Първата му работа е отличена с премия „за артистично приложение на алуминия“/1966/.Оформя интериора на поредица от антикварни магазини,което го превръща в най- популярния дизайнер на интериори в Европа.Прославя се с изтънчените съчетания на цветове и материали.
Най- значима   негова работа е Абтайберг Музеум /1972-82/,където наред с интериора елегантно разполага сградата в структурата на града.Изгражда Музея за съвременно изкуство във Франкфурт на Майн /1982-92/,като „парче торта“ със скулптурни украшения.Интериора оформя около диагонална стълба,която се спуска от върха на сградата до входа.1979 година става директор на Института за дизайн във Виенската академия за приложни изкуства.
„Структурното мислене“ на Холяйн „структурира“ дизайна във втората половина на 20 век.
Георги Караджов

МОНУМЕНТ

„Всичко тече,всичко се променя“ е казал един древен мислител.Времето безпощадно изтрива от нашето съзнание хора, места, срещи, събития, на които не сме обърнали внимание или оценяваме като незначителни.Природните катаклизми, климатичните промени и нашите действия,  разрушават безвъзвратно паметници на нашата материална и духовна култура.Цели цивилизации „изчезват“ от човешката история в произведенията на историци и учени,които следват „правилната“- гледна точка на силните на деня.
Но незнанието на собствената ни история и опит не ни прави по-силни и уверени.Напротив, тя ни лишава от познание,което ни е необходимо, за да се справим с проблемите и задачите на днешния ден.По-далновидните разбират, че на следващите поколения трябва да бъдат „оставени“ трайни и неподвластни на времето и условията образци на материална и духовна култура,които да подпомогнат тяхното мислене и битие. Такава роля изпълняват монументалните произведения на изкуството.
adolf-loosАдолф Лоос /Adolf Loos/ /1870-1933/ е изключителен австрийски архитект.Роден е в Бърно /Моравия/, а завършва Техническия колеж на Дрезден /1890-1893/.Той е голям майстор на езика и афористичната форма на изразяване.Според него: „Към изкуството в архитектурата се отнасят само монумента и надгробната плоча.Останалото не е изкуство.“
 През 1893-96 година пътешества в САЩ. Посещението  му там оказва голямо влияние. От 1897 година започва да се изявява като теоретик и публицист, по въпросите на съвременната архитектура.
Постиженията му като дизайнер, оказват огромно влияние върху Виенската архитектурна школа. През 1903 година започва издаването на списанието „Другите“, за прилагане на постиженията на западната цивилизация в Австрия. Негов най- важен труд е „Орнамент и престъпление“/1908/. В своите проекти предпочита да използва мрамор, като го подбира по цвят и рисунка. Активно използва огледални повърхности, за да създаде дълбочина на вътрешния обем. Създава моделите на интериорен дизайн „Кертнер или американски бар“/1907/, с широко приложение в заведенията по целия свят.
Строи дома на Штайнер,който поставя началото на серия домове с комплексна организация на вътрешното пространство- концепцията за комплексен план. През 1920-22 година е главен архитект на жилищния отдел на Виенската община. В 1922 заминава за Париж, където най- известното му произведение е дома на големия поет и мислител Цезар Цара. През 1927 година се завръща във Виена, а през 1830 година получава пожизнена пенсия от президента на Чехословакия Томаш Масарик.
„Монументалните“ произведения на Лоос, формират интериорния дизайн на 20 век.
Георги Караджов

МОДЕРЕН

Днес, кой  не иска да бъде модерен днес?!Желаем най- модерните джиесеми, телевизори,хладилници,климатици и пр..Нямаме търпение да се похвалим със супер луксозния си японски или немски автомобил. Мечтаем да постигнем хиляди лайкове в социалните мрежи, за последния си публикуван видеоклип.Прехласваме се по дефилетата на модните подиуми.Готови сме  на лишения,за да се сдобием с последния модел  тоалет,костюм,аксесоар.Както обичат да се изразяват някои хора:,”да си модерен, днес е шик.”
Дали си даваме сметка за действителната стойност на понятието модерен. Модерността не започва с дрехите, обувките и новите технологии в бита.Тя е състояние на духа и начин на възприемане на действителността.Именно този нов мироглед, води след себе си възникване на нови нужди и потребности,които „движат“ модерния свят.
240px-Joseph_Maria_OlbrichЙозеф Олбрих /Olbrich/ /1867-1908/ е австрийски  архитект,който работи в стила модерн.Той един от основателите н прочутия Виенски сецесион.Роден е в Опава /днес Моравия в Чешката република/.Негов учител е Камило Зите-известен градостроител.След завършване на образованието си,четири години практикува  в родния си град,след което се връща във Виена.Завършва Академията за изящни изкуства /1890-93 година/, под ръководството на великия австрийски архитект и градостроител Ото Вагнер.За дипломната си работа „Театър във формите на необарока“ получава прочутата Римска награда и право на едногодишна специализация във вечния град. През 1894 година става помощник и приемен син на учителя си Вагнер.
Той е един от създателите на Виенския сецесион /1897/.За него строи първата си самостоятелна сграда,която предизвиква шумен скандал, но и му осигурява много клиенти.Основава самостоятелно архитектурно бюро през 1898 година.
Олбрих е един от създателите на Дармщатската колония на художниците /1899/.В този период проектира и строи дома на Емил Лудвиг/1899-1901/,собствения си дом,домове на артисти и вили.Изгражда сградата за изложби на творби на сецесиона /1899-1901/. По покана на великата княгиня Елизавета, участва в Московска изложба на новия  модерен стил, създаден от него.Модерн е синтез на функционалното и декоративното изкуство- основната комбинация в него е между камък и стъкло.
В периода 1905-08 година, създава ненадминати образци на декоративното изкуство.
Със своето творчество, Олбрих дефинира „модерното“ изкуство и архитектура на 20 век.
Георги Караджов

ТВОРБА

Живеем във век на масово производство…Всяка година произвеждаме  десетки милиони автомобили,хиляди самолети,милиони компютри В почти всеки дом има телевизор,хладилник,пералня,но това не ни стига.Желаем най- новите смартфони,айподи,лаптопи,информационни системи.Предварително настройваме климатиците си на желаната от нас температура.Записваме на устройствата ни за комуникация предвидените срещи за деня,интересни събития или просто куриозни факти,които са ни направили впечатление.По-късно на спокойствие ги проверяваме,по някога с часове.
Многобройните технологични „джаджи“,които ни заобикалят си имат своите първообрази.Някой умен,подготвен,иновативен между нас е измислил първия им модел.След това някой  други, с не чак толкова богата фантазия но с предприемачески дух, превръща технологичните пробиви в стоки за широка употреба.
220px-Johann_Lucas_von_HildebrandtЙохан Хилдебранд /Hildebrandt/ /1668-1745/ е австрийски бароков архитект.Роден е в прочутата Генуа /Италия/, а учи при великия архитект Карло Фонтана в Рим.Служи,като военен инженер в армията, на един от най-големите пълководци на всички времена,австриеца от френски произход, принц Евгений Савойски. През 1701 година става придворен военен инженер на австрийския император.Показал забележителни способности,той заменя  гениалния Фишер фон Ерлах след неговата смърт, като придворен архитект в австрийския императорски двор.
Завършва главната резиденция на австрийската императорска династия Хабсбург- двореца Шьонбрун, едно от най- забележителните постижения в историята на световната архитектура.Сред по- известните му творби е дворецът Даун-Кински /Виена- 1713-16 година/.Строи много в Чехия и Унгария,тогава част от Австро-Унгарската империя.
Разработва проекта на двореца на принц Евгений Савойски в Рацкив.Благодарение на него, в Австро-Унгария се разпространява влиянието на великия бароков архитект, италианеца Франческо Боромини.Двамата се превръщат в основоположници на архитектурата на късния барок- стил,получил наименованието рококо.
Проектира и изгражда резиденцията на принц Савойски- дворците Горен и Долен Белведере,които се превръщат в един от безсмъртните символи на Виена и Австрия.Сътрудничи с друг голям архитект-Нойман, за изграждането на резиденцията на курфюрста на Вюрцбург.
Творбите на Хилдебранд „захранват“ и до днес световната архитектура и култура.
 Георги Караджов

ТАНЦ

Ходенето е неразделна част от начина ни на живот….Отиваме на работа пеша.Разхождаме се в парка,когато имаме свободно време.Преминаваме големи разстояния без коли, мотоциклети,велосипеди, за да се справим с наднорменото си тегло.Според специалистите да ходим е много полезно,защото сами можем да регулираме своята скорост,както и местата и времето за почивка.Има и други възможности да се движим- спортни тренировки,планински изкачвания,бягане.
Можем и да танцуваме.Съществуват много и разнообразни танцувални стилове- от латиноамериканските- чача, румба,танго до по-консервативните фокстрот и валс.Разбира се, танцуването изисква повече физически и психически натоварвания, но чрез него по-бързо се справяме с ежедневния стрес,лошото настроение,депресията.
 frischКарл фон Фриш /Karl von Frisch/ /1886-1982/ е австрийски зоолог.Баща му еизвестен хирург.Отказва се от медицината заради етологията- учението за поведението на животните.Завършва Мюнхенския университет.През 1910 година защитава докторат във Виенския университет на тема- „Възприемане на светлината и цветовете от някои риби“.Опровергава общоприетата теория,че рибите и безгръбначните животни са „слепи“ за цветовете и чрез експерименти доказва,че рибите реагират на известни предмети.
Световноизвестни са изследванията му върху поведението на пчелите. Показва, че те могат да бъдат обучавани да свързват храненето си с определени цветове.През 1923 година става професор в университета на Бреслау /днес Вроцлав в Полша/.От 1946 година е професор в Грац, а през 1950 година е избран за директор на Зоологическия институт в Мюнхен.
Доказва,че пчелите различават множество аромати.Разкрива фундаменталната роля на пчелния танц в техния живот.Чрез неговото изследване получава информация за хранителните навици и количеството храна,която те приемат в течение на деня.
Открива интересна закономерност,че ъгъла на танца спрямо пчелния кошер е равен на ъгъла на храната спрямо слънцето.В 1973 година получава Нобелова награда по физиология и медицина,като един от създателите на етологията.Става член на много академии и научни дружества.
„Танцът“ на научната мисъл на Фриш, разкрива закономерностите на „животинското“ танцуване.
 Георги Караджов

БАЛАНС

Живеем в неспокоен свят.Информационният поток ни залива със своя обем и съдържание.Работното ни място е препълнено с нови технологии-лаптопи,компютри,принтери,смартфони, айфони….Привикваме да правим по няколко неща едновременно.Дори почивката ни често е свързана с организирането на пътувания до далечни и непознати места.Стигнем до желаната дестинация, вече сме изморени и ни трябват дни,за да се възстановим.Не ни остава време за неща,които имат значение за нас. Примерно, дали сме избрали работата,за която мечтае . Дали сме реализирали  в пълен обем своите възможности.
По моему е необходимо  да се  дистанцираме от злободневието на деня, и да обърнем нужното внимание  на нашия живот и цели.Налага се  да бъдем спокойни,уравновесени,балансирани, за да дадем  реална оценка на нашето положение и набележим  тяхната перспектива.В противен случай рискуваме да се изгубим в динамиката на ежедневието и да пропуснем шансовете,които се откриват пред нас.
250px-Robert_BaranyРоберт Барани /Barany/ /1876-1936/ е австрийски физиолог и отолог. Завършва медицина във Виена/1900/.От 1903 работи в университетската ушна клиника. През 1909 става доцент по ушни болести.Пръв в света започва клинични и експериментални проучвания на вестибуларния апарат у човека органа на равновесието във вътрешното ухо/. Предлага уреди и методи за изследване на вестибуларния апарат, наречени на неговото име.Проучва функциите на малкия мозък. Разработва оригинални оперативни методи за хирургически операции в него.
През 1914 година получава Нобелова награда по физиология и медицина, за изследванията си в областта на физиологията и патологията на вестибуларния апарат.
През Първата световна война е мобилизиран в армията.Попада в руски плен и в 1916 година е освободен, като  отива в Швеция,за да получи Нобеловата си награда.
От 1917 година до смъртта си е професор и директор на Отологичния институт към прочутия университет Упсала /Швеция/.
Той е много добър пианист.Негов любим композитор е Роберт Шуман.
Университета на Упсала учредява в негова чест Златен медал, за изследвания в областта на вестибуларната физиология и патология.
Научното дружество по отология в Упсала, е наречено на неговото име.
В забързаното и драматично време  на  турбулентния 20 век, Барани полага основите на съвременното научно разбиране за физиологичния и физически баланс на човешкия организъм.
Георги Караджов

 

ЗАТЪМНЕНИЕ

В днешния свят преобладава мнението на нормалния човек.За социологическите агенции, средно статистическите граждани имат най- голямата тежест в изборните резултати на политическите партии.Политолозите,анализаторите,специалистите в хуманитарните науки подчертават необходимостта от силно развита средна класа.Точно тя,според тях,гарантира стабилността и развитието на човешкото общество.Най- голямата аудитория на медиите също се формира от „средния“ гражданин.Най- голямото производство и потребление е с „усреднени стойности и параметри“.В такава среда, най- умните стават малцинство, а най-бедните са „безинтересни“ за икономическата и социалната система.
По- подробното и качествено изследване на социалните процеси показва,че най- добрите макар и малцинство,получават най- големи възнаграждения.Те имат най- големи възможности за развитие и допринасят най-много за по-добрия начин на живот.Там, където те не получават адекватната оценка,обществата забавят своя растеж и просперитет.Процесът не е необратим.Ако уважението и респекта към знанието и способностите нарасне,“затъмнението“ може да се превърне в „просветление“ и изостаналите за догонят напредналите.
Theodor_Ritter_von_Oppolzer_-_(...)Kroh_Carl_btv1b84529643_(cropped)Theodor von Oppolzer /Теодор Ополцер/ /1841-1886/ е австрийски астроном.Роден в Прага /тогава в Австро-Унгария/, а през 1865 година завършва Виенския университет.В 1875 година става професор в същия университет, а от 1882 година е член на Виенската академия на науките.Основните му изследвания с в областта н астрономията, историята, хронологията. Притежава частна обсерватория.Определя орбитите на комети и планети,слънчеви и лунни затъмнения, занимава се с теоретична астрономия,геодезия,гравиметрия.В периода 1870-80 година публикува капитално произведение в 2 тома за определяне на параболичните и елиптични орбити на комети и астероиди.
В 1887 година излиза фундаменталното му произведение „Канон на затъмненията“.В него обобщава 20 годишните си изследвания за изчисляване и идентифициране на елементите на 8000 слънчеви и 5200 лунни затъмнения случили се в древността.Систематизира ги в единна скала и и ги използва за разшифроване на летоброенето на различни народи от изтока- Египет,Асирия,Китай и Индия.Прилага ги да уточни уточни теорията за движението на Луната,изучаването на астрономическата рефракция,вековото забавяне във въртенето на Земята.
През 1873 година възглавява работите в Австрия,свързани с градусните измервания,които се извършват в Европа по това време.В 1884 година измерва абсолютното ускорение на силата на тежестта, основа на Виенската система на относителните измервания на ускорението на силата на тежестта.Избран е за президент на Международната геодезична асоциация /1886/.
„Канон на затъмненията“ на Ополцер „осветява“ за десетилетия напред изследванията на науката,историята, хронологията на древния свят.
Георги Караджов