Category Archives: Универсално познание

ТВОРБА

Живеем във век на масово производство…Всяка година произвеждаме  десетки милиони автомобили,хиляди самолети,милиони компютри В почти всеки дом има телевизор,хладилник,пералня,но това не ни стига.Желаем най- новите смартфони,айподи,лаптопи,информационни системи.Предварително настройваме климатиците си на желаната от нас температура.Записваме на устройствата ни за комуникация предвидените срещи за деня,интересни събития или просто куриозни факти,които са ни направили впечатление.По-късно на спокойствие ги проверяваме,по някога с часове.
Многобройните технологични „джаджи“,които ни заобикалят си имат своите първообрази.Някой умен,подготвен,иновативен между нас е измислил първия им модел.След това някой  други, с не чак толкова богата фантазия но с предприемачески дух, превръща технологичните пробиви в стоки за широка употреба.
220px-Johann_Lucas_von_HildebrandtЙохан Хилдебранд /Hildebrandt/ /1668-1745/ е австрийски бароков архитект.Роден е в прочутата Генуа /Италия/, а учи при великия архитект Карло Фонтана в Рим.Служи,като военен инженер в армията, на един от най-големите пълководци на всички времена,австриеца от френски произход, принц Евгений Савойски. През 1701 година става придворен военен инженер на австрийския император.Показал забележителни способности,той заменя  гениалния Фишер фон Ерлах след неговата смърт, като придворен архитект в австрийския императорски двор.
Завършва главната резиденция на австрийската императорска династия Хабсбург- двореца Шьонбрун, едно от най- забележителните постижения в историята на световната архитектура.Сред по- известните му творби е дворецът Даун-Кински /Виена- 1713-16 година/.Строи много в Чехия и Унгария,тогава част от Австро-Унгарската империя.
Разработва проекта на двореца на принц Евгений Савойски в Рацкив.Благодарение на него, в Австро-Унгария се разпространява влиянието на великия бароков архитект, италианеца Франческо Боромини.Двамата се превръщат в основоположници на архитектурата на късния барок- стил,получил наименованието рококо.
Проектира и изгражда резиденцията на принц Савойски- дворците Горен и Долен Белведере,които се превръщат в един от безсмъртните символи на Виена и Австрия.Сътрудничи с друг голям архитект-Нойман, за изграждането на резиденцията на курфюрста на Вюрцбург.
Творбите на Хилдебранд „захранват“ и до днес световната архитектура и култура.
 Георги Караджов

ТАНЦ

Ходенето е неразделна част от начина ни на живот….Отиваме на работа пеша.Разхождаме се в парка,когато имаме свободно време.Преминаваме големи разстояния без коли, мотоциклети,велосипеди, за да се справим с наднорменото си тегло.Според специалистите да ходим е много полезно,защото сами можем да регулираме своята скорост,както и местата и времето за почивка.Има и други възможности да се движим- спортни тренировки,планински изкачвания,бягане.
Можем и да танцуваме.Съществуват много и разнообразни танцувални стилове- от латиноамериканските- чача, румба,танго до по-консервативните фокстрот и валс.Разбира се, танцуването изисква повече физически и психически натоварвания, но чрез него по-бързо се справяме с ежедневния стрес,лошото настроение,депресията.
 frischКарл фон Фриш /Karl von Frisch/ /1886-1982/ е австрийски зоолог.Баща му еизвестен хирург.Отказва се от медицината заради етологията- учението за поведението на животните.Завършва Мюнхенския университет.През 1910 година защитава докторат във Виенския университет на тема- „Възприемане на светлината и цветовете от някои риби“.Опровергава общоприетата теория,че рибите и безгръбначните животни са „слепи“ за цветовете и чрез експерименти доказва,че рибите реагират на известни предмети.
Световноизвестни са изследванията му върху поведението на пчелите. Показва, че те могат да бъдат обучавани да свързват храненето си с определени цветове.През 1923 година става професор в университета на Бреслау /днес Вроцлав в Полша/.От 1946 година е професор в Грац, а през 1950 година е избран за директор на Зоологическия институт в Мюнхен.
Доказва,че пчелите различават множество аромати.Разкрива фундаменталната роля на пчелния танц в техния живот.Чрез неговото изследване получава информация за хранителните навици и количеството храна,която те приемат в течение на деня.
Открива интересна закономерност,че ъгъла на танца спрямо пчелния кошер е равен на ъгъла на храната спрямо слънцето.В 1973 година получава Нобелова награда по физиология и медицина,като един от създателите на етологията.Става член на много академии и научни дружества.
„Танцът“ на научната мисъл на Фриш, разкрива закономерностите на „животинското“ танцуване.
 Георги Караджов

БАЛАНС

Живеем в неспокоен свят.Информационният поток ни залива със своя обем и съдържание.Работното ни място е препълнено с нови технологии-лаптопи,компютри,принтери,смартфони, айфони….Привикваме да правим по няколко неща едновременно.Дори почивката ни често е свързана с организирането на пътувания до далечни и непознати места.Стигнем до желаната дестинация, вече сме изморени и ни трябват дни,за да се възстановим.Не ни остава време за неща,които имат значение за нас. Примерно, дали сме избрали работата,за която мечтае . Дали сме реализирали  в пълен обем своите възможности.
По моему е необходимо  да се  дистанцираме от злободневието на деня, и да обърнем нужното внимание  на нашия живот и цели.Налага се  да бъдем спокойни,уравновесени,балансирани, за да дадем  реална оценка на нашето положение и набележим  тяхната перспектива.В противен случай рискуваме да се изгубим в динамиката на ежедневието и да пропуснем шансовете,които се откриват пред нас.
250px-Robert_BaranyРоберт Барани /Barany/ /1876-1936/ е австрийски физиолог и отолог. Завършва медицина във Виена/1900/.От 1903 работи в университетската ушна клиника. През 1909 става доцент по ушни болести.Пръв в света започва клинични и експериментални проучвания на вестибуларния апарат у човека органа на равновесието във вътрешното ухо/. Предлага уреди и методи за изследване на вестибуларния апарат, наречени на неговото име.Проучва функциите на малкия мозък. Разработва оригинални оперативни методи за хирургически операции в него.
През 1914 година получава Нобелова награда по физиология и медицина, за изследванията си в областта на физиологията и патологията на вестибуларния апарат.
През Първата световна война е мобилизиран в армията.Попада в руски плен и в 1916 година е освободен, като  отива в Швеция,за да получи Нобеловата си награда.
От 1917 година до смъртта си е професор и директор на Отологичния институт към прочутия университет Упсала /Швеция/.
Той е много добър пианист.Негов любим композитор е Роберт Шуман.
Университета на Упсала учредява в негова чест Златен медал, за изследвания в областта на вестибуларната физиология и патология.
Научното дружество по отология в Упсала, е наречено на неговото име.
В забързаното и драматично време  на  турбулентния 20 век, Барани полага основите на съвременното научно разбиране за физиологичния и физически баланс на човешкия организъм.
Георги Караджов

 

ЗАТЪМНЕНИЕ

В днешния свят преобладава мнението на нормалния човек.За социологическите агенции, средно статистическите граждани имат най- голямата тежест в изборните резултати на политическите партии.Политолозите,анализаторите,специалистите в хуманитарните науки подчертават необходимостта от силно развита средна класа.Точно тя,според тях,гарантира стабилността и развитието на човешкото общество.Най- голямата аудитория на медиите също се формира от „средния“ гражданин.Най- голямото производство и потребление е с „усреднени стойности и параметри“.В такава среда, най- умните стават малцинство, а най-бедните са „безинтересни“ за икономическата и социалната система.
По- подробното и качествено изследване на социалните процеси показва,че най- добрите макар и малцинство,получават най- големи възнаграждения.Те имат най- големи възможности за развитие и допринасят най-много за по-добрия начин на живот.Там, където те не получават адекватната оценка,обществата забавят своя растеж и просперитет.Процесът не е необратим.Ако уважението и респекта към знанието и способностите нарасне,“затъмнението“ може да се превърне в „просветление“ и изостаналите за догонят напредналите.
Theodor_Ritter_von_Oppolzer_-_(...)Kroh_Carl_btv1b84529643_(cropped)Theodor von Oppolzer /Теодор Ополцер/ /1841-1886/ е австрийски астроном.Роден в Прага /тогава в Австро-Унгария/, а през 1865 година завършва Виенския университет.В 1875 година става професор в същия университет, а от 1882 година е член на Виенската академия на науките.Основните му изследвания с в областта н астрономията, историята, хронологията. Притежава частна обсерватория.Определя орбитите на комети и планети,слънчеви и лунни затъмнения, занимава се с теоретична астрономия,геодезия,гравиметрия.В периода 1870-80 година публикува капитално произведение в 2 тома за определяне на параболичните и елиптични орбити на комети и астероиди.
В 1887 година излиза фундаменталното му произведение „Канон на затъмненията“.В него обобщава 20 годишните си изследвания за изчисляване и идентифициране на елементите на 8000 слънчеви и 5200 лунни затъмнения случили се в древността.Систематизира ги в единна скала и и ги използва за разшифроване на летоброенето на различни народи от изтока- Египет,Асирия,Китай и Индия.Прилага ги да уточни уточни теорията за движението на Луната,изучаването на астрономическата рефракция,вековото забавяне във въртенето на Земята.
През 1873 година възглавява работите в Австрия,свързани с градусните измервания,които се извършват в Европа по това време.В 1884 година измерва абсолютното ускорение на силата на тежестта, основа на Виенската система на относителните измервания на ускорението на силата на тежестта.Избран е за президент на Международната геодезична асоциация /1886/.
„Канон на затъмненията“ на Ополцер „осветява“ за десетилетия напред изследванията на науката,историята, хронологията на древния свят.
Георги Караджов

СМУЩЕНИЕ

Животът си тече тихо.Ставаме  сутрин от леглото.Закусваме,отиваме на работа,следва обедна почивка и обяд. Ето, че  идва края на работния ден, вечеря и сън.Така ден след ден, до желаната отпуска.
Този ритъм така ни завладява, че започва да ни приспива.Усещанията се притъпяват,интересите обедняват,наляга ни скука и носталгия.Обзема ни празнота, губим мотивация да правим каквото и да било.А нещата могат да се развият  по друг начин.Понякога само една промяна е достатъчна, за  да промени динамичния ни стереотип и да ни „изхвърли“ в нова орбита.
Тежка катастрофа,пожар,наводнение или уволнение от работа могат така да смутят ежедневието ни, че да ни изкарат от релси.Тогава започваме да си задаваме немислими въпроси от предишния ни „скучен“ период. Спохождат ни мисли за преходността на живота, загубените жизнени приоритети,несъответствието на работата ни с това,което действително желаем да направим с живота си.Оказва се,че когато сме извадени от „нормалното“ си съществуване, виждаме себе си и околния свят от различен и неочакван ъгъл. Започваме да откриваме възможности там, където дори не сме подозирали.
walter-thirring-f25d6b63-b98f-41f1-bf5f-aa23362b519-resize-750Walter Thirring/Валтер Тиринг//1927-2014/ е австрийски физик-теоретик.Роден във Виена в семейство на баща физик.Завършва Виенския университет /1949/,защитава докторат по физика същата година.В периода 1952- 59 година работи в Берлинския университет. През 1958 година става професор в него. През 1959 година е избран за професор по теоретична физика във Виенския университет и директор на Института по теоретична физика в него.През 1968-71 година е ръководител на теоретичния отдел и директор на ЦЕРН- най- големия научно изследователски институт в Европа.
Основните му изследвания са в областта на квантовата електродинамика,квантовата теория на полето,физиката на елементарните частици,теорията на гравитацията.Изследва сходимостта на S матрицата за процесите на разсейване /1953/ и доказва разходимостта на разлагането според теорията на пертурбациите /смущенията/ в случая на скаларна мезонна теория и нелинейна гравитация.
Автор е на един от първите учебници по квантова електродинамика в световната литература и 4 томен курс по математическа физика.
Книгата му „Космически импресии“ за откритията на съвременната космология придобива световна известност.Той е един от малкото големи съвременни учени,които намират дълбоки сходства между съвременната наука и съдържанието и посланията на религията.
Според него, последните научни открития не само не превръщат науката във враг на религията, а напротив издигат на ново ниво разбирането на книгата Битие на Библията. Получава наградата Темпълтън за мостовете,които открива между точните науки и духовните учения.
Става член на Австрийската академия на науките,Папската академия на науките,Националната академия на науките на САЩ.
„Смущаващата“ мисъл на Тиринг открива нови пътища пред науката и духа.
 Георги Караджов

 

АКТИВНОСТ

Почивката е нашата мечта.Копнеем за синьо небе,морски плаж, тишина, далеч от шума и напрежението на работното място.Желаем да забравим проблемите и тревогите си и просто да се наслаждаваме на хората и природата около нас.Такъв живот зарежда,но е до време.Защото след седмица или две,  предизвикателствата на града и работното ни място започват да ни липсват.Човекът е социално същество и има необходимост от общуване и комуникация със заобикалящия го свят, защото обмена с околната жизнена среда е двустранен.Това,което губим като енергия и тонус, можем да компенсираме с полученото „зареждане“ от хората около нас.
Физическата,психическа и мисловна дейност тренира организма ни, усъвършенства нашите сетива, позволява по-бързо да  идентифицираме проблемите и да ги разрешим.Тази „ефективност“ допринася за нашето физическо и психическо здраве не по-малко, от най- дългата и пълноценна почивка.Животът е просто немислим без жизнената активност.Енергийният обмен е характерен не само за хората,той е в основата на съществуването на растителния и животински свят на земята.Ако искаме да оцелеем и преодолеем големите предизвикателства на нашето съвремие е необходимо да овладеем и насочваме правилно тази активност.
Schweidler_EgonEgon von Schweidler/Егон Швайдлер//1873-1948/ е австрийски физик и радиохимик.Завършва университета в родния си град Виена.Става асистент на големия учен Франц Екснер.В периода 1911-1926 година ръководи Департамента по експериментална физика в университета на Инсбрук /Австрия/.1926-1927 година е негов ректор. От 1926 година е професор във Виенския университет.Основните му изследвания са в областта на радиоактивността..Заедно със Стефан Майер определя периода на полуразпадане на полония  и установява превръщането му в олово.Отново заедно откриват /1899/ отклонението на радиевите лъчи в магнитно поле.
 През 1905 година пръв установява статистическия характер на законите за превръщане на елементите.Прави пионерски изследвания в световен мащаб на йонизиращата радиация /1905/.  Това е област,  една от най- бързо развиващите се в съвременната физика.Член е на Виенската академия на науките /често наричана и Австрийска/.
Егон Швайдлер е избран  за секретар /1929-1933/, генерален секретар /1933-1938/ и вицепрезидент /1939-1945/ на Австрийската академия на науките. През 1933 година става президент на Германското физическо дружество.
През 1907 година получава награда  Баумгартнер   от   Виенската академия на науките /1907/, за изследванията си на аномалиите в поведението на диелектриците.
Той е един от създателите на авторитетната австрийска школа по физика на 20 век..
Със своята дейност и изследвания доказва, че наука на световно ниво може да се прави и в малки държави, с по-скромни материални и човешки възможности.
Научната „активност“ на Швайдлер компенсира превъзходството на големите и утвърдени центрове на физическата наука.
Автор: Георги Караджов
 
 

ИЗЛЪЧВАНЕ

Жизнената ни среда е богата на излъчвания.Усещаме близостта на ресторанта по миризмата,която ни обгръща.Топлината на фурната в къщи ни държи на дистанция..Чистото или потно човешко тяло също има специфично ухание.Светлината на електрическата крушка ни позволява да виждаме и през нощта.Какво би било нощното небе без звездите и планетите, които го изпълват.Във физиката и химията именно излъчването на обектите на изследване ни позволява да разгадаваме тяхната структура и функции.
Човешките сетива- осезание,обоняние,вкус,мирис играят огромна роля в нашия живот.Те ни позволяват да усетим опасността преди да се е случила или да уловим симпатията и състраданието на човека до нас.Чувствителността на модерните средства за научно изследване дори надвишават силата на нашите възприятия.Те са способни да уловят и най- малката промяна в заобикалящата среда и и да я интерпретират по научен начин.
Стефан Майер /Stefan Meyer//1860-1911/ е австрийски физик.Следва във Виенския университет,където е асистент на великия физик Лудвиг Болцман/1898/.Защитава докторат по философия, а от 1902 година завежда катедрата по физика във Виенския университет.Основните му изследвания са в областта на ядрената физика ирадиоактивността. Заедно с Егон фон Швайдлер определя периода на полуразпад на радиоактивния елемент полоний и открива превръщането му в олово.В 1890 година двамата откриват отклонението на радиевите лъчи в магнитно поле.Става първи директор на създадения Радиев институт във Виена /1910/.Радиевият институт в Париж е основан 2 години по-късно от съпрузите Пиер и Мария Кюри.
Изпраща образци чист радий,получени в Института във Виена на семейство Кюри в Париж, Ърнест Ръдърфорд в Манчестър и Уйлям Рамзи в Лондон.Така се превръща в ключова фигура в развитието на изследванията на радиоактивността в световен мащаб.
Има изследвания посветени на точното определяне на топлообразуването в резултат на радиевото излъчване.Измерва поглъщането на алфа лъчите в различни среди,радиоактивността на изворите и минералите.
Изследва състава на продуктите от радиоактивното разпадане в атмосферата.Проявява се като изключителен учител и организатор.Сред неговите ученици в Радиевия институт са великите учени Дьорд фон Хевеши, Виктор Хес,Фридрих Панет.
Евреин по рождение той се спасява само след сериозно застъпничество в окупираната от нацистите Австрия.Брат му, известен химик няма това щастие- загива в концентрационен лагер.
Майер създава и издава най- разпространения учебник за радиоактивността в немскоезичния свят.Съперничат му по влияние само тези на семейство Кюри на френски и на Ърнест Ръдърфорд на английски.Създава и учебник за музикални инструменти и акустика.
Научното „излъчване“ на Майер определя немския  принос в откриването и изследването на радиоактивността.
  Автор: Георги Караджов

ОТВЪД ХОРИЗОНТА

                                             

Нашите сетива  имат праг на възприемане, различен за различните хора.Спортистите добре познават физическото си състояние и сами могат да планират тренировките си.Слепите обикновено имат засилено обоняние,като компенсация за липсата на едно сетиво.Музикантите развиват чувствителен слух за звуковия фон,който ги заобикаля. Дори за най- големите професионалисти в определена сфера е невъзможно, да уловят всички нюанси, на свята около тях.Светът в който живеем, надвишава всеки един от нас.И най-чувствителните сетива, имат своя лимит.
Друга човешка способност-мисленето,страда от същия „недостатък“.Дори най- умните сред нас, не са в състояние да обхванат всички възможности или рискове,които ни предлага даден проблем.Максималното,което можем да постигнем е да разгледаме ситуацията от  най- голям брой гледни точки,които след това сумираме и преценяваме.Но и тогава, хоризонта на нашите мисли и възприятия ще съществува и „ограничава“ действията ни.А какво ще се случи ако надхвърлим ограниченията си и „предскажем“ бъдещото развитие на събитията.
 250px-AntonBrucknerАнтон Брукнер/Bruckner//1824-1896/ е австрийски композитор, пианист, органист-виртуоз,педагог.В 1841 година завършва педагогически институт и става помощник учител.През 1845 година е учител в манастира „Свети Флориан“,където учи, още  от дете.От 1848 година е органист в същия манастир.В 1855 година печели  конкурса за органисти в катедралната църква в Линц  /Австрия/. През 1861 година е приет във Виенската консерватория,като предизвиква възторг в комисията по избора, с музикалните си познания и способности. Първият му концерт на авторски творби претърпява неуспех.Получава нервно разстройство и изпада в депресия, които преодолява.Достига престижния пост- органист в придворната капела във Виена /1868/.Става преподавател по орган,хармония и контрапункт във Виенската консерватория и професор във Виенския университет/1880/.Сред учениците му са прочутия диригент Артур Никиш и великия композитор и диригент Густав Малер.
Славата го спохожда късно.Придобива световна известност първо,като органист.1869  и 1881 година осъществява триумфални органни  концерти в Париж,Лондон и Берлин.
Запален почитател на музиката на Рихард Вагнер,той е обвиняван за негов посредствен подражател.1884 година е повратен момент в оценката му като композитор.Тогава ученика му Артур Никиш дирижира Лайпцигската филхармония в изпълнението на най-важното му произведение- 7 та симфония.Успехът надминава всички очаквания.Съвременниците му разбират, че големия органист-виртуоз и педагог е и велик композитор.
Всъщност, тихия и скромен в живота Брукнер не подражава на никого, а изгражда свой неповторим индивидуален стил.Най- близък до неговото музикално светоусещане е великия австрийски композитор Франц Шуберт.Музикалните му произведения са извън господстващите музикални вкусове и предпочитания на 19 век.Те нямат програмния характер и философска тежест на произведенията на Вагнер и Брамс.
В тях, обаче се открива загадъчната и необяснима същност на живота.Брукнер е истински новатор в оркестрацията,като включва нови и „изхвърля“ традиционни за симфоничните оркестри музикални инструменти.Той е вярващ католик, който оставя шедьоври в религиозната музика на 19 век.
Със своя живот и творчество, Брукнер „отмества“ хоризонта на музиката на 19 век и я вкарва в 20 то столетия!
  Автор: Георги Караджов

ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

Интелектуалците са особена вид хора.Държат се възпитано,говорят умно,рядко избухват.Предпочитат да слушат,не бързат да дават оценки.Понякога са неразбрани, дори от тези,които поддържат гледната им точка.Толкова често подчертават принадлежността си  към интелигенцията,че отблъскват не малко от „не интелигентните“хора. Тяхното съществуване е едно от доказателствата,че знанието не винаги носи щастие.Независимо дали ги приемаме,отхвърляме или сме безразлични към тях, животът ни би бил различен без тяхното присъствие.
Днес,това понятие добива и негативен смисъл.Не рядко, масовите средства за комуникация се опитват да ни представят за интелектуалци индивиди,които трудно могат да бъдат определени,като такива. Критериите за „интелектуалност“ се размиват и губят своята обективност.Широката публика започва да гледа с подозрение на „умниците“,които не покриват дори елементарните изисквания за знания и умения.Необходимо е отново да преговорим базисните основи на „интелектуалността“, за да имаме обективни и безпристрастни оценки за нея.“ Интелектуалният“ елемент е важен в днешния информационен свят. Без него няма как да погледнем отвъд фактите и събитията, и да си изградим автентична картина на нашата действителност.
 250px-PorphyryПорфирий/ Porphyry//234-304/5/ е античен философ,учен и мислител.  Роден е в прочутия град на античността Тир /днес в Ливан/.Произхожда от стар и богат тирийски род.Според някои съвременни изследователи, историята на Тир е тясно свързана с тази на траките.Той е учил в Атина и Рим. През 263 година, в столицата на Римската империя се запознава със създателя на неоплатонизма- Плотин, който става негов учител.През 268 година сериозно обмисля възможността за самоубийство,но е разубеден от Плотин.
В 270 година, след смъртта на учителя си, оглавява неговата школа в Рим.Жени се за Марцела- вдовица на негов приятел.Той е истинският систематизатор на идеите на Плотин,защото бащата на неоплатонизма не водил записки на своите беседи с ученици.
Неоплатонизма е едно от най- големите постижения на философията, с огромно влияние върху съвременните изкуство и култура.
Според Порфирий, първоизточника на съществуването- единното съществува отвъд ума и е постижимо само в ирационалния екстаз.Той счита, че от човешките състояния най- близо до екстаза се намира съня.
Счита, че ума се състои от два свързани елемента- външен,устремен към сетивния свят и вътрешен,насочен към умозрителните същности.За Порфирий, екстаза е лицесъзиране на бога,но мистиката и окултизма имат смисъл,само ако са потвърдени от разума и логиката.Той е един от най- големите учители на великия католически религиозен мислител Аврелий Августин.Огромното му творчество обхваща трактати по филология,математика,астрономия,физиология и реторика.За съжаление, голяма част от трудовете му са изгубени или унищожени.
Така живя и твори Порфирий- признат за последния интелектуалец на античността!
Автор: Георги Караджов

 

 

 

ОБОБЩЕНИЕ

 Информацията ни залива отвсякъде.Медии,социални медии, платформи, мобилни устройства и приложения, поставят на изпитание способността ни да възприемаме заобикалящия свят.Информационната атака е толкова силна,че понякога блокира нашите възприятия.Тогава, просто не сме в състояние да схванем какво се случва, и какво остава да го разберем.Някоú, просто изключват всички информационни канали и „избягват“ на тихо и уединено място,където да чуят собствените си мисли.
Човешкият мозък е настроен да възприема „организирана“ информация. Подаваните му знания и умения  може би е необходимо  предварително да бъдат обработени ,за да може да ги осъзнае,преработи и приложи.Това умение не се среща често в наши дни.То е заложено,като потенциал във всеки от нас, но трябва да се развива и усъвършенства,за да ни служи.Ако се върнем в историята можем да открием примери за „обобщаване“ и „организиране“ на натрупаното от човечеството познание.Те са особено актуални днес,когато за да бъдем полезни на себе си и на околните би трябвало бързо да извличаме важното и значимото от заливащия ни информационен поток. 
250px-VictorcousinVictor Cousin/ Виктор Кузен//1792-1867/ е френски философ и политически деец.Той популяризира и прилага на практика германската философия от 19 век във френските образование,наука,култура и мисъл. Създател е на самостоятелната научна дисциплина история на философията в световен мащаб.Изследванията в тази област доминират философската мисъл на 20 век.Основоположник на философското направление еклектизъм.В него обединява школата на германския идеализъм и учението  за здравия смисъл и философския реализъм на шотландската философска школа.Обогатява този „синтез“ с последните постижения на френската наука,култура и философия на 19 век.
Кузен е и бележит политик,общественик и администратор.Има огромен принос в изграждане на законовата база и научната инфраструктура на френската образователна система.Неговото дело е решаващо за превръщането на френското образование в еталон за подражание по целия свят.
Известен е със способността да излага и най- сложните си идеи по „обобщен“ и достъпен начин.Според него двата принципа на разума- причината и съдържанието позволяват на хората да преминат от психологията или науката за знанието към онтологията или науката за битието.Има съществен принос в изграждането на образователната система на младата държава-САЩ.Избран е за един от 40 те „безсмъртни“- член на Френската академия, както и за чуждестранен член на Американската академия за изкуствата и науките.Нарича метода,който прилага в научните си изследвания- философия на историята.Един от най- широко прилаганите методи на изследване днес.
Според голям шотландски философ „ Кузен е способен да открие общи елементи, дори в най- противоречащите си мисловни системи“.
Със своето научно дело той  разкрива „универсалните“ основи на човешките способности за мислене и възприемане.
Автор: Георги Караджов