Category Archives: Универсално познание

АНА

Личностите формират възприятията ни за света,независимо че в демократичното общество, мнозинството взима най-важните решения.Защото новото,неочакваното,иновативното се ражда трудно и трябва време,за да се възприеме от хората.Първоначално, то се изгражда в съзнанието на отделни хора.Те го приемат за свое и започват реализацията му на практика.Постепенно увличат след себе си останалите,като доказват ползата му за тях.Така „тайно“ и „полека“ народите израстват качествено в духовно и материално отношения.Неусетно, новаторското малцинство завладява съзнанието и представите на средно-статистическото мнозинство.И така, новите идеи стават част от масовото съзнание,което дори „забравя“ за техния първоизточник.Българската и румънската история са богати на личности.Представям ви Ана Бландиана.                                                      
imagesAna Blandiana/Ана Бландиана/ /1942/ е румънска поетеса, есеист и политическа фигура.Родена е в Тимишоара.Баща й е свещеник,прекарал години в затворите на комунистическа Румъния.Загива при катастрофа седмици,след като е освободен при генерална амнистия.1959 година дебютира,като поет в антологията „30 млади поети“.1960 година се омъжва за писателя Ромул Росан.
През 1963 година тя отново публикува поезия след 4 годишна забрана,защото е дъщеря на враг на народа.През 964 година е публикувана първата и стихосбирка „Първо лице множествено число“.
Става известна в цяла Румъния със стихотворенията си „Петата на Ахил“/1966/ и „Третата тайна“/1969/.1967 година се заселва в Букурещ.
През 1975-77 година е библиотекар в Института за изящни изкуства-Букурещ.1976 година за първи път нейни творби са преведени на френски език.1978 година по специална покана участва в Първия международен фестивал на поезията в Париж.През 80 те години започва да пише остро критична поезия срещу режима в страната й.Сред най- известните й творби са „50 поеми“/1970/,“Октомври,ноември,декември“/1972/,“100 поеми“/1991/
След румънската революция се включва във фондацията „Отворено общество“ и започва борбата си за гражданско и демократично общество в Румъния.1994 година създава и оглавява неправителствената фондация „Граждански алианс“,която се бори с последиците от комунизма.
Публикува много поетични творби,които са преведени на 16 езика.През 2017 година е 12- тия лауреат на наградата на фондация „Грифит“за забележителен принос в поетическото изкуство.
Животът и делото на Ана Бландиана силно напомнят приноса на големия български творец и общественик Блага Димитрова.Затова си „позволявам“ да „нарека“ Ана Бландиана румънската Блага
 Георги Караджов  

ГРАЖДАНИН

Стремим се да изградим гражданско общество, но често трудно осъзнаваме основните му черти.Безспорно,важна част от него е гражданското образование.То ни дава представа за формирането и развитието на доктрината за гражданските права и тяхната защита. Изграждането на гражданско самосъзнание е разбирането. От действията или бездействията на всеки един от нас, зависи собственото ни благоденствие,материален и духовен успех. Но нашите права не се дават веднъж и завинаги, а е необходимо  да се отстояват всеки ден във взаимоотношенията със заобикалящия ни свят- семейство,професионална среда,институции.На тази основа възниква и гражданския или неправителствен сектор,който канализира,насочва и подпомага защитата на правата ни като граждани.И накрая,но не по важност- за да съществува истинско гражданско общество,са необходими и истински,осъзнати граждани.                                                      
images (1)Alina Mungiu-Pippioli /Алина Мунгиу Пипиоли/ /1964/ е румънски политически философ,преподавател по журналистика и писател.Родена е в Яш.Завършва Медицинския факултет на Яшкия университет.1992-93 година е кореспондент на най- авторитетния френски всекидневник „Монд“.Защитава докторат по социална философия.Като стипендиант на фондацията „Фулбрайт“ гостува на Харвардския университет.През 1995 година основава най- големия румънски неправителствен изследователски мозъчен тръст в областта на социалната политика,политическата стратегия,икономика,отбрана,култура.
Той изготвя няколко доклада с широк отзвук,които разкриват стъпките за приемане на законодателство,свързано със свободата на информацията,плоското данъчно облагане и други важни теми във връзка с присъединяването на Румъния към Европейския съюз.Понастоящем е негов президент.
Мунгиу-Пипиоли е професор в Националното училище по администрация и политически науки в Букурещ.Там води курсове върху национализма и електоралното поведение.Тя изнася лекции за пост-социалистическия преход към пазарна икономика след края на Студената война в престижни университета и бизнес училища- включително Харвард,Принстън,Станфорд /САЩ/,Оксфорд /Англия/,Стокхолмското училище по икономика /Швеция/.Тя е сестра на големия румънски режисьор Кристиан Мунгиу- спечелил със свой филм „Златна палма“ на кинофестивала в Кан.Избрана е и за председател на Европейския изследователски център по анти-корупция и изграждане на държавни институции.Мунгиу-Пипиоли е истински гражданин не само на румънското,но и на европейското гражданско общество.
Георги Караджов  

САМОТНИК

Днес,самотата завоюва нови територии.Комуникириме все повече чрез своите компютри,лаптопи,айфони и айпади.Нямаме време дори за едно обикновено кафе с приятели.Знаем повече за далечни страни и народи, отколкото за собствената си държава и населено място.Заблуждение е,че интернет връзката може да замести личния контакт,дружеското ръкостискане,усмивката на човека до нас.Всъщност, интензивния обмен на информация в социалните мрежи с непознати за нас хора, не рядко прикрива липсата на жив и реален допир със заобикалящия ни свят и съществата,които го населяват.Неусетно се превръщаме в самотни души,които просто прекарват времето си пред компютъра.Но, ние сме социални животни и способностите ни за комуникация със себеподобните не изчезват,те просто изчакват подходящия момент да се изявят.В същото време, периодите на самота ни позволяват да се погледнем отстрани и да се опознаем по-добре.Да не забравяме,че големите творци създават своите най-сериозни произведения  в тишина- „далеч от безумната тълпа“.                                                       
images (1)George Matei Cantacuzino Георге Мате Кантакузина 1899-1.11.19060 е румънски архитект,художник и есеист.Роден е във Виена.Потомък на две големи румънски благородни фамилии-Кантакузин и Бибеску. Завършва Висшите училища в Монтрьо и Лозана /Швейцария/ и Националния колеж „Свети Сава“ в Букурещ /Румъния/ /1916/. Участва,като лейтенант от румънските сухопътни войски в Първата световна война. През 1919 година е приет във Висшето училище за изящни изкуства /Париж/.Като студент се включва в реставрационните работи на палат на 10 километра от Букурещ.Започва самостоятелна архитектурна практика.
През 1928 година посещава Рим и Виченца /Италия/ и написва изследване за великия италиански архитект Андреа Паладио. В1930-35 година реализира архитектурния ансамбъл „Ефория“ в румънския град и черноморски курорт Констанца и сградата на Румънското аеронавтично дружество в Брашов. В 1934-40 година проектира сгради с основополагащо значение за румънската архитектура на 20 век- Централата на Румънските авиолинии „Таром“ в Букурещ, Кралския хотел в румънския курорт Мамая,църквата Фламанта в Камплунг. През 1938 година посещава САЩ. През 1942-49 година преподава история и теория на архитектурата в Университета на Букурещ.
Опитва се да избяга от Румъния- арестуван е и прекарва 9 месеца в зловещия затвор Айуд.Осъден е на 5 години принудителен труд.Освободен през 1956 година, за да бъде изпратен в изгнание в провинцията.Умира забравен,изоставен и самотен в Яш /Румъния/.
Днес е признат за един от най- големите румънски архитекти на 20 век.
Георге Кантакузин предпочита самотата и достойнството, за да запише името си в румънската история.
Георги Караджов  

ЖЕНА ОТ ЗНАЧЕНИЕ

Феминизмът е на мода днес.От жените се очаква не само да отглеждат децата си и се грижат за семейството.Те навлизат в „мъжки“ професии,като строителството или спортове-борба, бокс.Вече има жени министър председатели,президенти,ръководители на транснационални корпорации.Не рядко получават повече от съпрузите или приятелите си.Женското самочувствие расте, а сякаш пропорционално мъжете заемат отбранителна позиция.Това е голяма промяна в сравнение с предходните столетия,когато именно силния пол е доминирал,както в обществения,така и в личния живот.Тогава, за една жена да се открои и завоюва признание е било много по-трудно,отколкото днес.Такива жени от значение се срещат и в българската, и в румънската история.
 origAlexandrina Cantacuzino /Александрина Кантакузина/ /1876-1944/ е румънска политическа фигура, филантроп, дипломат. Тя е една от най-големите феминистки през 20- те и 30- те година на 20 век.Избрана е за председател на Съюза на румънските жени, вице-президент на Международния съюз на жените и представител на Румъния в Обществото на народите /предшественик на ООН/.Кантакузина е с подчертано консервативни и антикомунистически възгледи и подкрепя елитарната наука, евгеника.Жени се за крупния земевладелец Григор Кантакузин- потомък на прочутия дворянски род и получава титлата „принцеса“.Елитизма,феминизма и расовата чистота лежат в основите на възгледите й за живота и обществото.Активно участва в Първата световна война,като организира и ръководи медицински екипи на фронта.
Прочува се с инициативите за почитане на жертвите от войните и антивоенните си кампании в родината й и в Европа.Основава  и ръководи години на ред Румънското православно филантропично общество,както и Националното православно общество на румънските жени.За дейността си в тези организации получава широко национално и международно признание.Наградена е с една от най-големите награди на Румъния за граждански заслуги –ордена „Кралица Мария“,Почетен военен кръст- за участието й във войната,престижния сръбски орден „Свети Сава“.
Умира в изолация малко след падането на режима на Йон Антонеску през 1944,когато страната й е окупирана от съветската армия.
Това е Александрина Кантакузина, жена от значение за румънската и европейската история на 20 век.
Георги Караджов

 

КАНТАКУЗИН

Родът има значение.Родовата памет определя голяма част от нашите мисли,чувства и възприятия.Понякога, дори без да осъзнаваме, повтаряме успехите и грешките на предците си.Обикновено, голямата и славна фамилия стоварва на плещите  сериозна отговорност.Ние сме продължители на рода   и е необходимо  да бъдем верни на паметта на нашите предшественици и да следваме техния житейски път.Богатото родословно дърво носи и преимущества. Грешките на дедите  ни трябва да бъдат урок за нас , а техните успехи стимул за нашето развитие.В исторически план, родовете също играят огромна роля. Някои от тях са записани със златни букви не само в историята на собствените си страни и народи,но и на човешката цивилизация.България и Румъния могат да се похвалят със славни родове и богата родова памет.
Кантакузин /Cantacusino/ е знатна аристократическа фамилия на Източната Римска империя.Тя е оставила значима диря в българската и румънска история. Произлиза от рода на прочутия император на Източната downloadРимска империя/ наричана Византия/ Йоан IV Кантакузин – император от 1347 до 1354.Основоположник на румънския клон на фамилията е Андроник Кантакузин /1553-1601/, гръцки финансист от Константинопол,син на „принца на гърците“ Михаил Кантакузин.Двама от синовете на Андроник стават благородници-„боляри“.Той „дава“ няколко принцове на автономните провинции в Османската империя Влахия и Молдова.След Руско-османската война 1710-11 година клон на рода се заселва в Русия,където получава висшата благородническа титла княз.През 1944 година видният неин представител принц Стефан Кантакузин се заселва в Швеция,където е признат за член на висшата шведска аристокрация.
Като последица от Октомврийската революция и съветската окупация на Румъния след Втората световна война, по-голямата част от представителите на  румънския и руски клан на фамилията живеят на запад.
След падането на България под турско робство, на територията на днешна Румъния се съхранява знаменитият род.Кантакузини изиграват значима роля в съхраняването независимостта на северната ни съседка и в много от най- значимите събития на румънската история до 1944 година.
Както казват французите- “Noblesse obliges”- „Благородният произход задължава“.
Георги Караджов

ЕМИГРАНТИ

И да сме далеч от родината си, тя е винаги е с нас. Понякога я напускаме поради  нужда от повече средства,брак с чужденец, изгодна оферта за работа в чужбина. В някой случаи, основанията са по-сериозни- смяна на режима на управление и политическа емиграция.Каквито и да са причините, те рядко ни карат да заличим в съзнанието си родната къща,семейството,приятелите от детинство,началното училище.Искаме или не, родната ни държава е закодирана в нашето съзнание и в определена степен влияе върху начина на възприемане и оценка на заобикалящия свят.Емигрантските потоци съпътстват света от неговото възникване.Това е процес характерен за големи,малки,силно или по-слабо развити държави.България и Румъния също са засегнати от него.Независимо от причините за „емигрантския“ избор, емигрантите често са мост между различни народи и култури.Приносът към икономическото и културно развитие на родните им държави и на техните нови родини  трудно може да бъде омаловажаван.                                                       
697Samuel/Самюел//1899-1971/ и Bella /Бела/ Spewack /1899-1990/ са съпрузи писатели.Самюел е роден в Украйна.Завършва Висшето училище „Стювесант“ в Ню Йорк.Бела Коен е родена в Букурещ,откъдето емигрира със своето семейство в район Долен Ийст Сайд /Ню Йорк/.Самюел се дипломира в Колумбийския университет /Ню Йорк/.Бела завършва Висшето училище „Уошингтън Ървинг“ и започва да работи за социалистически и леви вестници в Ню Йорк.Така привлича вниманието на Самюел,който работи като репортер.Женят се през 1922 година.
Веднага след това заминават за Москва,където работят като кореспонденти на различни издания в следващите четири години.След завръщането си в САЩ се заселват в Ню Хоуп, щата Пенсилвания.
Самюел написва няколко новели, а семейството започва да пише съвместно пиеси.1930 година получават номинация за Оскар за най-добър оригинален сценарий  за филма „Любимата ми жена“.Двойката е един от най- ярките представители на нюйоркската бохема.Бела започва да работи с великия американски композитор Коул Портър.Огромната по обем работа налага да привлекат в проекта и Самюел.Получават по две награди „Тони“- най- голямата американска театрална награда за най-добър мюзикъл и най- добър автор за проекта им- „Целуни ме Кейт“.
Популярността им нараства още повече с пиесата им –„Трите ми ангела“,по която е направен прочутия филм от златната ера на Холивуд-„Ние не сме ангели“.Животът на семейство Spewack е дори по-богат на събития от тяхното творчество.Писмо на Бела до Сам е адаптирано в едноактна пиеса,която става хит на Бродуей.
Емигрантите Самюел и Бела се превръщат в символ на нюйоркската интелектуална бохема.
 Георги Караджов  

МИНИМУМ

В живота ,човек иска всичко тук и сега.Избира  най- скъпите джиесеми,най-марковите коли,най-скъпите апартаменти. Всичко най.Облича  се според последната мода.Убеждава ни, че скромността не е положително качество. Предявява претенциите си, преди  някой да са поискали това от него.Няма време за губене,трябва да успее на всяка цена.Но на каква ? Всъщност си задаваме този въпрос едва, когато здравето ни се разклати.Губим равновесието си или изпускаме нервите си, а тогава вече е късно.Както знаем, прекомерните амбиции не водят до добри резултати. Добрите резултати предполагат по- малко амбиции. Повече концентрация изисква  познаване на материала и правилен подбор на изразните средства. Големият творец сякаш се “разтваря” в своите творби.                               
7ddf168d-635a-4cc2-9e36-3dd3e0911a0c_1.a31b6ca6ca9f7454e9a04c612e35ff29Constantin Brancusi/Константин Бранкузи        /1876-1957/е румънски скулптор,художник и фотограф-легендарна фигура в европейския авангард.Следва в Букурещ,Мюнхен и прочутото Училище за изящни изкуства    Париж  -1905-1907/.Той е един от пионерите на европейския  модернизъм. Комбинира в своите скулптури чистите    геометрични форми, естествената форма на използвания от него материал и символичните алюзии на изобразителното изкуство.
В творчеството му съжителстват хармонично примитивния екзотизъм на великите Пол Гоген,Пабло Пикасо и Андре Дерен и романтизма,който води своето начало от традициите на византийското изкуство и мистериите на бог Дионис.
Неговото творчество оказва огромно влияние върху развитието на скулптурата на 20 век.Способността му с минимално въздействие върху материала да постига впечатляващи резултати вдъхновява развитието на минималистичното изкуство.
Комплексните послания на неговите творби не са разбрани веднага от артистичните среди и широката публика.За  щастие, той получава подкрепа от неочаквана посока.Великият френски актьор,изключителен бизнесмен и високоценен колекционер, Ален Делон вижда огромния му потенциал.Той не само прави първите сериозни откупки на негови творби,но и се превръща в истинско рекламно лице  творчество му във Франция и Западна Европа.И до днес, Делон притежава най- голямата частна колекция от творби на Бранкузи в света.
Днес творбите на Бранкузи-“Целувката“/1908/,“Спящата муза“/1910/,“Птица в пространството“/1919/,“Безкрайната колона“/1938/ са емблеми на изкуството на 20 век.
Бранкузи доказва че с „минимални концентрирани усилия“ могат да се създадат истински шедьоври.
Георги Караджов 

ДА

Често,ние оправдаваме грешките си с неща и събития, което не зависят от нас.Мрачното и дъждовно време е причина за  нашето лошото   настроение. Прекалено амбициозния конкурент в работата ни пречи да се изявим в пълния си блясък.Пречките по пътя ни причиняват нервността, дисбаланса, меланхолията,които ни обземат.Неразбирането на околните не ни позволява да развием напълно своите способности.Изобщо, виновни са всички,освен нас.Защото най-трудно е да се погледнеш в огледалото и си дадеш сметка за собствените успехи и неудачи.Може би, именно твоите грешни избори,неадекватно поведение,неразбиране на околния свят „причиняват“ несполуките в професионален и личен план.Обикновените хора и по-малките държави,като България и Румъния имат повече причини да търсят източника на своите неудачи, в по-силните личности или по-големите държави.                                                       
 download (1)Tristan Tzara/Тристан Цара//1896-1963/ е френски писател от румънски произход. Роден в Менещи /Румъния/. Актьор, журналист,драматург,критик.Цара е една от най- емблематичните и противоречиви личности в изкуството на 20 век.Той е един от създателите на влиятелното направление в изкуството и културата – дадаизъм.Движението известно и с абревиатурата „ДаДа“ се ражда по време на Първата световна война сред интелектуалните и артистични среди в Европа.То остро критикува всички традиционни форми на изкуството.Според дадаистите,те не са в състояние пълноценно да опишат истинските проблеми на човека и обществото в началото на 20 век.Движението издига в култ ирационалността, технологиите и има ярка анти-буржоазна насоченост.Именно то дава началото на развитието на кубизма,футуризма ,културата на бийт- поколението и отваря съзнанието за новите музикални форми,като рок-музиката и по този начин оформя мисленето на човека от миналия век.Неговия връх е публикуването на 7- те манифеста на дадаизма през 1924 год.
Самия Цара претърпява еволюция в своето мислене.Отдалечава се от дадаизма в полза на сюрреализма,с утопичната поема в този стил „Приблизителният човек“/1931/.Присъединява се към Комунистическата партия,за да скъса публично с нея след показните Сталински процеси.Поезията му, изпълнена със свобода  и изключително въображение се нарежда сред най- големите поетични образци на 20 то столетие.Животът и делото му изграждат модерните представи за интелектуалеца и неговата роля в културния и социален живот на държавата и обществото.
Творчеството на Цара доказва неизчерпаемия творчески потенциал на човека и способността му самостоятелно да разрешава екзистенциалните си проблеми.
Георги Караджов  

ИЗОЛАЦИЯ

Обичаме да сме център на вниманието.Допада ни да гледаме  лицата  си на малкия телевизионен екран или в социалните мрежи.Това за нас е един от признаците за истински успех.Така неусетно започваме да правим нещата,които се „очакват“ от нас.Засягаме „правилните“ теми, стремим се да спечелим одобрението на максимален брой хора,дори се мислим за непогрешими.Ставаме по-малко склонни да обръщаме внимание на сложните въпроси, а те изискват комплексни решения,които няма как да се харесат на всички.Тогава трябва да избереш- удобно и охолно съществуване или съзнателно дистанциране от обществения живот.Изолацията е болезнено състояние,но и възможност да съхраниш себе си и дадеш пример на другите.Не малко хора в България и Румъния избират този начин,за да покажат своето отношение към заобикалящия ги свят.                                                       
images (2)Constantine Noica/Константин Нойка//1909-1987/ е румънски философ,есеист и поет.Роден във Визанещи /Румъния/.1928-1931 година следва  във филологическия и философския факултет на Университета на Букурещ, където се дипломира /1931/.Дипломната му работа е „Съдържанието на нещото в себе си във философията на Кант“.
Негов учител е големия румънски философ Нае Йонеско.Става близък приятел с гениалния Мирча Елиаде.Специализира във Франция /1938-39/,защитава докторат по философия в Германия /1940/.1944 година се завръща в Румъния.От 1949 до 1958 година е насилствено въдворен далеч от Букурещ от новата комунистическа власт.Осъден е на 25 години принудителен труд в затвора на Илава,впоследствие  е реабилитиран и освободен/1964/. От 1965 живее в Букурещ,като водещ изследовател на Платон,Хегел и Кант в Центъра по логика на Румънската академия на науките.1975 година се пенсионира и оттегля близо до град Сабъу,където живее до смъртта си.1988 година посмъртно е награден с прочутата Хердерова награда, 1990 също посмъртно е избран за член на Румънската академия на науките.
Влиза в историята на философията с две възлови понятия- „логиката на Арес“ и „логиката на Хермес“ по името на два бога от гръцката митология на войната-Арес и посредника на боговете-Хермес.Според Нойка логиката на Арес „обезличава“ индивидуалното човешко съществуване и превръща човека в проста единична променлива от общото.Затова е необходима логиката на Хермес,която акцентира върху индивидуалното отношение на всяка личност към цялото,което го заобикаля.Показва че общото не може да бъде разбрано без съотнасяне със съществуването на всяка отделна личност.
Избрал изолацията пред повърхностния успех, Нойка доказва на практика значението на „логиката на Хермес“.
Георги Караджов  

ПЕСИМИЗЪМ

Стремим се към добро настроение.Обичаме да се усмихваме.Мечтаем за хубави и приятни неща.Прехласваме се по красивите дрехи, интериори, цветове,хора. В случая се зареждаме с живителна енергия,която ни стопля и мотивира за големи дела.За съжаление обаче,такива състояние не могат да продължават вечно.Възниква проблем,избухва скандал,появява се непреодолимо препятствие,принудени сме да вземаме трудни решения и доброто настроение отминава.В такива моменти се сблъскваме с „опаката“ страна на живота.Изнервяме се,повишаваме тон,поглъщат ни тежки мисли и…ето ни в „тъмната“ зона.Забравяме доброто настроение и „оптимистичната“ нагласа и се потапяме в песимистично съзерцание. Разбираме, че както има нощ и ден,така и в човешкото битие вдъхновяващото се редува с подтискащото. В един момент осъзнаваме, че песимизма е неразделна част от нашето съществуване.В по-малките и неразвити страни като Румъния и България има повече основание за песимизъм.                                                        
MV5BNGRjZGE3MjAtYjVmYy00Mzg4LTkyOWEtYzRhNzBiN2M1NmE4XkEyXkFqcGdeQXVyNDkzNTM2ODg@._V1_SY1000_CR0,0,1488,1000_AL_Emil Cioran/Емил Чоран/1911-1995/ е румънски философ и есеист,който публикува на румънски и френски език.Роден в Росинари /Румъния/.На 17 години постъпва в Университета на Букурещ, където среща бъдещия велик драматург и мислител Йожен Йонеско и гениалния учен Мирча Елиаде,с които става много близък приятел.Изключителен познавач на немската философия- Кант,Шопенхауер,Ницше.
През 1934 година, придобива световна известност с книгата си „На върха на отчаянието”,която получава националната награда, за млади писатели на Румъния.Тя е последвана от „Книга на делюзиите“/1935/ и „Сълзи и светци“/1937/, издадени също в родината му. През 1937 година заминава за Париж и никога не се завръща в Румъния.Творбите му се отличават с всепоглъщащ философски песимизъм.Основни теми в тях са страданието, упадъка и нихилизма.
Първата му книга написана на френски език „Кратка история на упадъка“е наградена с престижната френска литературна награда „Риварол“/1950/. Мястото на неговото постоянно пребиваване и живеене е Латинският квартал на Париж. Там споделя живота си с приятелката си Симон Буе.
Той оказва огромно влияние върху един от създателите на театъра на абсурда, великия Самюел Бекет. През 1973 година отново привлича вниманието на световния интелектуален и културен елит с „Проблемът с раждането“/1973/.Прочут е със своите мисли и афоризми,които често са цитирани от други автори.Възгледите му предизвикват полемика и днес.За него,великия композитор и изпълнител Йохан Себастиан Бах е „крал на религията“.
Изключителното творчество на Чоран, доказва ползата от песимизма в човешкото съзнание на 20 век.
Георги Караджов