В нашия век на специализацията ,най-много се ценят тесните специалисти.От всички средства за масова информация, ни залива строго специфична, високо професионална и …трудно разбираема за широката публика информация…Защото не е във възможностите на всеки да навлезе в истинската дълбочина на определена тема и да разбере нейното съдържание…Кой знае…може би, това е една от причините за дистанцирането на широката публика от обществения живот.

Защото, за да увлечеш хората е необходимо да говориш на разбираем за тях език, дори по най-трудно разбираемите теми.Но затова е необходима наистина широка обща култура, дълбоко познаване на материята,всеобхватен поглед върху дискутирания проблем, характер- накратко- личност със силен интегритет.

 Николос от Флюе /Nicholas of Flue/1417-1487/ е една от най-забележителните религиозни и духовни фигури на Швейцария.Той е обявен и за неин духовен защитник. 

Забележителното при него е,че той не е просто поредната духовна фигура в швейцарската история.Необичаен е пътят,по който стига до големите духовни прозрения.

Започва живота си,като фермер, за да се превърне във военен лидер, депутат в Националното събрание, съветник, съдия и представете си…мистик.

Сякаш, успешната му кариера в земния му живот, го подготвя за служение на отечеството от по-друг порядък- този на духа. И във всички свои битности прави впечатление на съвременниците си, като личност с изключителен морален интегритет.

Нещо много рядко във време,когато Европа се разкъсва от религиозни, политически и икономически войни.Може би не случайно- „уморен“ от недъзите на заобикалящия го свят се превръща в отшелник и аскет.

Но,въпреки всичко, материалния свят не оставя на мира брат Клаус /духовното име,с което е известен/.С неговото решаващо посредничество е предотвратена война между швейцарските кантони….

Поредното доказателство, че едва ли има по-голяма сила от моралния интегритет и сила на голямата личност.

  Автор: Георги Караджов   

В планината, мнозинството от хората предпочитат отъпканите пътеки.В политиката, казват, предпочитани са ясните и разбираеми послания…Най-гледани в кината и телевизиите са блокбастърите- филмите,в които  ясно разграничаваме добрите и лошите герои и разбира се накрая добрите побеждават…

В духовния и интелектуалния свят, мислителите със свое собствено мнение също не се радват на най-голямо разбиране, и одобрение сред „широките народни маси“.Но дали пренебрегването на гледната точка е най- подходящия начин да се „справим“ с различието.

Ако заобиколим една пропаст това не означава, че тя престава да съществува.А често „пропастите“ в човешкото съзнание водят до дълготрайни негативни последици, върху развитието на човешкия род. 

 До съвсем скоро не бях чувал за Ханс Кюнг /Hans Kung/1928-2021/.Забележителният швейцарски католически свещеник,теолог и автор някак бе „убягнал“от вниманието ми.Въпреки че живо се интересувам от въпросите на духа.

Може би защото,след като е ръкоположен за католически свещеник, започва научната си кариера в не „най-известния“ германски университет- този в Тюбинген. Или защото е бил само „теологичен съветник“ на епохалния II Ватикански събор,който прави революция в доктрината и практиката на католическата църква.

През 1978 година , след като отхвърля доктрината за „папската непогрешимост“, му е забранено да преподава,като католически теолог.Въпреки това продължава да бъде професор по екуменическа теология, в университета на Тюбинген до пенсионирането си през 1996.За всеобща изненада, остава католически свещеник до края на живота си.Поддържа духовната същност на религията,но се противопоставя на традиционното догматично християнство.Изключителното му произведение- „Християнството и световните религии-пътища на диалога с Исляма,Хиндуизма и Будизма“/1986/, предизвиква истинско духовно земетресение в световен мащаб.

Подписва посланието- „Църквата 2011- Нужда от Ново начало“.

Биографията му е преведена на 39 езика.Избран е за почетен доктор на много университети.На името му е наречен дори астероид….

Излиза,че дори духовното отклонение може да упражнява значимо влияние, в нашия твърде унифициран свят.

 Автор:  Георги Караджов      

Въпросът за произхода на човека вълнува научната общност, от зората на научните изследвания.Всички философски системи и религиозни учения, поставят човешкия произход в основата на своите разбирания за света.Логично, те дават разнопосочни отговори на този фундаментален въпрос…

Един от най-достоверните подходи за проверка на различните теории за човешкото съществуване, е кои методи за изследване се използват за разкриване на „тайната“ на живота.Биофизиката и химията в най-голяма степен се доближават до разбирането на източниците на живота и начините за неговото изследване. 

 Кърт Вютрих /1938/ е швейцарски химик и биофизик.Завършва физика,химия и математика в университета на Берн, преди да защити докторската си дисертация в университета на Базел..

Като докторант в прочутия Калифорнийски университет в Бъркли започва да работи  в новата тогава дисциплина-ядрено-магнитна резонансна спектроскопия.Тя е един от най-успешните методи за изследване във физиката на елементарните частици,но той я прилага в друга научна област-хидратацията на металните комплекси в организма.Това е един от най- важните процеси в човешкия организъм,който е решаващ за неговото функциониране и развитие.

Той е един от първите в света,които използват ядрено-магнитни спектрометри за изучаване динамиката и структурата на протеините.Протеините са в основата на осъществяване на жизнените процеси в организма.

След завръщането си в Швейцария си сътрудничи с Нобеловия лауреат Ричард Ернст при осъществяването на първите в света двуизмерни  ядрено-магнитни експерименти. Установява че ядрения ефект на Оверхаузер е подходящ за измерване на разстоянието в протеините.Изследванията му довеждат до революционно откритие- установяване на последователността на резонансите на инхибитора на трипсина от панкреаса на говедата и глюкагона.

Получава най-големите научни награди в областта на биофизиката и биохимията.2002 год. му е присъдена Нобелова награда по химия за „развитието на ядрено-магнитната резонансна спектроскопия за определяне трииизмерната структура на биологичните макромолекули в разтвори“.Откритията му разкриват удивителната прилика във функционирането на комплексите елементарни частици и протеините в човешкия организъм.На 2.04.2018 година той получава постоянно местожителство в Шанхай-Китай.Оказва се че дори Китай живо се интересува от функционирането на отделния човешки организъм.

 Автор:    Георги Караджов      

Кризите са неизменна част от развитието на човешките общества.Тяхното преодоляване в индивидуалното битие на отделния човек и в обществото като цяло, се явява „вечно“ предизвикателство в движението на човечеството по трънливия му път.За съжаление, най-често започваме да търсим новото във всичките  му измерения- мислене действие, организация,предизвикателство, когато кризата ни връхлети…

В съзнанието ни често битува заблудата, че добре уредените и развити общества са станали такива, сякаш от само себе си.Но, те също имат интересна и драматична история, от която явно са се поучили по-добре от нас, които населяваме по – бедните и лошо-организирани държави. 

Ние, в България мечтаем да бъдем Швейцария на Балканите.Затова, обичаме да изучаваме нейната история и държавна организация.Пишещият тези редове не прави изключение.Но дори аз се изненадвам, колко малко знам за богатата,добре уредена и често давана за пример Швейцария..

Адолф Банделие /Adolphe Bandelier/1840-1914/ e американски археолог-швейцарец по рождение.Независимо, че семейството му е от столицата на Швейцария-Берн, още когато е малък то емигрира в Америка- щата Илиноис Там , където швейцарски емигранти са направили собствена община.Нямах представа, че в Америка през 19 век е имало толкова много швейцарски емигранти.Но трябва да имаме предвид, че тогава Швейцария не е била една от най-богатите страни на Европа,напротив по стандарт, е една от най-бедните.

Запознанството му, с един от най-големите антрополози на нашето време Луис Морган в Ню Йорк, го насочва към археологията.Но изненадващо за мнозина започва археологическа и етнографска работа сред местното население, в един от най-неизследваните райони на Северна Америка по онова време- Югозападните щати и Мексико.

Може би, защото и той самия идва от един не толкова напреднал и познат район на Европа- Швейцария.Там, той се превръща в най-големия и уважаван изследовател на предисторията в Мексико и щатите Аризона и Ню Мексико. В 1892 година предприема голяма научна експедиция в Еквадор,Боливия и Перу, където разобличава много митове,свързани с историята и развитието на цивилизацията на инките в Перу.

Научното му дело е високо ценено в САЩ.Националният музей на щата Ню Мексико е наречен на неговото име, за неговия принос в изучаването на праисторията на местните култури и етнически групи.През 1881 година е избран за член на Американското антикварно общество.

Така, представителя на една изостанала по европейските стандарти държава от 19 век-Швейцария „открива“ за света една от най- важните „забравени цивилизации“ на новия свят –Америка.

Автор:  Георги Караджов

Можем ли да си представим човешкото съзнание без човешкия мозък.Парадоксално,но колкото повече научаваме за функционирането на съзнанието и мозъка,сякаш толкова по-малко разбираме начина на тяхното функциониране.А последните изследвания, в областта на социалните и обществените науки разкриват, че точно те-съзнанието и мозъка, а не битието, са в основата на промяната на човешките общества.

Огюст Анри Форел /1848-1931/ е швейцарски мирмеколог/клон на ентомологията изучаващ мравките/,невроанатом,психиатър и евгенист.Роден в семейство на ревностни калвинисти, той от малък започва да се интересува от живота на насекомите.Жаден за знания е спечелен за медицината от преподавателя си в медицинското училище в Цюрих Бернхард Гуден.Продължава образованието си във Виена,където е разочарован от австрийския си ментор Мейнерт, за да се  премести в Германия, като асистент в Мюнхенската клиника на Гуден.Там подобрява много експериментални техники в невро-анатомията.  През1877 година описва ядрената и фибриларна организация на вентралната тегментална област- група неврони в средния човешки мозък, която е наречена на неговото име.  

Славата му нараства и става преподавател в университета „Лудвиг Максимилиан“-Мюнхен.Капиталният му труд върху мравките в Швейцария-450 стр. е похвален от самия Чарлз Дарвин.От 1879 година е професор по психиатрия в Цюрихския университет.Там ръководи психиатричната клиника на университета и продължава изследванията си в областите на лудостта, затворническата реформа и социалния морал.Когато я поема, тя е управлявана много лошо от неподготвен и корумпиран персонал.Под неговото ръководство, се превръща във водещото психиатрично заведение в Европа и света.

През1900 година претърпява инсулт, който парализира дясната му страна, но въпреки това се научава да пише с лявата ръка и продължава научните си изследвания.Интересите му надхвърлят областта на неврологията и психиатрията.През 1920 година се присъединява към Бахайската вяра, която открива смисъл във всички религии и проповядва единство на всички хора, като изоставя по-ранните си социалистически възгледи.

В своето изследване на мравките, той често прави аналогия между тяхното поведение и това на хората, и човешките общества.Независимо, че тези сравнения не се възприемат изцяло от научната общност, трудът му е признат за класика в областта на човешката психология, и за „най-важен принос в изследването на психологията на насекомите.“

Форел пръв доказва експериментално, че невроните са основните елементи на нервната система.Той доказва, че вервно,мускулната връзка се комуникира само с контакт- контактна теория на Форел.Самото понятие неврон е използвано за първи път от германеца Валдайер, въз основа на изследванията на Форел.Без самия, той да е извършил самостоятелна научна работа.,славата му незаслужено надминава тази на Форел.

От 1978 до 2000 година образа на Форел е върху банкнотата от 1000 швейцарски франка.

Автор: Георги Караджов      

Фамилията е основна градивна единица на едно  общество.Историята показва, че обществените промени,които разрушават фамилните и семейни ценности не водят до нищо добро.Една от мечтите на поколения българи е България да стане Швейцария на Балканите.Защо и до днес, ние не сме изпълнили тази своя мечта?.

Може би, защото  името родовата памет и семейната история са в основата на швейцарското общество ,за разлика от българското.

Луи Алберт Некер де Сосюр /Necker de Saussure/ 1786-1681/ e швейцарски кристалограф и географ, роден в Женева..Баща му Жак Некер е професор ботаник.Името може би ви е познато.Той е племенник и съименник на прочутия банкер и финансист Жак Некер.Неговото отстраняване,като френски финансов министър от крал Луи XVI, възпламенява Френската буржоазна революция.

Негова леля е Албертин Некер де Сосюр Тя е известна швейцарска писателка и образователен деец и дъщеря на Хорас де Сосюр-прочут женевски геолог, метеоролог,физик,алпинист и изобретател.Албертин става една от първите защитнички на правата на жените в световната история.Благодарение на баща си се запознава с някои от най-големите учени на нейното време- Лавоазие,Бертоле, Гитон дьо Морво,Фуркроа..Брат й Никола е известен химик и един от първите изследователи на фотосинтезата.

Луи Алберт Некер завършва Женевския университет и специализира в университета на Единбург /Шотландия/. 1841 година се завръща в Шотландия от родната си Швейцария и се заселва на остров Скай.Там интересите му се променят от геологията и кристалографията към астрономията.Започва да изследва Северното сияние.Заедно с приятеля си, гласиолога Джеймз Форбс прави първата точна карта на планинската верига Куилин на острова.Изработва класификация на минералите. Страстен орнитолог, той създава колекция от птичи видове.

Ако изследваме историята и заниманията на фамилията Некер де Сосюр, можем да проследим развитието на науката и обществения живот в Европа през целия 19 век.Някои от нейните представители имат значим принос в това развитие.Тяхното дело се познава,оценява и съхранява в днешна Швейцария..

Некер де Сосюр е само една от известните швейцарски фамилии.Фамилиите са едни от основните фундаменти,на които стъпва модерната швейцарска държава и наука.Трябва ли тогава да се учудваме че точно в Конфедерация Швейцария ефективно и резултатно се прилага института на референдумите.

Може би, защото високото ниво на социално съзнание и ангажираност на швейцарците се дължат, и на натрупания, и съхранен безценен опит на техните предци.

Казват,че знанието не носи щастие,но то е необходима предпоставка за качественото упражняване на гражданските права.

Автор: Георги Караджов

Човекът притежава различни средства за изразяване на своите мисли.Знаците са едни от най-важните между тях.Научната дисциплина,която ги изучава са нарича семиотика.На прочутия Виенски кръг около Мориц Шлик, дължим структурирането на една от най-влиятелните науки на 20 век.

Швейцарецът Фердинанд де Сосюр /Ferdinand de Sassure/1857-1913/ се счита за неин създател, заедно с американеца Чарлз Сандърсън Пърс. Потомък на прочута фамилия от Женева, Сосюр сякаш „носи“ в себе си искрата на големия изследовател и откривател, и негов пра-пра-дядо, прочутия геолог,метеоролог,физик, алпинист- признат за създател на алпинизма и модерната метеорология Хорас де Сосюр..

В университета на Женева овладява латински, древногръцки и санскрит. Многобройните курсове,които посещава в него не го удовлетворяват и завършва висшето си образование в прочутия Университет на Лайпциг.

На 21 години, публикува първия си научен труд „Примитивната система на гласните в Индо-европейските езици“.През1880 година защитава доктората си в Университета на Лайпциг.11 години преподава във Висшето училище по хуманитарни науки /Париж/ преди да стане професор по санскрит, готски и древногермански в Женевския университет /1892/.

Широко възприета е ларинксовата му теория на прото Индо-европейския език/,от който произхождат всички индо-европейски езици/..Според нея, в него са съществували звуци, които не съществуват в дъщерните му езици и следователно не могат да бъдат възстановени по научен път.

Фундаментална за лингвистиката и семиотиката е теорията му за двата слоя в езика.Абстрактен и невидим, наречен langue и втори на реалната реч,която чуваме,наречен parole.Тя е приложена от великия лингвист и семиотик Клод Леви Строс, за да докаже реалността на митовете.Възгледите на Сосюр и Строс са в основата на съвременната литературна критика.  Научното  дело на Фердинанд де Сосюр, е в основата на най-влиятелната научна школа в областта на лингвистиката на 20 век- Пражката.Големият швейцарец е основен стимул и за най-големите научни постижения на Копенхагенската лингвинистична школа. Принципите и методите използвани от него, вдъхновяват такива големи фигури в науката на 20 век, като Ролан Барт, Жак Лакан, Жак Дерида, Мишел Фуко.

Така Фердинанд де Сосюр се превръща в „най-знаковата“ фигура на хуманитарните науки на 20 век.

  Автор:  Георги Караджов      

Най- големите  умове на човечеството са изследвали въпроса за ролята на личността в историята.И както обикновено се случва в човешките общества, не стигат до еднозначен отговор за значението на индивидуалността в историческия процес.Съотношението между значението на отделния човек и другите сили,които движат историята продължава да предизвиква ожесточени полемики, и днес.Затова може би е подходящо да се върнем назад във времето и да разгледаме този въпрос в контекста на значимо историческо събитие,което оказва влияние на нашето мислене, и развитие, и   в наши дни.Имам предвид Великата френска революция.

Може би по-малко хора знаят, че при разрушаването на Бастилията ,този символ на „кралската тирания“,въстаналия народ е намерил в затвора- един затворник. 

Сред героите й е една фигура,която не е толкова популярна, както Робеспиер, Дантон,Марат това е швейцареца Жак Некер /Jacques  Necker/1732-1806/..

Роденият в Женева Некер е един от най-големите банкери и финансисти на своето време.Именно, славата му на изключително способен администратор мотивира крал Луи XVI да го назначи за своя финансов министър.На поста остава само четири години -1777-1781.Уволнен е по лично разпореждане на краля,след като извършва революция в световната финансова история,като публикува бюджета на кралство Франция,който дотогава съставлява държавна тайна.Скандалът е толкова голям, че е отстранен от поста си.

Но като доказателство, че не всеки може да бъде заменен, отново става финансов министър,когато през 1788 година Франция изпада в неконтролируема финансова криза, а държавния дълг достига рекордни нива. Некер свиква Генералните щати.

На 11 юли 1789 година отново е свален действие,което е причина за  щурма на Бастилията.  Няколко дни по-късно отново е възстановен и триумфално се явява пред Генералните щати, за да предложи данъчна реформа..

Когато разбира, че предложената от него реформа няма да получи подкрепа, се оттегля през септември 1790 година.По убеждение, той е конституционен монархист и се обявява против принципа на равенство пред закона.В бурните години на революцията си спечелва определението „умерен“ и поддръжник на златната среда, която предполага избягване на крайностите в икономическото, и обществено развитие.

Дъщеря му- прочутата Жермен дьо Стал, се превръща в един от най-влиятелните либерални мислители на 19 век.Нейният близък приятел Бенжамен Констан е един от най-великите либерални философи и мислители в историята.В дългосрочен план, възгледите на Некер дьо Стал и Констан оказват по-голямо, и трайно въздействие върху историческото развитие на светау от тези на най-известните дейци на френската революция.

Дори днес, във Франция излизат исторически трудове,според които крайностите на Френската буржоазна революция са върнали развитието на Франция с 60-70 години.

Какво ли би станало, ако Националното събрание беше приело плана за данъчна реформа, на „умерения“ Жак Некер?

 Автор: Георги Караджов 

Обичаме да си мислим за бъдещето.Фантазиите ни рисуват къщи от кристал, космически звездолети, технологии,които надхвърлят и най-смелите ни мечти. Така прави мнозинството, но истинското ни движение напред, се осъществява от лидерите,водачите,визионерите, които във всички исторически епохи са били напредничаво малцинство.Те изграждат на практика бъдещето,за което мнозинството само мечта е .

60-те години на 20 век се превръщат в истинска творческа лаборатория на нови стилове и подходи  в науката,изкуството,технологията,политиката. Тогава, бившия социалистически лагер е разтърсен от Пражката пролет. Франция е блокирана от младежки протести, по целия свят набира сила антивоенното движение,“Бийтълс“.То стават най-великата музикална група на всички времена, а легендарния Анди Уорхол създава попарта.

Но има нещо,което обединява в този период изтока и запада.Едно вещество- диетиламид на лизергиновата киселина, накратко LSD.Неговите психедилични ефекти „отварят“ съзнанието на цяла плеяда творци от различни нации и етноси,които взривяват културата,музиката и изкуството на 20 век.Някои от тях умират от пристрастеността си към него. Защото точно LSD дава началото на ерата на масовото консумиране на наркотични вещества в световен мащаб.

Мнозина са чували за него,но малцина знаят името на човека,който го синтезира и изпитва върху собствения си организъм- швейцареца Алберт Хофман /1906-2008/.Той синтезира и наименува другите основни психедилични съединения- псилоцибин и псилоцин.

През 2007 година поделя първото място заедно със 100-те, създателят на Интернет в списъка на 100 те най- големи живи гении на  авторитетния английски вестник „Дейли Телеграф“. 

След като взима изпита си по латински език, пред него се явява реалната възможност за кариера в хуманитарните науки, дори в изкуството, но по думите му „мистичните преживявания от детството му, когато природата около него се променя по магически начин, го насочват към химията,която може да му даде отговори за тези преобразования.

Хофман нарича синтезираното от него съединение „лекарство за душата“,което успешно е прилагано 10 години в психоанализата.Но именно прекомерната му употреба,която причинява смъртта на известни личности, довежда до неговата забрана.

Днес ,Мултидисциплинарната асоциация за психедилични изследвания, подкрепя психоаналитичните изследвания,които използват LSD.

 Георги Караджов

Днес, сякаш обръщаме най-голямо внимание на действителността, която ни заобикаля.Учат ни, че най-важен е материалният резултат,който може да бъде пипнат и усетен.Създава се усещането,че мечтателите и визионерите са твърде далеч от реалния живот.Защо трябва да мислим за бъдещи несигурни събития,когато можем да постигнем реални блага тук и сега. Спомням си заглавието на един филм „В какво се превръщат мечтите“.

А ,те, мечтателите, всъщност движат света напред.Защото ако не можеш да видиш ясно бъдещето, едва ли ще имаш такова.

 Karel Teige /Карел Тайге/1900-1951/ е чешки авангарден художник,писател,критик и графичен дизайнер.Той е истинският лидер на авангардното движение, в чешкото изкуство и култура.

Благодарение на него, в Прага гостуват най-големите фигури на европейския модернизъм- Льо Корбюзие, Ман Рей, Пол Клее, Маяковски,Андре Бретон,Валтер Гропиус.

В теориите си обединява неомарксистката социология, психоанализата, масовата култура и непрофесионалните изкуства.Така се превръща в един от най-големите теоретици на световния модернизъм и истински предтеча на някои съвременни направления, в развитието на урбанистиката- науката за градовете и архитектурата. Монографията му „Минималистичното жилище“ придобива световна известност.Превежда от френски великите поети Бодлер, Аполинер, Малро.Тайге е един от най-големите познавачи и преводачи на произведенията на големите руски футуристи- футуризма е движението,което изследва новите форми и подходи в развитието на изкуството и културата.

През1948 година, след идването на комунистите на власт вЧехословакия  изчезва от публичния живот.Умира от инфаркт, причинен вероятно от яростната атака на официалните власти срещу неговото творчество и личност. Обявен е за „дегенерат, привърженик на троцкизма“.Архивът му е унищожен от тайната полиция.Публикуването на произведенията му е забранено в продължение на десетилетия.

Но днес, той е признат за един от най-важните футуристи на 20 век.Оказва се, че точно „бъдещето“ спасява Тайге за световната литература и култура.

 Георги Караджов