Улисани в постигане на материален просперитет,понякога забравяме, че може би имаме друго призвание на този свят.Защото изпитанията,които ни поднася живота, всъщност ни дават възможност да докажем на себе си и околните действителната си стойност.А тя може да се открие по-скоро в нашето духовно извисяване, отколкото в материалното ни благополучие.Историята е богата с примери,когато човешкия дух преодолява ограниченията на човешкото тяло и разкрива невероятните възможности на духовния ни потенциал.

Одеса е бил най-космополитния град в Руската империя, заедно със столицата Санкт Петербург.Там, в семейството на известен офталмолог

се ражда Юрий Рабинович/1886-1968/.През1904 година завършва със златен медал Втора одеска гимназия.Следва математика в университетите на Гьотинген и Мюнхен преди да се завърне в родната Одеса, за да преподава в първата в Руската империя еврейска гимназия.

1913-1919 година е приват-доцент по математика в първия руски университет- Казанския.Тогава- вече световно известен математик се завръща в Одеса и започва да преподава в Новоросийския /Одеския/ университет.Тук, негов студент е един от най-великите физици и генетици на 20 век-Георгий Антонович Гамов.1922 година е арестуван от съветските власти и хвърлен в затвора,където заболява от тиф.Поради тежкото си състояние е освободен от затвора.Решава със съпругата си да напуснат родината си.Като в истински трилър отплават за Истанбул, а след няколко месеца се добират до САЩ.

Там става професор в Мичиганския университет на Ан-Арбър,където работи 30 години.Точно там записва името си в историята на физиката и математиката на 20 век, като доказва, че математическите методи, използвани от Айнщайн при разработване на общата теория на относителността по отношение на гравитацията, могат да се приложат при електромагнетизма Това е един от най-революционните научни идеи на 20 век.

Но ако се вгледаме в живота на Юрий Рабинович, можем да си зададем въпроса, дали способността му да оцелява и преодолява житейските изпитания е по-голямо постижение от научните му открития.

 Георги Караджов

В днешното време сме потопени в много „неясна“ среда.Все по-трудно можем да се ориентираме в достоверността на информационните потоци,които ни заливат отвсякъде.Не случайно във всекидневния език навлезе термина „фалшиви новини“.

Ето защо, все повече нараства значението на друго понятие,на което сякаш не обръщаме подобаващо внимание-прецизността.А тя е толкова необходима за нашата адекватна ориентация, в днешната често флуидна и неразбираема мисъл.А дали е възможно това? Можем ли да „предскажем“живота?

Nicholas Rashevsky /Николас Рашевски /1899-1972/ се счита „ за баща на математическата биофизика и теоретичната биология“.Американският теоретичен физик от украински произход, се опитва да направи такова предсказание.Трудът му „Математическа биофизика“/1938/ поставя началото на тази научна дисциплина.

През 1930 година развива първия модел на невронните мрежи. Основоположник на топологията на биологичните системи.За първи път разработва теорията на множествата и формулировката на основата на пропозиционната логика, на йерархичната организация на организмите и човешките общества.През 60- те години прави революция в науката,като въвежда концепцията „множество от организми“,която обединява в себе си физиката,биологията и социологията.

Може би страстното желание на Рашевски да „разшифрова“ тайната на живота, е свързано със съдбата на неговото семейство.То заема страната на белогвардейското движение в руската гражданска война.След неговия разгром, поема тежкия път на емиграцията и отделянето от родината.

Първоначално, комплексния подход на Рашевски към биологията, не среща достатъчна подкрепа в научната общност.Но днес, не само учените,но и все по-широки слоеве от човешкото общество осъзнават, че за да има приемливо ниво на точност и прецизност в биологичните и социалните системи, би трябвало да се включат постиженията на науката в такива „отдалечени“ от биологията и социологията области,като математиката.

Така по един парадоксален начин комплексния научен подход се явява задължителна предпоставка за прецизността на науките за живота.

Георги Караджов

Материалната и нематериална връзка на нашата планета със заобикалящата я космическа среда, в голяма степен е определяла и определя нашето развитие, и начин на мислене.Това с особена сила се отнася до „избрания“ народ във вечната книга-Библията- евреите.Затова е логично да зададем въпроса – А кой е първият евреин полетял реално в

Космоса.Името му е Борис Волинов- Boris Volynov /1934/ и е единственият жив от първата група съветски космонавти.

Интересно е че е роден далече от центъра на бившия Съветски съюз- в Иркутск-Сибир…Завършва школа за пилоти отново в Азия- Казахстан, завършва Авиационно училище пак в Сибир- Новосибирск.

Пътят му в космическото поприще не е от леките.Избран е за командир на първия екипаж от космонавти за кораба Восход-1,но три дни преди старта е предпочетен втория екипаж,независимо от съпротивата на главния конструктор Сергей Корольов.Разочарованият Волинов се записва в Инженерния факултет на Военно-въздушната академия „Жуковски“,която завършва със специалност пилот-инженер-космонавт.

Цяла година тренира за мисията на Восход 3,която също се проваля, когато откриват, че бащата на негов колега от екипажа е бил екзекутиран по време на Сталиновите репресии.

За първи път полита в космоса с кораба Союз-5.При завръщането си на земята едва не загива,след като серия от технически неизправности не позволяват, той да управлява спускаемия апарат.За негово щастие се „разминава“ само с няколко счупени зъба…

Вторият му полет със Союз 21 до станцията Салют също не е от лесните.Поради влошено здраве на бордовия му инженер се налага предсрочно завръщане на земята, съпроводено с нови технически проблеми и тежко приземяване на територията на днешен Казахстан.

Така, космическата одисея на първия евреин-космонавт „повтаря“ в съкратен вариант изпитанията,на които е подложен еврейския народ до достигането на своята обетована земя в Библията.

 Георги Караджов

Здравето е един от най-важните елементи на качеството на човешкия живот.Епидемията от Covid 19 и усилията за справяне с нея в световен мащаб ни накара отново да обърнем дължимото внимание на този факт.В такива драматични времена най-ясно се откроява ролята на лекаря и лечителя.Не случайно  в класация за най-влиятелните пловдивчани на всички времена на 10 място попадаме на знаменит лекар,за който и автора на тези редове научи наскоро- Амирдовлат Амасиаци.

Амасиаци  /1420-1496/ е арменец по произход роден в град Амасия- Османската империя. Получава образованието си в два от най- значимите образователни центрове на 15 век- Персия и Багдад…

Обогатява своите познания чрез продължителни пътувания в Близкия Изток ,Македония,Егейско море.Гордост за родния ми град Пловдив е че Амасиаци се установява за постоянно в град Филипополис /днес Пловдив/ в 1459 година.Амирдовлат е истински полиглот- владее арменски,арабски,гръцки,латински,персийски и турски.

Извоюва си званието „лекар на лекарите“ с многобройните си трудове написани на общодостъпен арменски език, за да могат да бъдат ползвани от голяма част от населението.

Но най-известното му произведение е свързано именно с пребиваването му във Филипополис- „Ползата от медицината“ в 523 стр.В него разглежда анатомия, патология, хигиена и лечение и излага медицинско- хуманитарни правила.В него се описват и над 200 болести.Също тук създава и енциклопедията на средновековната арменска фармакология,в която описва 3754 лекарства на 7 езика- арменски, гръцки, латински, арабски,персийски,турски и франкски…

В 1471 година се установява в Константинопол и става личен лекар на султан Мехмед II и сина му Баязид II.

Така най-древния град на Европа Пловдив свързва завинаги името си с най-значимата личност в здравеопазването на средновековието- Амирдовлат Амасиаци.

Георги Караджов

В историята на всяка държава съществуват културни личности,които обединяват в себе си основните стремежи и надежди на своите народи.В България, най-разпознаваемата обединителна фигура в културния и обществен живот е тази, на народния поет Иван Вазов.В Република

Латвия, такава централна роля играе Райнис /Rainis/ 1865-1929/.Латвийският поет,драматург,преводач и политик може да бъде наречен „Латвийския Вазов“.Творбите му имат огромно влияние върху развитието на латвийския език.Той е и един от създателите на етническия символизъм в европейската литература.                                    Както нашия Вазов, той е роден в семейство на заможни земевладелци.Започва да следва право в университета на Санкт Петербург.Но още като студент започва да събира  народни песни,пише лирични и сатирични творби, и усилено превежда от чужди езици.Трябва да се отбележи интересния факт,че независимо от разликата в образованието, нашият Вазов няма висше образование и двамата са привърженици на социалистическите идеи,но отхвърлят тези на комунистическата партия.В периода  1891-1895 година,Райнис е главен редактор на вестник „Дневна страница“,който обединява около себе си група от млади латвийски интелектуалци с либерални и социалистически възгледи,които получават наименованието „Ново течение“.

Райнис се счита за баща на латвийския социализъм и развива своя оригинална немарксистка философия,според която живота е непрекъснат процес на изменение на енергията.Борбата му за социални реформи в Руската империя, води до неговото арестуване и заточване. Именно в изгнание, той прави един от най-забележителните преводи в латвийската литература,този на „Фауст“ на Гьоте.Превежда също Шекспир,Шилер, Хайне и Пушкин.По това време издава и първият си сборник поеми.Той е един от лидерите на революцията през 1905 година в Латвия .След нейния провал емигрира в Швейцария,където се установява в град Лугано.В изгнание пише прочутата балада „Даугава“ – с първото ясно изразено послание за независима Латвийска държава.Завръща се в независима Латвия през 1920 година,където е посрещнат,като национален герой.Същата година, така е посрещнат в Пловдив националния ни поет Иван Вазов.През 1925 година, Райнис получава най-голямата награда на Латвия.Влиянието му е толкова голямо,че продължава и след присъединяването на Латвия към Съветския съюз.Творчеството и делото му е и в основата на движението за независимост,което довежда до повторното създаване на днешната независима държава Латвия.

Георги Караджов

Обикновено, наричаме поети авторите на поетични творби.Но за наше щастие можем да открием чисти,въодушевяващи, търсещи души и извън поетичното изкуство.Музиката на Моцарт е истинска висока поезия на ухото.Пиета на Микеланджело гали очите ни,както поезията на великия Лермонтов нашия слухов апарат.Странно, но дори и в такава точна и математически издържана игра,като шахмата мнозина намират неподправена поезия.                                                        

Начело в списъка на авторите на поеми на шахматната дъска, безспорно се намира шахматния гений от Рига- Mikhail Tal /Михаил Тал/1936-1992/.Той е шахматистът, с най-много партии в сборниците за най-блестящи шахматни партии на всички времена.И това не е случайно- креативния му гений създава блестящи образци на шахматната игра,които се отличават с нападателен и силно комбинативен стил.Импровизацията и непредсказуемостта са признати за най-силни черти на неговия талант.Осмият световен шампион по шахмат и до днес мами въображението на почитателите на великата игра,които го наричат галено „Миша“.И нещо изключително- той държи рекорда за най-дълъг период,в който не е претърпял загуба на шахматната дъска- 23.10.1973-16.10.1974 година,когато постига 46 победи и 49 равни мача подобрен чак през 2018 година.

Тал е необикновена личност. Завършва литература в Университета на Латвия в Рига, с теза върху сатиричните творби на прочутите Илф и Петров. През 1960 година става най-младият световен шампион по шах, в историята на 23 години.Рекордът е подобрен много по-късно от Гари Каспаров,който печели титлата на 22 години.

Въпреки хроничните си здравословни проблеми, изиграли голяма роля в неуспешните му мачове за световната титла,той поставя знаменития си рекорд без загуба в периода 1973-74 година.

Тал запазва високото си ниво,като шахматист до самия си край.На 28.05.1992 година напуска болницата, за да нанесе поражение на най-силния тогава шахматист Гари Каспаров.Един месец по-късно умира.

Достоен край на кариерата на този,когото наричат „Поета на шахмата“.

 Георги Караджов

Какво е да направиш предприятие.Според учените хора би трябвало да започнем с неговата концепция.След това набиране  персонал,изучаване пазара…Но дългите обяснения не могат да заместят успешния пример на случили се начинания.Защото най-добрия пример за подражание е този, доказал на практика своята значимост и успех.                                                Знаете ли, кога се е случила първата руска околосветска експедиция? В началото на 19 век- 1803-1806 година. Преди нея и мореплаватели на други държави са обикаляли земното кълбо.Точно тази експедиция започва,като икономическо начинание.В началото е доклад на знаменития

вече капитан-лейтенант от шведски произход на руска служба Иван Крузенщерн до император Александър I.В него, той обосновава необходимостта от околосветска експедиция,която да положи основите на търговията с кожи с Руска Америка /Аляска/, да установи търговски връзки с Китай и Япония, да укрепи икономическото сътрудничество с Южна Америка и провери възможностите за създаване на руска колония на територията на днешна Калифорния.

Александър е впечатлен,наред с Руската империя. С финансирането на експедицията се заема Руско-американската компания.Закупени са два английски кораба,които получават руските наименования „Надежда“ и „Нева“.През 1803 година, те отплават от Кронщад.Всички предварително поставени цели са не само постигнати,но и надминати.Експедицията се явява и истинска школа за бъдещи флотоводци. В нея участват прочутите по-късно Фадей Белингсхаузен- откривател на Антарктида и Ото Коцебу осъществил като командир още две околосветски плавания.

Откритията са многобройни.На името на Крузенщерн са наречени остров в Беринговия проход и група острови в Карско море.През 1978 година нос Крузенщерн и прилежащата към него територия в северозападната част на полуостров Аляска е обявена от президента на САЩ Джими Картър за национална историческа забележителност.

Той подготвя научната програма на околосветската експедиция на кораба „Рюрик“, ръководена от Ото Коцебу.Издадения от него „Атлас на Южното море“/1823-1826/ получава Демидовска премия.Като директор на Морския кадетски корпус има забележителен принос, в подготовката на цяло поколение руски морски офицери.

Така, предприятието първа руска околосветска морска експедиция отваря за Русия световния океан и морските търговски пътища към Азия и Америка.

Георги Караджов

Едно от незабравимите  си есета, нобеловия лауреат по литература и голям руски поет и есеист Йосиф Бродски си припомня своя баща,който е бил военноморски офицер.Това служи като отправна точка за констатацията му, че руския военен флот е едно от най-забележителните творения на Руската империя.Основния източник за неговите командири  и моряци е била малката провинция Естония на Балтийско море.Нейна столица е бил град Ревел.Днес Ревел се нарича град Талин.Точно там развива своята забележителна дейнос,т прочутата фамилия от балтийски германци Коцебу.                                                       

Роденият във Ваймар-града на Гьоте и Шилер, August von Kotzebue свързва съдбата на фамилията с Руската империя.След като завършва право в университета на Дуисбург,той започва адвокатска практика във Ваймар.С помощта на посланика на Прусия в Русия, става секретар на генерал губернатора на Санкт Петербург, а през 1785 година президент на управлението на губерния Естония. Само две години по-късно, в

семейството му се ражда син- Otto von Kotzebue /Ото фон Коцебу/1787-1846/.Независимо, че освен дипломат и администратор,бащата е и писател, точно сина носи най-голяма слава на фамилията в Руската империя.

Като млад мичман участва в първата руска околосветска експедиция /1803-1806/, под ръководството на роднината му- знаменития Иван Крузенщерн.

Вече лейтенант е назначен за командир на брига „Рюрик“.С екипаж едва от 27 души,включително учените Йохан Ешхолтц и Адалберт фон Шамисо, той извършва едно от най-успешните околосветски плавания в историята на руския флот /1815-1818/.Сред многобройните му открития са тези на залива Коцебу и нос Крузенщерн по крайбрежието на полуостров Аляска на Чукотско море.

През1823 година, като капитан-лейтенант, командва трета руска околосветска експедиция от два кораба с основна цел, укрепване на руското присъствие на полуостров Камчатка.Експедицията прави множество открития в областта на географията,етнографията и естествената история.Коцебу подготвя  и издава подробно описание на двете си пътешествия,които са преведени на английски и придобиват световна известност и признание.Днес, на негово име е наречен и град в щата Аляска /САЩ/.

Така, знаменития флотоводец и изследовател Ото фон Коцебу прославя забележителната си фамилия и дава значителния си принос в изграждането на високия престиж, и авторитет на руския военен флот през целия 19 век.

 Георги Караджов

Естония е една от най-малките европейски държави, но може да служи за пример на останалите.Тя има едно от най-добре функциониращите електронни държавни управления в света.Нивото на корупция е едно от най-ниските в световен мащаб.Постижението е още по-впечатляващо ако се има предвид, че относително скоро извоюва своята независимост от бившия Съветски съюз и се намира само на 130 км. от Санкт Петербург.Но ако се вгледаме по-внимателно в нейната история ще забележим, че през целия 20 век, тя е била една от най-развитите съветски републики,благодарение не на голяма територия и население, а на интелекта на своите граждани.Един от примерите в това отношение са братята Керес.                                                        

Paul Keress/Паул Керес//1916-1975/е един от най-прочутите шахматисти на 20 век.Спечелил много от най-силните шахматни турнири, той не успява да се пребори за мач за световната титла по шахмат.През1938 година спечелва най-силния световен шахматен турнир и започва преговори за мач за световната титла, с може би най-големия шахматист на всички времена Александър Алехин. За съжаление, избухва Втората световна война и тази възможност е осуетена.След нея, той участва в пет последователни турнира, за определяне на кандидатите за световната титла- без успех.Може би затова, много историци на играта го определят,като един от най-големите шахматисти на всички времена.Също така и най-силния играч,който не е успял да спечели световната титла по шах.Наричат го „Паул Втори“,“Вечния Втори“ и „Кронпринца на шаха“.Той, заедно с легендарните Виктор Корчной и Александър Белявски са единствените,които побеждават в своята кариера  по 9 действащи световни шахматни шампиони.

Брат му Harald Keress /Харалд Керес/1912-2010/ е не просто естонски физик-теоретик,завършил прочутия Университет в Тарту- член на Естонската академия на науките /1961/, а признат за създател на Естонската научна школа по реластивична гравитационна теория.Той влиза в историята на физиката с разработения от него метод на граничния преход от теорията на Айнщайн към Нютоновата теория.

Братята Керес са примери на онзи интелектуален потенциал,който се натрупва в Естония в продължение на столетия и „избухва“ след извоюването на нейната независимост.Именно, той е основната причина Естония да се превърне в една от най-иновативните световни държави днес.

 Георги Караджов

Истината  е едно от най-трудните за преглъщане хапчета в нашето съществуване за нас самите и за заобикалящия ни свят.Когато ни излъжат или ни подведат с полуистини ,сме склонни да виним другите за нашите несгоди…Кой не иска да бъде съвършен?! Докато не осъзнаем, че сме се заблудили първо ние и не започнем да търсим истинските източници на неблагополучията ни.Това,което се отнася за отделния индивид, с пълна сила важи и за групите хора, и обществата,като цяло…

Само да помислим: „„Биха ли съществували популистите ако нямаше достатъчно много индивиди,които да се подведат по тях?.И в такъв случай, по-точния въпрос би бил не защо те подвеждат хората,а защо самите хора се подвеждат по тях …Идеалите са иманентна част от човешкото съзнание и възприятия.Те галят нашия слух и ни карат сякаш да полетим…Но има тънка граница между идеала и химерата,защото не всичко за което мечтаем може да бъде осъществено в нашия свят.  Тогава следват разочарованията.Какво ли можем да очакваме от един силно разочарован и травматизиран човек?!…

Затова, истината има нелека но парадоксално- неочаквано щастлива съдба,защото не може да бъде заменена с нищо друго.В науката или има ,или няма откритие! Научните теории се оказват верни,недоказуеми или погрешни.Политическите доктрини и теории могат да стимулират човешкото развитие, но и да го върнат столетия назад.Не случайно един от най-известните и цитирани текстове на Библията е „Истина,истина Ви казвам…“.

Независимо дали я приемаме за себе си и другите, тя съществува или не въпреки нашето субективно отношение към нея. И да, точно тя би могла да ни спаси в трудни моменти,защото е способна да ни посочи истинския път за спасение.

„Установяването на истината, а не правенето на добро за света е първата цел на науката“- мисъл на един голям физик либертарианец и лауреат на Нобелова награда по физика, Ивар Гявер..

Излиза,че дори днес, в нашия не особено честен свят,истината заема незаобиколимо място в нашето битие.

Георги Караджов