Category Archives: Духовни простори

Чувството за вина – глас на съвестта

Как да намерим границата между гласа на съвестта и „чувството“ за вина?
Много често си задавах този въпрос. Преди мислех, че съвестта и „чувството за вина” – са едно и също. Но, докосвайки се с изконните Знания и започвайки да работя върху себе си осъзнах, че са напълно различни понятия, които имат различни източници и цели.
• Съвестта е гласът на Душата в мен, който, като фар показва посоката към Дома.
• „Чувството” за вина (самообвинението) – се оказа проява на горделивостта. По-рано не се бях замисляла защо именно горделивост? Нали все пак си признавам, че съм виновна? Каква е логиката? А логиката на съзнанието е много примитивна, всичко се свежда до желанието да се яде.
Онзи ден се случи ситуация, при която близък човек ми се разсърди. Обичайно в такива случаи, без колебание, започвам да се оправдавам, да изреждам различни аргументи в своя защита и да се извинявам, дори без да разбирам напълно, защо се извинявам.
В тази ситуация вече знаех, че това е лично отношение към човека. Поговорих спокойно с него, решавайки да не подхранвам повече ситуацията с вниманието си и стараейки се да наблюдавам собственото си състояние. Но тук забелязах, че тихомълком, по старата схема, съзнанието започна да ми навързва дискомфорт от случилото се. То непрекъснато правеше опити да атакува Личността, с цел да „прилапа” моето внимание, тоест силите на Аллата.
Съзнанието започна активно да натрапва „чувството“ за вина. При това бързо се постара да потуши външната ситуация, но продължи да я превърта в мислите, за да получи колкото се може повече внимание. В този момент разбрах, че когато съзнанието е в позицията на виновния, на него му е крайно неизгодно. В крайна сметка, то се принизява повече от обидения. Следователно не може да въздейства. Наистина му е все тая, за какво е обиден човека. Най-главното за него е да си възвърне позицията, за да не изгуби властта. За това изпитва дискомфорт и навързва това състояние на Личността под формата на „чувство за Съвест“.
С какво съвестта се отличава от „чувството“ за вина? Съвестта се проявява по друг начин. Просто чувстваш, че не си направил каквото искаш и че си можел да постъпиш другояче. Знаеш, как трябва да постъпиш следващия път при подобна ситуация. Извличаш поука от ситуацията Благодарейки за урока, при това, без да губиш вътрешното състояние на благодат.
А „чувството“ за вина (въпреки, че няма как да бъде наречено чувство) е потискащо състояние, което подобно на отрова, вътре в теб, те разяжда капка по капка. След него се включва самообвинението, след това взаимна обида, зацикляне в мислите и свиване на съзнанието до конкретната ситуация. В този случай артистите в главата си противоречат едни на друг. Единият държи на това да изчисти образа си пред другия човек. Вторият не се смята за виновен, извинява се лицемерно и изпитва яд към човека, пред когото играе това представление.
В резултат на това, прикривайки се зад грозната маска на своята неискреност, остава потисната неприязън към човека. Въпреки, че няма нищо общо. Не той ме е накарал да се чувствам виновна. Това е бил моя избор. Всеки прави своя избор. Ако другият човек е решил да се обиди, защо да влизам в тази игра? Защо да слушам обвиненията в главата си и да се съгласявам с тях? Защо, изневерявайки на състоянието си да проявявам лицемерие, за да блесне егото ми в очите на другия ли? Защо да се ядосам за всичко това на човека? Защото горделивостта рисува външен враг. А в същото време съзнанието мълчи, знаейки, че истинският враг е то самото. Съзнанието разединява, но само благодарение на моя избор
http://allatra.bg/articles/vina/