Източник:https://www.gojee.com/shop/clothing/straight-skirt
Tags- рокли, раднообразеи, красив, дизайн
Източник:https://www.gojee.com/shop/clothing/straight-skirt
Tags- рокли, раднообразеи, красив, дизайн
Сипете на едно място водата, захарта, какаото и меда, след което добавете натрошените на ситно бисквити. Разбъркайте добре. Оформете от полученото тесто малки топчета и ги оваляйте в орехите. Поставете в хладилника за 1-2 часа.
Разбийте добре маслото със захарта. Добавете яйцата, ванилията и колкото е необходимо брашно (с бакпулвер) – за умерено твърдо тесто, разточете го на кора с дебелина около 1/2 см и с формички или чаша изрежете бисквитите. Изпечете ги (около 15-20 минути) в умерена фурна.
1 ч.ч. едро счукани орехи (или други ядки) – за поръсване
100 г шоколад
Начин на приготвяне:
Замесете тесто от брашното, захарта, маслото и смлените орехи. Замесете тесто и го оставете да престои половин час, след което го разточете на кора с дебелина ½ см. Изрежете с формички или чаша бисквитите. Изпечете ги в умерена фурна.
Готовите бисквити намажете с мармалад и слепете по две, залейте ги с разтопения шоколад и ги поръсете с едро счуканите орехи
Разбийте добре маслото със захарта, след което добавете един по един жълтъците, като разбивате енергично. След това прибавете лимонената кора и брашното. Замесете тесто, разточете го на лист с дебелина около 1 см и го нарежете, като използвате формички или чаша. Подредете бисквитите в намазнена тава и ги изпечете в умерена фурна.
Докато са още леко топли, по желание може да поръсете с пудра захар.
Разбийте добре захарта и свинската мас, след което добавете едно по едно 2 от яйцата, разтворената в малко хладка вода амонячна сода и брашното, като разбивате непрекъснато.
Замесете твърдо тесто и го разточете на кора с дебелина около 1/2 см. С помощта на формички или чаша изрежете бисквитите, намажете ги с третото яйце, разбито предварително и ги поръсете със сусам. Изпечете ги в умерена фурна.
РАДИОАКТИВНОСТ
Радиоактивността е свойство на веществата да изпускат вредни /радиоактивни / лъчи, за които човешкото тяло няма сетива. тези лъчи нямат мирис, вкус или цвят и не се усещат. Тяхното откриване става чрез специални апарати.Радиоактивните вещества постъпили в организма на човека, го облъчват вътрешно и създават предпоставка за възникване на болестни състояния /лъчева болест, различни видове рак /, нарушават се основни принципи на човешкия организъм..
РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ
Радиоактивните материали и радиоактивните източници се използват в промишлеността, медицината, изследователската и учебната дейност. В медицината се прилагат при радиография, в уреди за стерилизация, при радиотерапия. В промишлеността, приложението им е в сонди, нивомери, дебеломери, плътномери, влагомери, антистатични устройства, осветителни тръби, пожароизвестителни датчици и други. Съществуват уреди, създаващи йонизиращи лъчение- ренгенови апарати, които след изключване на захранващото напрежение прекратяват излъчването.Те също широко се използват в промишлеността, в медицината и научните изследвания.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ТА РАДИОАКТИВНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ ВЪРХУ ПОЧВАТЕ, ВОДАТА, ВЪЗДУХА И ЧОВЕКА
Радиоактивно замърсяване се получава при разпръсквани или попадане на радиоактивни вещества в околната среда.Това може да бъда вследствие на авария в ядрена централа или замърсявания с радиоактивен материал, използван в производството или в лаборатории.
При радиоактивно замърсяване,радиоактивните вещества могат да попаднат в околната среда.- във въздуха, във водата, и в почвата. да се отложат по кожата на животните и хората /вътрешно замърсяване /. Външното радиоактивно замърсяване може да предизвика вътрешно замърсяване на организма. Вещества преработени в ядрена енергия, попадащи в строителни материали и накрая използвани за военни цели, оказват вредно въздействие върху здравето на хората.Затова защитата от йонизиращото лъчение се извършва, която една от най- важните задачи по осигуряване на човешката безопасност.
Това става като отложените радиоактивни вещества се пренасят от повърхността / предмети или кожа на замърсени индивиди / във вътрешната среда на човека. Вдишването на замърсен въздух , поглъщането на замърсени хранителни продукти и проникването на радиоактивни вещества през прорезни рани, са основни пътища за вътрешно замърсяване.Облъчването не се прекратява, докато радиоактивното вещество не се изхвърля от тялото. Има два начина за отстраняване: биологично отделяне / чрез урината и екстрементите / и след естествено разпадане на радиоактивните вещества.
Следва продължение
Ябълката е символ на неизтощима жизненост, магия, радост от живота и участие в необяснимата мистерия, наречена „отвъден свят“. Тя е символ на любов и плодородие. Влюбените сябълка като знак за голямата си любов. С ябълка калесват (канят) на сватба. Младоженците ядат червена ябълка, за да се обичат и да имат деца, а след първата брачна нощ младоженката, ако е честна, вместо риза показва ябълка и върху нея сватбарите оставят пари. Млади съпрузи изяждат двете половинки на червена ябълка, за да приличат децата им на тях. |
|
|
|
„…В българския народен мироглед ЗМИЯТА заема изключително важно място. Тя е двойствено и противоречиво животно, смятана е за пазач на домашното огнище, на границите на земните владения, тя е целителка и затова змията върху украшения или дрехи е защитник срещу болест и всякаква злина. Същевременно обаче се смята за хитро, коварно и смъртоносно същество. |
Хората страдат от различни стомашно-чревни проблеми. Не са малко и тези, които не търсят помощта на гастроентеролог, а се опитват да се лекуват сами. Подобно самолечение може да доведе до операция за резекция на стомаха. А след нея възниква въпросът: “Какво може и какво не може да се яде?”.
Резекция на стомаха е частично отстраняване. Ако всичко е наред, храната от хранопровода постъпва в стомаха и там се задържа толкова колкото е необходимо за нейното преработване. Ако част от стомаха липсва, храната попада веднага в тънкото черво. Съответно тя не може де отлежи и да се преработи от необходимите стомашни сокове. Влиза твърде бързо в контакт с тънкото черво, което е апаратът за поглъщане на веществата. И ако храната съдържа лесно усвоими въглехидрати, Процесът се извършва бързо и са възможни колебания в нивото на захарта в кръвта.
Ако храната не преминава през необходимия път, тя попада в червата непреработена. В резултат на това възниква усещане за тежест и подуване на стомаха. Могат да се появят главоболие, потене, сънливост, отпадналост. Тези явления най-често се наблюдават след приемането на гореща или сладка храна.
За да може храносмилателният тракт да се приспособи към новите условия, храненето трябва да бъде щадящо. То трябва да става 5-6 пъти дневно, но в малки количества. Ограничете се от употребата на сладки храни. Чай, компот, мляко и т.н. можете да приемате половин час след ядене. Количеството течност, приета по време на едно хранене, не трябва да превишава 200 мл.
Особено полезни за човека, прекарал резекция на стомаха, са белтъчините, които се съдържат в постното месо, рибата, яйцата, изварата, кашкавала. Включете в менюто си плодове, зеленчуци, сокове, билкови отвари. През първите 2-3 месеца след операцията приемайте нарязани на ситни парченца или настъргани на ренде продукти, които са приготвени на пара, и пийте сокове и кисели.
Д – р Янева
Tags: Хранене, стомахът не е наред
|
Жан Жорес (на френски: Auguste Marie Joseph Jean Léon Jaurès) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната.
Жан Жорес е роден през 1859 г. в Кастр (департамент Тарн, Лангедок) в семейството на дребен търговец. През 1978–1881 г. следва в Париж във Висшето нормално училище (педагогическия институт), откъдето излиза със степен кандидат по философия. През периода 1881–1883 г. преподава философия в лицея в гр. Алби, през1883–1885 г. е професор в Тулузкия университет.
Отначало е защитник на идеалистическата философия и радикал. Но впоследствие преминава наляво, към марскисткото разбиране за историята, но го приема не изцяло, а с много уговорки и непрекъснато се опитва да го съчетае с идеализма.
През 1885—1889 и 1892—1898 г. е депутат в парламента, в който отново е избран през 1902 г. Проявява се като талантлив оратор и инициатор на множество реформи, но неизменно се придържа, както многократно е подчертавал и самият той, към едно единствено направление – социалистическото.
Жорес продължава политическата си дейност и извън парламентарната зала. През 1890 г. е избран за общински съветник вТулуза и е назначен за заместник-кмет по образованието. Благодарение на неговите усилия в местния университет е открит медицински факултет.
През 1893 г. Жорес е избран за водач на социалистическата партия или по-точно на множеството съществуващи тогава социалистически партии, между които е имало значителни разногласия. Като лиде той си поставя амбициозната задача да обедини всички социалистически партии и течения и да ги насочи като обща сила срещу съществуващия строй.
През 1897 г. Жорес се застъпва убедено в защита на Алфред Драйфус, на чиято страна по него време са Емил Зола и Клемансо, и прави немалко за неговата реабилитация. През 1898 г., ставайки съиздател и директор на печатния орган на социалистите „Петит Репюблик“ („Малката Республика“), той публикува множество доказателства по делото Драйфус.
В началото на 1899 г. най-после успява да постигне формално сливане на всички френски социалистически партии в една федеративна партия, но това все още е само началото.
През 1904 г. той основава в. „Юманите“ (L’Humanité), превърнала се благодарение на неговите усилия в един от най-успешните и влиятелни леви вестници.
През 1906 г. надига своя глас срещу френската колониална експанзия в Мароко. Остро критикува правителствата на Жорж Клемансо и Аристид Бриан за политиката им за потискане и ограничаване на работническото движение.
Убеден пацифист, той през периода 1905–1914 г. се включва активно в борбата за предотвратяване на нова война, чиито повеи вече са се усещали в началото на новия век. Обръща се с многочислени призиви към правителството да постигне съглашения с Германия. С 1911 г. взема дейно участие в Базелския антивоенен конгрес. Оглавява кампанията срещу закона на президентаРеймон Поанкаре за задължителната тригодишна военна служба, а рамките на която организира в Париж през 1913 г. огромен антивоенен митинг. През юни 1914 г. многоброната социалистическа фракция във френския парламент гласува против предоставянето на правителсвото на огромене военен заем. Жорес многократно отхвърля всички предложения на президента Поанкаре да влезе в правителството и по този начин да съдейства за единството на нацията пред лицето на германската опасност. На 25 юли в речта си в Лион, превърнала се в негово своеобразно политическо завещание, той призовава към съвместни антивоенни акции на пролетариата от всички европейски страни.
В периода обаче на ескалиране на националистическата истерия пред самото начало на войната Жан Жорес е застрелян в едно парижко кафене на 31 юли 1914 г. от френския националист Раул Вилен. Скоро след това във Франция бива обявена мобилизация.
Самият политик сякаш е предусещал своята съдба. Малко преди убийството той пише:
Неговият убиец Раул Вилен прекарва цялата война в затвора. През 1919 г. обаче отново е изправен пред съда и е оправдан, с мотива, че убийството на един яростен противник на войната представлява сериозен принос към военната победа на Франция. Вилен се заселва на о.Ибиса, но по време на Испанската гражданска война е убит от републиканците по подозрение за шпионаж.
Освен цялата останала дейност като парламентарист, политически лидер, публицист и оратор, Жан Жорес подхваща огромно по обем колективно начинание – „Социалистическа история“ («Histoire socialiste») – замислена да излезе в 10 тома. Първите 4 тома принадлежат изцяло нанеговото перо. В нея той се проявява като ярък привърженик на материалистическата школа в историята. Един от основните й недостатъци са многочислените риторични отстъпления.
След убийството на Жорес в Париж бива издигнат негов паметник. А през 1924 г. прахът му бива пренесен във Френския пантеон.
Името на Жан Жорес става символ на пацифизма и отхвърлянето на братоубийствените войни. Много улици в различни градове на Франция приемат след Първата световна война неговото име, а в последствие техният пример е последван от други градове по целия свят.
Атанас Захариев от Уикипедия
Tags: Жан, Жорес, живот, дейност, принос, в науката
МАРИЯ ГЕРАСОВА е с медицинско образование. Дълги години се занимава и с алтернативна медицина. Своите наблюдения и опити е систематизирала в лекциите си в Открит университет по природни знания, в програмата “Овладей себе си.
___________________________________________________________________________
ДЕЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ
Човек не се замисля, защо боледува и какви са причините за болестните процеси. Ако се проявят такива, първото, което ще направи, е да отиде в лекарския кабинет, да му се направят изследвания и да се потърсят функционалните или органични заболявания. Намерят ли се изменения, започва се лечение с таблетки и пр. средства. Никога не се замисля, че тука има някаква причина, за да боледува. Че Кармата е номер едно, за неговите оплаквания.
От множеството ми наблюдения като лечител, чрез разговори и регресия, чрез направена диагностика на Кармата, съм установила много от причините за нашите заболявания. Тук ще си позволя да разкрия някои от тях, с цел да помогна на много хора, които ще осъзнаят своите деяния и така ще си помогнат, ако не искат да боледуват.
1. Ако системно не можем да владеем себе си, т. е. страстите си – боледуват коремните органи.
2. При непочитане на родителите си – заболява кожата.
3. При обида на приятели, съседи, непознати – заболява жлъчката и от там черния дроб.
4. Когато в нас витаят лоши мисли, т.е. злият демон се е настанил в тялото ни – боледува щитовидната жлеза (стрес, който води до невроза, невралгия, мигрена).
5. Когато лъжем и мамим системно – боледуват костите.
6. Правим ли зло на някого – боледуват половите органи.
7. Искаме ли да забогатеем лесно, боледуват крайниците.
8. Когато даваме лъжливи обещания, боледуват тазовите органи.
9. Когато лъжем и мамим някого за пари – боледуват бъбреците, пикочните пътища и пикочният мехур.
10. Когато непрекъснато се пренагаждаме – боледуват ставите.
11. Когато лицемерим и по природа сме лицемери – боледуват ушите.
12. Жаждата за власт кара да боледува сърцето.
ЗАЩО НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ БОЛЕДУВА ОТ ГЛАВОБОЛИЕ
Защото е пренаситено с чужда енергия, по-точно негативна. Тя идва от натровената атмосфера – едно. Две от нечистата ни мисъл. И три – от нашите ръце, т.е. от необмислените наши творения (заводи, фабрики, които натравят въздуха около нас) и др.
Както казахме в една от лекциите, цялата информация се настанява в енерго-информационното поле. То е полето на сетивност и именно тук е информацията за нашите болестни процеси. Чрез него чувстваме присъствието на човека като същност. Чрез него се привличаме и отблъскваме. А чрез сетивата си, които също са в това поле, чувстваме собствените си и болките на другите. Ето защо, трябва да правим равносметка на своите деяния. Ако сме обидили някой, да искаме прошка. Защото прошката е елексирът, от който ни става благо на душата и се чувстваме пречистени и спокойни. Обидата е бацил, който се настанява в съзнанието и се разпространява в цялото ни тяло. Това ни кара да почувстваме болката от нещото, което я е предизвикало. За да не се настани в нас този бацил, необходимо е да отидем при човека, който сме обидили и да си простим.
Tags овладей, себе си, деяния, заболяване, главоболие
ТРЕТА ЗАПОВЕД: / е особено важна / Яж безшумно
“ Ако беше чул как яде Херкулес, ти щеше да умреш от страх.- пише един античен писател.- От гърлото му излизаше бучене, а челюстите му се тресяха.“ Ние не знаем как е ял Херкулес, но знаем как се хранят днес някой наши съвременници. това е напълно достатъчно. И изпитвам желание не да умрем от страх, а от срам. Още та времето на Петър І в Русия излязла една книга, която учила младежите да се хранят безшумно , но и до днес се срещат хора, които смятат, че е без значение как ядат. Те се хранят с отворена уста и мляскат, нещо, което може да лиши всеки от апетит, освен този, който яде така.Такива хора сърбат супата и кафето си не защото са горещо, а просто защото навиците останали от времето на отоманския поробител, са се оказали по- трайни, отколкото навиците на доброто държание.Такива хора чукат лъжиците в зъбите си, стържат неприятно с ножа, когато искат да отрежат нещо. Те може би имат завършено висше образование, може би са завършили два факултета. Нима само дипломата говори за културата?
Но представете си, че колкото и да се стараете да ядете безшумно, ви се случва да се уригнете, без да искате или да почнете да хълцане, или да се задавите. какво трябва да се прави в такъв случай? Ако се уригнете, то постарайте се да е по- тихо по възможност.! И недейте казва „Извинете“, на вашите сътрапезници! Това е един от редките случаи. Това е един от редките случаи, когато можете да не се извините.Премълчете си, а другите трябва да се направят, че не са забелязали какво е станало. Ако почнете да хълцате, пийте малко вода или напуснете за кратко масата. Същото сторете и ако се задавите. Да ви тупат по гърба шумно, може само в къщи!
И най- важното, яжте със затворени уста!
ЧЕТВЪРТА ЗАПОВЕД: Не избирайте най- хубавото за себе си!
Римският писател Марциал разказва за някаква матрона. Тя отделяла за себе си прекрасни хлебчета “ със смущаваща въображението форма“ и вино от Сетия, тъй сгорещяващо кръвта, че „можело да попаднеш в снеговете“. Но същата тази матрона черпела гостите си с топчета от черно брашно и им давала да пият някакво питие, вид корсиканска отрова. .Друт летописец , Ювенал, отделя сто стиха за някой ни Вирон, който винаги отбирал хубавото за себе си. И дори известният философ Плиний Стари осъждал тези римляни, които черпели гостите си с лошо вино и сами си пиели хубавото.Всичко това показва, че подобни неща се случвали и в древния Рим и в други времена та и до днес. За наша славянска чест трябва да отбележим, че основно правило в гостоприемството ни е да отделяме на гостите най- хубавото. Но какво правим някого в къщи?
Край масата е щастливото семейство и майката казва на другите: „Дайте на Ленчето“ За Летчето е най- крехкото месо, най- вкусното ядене, най- мекия хляб. И когато Ленчето порасне, то само вече си сипва най- хубавото.И никак не се съобразява , че баща му страда от язва и трябва да яде крехко, не тлъсто месо. Че баба му има изкуствени зъби и затова не може да се храни с твърд хляб.
Следва продължение
Tags: аз, хранене, трета, четвърта, заповед
В 700 година подир Рождество Христово имало един постник от Атина, на име Елидий, който бил много учени изкусен в писанието. Когато умрели родителите му, раздал всичкото си имане по сиромасите и отишъл в Иерусалим, та се поклонил на всички свети места. От там отишъл в една пустиня, гдето намерил една пуста пещера, при която имало добра вода и няколко зелени дървета. Той обикнал това място и останал да живее там. Там, той се хранил с млякото на една кошута, която по Божие повелие идвала при него и му давал да пие от млякото ú. В околността на това място имало в един град, един учител, който по дяволско вдъхновение се съмнявал в доверието на Майката Божия и мислел как може ад бъде и Майка и Дева. Но като научил за съществуването на този постник, отишъл при него да го освободи от тези лоши мисли и щом приближил до пещерата, постникът по Божия благодат, познал кой иде, та излязъл да го посрещне. Когато учителят се приближил, поклонил се на стареца, а той не отвърнал нищо, но ударил с тоягата си на един камък и казал високо: „Дева, пред Рождество“. Като казал това старецът, о чудо. Излязъл един прекрасен крин от камъка, който ухаел още по- прекрасно. Той пак ударил с тоягата си и казал: „Дева в рождество“ и израснал друг такъв крин. Трети път ударил и рекъл: „И по рождество Дева останала“ и израснал трети подобен крин. Като свършил това, постникът отишъл в пещерата и не казал нито дума на учителя. А той се учудил на тези големи и дивни чудеса, избавил се от лошите си мисли, които го мъчили. И като се върнал в града разказал на всички за чудесата, които видял в името на Дева Мария.
От „Чудесата на Пресвета Богородица“
Tags: чудеса, Пресвета, Богородица