източник: http://www.saksfifthavenue.com/Pre-Fall-2013/shop/_/N-52jrwf/Ne-52iqfl?Nao=60

Таове: мода, рокли, елегантни, стилни

   българска държава?

 Номади ли са кимерийците?      В историческата литература и досега, във връзка проблемите около номадите скити, кимерийците също се определят като такива.Което не е правилно.

Малцина знаят, че именно сирийски християни учени са в основата на създаването на арменския и грузинския алфабети. Още по-малко знаят, че между 530 и 537 години, сирийци създават  азбука  за хуно-българите, дори с нея  се извършват преводи на Светото Писание на български език…

Сирийското царство Осроена е създадено през  137 г. пр.н.е. от династията на Абгаридите.

През ІV в. Евсевий Кесарийски, на основата на сирийския документ «Doctrina Addaei», открит в осроенската столица Едеса, разкрива, че Абгар V  (4 г. пр.н.е. – 15/50 г. от н.е.) е писал лично на Иисус Христос, молейки го за лек и предлагайки му убежище в Едеса. Христос изпраща след Възкресение апостол Тадей при цар Абгар (Авгар).

 Апостол Тадей носи неръкотворния образ на Иисус Христос на цар Авгар. Икона от Синайския манастир „Св. Екатерина“.

През 200 г. от н.е. Абгар ІХ Велики първи в света приема християнството като държавна религия в своето сирийско царство Осроена.

През 216 г. от н.е. император Каракала унищожава сирийската държава Осроена и я присъединява към Римската империя…

монети на персийския цар Кавад (488-496; 499-531)

През януари 503 година персийският цар Кавад напада Византия, с помощта на отпуснатата му от хунския цар през 499 година „голяма войска” (Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит) хуни-ефталит. Тези предкавказки воини (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей) в периода 503-504 години превземат много сирийски византийски градове в региона на реките Тигър и Ефрат в полза на Персия, между които е и град Амида (= Диарбекир).

Амида е град от прословутото някога първо християнско царство Осроена, което, както казахме, по-късно през ІІІ в. от н.е. попада под властта на Римската империя. През ІV в. и през V в. градът е сироезичен християнски теологичен, книжовен и граматичен център на Византия, наред с Едеса и Антиохия.            

От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е  взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.

Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор Кимерийски (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).

Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строителни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор тези сирийци дори създали алфабет за хунския език и  превели „Светото Писание на хунски език”.

 През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”. Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там. Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.

Проб разказал на връщане на императора за колонията на християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон, дн. Севастопол – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).

За сирийците в боспорската колония пише подробно Псевдо-Захарий Ритор.

През 555 година Псевдо-Захарий Ритор среща лично двама от тях, които са се върнали от Боспор в региона на Амид.

Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амида. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.

„След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата – бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”

През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.

Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва, че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.

Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.

Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и – най-важното – по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.

       Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).

Сирийските многохилядни пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.

Ще рече, точният период на създаването от амидски граматици на хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание на хунски  (кимерийски, утигурски, български), е между 530 г. и 537 г.

Към 860 г. (според Асемани доста по-рано, към 848 г.) Св. Кирил, по време на своята хазарска мисия, е бил подпомаган от „двама самаряни” в гр. Херсон (дн. Севастопол), както става ясно от житието му.

Самаряните са арамейско-говорещи сирийци. Те са имали книги на иврит и на арамейски, и тях е чел Св. Кирил.

Но освен тези книги, самаряните са запознали Св. Кирил и с християнски преводи на Св. Писание на „роски писмена”. Алфабетът нямал гласни и учените днес са съгласни, че става дума за някакво сирийско писмо.

Алфабетът е наречен от Св. Кирил „роски”, не защото е руски, а понеже Св. Писание произхожда от дороската митрополия на Крим, основана от Юстиниан І по молба на остатъчните готи-тетраксити на Крим (Прокопий).

МИСЛИ И НАСТАВЛЕНИЯ НА СВЕТИТЕЛЯ ФИЛАРЕТ МОСКОВСКИ

 Пускаме още веднъж тази статия, поради големият интерес.

Имало едно време , когато християните изобилно са засявали не в земята и плътта / си /а в духа и небето. И съответно на това изобилие са получавали духовни и небесни плодове. Посявала се вяра и са жънели знамения и чудеса, благотворни и спасителни, хранещи и укрепващи духа на всичкия живот.

И в отговор на това, Бог е посявал от Небесата знамения и чудеса, и те се пренасяли на земята, между хората, плодовете на покаянието, поправянето, вярата, надеждата, благодарение на Бога и добродетели от всякакъв вид.

Има чудеса, които безусловно са насочени към разпространяване на вярата. Такова е например даруването на езици или чудесно даруваната   на апостолите, при слизането на Светия Дух, способност да говорят на неизвестен на тях дотогава език.

Очевидно е, че целта на това чудо е била да се даде на всички народи възможността, колкото си може по- бързо и по- удобно да чуят учението на вярата.

Никодим вижда Христовите чудеса. Фарисеите не ги виждат. На малцината Йоанови ученици, Господ дава много знамения. Но на лукавия род / не дава /нито едно, или единствено само  личбата на пророк Иона / Мат. 12: 39 /, т.е Своята кръстна смърт във Възкресение.

От това не е трудно да се види, че така трябва да бъде и във всички времена. За вярващите има знамения и чудеса, и те ги виждат, а за невярващите отчасти не се дават чудеса, а от части и да се случват, каквито и да е чудеса, те не ги виждат.

Една от причините, поради които чудесата не са видими / на всички /, се намира в самите чудотворци. Истинските чудотворци не обичат да показват чудесата си. Сам Иисус Христос, Главата и съвършения образ на чудотворците, Който и затова и е дошъл на земята, та чрез него хората да познаят чудодейната Божия сила, и който действайки открито за Слава Божия, не е имал нужда да се предпазва от изкушенията на човешката слава. Тъй като против това изкушение е имал божествена сила и слава, въпреки това, Той по- скоро е скривал Своята чудодейна сила, отколкото да я открива.

тагове: чудесата, мисли, наставления, Филарет, Московски

CЪВЕТИ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА БУКЕТА

Колко дълго ще се запази букетът се предопределя още при брането на цветята. Преди всичко те не трябва да се откъсват, а да се отрязват с остър инструмент, за да не се нараняват и смачкват стъблата им. Най-подходящото време за събиране на букетите е привечер, но в облачно време може и през целия ден. Цветята за букетите трябва да бъдат с добро качество, достигнали известна зрялост. Розите, карамфилите, люлякът, хризантемите трябва да бъдат разтворени, а гладиолите, божурите и кремовете се берат като пъпки. Ако цветята са престояли без вода, отрезите им трябва да се подновят. това се прави обикновенно „косо“, за да не прилепва дръжката към дъното на съда и да не се затрудни всмукването на водата. 

ЦВЕТЯ НА БАЛКОНА

Балконът е от онези елементи на сградата, които имат отношение както към фасадата, така и към вътрешното пространство на жилището към което принадлежи. Всеки, който оценява балконската или терасната площ като възможност за увеличаване на своето жилище, би трябвало да направи усилия да превърне това открито пространство в приятна среда за престой, кът за почивка и отмора или в място за развиване на своето хоби градинарството. Растителната украса на балконите може да бъде подчинена на вертикални или хоризонтални декоративни решения. Вертикалното озеленяване е свързано със създаване на прегради между съседни балкони, със засенчване и обрамчване на врати и прозорци, или с украса на цели фасади, а хоризонталното се явява като негов елемент и се състои в декориране на парапети и подпрозоречни первази. Фасадното озеленяване има отношение както към външния вид на фасадата, така и към интериора на жилището.

При декориране на балконите, терасите, прозорците в растителност предварително трябва да се отчитат специфичните условия. От особено значение за доброто развитие на растителността е изложението на фасадите, както спрямо посоките на света, така и спрямо посоките на преобладаващите ветрове. На балконите и прозорците, които са в сянка прези целия ден, асортиментът трябва да се ограничи само измежду сенколюбиви видове. Най-голям брой растения виреят добре на югоизточни и югозападни изложения, а някои като мушкато, върбинка и др. имат нужда от пряко слънчево греене. Постоянният вятър и течение са вредни особено за по-нежните видове.

тагове: cъвети, цветята, живота ,балкона

Източник: http://cvetq.info/news.php?item.253.9

 ЕЛЕГАНТНИ, КРАCИВИ

http://www.neimanmarcus.com/category.jsp?itemId=cat40840748&parentId=cat13030734&masterId=cat000141#endecaDrivenSiloRefinements=itemId%3Dcat40840748&refinements=&page=6&pageSize=30&sort=&definitionPath=/nm/commerce/pagedef/template/EndecaDrivenHome&allStoresInput=false

тагове: обувки, елегантни, краcиви

Девета лекция

ТИ СИ ГОСПОДАР НА НАСТРОЕНИЕТО СИ

Уравновесен е онзи, който не се оставя да му заповядат настроението, а действа на здрави начала.

Когато станете сутрин с лошо настроение и се чувствате обезсърчени от неприятни неща, които ви предстоят, твърдо решете, каквото и да стане, този ден ще бъде „Един Божествен ден” за вас. Тогава, вместо да настъпи предполагаемата несполука и загуба на деня, ще постигнете безкрайно много, отколкото бихте постигнали, ако се отдадете на угнетеното си настроение.

Човек е лениво животно и когато срещне трудности, изпада в изкушение да заобиколи трудното място. Не изоставайте, нито не се плашете от работата! Не заобикаляйте трудностите, но и не тръгвайте право срещу тях!

Гневът, сърденето, завистта, унилостта, киселото настроение, лошите мисли, грижите, трябва да бъдат прогонени от мисълта ви завинаги! Те са същински демони на тялото, които увреждат ума, разстройват тялото, т. е. клетките. Пречат и на кръвообръщението. Отровите, които произвеждат, са смъртоносни. Мачкат и късат нервната тъкан. Разстройват така функциите на тялото, че оставят от волята само сянка. Прогонват надеждата и препречва пътя на висшите подбуди, намаляват умствената способност. Трябва да ги изгоним от живота си! Ако постигнем това, ще създадем на волята си естествени условия на развитие.

Ако сте мрачни с лошо настроение или отчаяние, имате навици да се безпокоите и тревожите за разни неща или нещо друго ви пречи на развитието, никога не ще се отървете, докато мисълта ви е ангажирана постоянно с него. Ако променим нишката на мисълта си за нещо приятно като отправяне погледа си към някое произведение на изкуството или нещо хубаво в природата. Ако прочетете нещо полезно от някоя книга, лошото ви настроение ще изчезне веднага. Както, за да стане човек весел, трябва да се смее. Когато се чувствате зле, мислете за чуждото главоболие! Когато главата ви се пръска, продължавайте да вярвате, че слънцето грее. Когато облаците са толкова дебели, че нито един лъч не може да го пробие, вижте слънцето.

Едничкото лекарство против леността е работата. Единственото средство срещу себелюбието е пожертвователността. Единственият лек против безверието е да се отърсиш от съмнението. Единственото лекарство срещу страха е да се хвърлиш срещу някоя страшна работа, преди да са те побили тръпки.

Церът срещу лошото настроение е да си предизвикаш добро настроение, което да ти грабне цялата мисъл.

Не хаби излишно енергията, която ти дарява Животът! Съумей да я овладееш! А как ще стане това? Когато съумееш да се овладееш, т.е. да обуздаеш страстите си. Тъй както се бориш с хищника, който иска да те погуби. Той ще ти устройва капани, но ти навреме ги усещай! Така няма да можеш да бъдеш в ръцете му и той няма да може да те владее. Духът е над всичко. Той е цялата Вселена. Той говори и пее с онази космическа песен, която кара сърцето да пее и лети. Той ще ти разкрие тайните на Космоса, ако съумееш да работиш за неговото усъвършенстване.

Лети чрез своя дух! Не жали сили за духовното си обогатяване! Казвай винаги истината, макар това да ти струва скъпо! Не жали себе си! Работи и не се поддавай на меланхолия и скептицизъм! Върви уверено! Не влагай двусмислица в думите си! И тогава ще получиш дара, който не всеки притежава. Не се страхувай! Ако решиш да се върнеш назад, ще видиш един път, по който вървят хора бавно, клатушкайки се ту на една, ту на друга страна. В тях е бесът, който ги кара да скачат и вият от болка. Те са изчадие на дявола, който ги е обладал.

Подай им ръка! Те имат нужда от духовно пречистване. Бъди им приятел и добър другар! Не забравяй, че си се врекъл да служиш на Доброто и Истината! Бъди искрен и самокритичен!

Освежи нечистото си тяло с благовонен елей! Ще станеш съвсем нов, както новата пролетна природа да бъде спасена. Но ти не я чуваш. Мисълта ти е нечиста. Скоро ще се разбунтува и няма да има местенце да се сриеш. Мисли, много мисли!.

тагове: овладей, cебе cи,  гоcподар, наcтроение

http://www.saksfifthavenue.com/The-Men-s-Store/shop/_/N-52flokZ6lvnb8Z178/Ne-6lvnb7?site_refer=EML7965COOP

Тагове: мъжка, мода, стил, панталони, тениски, ризи

И ПИСАТЕЛИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО.  

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Иван Богоров (1820-1892)

Роден в Карлово, той останал без баща съвсем малък. Будната му майка го провожда да учи в местното училище при Райно Попович. След време д-р Богоров (истинската му фамилия е Богоев) си припомня трогателното й обръщение към прочутия даскал: „Ето наш Иванча, тебе го придавам и те моля да го изучиш, да стане човек и… да бъде полезен. Моля те не го жали, той като сирак и беден не е научен на галене“. Жалил ли го е даскалът, или не, но ученикът му наистина става полезен човек. Жадният за знание младеж учи в Цариград, Одеса, преподава в България, следва в Лайпциг, където издава първия български вестник „Български орел“ (1846-1847). Междувременно смогва да отпечата „Български народни песни и пословици“ (1842) и „Първичка българска граматика“ (1844) – явления в ранното ни езикознание.

Неспокойният му път пак преминава през Цариград, където основава първия траен български вестник – „Цариградски вестник“ (1848-1872) и през Румъния, за да го доведе до Париж. Тук Иван Богоров завършва медицина. Именно като лекар (по-късно и аптекар) той идва в Пловдив през 1859 г. В града основава „Журнал за наука, занаят и търговия“ (1862), а през 1867 г. отива в Букурещ, откъдето посещава Петербург и Виена. Отново отива в Цариград и оттам се завръща в Пловдив. Тук покрай лекарската практика издава поредицата „Книговище за прочитане“, книгата „Селският лекар“ (1873). Пак тук печата образователни брошури, както и езиковедските списания „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ (1878) и „Българский язик и неговото поражданье“ (1885), чрез които се бори за утвърждаване на говоримия език в книжнината и срещу чуждиците, затлачващи българската реч.

През 1868 г. Иван Богоров публикува любопитните бележки „Няколко дена разходка по българските места. Пътувал през 1865-1866 л.“, в които нестандартно се изразява за „Пловдив или Филибе“ – „средулек на Румели“. Ето саркастичното му повествование за битието на типичния тогавашен гражданин:

Стани сутрена, пил-непил кахве у вас, иди си на дюкяня, стои там вес ден, на обед хапни малко сирение и хляб, вечер иди у дома си, пийни чаша мастика, навечеряй чтото намериш сготвено, легни си да поспиш и пак стани – това е всичкий пловдивский живот.

Твърде неутешително представяне на човека от ориенталското безвремие!

Авторът противопоставя на бавното течение на живота динамиката на модерната промишленост – според него от построяването на фабрики и железница зависи „доброто поминувание и благоденствието на всичките жители“. Оттук идва и наставлението към добре познатите му хора:

Пловдивци, вместо да ся изнемощяват да търсят, дето няма цяр за лошотиите, от които страдат, тии можеха до го търсят повише там, дето е, сиреч, у тях същите и у тяхното умствено и нъравствено развитие. Да постигнат това по-скоро и по-лесно, тии имат нужда от едно систематическо училище, наредено с неколцина професори по европейский начин.

А през 1887 г. д-р Иван Богоров публикува автобиографията си „Животът ми, описан от мене“, завършваща с установяването му в Пловдив, за да изпише, че за българите градът е като „Парис за французите и Липиска (Лайпциг) за немците“.

Това е само част от удивителната биография на неспокойния родолюбец, издавал 14 различни вестника и списания, работил в други четири, превел и написал 34 книги, брошури и речници. Поради неуседналия си живот д-р Иван Богоров остава малко встрани от компактната маса пловдивски интелектуалци, но градът го помни: името му носят професионална гимназия по кожени изделия и текстил, както и улица, а в ДИ „Христо Г. Данов“ излиза най-цялостната подборка от творенията му – „За народна свяст, добро поменуванье и родна реч“ (1970).

Своеобразните виждания на колоритния пурист и днес предизвикват лакърдиите на субекти, не кой знае колко надарени с чувства (включително и с чувството за хумор). Те и не подозират, че ако не беше този Мюнхаузен на българското слово, щяха още да казват „сахат“ вместо „часовник“, „харчове“ вместо „разноски“, „касапница“ вместо „кланица“, „ответник“ вместо „отговорник“. А какво ли щеше да е, ако Иван Богоров не беше дал на всинца ни думи като „чакалня“, „вестник“, „пратеник“, „дейност“… Прав е вездесъщият Иван Вазов, когато се обръща към делото на пуриста, за да предупреди:

Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.

Представянето на свързаните с Пловдив писатели и книжовни дейци от епохата на Възраждането няма да е пълно, ако не се отбележи, че оттук, от училището на Найден Геров, поема своя истински духовен път и големият български писател, революционер и просветител

 Тагове: пловдивските, книжовни, дейци, писатели, Иван Богорров