Д* Е* Т* С* К* И
К* Ъ* Т
Детската поетеса Ваня Теодосиева, ви поздравява и е изпратила тези стихове.
СЛУЧКА НА УЛИЦАТА
Малката ни махала
неведнъж е еквала
от момичета момчета
с чипи вирната нослета.
Случи се веднъж беля.
Май че чашата приля-
викна Митко и заплака,
че ударил двата крака.
Както карал колелото,
бързо свърнал към дървото-
знака “СТОП” не е видял
и на него налетял.
Носят марли и вода
против лошата беда,
но едно лекарство няма
за белята тъй голяма.
Да се каже то е лесно,
да се спазва е уместно;
правилата, братко, знай,
за да нямаш този край!
ПАЛАВНИЦА
Днеска с топка ще играя ,
няма вече да се мая.
Топката ми пак отскочи,
към прозорец се насочи.
Викна баба във закана,
за ръцете тя ме хвана,
бързо в къщи ме прибира-
край на моята игра.
Върза топката в торбата,
а със нея и белята.
На тавана я запрати,
както някога та тати.
Ала тайна аз си зная-
няма туй да ми е края:
Пак след топката навън
ще се чува стъклен звън.
МИТКО СРИЧКАТА
Пак в сладкарница на ред
чака Митко сладолед.
Чака той, дори не мигне,
мисли си дали ще стигне.
Сладоледа най- обича,
ала още много срича.
И трепери му душичката
кажат ли му Митко Сричката.
