От 02.12.2013 г. /понеделник/ започва раздаването на хранителни продукти от втория транш на програмата „Разпределяне на храни от интервенционните запаси на ЕС“, което ще се осъществи поетапно по график и ще продължи до 15.01.2014 г.

• През втория транш в 23 раздавателни пункта на Областен съвет на БЧК Пловдив, ще бъдат предоставени  хранителни продукти  на 30 289 уязвими български граждани, включени в програмата.

Всеки един от тях ще получи срещу подпис и документ за самоличност общо 20,400 кг от 9 вида хранителни продукта: ориз – 2 кг; захар – 5 кг; олио – 5 л; зрял фасул – 1 кг; леща – 2 кг; пчелен мед – 2,5 кг; конфитюр – 1 кг; вафли – 0,900 кг и картофено пюре – 1 кг.

Списъците на правоимащите лица са изготвени от Агенцията за социално подпомагане и в тях са включени хора, попадащи в следните категории:  

1.      Лица, получавали целеви помощи за отопление от държавата за  сезон 2012/2013 г.;

2.      лица, на които е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2012/2013 г. и чийто доход не надвишава официално определената линия на бедност за 2012 г.;

3.      неосигурени майки (осиновителки), получавали през предходната календарна година месечни помощи за отглеждане на дете до една година по реда на чл.8 ал.1 от Закона за семейните помощи за деца;

4.      лица, получавали през предходната календарна година месечна добавка за отглеждане на дете с увреждания, по реда на чл. 8 д от Закона за семейните помощи за деца;

1. 5.      семейства, получили през предходната календарна година еднократна целева помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година, по чл. 10 а от Закона за семейните помощи за деца;
2. 6.      лица, полагащи грижи за хора с увреждания, участвали през предходната календарна година в дейност „Личен асистент“ по Националната програма „Асистенти за хора с увреждания“
3. 7.      лица, подпомогнати през предходната календарна година с еднократна помощ, съгласно чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;8.      ветерани от войните по смисъла на Закона за ветераните от войните, чийто доход не надвишава официално определената линия на бедност за 2012 г.  

Предоставянето на продуктите ще се извърши от над 1000 щатни служители и доброволци на Българския Червен кръст. След приключване на програмата нераздадените хранителни продукти ще бъдат предоставени по списък, одобрен от ДФ „Земеделие“, на социални и психиатрични заведения в цялата страна. 

Информация за графика може да се получи в областната организация на БЧК Пловдив, и на интернет страниците на БЧК / www.redcross.bg./, на ДФ „Земеделие“ и на Агенцията за социално подпомагане.

тагове:европейска, хранителна, помощ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 91

Кръстьо Йорданов,

доктор по история, публицист, езотерик

За дял „Етика”

Съществуват два начина да поддържаме издигнато своето съзнание или да преодоляваме противоречията, пред които понякога се изправяме. Първият е да се молим всекидневно, отправяйки осъзнати и искрени молитви, настройвайки по този начин душата си към езика на Небето.

Другият способ за поддържане на съзнанието ни будно се състои в това да четем Свещените книги на човечеството или литературни произведения, в които се разглеждат вечните въпроси на етиката. От тази гледна точка и есетата в раздел Етика от книгата на Андрий и Ольга Будугаи – „Към сиянието на Истината през глъбините на Словото”, представляват лекарство за душата на всеки читател, който търси пътя към духовното пречистване.

Ще се опитам, доколкото мога, да представя размислите, които текстовете на Андрий и Ольга предизвикаха в читателското ми съзнание. Винаги съм смятал, че всеки текст е опит на неговия автор да събеседва в останалите човешки същества в тишината на тяхното уединението. Това е така, защото четенето изисква да останеш насаме със своето истинско „аз”, което правят все по-малко хора в днешното преходно време. И в това отношение етическите есета постигнаха своята цел, като предизвикаха в душата ми истинска наслада от общуването с братя по дух.

Най-важното понятие в книгата „Към сиянието на Истината през глъбините на Словото”, разбира се, е самото Слово. Отношението на Андрий и Ольга Будугаи към Словото е като към свещено средство, чрез което се осъществява проявлението на Великия Първоизточник и Извор на всичко съществувашо. Не случайно в началото на Евангелието от Йоан се казва, че Словото е Светлината, коята е самия живот на Вселената и човеците.

Човешкият език е подражание на това велико и истинско Слово или Светлина. Но макар и подражание на истинската Светлина, човешкият език също е носител на светлина, тъй като чрез него се проявява нашият творчески Разум. Тъй като Човекът е създаден по подобие на самия Бог, той също носи латентните възможности да бъде творец. Както истинският Творец на Всемира се проявява чрез Словото-Светлина, така и човекът, използвайки дадената му от Бог способност да говори, пише и твори, чрез средствата на езика или словото си, също носи светлината на познанието за своите събратя.

Именно поради това свое отношение към Словото, в есето си под надслов „Не просто етикет”, Андрий Будугай иска да ни покаже, че когато говорим и пишем, трябва да осъзнаваме магическата сила на човешкия език. В това отношение най-голяма отговорност носят хората на писменото слово, тъй като техните текстове трябва да служат за извисяване на душата по пътя й към нейната истинска цел – сливането с Бог, като първоизточник на Живота. Ако в един текст не е вложена мисъл, която да търси отговорите на вечните житейски проблеми, то той си е обикновено пустословие.

Но и другите хора в ежедневните си разговори би трябвало да осъзнават истинския смисъл на произнасяните от тях думи. Само по този начин те ще могат да отговарят правилно на отправената към тях благодарност, вместо да казват „Няма за какво”. Защото, анализирайки значението на думата „благодаря” в руски и български, Андрий достига до заключението, че тя е отправена молитва и благослов, на които ние не бива да отговаряме толкова лековато и почти пренебрежително.

Мнозина пък използват като обичайна ругатня израза „по дяволите” и по този начин, без да подозират, влизат в контакт с тъмни сили. Затова разумният човек трябва да бъде особено внимателен в използваните от него думи или обръщения, за да не си навреди несъзнателно. Всички подобни пустословия съвсем правилно са наречени от Андрий Будугай, „плевели в градината на нашата душа”. С други думи, както трябва да се грижим за хигиената на своето тяло, къпейки го всекидневно и обличайки го с чисти дрехи, така и към душевната си хигиена трябва да се отнасяме с нужното внимание.

Следващото есе на Андрий и Ольга Будугаи е озаглавено „От чуждия човек до брата”. То представлява своеобразно проследяване на пътя на човечеството от древността, когато е властвало противопоставянето свой-чужд, до времената, когато все повече това противопоставяне изчезва, за да бъде заменено от чувството за братска близост с останалите човешки души.

Във времената на предисторията и древната история хората възприемали като свои единствено представителите на племето си, а останалите били смятани за врагове, които можели да станат „свои” единствено под формата на собственост като роби. В тези времена, когато човечеството се е потапяло все повече в материята, загубвайки усещането си за единство на човешките души, собственическото чувство е било водещо. Единственото равнопоставено отношение с „чуждия” е можело да се осъществи по линията на сключен договор, при който двете страни си обещават неприкосновеност. В този случай всеки външен посетител е бил неприкосновен „гост”.

Другата форма на съприкосновение със света на „чуждите” е неговото опознаване чрез натрупване на информация за него. По този начин възниква противопоставянето познат-непознат. В този случай понятието „познат” също може да се отнася за външен човек, но за когото се знае нещо, а това знание може да се натрупа единствено чрез непосредствен контакт.

За да достигне до понятието за братство, човечеството преминало през етапите на другарството и приятелството. При другарството, обозначавано на руски с думата „товарищ”, все още имаме по-скоро делови отношения или партньорство в някаква професионална дейност.

Приятелството пък от своя страна изисква още по-голяма близост при която двама или повече души споделят заедно трудностите и радостите си на основата на общи интереси и взаимно доверие. Както авторите на есето подчертават, понякога това създава отношения на истинско братство, но без да се търси духовната насоченост на това понятие.

В тази връзка произходът на руската дума „друг”, т.е „приятел”, се търси в някои индоевропейски думи, означаващи дърво, дъб, здрав, твърд и т.н. Т.е приятелството трябва да се основава на здрава връзка между двама души, която да устоява на всякакви превратности, като тази верност и преданост са здрави и устойчиви като дъба. Неслучайно това дърво е било на особена почит в култа на келтските жреци, друидите.

Изтъквайки разликата между влюбването и истинската любов, в есето си Андрий и Ольга свързват сливащата сила на любовта не само с отношенията между мъжа и жената. Подчертава се известната на всички разумни човеци истина, че свързващата душите сила на любовта е характерна и за най-висшата степен на човешките взаимоотношения – братството. Тук вече става дума не за кръвно родство, а за братство по дух.

Човекът сам, опознавайки себеподобните си, осъзнава, че всички те са част от единното цяло на Универсума. Тогава той започва да да ги чувства като част от самия себе си. Всъщност братската любов е в състояние да преодолее ограниченията на материята, където душите на човеците са затворени във формите на телата. Душата и творческият божествен Дух на човека са едно цяло, но въплътени в телата те се разделят от преградата на формите. Но ако ние постоянно мислим за един човек, обичаме го и поддържаме образа му в съзнанието си, ние дори и въплътени в тяло продължаваме да поддържаме жива духовната си връзка с него и не го губим, дори и да е далеч от нас.

Едно от есетата в книгата на Андрий и Ольга Будугаи, озаглавено „Духовност и пари”, е посветено на един твърде актуален в днешните комерсиални времена въпрос.

Основната идея, залегнала в текста на есето, е представата, че в материалния свят парите са средство за изпитване на душите. От отношението на човека към парите и собствеността зависи дали той е разумен и светъл по природа или се е отдал изцяло на тъмнината.

Разумните и светли по душа личности не се страхуват нито от бедността, нито се привързват към богатствата. Те осъзнават, че пламъкът на желанието за притежание носи само страдания на човека и подобно на Лао Дзъ си казват: Ние владеем само онова, от притежанието на което сме се отказали”. Всъщност простичко формулирано маже да се каже: Богат е този, който е доволен от това, което има и не се стреми към повече.

Онези хора, които са се отдали на тъмнината, пък използват парите като източник на власт и средство за поробване на останалите души, въплътени във формите на материалните тела.

Ще направя едно отклонение и ще подчертая следното: Не случайно според древните египтяни експлоатацията и измъчването на ближните, както и умишленото им държене в бедност и подчинение, се смята за тежък грях на душата, който ще й попречи да достигне до Светлината. Затова в „Изповед на отричането” от 125 глава на „Книга на мъртвите на древните египтяни” душата на починал човек, покрай отричането си от традиционно тежки грехове като убийството, кражбата и лъжата, трябва да се отрече от следните постъпки, за бъде приета сред Висшите Светли Йерархии:

„Не съм създавал страдания на хората, не съм накарал никого да работи за мене непосилно, не съм измъчвал своите служители, не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен, не съм допускал никой господар да мъчи роба си, не съм опитвал своите владения да умножавам по начини непозволени” и т.н (Книга на мъртвите на древните египтяни. София Наука и изкуство, 1982, с. 158-159. Превод от френското издание: Йордан Ватев).

За да бъде изпитана човешката душа как понася бедност или богатство, тя се поставя в различни периоди на въплъщението си на земята или при условия на бедност, или понякога й се дават големи богатства. Андрий и Ольга изтъкват в есето си, че второто изпитание често е по-тежко от първото. Това е така, защото алчните и надменни души веднага започват да презират и измъчват бедните си ближни, без да виждат, че презират свои братя, които носят творческата божествена искра.

Ако се замислим, ще видим, че бедните и богатите взаимно имат нужда едни от други по пътя на своето душевно развитие. Всички те имат една обща задача: да се освободят от собственическото чувство в душата си. Точно тази вътрешна жажда за притежание, която е спънка и за бедния, и богатия, е причина за думите на Христос: „ Защото по-лесно камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие”. Бедните и богатите може да имат обща задача да се пречистят от жаждата за притежание, но я постигат по два различни начина.

Урокът на бедния е да се научи да разчита не на богатствата и собствените си сили, а да се уповава на Бога в смирение, да съумее да изживее скромно живота си, като преодолее гордостта си от предходни въплъщения като богат човек. Това всъщност означава, бидейки беден, да не се страхуваш да бъдеш нищ духом.

Подобно е внушението на повестта на Лев Толстой „Отец Сергий”. В нейния край главният герой, аристократ по произход, търсещ пътя към Бога в сърцето си, разбира, че не е важно да бъде „голям” в очите на хората, извършвайки им благодеяния. Накрая той се променя напълно, премахвайки всяка гордост в сърцето си и отказвайки се доброволно от дотогавашния си живот. Отец Сергий започва живот на отдал се на бедността сподвижник – приема смирено подаяния и работи като градинар, уповавайки се на Бога и на труда си. Именно подобно „нищество”, както подчертават и Андрий и Ольга в есето си, е един от пътищата на духовна практика.

Богатите пък от своя страна трябва да осъзнаят, че парите както могат да бъдат източник на власт за надменните души, отдали се на тъмнината, така и представляват благословение като възможност да дадеш и помогнеш на събратята си. Да даваш, но без мисъл за награда и благодарност от хората.

Но ако всички бяха богати и нямаше бедни, не би имало възможност да приложат това свое благословение и призвание да дават. Затова и в псалм 112 от Библията за дарения от Бог с изобилие и богатство праведен човек се казва следното: „Разпръсна, даде на сиромасите. Правдата му трае във век. Рогът му ще се възвиси в почит. Нечестивият ще види това и ще се се разгневи, ще поскърца със зъби и ще се стопи. Желаното от нечестивите ще погине”.

Много важно човешко качество според есетата на Андрий и Ольга Будугай е способността на човека да остане творец, независимо дали е богат или беден. Всъщност основната задача на човека е да разпали творческата искрица, вложена в сърцето му. Именно това означава, че човек е създаден по Божие подобие, тоест той носи висшето творческо начало на Духа. Но мнозина хора с лекота се отказват от това начало, продавайки се за пари и лек живот на тъмните сили.

Андрий и Ольга посочват и някои от литературните произведения, в които е представена тази дилема между духовност и пари. Едно от тези произведения например е повестта на Николай Василиевич Гогол „Портрет”, в която талантлив, но живеещ в мизерия художник, се продава срещу кесия жълтици на тъмното начало, изкушаващо го чрез нарисувания на портрета лихвар. От този момент нататък той започва да рисува това, което е модно и се харесва на висшето общество, забогатява и постига солидно положение, но загубва завинаги творческата си способност да вижда и рисува истински красивото. Нещо повече, той започва да изпитва неистова злоба срещу всеки талантлив художник, който е истински творец.

Но не само в литературните творби шества тази посредственост, родила се от сделката на душата с дявола. Ние можем да я видим и в нашия живот. Мнозина се продават за охолен живот и започват да правят компромиси с божественото си творческо начало, пишейки, пеейки и рисувайки това, което се харесва на масовата публика и им носи за момента пари. Ето така, без да се усети, човек продава най-ценното – душата си, стремейки се подобно на червеите да се нагълта с повече земна кал.

Нека накрая като редови читател да благодаря още веднъж на Андрий и Ольга Будугай за това, че в търсене на пътя към Истината чрез Светлината на Словото те споделят своите наблюдения и прозрения с всеки човек, докоснал се до тяхното есеистично творчетво. Пишещият тези редове, намирайки се в период на противоречия, размишлявайки над текстовете в книгата „Към сиянието на Истината през глъбините на Словото”, постигна успокоение и възстановяване на душевното си равновесие.

Едва ли има въплътена в тяло разумна душа, която да не е подлагана на епизодични атаки и изкушения. Но докато насреща си имаме напътствията на събратя по дух, които чрез творчеството ни протягат ръка в тъмнината на света, носейки ни светлина, ние няма да загубим куража да се борим в името на доброто. Книгата на Андрий и Ольга Будугаи беше за мен едно такова братско напътствие. Пожелавам и на останалите читатели да намерят отговорите на своите въпроси на нейните страници.

тагове: книгата , Андрий, Олга, Будугай

 

 автор: Митрополит Иларион ( Алфеев )

В музиката на Бах има нещо универсално, всеобщо, всеобемащо. Както е написал поетът Йосиф Бродский, “във всяка музика е Бах, във всеки от нас е Бог”. Бах е явление от всехристиянски мащаб. Неговата музика е с извънконфесионални граници, тя е икуменична в най-исконното значение на думата, понеже принадлежи на вселената и на всеки неин гражданин. Бах може да бъде наречен православен композитор в смисъл, че в течение на целия си живот той се учил правилно да слави Бога: своите партитури той украсявал с надписи като “На единия Бог слава” (Soli Deo Gloria), “Иисусе, помогни” (Jesu, juva), при което тези надписи били за него не словесни формули, а изповедание на вярата, преминаващо през цялото му творчество. Музиката за него била богослужение . Бах бил истински католик в същинския смисъл на това гръцко понятие “католикос”, означаващо “всецял”, “всеобщ”, “вселенски”, тъй като той възприемал Църквата като вселенски организъм, като своеобразно всеобщо славословие, изпращано към Бога, и своята музика считал само за един от гласовете в хора на възпяващите славата Божия. Разбира се в продължение на целия си живот Бах оставал верен син на собствената си църква – лютеранската. Впрочем, както отбелязва Алберт Швайцер, истинската религия на Бах било не лютеранството, а мистиката . Музиката на Бах е дълбоко мистична, защото е основана на опита на молитвата и служението на Бога, който излиза извън конфесионалните предели и е общочовешко достояние.  Както всеки пророк, в своето отечество и в своето време Бах не бил истински оценен. Познавали го като великолепен органист, но никой не доловил неговия гигантски композиторски мащаб. Тогава по цяла Германия гърмяла славата на Карл Филип Телеман – композитор, чието име днес е почти неизвестно. Цяла Европа тогава се възхищавала на Хендел. След смъртта си Бах бил почти веднага и почти напълно забравен. Издаденото посмъртно “Изкуство на фугата”, най-великият шедьовър на композиторското майсторство, произведение с безмерна духовна дълбочина, се оказало нетърсено на пазара: синът на Бах, Карл Филип Емануил, не успял да продаде повече от тридесетина екземпляра; в края на краищата се наложило да се продаде на търг и матрицата за самото издание, за да се покрият загубите от него . През XVIII век именно Емануил Бах бил считан за велик композитор, докато за съчиненията на неговия баща – Йохан Себастиан – знаели малцина . Разказват, че веднъж Моцарт се оказал в църквата на св. Тома в Лайпциг по време на изпълнението на мотетите на Бах. Чувайки само няколко такта от баховата музика, той извикал: “Какво е това?” и целият се превърнал в слух. След приключване на изпълнението той поискал да му покажат всички партитури на Бах. Партитури не били намерени, но се намерили гласове. И ето Моцарт, разположил гласовете на колене, в ръце, по столовете, започнал да ги преглежда като не помръднал, докато не ги изчел всичките. Влиянието на Бах, безусловно откриваме в най-великото и най-проникновеното произведение на Моцарт – Реквиемът. Впрочем, Моцарт бил едно от малкото изключения: на болшинството от музикантите на осемнадесетото столетие даже името Йохан Себастиан Бах било неизвестно. Възраждането на интереса към Бах през XIX век е свързано преди всичко с името на Менделсон. “Този лайпциски кантор е Божие явление, ясно и все пак необяснимо”, – заявил Менделсон, след като се запознал с партитурите на произведенията на Бах . Когато двадесетгодишния Менделсон през 1829 г. изпълнява в Лайпциг “Страстите по Матей”, това става истински триумф – истинско възраждане към нов живот за музиката на най-великият от композиторите, които някога историята е познавала. Оттогава Бах повече не бил забравян, и славата му с годините само нараства. Всички велики композитори след Менделсон, включая Бетховен и Брамс, Шостакович и Шнитке се обръщали към Бах като непресъхващ извор на музикално и духовно вдъхновение. И ако през “галантния” XVIII век музиката на Бах излязла от мода, била смятана за остаряла и скучна, то в XIX в., и в XX век, и днес в началото на XXI век, музиката на Бах както никога звучи съвременно. Бах с неговата дълбочина и трагизъм е особено близък на човека от нашето съвремие, преминал през целия ужас и всички сътресения на XX век и окончателно загубил вяра във всички хуманистически опити за преобразяване на света без Бога. На човечеството му бяха необходими няколко века, за да осъзнае това, което Бах е съзнавал с цялото си същество: няма и не може да има на земята истинско щастие, освен едно – да служим на Бог и да възпяваме славата Божия. Самият Бах се отличавал със своето дълбоко смирение и никога не е имал високо самомнение. За свое главно положително качество той считал трудолюбието. На въпроса как е постигнал такова съвършенство в изкуството, Бах скромно отговарял: ”Налагаше ми се да бъда прилежен. Който бъде толкова прилежен, колкото мен, ще достигне същото” . Бах винаги считал себе си за ученик, а не за учител. В детството и юношеството си на пламъка на свещите тайно от родителите си преписвал партитури от стари немски майстори, ходил пеша с километри, за да слуша свиренето на знаменития органист Дитрих Букстехуд. Но и в зряла възраст Бах не преставал да преписва музиката на Палестрини, Фрескобалди, Телеман8, музиката на Вивалди и други италиански компонисти, от които през целия си живот се учил на композиторско майсторство. Бах живял в епохата на барока. Но музиката му не била обусловена с особеностите на тази епоха. Освен това, Бах като композитор се развивал в посока, обратна на онази, в която се развивало изкуството през неговото време. За епохата на Бах е характерно стремителното движение към светското, лаицизиране, хуманизация: на първо място все повече се издига човека с неговите страсти и пороци, все по-малко място в изкуството се оставя за Бога. Баховите синове вече живеят в “галантния век” с неговото лекомислие и лекота. У Бах всичко е наопъки: с годините в неговата музика човешкото остава все по-малко, а божественото – все повече. В късната  Бахова музика има повече от готиката, отколкото от барока: подобно на старите готически катедрали в Германия, тя цялата е устремена към небето, към Бога. Последните съчинения на Бах – “Музикално приношение” и “Изкуството на фугата” –окончателно ни отвеждат от бароковата епоха към времената на Букстехуд и Пахелбел. И тук наближаваме към ключовия момент: изкуството на Бах не било “изкуство” в съвременния смисъл на понятието. Кардиналното различие между изкуството на древността и средновековието, от една страна, и изкуството на новото време, от друга – е в неговата ориентираност: древното и средновековното изкуство било насочено към Бога, новото е ориентирано към човека. Главният критерий за истинността в древното изкуство бил верността на традицията, вкоренеността в опита на предходните поколения. В новото изкуство главен критерий за истинско изкуство става неговата оригиналност, различността, неподобността на нищо от създаденото преди това. Бах стои на границата между тези две култури, два мирогледа, два противоположни възгледа за изкуството. И той безспорно остава част от тази култура, която била вкоренена в традицията, в култа, в богослужението, в религията и която едва след Бах се откъснала от своите религиозни корени. Бах не се стремил за бъде оригинален, не се опитвал с цената на всичко да създаде нещо иновативно. Всеки път, сядайки пред ново съчинение, той най-напред си просвирвал съчинения на други композитори, от които черпил вдъхновение. Не се боял да заимства от другите теми, които нерядко ставали основа за неговите фуги, хорали, мотети, кантати и концерти. Бах усещал себе си не като изолиран гений, надраснал съвременниците си, но като неотделима съставна частица от великата музикална традиция, към която принадлежал. И тайната на потресаващата оригиналност, неповторимост, иновативност на неговата музика е именно в това, че не се отказвал от миналото, а се опирал на опита на своите предшественици, към които се отнасял с благоговение. Бах бил човек на Църквата. Той бил не просто дълбоко вярващ лутеранин, но и богослов, който добре се ориентирал в религиозните въпроси. Неговата библиотека включвала пълните събрани съчинения на Лутер, както и произведения като “Истинското християнство” от Арндт – книгата, която в Русия през XVIII столетие са чели светителите Димитрий Ростовски и Тихон Задонски. За лутеранството на Бах и неговото време може много да бъде казано, обаче главното, според мен, се заключава в следното. Много съвременни православни и католици са свикнали да мислят за себе си като за носители на църковната Традиция (с главна буква), а за лутераните и прочие протестанти като за представители на либералното, облекчено, полуцърковно християнство. В епохата на Бах нещата съвсем не стояли по този начин. Лутеранството исторически възниква като реакция на недостатъците на средновековната католическа Църква, които се възприемали като извращение на първоначалната чистота, строгост и ясност на християнската вяра и църковната практика. Главен приоритет на лутераните било възвръщането на християнството към ранните християнски векове. По множество причини това не им се отдало. Но бил много силен стремежът към традиционното християнство, към истинното християнство, към онова християнство, което, както считали Лутер и неговите последователи, било изгубено в средновековното католичество. И лутераните създали своя традиция, към която строго се придържали в продължение на няколко века. Един известен съвременен богослов, който в преклонна възраст премина от лутеранство в Православие, в книгата си “Бах като богослов” изказва мнението, че ако, по някаква причина, днес всички поетически съчинения на Лутер са изгубени, то без особен труд бихме могли да ги възстановим по Баховите партитури . Действително, Бах е обработил музикално повечето от църковните химни на Лутер. Именно тези химни са в основата на тази църковна традиция, която с такова усърдие съзиждали лутераните от епохата на Бах. И самият Бах бил част от този съзидателен процес. Във времето на Бах светът вече започнал да се движи към пропастта на революционния хаос, който в периода от края на XVIII до началото на XX век обхваща цяла Европа. По-млад съвременник на Бах бил Волтер, хуманист и деист, провъзвестник на идеите на “Просвещението”. Четиридесет години след смъртта на Бах избухва френската революция, станала първият от поредицата кървави преврати, извършени в името на “човешките права” и отнесли милиони човешки животи. И всичко това се извършвало заради човека, който отново, както и в до християнските, езически времена, бил провъзгласен за “мярка на всички неща”. А за Бога като Творец и Господ на вселената започнали да забравят. В революционния век людете повторили грешките на своите древни предци и отпочинали да въздигат вавилонски кули – една след друга. А те –една след друга – падали и погребвали своите строители под отломките си. Бах живял извън този процес, понеже целият му живот протичал в друго измерение. Той бил подчинен не на мирския, а на църковния календар. За всеки неделен ден Бах бил длъжен да напише “свежа” кантата, за Страстната седмица пишел “Страсти” – по Матей или по Йоан; за Пасха съставял “Пасхална оратория”, а за Рождество – “Рождественска”. Именно с този ритъм на църковните празници, с ритъма на свещените паметни възпоменания се определял и целият ред на живота му. Културата на неговото време се отдалечавала все по-далеко от култа, а той все по-дълбоко навлизал в дълбочините на култа, в глъбините на молитвеното съзерцание. Светът все по-бързо се хуманизирал и дехристиянизирал, философите изобретявали теории, които трябвало да ощастливят човечеството, Бах възпявал Бога с песни из дълбините на сърцето си. На прага на XXI век ние ясно виждаме: никакви сътресения не са могли да поколебаят любовта на човечеството към Бах, както не могат да разколебаят любовта на човешката душа към Бога. Музиката на Бах продължава да бъде онази скала, о която се разбиват всички вълни на “житейското море”. Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков тагове: Бах, християнин, лутеранство

Приказките предопределят нашите роли в живота и в любовта. 

Когато искате да разчупите рутината в кухнята си или все още сте начинаещи в готвенето, често се затруднявате с подправките. Опитвате с различни съставки, но всичко има един и същ вкус, защото винаги използвате едни и същи подправки.

Понякога, пълни с желание да експериментирате с подправките, превръщате вкусния обяд в истинско бедствие.Използването на подправки си има своите правила.

Затова трябва да следвате тези правила за използване на подправки, когато искате да създадете ново ястие.

Правилните подправки с различните видове зеленчуци

Ако искате свеж бриз да разнообрази кухнята ви, можете да се възползвате от следните съвети.

Домати – чесън, риган, босилек, балсамов оцет

Сладък пипер – балсамов оцет, маслини, каперси, чесън, соев сос, джинджифил, кимион, мащерка

Спанак, цвекло, зеле – стафиди, сусамово семе, пресен лук, чесън, копър

Броколи – тъмно сусамово масло, смесица от горчица и майонеза, соев сос, чесън, портокал, грейпфрут

Патладжан – пикантен сос, сусамово масло, босилек, чесън, домати, азиатски черен боб

Копър – дафинов лист, домати, пармезан

Аспержи– тъмно сусамово олио, каперси, лимон, копър, горчица, пармезан, соев сос.

Боб – магданоз, сусамово семе, соев сос, зехтин

Гъби – балсамов оцет, мащерка, пресен лук, магданоз, див лук

Моркови – къри на прах, смесица от горчица и майонеза, всякакъв вид грейпфрут

Картофи – розмарин, чесън, кисело мляко, печен пипер, къри на прах, див лук

Царевица – масло, чили на прах, босилек

Краставици – сусамово семе, соев сос, захар и оцет, копър

Зеле – соев сос, тъмно сусамово олио, джинджифил, ябълка, кимион, чесън, захар и оцет

Артишок – чесън, риган, масло, лимон

Червено цвекло – орехи, лимон, розмарин, ябълка, копър

Кои подправки са подходящи за точно определени храни

Ризото с месо – пипер, мащерка, риган, червен пипер, бяло вино, лук, чесън

Зеленчуково суфле – риган, босилек, индийско орехче, лук, бял пипер

Гъбен сос – мащерка, риган, сметана, магданоз, бяло вино, соев сос, лук, чесън

Печено свинско – кимион, пипер, индийско орехче, чесън, риган

Телешко печено – пипер, риган, мащерка

Печено пиле – розмарин, сладък червен пипер, риган

Зеленчукова супа – индийско орехче, бяло вино, бял пипер, мащерка, копър

Доматен сос – захар, риган, босилек, пипер, чесън, магданоз

Ризото с морски дарове – вино (ако приготвяте червено ризото, използвайте червено вино, а ако приготвяте бяло ризото, използвайте бяло вино), чесън, лимон, магданоз, розмарин, зехтин

Пълнени чушки – магданоз, риган, кимион, чубрица, чесън, пипер

Риба на скара – чесън, магданоз, пипер, розмарин

Накълцано печено месо – пипер, риган, босилек, мащерка, индийско орехче, лук, чесън

Подбирайте подправките. Дори и да успеете да откриете правилната комбинация от подправки за себе си, те няма да ви бъдат полезни, ако са прекалено сухи и без аромат.
Затова се препоръчва да:

Купувате подправки от пазара или да ги отглеждате сами.

Избирате пресни подправки без изсъхнали или кафяви листа.

Се уверите, че имат изразителен и траен аромат.

Завийте пресните подправки в хартия и да гисъхранявайте в хладилника в пластмасови кутии.

Като използвате различни подправки, вие можете да обогатите храната си и да се научите да приготвяте ястия, в които не се слага само сол. По този начин менюто ви ще включва вкусна и здравословна храна.

Бон апетит

подготвила: Маргарита Павлова

тагове: подправките, свеж, приз, разнообразна ,кухня

Бон апети!

Съществуват растения, които са известни с лечебните си свойства. Едно от тях е зеленият лук, който повечето хора смятат за съвсем обикновен продукт.

Историята му е много интересна. Диворастящият зелен лук се е употребявал в Азия. Овчарите много се радвали, когато го намирали по пътя си.

По търговски път лукът попаднал в Египет, където станал култово растение. Хората започнали да му се кланят и дори му правели златни статуи.

Оттам лукът попаднал в Древна Гърция и се превърнал в лекарство, с което спортистите натърквали мускулите си преди най-важните за тях състезания.

В Рим воините консумирали много лук за сила, издържливост и предпазване от проблеми със стомаха. Зеленият лук, а също така и празът, са много полезни за здравето.

Лукът съдържа захар, при това повече, отколкото ябълките и крушите. Той съдържа и фитонциди, които убиват всички микроби и унищожават инфекциите.

Лукът съдържа и желязо. Хемоглобинът може да се подобри с помощта на салата от зелен лук. А ако добавите сварен черен дроб, резултатът ще надмине всички очаквания.

Зеленият лук съдържа кверцетин – антиоксидант, който се бори с много сериозни заболявания. Той е богат и на калий, който предпазва от сърдечно-съдови болести.

Освен това зеленият лук съдържа витамин С, провитамин А, белтъчини, етерични масла и витамини от групата В и РР. Всяка година трябва да изяждате по десет килограма зелен, лук и кромид. Така ще попълните запасите от необходими на организма ви вещества.

Хората, които страдат от болести на черния дроб и на стомаха, не трябва да се увличат от ястия с лук. Ако получавате киселини след консумация на лук, трябва да намалите употребата му. За да премахнете дъха на лук от устата си, хапвайте го с печени орехи, коричка хляб с олио или парченце лимон.

Петър Янков

тагове: зелен, лук, лечебни, свойства

Здравейте, приятели! Днес ще споделя с вас една моя огромна и нестихваща любов- любов към дръвчетата. Обичам природата и всичко, което ни заобикаля в нея. Когато разбрах, че мога да давам живот на вечни дръвчета, бях и все още съм НАЙ-ЩАСТЛИВАТА. Оказа се, че могат да бъдат създавани освен, че с много фантазия и любов, но и от най-различни материали. Материалите, които влагам и с които обичам да работя са естествени камъни, мъниста, прежда, кристали и пайети. Така започна всичко преди 3 години. Опитвах, експериментирах и  наистина успешно, а и интересно. Едно от най-ценните качества при този вид изработка е УНИКАЛНОСТ. Всяко едно изделие е уникално по себе си и няма дубликат!

Зарядът, силата и символиката, които носят тези дръвчета, е твърде силен.. Внасят, както хармония,така и много положителна енергия в дома. Съветвам притежателите им къде е хубаво да бъдат поставени в дома, според китайското изкуство Фън Шуй (Вятър и Вода). Така ефектът е по-голям.

Изработила съм над 350 дръвчета, които радват своите собственици в почти цяла Европа и България.

„Гората….”

Тази гора създадох през 2011-та. Получи се много интересна композиция, използвах прежда, с която направих кораната на дърветата. По клоните беше кацнала птичка,а по пътеката от корички на яйца,можеш да стигнеш и до езерцето над , което вятъра люлее люлка.

Гордея се, тъй като „Гората” спечели  2-ро място в конкурс „Ръчно изработени сувенири” с 67 участника-!

Дърво на Парите и Богатството!

Изработено е с 7 вида камъка,съобразени с 7-те чакри: Содалит, Аметист, Корал, Карнеол, Косите на Венера, Розов кварц и Тюркоаз!!!
77 см. Това е гигантът в нашето семейство. Получи се много красиво дърво с богата пъстра корона.

„ Нежност”

Тази нежност всъщност е другото голямо дърво,което съм правила-75см. Изработено е от мъниста и имаше честта да участва в благотворителен базар на Фондация „Искам Бебе”-гр.Варна.

„Великден”

Това ярко дръвче също е изработено от мъниста,а композицията от глина. Участваше в благотворителен великденски базар в ЦДГ „Крилатко- 44-град  Варна

тагове

 

Д. В. Лебедев

Концепцията на екологическата етика на Н. Н. Моисеев

 Проблемата за оцеляването на човешката цивилизация започва все по-остро да звучи в научните, политическите, икономическите кръгове. И за това има достатъчно основания, свързани с необратимото влияние на антропогенния фактор върху биосферата, в резултат на което възниква реална заплаха от измирането на човечеството като биологически вид. За това има реални емпирически доказателства: изтощение невъзвращаемите минерални ресурси; катастрофическото намаляване на озоновия слой, защитаващ планетата от губителното ултравиолетово излъчване; изчерпване на биотическото разнообразие на планетата; глобалното затопляне на климата; огромните арсенали от атомно оръжие, способно да унищожи не само човечеството, но и цялата биосфера. С други думи, използвайки езика на синергетиката, човекът и биосферата се приближават към бифуркационната си точка, при достигане на която следват необратими изменения в системата подобно на тези, които е имало 60 милиона години назад при залеза на епохата на динозаврите.

Най-ярката екологическа проблематика, свързана с оцеляването на човешката цивилизация се разглежда от руските космисти. При изворите на екологическата проблематика стои Н. А. Умов, първи осветлил тази тема в статията си «За задачите на развитието на техниката във връзка с използването на природните ресурси», публикувана през 1913 г. Особено отчетливо тази тема започва да звучи в работите на К. Э. Циолковски, В. И. Вернадски и др.

В днешно време за екологическата проблема се заговори в цял свят. Провеждат се международни симпозиуми, конгреси, съвещания. Но особено ми се иска да отбележа дейността на Никита Николаевич Моисеев, в творчеството на когого екологическата проблематика зазвучава особено остро.

В настоящата разработка ще се опитам да представя на вниманието на читателите идеята за «екологическе етика» на Никита Моисеев.

 

Методологически основания за Единството на човека и биосферата

Един от основните тезиси, които отстоява Никита Моисеев, е тезисът за «Единството на човека и биосферата» (следва да бъде отбелязано, че традицията да се разглежда човек като неотделима част на природата (на космоса), като червена нишка преминава през многообразието от идеи у руските космисти). Само изхождайки от горния принцип, бихме могли достоверно да изучаваме процесите, произходящи на планетата, да ги анализираме и да предлагаме варианти за изход от екологическия кризис.

Еволюцията на биосферата се характеризира от три основни принципа: изменчивост, наследственност и подбор. Заимствованата от Ч. Дарвин «триада» значително е видоизменена и допълнена с принципите на синергизма. С други думи, «дарвиновската триада» придобива по-универсален характер, позволяващ да се опишат механизмите, протичаящи в която и да било открита , самоорганизираща се система.

Изменчивост. «В тази дума са закодирани множество най-разнообразни явления, създаващи поле за варианти, необходими за избора на по-нататъшнато продолжение на процеса на еволюционниата система» (Моисеев Н. Н. Логика динамических систем и развития природы и общества // Вопросы философии. 1999. № 4. С. 4).

Наследственност. «Означава, че настоящето и бъдещето на която и да било подсистема, т. е. който и да бил елемент на Универзума, не се определя, а зависи от миналото» (там).

Отбор. «Това са преди всичко законите за запазването. Никой процесс на изменение не може да се случи въпреки закона за запазването на движения» (там. С. 5). С други думи от множеството варианти за развитие системата отбира този, дисипативната функция на който е минимална, т. е. изисква за своята реализация минимум енергия.

Биосферата е откритата система, подчиняваща се на принципите на самоорганизация и изпитваща върху себе си влиянието на външните и вътрешните флюктуации (случайности). Именно тези флюктуации задвижват бифуркационния механизъм, превръщащ системата в съвършено ново състояние. В резултат на тези бифуркации на Земята са се появили първите прокариоти, след това еукариотите, сформирал се е видът Homo Sapiens.

Тезисът за «Единството на човека и биосферата» е основан на съвременните емпирически дани и научни открития.

1. Преди всичко, това е единен генетически алфавит (азбука) за цялото биотическо многообразие на планетата.

2. Идентичната структура на клетките на човешкия мозък и другите висши животни.

3. Зачатъците на интеллект у човекообразните маймуни, делфините.

4. Човекът не може да съществува извън биологическата ниша, която заема.

Човекът е «обречен» да живее в биосферата и да се подчинява на нейните закони на развитие. Осъзнаването на този факт е изключително важно за човечеството, особено, както подчертава Н. Н. Моисеев, за страните от североатлантическия регион. Мировъззрението на западния човек се е сформирало под влияние на протестантския индивидуализъм. Принципите на егоизма, антропоцентризма и индивидуализма СА възпитали идеята за могъществото на природата. Техногенната цивилизация на Запада, безпощадно експлоатирайки природата, се е грижила единствено за сиюминутната (непосредствената) изгода. Решение за изход от екологическия кризис се търси в експлоатацията на изоставащите (неразвитите) страни и използването на технологически иновации. Н. Н. Моисеев настойчиво критикува егоистическите и потребителските наклонности у западния човек, доказвайки «невъзможността за преодоляване на настъпващия кризис посредством чисто технически средства» (Моисеев Н. Н. Еще раз о проблеме коэволюции // Вопросы философии. 1998. № 8. С. 26).

Никита Моисеев предлага изход от екологическия кризис чрез коеволюция на човека и биосферата, встъпването на човечеството в нова епоха, епохата на Ноосферата.

 

Ноосферата като коеволюция на човека и биосферата

Анализирйки понятието ноосфера, Н. Н. Моисеев е склонен да счита, че това не е нова сфера, сфера на Разума, а качественно нова эпоха в развитието на планетата, в която се осъществява коеволюция на човека и биосферата. Коеволюцията на човека и биосферата е «такова развитие на човечеството, което не нарушава стабилността на биосферата, нейната хомеостаза, съхранява необходимият за човечеството еволюционен канал» (пак там. с. 28).

Съхраняването стабилността на биосферата трябва да бъде изцяло основано на тези научни знания, които са били достигнати в предходните столетия. Човекът най-накрая е длъжен да се научи да използова предоставеният му от Природата Разум. Разумната деятелност на човека включва в себе си умението да сдържа своите егоистични стремления, да се ръководи в своите постъпки не от стихийни побуждения, а от знанията. Поради това, най-първо, новото човечество е длъжно да бъде образовано човечество. Според мен образованието не следва да се ограничава със средното такова, а да се расшири до задължително висше, което в момента се вувежда в Япония.

Икономическият живот трябва да се регулира от съвършенно нов тип пазар, «основан на по-нататъшното развитие на науките и технологите, в частност информационните» (Моисеев Н. Н. С мыслями о будущем России. М., 1997. С. 149). Пазарът, основан на моментната печалба следва да остане в миналото.

В политическия живот – интеграция на нациите в световно съобщество, основано на осъзнаването единството на цялото човечество.

Както виждаме, в основата на новата Цивилизация лежат принципите на разумността. Но човек не трябва да ограничава възможностите на своя индивидуален интелект. Човекът е длъжен да осъзнае, че неговият разум е част от Колективния Разум. Колективният Разум – това не е съвкупност от индивидуални интелекти, това е качествено ново образование, достигането на  което Н. Н. Моисеев вижда посредством по-нататъшното развитие на компютърната техника (глобалната мрежа на Интернет е подтверждение за предходното). Именно Колективния Разум, в много пъти усилен от компютерната техника, има сила да съхрани стабилността на биосферата и да избере еволюционния канал, който ще обезпечи коеволюцията на човека и биосферата.

Епохата на Ноосферата преди всичко ще се характеризира с това, че човечеството ще се научит да управлява процесите на самоорганизация на биосферата. «Във всеки случай, стихийният процесс на самоорганизация трябва да влезе в някакво русло с доста стръмни брегове, които да се определят от възможността да се предвидят опасностите, които ожидат човечеството, и възможностите, с които разполага човечеството за управление на собственото си поведени в своята екологическа ниша» (пак там. С. 137).

Стратегия за встъпване в епохата на Ноосферата: формиране на екологическа етика

Навлизането в епохата на Ноосферата, според мнението на Н. Н. Моисеев, следва да протече не като бифуркационен скок, т. к. всеки бифуркационен механизъм може да се развива в съвършенно непредсказуеми направления и да доведе в крайна сметка до гибелта на човечеството. Човечеството от самото начало е длъжно да контролира този преход, да разработи определена стратегия, стратегия на Разума. «Нужно е да се говори, че обществото е способно да обезпечи режима на коеволюция с биосферата в този случай, ако дейността на людете не допусне нова буфуркация, прехода на биосферата в нов канал на своята еволюция, или, ползвайки езика на теорията на динамическите системи, в нов атрактор» (Моисеев Н. Н. Логика динамических систем и развитие природы и общества // Вопросы философии. 1999. № 4. С. 10).

Разработването на стратегия – не е дело за тесен кръг лица. Принципиална за Н. Н. Моисеев се явява идеята за кооперацията на всички отрасли на знанието – естествените и хуманитарните науки. Бидейки специалист в теорията за управления и теорията за информационните системи, Н. Н. Моисеев изследва проблема за анализ на възможните канали за развитие на биосферата, изхождайки от съвременното нейно състояние. Ученият, обаче, ясно осъзнава, че само с «физикалистски» методи, т. е. с изучаване  на биосферата, с анализ на нейното възможно развитие и с предложения от глобалното съобщество за конкретни действия, ситуацията не ще се измени. Необходимо е формирането на нова екологическа етика.

Ето и нясколко от принципите на екологическата етика, предложени от Н. Н. Моисеев:

1. Необходимо е да се познават законите за развитие на биосферата, и взаимодействието на човека с биосферата следва да се базира на познаването на тия закони.

2. Установяване общи правила за отношенията между човека и Природата.

3. Човекът е длъжен да живее в условия на коеволюцията на биосфера и общество.

4. Човекът е длъжен да мисли за бъдещото поколение.

5. Правото на нациите за изразходване ресурсите според количеството на населението.

6. Да се избягва въздействието над природните цикли на кръговрат на веществата.

7. Квотите за разходване ресурсите да се определят от учените и да не зависят от политическата обстановка.

В основата на екологическата етика са положени знанията за биосферата. Всеки индивид трябва да получава екологическо образование, т. е. знание за законите на биосферата. Екологическата етика е длъжна да регулира не само отношенията на отделния индивид с окръжаващата го природа, но и отношенията на цели държави и чловечеството като цяло към биосферата.

Екологическата етика е длъжна да устанановява нормите и правилата на отношението на човека към природата, които следва да обезпечат коеволюцията на чловека и биосферата.

Но екологическата етика не трябва да се ограничава с нормите, регламентиращи отношението на човека към природата. Екологическата етика трябва да се превърне в етика на взаимоотношенията между хората.

Анализирайки състоянието на съвременните мегаполиси, Н. Н. Моисеев ги намира неестествени за живота на чловека. Мегаполисите обострят човешката самота, създават практически невозможно нормално личностно общение. Бидейки постоянно обкръжени от непознати хора на улицата, в обществения транспорт, магазина, индивидът се чувствува изгубен, неговата психика постоянносе намира в състояние на напрегнатост, оценявайки възможността за заплаха.

Целта на екологическата етика в дадения случай ще бъде формирането на представа за Единството на цялото човечества и произлизащите оттук норми за взаимоотношения.

В кайна сметка, бих обелязал, че, според мен, важен принос за формирането на екологическата етика е способно да внесе философското знание. Изхождайки от натрупаните представи за формирането на моралните норми в обществото и нравственноста на личността, философията е способна да предложит стратегия за внедряване на екологическата етика в общественото съзнание.

Екологическата етика предтавлява широко поле за философския анализ и едно от възможните направления за развитие на философското знание.

 Авторизиран превод: Йеродякон Петър Граматиков

тагове: концепция, Моисеев, философия, етика