Месечни архиви: декември 2013

ВПЕЧАТЛЯМАЩА ИСТОРИЯ БР.95

  за любов, вярност и преданост на кучетата

 

Впечатляващи истории за любов, вярност и преданост на кучетата

   Бари е най-известното куче от породата санбернар, макар че по времето, когато Бари е живял, породата е имала по-различни черти от съвременните санбернари. Кучетата са били развъждани в манастира Сан Бернар вАлпите, за да помагат при спасяване на хора. Бари е отличникът в дази дейност. Когато другите кучета и спасители не могли да открият затрупаните, Бари не се отказвал, докато не ги намери. Така през живота си спасил 41 души. Когато намерил и се опитвал да изрови от снега 41-я затрупан човек, човекът се уплашил, като в страха си го помислил за вълк и го застрелял.

Едно от най-известните приключения на Бари е когато спасява измръзнало момче. Тогава имало такъв снеговалеж и ледената тераса била толкова трудна за катерене, че никой монах не могъл да достигне момчето и помощ не идвала. Но Бари го близал с топлия си език, топлил го с тялото си и успял да го съживи. Момчето се вкопчило за гърба на кучето и въпреки всички препятствия, Бари успял да го занесе в манастира. Тази история вдъхновила Салваторе Роса да нарисува картина, която все още стои в манастира в Алпите.

Бари получава международна слава със смелите си спасявания. Тялото му е запазено и изложено в Природонаучния музей в Берн, Швейцария. Негов паметник има в кучешкото гробище Cimetiere des Chiens в Париж. Надписът върху постамента гласи: „Той спаси живота на 40 души. Той бе убит от 41-я“.

Балто е хъски, известно с доставката на жизненоважен серум срещу епидемия от дифтерит в град Ноум, Аляска.

През януари 1925 в град Ноум избухва потенциално смъртоносна епидемия от дифтерит. Единственият серум, който може да помогне, се намира в град Анкоридж, на хиляда мили (1600 км) от град Ноум. Поради суровите зимни условия, лекарството не може да бъде доставено с кораб или самолет. Решено било, серумът да се транспортира с влак от Анкоридж до Ненана, откъдето, да се пренесе щафетно с кучешки впрягове до град Ноум. Екипите, преминават общо1085 км за 127 часа и половина, което било признато за световен рекорд, направен при невероятно екстремни условия- температури достигащи -57 градуса и ветрове достигащи 130 km/h.

В предпоследната фаза от пътуването, лекарството било поверено на Гуннар Косен и неговия впряг, воден от хъскито Балто. За да не губят време, те тръгнали вечерта към 22 часа. Температурите тогава падали до -57 градуса, виелиците, достигащи 130 km/h, затрупвали пътя. Поради тъмнината на нощта и виелиците, Гуннар Косен не виждал дори ръцете си. Невероятно е, как Балто успявал да се ориентира сам и да води впряга през виелицата, през нощта. Те дори пристигнали на мястото на среща със следващия вряг предсрочно и там още не ги очаквали. След кратка почивка, макар силно измръзнали и уморени, решили да поемат и последния етап от транспортирането. Така в 5,30 ч сутринта на 2 февруари 1925 г кучешкият впряг воден от хъскито Балто влиза в град Ноум, посрещнат като герой. Кучетата били толкова изтощени, че нямали сила дори да лаят, но лекарството било доставено.

Статуя на Балто е издигната в Сентръл парк, в Ню Йорк. Балто и още шест от кучета, участвали във впряга са дадени на зоопарка на Кливланд, където са приети като герои. След смъртта на Балто (на 11 години), той е препариран и предоставен на Кливландсия природонаучен музей.

Балто става знаменитост, но всъщност най-дългото и най-рискованото разстояние на пробега е изминато от Ленърд Сепала и неговият впряг, воден от хъскито Того.

През лятото на 1995г в град Толиати, Русия, известен с производството на автомобили ВАЗ, става тежка автомобиллна катастрофа. Загиват младоженци, които се връщали от сватбеното си пътешествие. Оцелява само тяхното куче, немска овчарка. От тогава, в продължение на седем години, кучето останало да чака своите стопани там, където за последно ги е видяло живи. Местните жители забелязали кучето и го нарекли Константин- постоянен, верен. Забелязали с каква надежда кучето оглеждало вишнено- червените коли ( като колата на неговите собственици). За него не веднъж писали и руските вестници. Един ден хора намерили кучето мъртво в храстите, но нямало следи от насилствена смърт. Те предположили, че кучето, предусещайки края си, се е скрило в храстите, да умре там. То не искало, когато стопаните му се върнат, а то вярвало, че не може да не се върнат, да го видят мъртво.

След смърта му, хората поставили мемориална плоча с надпис „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. По късно през 2003г му направили бронзов паметник на гранитен постамент край пътя. Създава се впечатление, че макар и от бронз, то все още се вглежда в преминаващите автомобили.

Хатико – порода Акита, символ на вярност и преданост в Япония.

Растейки, Хакито бил неотлъчно до своя стопанин- Хидесабуро Уено, професор в Токийския университет. Когато стопанина му отивал на работа, Хакито всеки ден го изпращал до станцията на метрото и го чакал пак там след работа. На 21 май 1925 г професора починал от сърдечен удар и не се върнал от работа. За Хатико продължили да се грижат приятели на професора, но Хатико не забравял стопанина си и ходил всеки ден на гарата в продължение на девет години до смъртта си на 8 март 1935 г.

Кучето става известно през 1932 г след публикуване на историята му в един от най-големите вестници в Токио. Историята спечелила сърцата на японците и те започнали да ходят на станцията на метрото, да видят кучето. Още приживе, на 21 април 1934 г, му бил издигнат паметник, на който той лично присъствал. След смъртта му, като се имал предвид широкия отзвук, в страната е обявен за ден на траур.

По време на Втората световна война паметника е разрушен – металът на паметника потрябвал на армията. Но Япония не забравила кучето – след края на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес паметника на станцията е място за среща на влюбените и е пример за безкористна любов и привързаност.

Грейфраерс Боби, порода Скай териер

Боби и стопанина му, Джон Грей били неразделни близо две години. На 15 февруари 1858 г Джон Грей починал от туберкулоза и бил погребан в гробището в Единбург. Тогава Боби, в продължение на четиринадесет години, стоял на гроба му, като само ходел от време на време в близкия ресторант, където го хранели.

През 1867 г, като куче без господар, Боби бил застрашен от унищожаване. Тогава лично кметът на Единбург се застъпил за Боби и бил взет под опеката на общината.

Боби умира през 1872 г. Година по- късно му издигат паметник. През 1981 г херцога на Глостър Ричард Уиндзор открива надгробна плоча от червен гранит, надписът на която гласи „Грейфраерс Боби умира на 14 януари 1872 г, на 16-годишна възраст. Нека неговата лоялност и преданост да бъде урок за всички нас.“

Боби, кучето- чудо от Орегон

През 1923 г, по време на едно семейно пътуване в Индиана, Боби, две-годишното коли, се отделя от своите собственици и се загубил. След изчерпателно търсене семейството се завърнало в дома си в Орегон и не очаквало да види кучето отново. Шест месеца по-късно Боби се появил на прага на къщата, омършавял, но жив. По време на изпитанието си, той преминал 2800 мили през пустини и планини, посред зима, за да се завърне у дома. Така Боби станал обект на вестникарски статии, книги и филми. Феновете му от целия свят го нарекли куче-чудо. Пращали му всевъзможни подаръци.

След смъртта му през 1927 г., той е погребан с почести в Орегон Humane Society.

Немската овчарка Тракер бе избрана от калифорнийската компания „БиоАртс“ интернешънъл като най-достойното куче, което да бъде клонирано.

Тракер, със стопанина си Джеймс Саймингтън, били сред първите спасители, пристигнали на мястото на атентатите от 11 септември 2001г. Те са открили и последния оцелял, открит под 9 метра развалини.

Пет кутрета клонинги бяха представени на стопанина на „оригиналното куче“, което вече е починало.

 

тагове: впечатляваща, история, любов, вярност, преданост, кучета

УАБИ- КУСА БР.95

  растения във водна среда

 

Уаби-куса - растения във водна среда ( Wabi-Kusa )

    Уаби-куса (Wabi-Kusa) както става ясно от пръв поглед е японско изобретение. Идеята е проста и логична но изпълнението е много ефектно.

Да обясня как се прави:
Първо ясно е, че идеята е да се покаже част от природата която можем да видим на брега на различни водоеми. Растенията обикновено са водни. Но това изобщо не е задължително.

За тези от вас които никога не са опитвали да отглеждат растения хидропонно ще кажа, че те обожават да си държат корените във влажна среда с много кислород. Тоес,т рехава влажна почва. Това важи и за водните растения – те всъщност имат една цел в живота – да стигнат повърхността на водата и да растат над нея. Там има повече светлина, газообмен и по-малко конкуренция. Обикновено аквариумните растения се отглеждат точно така – с мокри корени, но извън водата.

И така, как да си направим японска Уаби-Куса с каквито си искаме растения?
То е от просто по-просто. Първо трябва ни някаква почва. Най-отличната от всички почви е тая която осигурява леко кисела среда. И при това е рехава. Веднага се сещаме за торф. Ок сега как го ползваме?

На повечето снимки на Уаби-Куси се вижда нещо като топка. То е просто топка от почвата обвита или с рибарско влакно или с мрежичка. Идеята е просто да се поддържа топчестата форма. Защо пък точно топка? Ами за да има максимална повърхност. Кълбото уж имало най-голямата площ в сравнение с всички други паралелепипеди. Щом японците са го измислили кълбото от кал, ние няма да го подобрим.

Кълбото трябва да се поддържа влажно. Това го решаваме както си искаме. От личен опит знам, че най-добрите резултати се получават, ако веднъж дневно заливаме кълбото с вода така че да се окаже напълно потопено. След няколко минути махаме водата и това е.

Важно е така да се подбере плътността на кълбото, че да има хем достатъчно „рехавост“, хем да не изсъхва за няколко часа. Потапяне във вода веднъж на ден работи прекрасно. На много от снимките се вижда също така че кълбетата се киснат в малко вода така че по капилярен път да си седят влажни. Но ако кълбото не ще да се държи капилярно трябва ежедневно заливане с вода.

Слагане на торове във водата за киснене си е въпрос на проба – колко и какви. Не мога да дам точни препоръки. Само ще кажа че освен, ако наистина не прекалим концентрацията може да е бая висока.

Водните растения трябва да се приспособят към стайния въздух. Ако ще ползвате водни растения (например мъх който покрива топката и я прави красива и да си стои влажна) са нужни 2-3 седмици на внимателно преминаване от влажна атмосфера (всичко е покрито с найлон) към сухия въздух. При това листата на водните растения се изменят – старите водните опадват и се появяват нови издържливи на сух въздух. Често водните растения имат много силно различаващи се листа за под и над водата.

И в заключение – светлината е много важна. Ако ще ползвате изкуствена – слагате колкото може най-много. От опит ще кажа че 150 вата луминисцентни лампи на 5 см от растенията е много добра светлина. 5 см. не е практична височина но идеята е тая – колкото може повече светлина.
 Автор: hobbykafe – Николай (Голем Бел Нико)  

тагове: уаби- куса, японско, изобретние

КАПАДОКИЯ БР.95

Пещерни хотели в Кападокия, Турция

 

Пещерни хотели в Кападокия, Турция

   Напоследък, поради по – ниските цени и добрите условия, Турция е доста предпочитана дестинация за почивка и екскурзии от много българи. Една забележителна местност, която би представлявала интерес е Кападокия – от персийската Katpadukya – „ Земя на красивите коне “. Теренът е скален, изпъстрен с причудливи скали и пещери като от приказките. Скалите са образувани от лава при изригването на вулкани преди милиони години, а ерозията ги е дооформила. Образувалите се кухини са се оказали идеални за жилища. А понеже скалите не са много твърди хората лесно са успявали да ги разширят и издълбаят нови. Повече информация за местността може да намерите и в пътеписа Кападокия – земя на красивите коне.

Много от пещерите са използвани от дълбока древност за църкви, манастири и живеене, а в днешно време някои са превърнати в хотели. Един от хотелите, разположен в скалите на Кападокия е Yunak Evleri Cave Hotel, който предполагам се произнася Юнак. Името идва от махалата, в която е раположен. Намира се в Urgup, селище с 15000 жители. Съставен е от 30 пещерни стаи, датиращи от 5ти и 6ти век и една гръцка вила от 19ти век. Стаите са двойни, делукс и апартаменти.

Въпреки че е изграден от пещери и ниши, е наистина луксозен, петзвезден хотел. От години намира място в различни издания и рубрики за туризъм и хотели. Уникалното при него е, че съчетава древната обстановка и интериор със съвременни, модерни елементи.
Стаите са разположени на различни нива на лицето на скала, която живописна гледка към древното селище. Разпложението е почти амфитеатрално. До тях се стига по стълбички и пътеки. Пред повечето има площадки или тераски с масички, столчета и чадъри. Там гостите на хотела могат да се уединят или да си починат след разходка в местността, любувайки се на пейзажа.

Пред входа на вилата е разположена обширна тераса. С меките възглавнички и наргилетата тя предоставя прекрасни възможности за релакс или купон в прохладните вечери. А ако са прекалено прохладни няма проблеми, защото има и голяма камина.
Като стана въпрос за вечерите, направи ми впечатление и колко е красив хотелът по това време на денонощието. Гледката е страхотна и когато е облян от слънчевите лъчи, и когато е лампите, тип фенери, светят пред всяка стая. Обстановката, освен уютна, е дори романтична.

Друга забележителна черта на хотел Yunak Evleri е комбинацията между модерното и старинното в интериора на стаите. В него се преплитат традициите и старинните обичаи със съвременните придобивки и удобства. Специално са подбрани ръчно изработени старинни мебели, килими и други предмети. Те оформят духа и осигуряват уютния интериор на стаите. За удобството на отседналите в пещерен хотел Юнак са осигурени мраморна баня и джакузи към всяка стая. Освен това имат и противоалергични легла, телефон, сешоар, бюро, душ и тоалетна, отопление, сейф, cd уредба, минибар. А вилата разполага и с голяма колекция музикални дискове, стая с домашно кино и компютър с wifi.
Хотелът разполага и с изключителен ресторант. Терасата му изглежда доста подходяща за романтични вечери.

Областта Кападокия предлага различни забавления. Ако отседнете в пещерния хотел Yunak ще имате възможност за екскурзии и преходи както пеша, така и с колела или коне. Предлагат се дори и полети с балон с горещ въздух. Организират се посещения на подземни селища, музеи и замък. Хотелът е подходящ и за медени месеци, и за фирмени посещения. Разполага с конферентна зала със съответното оборудване и интернет.
Намира се на югоизток от Анкара. Най-близкото е летище е в Кайзери, на 75км. На 1км от хотела се намира автогарата на Ургуп.
Климатът е умерен континентален с топло лято и снежна зима.
предоставил: Янаки Пеев

тагове:Кападокия, Турция, пещерни, хотели

ГВАЛОР БР.95

Гвалор (Gwalior) е свещено за джайнистите място. Старинният център е разположен в Северна Индия, в щата Мадхия Прадеш, на около 120 км от град Прадеш в южна посока. В миналото този исторически град е бил столица на няколко древни северноиндийски княжества, от които е останала и до днес интересната уникална архитектура. Крепостта се издига на висока скала оградена с масивни стени. През вековете тук са били седалищата на няколко северноиндийски царства. Заради стратегическото си разположение в местността днес е разположена въздушната база Махараджпура.

Във вътрешността на крепостта се намират няколко архитектурни исторически съкровища. Дворецът Ман Синг заема северизточната част на вътрешния двор. Уникалният му екстериор се отличава с интересен ансамбъл от декоративни плочки. Освен него доста интересен е и Гуджари Махал, издигнат през 15 век като символ на любовта на тогавашния раджа. Дворецът Гуджари Махал пък днес е превърнат в исторически музей. За жалост таванът на мащабната дворцова зала Барадари е полуразрушен, но все още се виждат останките на 12 колони, които някога са крепяли конструкцията. Преди векове тази зала е била една от най-красивите ритуални зали в света, като стилът й е взаимстван от ислямската култура.

До града може да се стигне със самолет, влак или автобус. От столицата Делхи има полети до Гвалор, но те не са особено редовни. Най-добре е да се пътува с влак, защото старинният град е свързан отлично чрез железопътни линии с всички по-големи индийски градове. От столицата до Гвалор се стига за три часа с бързия влак.

Най-добрият период за посещение през годината е септември до ноември, февруари и март. Гвалор е известен с екстремните си температури, като лятото е възможно термометрите да достигнат около 47 градуса.

тагове: Главор, джанийско, място, Севера, Индия

КРАЛСТВО НА БЕЛИТЕ ЛЪВОВЕ БР.95

И Кевин Ричардсън

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Животинския бихейвиорист Кевин Ричардсън е роден в ЙоханесбургЮАР през 1974 г. и е един от малкото хора, които не се страхуват да отглеждат някои от най-опасните животни – лъвове, леопарди и дори непредвидимите хиени.

Изумителната му връзка с големите котки не е случайна. Кевин още от бебе е обичал всички животни. На 3 годишна възраст той е отглеждал щурци и жаби под леглото си, а като дете се е грижел за множество животни, прекарвайки повече от времето си в задния двор. След смъртта на баща си Кевин окончателно се насочва към зоологията и в последствие записва да учи специалността в университета. Разочарован от повтарящите се уроци по морска биология, вместо за бозайници, той напуска след две години.

Ричардсън започва съзнателния си живот вярвайки, че той никога няма да се занимава професионално с животни, а ще се отдаде на тях като хоби. На 23 има възможността да работи с две шестмесечни малки зверчета Тау и Наполеон в парка Лион близо до дома си вЙоханесбург, с които и до ден днешен се занимава, макар те вече да са израснали.

Кевин прекарва по-голямата част от лъвската си кариера в парка Лион, след което се премества в резервата „Кралството на Белия лъв“ (The Kingdom Of The White Lion). Въпреки, че е самоук зоолог, той не се поколебава да пренебрегне много правила за безопасност, отнасящи се до лъвове, както и да разсее много митове за тяхното обучение.

Територията на парка е близо 650 хектара и освен лъвове могат да се срещнат леопарди и хиени, но любимци му остават царете на животните. Всички те живеят около устието наCrocodile River, в чиито води Кевин плува редовно в компанията на 185 килограмовата лъвица Мег, която е отгледал от малка заедно с още седем от гигантските котки. Прилагайки необичайни методи за комуникация с хищниците, зоологът е успял да постигне невероятни резултати. Освен че плува с тях, той без притеснение остава от време на време да пренущува сред зверовете под открито небе. Въпреки, че ги обсипва с много любов, занимава се с всеки поотделно, говорим им, не забравя кои са те и преди всичко се отнася с нужния респект.

През времето, когато Кевин е работил с тези опасни животни, той се е научил да разчита на интуицията си, а не на статични правила. Много бързо е усвоил дебнещите го опасности, когато е сред тях, но въпреки това не липсват и уроци, които ще помни за цял живот. Такъв е сблъсъкът му с 4 годишен агресивен мъжки лъв, който го заковал на земята и започнал да го хапе докато пасивното отношение на Кевин не го накарало да престане. Именно тази случка го накарала да се вслушва в интуицията си и да остава далеч, ако нещо не е наред.

Hobyto.com

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

Кевин Ричардсън в Кралството на Белия лъв (The Kingdom Of The White Lion)

тагове:кралство, бели, лъвове, Кевин Ричардсън

АЛ КИНДИ БР.95

 


Истинската ислямска философия започва с учението на Абу Юсуф ибн Исхак ал-Кинди.Неговата дейност определя до голяма степен насоките на ислямската философия през средновековието, като и придава силен начален тласък.Той е роден в Куфа около 185/796 г. в арабска аристократична фамилия от племето Кинда в Южна Арабия, на което дължи прозвището си ,,философ на арабите’’.Ал-Кинди получил възможно най-доброто образование в Басра,а после продължил учението си в Багдад,който по време на управлението на Аббасидите се превърнал в изключително голям просветен център.Ал-Кинди скоро усвоил философията и науките,преподавани на арабски език,и пожелал да ги интегрира в ислямските възгледи.Неговата висока ерудираност в различни области на познанието го направила любимец във владетелските дворове на халифите Ал-Мамун и Ал-Мутасим,той дори станал личен наставник на сина на последния и заемал такова положение в двора на халифа,каквото в последствие имали твърде малко философи и мъдреци./8,200-201/

 

1 Философски идеи на Ал Кинди 

Известно е, че Ал-Кинди се занимава с превеждането на трактати от Аристотел и други антични мислители. Именно той допринася много за запознаването на своите съвременници с произведенията на античните автори, като редактира Метафизика на Аристотел и преводите на трактатите на Птоломей и Евклид.

 Въпреки че името на Ал-Кинди се нарежда сред най-известните имена в исляма, малко от неговите трактати на арабски език са запазени до наше време.

 Той е автор на повече от 200 произведения, посветени на различни области на научното познание, но повечето от тях не са съхранени. Литературното наследство на арабския мислител започва по-системно да се публикува едва от началото на нашето столетие, след като в Истанбул са открити много негови трудове, което дава възможност на изследователите да се запознаят с идеите му непосредствено чрез неговото собствено слово. Запазените съчинения на Ал-Фараби, включват трактати по метафизика, астрология, различни трудове по логика и математика, класификация на науките, размисли върху трудовете на Аристотел, прочутия му трактат за интелекта – познат на запад под заглавието ,,De Intellectu’’ и много други./13,187/

 У Ал-Кинди се проявяват повечето от чертите, които свързваме с по-късните философи учени. Ненапразно той е една от най-известните мюсюлмански фигури на Запад в областта на астрологията. Мнозина го считали за един от деветимата корифеи на астрологията. Славата му толкова много нараснала през Средновековието, че се съхранила и до късно през Ренесанса и един толкова известен автор от този период като Кардан нарежда Ал-Кинди сред дванадесетте най-влиятелни и значими интелектуалци в човешката история-личност с всестранни интереси, добре запознат с логиката, естествените науки, медицината и музиката, както и с теологията и метафизиката.

Ал-Кинди си остава ревностен мюсюлманин и същевременно търси истината във всеки възможен източник. Както самият той пише в Трактат по метафизика: ,,Ние не трябва да се срамуваме да признаваме истината и да я възприемаме от който и да било източник, дори и принадлежащ на древни поколения или чуждестранни люде. За този, който търси истината, няма нищо по-ценно от самата истина; тя никога не накърнява или унижава този, който я търси, а напротив-облагородява го и му прави чест.’’/21,12/

Ал-Кинди има и своите отличителни особености, например проявявал особен интерес към окултните науки за разлика от повечето по-късни философи учени. В своята философия той е по-близък до атинската неоплатоническа школа, отколкото до александрийската школа, чийто последовател е Ал-Фараби.

По отношение на религията той споделял възгледите на мутазилитската теология, на която се опитвал да придаде философска структура, и размишлявал върху връзката между философията и религията, или иначе казано, между вярата и разума. За Ал-Кинди съществували два възможни вида познание: Божественото познание, това което се дава от Бога на пророците, и Човешкото познание, най-висшето проявление на което е философията. Според него Божественото познание превъзхожда Човешкото познание, тъй като води до истини, които второто не може да постигне само. Следователно истини като сътворението или възкръсването на тялото трябва да бъдат възприети дори и да са недоказуеми по философски път.

Изглежда така сякаш Ал-Кинди се стреми да бъде правоверен мохамеданин и да предпази богословието от критиката на философския скептицизъм, твърдейки че въпросите на вярата не се поддават на осмисляне от страна на философията и философите. Той често се позовава на Корана в своите разсъждения върху предмета и характера на философията, но в никакъв случай не може да бъде обвинен в краен теологизъм. Тези му идеи могат да бъдат съотнесени към условията на живот през арабското средновековие, в което било задължително споменаването и възхваляването на ,,свещената книга’’. Всъщност, това което прави Ал-Кинди е едно, не много ясно разграничение на теологията и философията. Откровението на теологията насочва към природата на всевишния, а философията, опирайки се на наблюдението и разума – към външния свят. Наследил богатите традиции на на аристотелизма, Ал-Кинди защитава и налага рационализма като една от основните характеристики в ислямската философска мисъл. Той издига истината като главна и последна цел на философията: ,,Те претендират за господство и търгуват с вярата, бидейки сами врагове на вярата, понеже, който търгува с нещо, той вече се лишава от него…И действително не съществува вяра у онзи човек, който се противопоставя на придобиването на знание за истинската природа на нещата и който нарича придобивките на такова знание неверие.’’/11,166/

С Ал-Кинди започнало вписването в ислямския контекст на теми и идеи от елинистичен произход и претворяването им на нов език. В структурата на новата школа ,чийто основоположник е Ал-Кинди, влезли елементи от ученията на Платон и Аристотел, на неоплатониците и стоиците, херметиците и питагорейците, древните лекари и математици. Това е школа, която от една страна остава вярна на вътрешната последователност и логическите изисквания на дисциплините, с които се занимава, а от друга – асимилира елементите, които имат дълбока връзка с интелектуалните и психологически нужди на някои компоненти от новата ислямска общност. Школата на Ал-Кинди генерира интелектуални възгледи, отговарящи не само на една възможност, която трябва да бъде осъществена, но също и на една потребност, която трябва да бъде задоволена; тези интелектуални възгледи трябва да бъдат включени в рамките на цялостното виждане на исляма./11,171/

След Ал-Кинди се появяват много други философи с разностранни интереси към всички клонове на науките и изкуствата, както и към философията и теологията. Те съчетавали идеите на ренесансовия учен и философ към изкуствата и науките с интереса на средновековния теолог и философ към религията. Превърнали в особена категория хора, които развивали във висша степен познанията си по философия и наука и едновременно с това ислямът задоволявал необходимостта им от каузалност и по този начин не се стигнало до онзи разрив между религия и наука, който наблюдаваме в западния свят след Средновековието. Ал-Кинди е първият представител на новата школа на философите учени в ислямския свят и в много отношения служи за модел на мъдреците, които били негови последователи и споделяли вижданията му за Вселената. Неговото учение, дори и критикувано през вековете, трябва да бъде признато като първото своеобразно откъсване от догмите на ислямската религия.

предоставил/ Петър Анастасов

тагове: Ал Кинди, мутазилитската, теология, философия

 

БИРАТА БР.95

Учените са открили нови и неочаквани свойства на бирата

Сохранить суставы молодыми поможет пиво

Изследованията показват, че бирата има полезни свойства.  В Германия,  хората пият  около 150 литра от напитката, в сравнение    в Русия, където е  около 60 литра бира на човек, годишно.

Специалисти от Берлинския университет установиха, че някои от компонентите на бирата предпазват костите от счупване и поддържат еластичността на ставите. А именно, ечемикът предпазва от остеопороза. Това заболяване предизвиква чупливост на костите – засяга не само опорно-двигателната система, увеличава риска от фрактури, но също така допринася за разрушаването на зъбния емайл, дори и на по-млада възраст.

Също така в ечемика, който се използва за получаване на  бира е открит силиций. Този елемент помага за производството на колаген в тялото, който от своя страна е основен компонент от „Строителни материали“ на костите.

В  бирата, силиция присъства под формата на ортосилициева киселина, която лесно се абсорбира  в тялото. Между другото, съдържанието на силиций в тъмната бира е много по-ниско, отколкото в светлата.

Но, ние трябва да разберем, че с всички свои полезни свойства, бирата може да бъде опасна. Първо,  алкохолизъм от бирата  не е бил отменен.

На второ място, пенестата  напитка, особено дългосрочното и съхранение, влияе зле на панкреаса, казва  нарколога Алексей Царев.  

Трето, злоупотребата  с бира  води до намаляване на производството на тестостерон при мъжете и като следствие, абдоминално затлъстяване („бирен корем“).  

Така, че с бирата   трябва да бъдем внимателни. Доказано е,че дневната доза  за мъже  е  0,5 литра за жените – 0,33 литра.

Петър Янакиев

тагове: бирата, открития, полезна, ечемик

КАРТОФЕНИ ГНЕЗДА В ЯЙЦА за нова година бр.95

Картофени гнезда в яйца

Картофени гнезда в яйца - гарнитура към агнешкото печено

   Тези хрупкави картофени гнезда вървят перфектно и с няколко парчета шунка или бекон. Ястието може да бъде направено и в по-малко количество, но ние ви предлагаме рецепта за 12 порции, в случай че решите да изненадате гостите си с нещо креативно и вкусно. Ако предпочитате да е по-пикантно, можете да полеете яйцата в картофените гнезда преди да ги консумирате с лют сос. 

Необходими продукти: 6 цели картофи, среден размер; Сол и черен пипер на вкус; 24 цели големи яйца; Олио/зехтин.

Инструкции за приготвяне: Загрейте фурната до 180 градуса. Изпечете картофите цели и обелени около 45 минути до 1 час.

След като ги извадите от печката ги оставете да се охладят и едва тогава ги разрежете, а вътрешността им настържете на ренде. Подправете ги със сол и черен пипер и увеличете температурата на фурната до 200 градуса. Ще ви трябва тава за кексчета/мъфини.

Намажете гнездата в тавата със зехтин или олио и сложете във всяка форма по 3 – 4 супени лъжици настърган картоф. Използвайте пръстите си като внимателно натиснете картофа по стените и дъното на всяка чашка, така че да остане място за яйцата.

Капнете отгоре още малко зехтин/олио и сложете тавата във фурната. Печете картофените гнезда за 15 до 20 минути. Внимавайте да не прегорят. Извадете ги, когато придобият златисто кафяв цвят. Оставете гнездата да се охладят. След това счупете по едно яйце във всяка чашка. Поръсете отново със сол и черен пипер и върнете тавата във фурната да се пече за още около 15 минути докато жълтъците станат твърди.

Извадете гнездата от формите с помощта на лъжица/вилица и сервирайте.

тагове: картофени, гнезда, яйца, продукти приготвяне

ХУНИТЕ ХРОНОЛОГИЯ БР.95

Представата за хуните като хора без градове, безграмотни, неумеещи да правят оръжия и стенобойни машини, и лишени от дипломация, все още се носи като стереотип между историците.

Тази представа е налагана дълго, особено след ХVІІІ в. и за съжаление нейният връх е книгата от 1948 г. за хуните на Томпсън.

В нея авторът си позволява да омаловажи до крайност хунското присъствие в Европа. То „допринесло” единствено, според Томпсън, че готите създали две държави: в Тулуза и в Италия. Атила, според автора, не можел да води никаква дипломация, а единствено пращал хора до двете римски столици, за да просят подаръци. Хуните не можели да правят стенобойни машини, правели им ги завоюваните от тях народи и т.н.

Тази оценка на старата хунология, бе радикално преосмислена след 1973 г., когато в Калифорнийския университет бе издадена монографията „Светът на хуните” от проф. Ото Менхен-Хелфен.


Днес, ние имаме един нов поглед за ролята на хуно-българите в Европа, които създават империя, на която плащат данъци, както „двете римски държави” (написал го е още летописецът от V в. Приск Панийски), така и Персия (Бар Ебрей).

Хуните са имали дипломация, съответстваща на ранга на имперското им самочувствие. И свой столичен град!

За доайенът на хунската дипломация сведение дава Приск Панийски през V в., казвал се е Есла.

Той идва на първо посолство в Константинопол след 419 г., когато Плинт станал патриций. Бил е дипломат на Руа, чичото на Бледа и Атила, а по всяка вероятност и на техният баща. Както ще видим, той е дипломат №1 и при Атила.

 Към 421/422 г. Есла прави първа визита в Константинопол, момента е избран подходящо, по това време Източната римска империя е заета с персийски конфликт. Есла, според Приск, бил предявил искане няколкото военни формирования от различни хунски племена, които още след 408 г. са приети от Константинопол за федерати-заселници, веднага да бъдат върнати на Хунската държава.

При отказ Руа заплашвал да нападне. Това била мисията на посолството на Есла.

Патриций Плинт приел Есла, по заръка на сената. Той се чудил какво точно да направи и решил веднага да изпрати някакъв свой родственик като посланик при Руа, заедно с Есла, явно за да протака.

Формално това римско посолство до Руа било изпратено с абсурдната молба на Константинопол, хуните да не общуват със западните римляни, а само с византийците (Приск).

Явно Плинт вече е знаел, че западният император Хонорий (395-423) е установил дипломатически отношения с хуните, чрез посолството на историка Олимпиодор.

В периода  410 – 420 г., летописецът от началото на V в. Олимпиодор участва в посолство на западния римски император Хонорий (Ото Менхен-Хелфен) до хунския рикс (цар) Донат.

Ето сведението от историята на Олимпиодор, съхранено в преразказаният текст на Фотий в „Библиотеката”: „Той (Олимпиодор – б. ред.) разказва за Донат, за хуните, за невероятното умение, с което кралете им (рикси) стреляли с лък, и за това как той, като историк, бил изпратен с посолство при тях и при Донат; пише за своето трагическо пътуване по морето и за опасностите, и за това как Донат, коварно излъган от клетва, бил престъпно убит. Също за Харатон, първият от риксите (владетелите на хуните – б. ред.), който бил обладан от гняв, заради убийството и как императорските дарове го успокоили. Това е съдържанието на първите десет книги от неговата история (§ 18)”.

„Предполагайки, че Олимпиодор е бил отправен при хуните от Византия, повечето историци разполагат центъра на хунската власт някъде около северните бреговете на Черно море. Това е изключително неправилно. Както Томпсън обърна внимание, „Историята” на Олимпиодор описва изключително Западната империя. Хедеке предполага, че Олимпиодор е бил на служба в имперския двор в Равена. Знаенето на латински, използването на латински думи, латинските форми на варварските имена от Олимпиодор, са все неща, които не ни оставят убедително съмнение в това, че Хедеке е прав. Олимпиодор е изпратен от Хонорий (западният римски император в Равена, ум. 423-бел.К.М.) при хуните и не е пресичал Черно море, а Адриатическо. Хуните, които той е посетил, са живяли в дн. Унгария.” (Ото Менхен Хелфън, 1973, с. 97, 98).

Към 406 г. хунският крал Донат, основателя на династията Дуло, вече изгражда нови взаимоотношения с народите в държавата си, подчинявайки ги чрез клетвен договор за вярност, създавайки нов тип имперско управление над различните хунски народи (Олимпиодор).

Властта му била еднолична и това явно не се харесва на аланите и вандалите, които избягват на запад през р. Рейн и създават свой съюз в Галия, после стигат до Испания, а оттам се прехвърлят в северна Африка през Гибралтар и превземат римските земи около Картаген, създавайки свое кралство, просъществувало 96 години напред.

През 408 г. при атака на хунският пълководец Улдин във Византия, с цел уреждане на данъчни задължения с новият императорски регент (след смъртта на Аркадий през 408 г., регент е персът Антиох), последният подлъгва с „римския начин на живот” голяма част от разноплеменната армия на Улдин.

Улдин се спасил по чудо отвъд Дунав само със „своите хора”, явно ултинзурите.

Есла към 421/422 г. търси обратно точно тия бегълци, станали вече римски федерати.

Приск Панийски отделя специално внимание в летописа си на „бегълския въпрос” сред хуните, понеже мисията му през 448 г. в неговите очи е завършек на една дългосрочна политика на хуните по тоя проблем.

След смъртта на Руа през 434 г., Бледа и Атила управляват заедно Хунската империя и пак искат обратно хунски бегълци от Византия, според Приск. И ги получават при гр. Марг (източно от Белгард, до дн. с. Дубравица).

До нас не са достигнали никакви сведения за висш военен в римската армия от хунски произход до 463/466 г., когато за първи път научаваме за един командир Хелхал, който имал такъв произход.

Ако хун е постъпвал на служба при римляните, било изпращано специално посолство, което да го върне и то почти винаги е успявало (случаят с „царските скити” Мам и Атака и др.).

Донат, Руа, Бледа и Атила имат последователна политика по отношенията на дезертьорите и бегълците хунски войници, и Есла е най-компетентното лице по въпроса.

Атила изпраща именно Есла, старият дипломат №1, при Теодосий ІІ през 448 г. и то по същото време, когато посолството на Теодосий ІІ, т.е. на Максимин и Приск, е при него.

През 447 г. Атила води война с Византия и превзема, според летописите от 60 до 100 града. През 448 г. Теодосий ІІ изпраща посолство до Атила.

По същото време западно-римско посолство, изпратено от Валентиниан ІІІ също пътува до Атила.

Двете римски посолства се засичат на път към столицата на Атила около р. Тиса.

Задачата на западното посолство била, според Приск, да спасят шефа на хазната на старият Рим Силван, когото Атила бил обвинил в присвояване на военна плячка.

Ситуацията е следната.

Атила превзема Наис (Ниш) много трудно през 447 г., използва стенобойни машини (Приск). Градът е разорен, само в църквите били останали болни хора, пише Приск като очевидец (оттам минава мисията и то само няколко месеца по-късно). Покрай реката, според летописеца, нямало чисто място, било пълно с кости на убитите дори през 448 г..

 

Атила се оттегля окончателно от региона на Сердика и поддунавската низина, едва след като за първи път получава от Анатолий и Ном новият данък от Византия от 2 100 фунта злато през 449 г. За сведение, последният данък, даван от Константинопол до 447 г., бил 700 фунта злато. След победата си от 447 г. Атила го вдига тройно.

Около Ниш е и новата хуно-византийска граница. 

И така, защо Атила обвинил западният бюджетар Силван?

По време на превземането на Ниш през 447 г., в града е имало някакви „златни чаши”, които явно не са били малко. Те били тайно изнесени и по неведоми пътища стигат до западната Римска империя. Силван ги купува за хазната.

Атила разбира за всичко това и с нарочно писмо до западната столица гр. Равена обвинява, че е ощетена хунската хазна. Той предявява искане да получи Силван, за да го съди или да му бъдат изпратени златните чаши.

Заплахата му е сериозна, но император Валентиниан ІІІ и Аеций не искат да върнат откраднатото (напълно вероятно е да става дума за старо тракийско съкровище – бел.м.) и сформират посолство до Атила, което да уреди някак работите.

Съставът на посолството е показателен. За посланник е назначен Ромул, комит на област в провинция Норик, който е вече тъст на Орест, дясната ръка на Атила.

В посолството като частни лица пътуват Татул, бащата на Орест и Констанций, опитен секретар (може би и юрист), който Аеций праща в помощ на администрацията на Атила. Явно по уговорка отпреди, когато синът на Аеций е ходил при Атила през 445 г.

След като двете посолства се срещат на хунска земя, те заедно продължават на северо-запад от р. Тиса, към столицата на Атила.

По онова време, средната цена за откупуването на византийски военопленник, е била 11 солиди. Хуните, както знаем, взимали винаги много военопленници. Така било и през войната от 447 г. Военопленниците били част от бюджета на огромната хунска държава.  Всеки един можел да бъде откупен от своите близки или сам да се откупи. И по живо и здраво го пускали да си ходи.

Да се върнем на двете посолства на източният Максимин и западният Ромул.

Те стигат в столицата на Атила, в която архитектурата е от обработено дърво и в центъра има мраморна баня по римски образец.

Домовете на хунските аристократи са заобиколени от декоративни дървени огради, а около жилището на Атила, освен ограда има и дървени кули.

Пред дома на Атила има широко пространство, играещо ролята на площад, където посолства от варварски народи са опъвали шатри, чакайки да получат аудиенция. Тоест, хунският двор, не е водил дипломация само с двете римски държави, но и с други народи, голяма част от които били васали или искали да станат хунски федерати(съюзници).

На площада идвали и обикновени хунски поданици, чийто граждански спор изисквал последната дума на Атила като съдия, за да бъде решен.

Столицата на Атила била многолюдна, в нея Приск срещнал хора, които освен хунски, говорели на готски, скитски, латински и гръцки езици.

По всяка вероятност, хунска столица по това време е била около старият град Карнунт (Carnuntum; на гръцки: Καρνοιις в Птолемей), главен град на римската провинция Горна Панония, превзета от хуните.

Разрушеният от земетресение в средата на ІV в. любим град на Валентиниан І, се е намирал на 40 км източно от Виена на южния бряг на Дунав в дн. Долна Австрия.

Според Ханзиций, в книгата му от ХVІІІ в. „Свещенна Германия”, там имало и хунски град, който носил името Ветвар. Ханзиций обръща внимание, че „вар” е хунска дума и означава „крепост”.

Очевидно думата е имала сред хуните и значение „преграда”, понеже Йордан в средата на VІ в. пише, че хуните наричали на своя език р. Днепър, с името Вар.

Важно е може би да отбележим, че и старото име на р. Кубан, е било известно като „Вардан” на Птолемей през ІІ в. от н.е.  (Птолемей, География, кн.V, гл. 9. 5. :“Устието на река Вардан 68 – 48,20; нос Кимерий 66,30 – 48, 30″).

Най-старият произход на думата вар/бур е в хурито-урартският език, което недвусмислено показва, че хунският език е кимерийски и е верно сведението на Прокопий от VІ в., че произходът на хуните е кимерийски.

Наличието в хунския език на думата „вар” идва от възможността тя да е заета в кимерийския от урартския език.

хунски котел

Урартски котел

В урартският език, думата „burgana” е със значение „кула” (с. 99 в книгата на I. M.  Diakonoff,  S. A.  Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. München, 1986.). Авторите смятат, че произхода на тази дума е източно-кавказки и оттам прониква в урартския, като твърдят, че в арменския, под формата „burg”, тя попада от урартския. Нещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος (с. 99).

Приск Панийски нарисуван в бяло.

Приск Панийски получава възможност, докато чака хунското посолство на Есла до Теодосий ІІ да се върне, да се запознае с хунския бит, начин на живот и с много легендарни и исторически сведения.

Той е единственият историк описал всевластният Атила отблизо, по лични впечатления, внимателно наблюдавайки всички подробности и отбелязвайки си детайли, без които нямаше да знаем много за хуните, понеже сведенията от средата на VІ в. на готския историк Йордан са определено целенасочени, докато Приск е изключително обективен…

Кирил Милчев

тагове: томпсънстолицадипломацияхунифотийприсколимпиодорхелфенветваркарнунтесла,

РЕЦЕПТЕ С ПЕЛЕШКО МЕСО БР.96

  

Пилешки пържоли с гъби и сметана

Необходими продукти:4 пилешки пържоли
1-2 стръка праз лук
1 малка кофичка заквасена сметана
9-10 печурки
150 г кашкавал
3-4 с.л. бяло вино
3-4 с.л. олио или масло
черен пиперНачин на приготвяне:

Подправете измитите и подсушени пържоли с черния пипер и ги посолете, след което ги наредете в дълбока тава.
Отгоре наредете праза и гъбите, нарязани на по-едро.
Изсипете и сметаната, виното, мазнината и малко топла вода (около два пръста).
Покрийте тавата с фолио или с капак и печете ястието около 35-40 минути, докато месото се изпече добре.
След това го извадете, махнете фолиото, наръсете ястието с настъргания кашкавал и го запечете отново за около десетина минути, но този път открито.

Пиле с ориз и гъби

Необходими продукти:1 пиле (около 1 кг)
150-200 г гъби
1-2 глави лук
1-2 моркова
1 домат
1 ч.ч. ориз
90 г масло
магданоз
копър
джоджен
бульонНачин на приготвяне:

Сварете изчистеното и нарязано на парчета пиле в леко подсолена вода и добавете гъбите.
Отделно задушете дребно нарязаните лук и моркови, ориза и доматите в загрятото масло.
Прибавете и гъбите, нарязани на ивички, и изсипете сместа в тава.
Най-отгоре наредете пилето, прибавете подправките и залейте с 4 ч.ч. бульон.
Печете в умерена фурна, докато ориза стане готов.

Панирано пиле

Необходими продукти:800 г бяло пилешко месо
3-4 скилидки чесън
3-4 яйца
5-6 с.л. галета
3-4 с.л. брашно
олио
черен пипер
солНачин на приготвяне:

Сварете и обезкостете месото, след което оформете парчета от него.
Посолете ги и ги натрийте с чесъна и черния пипер.
Потапяйте всяко парче в брашно, след което в разбитите яйца, в галетата и пак в яйцата.
Изпържете месото в сгорещената мазнина.
След като извадите парчетата ги подредете в чиния и ги поднесете със задушени зеленчуци по желание.

Пиле с лук

Необходими продукти:1 пиле около 1 кг
4-5 глави лук
6-7 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
връзка магданоз
солНачин на приготвяне:

Сложете в тенджера нарязания на филийки лук, черния и червения пипер, ситно нарязания магданоз и мазнината.
Покрийте лука с накъсаното на парчета, предварително сварено пиле.
Разбъркайте добре, похлупете съда и варете на умерен огън около 30-50 мин, докато ястието стане готово.

Пилешки късчета

Необходими продукти:200 г пилешко месо от бутче
30 г мариновани гъби
30 г кашкавал
80 мл вода
12 мл соев сос
2 с. л. олио
брашно за овалване
картофено пюре за гарнитураНачин на приготвяне:

Нарежете на късчета обезкостеното и почистено от кожата месо.
Оваляйте късчетата в брашно, след което ги поставете в голяма цедка, за да се изтръска излишното брашно.
Запържете ги до златисто в добре загрятото олио.
Добавете нарязаните на филийки гъби, водата и соевият сос.
Захлупете тигана и задушете месото за 2-3 минути.
Сервирайте късчетата гарнирани с картофено пюре. Докато са топли, отгоре настържете и малко кашкавал.

тагове:рецепти, пилешко, месо