МЕХАНИЗМИ НА ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА МУСКУЛНИ КРАМПИ

Мускулни спазми са свързани   с болка, поради  принудително свиване на мускул или част, която продължава няколко секунди или минути. Често са  лесно откриваеми при палпация на мускулната издутина. Припадъци се срещат при пациенти с по-ниски двигателни нервни нарушения, невропатии, метаболитни разстройства и остър тежък  дефицит на интерстициалната течност. Но те също   се появяват и при здрави хора без такива нарушения по време на сън, по време на бременност или изморителни упражнения.

Припадъците  често са без видима причина, което обяснява дехидратацията (заедно с падането на електролитите), но това твърдение не се потвърждава от научни и медицински изследвания. Причините за гърчовете са рискови фактори или общи фактори – прецеденти в семейни или лични истории, интензификацията на стрес или повишена продължителност на упражнения, следвани от липсата на свеж въздух. Честотата на пристъпите при различни източници, вариращи от 30% до 95% .

Екип от европейски експерти от Италия, Словения и Германия представят на общественостт,а резултатите  от  научните изследвания по тази тема. Патофизиологията на мускулните спазми,  се отличава от видовете гърчовепо по това, че не са придружени  с електрическа активност.

Поради непредсказуемия характер на това явление, учените трябваше да използват различни видове стимулация на гърчовете – от чисто механично стимулиране (постигане на максимална мускулна контракция с помощта на специални флексо, серия от инвалидизиращи стрес, употребата на спортни ленти, ноцицептивна стимулация на определени точки) магнитна (обикновено електрически) нервна стимулация и моторни точки, които са на периферни нервни окончания.

Преглед на методите разкри някои общи модели. Следователно, честотата на стимулиране на импулси е от решаващо значение за стимулиране на припадъците, което позволява използването му като мярка за човешкия предразположение към  тях. Също така, някои групи мускули (мускулите на краката) стимулирането на припадъците е по-лесно,  в сравнение с други (мускулите на краката), и не зависи от тяхното разположение спрямо оста на тялото.

За съжаление, факторите и механизмите свързани с разликите в чувствителността към гърчове между различните мускули при различни хора, остават за днешната наука терра инкогнита. И това не е само една празнина в знанието за спазмите. Авторите подчертават, че  остава необяснима болката по време на пристъпите.

Всички са съгласни, че те имат неврогенен характер, но една част от учените смятат, че виновникът на  свръхвъзбудимост  са моторните неврони (хипотезата на централната нервна система или гръбначния хипотеза), докато другите  настояват, че са  моторните нерви или анормално възбуждане на крайните разклонения на аксионите , тъй като основната причина е безпокойството.

И двете хипотези считат включването на  електрическите процеси, които могат да доведат до мускулни контракции. Но и двете имат редица пилотни проучвания, въпреки че много от техните експерименти относно тяхното доказателство, все още продължават.  

Данните от проучванията  посочени в различните документи   относно припадъците, авторите стигат до единодушното заключение, че  се дължи   на нервното   участието на централната система, но участието на периферните отдели  все още не е изяснено.  

Като отправна точка за по-нататъшни изследвания, като модел на гърчовете   са моторните неврони, провокирани от аферентните синаптични канали. Непряко доказателство може да служи като успешното  намаляване на честотата на пристъпите  от лекарства, повлияващи на централната нервна система (баклофен, диазепам, gabapentni, карбамазепин). Следователно, трябва да се съсредоточат  върху възбудимостта на  моторните неврони по време на гърчовете и   кората на  възбудимостта по отношение на магнитната  им стимулация. Това, според авторите, ще   сложи край на продължителния спор за физиологията на припадъците и степента на приноса на централната,и периферната нервна система .

д-р Янакиев

тагове: мускулни, крампи, механезъм, възникване, развитие

ЛЕЧЕНИЕ  

Синузитът е заболяване на околоносните кухини. Среща се доста често.   Студените месеци не действат благоприятно върху тези, които боледуват от енго.  Повечето хора предпочитат  лечение с антибиотици, но на вашето внимание можем да предоставим няколко природни средства

Див кестен – Кората му се обелва и вътрешността се настръгва на ренде. Прибавя се малко ляко  и се разбръква. Вече е на лице тестена консистенция, която се поставя в марля, като се заобля , подобно топчета.  Поставят се в носа за 1-2 минути по два три пъти на ден.  В повечето случаи  след първия ден започва да изтича гной.
 
Краве масло –  Всяка вечер се редуват ноздрите. Слага се  в една от  тях прясно краве масло, колкото царевично зърно. 

Лайка –  Една супена лъжица изсушена лайка     се изсипва във 500мл. вряща вода и се оставя да ври на слаб огън. Стои се над парата и се вдишва около 10 минути. Прави се 3-5 пъти на ден.   

Чеснови капки – Счукан чесън се сипва в шишенце и се залива със същото количество вода. Шишето се затваря, разклаща се енергично,    и се оставя да се утаи. С капкомер се капват по 3-4 капки от сока във всяка ноздра 3-4 пъти дневно.

Лук – Нарязват се на едро 3 глави с лук с обелките. Слагат се да се варят. Вдишвате над парата над врящата смес. Прясно нарязаният лук може да се направи и на капки като се изцеди през двойна марля. Сутрин и вечер с капкомер се капват по 2 капки във всяка ноздра. Когато сокът премине в устата се изплюва. Лечението трае 2 седмици.

Морска сол – Загрява се до умерена температура морска сол и се поставя на мястото на синусите. Процедурата   трае повече до 5 мин. веднъж на ден.

Яйца – Сваряват се две яйца и още топли се поставят  върху синусите.  Стоене под струйката на топлия душ също е едно добро средство. 

Мед и лимон – Разбъркват се добре 1/4 ч. л. и 1/4 ч. л. лимонов сок. Вечер преди лягане във всяка ноздра се слагат по 2 капки от сместа.

Ракия – 1 с.л. брашно се смесва с ракия.Получава се мека консистенция Мажат се синусите (челото, и бузите) със олио или зехтин, за да не  изгори кожата.  Налага се марля и върху нея се разстила направеното тесто. Стои се един час седем  вечери. След като се махне сместа, лицето хубаво се измива.

предоставил: Катя Филева

тагове: синуит, лечение, природни, методи

ПРИ КЪРВЕНЕ НА ВЕНЦИТЕ

Рецептите на Ванга

Кървенето на венците е доста неприятно. Почти всеки човек в определен етап на живота си е имал този проблем. При някои хора това е наследствено, при някои жени се проявява по време на бременост, при други хора е свързано с различни стоматологични и здравни проблеми.

Плюете ли кръв, когато си миете зъбите?

И все пак преди да предложим един лесен начин за спиране на кървенето на венците, всеки един човек трябва да профилактира поне 2 пъти годишно зъбите си с махане на зъбния камък. Оказва се, че той оказва влияние при кървенето на венците.

Правилният избор на четка оказва също съществено значение. Прекаленото грубите косми на четката дразнят венците и провокират кървене. Четката трябва да е мека, с фини косъмчета, а вече има четки с нано сребро, нефрит, които оказват кръвоспиращо действие.

Тук трябва да споменем и използването на конец за почистване на зъбите. Често пъти хората се разкървавяват венците и при усилие да махнат остатък от храна, с което нараняват целостта на венците. Зъбният конец фино почиства без да нанася вреда.

При обилни кръвотечения предлагаме този лесен начин – купувате си кислородна вода/водороден прекис/ – 2 процентна от аптеката. Сипвате една супена лъжица в чаша с минерална вода и правите гаргара или жабурите, но без да гълтате, защото сместа е вредна.

Процедурата се повтаря, докато количеството на кислородната вода си изчерпа. Освен всичко това тази процедура има избелващ ефект за зъбите и профилактира кариесите. Периодично на няколко месеца може да правите и профилактика на венците си по този начин.

Тази процедура заздравява ефективно венците, след това трябва да използвате и паста за зъби, която не ги дразни и не провокира кървене.

ЗЪБЕН КАМЪК

Зъбният камък се среща при всички хора.

Той представлява минерализиране на зъбната плака.Фактори благоприятстващи задържането на зъбната плака върху зъбите:

над- и подвенечен зъбен камък

оцветявания на зъбните шийки

неправилно сътрупване и подреждане на зъбите-ортодонтска аномалия

дишане през устата

Най-лесно е да се отиде на стоматолог и да се изчисти, но много хора имат много чувствителни венци и обилно кървене, което е проблем. Съществуват различни алтернативни начини за махане на тази неприятна плака, която влече различни увреждания на зъбите на човека.Всъщност те пазят от натрупване на зъбен камък .
1 рецерта

Трийсет грама кора от орех се заливат с вода и се варят на слаб огън в продължение на 15 минути. Напоявате четката си за зъби с разтвора и миете зъбите си в продължение на пет минути. Процедурата се прави 3 пъти на ден.

Трийсет грама хвощ се заливат с вода и се варят на тих огън в продължение на десет-петнайсет минути. Два пъти на ден в продължение на двайсет дни се пие по 1/3 чаша от отварата.

В народните рецепти за премахване на зъбен камък се ползва и ябълковият оцет. Той се използва веднъж седмично за търкане с четка за зъби. След това устата се изплаква с чиста вода, за да не се увреди зъбният емайл. При тази процедура не се натиска силно, а леко и деликатно се масажират зъбите в тяхната основа.

тагове:проблемие, зъбите, венците, кървене, рецепти

на светителя Филарет Московски

 ХРАНИЛИЩЕТО НА ХРАМА

За какво се съзидава и освещава храма? За богослужение изобщо? то се извършва и извън храма. За Тайнстваат? И по- голяма част от Тайнствата може да се извършват извън храма. Само едно Тайнство, Тайнството на Тялото и Кръвта Христово непременно изисква осветен храм. Следователно, храмът се съзижда  и освещава най- вече затова, щото в него да биха били свещенодействани и съхранявани Тялото и Кръста Христови.

За тази най- голяма Светиня на земята, се изисквало свято хранилище.Затова само по крайна нужда Тялото и Кръста Христови могат да бъдат изнасяни от храма. А този, който ги държи в обикновен дом или килия ббез нужда- оскърбява тази светиня.

Отвореният олтар е рай- всичко се изпълва с благоухание на Светинята, съзерцават Твореца и творението, възклицават слава и алилуя на Сътворилия всичко. Не молят за нищо, защото в блаженото състояние няма нужда. Тази част завършва, когато се затворят дверите на рая- олтара.

от книгата ” “Няма нищо по- добро от волята Божия”

тагове: мисли, наставления, Филарет Москомски

Стресът се случва при значими ситуации, в които изискванията на средата надвишават наличните ресурси за справяне на човека. Дали това важно събитие ще бъде предизвикателно или застрашаващо, зависи от личното възприятие и интерпретацията на човека. Докато осмисля случващото се, той преценява дали ще успее да мобилизира всичките си налични ресурси за справяне и какъв е очаквания изход от  стресиращата ситуация.

Различни видове събития са стресиращи за различните хора понеже значенията, които им придаваме зависят от начина ни на мислене, способностите, уменията, ценностите, вярванията и нагласите ни, а всички те са строго индивидуални.

Справянето е процесът на осмисляне и поведенията, които предприемаме за да се справим с изискванията на стресиращата среда, да можем да я контролираме, в някаква степен и да минимизираме вредите.

Първата крачка към правилния набор от стратегии за преодоляване на стреса, е дефинирането на проблема. Обикновено, хората мислят за стреса като за обобщаващ, неясен и могъщ феномен. Казват, че са „стресирани” заради брака си, работата, децата или болест. Оказва се, че това са най-основополагащите сфери в живота ни – интимността, семейството, здравето и работата-мястото където търсим успех и признание. Затова е важно човек да може да определи конкретните неща, които го „стресират”. Ако говорим за работа, това може да бъде естеството на професията, рангът в йерархията, големия брой работни часове, отношенията с колегите, отношенията с ръководството, цялостната политика на компанията и т.н. Разбира се, най – често „стресът” е комбинация от различни проблеми или несполуки. Когато са  идентифицирани конкретните стресори, може да се пристъпи към полагане на цели и формулиране на стратегии за постигането им. След това, от изключително значение е да се прецени кои аспекти от ситуацията могат да бъдат променени и кои не могат. Например, ако за повишение се изисква да се завърши курс или да се овладее работа с нова програма – това са неща, които в голяма степен са в наш контрол. Докато ако става въпрос за природни сили или световна икономика е трудно, човек да е в състояние да промени ситуацията.

предоставил:  Петър Спасов

тагове: стресът, причини, застрашаване