Рождество Христово във Витлеем

 тагове: реставрация, Базилика, Рождество Христово,  Вифлеем

Американският фотограф Хари Whittier Frees е създал нестандартни пощенски картички и книги за деца, въз основа на неговите снимки на животни. Тази колекция е  от 1914 година и представлява  облечени животни, които  са изиграли ролята на човека. Frees може би е бил един от пионерите на “LOLcat” явлението.

(Фотография от Хари Whittier Frees)

 тагове: американски, фотограф, картички нестандартни

Японски макаци се скупчват заедно в  група, за да се защитят от студеното време в Awajishima Monkey Centerin Sumoto, префектура Хиого, Япония.

Ниските температури са хит в цяла Япония  и се очкаав  по-обилен снеговалеж.  

тагове: японски, макаци, студено, време

Мъдрец и неговият ученик седяли пред вратите на своя град и наблюдавали потока от хора, минаващи край тях. Приближил се пътешественик и попитал:

 - Що за хора живеят в този град?

 - А ти откъде идваш, там какви са хората? – отвърнал мъдрецът на въпроса с въпрос.

 - Ох, само негодници и лъжци, злобни и завистливи!

 - И тук е същото! – отсякъл мъдрецът.

 След време поспрял друг пътник и пак попитал какви са хората, които живеят в града.

 - А какви са тези там, откъдето идваш? – попитал мъдрецът.

 - Прекрасни, добри и отзивчиви! – отвърнал пътникът.

 - И тук ще намериш такива. – казал мъдрецът. Странникът отминал с усмивка, а ученикът се обърнал учуден към мъдреца:

- Защо каза на единия, че тук живеят негодници, а на другия, че са добри хора?

- Защото навсякъде има и добри, и лоши хора. Просто всеки намира само онова, което търси.

http://astropleroma.wordpress.com/

предоставил:  Георги Иванов

тагове:притча, избор, добро, зло

ХРАНА ЗА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Трябва да се грижите  за правилното хранене  на пикочния мехур.. В действителност,  пикочният  мехур  е празен мускулен орган, който се намира в таза.  В пикочния мехур се натрупва урината, която   получава от бъбреците, а след това се отделя. Този орган е в състояние да промени размера си в зависимост от обема на течността, съдържаща се в него. Пикочният мехур може да задържа 500-700 мл урина.

 Здравословно хранене на пикочния мехур

Първо, трябва да знаете за  пикочният мехур, че не  са полезни излишни течности, така че е най-добре е да се пият  малки количества, но често. На второ място, недостатъчното количество течност може да  концентрирана урина а и да предизвика дразнене на пикочния мехур. Поради това е важно да се съобразявате  с мярката  и да пиете  около 2 литра вода на ден.

Също така   важно е да се знае, че причината за предразположение към образуване на камъни в пикочния мехур може да се превърне в навик,  и да забавя  уринирането  за дълго време.

За да бъе здрав  пикочния мехур,   храната трябва да бъде с много плодове и зеленчуци, но не всеки плод е полезен за  него.

Продукти, които са опасни за пикочния мехур

Не  са полезни  цитрусови плодове и ананаси.  Също така не е полезен портокал, лимон и сок от грейпфрут.

Кофеинът в кафето, шоколада (особено горещо) и черен чай в големи количества са вредни  за пикочния мехур.

Не трябва да  се дразни пикочния мехур със  захар и мед, както  пикантни подправки и сосове.

Хората с чувствителен   пикочния мехур трябва да ограничат  с консумацията на домати,  варени нсосове, пасти и т.н.

Мастно сирене и сметана, неблагоприятно въздействие върху здравето на пикочния мехур. Газираните, енергийни напитки и алкохол също не  са полезни.

Солта  може да бъде причина за задържане на течности, което от своя страна може да доведе до подуване и възпаление на стената на пикочния мехур. За да не се наруши  водно-солевия баланс в организма, трябва да се ограничи приема на сол, но не просто да се откажете  от т нея.  Богато ароматизираните  храна   сэщо дразнят  стената на пикочния мехур.

Не е особено полезен  спанак и киселец,  които са богат на  оксалат и  стимулира образуването на камъни в пикочния мехур.

Храни, полезни за пикочния мехур

Въпреки факта, че червените боровинки  е кисело грозд, тя  има лечебни свойства, които предпазват от образуване на камъни в пикочния мехур.

  Ябълки, сливи банани,  които съдържат пектин, помага за премахване на токсините от тялото, и  са полезни за пикочния мехур..

Триците съдържат , витамини B и   значително подобряват и  предлагат кръв на пикочния мехур.

Шипката е полезна, защото  е богата на витамин C. Помага за стената на пикочния мехур, за да бъде в добра форма.

Зърнастец съдържа провитамин А, който  регенера функцията на пикочния мехур и поддържа способността му да се свива .

Семената от тиква са богати на витамин Е, който е  отговорен за състоянието на лигавицата на пикочния мехур и своевременно отстраняване на натрупаната течност.

Полезно за здравето на пикочния мехур и е   рибата , съдържащи витамин D и есенциални мастни киселини.

 Жълтият кантарион, върбата , листата на червената  боровинк  и хвоща, облекчават възпалението и прочистват пикочния мехур.

 Народната медицина  може да помогне за  почистване на пикочния мехур,   от пясъка и дори малки камъни.

Според експерти, има три особено полезни  течности   за пикочния мехур.

Сок от боровинка  съдържа биофлавоноиди,  които не позволяват да се развие инфекция в пикочния мехур.  Той не позволява на бактериите да се прикрепят към вътрешната страна на пикочния мехур. Червената  боровинка се смята за единствения  плод, който  действа добре на цистита. .Въпреки това, не  трябва да се пие   повече от една чаша сок на ден от  нея.

Кафето е богато на вещества, блокиращи антидиуретичния  хормон, който предизвиква по-често уриниране. Научните изследвания показват, че хората, които пият на ден в продължение на 3- 4 чаши кафе, за 40-60% има по-малко вероятно  да  развият рак на пикочния мехур. Но  в по- голямо количество  тази напитка  може да  навреди  на здравето.

Водата е много полезна  за нашето  тяло. Питейната вода осигурява не само нормално уриниране, но също така премахва токсините от продуктите  на разпада. Намалява риска от цистит и развитието на тумори на пикочния мехур.На ден трябва да се пие два литра вода.

Най-характерните симптоми на цистита е болезнено уриниране. Също така, болка в долната част на гърба и корема, слабост, гадене.

Циститът може да доведе до хипотермия и запек. Разбира се, ние трябва да разберем, че самата храна не е пряка причина за цистита, но т тя е предразполагащ фактор, който причинява възпаление на пикочния мехур.

 Храна за здравето на пикочния мехур

Дейността на пикочния мехур е пряко свързан с дейността на бъбреците.   Ето защо, правилното   и общото здравословно състояние на пикочния мехур, трябва да бъде предмет на режима:   сутрин, лека  храна,  ястия – в следобедните часове.

Също така да се ограничите с  приема на сладки исолени храни.Строго е забранен   алкохол, включително бира.  Но сока от червена боровинка е едно  доброто средство, тъй като съдържащата се в нея antotsianidy  се бори с лошите бактерии. Много полезна   за   цистит а е диета  от плодове и зеленчуци. Също  така  млечни продукти и пиене на много течности.

Ако цистит станне хронични и вие сте в ремисия,  хранаатне се подчинява на строги ограничения. Въпреки това, за да се избегнат   оплаквания, трябва да се  отбягват мазни храни и сладкиши. Но млечните  продукти, зърнените  култури,  плодовете  и зеленчуците постно месо, супи, и хляб от пшенично брашно  са добри хранителните продукти. 

 д-р Златанов

тагове: храан, пикочен мехур, полезна, вредна

Йосиф му отговаря, че техният предтеча е Тогарма и дава следното разяснение как е създадена Хазарската държава:

„В нашите книги е записано, че когато моите предци били все още малочислени, Всесветият, Който е благословен, им дал сила и мъжество. Те повели война след война с много народи, които били могъществени и по-силни от тях. С Божия помощ обаче ги прогонили и заели тяхната страна, а някои от тях плащат данък и до днес. В страната, в която аз живея, преди това живеели „В-н-н-т-р“. Нашите предци хазарите воювали с тях. В-н-н-т-р  били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъкът в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”

Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.

„Но как все-таки малочисленные хазары сумели победить многочисленных, “как песок у моря”, булгар? Несомненно, здесь большую роль сыграла вражда между сыновьями Куврата. Но ведь Аспарух ушел на запад, преследуемый хазарами, и, следовательно, до этого булгары – плохо ли, хорошо ли – действовали против врага вместе!“ (А.П.Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. Глава третья. ВОСТОЧНАЯ ЕВРОПА V – первой половины VII в. И ОБРАЗОВАНИЕ ХАЗАРСКОГО ГОСУДАРСТВА 6. Становление Хазарского каганата).

Що се отнася до това кои са тези „в-н-н-т-р“, общото мнение на учените е, че това са българите. „Ряд ученых вполне логично полагает, что это неточно переданное в древнееврейской транскрипции имя болгарского племени оногуров (утигуров), кочевавших в VII в. в Восточном Приазовье, кроме того, река, до которой преследовали болгар хазары, называется не «Руной», а «Дуной», т. е. Дунаем, который действительно в 70-х годах VII в. форсировала болгарская орда, предводительствуемая ханом Аспарухом.“ (Плетньова. Хазары, гл. 1. http://hagahan-lib.ru/library/pletneva-hazary2.html)

А. Смирнов пише през 1937 г. в рецензията към книгата на Артамонов „Очерки древнейшей истории хазар. Л. : Соцэкгиз, 1936“:„Первая глава посвящена доказательству положения, что В-н-н-т-р письма царя Иосифа — болгарская орда, унногундуры византийских историков, после разгрома хазарами отступившая за Дунай. Для доказательства своего положения автор привлек многочисленные письменные свидетельства и путем взаимой проверки фактов доказал свое положение. Эта глава местами производит несколько сумбурное впечатление благодаря чрезмерному обилию привлеченного материала, который, не имея прямого отношения к затронутому вопросу, без всякого ущерба мог быть опущен.“
(http://annales.info/hazar/art_rec.htm)

“ПИСЬМО ХАЗАРСКОГО ЦАРЯ. Из параллелей названию V.n.nd.r нам осталось рассмотреть V.n.nt.r וננתר /**В-н-н-т р’ы/, имеющееся в еврейском письме, предположительно посланном хазарским царем Иосифом в ответ на письмо Хасдая бен Шафрута, агента кордовского халифа Адб ар-Рахмана (912-961 н.э.).

961 год - terminus ante quem изначального письма Хасдая, ответное же письмо царя должно было последовать в течение неслишком продолжительного периода. Как было недавно установлено (1924), о существовании письма царя Иосифа было известно уже Йахуде бен Барзиллаю (жившему около 1100  н.э.), которого интересовало, “было ли оно подлинным или нет”. Вопрос осложняется наличием двух версий этого документа: первая (A), имеющая краткую форму, была опубликована в Константинополе в 1577 году (этот текст очень близокChrist Church College MS. 193 (манускрипту колледжа Церкви Христа No 193)); вторая (B), в более полной форме, увидела свет лишь в 1873 году среди манускриптов из собрания Фирковича. Сей факт (** поздняя дата публикации), в виду подозрительных действий самого коллекционера, был не в пользу того, чтобы принять на веру содержание этой особой версии.

Фрагмент, в котором содержится название V.n.nt.r есть только в версии B. Хазарский царь утверждает, что его предки сражались против “многих народов”, которых они изгнали и чьей страной завладели. Далее следует дополнительный абзац: “В стране, в которой  я живу, прежде жили V.n.nt.r. Наши хазарские предки воевали c ними. V.n.nt.r были более многочисленны, многочисленны как песок морской, но они не сумели противиться хазарам. Они оставили страну свою … ” После этого обе версии сходятся в утверждении, что враги были изгнаны за великую реку Runa (версия A רונא) или Duna (версия B דונא), и “по сей день они расположены на реке Runa/Duna, близ Куштантинии/Кустандины (Kushtantiniya/Kustandina) [i.e. (** т.е.) Константинополя], а хазары заняли их страну.” (В.Ф.Минорски. Комментарии к § 53. V.n.nd.r.  http://odnapl1yazyk.narod.ru/bulkar.htm).

В завършек, нека посочим и известието на Константин Багрянородни в книгата му „За темите, кн. ІІ“:

 http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Konst_Bagr/De_Thematibus/text2.phtml?id=73

„С тех же пор, как богоненавистный народ Болгарский перешел реку Истр, император принужден был, вследствие набегов Скифов и Болгар, возвести также и Фракию на степень области и дать ей военачальника. Переход же их через реку Истр последовал в конце царствования Константина Погоната; с тех пор имя их сделалось известным, а прежде называли их Оногундурами.“

И така, още през 1875 г. Гаркави решава да обясни  названието „V.n.nt.r“ , което се среща в еврейско-хазарската кореспонденция на цар Йосиф с андалузкия юдеин Хасдай Ибн Шапрут, като известното име на българите - Oύnnogoundouroi (**унногундури).

Както видяхме, съществуват редица арабоезични летописи, където името „V.n.nt.r“ е също засвидетелствувано, т. е. предположението на Плетньова, че това име е „неточно переданное в древнееврейской транскрипции имя болгарского племени оногуров (утигуров)“, не се връзка с факта, че то присъства и в арабоезичната средновековна литература, при това в няколко извора, които са независими един от друг.

Върху какво искам да обърна вниманието тук?

Името „уногундури“ се появява, заедно с други форми, в хрониката от ІХ в. на Теофан. Предполага се, че точно формата „уногундури“, за сметка на другите форми, попада в „Бревиария“ на Никифор, който пише по-късно от Теофан през ІХ в.

В Х в. същата форма е предпочетена в латинския превод на хрониката на Теофан от Анастасий Библиотекар, очевидно понеже на нея акцентира Никифор.

Пред същият Х в. Константин Багрянородни, както видяхме по-горе, употребява същата форма „уногундури“ като пише, че така са наричани българите преди VІІ в., но не уточнява кой ги е наричал така. Тоест, Багрянородни също черпи от Никифор или Теофан.

И така, имаме 16 преписа на хрониката на Теофан, където освен уногундури, се срещат и други форми.Гръцките преписи и латинският текст на хрониката на Теофан дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.

Източникът е един, това е хрониката на Теофан,  всички останали заемат от него.

А сега забележете следното: всички изследователи още от 1875 следват една и съща матрица (при която гръкоезичният извор априори се обявява за еталон ?) и никой не иска да обърне гледната си точка и евентуално да потърси не е ли правилното името за народа на Кубрат като „V.n.nt.r“ и не е ли гръкоезичната форма Ονογουνδούρων всъщност грешно изписване на това име. Да потърси тази гледна точка, при условие, че освен арабоезичните текстове и еврейско-хазарската преписка, името v`hndur го имаме още в арменската история от VІ в. на Мовсес Хоренаци, която визира моменти от древнобългарската история. Допълнително в „Арменската география от VІІ в.“, приписвана на Анани Ширакаци, също имаме`W(u)l(u)ndur Bulkar`.

Защо гръкоезичното название на народа на Кубрат е прието на доверие от науката, при условие, че дори при Теофан една от формите на името еΟννοβουνδοβουλγάρων (уновундобългари), да не говорим, че името „V.n.nt.r“ се среща в множество документи, за които вече стана дума.

Ето това не мога да си го обясня. Може би се дължи на вроден „европоцентризъм“ при учените, но истинският изследовател, както ни учи Коперник, а след него и Кант, трябва да е готов да приеме обратното на общоприетото…

 тагове: андалусия, българи, йосиф, уногундури, хазария, vnndr,

Етерични масла за баня

Равена /През 402 г. след обсадата на Милано от вожда на вестготите Аларих I западноримският император Флавий Хонорий премества столицата на империата си в Равена./  

Името на този хунски владетел „Донат”, според изследователите, е латинизира форма (при това срещана често) на  оригиналното име на хунския цар.

Кое е това оригинално име и защо предполагаме, че именно това е Дуло, бащата на Атила и родоночалника на българския династичен род Дуло?

Целият текст на летописа на Олимпиодор е изгубен. Откъс от него е преписан и съхранен от патриархът на Константинопол Фотий през Х в. в неговата Библиотека.

Ето преразказаният текст на Фотий: „Той (Олимпиодор – б. ред.) разказва за Донат, за хуните, за невероятното умение, с което кралете им (рикси) стреляли с лък, и за това как той, като историк, бил изпратен с посолство при тях и при Донат; пише за своето трагическо пътуване по морето и за опасностите, и за това как Донат, коварно излъган от клетва, бил престъпно убит. Също за Харатон, първият от риксите (владетелите на хуните – б. ред.), който бил обладан от гняв, заради убийството и как императорските дарове го успокоили. Това е съдържанието на първите десет книги от неговата история” (§ 18).

В осемнадесет параграфа, всеки от по няколко изречения, Фотий преразказва всички книги на Олимпиодор. Това несъмнено оказва ущърб на дошлите до нас сведения.

Що се касае до интересуващият ни „фр. 18”, е видно, че Фотий е редуцирал едно пространно изложение на Олимпиодор, в което се разказва за хуните и което предшества с няколко десетилетия летописа за тях на Приск Панийски, който ги посещава през 448 г.

Основната хунска фигура в текста на Олимпиодор е Донат.

Западно-римското посолство на император Хонорий (ум. 423 г.) е отправено към него.

Името на владетелят на хуните Донат е незаслужено пренебрегнато от историците, в едно обаче те са прави. Липсват сведения за Донат, но понякога отсъствието на данни е също информация.

Очевидно е, след като посолството, в което участва Олимпиодор, отива при Донат, че това е фигурата, която олицетворява властта на хуните в първата четвърт на V в.

Донат не е известен наистина като участник в хунските помощни подразделения на западно-римският префект Стилихон (405 г.), той не е популярен като Улдин, неговата роля е очевидно на територията на Мундияк и той на румънските и унгарските земи обвързва хетерогенните хунски племена с „клетвен договор”, както пише Олимпиодор.

Кога Донат започва да създава хунска държава от нов тип?

От 375 г. до 406 г. аланите са под ръководството на хуните, през 406 г. обаче те поемат по свой път и заедно с вандалите пресичат Рейн на запад и навлизат в Галия.

   Защо аланите напускат хуните и земите на Мундияк, е трудно да се каже, ако се няма предвид началото на държавната деятелност на Донат точно в този период, по обвързване на различните племена в клетвен съюз към Хунската държава.

Очевидно аланите, които по-късно при вандалите винаги отстояват вътрешно-собствет статут, макар и съюзници, и не са асимилирани от победители вандали в общата им 85 годишна Картагенска държава в северна Африка, още към 405 г. се разграничават от новата държавна политика на Донат, в която хунските племена са бивали обвързани с клетвен договор, за да признаят един общ династичен род начело. С най-висша фигура в хунския съюз, а не вече пръв измежду равни, както е било до реформата на Донат/Дуло…

През 408 г., по време на новият рейд в Тракия на Улдин (първият рейд за връщане на дезертирали васални племена е през 405 г.), с който е целял подновяване на старите данъчни уговорки и при възкачилият се в 408 г. нов византийски император Теодосий ІІ, от хунската армия дезертират скири и други племенни войници, съблазнени от римския начин на живот. Улдин се спасил на север от Дунав само със „собствените си хора”.

Всичко това показва, че в периода 405 г. – 408 г. при хуните е в ход нова държавна реформа, но в какво точно се е изразявала тя, можем да предполагаме от формулата на Олимпиодор, че се е сключвал клетвен договор.

 Пред кого са се клели новите васали?

Определено пред Донат, той е създателя на династичната ангажираност на различни племена към един род. Дотогава хунският съюз е определено хетерогенен, след това племенните водачи са „сътрапезници” на династа.

Древен урартски котел, прототип на хунските котли.
Кога се създава нов тип държавно управление сред хуните?

Очевидно, когато топонима на т.нар. Втора Германия, т.е. Мундияк, става прозвище на Донат, явно точно той е Мундзук (Йордан), бащата на Атила. А понеже днес от всички сериозни учени е признато, че Ернак, третият син на Атила и “Ирник от рода Дуло” в “Именникът на българските царе”, е една и съща личност, то тогава явно не само Атила е от българския династичен род Дуло, но и именно баща му е основател на династията.

Атила и Ирник през 448 г., описани от Приск Панийски.

Ото Менхен-Хелфън пренебрегва ролята на Донат и вижда в Харатон първият хунски рикс (Олимпиодор), но Харатон въобще не е първият от познатите предводители на хуните, преди него знаем Улдин. Тоест, в случая с Харатон сме свидетели единствено на писмен източник (Олимпиодор), който първи е посочил новият тип хунски рикс (цар), Харатон не би бил такъв, ако Донат/Дуло не бе извършил дотогава черната работа по клетвените договори и ако не бе убит, във връзка с тази си държавна дейност.

         Ето защо, когато през VІ в. Йордан пише, че бащата на Атила се е казвал „Мундзук”, трябва да виждаме в това име на Донат прозвище, което му е дадено, във връзка с топонима „Мундияк”, упоменат в началото на V в. от историкът Олимпиодор.

Олимпиодор е посочил в своята история от V в. (фр. 17) топоним с името „Мундияк”. 

С този топоним, който очевидно е бил общоупотребителен от готите, е фиксирана, освен всичко друго, и местността в дн. Румъния над Букурещ, Мунтания.
 

Между другото, Олимпиодор във фр.17 отбелязва, че  топонима Мундиак бил известен и като „Втора Германия”. 

Имайки предвид, че Германия на старата карта на Птоломей граничи на юг с Панония по Дунав, определено може да се каже, че Мундияк се припокрива с цялата територия на Панония, т.е. не само с Панония на средни  Дунав (където към 411 г. се самопровъзгласява за римски император самозванеца Йовин), но и с онази част от Панония, която стига до Карпатите и включва румънските и унгарските територии.

havel написа:

И така, наистина в “Именникът” имаме “Авитохол от рода Дуло”, но тук – както съм писал още преди 2 години – имаме инверсия. Първо, “авитохол” не е патроним, а етноним, обхващаш 300 години от българската история между 165 и 465 г.; така че се е получила, явно при преписите интерсия, т.е. Дуло е от народа “авитохол”, така както е изписан при преписите този народ, известен като евдо/усия, ефта/лит, аудан….Това са всъщност, кутригурите…Етнонимът кутригури се появява от антите, когато хуните-ултин /ултинзури/ се изнасят от Панония след 465 г. към Днепър, както пише Йордан. Агатий пише, че ултинзурите са най-големият хунски народ…След това обаче това име изчезва, причината е, че протоукраинците, т.е. антите, са ги наричали, както пише в Барадж тарих, сохот…т.е. със къщите, хат/хот/хотур е къща на украински…Со хот…Този спомен се е съхранил в Барадж тарих и ние няма защо да не му вярваме. 

 

Бабините рецепти за болно дете понякога звучат странно, дори леко плашещо, но истината е, че те са универсално решение за лечение на различни болежки при по-малките. Ако не искате да ползвате антибиотици, пробвайте някои от здравните рецепти на баба.