http://www.bg-damma.com/galleries/573_Sladkishi-s-ukrasa  

тагове: красиви, торти, сладки

Доротея Бинц

Започва своята кариера в началото на 1939 година, като пазач в  концентрационен лагер, но бързо успява да се издигне в ранговете, за да стане заместник-началник на отделенията в Равенсбрюк и по-късно в  Бухенвалд. Девойката става началник на охраната в лагера Равенсбрюк и носи славата на най-голямото зло. Тя бие, стреля и наказва всяка една жена в нейната смяна. Свидетелствата твърдят, че когато тя се появи настъпва гробна тишина.

Родена в семейство от средната класа на Германия, Доротея приключва с образованието си на петнадесетгодишна върдаст, след което започва работа като прислужница. Съвсем не харесвала това с което се занимава и кандидатства в местния офис на SS да се обучи като пазач. Най-бруталният случай е, когато бие до смърт жена с брадва, която пада от умора. Поддържала връзка с един офицер на име Едмънд Браунинг, чиито романтични срещи се състоели в разходки през лагера, гледайки мъченията над жените. После се оттегляли и се присмивали над нечовешките стадания. Живели в обща къща извън пределите на лагера до 1944 година, когато Доротея е прехвърлена в Бухенвалд. В края на войната се опитва да избяга, но е заловена и осъдена на смърт чрез разстрел за престъпленията си на 2 май 1947 година.

Хуана Борман

Известна като жената с кучетата. В ранните си години е била дълбоко религиозна, но се отказва от мисионерската работа, за да се присъедини към SS. През 1939 година започва своето членство в SS, за да печели повече пари. Кариерата й първоначално започва в кухните, минава през позиция на надзирател и е изпратена в някои от най-известните лагери в Германия, сред които Равенсбрюк, Берген-Белзен и е една от малкото жени избрани за пост в Аушвиц. Използвала немски овчарки, за да напада затворниците. Жената е била истински садист и често пускала кучетата си за развлечение. От свидетелски показания се разбира, че Хуана си е позволявала да тормози затворници дори, когато и се виждало, че носят по-прилични дрехи, принуждавала ги да правят тежки физически упражнения до пълно изтощение, след което ги налагала с гумена или дървена пръчка. В края на войната е открита, осъдена в Белзен – процесът, който продължил от 17 септември 1945 до 17 ноември 1945. Призната е за виновна и екзекутирана в Хамелн на 13 декември 1945 година. Нейният палач по-късно споделя: „Тя закуцука по коридора. Иглеждаше стара, посърнала и трепереше от ужас.”

Грета Бозел

Жената с най-хуманна професия – медицинска сестра, е и един от най-големите престъпници. Започва работа през 1939 година в Равенсбрюк като надзирател. Нейната основна задача е била да избира затворниците, които можели да работят и тези, които трябва да отидат в газовата камера. Бозел се е трудела усърдно и е изповядвала напълно философията на нацистите, тъй като е запомнена с репликата „Ако не могат да работят ще гният!„. В края на войната Бозел успява да избяга със съпруга си, но малко след това е заловена от британските войски и е осъдена за малтретиране, убийства и участие в „селекции“. Екзекутирана е от палача Albert Pierrepoint в 9.55 часа на 3 май 1947 година в затвора Хамелн.

Херта Боте

По професия – колежка на Бозел, но я надминава по качества. Родена в  Teterow, Мекленбург-Шверин. През 1938 година 17-годишната Херта помагала на баща си в малкия дърводелски магазин, след което за кратко работила в една фабрика, а през 1939 се присъединява към Лигата на германските момичета – нацистко движение на Хитлеровата младеж, единствената женска младежка организация в нацистка Германия. През септември 1942 е мобилизирана като пазач в лагера в Равенсбрюк. По-късно е преразпределена в лагера Stutthoff близо Данциг, където работи в по-голямата част от времето. Описвана е като брутален надзирател. Въпреки невероятния й садизъм, тя е осъдена само на десет години затвор. Сестрата прекарва само шест години в затвор и е предсрочно освободена на 22 декември 1951, защото Британското правителство проявява снизходителност към нея. Шестдесет години след края на войната, през 2004 Херта дава интервю, в което казва, че не съжалява за работата си. Основната й грешка е била, че трябвало да работи в концентрационен лагер и нямала голям избор, защото тя щяла да се озове зад решетките. Цинично подхвърлила за оплакванията си от силни болки в гърба, причинени от влаченето на тежките трупове на убитите.

Хилдегард Лешерт

Тя получава прякора „Кървавата Бриджит“. Работила в почти всички лагери –  Равенсбрюк, Майданек, Аушвиц и отново е известна с брутални изпълнения и нечовешко насилие. През 1942 година, на 22-годишна възраст Хилдегард е призована да служи в Майданек като медицинска сестра. През 1944 година след раждане на третото си дете, продължава работата си в Аушвиц. Успява да избяга от лагера през декември 1944 в навечерието на настъпващата Червена алмия.

През ноември 1947 година Лешерт се появява в съдебната зала на Краков, Полша заедно с други 40 служители на Аушвиц. Осъдена на петнадесет години, за мародерствата в Аушвиц. Излежава само 9 години от присъдата си и през 1956 година е освободена. Нейната свобода обаче трае кратко. През 1975 година в  съдебната зала на Дюселдорф е призована отново за пускане на кучето си срещу затворници, обща злоупотреба, гавра и жестокост на 12 години лишаване от свобода. Един бивш затворник свидетелства за нея: „Тя биеше, докато не пусне кръв”, с което спечелва и прозвището си сред похитените.

Уанда Клаф

Работела в сладкарска фабрика, но към края на войната през 1944 година е назначена в лагер Stutthoff, където работи до 1945 година. Уанда е родена в Данциг, завършва училище през 1938 и започва работа във фабриката. Омъжва се и остава домакиня до 1942. Известна е със злоупотребите си срещу затворниците. Успява да избяга от лагера в началото на 1945 година, но на 11 юни 1945 е арестувана от полски офицери и е осъдена на 4 юли 1946 на смърт чрез показно обесване. За себе си винаги е казвала, че е много интелигентна и отдадена на работата си. Всеки ден удряла поне двама затворника. Тук можем да се усъмним в нейната интелигентност, тъй като е повторила и същите думи в съда.

Елис Орловски

Родена на 30 септември 1903 в Берлин под името Alice Minna Elisabeth Elling. Забочва обучението си като пазач в концентрационния лагер в Равенсбрюк през 1941. Елис е работила във всеки възможен лагер и печели репутацията си на чудовище. Причината е, че удряла с камшик затворниците през очите. Това било доста болезнено, а и много често правило хората негодни за работа. Елис била много отдадена на работата си и карала децата да се качват върху гърбовете на по-големите в газовите камери, за да се „пести място“. Трансформира поведението си и става по-хуманна през 1945 година, когато усеща на къде духа вятъра. Тя носи вода на грешниците и дори спи с тях на пода. След края на войната през май 1945 е заловена от съветските сили и екстрадирана в Полша. Получава доживотна присъда, но излежава само 10 години от нея. През 1976 година е призована отново в съда, но умира по време на делото на 73 години. 

Мария Мандел

Родена на 10 януари 1912 година в Münzkirchen , Горна Австрия /тогава част от Австро-Унгария/, дъщеря на обущар. На 15 октомври 1938 се присъединява към Lichtenburg – ранен нацистки концентрационен лагер в провинция Саксония. Бързо впечатлява началниците си и на 1 април 1941 се присъединява официално към нацистката партия. През годините е посетила всеки възможен лагер. Обявена е за женски комендант на прословутия Аушвиц. Тя е една от най-идейните дами на SS за времето си. Носи отговорност за смъртта на 500 000 души за периода 1942-1945 година.  Колегите й я описвали като извънредно умен и предан на делото специалист. Затворниците я наричали чудовище, изпитващо искрено удоволствие от процеса на подбиране на затворници, особено на деца, за изпращане в газовите камери. Мандел използвала различни хора, предимно деца като „домашни любимци“ – глезела ги, но ги заменяла често, защото й омръзвали. Заменените се озовавали в списъка за унищожение. Друга особена жестокост е, че именно Мандел организирала лагерния женски оркестър на Аушвиц, посрещащ измъчените хора на вратата на лагера с весела музика. Под звуците на музиката се извършвала и селекцията, музиката съпровождала признатите за негодни за работа до газовите камери. През май 1945 успява да избяга в планините на южна Бавария. Заловена е на 10 август 1945 година от американската армия и осъдена на смърт на 24 януари 1948 година на 36 годишна вързаст.

Рут Нойдек

Рожденото й име е Рут Класиъс, родена на 5 юли 1920 година в Бреслау, Германия (сега Вроцлав, Полша ). По-късно тя се омъжва и е известна като Рут Нойдек. Започва отдадената си служба през 1944 година в един от по-малките лагери на Равенсбрюк. Скоро впечатлява началниците си с непреклонната си склонност към жестокост над затворниците, а те от своя страна свидетелстват за разнообразие от мъчения. Бившият френски затворник Женевиев де Гол-Антониус разказва за случай, в който Рут реже гърлото на затворник със заострена лопата. В края на април 1945 година се опитва да избяга, но е заловена и задържана в затвора, докато британската армия разследва обвиненията срещу нея. По-късно е осъдена за военни престъпления и екзекутирана на 29 юли 1948 година в Хамелн, на 28 годишна възраст.

Елизабет Фолкенрат

Тя е протеже на Доротея Бинц и служи с нея в Равенсбрюк и Аушвиц-Биркенау. За делата си става старши ръководител в Берген-Белзен. Тя лично участва в екзекуциите на затворници заедно със сестра си Гертруд Вайнингер-Мюхланд. През април 1945 година тя е арестувана от британската армия и е осъдена на смърт в затвора Хамелн, също като прокровителката си.

Илзе Кох

Предполага се, че е била доброволка със съпруга си Карл Кох – командир на нацистките лагери Бухенвалд и по-късно Майданек. Илзе е родена в Дрезден, Германия на 22 септември 1906 година. Баща ѝ работел като бригадир във фабрика. В началното училище, което посещавала, всички я определяли като весело и много възпитано момиче. На 15-годишна възраст учи в икономическо училище. Няколко години по-късно работи като счетоводител. През 1932 година става член на изгряваща и обещаваща нацистка партия. Общи приятели от SS я запознават с Карл Ото Кох през 1934, за когото се омъжва две години по-късно.

Тя няма никакво звание и власт, но често прекарвала времето си в лагера. Била известна като „Вещицата на Бухенвалд“, „Кучката на Бухенвалд“, както и като „Кралицата на Бухенвалд“ заради особената жестокост и садистичност, която проявявала към затворниците. Свидетели разказват, че тя е инспектирала всеки затворник за интересни татуировки. Ако нещо и харесало, тя осъждала затворника на смърт, а после нареждала да бъде одран. Кожата ставала украшение за къщата. Доказателствата се използват срещу нея в съда. Също е доказано, че карала един затворник да изнасилва друг или друга пред погледите на всички останали. През 1943 година семейството е обвинено от SS за присвояване, изтезания и масови убийства на затворниците. Карл Кох е екзекутиран, но Илзе е пусната на свобода. По-късно е заловена от съюзническите войски. Тя е един от редките цивилни случаи. На 30 юни 1945 година е арестувана и получава доживотна присъда за военни престъпления, но се самоубива на 1 септември 1967 година.

Източници: wikipedia.org, listverse.com

тагове: нежността, нацисти

 Фън шуй босовете и душата на камъка

В света няма само една религия, а много, наслагвали се една върху друга. В много случаи това, което наричаме “суеверие”, е просто остатък от по-ранна религия. Днес астрологията е най-разпространеното суеверие. В древността тя е била смятана за истинска наука от древните египтяни, но в по-късно време Кеплеровите закони за движението на небесните тела я опровергали. Въпреки това почти целият свят всеки ден чете астрологическите си прогнози.

Шинтоистите вярват, че дори камъкът и реката имат душа – християните биха го сметнали за суеверие, но за повечето японци това е религиозна догма. Католическата църква и сега учи, че бесовете могат да се вселяват в човешкото тяло, и високопоставени духовници четат молитви за изгонването им. В протестанството обаче вярата в демони, привидения и домашни духове се смята за суеверие.

Отците на църквата от първите векове на християнството вярвали в съществуването на демоните, но учели, че те не могат да навредят на истинския християнин. А “демон” идва от гръцката дума “daimon”, която означавало просто “божество от по-нисък клас”.

Суеверията като обществен регулатор

Съществува едно старо руско суеверие, според което жената , която боде хляба, трябва да очаква нещастен брак. Това вярване идва от далечните времена, когато във всеки дом хлябът е бил грижа на стопанката и е било немислимо една жена да не умее да пече хляб. Ако тя не може само по вида му да разбере дали се е изпекъл, значи нищо не разбира. А лошата домакиня няма как да очаква хубав семеен живот – свекървата ще я навика, свекърът ще мърмори, мъжът и няма да я уважава. Която иска да е щастлива съпруга – да се учи! Няма шега – суеверията са работели за обществените отношения. И не само са товарели жената с изисквания, но са и давали и време за почивка. Ето как изглежда накратко работната седмица според българския фолклор:

Понеделник е добър ден. Ако имаш да започваш нещо ново, започни го в понеделник, защото тогава е разрешена всякаква работа.

Вторник е лош ден. В него е забранена домакинската работа и не се започва нищо ново, защото няма да бъде довършено. За жените, дръзнали да шият, кроят, предат и плетат, има страшни заплахи, свързани с децата им. Ха работи, де!

Сряда е постен ден, жените не мият косите си, защото – вярва се – ще овдовеят.

Четвъртък е хубав ден, в който е разрешена всякаква домакинска работа, а започнатото ще бъде завършено с успех.

Петък е лош ден, пости се. Жените не трябва да работят с вълна, да перат и да мият, за да не разсърдят св.Петка.

Събота е ден посветен на мъртвите. Тогава също не се пере, защото сапунената вода дразни очите на мъртъвците. Не се шият и кроят дрехи, защото, който ги облече, ще умре.

Неделя е неработен ден.

Ето как нещо, което религията и държавата не са уточнили, суеверието леко е подредило. С редуващите се забрани и позволения за работа жените са получили възможност за почивка от изнурителния домашен труд.

Огледалото

Има ли напълно несуеверен човек? Съмнявам се. Мина само половин час, откакто казах: “да чукна на дърво”. За последен път счупих огледало преди седем години.

Днес сме свикнали да приемаме огледалата като даденост – нещо евтино, което можем да открием и използваме навсякъде. В миналото обаче нещата не са стояли така. Огледалото, във вида, в който ни е познато сега, не е съществувало, а хората са използвали за оглеждане всяка полирана или отразяваща образите повърхност. Познат ли ти е изразът “венецианско огледало”? Стъклените огледала са се появили доста късно в историята ни – едва през ХІV век, и са били изключително скъпи, защото са се произвеждали единствено в известната с уменията си в стъкларството Венеция. Наистина е било лощ късмет да счупиш огледалото си.

От друга страна, лицето, което надничало от огледалото, било толкова променливо и толкова истинско, че хората решили, че не може да бъде нищо друго освен душата им.

И така, ако счупиш кана, в която има вино, виното ще се разлее и изгуби. А какво ще стане, ако се счупи предметът, който съдържа душата ти? Римляните вярвали, че ако счупиш огледалото, това ще ти донесе седем години лош късмет или болести. Защо седем години ли? Защото според тях жизненият цикъл се възстановявал именно за седем години. Ето откъде е дошло суеверието за седем години лош късмет. (Е, някои заменят “лош късмет” с “нещастна любов”.)

“Да чукна на дърво”

Началото на това суеверие идва от дълбока древност и от страха да не изкушим божествата с прекаленото си самохвалство. Някога хората вярвали, че в растенията и най-вече в дърветата се крият могъщи духове – почукването по дървото било благодарност към тях. Затова казвали: “Да чукна на дърво, което скоро няма да бъде изгорено”, тоест ще бъде живо още дълги години, а духът в него ще ме закриля. Но съществува и почукването по стола и масата. То цели да напомни на скрилия се отдолу дявол, че знаем, че е там и сме подготвени за подлите му номера…

Подковата

Имало някога един светец-ковач – свети Дънстън. Веднъж в ковачницата му влязъл Дяволът и поискал нови подкови за копитата си. Светецът успял да убеди Лукавия, че за целта е нужно да го прикове към стената и докато Дяволът се усети, вече било късно. Започнал да скимти, но свети Дънстън му казал, че ще го пусне, ако обещае, че никога няма да влиза в дома на християни. “Ама как ще позная, че са християни?”, запитал Дяволът. “Ще познаеш по това, че над вратата има подкова”, отговорил светецът. Затова и днес по цял свят над външната врата на много къщи можеш да видиш подкова – хората вярват, че тя държи Дявола извън дома.

Но важно е да знаеш, че “късметлийска” е старата подкова, а не новата. Освен това тя трябва да ема нечетен брой гвоздеи – най-добре седем. А най-голям късметлия ще си, ако намериш подковата на пътя. Вдигни я и плюй върху нея за късмет. А после или я хвърли през лявото си рамо, или я закови над вратата на дома си. За всеки случай.

Числото 13

Поверието, че числото 13 носи нещастие, датира от много отдавна. Древните римляни го смятали за число на разрушението, а Тайната вечеря засилила това схващане. През Средновековието започнали да смятат, че на вещерските сборища се събират 13 вещици. И днес в много хотели и кораби няма апартамент или каюта  с номер 13. Виждал ли си място номер 13 в самолет? Зъболекарите твърдят, че на тринадесети, особено ако е петък, посещенията в кабинетите им драстично намаляват.

Още някои суеверия

За да донесеш щастие в новия си дом, влез във всяка стая с питка хляб и паничка сол. А ако искаш да изгониш някого от дома си, трябва само да сложиш сол в обувките му. (Великобритания)

Ако си строиш дом от трънливо дърво, и животът ти ще бъде трънлив. (Малайзия)

Ако отвориш чадър в дома си, ще си навлечеш беда. Никой не казва каква ще е бедата, но има начин да се отървеш от нея – като отвориш чадъра в място с течаща вода. Смята се, че водата ще отнесе бедата. (Испания)

Когато някой си купи нова дреха, приятелите му трябва да го нащипят. Това се прави против уроки – докато щипят, всички трябва да казват: “Бъди здрав да я носиш, бъди силен да я износиш, бъди богат да си купиш нова”. (Великобритания)

Ако разсипеш сол от лъжицата, ще доведеш семейна кавга.(Ирландия).

Две лъжици в една паница – на сватба е. (Русия). В обредите на източните славяни лъжицата е играла важна роля, олицетворявайки конкретен член на семейството. Всички си пазели лъжиците и не използвали чужди, а лъжиците на мъжете се различавали от тези на жените.

Ако погалиш черна котка и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Ако около теб се завърти непозната черна котка, значи те очаква нещо хубаво. Но ако я прогониш и не и дадеш нищо, значи ще прогониш и късмета, който ти е носела. (България)

Ако някой ти подаде нож, за да разрежеш плод, върни му го с парченце от плода, за да не ти донесе беда. Не трябва да подаряваш нож. Ако девойка получи от любимия си нож за подарък, с любовта им всичко ще приключи. Но ако вече си направил такъв подарък, поискай за него дребна монета, за да имитираш покупка. (Франция)

Ако гостът ти се върне да вземе забравените ръкавици, първо трябва да седне за малко, после да сложи ръкавиците и едва тогава да излезе. Иначе никога няма да се върне в дома ти. Ако подариш ръкавици на някого – ще се скарате. Ако загубиш ръкавиците си – на нещастие е. (Повсеместно)

Ако девойка, която разговаря с любимия си, приседне върху масата, тя никога няма да се омъжи за него. (Испания)

Ако годеникът или съпругът подари на годеницата или съпругата си часовник, това значи, че скоро ще се разделят. (Повсеместно)

Ако в дома има покойник, огледалата трябва да се закрият, за да не влезе в тях душата му. Ако това се случи, тя би останала на земята и не би получила покой. (България)

Ако счупиш огледало, зарови парчетата и така лошия късмет ще отиде в земята. Ако хвърлиш парчетата от счупеното огледало в река, течащата вода ще отнесе лошия късмет . (Повсеместно)

автор:Вихра Василева

тагове: тринадесе, черни, котки, огледалото