или жертвите на „красотата“ в древен Китай

Всички знаем израза „Красотата изисква жертви!“, на български той звучи така: „Трай, бабо, за хубаво!“ и обикновено сме го чували от нашите майки, в опити да разрешат непокорните ни детски къдрици. Но дори и в най-страшните си кошмари не сме подозирали, че красотата може да осакатява.

В Китай, през периода на династия Сун (960-1279 г.) се наложила именно такава ужасяваща мода – модата на миниатюрните стъпала. Тамошните момичета, произлизащи от заможни семейства били длъжни да се впишат в идеала на 10 сантиметровото стъпало, като краката им били притискани в стегнат бинт, който имал за цел да спре развитието на ходилата. Това се приемало за висша степен на на еротика и женска красота, но обричало жените на вечни мъки и осакатяване.

Нестабилните, люлеещи се движения на жените, които се опитвали да балансират тежестта си върху малките си изкривени ходила, се наричали „походката на лотоса“. Тя възбуждала по невероятен начин мъжете и се приемала за изключително красива и грациозна. Съвършеният крак пък се наричал „златният лотос“, при него стъпалата имали идеална форма на конус, а дължината им била 7,6 см. Когато мъжете избирали своята бъдеща съпруга те първо гледали размера на краката й и колко по-малък бил той, толкова по-добре. Това било задължителното условие за съпругите на императора и висшите касти.

Според преданията, през първата брачна нощ младоженците изобщо не се впечатлявали от лицето или голото тяло на своята невеста. Те поемали в шепите си малките, обути в специални обувки крака и ги милвали, докосвали и целували страстно. В еротичните инструкции за младоженците пише следното: „Свалянето на обувчиците и бандажите ще унищожи божествената естетична и сексуална магия, която никога няма да бъде възстановена“. Това било съвсем логично, защото навярно китайските мъдреци знаели, че свалянето на чехличките, които сами по себе си били произведения на изкуството, би разкрило уродливостта на деформираните крайници, а това мигновено ще отврати мъжете и те ще останат сексуално потиснати до живот.

Оформянето на „златния лотос“ започвало, когато момиченцето навърши две годинки, защото на тази възраст костите не са калцирани достатъчно и са все още гъвкави. Самата манипулация била повече от болезнена. Стъпалата на детето се киснели с дни в специална смес от билки и животинска кръв. Редовно се масажирали и мажели с мехлеми, за да се подобри еластичността на кожата. Следвало чудовищно трошене на свода, който се огъвал в арка, петата се чупела със силен рязък удар, пръстите също се чупели, след което бинтовани, за да придобият желана форма. Целият ритуал се извършвал без болкоуспокояващи.

Осакатените момиченца веднага били изправяни на крака, за да притиснат по-добре модифицираните си ходила и да свикнат с тях. Но повечето никога не успявали да се отърват от мъките и се налагало яки слуги да ги носят на раменете си или да ги придружават със специална носилка.

 http://svetovnizagadki.com/lotosovite-kraka/

тагове:ужасът, лотосови, крака, Китай

 и нейният създател А.Д.Чертков през ХІХ век

 

Скъпо семейство на Светлината, ние знаем, че много от вас изпитат трудности с текущите енергии. „Какво се случва?”…питате вие, докато се справяте с физическата реалност, която изглежда все едно че полудява.

„Какво правя тук?” е другият често задаван въпрос, затова ние ще отговорим с термините на новата реалност и новото възприятие за време и пространство.

Моля разбере, че когато преминахте през Великия портал на 2012 година вие навлязохте в абсолютно нови взаимоотношения с времето и пространството. Много от вас станаха цветни войни на Светлината и започнаха работа с времето, времевите линии и квантовите скокове между тях.

Този нов аспект от работата ви на Земята предизвика усещане за обърканост и безпокойство. Вие за първи път трябваше да опитате новата форма на възприемане и създаване в човешко тяло. Това се случва защото сега вие активирате вашето светлинно тяло и многоизмерна същност, с които ще имате достъп до новите възприятия за реалността.

Многоизмерни Земни Времеви Линии и Квантов скок

Нека да разгледаме първо природата на „реалността” в новия опит с време/пространството. Скъпо семейство на Светлината, във вашата стара триизмерна реалност вие вярвахте, че съществува само една „Планета Земя” и една времева линия, която се движи в линейност от минало към настояще и бъдеще.

В новата многоизмерна реалност ние ви молим да приемете, че съществуват многобройни версии на Земната реалност, всички разиграващи различни възможности и варианти в процеса на Възнесение. Тези вариации се намират върху времевите линии, които се движат спираловидно през пространството, създавайки време.

Как бихте се почувствали ако ви кажем, че вие сте част от тази различна версия на Земната реалност и че едновременно изпитвате много от тези времеви линии? Ами ако ви информираме, че притежавате способност да се премествате между тях когато е необходимо? Как бихте погледнали на себе си, ако знаехте, че сте пътешественици във времето и че в процеса на Възнесение сте били помолени и призвани да поемете отговорността за съзнателно създаване на тези времеви линии? Какво ако ви кажем, че цветният земен екип току що направи най-големия експеримент – Квантов времеви скок, който някога е бил правен в Земната действителност.

Нуждата от Смяна на Времевите Линии и Преминаване помежду им

В миналото, когато висшите Азове решаваха да ви преместят в друга времева линия, вие трябваше да преминавате през трансформацията на смъртта и после да се въплъщавате в ново тяло, в друга времева линия. Това беше така, защото честотата на всяка времева линия е различна. В миналото, радикална промяна би довела до дезинтеграция на душата и тялото.

Сега, когато се придвижихте през процесите на издигане и трансформация, вие активирахте светлинните си тела и „привключващият механизъм” на пинеалната (епифизната) жлеза се събуди. Вече сте способни да отскачате в други времеви линии с минимални неразположения. Все още не можем да говорим за абсолютно гладко преминаване, понеже много от вас преживяват неприятни усещания. Но много скоро, при следване на ръководните насоки, които ви предлагаме в „Диамантните кодове”, ще се почувствате по-установени в новата линия.

Молим ви да осъзнаете, скъпи души, че човешкият мозък е създаден да бъде „Проектор на реалността” и ви служи да поддържате „непрекъснатост” от всички импулси и опити, които ви бомбардират постоянно. Това ви позволява да живеете в „илюзията” за продължителност, дори когато реалността всъщност прекъсва и е илюзорна. Учените са наясно с тази функция на човешкия мозък.

Много от вас не знаят, че вие променихте времевите линии и направихте квантов скок, в служба на божествената светлина и трансформацията към ново ниво.

Вече не сте на същото място…и все пак сте тук. Вие се придвижихте напред и създавайки нова спирала, нова времева линия, допринасяте за процеса на Възнесение на всички версии на Земята в новата реалност на мир и баланс.

Промяна на времевата линия и нови възприятия

През Февруари тази година беше постигната първата съзнателна промяна на времевата линия. Това беше приложено върху всички Земни времеви линии, за да се промени посоката на движение и цел на Земната еволюция – от насилие и контрол към мир и хармония. Този скок беше направен на 2/2/2014г.

Генералната смяна във времевата линия предизвика объркване и дезориентация при много хора и се прояви в ментална умора и краткосрочна загуба на паметта. Трудности при заспиване, стрес и безпокойство обхванаха физическите тела докато съзнанието се опитваше да се адаптира към радикалната смяна на посоката.

На емоционален план имаше загуба на чувство за посока, когато старите цели от отмиращата парадигма просто изчезнаха! Взаимоотношенията и договорите между душите приключваха неочаквано или започваха нови, по-подходящи и отговарящи на възможностите на новата посока.

Преминаване през времевите линии и възприятия

Скъпо семейство на Светлината, тази информация се дава специално да подпомогне Земния екип от светлоносци, които скоро направиха групов квантов скок и работят в най-хаотичната и объркана версия на Земята в настоящия момент.

Питате „Защо?”, когато се подготвяте да се издигнете до райска реалност, изпълнена с мир и равновесие, преминавате през хаотично и стресиращо място? Може да не ви е правило впечатление досега, но като част от Земния екип от светлинни войни вие сте били изпратени за да осигурите издигане и трансформация на Земята през всички нива до високите октави. ВСИЧКИ версии на Земната реалност се нуждаят от възнесение и промяна, за да се синхронизират с „Вероятното” бъдеще на планетата до нулевата точка на любов, мир и хармония.

Какво е усещането? За опитен скачач може да се окаже вълнуващо приключение, когато бъде постигнато осъзнато. Вие ще разберете за подобни промени във вашето физическо тяло, особено в нервната, кръвоносната и лимфната системи. Силата на вашият физически носител ще определя скоростта на адаптация към новата честота и новата времева линия.

В този случай, вие трябва да позволите личната ви честота да съвпадне с текущата линия и от тази позиция да работите за издигане до изискваната вибрация и заземяване на новата линия.
Онези от вас, които още не са разбрали същността на работата като скачачи и пътешественици във времето, може да се чувстват много странно и физическото им тяло да е стресирано. Ако не сте в добра физическа форма, нервната система ще се претовари и ще се почувствате разтревожени, което може да доведе до сърцебиене. Ще усетите паника, невъзможност да заспите или ще сънувате кошмари, понеже вашето подсъзнание се опитва да се свърже с колективното съзнание на времевата линия.

Възможно е да имате усещане, че сте на „погрешното място” , с неподходящите хора или просто не принадлежите на тази реалност вече. Всичко може да изглежда еднакво, но вие се чувствате различно.

Земният Екип и Симптомите на издигането

Скъпо семейство на Светлината, вие сте дошли в тази времева плоскост за да станете творци на нови реалности и да ги закотвяте с креативната сила на диамантената светлина и кодове.
Силата на този процес ще се прояви навън, във всички времеви линии на Земния план, като ги хармонизира и балансира една с друга.

Скъпи войни на Светлината, ако се чувствате изгубени или неориентирани след вашия скок, знайте, че ще получите огромна подкрепа от ангелските царства и те ще ви ръководят при възстановяването на баланса.

Почивайте, ако се нуждаете от това. Има достатъчно време за вашата нова работа и очаквайте нови хора да пристъпят към вас и споделят опита ви. Вие се приобщавате към нови групи, събирате се с нови цели, идеи и задачи за следващата фаза.

Винаги помнете и призовавайте диамантената светлина във вашите сърца. Работете с божествената любов и състрадание, които текат през диамантения лъч. Знайте, че Земята ви подкрепя и отваря пътеки пред вас в новата реалност. Природата ви съдейства! Всичко е наред!

Диамантени Кодове: Ръководство за Новата реалност

Скъпи войни на Светлината, тук обобщаваме информацията, дадена в „Диамантените Кодове” за да ви е от помощ, когато търсите баланса.

1. Физическо ниво: Много важно е да заземявате себе си и да се свързвате със Земята и новата времева линия. Взръзката с Гая обхваща общуване с природата чрез добра здравословна диета и редовни физически упражнения. Медитация и молитви сред природата ще ви свържат с Девите и Елементалите, които ще ви помагат в пътешествието.

2. Емоционално ниво: Не забравяйте да поддържате състояние на емоционален баланс, да бъдете центрирани и спокойни. Не позволявайте въвличане в емоционални драми, понеже това би напрегнало вашата нервна система.

3. Ментално ниво: Бъдете позитивни и оптимистични. Не позволявайте на гнева, безпокойството и депресията да ви задържат в ниската честота. Това би предизвикало трудности да се извисите отново и да срещнете своите нови екипи.

4. Състрадание и Любов: Това са онсовните честоти на диамантената светлина. Запомнете фокусирането върху сърцето като център на баланса ще ви позволи да се носите с енергията на Любовта и Състраданието. Те незабвано ще повишат вибрациите ви и ще променят околния свят.

5. Връзка между Душа/Тяло: Като пробудено същество вашето физическо тяло е превозното средство на душата и духа ви. Използвайте го, за да изразите своята същност навън в света. Помнете, че като представители на Космическата Христова енергия вие сте „светлината за Света”.

6. Вие сте духовно същество…Човешки ангели: Винаги поддържайте истината и се опивайте да виждате по-мащабната картина във всяка ситуация.

Наслаждавайте се на приключението!

http://www.самосъзнание.com/2014/04/energiite-na-vremevite-linii.html

тагове:енергиите, времевите, линии, смптоми, издигане

НАРОДНА МЕДИЦИНА

НАПИКАВАНЕ

1.Три вечери с храната се вземат 1 / 4 чаена лъжичка ситно счукано семе от синап.

2. 1 / 2 килограм обелен чесън се залива с 1 / 2 литър студена вод  Взема се 3 пъти дневно 30 минути преди ядене.

ДИАБЕТ

1. 1 ч.ч. смлени орехи и един буркан кисело мляко се изяждат през ден.

2. 1 клонче див чемшир дълго 29 см. се вари 5 мшнетш в 3 литла вода и се пие вместо вода 1 месец.

ВОДА В КОЛЯНОВО

Взема се типов хляб напоен в оцет. Налага се върху коляново. Повтаря се няколко пъти.

ЯЗВА  НА СТОМАХА

Теснолик жиловник. Вземат се една шепа листа, измиват се  и се консумират направо..

БРОНХИТ

 1 прясно яйце  плюс 1 г. свинска мас, сде разбиват и се прибавя  1 литър прясно затоплено мляко. Всичко се разбива.. Взема се, докато се свърши цялото количество.

При храчки се прибавя малко хлебна сода Трябва  дасе изпие аз 24 часа.

МЛЕЧНИ ПЪПКИ

 2 с.л. сода плюс 4 с.л. хладка вода. разбиват се и вечер се мажи лицето. Престоява цяла вечер и сутринта се изимива.

Мария Герасова

тагове, моите, рецепти

 

 *ВЕСЕЛ   *ГРЪМОТРЪН*

ТИ СИ ДОБРО МОМЧЕ

-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа  на Павката..

– Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.

– Тъй ли миличък?

– Виж  го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?

– Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?

– Сега пък мой човек. Да  не съм ти рода?

– Брей, виж го нашият? Пецито би, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече  си забравих майката и бащата.  

– Браво. Така ми харесваш.

 – Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш.

– Как да те бъзгам? Какво е това?

– Бъзгам, значи подигравам.

– А ха… Вече ми стана ясно. Това май е  улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш?

– Коú, бе?

– Ами ония, от улицата.

– Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това.

– Виж го, нашият синковец! Слуша майка си и баща си.

– Кой слуша майка си и баща си?

– Ами ти.

– Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани.

– Ха, ха, ха. Останали ли са още такива?

– Да, приятел.

– Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и расна по улиците.

– Как хич да ги няма?

– Щото баща ми е пиеница, майка ми не  се прибира в къщи.  Сега разбра ли?

– Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв?

– Как не. Мога ли да бъда друг?

– Можеш, разбира се. Желанието е наше.  Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек.

– Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета.

– И те ако са като теб…

– Как така като мен? Да не би да съм лош?

– Не си лош, но насила се правиш на такъв.

– И  на мен ми омръзна да съм такъв.

– Тогава се прибери и си намери работа, и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание.

– Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти  си добро момче.

ХАЙДЕ, ДИМ ДА ТЕ НЯМА!

Симеон  Безимеников    беше се разположил върху фотьойла в кабинета  и леко похъркваше. Изведнъж, отвори уплашено очи. В  тях  засветкаха искри и той   подскочи ,  якаш някой го подгони.  „Какво, какво? Твойта  кожица…Ей ти, малката.. Ела ми по наблизо, пък тогаз да му мислиш!-  наруши тишината дрезгавият му глас.  Една муха отнякъде  беше се вмъкнала и кръжеше  из стаята. Безимеников свали едната си обувка и я запрати към мухата. А тя продължаваше своето нахално кръжене и все, че нищо не  се случва. – Такива сте вие, малките животинки. Нахални и невъзпитани. Знаете само своето летене и изхвърляне на  мръсните си цвъцки. Цък, цък и готово. Кацате от място на място, а не мислите  дали ви искат. Вие сте като оня,  от  магазина. Сложил си  нашия на витрината трепкащи светлини и една въртяща се кукла. Отгоре на всичко, я облякъл в лъскави парцалки. Мисли си, че светлинките и лъскавите парцалки ще привлекат клиентите му. Май е забравил, че вече на никой не му трябва лъскаво. Виж ги ония, големите значи. Надуват се като пуяци и са все в лъскаво. А като са в лъскава, къде е умът им  а, миличка? Пари жени, коли и пак пари,  жени и коли. И ето , изведнъж се сриват, катастрофират и се  превръщат  в пръст. Покриват ги набързо и какво остана от  тях?Къде са парите, жените и колите? Колите  са в моргата, жените бягат при другите като тях, а парите за какво им са? Казват, такъв е живота. Но май трябва да го живеем  така, че да  ни  помнят за дълго. Ще кажеш и лошото, и доброто се помни. Да ама, лошото бързо се забравя. Тъй, че май трябва да се замислим, щото лошите са много. Добрите се топят сред тях.   Гладът, гладът  накара хората да се променят. Тъй, че лошите станаха повече.Ох, мила моя… Нямам думи, като си помисля. Аз горе- долу се  запазих, но ми е жал за другите. Забравиха Бога  и отидоха при мамона.  Май в това е причината. Ако имаха вяра,  щяха да  са по- добри. Какво ли съм забъбрил с теб. Без друго  няма да ме разбереш. И ти  си като тях. Не  спираш да кръжиш. Се да ухапеш и да   причиниш болка.  Ако имаше душа и да знаеш какво е болка, никога няма да я причиняваш на другите. Разбра ли сега.  Хайде, дим да те няма! Щото ми омръзна от всички  като теб. И захвърли другата си обувка.

Мария Герасова

тагове: хумор, сатира едно, весел гръмотрън

 озадачи учените

Тодор Пирдопски е известен български възрожденски книжовник. Роден е около 1775година   на, като за предполагаемо родно място се приема Тетевен. В Пирдоп, който той нарича в ръкописите си „богохранимо село“, той е учителствал и живял до края на дните си, затова и остава в историята с прозвището „Пирдопски“. Той е един от най-продуктивните книжовници на 18 век и един от последните представители на т. нар. група надамаскинарите.

Запазени са ок. 30 ръкописа, дело на книжовника. Освен текст, те съдържат и множество илюстрации, също дело на Т. Пирдопски. Много от тях се пазят в Народната библиотека или в музеи в София и страната. Освен текст, ръкописните му книги съдържат и множество илюстрации, също дело на Т. Пирдопски, което го прави можеби най-яркия творец примитивист във възрожденската ни илюстрация.

Той е главния представител на работилата дълги години в Пирдоп в края на 18ти и в 19ти век една от най-известните преписвачески школи през Възраждането — школата на даскал Тодор Пирдопски като виден книжовник и илюстратор създател на дамаскини – летописни преписки към църковно-богослужебни книги и църковни сборници с поучителни слова и жития.

Той е оставил богато наследство на българската литература – създава повече от 30 ръкописа, намерени са 17 дамаскина, съдава и минеи, календари (запазен е малък календар-рецептурник, съставен от 1833 до 1842 г.) и единособено ценен и великолепен препис на „История славянобългарская“ от Паисий Хилендарски, препис от 30-те години на XIX в., поръчан от Евстатий Мутев на даскал Тодор Пирдопски, за да бъде отнесен в Одеса. Там след Освобождението е закупен от Бобчев, както отбелязва Георги Янакиев в книгата „Пирдоп. Култура. Манастири“.

Дамаскинарят пише Летопис познат като пространна „епистолия“. Текстът му е добавен върху листове в началото на Протопопинския дамаскин от ХVІІ в. В Първата част съобщава за събития от 1814 до 1820 г., а втората – за събития около гръцкото въстание и погромите, извършени над християните след 1821 г. Летописът съобщава за тежките поражения от голямата чумна епидемия, разразила се „от изток на запад“ през 1813–1814 г. в Пирдоп, разказва за мъките и насилията, които преживява българското население по това време, за мирните години от 1814 до 1820 г., когато са построени много нови църкви и очертава географския ареал на новото строителство – от Одрин на запад, в Пловдивската и Пазарджишката каза. Той отбелязва съграждането на храма в своя градец „Успение на Св. Богородица“ в 1817-19г.

Даскал Тодор е много тясно свързан с културата на Средногорието. Неговите книги се разпространяват не само в Златишко-Пирдопската околия и Софийско, но преминават и отвъд Балкана. Те се откриват в Троянско, Ботевградско и Врачанско, защото Пирдоп и околията принадлежат на Ловешка епархия.

Дамаскинарят, умира към средата на XIX в., върху много от произведенията си даскал Тодор Пирдопски отбелязва, че са написани в „богохранимое село, нарицаемо Пирдоп“.

В летописна приписка (епистолията) на даскал Тодор Пирдопски, за годините 1814—1826, намираща се в дамаскина от XVII в., свидетелстващ за погубване и мъчения над християнските духовници, потурчвания и насилията над мирното население и дори нападение над Света гора той посочва, че през 1821 г. турците „посякоха търновския владика, а от дяконите му някои потурчиха. Едно малко дяконче много го мъчеха и после и него го потурчиха и го дадоха да се учи на турска книга” (Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека. Т. 2, с. 344—346.) Същият свидетелства за още турски зверства: „Тогава бяха погубени мнозина първенци по градищата и по селата. Тогава заповядаха, та събраха пушките по християните и много ги мъчиха за тези дяволски пушки и избиха много люде по други места.“ и за чумата и

Литература

Маньо Стоянов: Тодор Пирдопски. Книжовник-илюстратор. София, изд. Български художник, 1984, 96 стр.

Летописът на даскал Тодор Пирдопски е публикуван най-напред в Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец,година седма, кн. XXXV, Средец, 1890, с. 669-670в Материали за новата история на България, съобщава С. П. Иванов. След това е публикуван отпрофесор Беню Цонев както следва: Цонев, Б.Един важен дамаскин от XVII в., Годишник на Софийския университет, кн. VIII-IX, 1912-1913, с. 1-5и Цонев Б. Опис на ръкописите и старопечатнитекниги в Народната библиотека в София, т. II, С.,1923, с. 344-346. В него той показва литературни умения и заедно с другото той свидетелства:

“Нека бъде известно на всички, които четат и слушат, та да се чудят много за онова, което Бог показа със своя гняв през нашите времена и години, което не е било откак този свят съществува. През 1814 година дойде от Бога наказание или чума от изток до запад, та измори половината от света. Защото и друг път е настъпвала чума, но толкова свят не е морила както сега. А оттогава насам, до 1820 година, при проклетото султан Махмудово царство, даде Бог мир, като да бе то благословено. Защото вразуми Бог султан Махмуд, та даде разрешение та се направиха черкви нови от основи от Одрин по Пловдивска околия и по Пазарджишка навсяко село големи и хубави. На тези вре-мена се направи и нашата /в Пирдоп/ черква.”“

от Уикипедия предоставил : Слави Крайчев

тагове: Товод пирсопски, живот, дейност

 

Пътят към Истината е един път към добрите дела. Но къде са те сега? Дали в затворените сърца на човеците! Дали в потрепкаващите устни с неизказани думи! Да, това сме ние. Това е нашата същност.Ще кажем, животът е тежък, а не  се замисляме: „Дали животът е тежък, който толкова е красив  и трябва да се радваме, че живеем. Веднъж сме на земята, която е необятна и също толкова кресива с нейните лесове, зелени поляни, с цветните градини, синьоте небе, изгрева и залеза на Слънцето, които ни озаряват. Нима не са за възхищение  изгревите и залезите, които са разперили безплътните си ръце над водната шир. Когато ги гледаш, иде ти да литнеш  в безкрая и да наблюдаваш отвисоко земята, с  нейните жители. Какво остана от нея? Напукана и  стенеща. Но, къде отидоха хората? Скриха се в бърлогите си, като страхливи животинки, които живуркат и с последни усилия влачат своите тела, изнемогнали, болни, изтормозени.Сърцата им са пълни със страх и треперят, да не би някой да ги гръмне, да не открадне колата им, или да умрат от глад. А децата им, какво ще е тяхното бъдеще? Дали ще  се упоят с наркотици, за да изживеят нещо неземно, приказно, което не могат да намерят никъде. До  кога ще е така? Дали ще се появи онзи- невидимият, който смятат, че не съществува, но той е тук. Той е до тях, но не ог виждат. Очите им са замъглени, ушите запушени, сърцето немее, душата бледнее. Те са безжизнени тела, по-скоро едва кретещи и живеят само да просъществуват. Ами те, техните родители, къде се скриха? Нима, те не са пример на подражание?!…

Мария Герасова

тагове: размисъл, път,  добри, дела

 

http://www.evelinapapazova.com/pagebg.php?P=109&SP=110

тагове: ориента, изкуство, картини