Сведения за траките от българските земи
Златна маска на тракийски цар от земите днешна централна България. Идентична с маската на “Агамемнон” от Микена. Този култ е древнобулгарски и бил въведен от елбирите(първобългарите на които, Тангра заповядал да носят железни маски).
В сравнение с другите народи от онези времена броят на траките бил доста голям. Според свидетелсвото на Херодот, те били най-многочисленният народ на земята. Тяхната многобройност се потвърждава и от количеството на войската, която изкарвали през 5 и 4 век пр.н.е. Някои тракийски племена можели да въоръжат до 30 хил. а други до 150 хил. войници. Един римски писател(Страбон) намира, че само траките на юг от Дунава можели да извадят над 200 хил. войници.
Както казва Херодот, траките би били и най-силния народ на земята ако не били раздробени на много племена, които враждували остро помежду си.Страбон наброява само на юг от Дунава до 22 племена.
Тракийската могила от Свещари в района на текето Демир Баба
Района на тракийската могила и текето Демир Баба
Златарското изкуство на траките било на забележително ниво.Тук виждаме техния главен символ – чисто булгарски, дракона с вълча глава, почитан еднакво и от други групи булгарски племена – скити, сармати…
Седмолъчната звезда издялана върху камък в района на Демир Баба теке. Символ на древната Идел-Булгарска държава и седемте обединени племена.
Най-късната постройка в района е т.нар.Демир Баба теке(Железния Баща). Народния епос свързан с този герой(Има събран и издаден труд от Борис Илиев- “Изворът на петте пръста”), стига до предримско и римско време и е свързан с този край и хората, които са го населявяли от най-древни времена.
И не е свързан с никаква Турция или Иран. Самата постройка е в типичен тенгриански архитектурен стил. На забележките, че това било саманидски стил, трябва да се знае самия “саманидски стил” е почерпен от древната булгарска школа. У нас по-нови постройки в този стил са паметника на руските освободители в Разград, костницата-пантеон на възрожденците в Русе. Ако накой се сети за други може да ги посочи…
От тези племена по известни били : трибали в северо-западна България, мизи в Северна България, гети в Добруджа, даки на север от Дунава.
На юг от Балкана били най-известни одрисите, които заемали плодородната равнина по средното и долното течение на Марица и имали главни центрове в Одрин(Ускудама) и Кипсела(днешна Ипсала).
По горното течение на Марица и в Западните Родопи били бесите, а между Родопите, Бяло, Мраморно и Черно били известни редица племена, някои от които се споменават и в Одисеята(киконите).
В Северна и в Югоизточна Македония били разположени също няколко тракийски племена, най-бележитите от които били мигдоните – край Солун, крестони – край изворите на река Галико, едони и др.
Проникването на тракийските булгари между старото неолитно население по днешните български земи било съпроводено с тежки и разорителни борби. В резултат на това, старото, по-дребно на ръст, тъмнокожо население от т.нар. Средиземноморска раса било изтребено или изтласкано на юг и югозапад. Траките които били едри, синеоки с бяла кожа и с руса или червеникава коса донесли и установили своята древнобулгарска, арийска култура.
“Богинята” на земята – Семела .(Алп-бика Туран-Уран)
Тракийска монета с равнобедрен кръст – знака на първия алп – Бури и неговият син Сабази – Сабан.
От Илиадата узнаваме, че някои от южните тракийски племена се били намесили в Троянската война на страната на своите сънародници от Атряч-Троя. Там те се явили със същите оръжия и методи на воюване. А някои носели и мечове от местна изработка. Рес, царят на едно тракийско племе от долното течение на Струма взел участие във войната с колесница обкована със злато и сребро и носел оръжие чудесно наглед. Мечове и върхове на копия с микенска форма са намерени чак към Пловдивско.
А златните маски на Агамемнон(Ага Мумин) и от България са идентични. При Лозенград и Свиленград са намерени куполовидни гробници, зидани към 5-4 век пр.н.е., микенски образец.
Това показва, че старата микенско-ахейска култура не е различна от тракийската. Т.е. сведенията на булгарските летописци се потвърждават по всички възможни начини.
Гръцката колонизация била най-силна 8-6 век пр.н.е., но тя оказала влияние главно в южните части на полуострова и в някои части на Мала Азия. Както и по тракийските крайбрежия. Тракийските племена от днешните български земи и Македония запазили своята автономия или пълна независимост до изването на римляните. Гръцкото влияние от юг и влиянието на скитските и сарматски булгари от север,както и влиянието на местните условия,създало особенния начин на живот с който старите траки станали известни на света. Например култа към Дионис, който е типичен тракийски култ, нито е гръцки, нито е продукт на старата булгарска култура… Друг такъв оригинален продукт на тяхната култура са градовете-царства, унаследен от гърците и принесен от етруските в Италия.
Селата си наричали-дава, главатарите на племената живеели в укрепени селища. Били разпространени и наколните жилища.Траките подобно на останалите булгарски племена били конен народ и полигамни. Обичали светло боядисани и бродирани дрехи, направени от коноп. Върху долните си дрехи намятали вълнени мантии, ошарени с геометрични фигури, чийто смисъл и значение бил известен само на тях. Те били подобни на българските селски ямурлуци от по-късно време.
Изображения на траки така както са ги видяли техните съвременници.
Надгробна плоча от Врачанско и каменна мозайка от Луковитско. Традицията да се поставят каменни плочи(имитация на планините) останала и след минаването към “световните”религии. Тук се вижда отгоре оформление във вид на тризъбец – символа на рода Дуло и шаманскки тенгриански символ. Същия от плочканта от шуменското плато или дори шапката с която е бил изобразяван Йоан Кукузел… Виждаме знака сарман(коловрат по славянски) символ на първия Алп(дух, див) Бури, почитан и от славяните като Перен, Перун.
Носели кожени калпаци,разпространени у всички булгарски племена(бурек). По бедните налагали – таке от плъстей. Зиме обували високи кожени обуща, завити в горния край навън. Носели дълги и широки панталони като брич(или потури) а конниците се обличали и с къси кожени куртки. Националното оръжие на траките било сабя,подобна на ятаган, и особенна сърповидна желязна сабя и нож.
Копие от 2 м., половината от което била от тежко желязо, изострено от двете страни. По някои монети се вижда двойна брадва, която имала религиозно значение. Употребявали и леко копие и лък със стрели. Щитовете им били във формата на полумесец, главата си покривали със шлемове, които после гърците заимствали от тях. Знамето им било древнобулгарско – дракон с уста, разтворена като на вълк(това бил символа на техния главен дух-покровител Алп Кубар – Деберзи).
Същия символ е почитан и от други булгарски народи- скити, сармати, алани
Тук виждаме тракийския щандарт сред войските на Александър Македонски
Биели се в строй под остър ъгъл, подобно на скитите. Напред пускали по-слабите и леко подвижни части за да поемат първия удар, а най-отзад жените, които оказвали помощ на ранените и доубивали ранените неприятели. Също така връщали назад бягащите от боя мъже със силни викове и клетви… Преди битката, траките тракали с оръжието си и кладели големи огньове, а след боя се връщали с песни и носели главите на убитите неприятели, побити на копия. Изобщо, траките били прочути със своята храброст и затова били търсени от гърци и римляни за наемни войници и за гладиатори.
Филип Македонски.
Съвременна илюстрация.
Едно от най-обичните занимания на траките било ловът, занимавали се много и с риболовство. Те имали обичай да се напиват и то не само с вино, но и с дима на лененото семе. Жените също пиели вино и то неразредено. Богатите си давали банкети придружени със свирни, песни, игри с мечове. Накрая често завършвали с бой и убийства. Подобен банкет описва Ксенофонт, който му бил даден от един тракийски княз, на име Севтес(на български Севт) на връщане от похода във Вавилон. Ловът обаче бил занятие главно на богатите, народът се занимавал със земеделие и скотовъдство. Имало разбира се и съсловия на търговци, занаятчии, жреци и военни. Произвеждали жито, което атиняните ценели много. Обработвали също и ечемик, ръж, ориз(по тракийски-вриза). Някои племена назначавали чиновници за надзор върху земеделието. Запазвали храните в подземни стаи или в големи кюпове. Произвеждали доста лук и чесън, садели плодни дървета. В Илиада се говори за хубавото тракийско вино, от което пристигало всеки ден на кораби към малоазийското крайбрежие за продажба на войските при Троя.
Траките правели от ечемика бира(изобретена от булгарите на север заедно с бозата), и обработвали много коноп, познавали и лена, но го работели по-малко.
Силно развито било скотовъдството и в частност коневъдството. Някои от южно-тракийските племена били прочути рудари.
Те добивали злато и сребро ,част от което продавали навън(От планината Пангей, срещу остров Тасос, както говори Херодот, добивали годишно 80 таланта злато). В Родопите те добивали и желязо от което бесите правели прочутите тракийски мечове. Там добивали и много дървен материал с който търгували.
В духовната култура и религията на траките има следи от тотемизъм(като се започне от дракона на знамето им, има още следи от почитане на лисица, сърна, мечка…).
Триумфално шествие на Дионис. В случая интерес представляват тигрите – символ на Алп Баръс – вестителя на победата. Неговия графичен знак – пентаграма и бил герб на първата българска столица Плиска.
Гърците отъждествявали Збелсур със Зевс. Тъй като в цялата им митология и “древногръцка” култура виждаме само едни булгарски сказания…
Както при всички булгарски племена почитали Небесния Бог, наричан Диос(или така е записано от гърците). В Северен Кавказ Тенгри е наричан – Озай, в Северна Европа – Ерсу и т.н. Всъщност името на този Бог го има и на тракийски, което е едно вярно и съответстващо название – Збелсурдос т.е. на български – Збелсур. Най-вероятно тракийските племена от втората и третата преселническа вълна действително са говорели индоарийски език, близък до славянския и съвременния български език…С „бог” Сабази явно се визира брата-близнак на техния главен покровител Кубар-Дебер, затова се казва, че бил родствен на Дионис. Култа към Дионис се развил на базата на най-стария почитан от всички южни булгарски племена Дух на плодородието и изобилието Самар-Сабан. Потвърждение ,че става въпрос за същия персонаж е и описанието за произхода на Дионис. Той бил син на Семела-богинята на земята и бога на Небето. Всичката тази духовна йерархия била унаследена от гърците и от техните записки узнаваме за съответствието с Тенгрианския пантеон(Самар-Дионис там е син на Туран-покровителката на земята и Мар-духа на слънцето и светлината, началник на добрите духове).
Едно от названията на Самар било Болан Худжа(Стопанин на елените), затова явно има толкова следи от почитане на сърната и принасянето и в жертва(понякога заменяна с коза). Но да видим в какво се е изразявал всъщност този култ. Дионис бил почитан като „бог”(всъщност дух, див,алп…) на растенията и плодородието. Той се явявал във форма на вечно зеления бръшлян, поради което траките кичели с него оръжието си и главите си с венци.
Всяка пролет(подобно на събуждането на Самар-Сабан)той излизал на върха на планината придружен от същества-полубогове(като Енкей-Боян, който помогнал на Самар да се пробуди от вечния сън). Неговите почитатели предимно жени, играели ритуални танци, под музиката на флейти и го призовавали да се яви(подобно жената на Самар).
После го припознавали в образа на някой вол или коза, които заколвали, разкъсвали, разчленявали(както е при тенгрианското жертвоприношение) и накрая ги изяждали. Чрез това получавали силата на този дух(както например пиенето на вино от черепа на знаменит враг), чувствали се свързани с него и се наричали бакхи, сабои(от Сабан). Мистериите и орфиците и в Тракия и в Гърция произхождат от култа към тракийския Дионис. Гръцките титани също произхождат от Тракия. Познат бил естественно и култа към женския дух-покровителка на земята, наричана от тях Семела.
Не може да не се спомене и за култа към т.нар. Херос или конника-герой, който е древен булгарски култ и траките са го съхранили в доста първичен и оригинален вид. Става въпрос за Аудан – алп, дух на рицарството, геройството и занаятите.Точно той е син на техния любим Самар и Ашна(женски дух – покровителка на растенията). Най-често се изобразявал като красив конник или като могъщ дъб.
Конника -герой Аудан Дуло Джураш наричан от гърците -Херос а от траките – Дерзел.
Някои от булгарските му названия са : Енкей(биче), Боян, Маджи-Меше(дъб), Гурогла(Син на Могилата).
С това име под формата на Геракл(Херакъл) гърците го направили също свой главен герой. Известно е и тракийското му име, което вообще не е Херос а Дерзелос или Дерзел на български. И си е разбираемо и съответстващо и за нас съвременните българи.
Записано е в Одесос(Варна), записано е и на оброчна плочка от Габрово и т.н.
За човешките жертвоприношения характерни за ранното тенгрианство, споменава Херодот(при гетите). С това е свързан явно и стария обичай у траките със самоубийството. Новороденото дете оплаквали, че щяло цял живот да страда а при погребението на мъртвия устройвали радостни игри, понеже щял да отиде в царството на вечното блаженство. С умрелия мъж, по много стар обичай, някои траки погребвали любимата му жена, кон, куче(както е при българите). Един златен пръстен на тракийка от с.Езерово, с надпис на тракийски език е посветен при заколването и на гроба на покойния и мъж. Надписът гласи:
”Ролистене, аз Неренеа Тилтова умирам спокойно до теб,моя блаженопочивши, аз, която отгледах децата ти”. - Така е прочетен от проф.Вл.Георгиев.
Характерно за политическия строй при траките е че всяко племе и неговите знатни гледали да запазят своята самостойност и да се организират в отделна държавица.
Затова траките не образували една трайна и обща държава. Те живеели в множество държавици начело на които стоели царе.
В Илиадата се споменават няколко такива царе и воеводи между които най-видни били Рес и Диомед.
След отдръпването на персите от Балканския полуостров, през 5 и 4 век най-много се издигнали царете на Одриската държава край Марица. Те успели да обединят почти всички племена, а около времето на Гай Юлий Цезар се издигнали царете на даките в днешна Румъния. По стар булгарски обичай както гръцките така и тракийските царе(василевси по гръцки) се стремели да станат неограничени и се представяли пред народа, че властта им е от божествен произход. А родовете им водят началото си от боговете. В тези свои стремежи те често били подкрепяни и от влиятелните жреци, които им ставали първи съветници.
Долината на розите я нарекоха и “Долината на тракийските царе”. Заради множеството древнобулгарски кургани, балкани(могили от земна маса ). За техния смисъл и значение виж постинга за древнобулгарската небесна вяра ТОРЕ(Тенгрианството).
atil.blog.bg/history/2011/05/01/tengrianska-religiozna-obrednost-i-mitologiia-na-drevnite-by.739218
Тракийските царе се издържали с приходите от населението, събирани в пари или в натура. Някои от тях почнали да секат пари още през 6 век пр.н.е. Одриската държава имала приход 400 таланта злато и сребро(един талант бил равен на около 5895 златни лева от Третото Българско Царство). Властта на тракийските царе била твърде капризна и пълна с произволи към населението.Те не се задоволявали с редовните си приходи а прибягвали до подкупи и насилственни грабежи.
”Без подаръци нищо не могло да се извърши в тракийската държава”(Тукидит). „Аз живея” ,казал тракийският цар Севт на Ксенофонта, ”като ограбвам бащината си земя”. А друг се хвалел така:”С жестокост обуздах своите поданници,с жестокост ги държа в подчинение”.
Никоя от тракийските държави не могла да запази своето единство. Царете раздавали части от владенията си на своите приближени и така създавали странични владетели. Тези владетели се стремели към самостоятелност. Към това ги подбуждали и гърците, които не искали техните колонии по тракийските брегове да бъдат застрашени от силна тракийска държава. Според Демостен, атиняните не бивало да допуснат нито един тракийски владетел да вземе надмощие над друг. Към самостойност се стремели и богатите земевладелци. В държавиците избухвали и безредици, което се вижда и от създаването на разни секти. Такива били сектите полисти у даките и благочестиви или ктисти(капнобати) у мизите. Иосиф Флавий сравнява първата секта с еврейските есеняни, които образували братски общини и владеели всичко припечелено от тях общо: те са прототип на първите християнски братства. Ктистаите пък били известни по това, че се въздържали от месна храна и живеели само от мляко, сирене и мед.
Държавното безсилие на траките използвали последователно първо техните сродници – македонците, при Филипа и Александра, за да подчинят почти целия Балкански полуостров(4 век.пр.н.е.), после келтите, които се настанили в средата на днешните български земи(281 г.пр.н.е.) и най-накрая римляните.
http://atil.blog.bg/history/2011/05/28/trakite-poznati-i-nepoznati-2-chast.754755
тагове: сведения, траки, български, земи