През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи “етап в развитието на книжовния език” (с. 31, Иван Буюклиев). Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с …червено мастило(тук в курсив).
Ето един пример: „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
Какво се знае за горната добавка на българския преводач? “Разположението на тази добавка в Cod.Vat.Slavo 2,fr.124r твърде интересно. Първата част от нея (“При Константин Брадати стана шестият вселенски събор”) е на 7 и 8 ред отгоре надолу (на осмия ред започва обяснителна бележка-приписка на латински език). Следва миниатюра представяща същото събитие (Вж. Дуйчев. И. Миниатюрите на Манасиевата летопис. С., 1964, №45). Под миниатюрата е изписана останалата част от добавката…”(с. 234). Ето:
Българският читател може да се запознае с хроника ( http://www.speedyshare.com/vr3MQ/MANAS.pdf ), която отдавна е предмет на проучване от специалистите и която е ценна част от старобългарската литература, писана по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371).
“…Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144)…”.
За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната добавка: “От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и вавилонското царство бяха едно” (с. 64). Тоест, българския преводач, по отношение на пасажа, че “власи, и сърби, и прочия, всички са едно” има предвид, че са подчинени от българите…
Особено ценно е и това негово сведение: „При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г.“. Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника…(Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123). В превод на английски :“During the reign of King {Emperor} Anastasius, the Bulgarians began to invade this land, by surpassing {Danube} at Bdin and began to seize… first the lower land of Ohrid, then this whole land. From the beginning of Bulgarian movement 870 years have passed…”
By: Constantine Manasses { c. 1130 – c. 1187 }
Remarks: Bulgarian translation of Constantine Manasses chronicle dates appr. 1360 A.C.
Anastasius I c. 430 – July 518 was Byzantine Emperor ruling from 491 to 518.
Кирил Милчев
Ник Симеонов
тагове: манасиевата, хроника, българите
