Monthly Archives: октомври 2014

КИТАЙСКИТЕ ВТОРИ СЪПРУГИ БР.123

  анахронизъм или реална действителност

Когато се въжхищаваме на китайския комунизъм, нека погледнем и неговите културни достижения. В крайна смтека светът е поле за културно съревнование между народите (Гоце Делчев), нали? Интересно ми е нашите (западните) феминисти и еколози какво изобщо търсят в България и Европа ?!? Ето къде е мястото, където трябва да се развихрят!Приятно четене:

Китайските  втори  съпруги

анахронизъм или реална действителност

Шанхай (река Шанхай)Модерен Шанхай

Идеята дойде от Моника – моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена и за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите –

улицата на вторите съпруги и брачния пазар.

За първи път чувах за тях  и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви „втори съпруги” на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само една снимка, която е направила на брачния пазар.

Шанхай, Китай

Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разкрия мистерията…

Пазар за жени – Шанхай, КитайПазар за жени и женихи

– Защо се интересуваш от тази тема – засегна се Джанбин. – Този феномен го има и в Америка, и в някои африкански страни. „Втори съпруги” (er nai) стават бедни момичета, които са изгубили своя дух. Понякога те дори обикват своите господари. Всичко лошо изчезва от техния живот за една секунда. Животът им става вълшебна приказка…

Хай Мън ми разказа, че когато била двадесетгодишна и живеела в Нандзин, срещнала мъж, два пъти по-възрастен от нея. Той я харесал и й предложил да му стане втора съпруга, тъй като от първата нямал деца. Като военен той нямал право да се разведе и така кръгът на нещастието му се затварял. Девойката му отказала и те се разделили. Сега той живее в Пекин, навярно си е намерил втора съпруга и се радва на рожба…

Пазар за жени – Шанхай, КитайЦеноразпис? *

Но такива случаи са изолирани. По-често разбогателите се мъже, вече на години, не искат да се примирят с природните закони, по силата на които физическата им сила отслабва. Чрез младите си наложници – живи кукли, те демонстрират не само финансова, но и жизнена мощ и енергия… И не е само една улица в Шанхай, а цял комплекс, многоетажен, известен с наемателките си – шанхайските метреси, наричани благовидно „втори съпруги”. Er nai са на върха на планината от китайската търговия със секс.

Пазар за жени – Шанхай, КитайНа пазара за жени и женихи

 

Древната роля на наложница има модерен вариант и днес

е превърната в доходоносна кариера за някои млади китайки. Това е сделка. Богаташът иска от втората съпруга дете и да го представя в обществото така, че другите мъже да му завиждат. И двете страни имат задължението да се държат благоприлично един към друг, така че да се спечели уважението на другите хора. Това е ключът на загадката – престижът и доброто име на преуспелия, той демонстрира благосъстояние с живото си тамагочи – безправно и безсловесно като прочутата играчка.. До неотдавна съпругата сама е избирала наложници на богатия си съпруг, сега тя е избавена от това унизително задължение…

ШанхайШанхай

Коравосърдечен и непрощаващ бизнес.

Много от тези носещи Гучи и каращи беемвета момичета биват изоставяни когато стигнат 30-те и това се знае предварително. Уговаря се един от двата вида договори – краткосрочен или дългосрочен, никога безсрочен… Забранени от закона, но на практика на показ, едновременно им се възхищават и ги осъждат, както конкубините винаги са били. Част от тях са дъщери на селяни, други са студентки, които се издържат по този начин.

Начинът им на живот е отражение на възможностите на господаря. Напълно безпомощни в мига, в който той изгуби интерес към тях, остават на улицата без бъдеще. Той пък си избира друга.

В специален сайт в интернет може да се прочете лозунгът: „Вторите съпруги са хора и имат своите човешки права”. Адвокат предлага услугите си на тези жени, но те рядко се оплакват. Използвани и потискани от властните си любовници, те приемат това за нещо нормално, за част от традициите… Както очевидно го приемат и първите, законни съпруги.

Пазар за жени – Шанхай, КитайПазар за жени и женихи

Тъй като потомството е много важно в китайската култура,

Китай практикува полигамия в продължение на хиляди години

В миналото императорите са имали стотици до хиляди наложници. Една  китайка ме попита как така в Европа един цар има само една царица, нали властта е в неговите ръце. Китайците винаги са свързвали богатството и властта с многоженството.

Законът „едно семейство – едно дете” е въведен през 1980-те от Дън Сяопин като средство за намаляване на бедността. Богаташите винаги са заобикаляли закона – и това е един от начините.

Ако в САЩ и в Европа любовницата се пази в тайна от законната съпруга и от обществото и ако Мария – Тереза Австрийска е била забранила на жените с древни професии да се разхождат на публични места редом до почтените дами, то тук в Азия е точно обратното. Семейните жени доскоро не са имали достъп до външния свят и неговия блясък, наказани да не прекрачват прага на дома си до живот. Техните съпрузи са се забавлявали открито по ресторанти и театри с мин дзи, или момичетата на цветята в Китай или с гейшите в Япония. „…хукнах надолу по улицата край Ширакава, но дори там бе пълно със забързани мъже и гейши, чиито живот бе пълен с цели”. Пред театър „Минамидза” „тълпи от хора се изкачваха по стълбите и се вливаха в сградата. Сред мъжете в тъмни европейски костюми или кимона се отличаваха няколко гейши в ярки одеяния”  – Артър Голдън – „Мемоарите на една гейша”. Никъде не се споменават съпругите на тези мъже – светските развлечения не са за тях.Да, не може да не са останали следи от старите азиатски представи за ролята на мъжа и жената в обществото. Друг свят, друга подредба на ценностите…

Пазар за жени – Шанхай, Китай
На малките момчета все още не им е интересна търговията с жени и женихи ;)

И към края – няколко думи за шанхайския брачен пазар – анахронизъм или актуална действителност…

В събота и неделя следобед между 12 и 15 часа можете да го откриете в Народния парк, около Порта 5, срещу театъра. Родители, с или дори без съгласието на техните деца, организират срещи и уговарят брачен партньор за наследниците си. Местният сватовник, г-н Фу казва: „Въпреки че за момичетата от Шанхай не е трудно да си намерят съпруг, все още имам много имена в моите списъци”.

Такива пазари има и в други големи градове – например в Янтай родители се събират два пъти в месеца.

Бракът в Китай винаги е бил работа на родителите. Един баща държи снимка на дъщеря си и говори на струпалата се около него малка група: „Дъщеря ми следва в австралийски университет. Дошъл съм да й намеря съпруг”.

На снимката се вижда как родители преписват данни от списъци на кандидат женихи – височина, тегло, образование, професия и заплата.

Само след десет години тук ще има 24 милиона неженени мъже, които не могат да си намерят съпруги. И сега в някои гранични с Виетнам райони се внасят нелегално виетнамки за съпруги…

С  присъщия си оптимизъм Сун внесе „светлинка” в обсъждането на иначе мрачната според мен тема: „Er nai? Да, знам, има ги много и в Хай Джинюан (нашият квартал  е луксозен, но не знаех, че се ползва с такава слава) – засмя се тя:

– Даже познавам лично една. Родителите не се гневят, че са избрали такъв път, защото дъщерите им разполагат с много пари и им помагат. А и ако момичетата са умни, могат да спестят пари и да се омъжат за някое хубаво момче…

Да, и за брачния пазар съм чувала – там едни родители представят децата си на други родители в търсене на подходяща партия. Младите са много заети с работа и нямат време за запознанства и срещи.”

– И животът им става вълшебна приказка – каза замислено Джанбин.

Дали…?

Брачен пазар в Шанхай, КитайБрачен пазар в Шанхай

* на листоветете са написани данни за кандидатите за женихи – ръст, тегло, образование и заплата – бел.автора

Автор : Наталия Бояджиева

Снимки: авторът

http://patepis.com/?p=26593

тагове: китайските, втори, съпруги

ШИРАЗ – СТОЛИЦАТА НА ПОЕТИТЕ ХАФЕЗ И СААДИ БР.123

Поетът Хафез

 Шираз, Иран

Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез:

Шираз е моят град – свят извор с устни, приказен рубин.

Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз.

Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град,

че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис.

04:00 рм. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз..

Шираз, Иран

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

Шираз, Иран

Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено( за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на Портата Коран (Darvaze Quran).

 Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, който (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

Шираз, Иран

Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат през 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани.

От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

Университетът – Шираз, Иран

Отминаваме покрай модерната сграда на ректората на Ширазкия университет и спираме на булевард Хафез пред градината Джахан нама (Jahan –nama) .

Слизаме в края на града само ние, като решихме с карта в ръка да се стигнем до центъра пеша където е нашият хотел. Купуваме си сладолед. Вкусен е, а и входът е безплатен.

Градина Джахан нама (Jahan –nama)  – Шираз, Иран

Зад каменната ограда е скрита ухаещата цветна градина.

Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

В центъра има фонтан от който в четирите посоки тръгват водни пътеки. Това е много стара градина от 9 век, построена за приемане на гости от управителя на Самарканд и наскоро реставрирана.

Шираз, Иран

Тя е била изградена съгласно философския трактат на Молла – Садра за”Съществените движения”. В него се казва, че няма промяна(движение) по повърхността на нещата без промяна(движение на водата) в тяхната същност, или всяка промяна на повърхността показва промяна на същността. Тази архитектурна концепция е намерила своя апогей в шедьовъра на ширазките майстори – Тадж Махал в Индия.

Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Днес изсъхналият вековен дънер е придобил нова същност – човек.

Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Влюбената двойка вляво сигурно знае стиховете на родения тук през 1330 година поет Хафез. Той като чирак във фурната се влюбил в девойката Шах Набат, на която посветил повечето от своите лирични произведения – газели:

Поетът Хафез – Шираз, Иран

На красивото туркинче от Шираз,

да ме стрелне с палави очи,

Бухара, Самарканд, ще му даря,

за кадифето на луничката и дори.

 

Виночерпецо, налей,

нека чашата прелей, че ги няма в рая

на Мусалла росните цветя

и не пеят речните води.

Мусалла? – това е любимата градина на Хафез, където е неговия мавзолей.

Фурна – Шираз, Иран

На излизане се спряхме пред фурната на Хафез и си взехме една пърленка с топено сирене и ким. Ммм..

Национална библиотека – Шираз, Иран

Това е Националната библиотека в Шираз, после пресичаме още един парк и завиваме по бул.Голестан, съгласно сателитната снимка която ни служи за ориентация. Местните карти за нас бяха нечетливи изпъстрени с заврънкулки на фарси. Благодаря на американските шпионски сателити за точната информация!

На улицата – Шираз, Иран

Глухонемият човек с помощта на канарчето ни извади късмет. А студентките ни преведоха, че нашето иранско приключение ще приключи щастливо и ни упътиха, че търсената от нас Мусалла е зад дувара. Наредихме се на опашката пред касата за мавзолея на Хафез, който за разлика от нашия мавзолей на Г.Димитров беше платен – 3000 реала! Защо? Защото той е най известния поет на Изтока. Или с други думи казано, какъвто е Пушкин за руснаците или Гьоте за немците, това е Хафез – „Принцът на персийската поезия” за Иран, Таджикистан и Узбекистан.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

В мемориалния комплекс влизат библиотека, чайна, книжарница и малко гробище и розовата градина Мусалла. Освен с любовната си лирика той е известен с протестните химни срещу завземането на Шираз в 1333. Тогава за малко му се наложило да напусне любимия си град и да намери убежище в Исфахан. После по покана на шаха се връща и остава до края на живота си в 1390 когато почива на 60 години.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хафез бил придворен поет, но и суфи член на техния орден Тарикат. Това обяснява формата на купола над гроба му, която има форма на шапката на дервиш.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Осемте колони подържат медния купол с прецизна геометрична мозайка от гледжосани плочки. Павильонът е проектиран и изграден през 1935 година от френският архитект и археолог Андре Годард.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хората се приближават бавно с почит към гроба…

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

и докосват с ръка мраморната плоча изписана калиграфски със стихове му от времето на Карим хан (през 1773).

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

И установили контакт с древния си прародител, сядат и рецитират неговите стихове. Посмъртният сборник от стихове на Хафез е”Диван”. Когато днешния иранец има проблеми и трудности и не знае как да постъпи, той разгръща книгата на Хафиз и намира в нея отговори на всички въпроси. Затова във всеки дом в Иран освен”Коран” има и”Диван”.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Най точно се счита гадаенето на гроба на поета, когато книгата се отваря на случайна страница след молитвата.

Авторите – Шираз, Иран

Тук в чайната вкусихме от местния специалитет – фалоде (Paloodeh). Това е оризово фиде залято с подсладена ледена вода (шербет) с портокалов аромат. Много свежо! Тук нямаше проблем да се запали и цигара с кафето.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Свечерява се и въпреки, че сме в гробище, аурата тук е много светла и приятна.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Ажурните арки на беседките, ароматът на розите, алеите осветените от луната, мъждукащите фенери и пърхащите светулки над прекрасните цветя и на теб ти се струва, че самия въздух е пропит от поезия. На нас вече не ни трябва преводач от фарси за да разберем стиховете, които нашепват хората около нас, че са за нещо възвишено и прекрасно. Тръгваме си, а хората продължават да идват.

Техническия факултет на Ширазкия университет – Шираз, Иран

Минаваме покрай Техническия факултет на Ширазкия университет, където се преподава само на английски. Учебниците и компютърните програми са най- съвременните американски и са евтини. Не е учудващо, че днес Иран има маймуна космонавт, която върви по стъпките на американската астронавтка от ирански произход – Ануше Ансари (AnoushehAnsari).

Няма дискотеки, барове, няма го и известното Ширазко вино, а наоколо има стадиони и университети. Има едно друго общество от усмихнати и гостоприемни хора, които тачат своите романтични поети. Не мога да си представя същото поклонение у нас пред гроба на Яворов например и затова им се възхищавам.

А къде са брадатите фанатици на Аятолаха, заканващи на Запада с автомати в ръка? Имахме обосновано предположение, че можем да ги срещнем в свещените шиитски храмове.

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

http://patepis.com/?p=39781

тагове: Шираз, столица Хафез, Саади

СВЕТИЛИЩЕТО НА МАДОНАТА БР.123

 Катедралата Лас Лахас

Светилището на Мадоната - Катедралата Лас Лахас

 Светилището на Мадоната от Лас Лахас или катедралата Лас Лахас се намира в департамент Нариньо в Южна Колумбия. Величествената сграда е построена на един от склоновете на дълбокия каньон на река Гуаитара и според местна легенда на това място през 1745 година Дева Мария се явила на индианката Мария Муесес де Киньонес и глухонямата й дъщеря Роза, потърсили убежище от силна буря в пещера, образувана в скалите. Там детето проговорило за първи път в живота си и заявило, че е видяло образа на Дева Мария. Името на храма идва от плоска седиментна скала, наричана лахас.

В пещерата наистина може да се види загадъчен скален портрет на Мадоната с младенеца, но как всъщност се е появил там – никой не знае. Взетата скална мостра показала, че пигментът е проникнал в камъка на дълбочина повече от метър – метър и половина, но как точно е станало това, и до днес си остава загадка.

За първи път случката е документирана от францисканския монах Хуан де Санта Гертрудис, пътешествал из Нова Гранада в периода между 1756 и 1762 година. Първият храм е построен тук в средата на 18 век от слама и дърво. През 1802 година той е бил заменен с нов, по-голям храм, който е удължен и свързан към противоположната страна на каньона с мост. Днешната Лас Лахас е издържана в неоготически стил и е строена в периода 1916-1949 година, като средствата за строежа са дарени от жителите на околността. През 1954 година Ватикана предоставя на Лас Лахас привилегирования статут на базилика.

Катедралата Лас Лахас често попада в класациите за най-невероятни храмове в света.

Hobyto.com

Светилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас ЛахасСветилището на Мадоната - Катедралата Лас Лахас

тагове: светилище, Мадона, катедрала , Лас Лахас

УЧЕНИ ПРОВЕДОХА ПЪРВОТО ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО БР.123


Виртуално Пътуване

Австралийски учени от Куинсландския университет проведоха за първи път пътуване във времето, като изпратиха два фотона в миналото и ги върнаха успешно в настоящето.

Фотонът е елементарна частица, която е преносител на енергия, движи се със скоростта на светлината и се отличава от другите частици по това, че има нулева маса в покой.

След успешния опит физиците твърдят, че това доказва, че пътуването във времето е напълно възможно. Подробностите около проучването на учените бе публикувано в списание Nature Communications.

При експеримента си австралийците са изпратили чрез компютър два фотона в миналото, а след това са ги върнали в настоящето. Една от частиците в миналото дори се е срещнала със себе си, без това да причини катастрофа в настоящето.

Компютър
 

По-рано теорията за пътуване във времето се сблъскваше с парадокса на пространствения континиум – когато някой се върне назад във времето, може да срещне своите предци и да наруши хода на събитията.

Тръгвайки от Теорията за относителността и квантовата механика, учените доказваха, че пътуването във времето е възможно и на практика.

Общата Теория на относителността твърди, че в пространствено-времевия континиум съществуват тунели, които се съединяват в различни области от пространството.

Уравненията на Алберт Айнщайн допускат, че в пространствено-времеви тунел може да се пътува от една година в друга.

Град на Бъдещето
 

Въпреки това се смята, че създаване на машина на времето на този етап от технологичното ни развитие е невъзможно.

Някои обаче смятат, че пътешественици между различните периоди вече е имало и затова свидетелстват различни доказателства.

По време на археологически разкопки специалисти намират предмети, които не могат по никакъв начин да се отнасят до този период от време, който те изследват.

Така например, през 80-те години по време на сондиране е открита метална монета, чиято възраст била 400 000 години. Като се има предвид, че хората са се появили много по-късно на планетата, засега единственото обяснение за това може да бъде само, че предметът е “изпаднал” от непознат от бъдещето.

http://sanovnik.bg/n4-47773

тагове: учени, първото, пътуване, времето

ЧОВЕШКАТА МУЛТИИЗМЕРНА АНАТОМИЯ бр.124

Има значителни доказателства за това, че съществува холографска енергийна структура, която е свързана с физическото тяло. Това етерно тяло всъщност изглежда доста подобно на физическото, върху което е наложено.

Етерното тяло носи пространствена информация, затова как ембриона ще се развие в утробата и също така структурни данни за растежа и възстановяването на зрелия организъм. Тази енергийна структура работи заедно с клетъчните генетични механизми. Физическото тяло е свързано и зависимо от етерното по отношение на клетъчното управление – физическото тяло не може да бъде поддържано без него. Ако етерното поле е разстроено, скоро се появява физическа болест. Много болести крият своя произход в разстройването на поддържащото етерно поле.

Етерното тяло се състои от материя, но тя има различна плътност и честота от тази на физическото тяло. То не е напълно отделено от физическата система с която си взаимодейства. Има специфични канали за енергийна обмяна, които позволяват потока на информация да се движи от една система към друга. Тези канали са били изследвани в източната литература.

Висши тела

Първото от фините тела, което се простира в честотния диапазон отвъд този на астралното тяло, е познато като ментално тяло.

Менталното тяло е средството, чрез което азът манифестира и изразява определен интелект. Менталното тяло също има свои съответстващи чакри, които са свързани с физическата форма. На ментално ниво мисъл-формите могат да представят чисто ментални идеи над които личността работи. Ако менталното тяло функционира правилно, позволява на личността да мисли ясно и да фокусира ментални енергии в подходящите направления със сила и яснота. Лекуването на човек на ментално ниво е по-силно и произвежда дългосрочни резултати за разлика от лекуването на астрално или етерно ниво.

Отвъд менталните полета, има такива, които са познати като казуални полета, или казуално тяло. Казуалното тяло стои най-близо до индивидуалния АЗ. Казуалното тяло се занимава с абстрактни идеи и концепции. Казуалното съзнание се занимава с есенцията на даден субект или обект, докато на ментално ниво се изучават неговите детайли. По-нисшето ментално тяло обитава менталните образи получени чрез сетивата и аналитично разсъждава върху чисто конкретни обекти.

Казуалното тяло се занимава с есенцията на субстанцията и истинските причини отвъд илюзията на външната поява. Казуалната плътност е свят на реалности. На това ниво, вече не се занимаваме с емоции, идеи или концепции, а с есенцията и скритата природа на конкретния обект.

Честотни модели

Поради ограничаващите фактори на възприемане на физическия мозък, съзнателния ум обикновено e заключен във фиксирано пространство/време или времева линия. Това се отнася до земната времева рамка и заключената точка на предимство.

Астралната проекция може да се разглежда като трансфер на съзнание от невронните връзки и фиксираната времева рамка на физическия мозък към астралното превозно средство на съзнанието. Автономната нервна система позволява на тялото да съществува нормално докато индивидуалното същество е извън него.

http://taidzi.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/11/25/choveshkata-multiizmerna-anatomiia.1024068

АБОРИГЕНИТЕ БР.123

 резултат на кръстоска между хора и извънземни

В различни части на света, археолозите намират древни гробища на мистериозни хуманоидни същества …
 
В пещерата Хебит, намираща се в отдалечен район на Китай, известен като “Забранена зона”, са погребани 716 загадъчни скелета. Техният ръст – не повече от 130 см, имат големи глави с големи дупки на очите и малки беззъби челюсти. На врата на всеки скелет е закрепен каменен диск с диаметър от около 30 см, с издълбани върху него странни символи.
 
 
 
 
През 1962 г., китайският учен Tоум Ум Нуему бил в състояние да разчете надписите върху дисковете. Те разказват историята на племето дропа , последният техен представител на които бил открит през 1947 г., от английския изследовател Карил Робин Евънс. Според каменната, “хроника”, дропа дошли на Земята от планета близо до Сириус. Първите извънземни се появили на Земята преди около 20 хиляди години, следващите – едва през 1014 от н.е. По време на това пътуване, корабът им се разбива и дропа не успяват да се върнат обратно …
 
 
Преди няколко години, пещерата на “извънземните” посетил немския археолог Валтер фон Молтке. Той предположи, че пещерата е древно гробище, където дропа в продължение на години погребвали своите мъртви. 12 от 716 скелети се различават от други с по-малък ръст и по-големи размери на черепа и очните орбити. В крака на един от тях има следи от хирургична интервенция, резултат на лазерни или други лъчи … Това е вероятно първото поколение на заселниците, които са родени на друга планета …
 
Според информацията, която е достигнала до наши дни, племето дропа е измряло. Обаче … вниманието на изследователи на аномални явления са привлекли жителите на едно китайско село. Факт е, че ръстът им не надвишава 115 см. Поначало за това обвинявали условията на околната среда. Напоследък, обаче, уфолозите представили абсолютно невероятна хипотеза за произхода на народа от джуджета . Оказва се, че местните легенди разказват на чужденци, идващи от разбилия се космически кораб преди 12 хиляди години! Според изследователите, ниско растящите туземци са  резултат на смесените бракове между хора и извънземни.
 
През лятото на 1972 г., по време на разкопаването на гробница, намираща се на висока могила в Херсoнщине археолозите попаднали на скелета на един старец. Скелетът има необикновена структура: неестествено дълги крака и гърбав скелет. Починалият е бил погребан заедно с количка, която по някаква причина е със  седем колела. От гробищата излизат и някакви лъчи, чертани по земята, вероятно останки от древни пътища. Те били 12 – броя на месеците в годината. 7 и 12 се считат от незапомнени времена за магически числа. Това довежда участниците в разкопките до мисълта, че могилата е един вид обсерватория. Но кой я използва? И кой е този гърбав старец с дълги крака? Друг непознат от космоса?
 
В знаменитата якутска Долина на Смъртта на брега на река Алги, дълбоко под земята според местните чергари има “желязна дупка”. Стените на тунела отделят топлина, а в помещенията се намират различни метални предмети, като сред тях има огромен червен котел с остър ръб. Чергарите са виждали там и мъртви хора с много странна външност “ … много слаби, с тъмна кожа, еднооки, в железни дрехи”. Очевидно телата са мумифицирани и затова са съхранени.
 
Древните якутски митове предават също така, че има скрита подземна метална тръба, от която понякога избълва огън.
 
Можем да предположим, че в древни времена това място е било посетено от друга цивилизация. Те са изградили подземна база, наречена от местните жители “железна дупка “. В един момент се е случило нещо, от което всички чужденци са били убити, и подземния бункер бил изоставен. Може би това е предизвикано от човека бедствие, причинено от дейността на извънземните …
http://neonula.blogspot.com/2012/12/blog-post_21.html
тагове: аборигените, кръстоска, хора, извънземни

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА БР.123

Имало едно време две светли Души. Те се срещнали по пътя си в много труден момент и за двете, но от този миг били неразделни и много щастливи.
Но минало време и на една от Душите започнало нещо да не и достига и тя потърсила други Души, с които да запълни зейналата празнота в сърцето си. Половинката и страдала и не разбирала, как нейната Любов не е достатъчна.
Появила се Ревността.
Минало още време и втората душа, която се чувствала наранена решила да поеме по свой собствен път.
Един ден двете души стояли една до друга, мълчаливо, в невъзможност да споделят болката , която раздирала сърцата им.
Тогава на рамото на едната кацнала ефирна бяла пеперуда.
Тя попитала Душата – Кажи ми , какво ти липсва, какво искаш? Душата въздъхнала тежко , но отговорила – Искам да съм щастлива, искам да съм обичана, искам да съм желана….. Пеперудата се обърнала към другата Душа и попитала и нея същото :- Кажи ми , какво ти липсва, какво искаш?
Втората Душа погледнала тъжно и казала: Искам да съм разбирана, искам да съм обичана, искам да съм щастлива.
Тогава пеперудата им казала:
Вие и двете искате едно и също, но не можете да го намерите и аз ще ви кажа защо. Вие Душите сте деца на Бог и само живеейки в неговата милост можете да познаете Любовта.
– А какво означава това – зачудили се Душите.
Ще ви кажа. Да живеете в Божията милост означава да знаете със сърцето си какво искате да ОТДАДЕТЕ на другия и да го правите, без да очаквате каквото и да било. Само така ще познаете истинската Любов. Това е истината за живота, който е тук на Земята. Само отдавайки безусловно ние можем да проявим Живия Бог тук на Земята и така да живеем в Любов.
Пожелавам ви и на двете да успеете да разчетете сърцата си и да дадете най-истинското от себе си .
Пеперудата размахала ефирните си криле и отлетяла, но полъха от нежните и криле докоснал сърцата на Душите завинаги. Дълбоко в сърцата си те знаели какво да направят.

предоставил: Пламен Петров

тагове:приказка, любовта

КОЛКОТО ПО- МРАЧНИ И РЕВНИВИ БР.123

 толкова по-заплашени от алцхаймер

Колкото по-мрачни и ревниви – толкова по-заплашени от Алцхаймер

Снимка: Thinkstock

Ако постоянно се притеснявате за нещо, това не просто ще ви докара куп безсънни нощи, но може и да повиши риска за вас да се разболеете от болестта на Алцхаймер.

Жените, които са твърде угрижени, ревниви и мрачни на средна възраст е два пъти по-вероятно да страдат от тази болест на мозъка в напреднала възраст, в сравнение с по-спокойните и уравновесени дами.

Учените предупреждават, че се очаква броят на хората с деменция да се увеличи “драматично” заради застаряването на населението и е важно да се намери начин да бъдат идентифицирани хората, при които има най-голям риск да заболеят.

Болестта на Алцхаймер и други форми на деменция засягат 800 хил. британци, а в световен мащаб броя на страдащите от тези заболявания се очаква да се утрои до 44 млн. души до 2050 г.

800 жени в края на техните 30, 40 и 50 години са били подложени на личностни тестове. Те отговаряли на въпроси за невротизма, съдържащи информация за безпокойството, ревността, мрачността, колко лесно се разстройват и дали ги измъчва чувство за вина.

Освен това те са били питани дали са били подложени на силен стрес по време на работа, у дома или заради здравето си, като този въпрос им е бил задаван на всеки пет години.

Когато, след 38 години, изследването приключило 153 жени развили деменция.

Тези, чиито тестове регистрирали високи нива на невротизъм, са особено податливи на болестта, но само ако дългосрочно са били подложени на стрес.

Снимка: Thinkstock

Невротиците, които били заедно с това и срамежливи и интроверти, са с най-голям риск, съобщава списание “Неврология”.

Според изследователите невротиците може да усещат стреса по-силно от другите хора и това да оказва своето влияние върху мозъка. Освен това те може би водят по-малко здравословен живот.

Авторът на проучването Лена Йохансон заяви:

“Повечето изследвания на Алцхаймер са свързани с образованието, с рискови фактори, отнасящи се до сърцето и кръвта, травма на главата, семейна анамнеза и генетиката.

Личността може да повлияе на индивидуалния риск от деменция чрез ефекта си върху поведението, начина на живот или реакция на стреса”.

http://www.edna.bg/zdravoslovno/syveti/kolkoto-po-mrachni-i-revnivi-tolkova-po-zaplasheni-ot-alchajmer-4635810

тагове: колкото, мрани, ревниви, алцхаймер

НАЙ- СТИЛНИТЕ БУЛКИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА БР.123

Най-запомнящите се сватбени рокли

Кейт Мидълтън на сватбата си с принц Уилям

Кейт Мидълтън на сватбата си с принц Уилям
Снимка: Getty/Images

Покойната Грейс Кели - холивудската звезда, станала принцеса след брака си с владетеля на Монако Рение през 1956 година, е начело в класация за най-стилните булки на всички времена, пише в. “Дейли експрес”.

Второ място в листата, изготвена след допитване сред читателите на сп. “Брайдс”, заемахерцогинята на Кеймбридж Катрин.

 

Десетки милиони хора по света проследиха бракосъчетанието ѝ с принц Уилям през 2011 година, на което Кейт Мидълтън сияеше в рокля от модна къща “Александър Маккуин” Сара Бъртън.

На трета позиция е Каролин Бесет, която през 1996 година стана съпруга на Джон Ф. Кенеди младши.

Четвърта е преквалифициралата се в модна дизайнерка бивша певица от Spice GirlsВиктория Адамс, по съпруг Бекъм.

На пето място е класирана екранната легенда Елизабет Тейлър с първия си брак с хотелиерския наследник Конрад Хилтън през 1950 година. Тейлър е минавала под венчило осем пъти и намира място в Топ 20 на най-стилните булки на всички времена още веднъж – на 15-а позиция с третия си брак с филмовия продуцент Майк Тод.

Грейс Кели увековечена на портрет със сватбената си рокля

Грейс Кели увековечена на портрет със сватбената си рокля
Снимка: Getty/Images
Прекрасната Кейт

Прекрасната Кейт
Снимка: Getty/Images
Сватбената рокля на принцеса Даяна

Сватбената рокля на принцеса Даяна
Снимка: Getty/Images

Следващите четири места в класацията заемат Кортни Кокс (със сватбата си с ДейвидАркет), Салма Хайек (с Франсоа-Анри Пино), Присила Уагнър (с Елвис Пресли) иМия Фароу (с Франк Синатра).

Десетата позиция е отредена на принцеса Ана с първата ѝ сватба с капитан Марк Филипспрез 1973 година.

Следващите кралски особи в класацията са покойната принцеса Даяна на 11-а позиция и самата кралица Елизабет Втора на 13-а. Между тях на 12-о място се “промъква” кралицата на попа Мадона със сватбата си с актьора Шон Пен.

Амал с прекрасната ѝ сватбена рокля

Амал с прекрасната ѝ сватбена рокля
Снимка: Vogue.com
Кейти Холмс на сватбата си с Том Круз

Кейти Холмс на сватбата си с Том Круз
Снимка: Getty/Images

Амал Аламудин, около чиято съвсем “прясна” сватба се вдига светски шум през последните дни, не попада в класацията, тъй като тя е изготвена преди британската адвокатка да мине под венчило с холивудската звезда Джордж Клуни.

Сред най-стилните булки на всички времена се класират също Кейти Холмс със сватбата си с Том Круз, Бианка Перес-Мора Масиас (с Мик Джагър), Жаклин Бувие (с Джон Ф. Кенеди) и Фара Фосет (с Лий Мейджърс).

http://www.edna.bg/moda-i-kozmetika/moda/naj-stilnite-bulki-za-vsichki-vremena-4635795

тагове: стилни, булки, всички, времена

ДЯДО НА 123 ГОДИНИ ЖИВЕЕ В АНДИТЕ БР.123

Кармело Флорес Лаура
Кармело Флорес Лаура  Източник: ЕПА/БГНЕС

Във високопланинско селце на границата между Боливия и Перу бе открит мъж, чието кръщелно свидетелство сочи, че е на 123 г., съобщиха световните агенции.

Ако документът е автентичен, Кармело Флорес Лаура е най-възрастният жител на планетата, регистриран някога. Съгласно боливийския граждански регистър той се появява на бял свят на 16 юли 1890 г.

Столетникът е от племето аймара и живее в селцето Фраскисия, намиращо се в Андите на 4000 м надморска височина, близо до езерото Титикака.

Кармело е пастир. Той не ползва бастун, нито очила, само недочува с едното ухо. Никога не е пътувал на далече, не знае да чете и пише. Има три деца, две от които отдавна покойници, 16 внуци и 39 правнуци.

Пред боливийската телевизия “Реде Уно” Кармело казва, че според него тайната на дългия живот са всекидневните дълги разходки и да не се яде захар. Затова пък дълголетникът цял живот е консумирал разновидност на зърноподобната култура киноа, която е богата на протеини.

Самият Кармело казва, че трябва да е на около 100 години, но паметта му изневерява. По времето, когато е роден, в Боливия не е имало свидетелства за раждане, но датата му на раждане се потвърждава от неговото кръщелно.


Източник: ЕПА/БГНЕС

През юли т.г. за най-възрастен жител на планетата бе официално признат 112-годишният американец Салустиано Санчес-Бласкес. Преди това рекордът се държеше от японеца Хироемон Кимури, починал през юни т.г. на 116-годишна възраст. Най-възрастната жена също е японка и това е 115-годишната Мисао Окава.

Източник: БГНЕС, “Дейли мейл”
тагове: дядо, 100, годиин, Андите