Monthly Archives: февруари 2015

Ето как децата могат да се забавляват сред природата бр.131

Беззспорно в последните години, особено в последното десетилетие драстично се промени начинът на игра и забавление на децата. В ерата на модерните технологии те израстват пред компютъра, таблета, смартфона…

Въпреки че технологиите могат да накарат днешните подрастващи да загубят връзката с природата, все още има деца, които намират интересни начини да си играят навън, на двора, в калта, на чист въздух, сред дървета, храсти и цветя.

Представяме ви разкошни снимки на малчугани от различни точки на света, които изглежда, че се забавляват на воля, при това не пред поредното модерно устройство.

Снимки: Life-hack.co.uk

Индонезия

Индонезия

Индонезия

Индонезия

Русия

Русия

Burkina Faso

Myanmar

Tajikistan

India

India

India

Vietnam

Ghana

Estonia

Thailand

Thailand

South Africa

South Africa

Peru

Ethiopia

Italy

Israel

USA

Indonesia

Indonesia

Indonesia

Uganda

Romania

Russia

http://www.highviewart.com/eto-kak-detsata-mogat-da-se-zabavlyavat-sred-prirodata-2045.html

В ПОМОРИЕ СА ОТКРИИТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ БР.131

chakat-parite-za-arheologiq-142212Археологически проучвания в Поморие разкриха средновековен некропол, уникална римска постройка и многоцветна подова мозайка от периода на управление на император Теодосий II, съобщава kmeta.bg. Проученото трасе попада вЗона А от територията на недвижимата културна ценност „Античен град Улпия Анхиало – Палеокастро”.

Първоначално археологическите разкопки са разкрили средновековен некрпол с общо 30 гроба, под който са открити градежи от късната античност (ІV – VІ в.).

Най-интересната част от проучваното помещение е многоцветна подова мозайка на площ около 20 кв. м. Композицията включва изцяло геометрични компоненти. Датировката на мозайката е в края на ІV – V в. Начинът на изработка и сюжетната й композиция предполагат, че мозайката е създадена при управлението на император Теодосий ІІ (408-450 г.).

Заради силната фрагментарност и практическа невъзможност за нейната експонация на място, експертната комисия към Министерство на културата е препоръчало откритата до този момент част от подовото покритие да бъде демонтирана от специалист-консерватор, реставрирана и експонирана в подходяща музейна среда.

В трети проучен пласт са намерени структури от римската епоха (ІІ – ІІІ в.), включващи останки от улица и сграда. Богатата мраморна украса, архитектурните детайли и прозоречни стъкла дават основание да се твърди, че най-вероятно става дума за представителна сграда с обществени функции.

http://destinacia.bg/ 

тагове: поморие, археологически, находки

КАРАНОВСКАТА МОГИЛА БР.131

Карановска селищна могила

Могилата е открита при разкопки през 50те години на ХХ в. и е една от най-старите в Европа. Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, които изобилстват в България. Карановската е една от най-големите в България. Тя е висока 13 м, дълга 250 м и широка 150 м. Могилата, макар и да е разкопана само частично (около 1700 кв. м), представя голяма част от своето археологическо богатство.

Карановската селищна могила e разположена в подножието на последните разклонения на Сърнена гора, в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 км от град Нова Загора. Простира се на площ от 24 дка.

Благодарение на проучването на 12,40-метровите културни наслоявания е изучен стратиграфският профил на праисторическото селище (последователността в образуването на пластовете), периодизирана е културата на отделните слоеве и e създадена Карановската хронологична система. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително.

Всички експонати, намерени в нея, са изложени в музеите в София и Нова Загора. Могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Археологическите разкопки тук се провеждат от 1936 г., а от 1984 г. те са и с международно участие, съвместно със Залцбургския университет, Австрия. Тук е намерен кръгъл печат, който според археолозите съдържа първите фази на писмеността изобщо.

Печатът има диаметър 6 см и е дебел 2 см. Гравиран е с древноевропейски шрифт и по тази причина се предполага, че е бил знак на престиж, даван за особени заслуги и вероятно използван в религиозни церемонии. На 1,3 км североизточно от селото са разположени укрепено селище, обществена сграда – базилика и могилен некропол, състоящ се от 16 могили (Дългата, Източната, Бирниковата и др.). Разкопките на този археологически селищен обект продължават от 1976 г. до 1998 г. с известни прекъсвания. През 2008 г. екип от археолози провежда проучване на Източната могила от некропола.

Могилата има елипсовидна форма с диаметър 63-77 м и е ориентирана по дългата си ос север – юг. Височината на могилата е 11 м в северната й част и 14 м в южната. През 2009 г. екипът археолози намира тук една от най-интересните и важни находки в региона – зидана сводеста гробница с погребална камера (размери 3 х 4 м). Погребението е доста богато – намерени са две сребърни чаши с изображения на бог Ерос, уникални стъклени съдове, бойно снаряжение, монети, сребърни фибули и златни пръстени. Предполага се, че в гробницата е погребан богат тракийски аристократ, а погребението се е състояло през I в. сл. Хр. Намерена е още бойна колесница – четириколка, с впряг от два коня и куче. Отличава се с големия размер на колелата с диаметър 1,20 м.

Изработена е от кожа, дърво и бронз. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации по коша на колата. Още по-богато са украсени яремът и сбруите на конете. Посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието. В Източната могила са открити още сребърни чаши с позлата и глинени стомни, както и други предмети, представящи провинциалното римско изкуство

предостави: Пламен Илиев от интернет

 тагове: Каановска, могила

ЗАМЪКЪТ В РАВАДИНОВО ВЛЮБЕН ВЪВ ВЯТЪРА БР.131

На 2 километра от Созопол, навътре в сушата до село Равадиново се издига странна, романтична и величествена постройка. Гледана от въздуха, прилича на кръст, гледана откъм езерото – на детска приказка. Уникалното архитектурно творение се простира върху площ от 20 декара. Към замъка има парк, езеро с лебеди и параклис, който е в процес на строеж. „Влюбен във вятъра“ все още не е напълно завършен, но въпреки това ще ви впечатли с мащабите и оригиналния си дизайн.

След като прекрачите входа на комплекса, ще се озовете в един паралелен свят. Наоколо свободно се разхождат пауни, а въздухът е напоен с аромат на билки и цветя, които тук са в изобилие. Високите кули на замъка, обрасли с бръшлян, ще ви накарат да си припомните приказките на братя Грим. Опитайте се да погледнете на това място с непредубедените очи  на дете и ще се убедите, че посещението на замъка си заслужава.Комплексът е изграден с много фантазия и внимание към детайла. Прекрасната цветна градина е украсена с фонтани, каменни статуи, фигури на птици, воини, русалки… Край езерото можете да изпиете по чаша кафе, да погледате изящните лебеди и дори да ги нахраните. Те не се страхуват от хората и с радост ще ви обкръжат, ако им донесете нещо за хапване.Казват, че в замъка времето тече неусетно. . В комплекса определено има какво да се види и снима, а и е приятно за кратко да се почувстваш като главен герой в приказка – да изкачиш всички стъпала до кулата, за да помахаш тържествено на света, след което да се разходиш бавно из градината и да се полюлееш на люлката в двора в компанията на няколко любопитни пауна…Безценно.

Освен с уникалната си архитектура и поетично име,  замъкът впечатлява и с видимата си прилика със своите „събратя“ в други европейски страни. Основната отличителна черта е, че те са на по 200, а той е на по-малко от 20 години.

http://destinacia.bg/spot/ 

тагове: замък, Равадиново, вятъра

ГРАД ПЛОВДИВ БР.131

град Пловдив

Пловдив е вторият по големина град в България, административен център на област Пловдив. Разположен е в Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Населението на града е около 350 хил. души. Климатът е преходноконтинентален, с мека зима и горещо лято. Средната януарска температура е +1°С, а средната юлска е +24°С.

Съвременният град е построен около седем хълма – Пловдивските тепета, които са неразделна част от историята на града.
Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. В началото древното селище е било разположено на естественото възвишение между Небет, Таксим и Джамбаз тепе (Трихълмието).

През античността траките обитават Трихълмието и построяват укрепено селище – най-големия град в Тракия. През IV век пр.Хр. Пловдив е завладян от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта, но след серия от битки през I век той попада в границите на Римската империя.

По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. Градът е процъфтявал и е кипяло мащабно строителство както на сгради и съоръжения, така и на пътища. От това време са останали множество добре запазени находки – павирани улици, крепостни стени, сгради, водоснабдителна система и канализация.

Градът влиза в границите на българската държавата по времето на хан Маламир (управлявал 831 – 836 г.). През вековете властта над града преминава ту в български, ту във византийски ръце, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно става част от българската държава през 1344 г.

Османските войски, които нахлуват през 1364 г. и постепенно завладяват България, дават нова насока на развитие за града. Мястото на византийската архитектура е заето от новo строителство – с типично ориенталски черти. Новото име на града е Филибе.

По време на Възраждането (XVIII – XIX век) Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа и донасят нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи. За разлика от кирпичените къщи в началото на Възраждането, които са малки по размери и практични, по-късно строителството се разгръща с повече въображение и размах, като се набляга на пищността и детайлите. Освен архитектурен, градът е и важен културен център и има голям принос за духовното пробуждане на българския дух. Пловдив играе важна роля в борбата за църковна независимост.

На 16 януари 1878 г. градът е освободен след края на Руско-турската освободителна война. Дългоочакваният Санстефански мирен договор от 3 март 1878 полага основите на свободната българска държава. Но няколко месеца по-късно Берлинският мирен договор помрачава радостта от Освобождението и разкъсва страната на няколко парчета, като гранични територии са дадени на съседни държави, а България вече е малко и слабо княжество. Пловдив остава в пределите на автономна област, оставаща под османска власт – Източна Румелия, и е избран за нейна столица. Този драматичен период на разделение продължава седем години, през които се извършва мащабно строителство – създават се много нови модерни административни сгради за нуждите на новата столица. Междувременно специално създаден комитет подготвя предстоящо въстание, което да обедини разкъсаните части на държавата. На 6 септември 1885 г. градът е превзет и Източна Румелия отново е обединена с Княжество България. Тази паметна дата поставя началото на новата история на страната и се чества тържествено всяка година като Ден на Пловдив и официален празник.

След Съединението Пловдив остава и до днес втори по големина и икономическо значение град след столицата София. Градът е голям промишлен и търговски център. Тук се провежда известният Пловдивски международен панаир, който всяка година става домакин на представяне на стоки и обмяна на опит и контакти на търговци от целия свят. В града се провеждат театрални, танцови и кинофестивали, а многобройните археологически находки от тракийско, римско и византийско време не само напомнят за славното минало, но и са успешно съчетани с модерната архитектура на града. Пример за това е Римският акведукт, който е станал незаменима част от булевард „Коматевско шосе”, а Античният театър е успешно реставриран и се използва за представления. В града има няколко музея – Исторически, Археологически, Етнографски, Природонаучен, Художествена галерия и Драматичен театър. Една от най-известните забележителности е архитектурният комплекс Старинен Пловдив, в който са запазени и реставрирани красиви възрожденски къщи, много от които са обитаеми и до днес.

Освен културни забележителности, градът има и много добри условия за спорт и развлечения. На края на Пловдив е изграден гребен канал с олимпийски размери, който предлага много добри условия за гребане, бягане и колоездене.

В миналото Пловдив се е кичел със седем хълма – тепетата. Днес от тях са останали само шест – Марково тепе е превърнато в павета за настилка на улиците. Ако решите да броите тепетата, не забравяйте, че възвишението на Стария град се състои от три.

Джендем тепе или Младежкият хълм е най-висок – обявен е за защитена местност заради ендемичните си растения и запазена природа. На него се срещат и много животински видове като катерица, сойка и диви зайци. На хълма Бунарджика е построен паметник в чест на Съветската армия – „Альоша”. Сахат тепе – хълмът с часовниковата кула, е превърнат в парк – любимо място на влюбени двойки и младежки компании с китари. На върха му се извисява часовникова кула от XVI век. Другите три тепета са Възвишението на Стария град. Всички тепета са добре поддържани паркове с алеи и скамейки.

Градът е една от най-предпочитаните туристически дестинации в страната и културен и икономически център на Южна България. Тук има богато разнообразие от места за настаняване – от луксозни хотели до хостели. Главната улица на Пловдив предлага отлични възможности за развлечения и пазаруване, а ресторантите в града са много и навсякъде.

http://destinacia.bg/spot/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/

тагове: град, Пловдив

СТЕНОПИСИТЕ В УЗУНДЖОВСКАТА ЦЪРКВА

При обновителните работи, извършени в периода 2006 – 2007 г., каменният градеж и пластичната декорация на външните и вътрешните стени на храма „Успение Богородично” в с. Узунджово са възстановени от Петьо Александров, Никола Стоянов, Танчо Райков и Петър Александров. Изпълнена е нова живопис в купола на храма. Проектът е на Миглена Прашкова. В изпълнението участват Миглена Прашкова, Светла Граданска, Стефко Аенски и Сава Костадинов. Орнаменталните композиции са проектирани и изпълнени от Мариета Конова. Новите стенописи следват пропорциите и местата на силно повредената живопис, изпълнена в началото на XX век, когато сградата на култовото съоръжение е преустроена в православен храм.

Първоначалната идея да бъдат изписани всички стени на храма не е възприета от проектанта Миглена Прашкова. Проектът за стенописите е разработен с респект към архитектурата и внушителния градеж на сградата на църквата, върху който (след освобождаването му от късните мазилки) са открити релефи и надписи от времето когато храмът е бил джамия. Красивите зидове, изградени от големи варовикови блокове, са декорирани с пластични паластри, капители и арки. Те „носят” своеобразния небесен свод на просторен купол. Стенописната декорация следва архитектониката на сградата и е съобразена с възстановените пластични елементи, които разделят куполното пространство на пояси и оформят своеобразни рамки за медальоните. При проектирането и мащабирането на фигурите в стенописите на църквата „Успение Богородично” е търсен синтез между живописта и архитектурата, заложен още от майсторите при преустройството ѝ в християнски храм.

Иконографската програма на стенописите е лаконична и следва традицията. Повлияна е от различните изобразителни варианти на християнска идея за Божията Премъдрост. В зенита на купола, върху най-високата част от стените на храма, е изписан медальон с образа на Иисус Христос Вседържител. Около Него са разположени фигури на ангели в процесия, покланящи се на Спасителя. Седем са като седемте стълба в храма на Мъдростта, построен от цар Соломон. С покритите си ръце ангелите са готови символично да приемат Даровете на св. Дух. Регистърът под тях е своеобразно оформен барабан, декориран с фриз от плетенични орнаменти и медальони. В тях са композирани изображения на пророци, чиито книги са събрани в Стария завет на Свещеното писание и които са предизвестили идването на Божия син. Между арките, също в медальони, са нарисувани апостоли. Под купола, в ъглите, са поместени четиримата евангелисти със съответните символи така, както се изобразяват върху пандантивите на храма.

Височината до зенита на купола е 15,60 м, а куполът на храма е широк около 13 м. Медальонът с образа на Иисус Христос е с диаметър 5 м, а фигурите на ангелите са триметрови.

http://destinacia.bg/spot/ 

тагове: стенописи, Узунджовската, църква

УНИКАЛНА ПОМАШКА СВАТБА БР.131

Да нарисуваш булка

Сватбите в Рибново приличат на сбъднали се приказки. “Гелината” на 20-годишния Азим и 18-годишната Фикрие също надхвърли и най-високите очаквания на местните родопски баби.

По традиция първия ден е посветен на невестата. В двора на нейната къща се изважда чеиза /прикята/. Едновременно с това в центъра на село се извива огромно хоро. Зурните пищят, тъпаните бият, а оркестърът води всички венчални процедури.
На втория ден в дома на невестата се провежда и прословутата “гелина”, на която не се допускат чужди, особено мъжки очи.

Единствено фоторепортерът на “Стандарт” успя да присъства на тайнството – изписване на моминското лице от бабите в селото. После младоженците се представят и даруват от гостите в двора. Фикрие повежда шествието, носейки огледало, в което се оглежда, за да се убеди още веднъж в неземната си хубост.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/da_narisuvash_bulka-273820.html

тагове: уникална, помашка, сватба

 

ЗАПОЧВА МАХА ШИВАТРИ БР.131

Хинду фестивала Маха Шиватри в Катманду, Непал. Стотици последователи   се съберат, за да отбележат рождението на господаря Шива. ФОТО – ЕПА/БГНЕС.Копирано от standartnews.com

http://www.standartnews.com/gallery/album/zapochva_maha_shivatri_-967.html

тагове: маха, шиватри

 

ДОМЪТ НА БЪДЕЩЕТО НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТОК бр.131

Домът на бъдещето не се нуждае от ток

Срещу 20 000 евро имате 100 квадрата със соларен панел
“Умната” къща е руска разрабока със стогодишна гаранция

Къща мечта са създали екип от руски учени, инженер-технолози и архитекти. Домът е изцяло от дърво, съчетание между уют и красота, и не се нуждае от отоплителни уреди. Точно обратното – сам си произвежда ток чрез соларна инсталация на покрива. Енергийно независимите жилища се изработват в заводите “Мasterwood 2006″ зад Северния полярен кръг в Мурманск, а панелите за извличане на слънчева енергия са от Рязанския завод за металокерамика. Качеството е изключително високо и затова гаранцията на тази къща е сто години, обяснява инж. Николай Начков, който е партньор на производителите в нашата страна.
“Умните” северни къщи отдавна са намерили добър прием в цяла Русия. Все повече англичани, германци и скандинавци ги купуват. От България също има голям интерес и хората вече питат за дървения руски дом. Купуването на такава къща е лесно и напълно по джоба на българите, защото като нов пазар страната ни получава преференциални цени, казва инж. Начков. Дървен дом от около 100 квадратни метра в момента за родния клиент излиза 10 500 евро. Соларната инсталация пък е от порядъка на 8000 евро, а това значи, че за по-малко от 20 000 евро всеки у нас може да има пасивен дом, който осигурява на стопаните си енергийна независимост. Ефектът е проверен в Мурманск, където при минус 35 градуса навън човек се чувства комфортно в къщата без отоплителни уреди, разказва инж. Начков. Това е първото голямо предимство на дървения дом, в който без печка или климатик и през лятото, и през зимата температурата е 18-20 градуса. Къщата се свързва към централното захранване, за да ползва ток единствено за осветление и за домакинските уреди. Ефектът на пасивния дом идва от технологията на неговото изграждане. Строи се от трупи, които могат да бъдат овални или оформени като греди, а разчетите се правят при 210 милиметра на дървото. Материалите се добиват в горите в Русия, където има високи и прави дървета, необходими за такова строителство. Видът на материала може да е различен – от бреза, която обаче е много скъпа, до иглолистни или широколистни видове. За България най-разумният вариант на съотношение между качество и цена са иглолистните трупи. Всеки един от тях преминава през специална технология – кората е обелена и дървото е обработено срещу вредители. Запечатва се с лак, който не гори и може да бъде във всякакъв цвят по избор. Трупите са съединяват също чрез специална спойка и така изработените дървени панели са готови за сглобяване на къща. От стопаните не се изискват никакви допълнителни мероприятия като саниране или друг вид изолация, за да получат ефекта на топлия дом. Това не е само къща, а енергийно обезпечен дом, в който не идват инфарктни сметки за ток, категоричен е Николай Начков.
Точно обратното – жилището произвежда толкова ток, че стопаните могат да продават електроенергия. Схемата е съвсем проста – дървеният дом се предлага с колкото киловата желае клиентът инсталирана мощност от висококачествени соларни панели за производство на електроенергия, обяснява инж. Начков и припомня, че по закон всеки има право на собствено производство. “Потребляваш, вързан си и към мрежата, за да имаш осветление през тъмната част на денонощието и когато е малка консумацията, ти остава повечето от произведената енергия. Нея я връщаш обратно на енергодружеството, откъдето или трябва да започнат да ти прихващат сумите и да ги изравняват, или пък ти връщат парите. Така, освен че е добро за живеене, жилището дава възможност и да печелиш”, обяснява българският инженер. Коментира и ползите, които държавата може да извлече от това, защото според европейските директиви имаме да правим още 6% зелена енергия. “Там не казват: “правете поля, за да продавате скъп ток”. Искат само 6 процента, които могат да дойдат от “умната” дървена къща”, казва още специалистът. Такъв дом има още едно предимство – постоянна влажност на въздуха в стаите, която се поддържа от специално обработеното дърво. По този начин няма нужда от овлажнители, въздуховоди или вентилационни системи. За да се сдобие човек с енергийно независим дом, е необходимо да има единствено парцел, вързан към ВиК и Енергото. Къщата се изработва по индивидуална поръчка, като клиентът може да избере какво да е вътрешното разпределение на стаите и дали да е двуетажна или на един етаж с разгърната площ. Вътрешните стени също са от дървени трупи, подът е дървен и напълно завършен. Изработва се на модули и натоварена на няколко тира пристига от “Мasterwood 2006″ в България. Сглобяването отнема от 7 до 15 дни, като се извършва под ръководството на технолог от завода в Мурманск. У нас има ангажирани вече две бригади – от Пловдив и Стара Загора, които ще сглобяват дървените домове. Основата отново е по желание – може да е малка плоча или върху колони от материал по избор.
Жилището от трупи се грижи за здравето
Едно от най-важните предимства на дома от дървени трупи, е че той се грижи за здравето на своите обитатели. Здравословният ефект идва от естествения природен материал, който, за разлика от бетона, метала и камъка, не извлича и не задържа вредните газове от почвата и въздуха. Всеки, който се интересува от екологично чистите материали, знае какво означава да живееш в дървен дом. Ако пък жилището са отоплява със собствена енергия, вариантът е най-добрият. Не е без значение и фактът, че собствениците на такава къща могат да следят и от другия край на света какво произвежда инверторът в дома им, защото в него има тази опция. Дървеният дом е за предпочитане още, защото не връзва собствениците си на едно място. Те са мобилни и във всеки един момент могат да преместят другаде бизнеса си заедно с къщата. Домът само трябва да се разглоби и след това да се монтира на новото място. Плюсовете са много и тепърва хората ще се убедят в това, казват специалистите.

http://www.standartnews.com/lyubopitno-tehnologii/domat_na_badeshteto_ne_se_nuzhdae_ot_tok_-273534.html

тагове: домът, бъдещето, ток