Monthly Archives: април 2015

КОЛОРИТА НА БРАЗИЛСКИЯ КАРНАВАЛ- 2015 БР.135

На 17 февруари приключи един от най-очакваните фестивали в света и любимият празник на всички бразилци. Този луд коктейл от цветове, музика, костюми и танци е ….просто хипнотизиращ. Всяка година тук са най-престижните школи по самба в страната, които показват магията на танца в приказни костюми. Ние от BuzzBox.bg вярваме, че тази гледка трябва да бъде видяна от всеки един. Ето как изглеждаше фестивала през 2015 година.

© Boaz Guttman

© Raphael David

© Raphael David

© Boaz Guttman

© Boaz Guttman

© Alexandre Macieira

© Gabriel Santos и © Marco Antônio Cavalcanti

© Boaz Guttman

© Marco Antônio Cavalcanti

© Boaz Guttman

© Boaz Guttman

 http://buzzbox.bg/%D0 

тагове: колорита, бразилски, карнавал, 2015

7 БЪЛГАРСКИ СЕЛА, В КОИТО ЩЕ СЕ ВЛЮБИТЕ БР.135

Българското село носи живия пример за силата на духа, за борбения и непреклонен, трудолюбив и честен българин, който с пот на челото изкарва прехраната на своето семейство. В българското село – там, все още живеят традициите, които крият дълбоко тайните на вековното ни съществуване…и докото все още мъждукат светлинки в тъмните зори, от прихлупените колибки, докато димят комините и въздухът ухае на прясно изпечен, домашен хляб, докато е будна паметта ни, Българското село ще го има!

BuzzBox.bg избра 7 села, които решихме да ви представим днес:

Боженци

боженци

Според легендата село Боженци е с история на повече от 600 години. Легендата разказва за болярката Божана, която през 1393 г. при превземането на Търново избягва със семейството си и търсейки спасение в гористите планини стига до малка рекичка. Заселва се по северните склонове на Стара планина и основава село Боженци.

Широка Лъка

@http://seebulgaria.net/

Смята се, че тук се е родила родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са започнали своя път от тук.

Жеравна

жеравна

 

 

Известен като най-големия архитектурен резерват у нас, Жеравна е едно романтично кътче, наследено от Българското възраждане.

Къщите са изографисани с изящна дърворезба. Намира се в полите на Източна Стара планина, наследник на старо тракийско селище Потук. Общо 172 от къщите са обявени за архитектурни паметници на културата.

 

Лещен

@http://bulgariatravel.org/

Селото привлича туристи с автентичния си вид и старите къщи, запазени от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век). Днес в селото са реставрирани около 15 къщи, които пресъздават духа и атмосферата на миналото. Много от тях предлагат настаняване. Гостоприемните домакини ще ви нагостят с вкусни местни ястия, приготвени от екологично чисти продукти.

Ковачевица

Ковачевица

Село Ковачевица е запазило старинния си вид от края на XIX век и е една от най-посещаваните места за любителите на селския туризъм. Обявено е за архитектурен резерват.

Намира се във планински район в западната част на Родопите, разположено край река Канина и на 24 км от Гоце Делчев.

Село Гела

@www.hotel-gela.com

Смята се, че е основано от траките, като днес една от неговите забележителности е именно тракийската крепост Градище. Легендата разказва, че това е родното място на Орфей. Съвсем наблизо – в пещерата Дяволското гърло, той слязъл под земята да търси любимата си Евридика, разказват местните.

Село Долно Луково

550863_367430440002770_2116951275_n

Решихме да поставим в този списък и едно село, което не е толкова популярно, но според мнозина е едно от най-запазите села в България. В него се намира една от най-старите действащи църкви в България – 1806 година, която е създадена само за 7 дни. Не пропускайте да видите и вечното зелено „ягодово дърво“, което се намира  в центъра на селото.

 http://buzzbox.bg/7-

тагове:: 7, български, села

 

СТРАШНОТО БАТАШКО КЛАНЕ бр.135

 DSCN2217

Започва клането върху невинните и беззащитни жени и деца, като в касапница. Чува се тресък на кости от ударите на брадвите върху дръвника. Така е цяла нощ. Брадвата на неприятеля удря и сече безмилостно мъже, жени и деца. Много не доубити викат и се молят да ги доубият, но неприятеля ги оставя нарочно да се мъчат…

Каква скръб, ужас да чакаш заколението си. Да се покриеш между още мърдащите тела на мъртвите.

Кръвта на жертвите пръска стените на черквата=

до тавана….

… първите 300 души са избити този ден, един по един на дървения мост пред училището по най- варварски начин. На някои отсичат първо ушите, рамената и после главата. Стоящите там жени закриват с ръце очите си да не гледат ужасното кръвопролитие на мъжкия пол. След извършването на това сърцераздирателно дело, немилостивите диваци влизат като в някое овче стадо, спускат се върху жените и момите, обезчестяват ги, и по най- зверски начин след това убиват.

Млади жертви избити по особено жесток и мъчителен начин по време на въстанието: 

Никола Петров - 20 годишен, нарязват ръцете му на части, после ушите, изваждат и очите, а след това заклан.

Тодор Кавлаков - 35 годишен, рязан с нож по ръцете, после ушите, и след това заклан.

Атанас Манчъров - 23 годишен, рязан на части: ушите, ръцете, след това изваждат очите, а тялото е насечено на части.

София Ванева - 25 годишна, бременна – разпрана и убито детето й.

Батачани извършили по–забележителни дела:

Лаза Богданова - млада жена, на която мъжът й е убит от един башибоздук, който поискал да я вземе за жена, разярена от убийството на мъжа си вади нож захлупач от пояса си, забива го в корема му и той на минутата пада на земята, след което издъхва. Неговите другари се спускат върху нея, и я съсичат на части.

Христо Станков убива в черквата двама от най-лошите кръвопийци с едно дърво от черковните столове. На излизане от черковния двор с ножа на единия от убитите разсича през рамото един башибоздук.

Стоян Цветанов при първото влизане на турците в долния край на селото (Батак) при предаването на оръжието от няколко души, а той не желае да го предаде, казва „КОГАТО АЗ В ГРОБА, ТОГАВА И ПУШКАТА МИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ!” Няколко души турци хващат пушката за цевта, той силно я изтегля из ръцете им, хвърля се върху тях и убива един турчин. Отива зад една къща да напълни пушката и неприятелите го пронизват с десетина куршума. Пада на земята като казва: „ Сега я вземете и издъхва.”

Янко Гюров при влизането на турците в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един от неприятелите, но пада убит от башибозуците.

Кольо Лазин след запалване на къщата му, където се крие, принуден от огъня излиза навън с гол в ръката нож и като разбира, че стоящите на улицата башибозуци по никакъв начин няма да го оставят жив, спусна се върху тях, отсича на двама главите, а на трети една ръка. Другарите на башибозуците го ограждат и съсичат на части.

Божия Станкова, при влизането на няколко души от неприятеля в двора на къщата й, където е мъжът й Иван Божин, когато след като застрелват пада на земята и умира, а тя с брадва в ръце вдига я, и разсича главата на един от тях, който пада на земята и умира. Башибозуците я насичат с ножовете си на части.

Станка Стойчева, при влизане на турците в черковния двор убива един от тях с едно дърво, което се намира там в гробищата. Скрива се между многото без да успеят да й направят зло.

Янко Гюров, при влизането на неприятеля в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един турчин, но пада убит от башибозуците.

Димитър Насков и Костадин Вранчов, с два турски пищова при качването на турците върху зида на черковния двор убиват от турците- първия 8 души, а втория седем.

Няколко жени в куп с камъни и дървета убиват няколко от башибозуците, когато те немилостиво колят деца и жени през първата нощ в двора на черквата. Не мога да кажа точно имената им.

Ангел Каведжов, Янко Генев, Ваньо Божин после убиват четирима въоръжени турци, когато последните настояват и не искат да предадат оръжието си и се хвърлят върху тях.

Никола поп Петров, ученик от трети клас, заобиколен от десетина души неприятели с голи ножове опрени до тялото, когото принуждават да приеме ислямската вяра, с твърдост отказва да приеме предложението и казва без страх, че предпочита да стане жертва, отколкото да презре бащината си християнска вяра. За тази дързост, турците го насичат на части.

Стефан Трендафилов, четири дни преди Батак да бъде нападнат, убива двама от най- смелите джандари на Ахмед, изпратени лично от него да видят с очите си въстаниците. На техните закани: „ Ще видите какво ще стане след два- три дни…”. Стефан отговаря: „ Ето това ще стане…” и ги застрелва.

Общо падат убити

от нриятелите бащибозуци 96 (деветдесет и шест) души. Това ми казва Тодор Паунов, който една нощ бяга от ръцете на турците и ме намира в гората, в която, аз Петър Горанов скитам с двама мои другари. Той чува това от Ахмед Байрактянина – джандарин при Ахмед, когато той разказва по български отвън селото пред много башибозуци, че съставения поименен списък на избитите от батачани турци възлиза точно на 96 души.

Същото е казано от г-н Баринг- английски пратеник относно българските събития в Източна Румелия. Когато взема от мене сведения в гр. Пловдив за числеността на баташкото население, за избити по време на въстанието батачани, и избити от тях турци каза :” Точно деветдесет и шест”, според предоставените верни сведения.

Господин Баринг взима от мене и други сведения за причината на въстанието и неговата цел, в частност за Батак, за други места, които сведения той обнародва в чуждестранните вестници.

Петър ГОРАНОВ

Татар Пазарджик, 1 март 1883 г.  

06Кратки биографични данни за Петър Хаджи Горанов (1829-1925)

 Петър Хаджи Горанов е син на влиятелния хаджи Горьо Кавлака – основоположник на Хаджи Горьовия род. Учи последователно в Батак, Брацигово, Пловдив и Рилския манастир, след което става търговец. Търгува със съседните села и градовете Пловдив, Цариград, Смирна, Солун и др. Взима активно участие в църковните и национални борби в България. През есента на 1870 г. в град Татар Пазарджик, в дома на приятеля му Никола Ръжанов, се среща с Апостола на свободата Васил Левски, при образуването на тайния революционен комитет в града. Този ден за него става съдбоносен. След паметната среща Горанов казва: „Прегръщам думите на Апостола и ставам революционер.” Става съратник на Левски и още няколко пъти се среща с него, като изцяло се отдава на делотото за Освобождението на България. От успял търговец, той става деен революционер, отдава се изцяло на делото за Освобождението на България от османско иго. В това народно дело той предоставя не само живота, парите и имотите си, но въвлича всички около себе си – тримата си синове. Ангел – 18-годишен, става секретар на баташкото въстание, заедно с него са Иван и Димитър. В Батак Тайният революционен комитет е създаден в къщата на Петър Горанов. В комитета освен Горанов, участват и Вранко Паунов, тримата братя Ангел, Стефан и Петър Керелови, баща им Трендафил Керелов, поп Петърпоилиев и Петър Вранчов. Апостолът Волов докладва на Георги Бенковски за видяното в Батак и казва: „ Батак ще бастиса помаклъка по Родопите.” По време на Великокото народно събрание в Оборище, Батак е избран за център на въстанието от тридесет села. На 22 април 1876 г. Петър Горанов получава от Рижанов калпака и златното лъвче – това е сигналът и Батак въстава.

09 (1)

След Освобождението 1878 г. Петър Горанов става окръжен управител на Татар Пазарджик до 1896 г. На няколко пъти го избират за народен представител в Народното събрание – пет последователни мандата, от които и в Петото Велико народно събрание през 1908 г. Петър Горанов умира през 1925 г. Признателен Батак погребва своя воевода пред входа на историческата църква.

Предоставил: Стефчо Кирин

тагове: страшното, баташко, клане

ХУМОР И САТИРА В ЕДНА БР.135

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

1780843_834779056549277_1157266431_n

ТЕЖКО ВРЕМЕ, ТЕЖЕСТ ЗА ХОРАТА

d028

Вървя  си значи, аз по улица „Иван Вазвов” и чувам една авторитетна дама  крещи с пълен глас. Спирам и се заслушам.

- Не те ли е срам, ма? Такива като теб не знам защо живеят?

До нея  стои дружката  й и замахва с юмрук. Дамата продължава да крещи.

- Не я ли виждате оная, в колата? Заприщила пътя на линейката и хич не и пука.

Дружката  я гледа   мърморейки  нещо под носа си. Дамата продължава да вие с дрезгавото си гласче и около нея се трупат няколко  непознати.   Гледат със съжалителен поглед и гласът на единият  реже като трион и се забива право в сърцето на пространството около тях.

- Нейната мам…. Повишава глас,  той   и  в очите му се появява сълза.

Дамата го изглежда с  неразбираем поглед и започва наново да крещи.

- Не се ли срамува от себе си, оная,  в колата  бе? Каква майка я е родила? В линейката човек умира, а тя се разпростряла по пътя  и отгоре на всичко, не и   дава да мине.

Оная в колата най- сетне прави завой и се скрива от погледа.  А дамата продължава да завишава децибелите си. Приближавам   до нея и започвам да  и говоря спокойно, за да я успокоя.

- Не се ядосвайте! Вие сама можете ли да управите света. Оная, в колата си знае своето и вашият  глас не стигна до нея.

Тя ме гледа ядовито и тръгваме. С нас и нейната дружка.

- Ето, до къде  сме стигнали? Забравихме, че сме хора. Дано, човекът  в линейката  все още е жив- продължава тя.

Става ми жал за нея. Наистина, хората се промениха. Станаха безжалости и агресивни. А кой ги прави такива? Времето разбира си. Тежко време, тежест за хората.

 

НЕ ЗНАМ КАКВО МЕ ЧАКА

474

- Кога бе? Кога най- после ще спреш?

- Аз ли? Май не ме разбираш?

- Тъй ли? Много добре те разбирам. Ама ти май не си наясно с някой неща.

- Аха. Защо мислиш тъй? Аз….

- Ей… Споко! Да не те обидих?

- Не, не. Нали си ми приятел? Обичам те брат.

 - Мерси Ашка. Знам, че ме разбираш.

- Така е. Не  се досещам защо  ми каза  да спра? Какво съм направил?

- Аха. Защото бързам толкова ли? Ами, времето ме кара  да бързам.

- Сега си дойдохме на думата. Разбра ли, че съм прав?

- Прав си, не си седнал.

- Не тъй, бе  брат! Толкова съм съсипан, че не ми се говори.

- Аха, виж го, ти, нашия! Затова ли си се забързал?

- Бързам, защото ако закъснея,  ще остана  на улицата. Отивам на интервю за работа.

- Желая ти успех. Макар, че трудно стават тия  неща.

- Да. Знаеш ли на колко интервюта ходих. И все ме режат.

- Тъй ли?

- Да. Търсят се младоци На някой места така ги сменя. Назначат ги пробно на работа и като изтече срока от три месеца, шиткат ги и после други кандидати. И така до безкрай.

- Ех…  Докъде стигнахме! И казват, че другите  са   им  виновни.

- Да, ама ако те назначат на работа, водят те на четири часа. Вместо една година,   стажът ти е на половина.

- Тъй им е добре. Плащат ниски осигуровки, а печалбата в джоба.

- И когато дойде време за пенсиониране, годините не ти стигат.

- Аз имам един познат. Осигуровки изобщо не му плащат. А щефкинята се разпространила с фирми извън България. Работниците  да му мислят. Стажът им не върви. Само дето им дава заплата. Така ги подлъгва да и  работят.

- Тъй е.

- Да ,ама ако гъкни някой, веднага го пъди. А той горкия не може да направи нищо.

- Парите какво не правят…

- Да бе. Колко ревизии и направиха. Предупреждават я. И пак си е тя.

-Жал ми е само за моят познат. Толкова години  работи при нея и никакъв стаж.

- Наистина. За жал е човекът. Да си търси друга работа.

- Да. Решил е да си търси, но вече е над петдесетака. За такива като него трудно се намира работа. Пък виж и мен, не знам как ще си изкарам стажа. А за пенсия…

-  А и мен? Не знам какво ме чака…

Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, едно, весел, гръмотрън

 

КОГА СЕ ПИШЕ ЗАПЕТАЯ ПРЕД ВЪПРОСИТЕЛНА ДУМА? бр.135

student (1)

I. Пред въпросителна дума не се пише запетая.

 Разбрах как се решава тази задача.

 Видя ли каква рокля искам?

II. Пред въпросителна дума се пише запетая в следните случаи:

1.При поредица от подчинени изречения,въведени с въпросителни думи и разположени след главното изречение, няма запетая само пред първата въпросителна дума.

Вчера дълго мислих как да се облекакак да се усмихнакак да погледна гостите.

Подчинените изречения поясняват  главното (Вчера дълго мислих) и отговарят на един и същи въпрос (Какво мислих?).

Не разбрах къде отиваме, защо отиваме, кога тръгваме.

Подчинените изречения поясняват  главното (Не разбрах) и отговарят на един и същи въпрос (Какво не разбрах?).

2. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, стои друго просто изречение, пред въпросителната дума се пише запетая.

Цял ден се питах, ако никой не е разбрал времето и мястото, как ще тръгне екскурзията.

Мария не знаеше, ако продължи да изостава, дали ще успее да се върне сама.

3. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обособена част, пред въпросителната дума се пише запетая.

Децата гледаха, унесени в мислите си, как лястовичките кацаха на телеграфните жици.

Цял ден ще гледам, заключена сама, къде ще свият гнездо двойката щъркели.

4. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред  въпросителната дума се пише запетая.

Той тъй и не разбра, изглежда, колко струва свободата.

Петър не знаеше, за съжаление, защо не го издадох.

5. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обръщение, пред  въпросителната дума се пише запетая.

Чакай ме, Дамяне, къде си се разбързал.

Знаеш ли, Дамяна, откъде трябва да минем?

Обърни внимание на примерите в точка 2., 3., 4. и 5. В тези четири случая можем да махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението и изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.

http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-se-pische-zapetaya-pred-vaprositelna-duma.html

тагове: кога, запетая, въпросителна, дума

ПЯСЪЧЕН ФЕСТИВАЛ В БУРГАС БР..135

На площ от пет декара на територията на бургаския парк “Езеро”, в непосредствена близост до морския браг, всяко лято се издига пясъчен град от фигури. Всяка година темата на фестивала е различна – “Морски свят”, “Приказни герои”, “Цирк”, “Анимационни герои”, “Алея на славата”, др. 
 
За причудливите модели ежегодно се използва над 2500 тона пясък. Специално осветление допълва чара на уникалния пясъчен град вечерно време. Във фестивала на пясъчните скулптури, организиран от Община Бургас, участие са взимали скулптори от цял свят – Индонезия, Англия, Белгия, Холандия, Ирландия, Русия, Украйна, България, др.
 
Сведения за изкуството за изграждане на скулптури от пясък съществуват още от времето на древните египтяни. В днешни дни то се ползва с огромна популярност със стотиците състезания, провеждани по целия свят. Бургас е горд домакин на единствения по рода си пясъчен фестивал на Балканите. 
 http://gotoburgas.com/bg/places-to-go/view/65
тагове: пюсъчен, фестивал,Бургас

10- ТЕ НАЙ- ДОБРЕ ОБЛЕЧЕНИ МЪЖЕ ЗА 2015 БР.135

Актьорът Еди Редмейн е най-добре облеченият мъж според британското издание на списание GQ. Актьорът, популярен с ролята си на видния учен и космолог Стивън Хокинг във филма „Теорията на всичко“, е фаворит в класацията на GQ за известни мъже с безупречен стил, който демонстрират на червения килим и през 2015 година. Вторият в списъка е актьорът Бенедикт Къмбърбач, изиграл математика Алън Тюринг в лентата „Игра на кодове“.

Третото място пък заема ирландският актьор Джейми Дорнан, когото публиката скоро ще гледа като Крисчън Грей в дългоочакваната екранна адаптация на еротичния бестселър „Петдесет нюанса сиво“ от британската писателка Е.Л. Джеймс. В челната петица се нареждат още фронтменът на Arctic Monkeys Алекс Търнър и диджей Ник Гримшоу. Останалите в десетката са актьорът Идрис Елба, британският престолонаследник принц Чарлз, актьорът Дъглас Бут, професионалният модел Дейвид Ганди и Дейвид Фърниш, брачният партньор на певеца Елтън Джон.

Дебют сред 50-те най-добре облечените мъже прави 12-годишният Ромео Бекъм. Синът на бившия футболен ас Дейвид Бекъм е класиран на 25-о място, докато баща му, прочут не само в света на спорта, но и като модна икона, заема едва 46-а позиция. Сред най-добре облечените мъже намират място още водещият на шоуто X Factor Дермът О’Лиъри (13-а позиция), певецът Дейвид Бауи (15) и синът на Джуд Лоу – Рафърти (42).

На първо място в срамния списък за най-зле облечени мъже е журналистът Еван Дейвис, когото съставителите на класацията оприличават на „временен заместник на учител по география“. Февруарският брой на списание GQ с пълната класация Топ 50 на най-добре и най-зле облечените мъже за 2015 г. излиза в четвъртък (08.01.15 г.).

Ето и фотосите на 10-те най-добре облечени мъже според списание GQ, а скоби е отбелязана позицията им от подреждането през миналата година.

1. Еди Редмейн 
GQ-men_1

2. Бенедикт Къмбърбач 
GQ-men_2

3. Джейми Дорнан  
GQ-men_3

4. Алекс Търнър  
GQ-men_4

5. Ник Гримшоу  
GQ-men_5

6. Идрис Елба 
GQ-men_6

7. Принц Чарлз 
GQ-men_7

8. Дъглас Бут  
GQ-men_8

9. Дейвид Ганди  
GQ-men_9

10. Дейвид Фърниш  
GQ-men_10

тагове: 10- те добре облечени, мъже 2015

ПРИМИТИВНАТА Viking ПАНАЦЕЯ ЛЕКУВА БОЛЕСТИ БР.135

   срещу които антибиотиците не  могат да се справят

Войнствена Vikings Photo: Войнствена VikingsPhoto: All

Как е възможно   съвременните антибиотици   да не могат да се справят,    средновековна медицина да се справя?

Кръвопускане, пробиване на отвори в главата и други средновековни медицински техники се считат за върховен пример за примитивизъм и варварството на тази историческа епоха. Но новите изследвания показват, че може би ние сме ние, тези примитиви, модерни хора …

Ново проучване на британски биолози показа, че хиляда-годишна рецепта за инфекция на окото работи чудесно срещу бактериите Staphylococcus ауреус (MRSA), която е устойчива дори до много силни антибиотици.

Всички изследвания се провеждат в сътрудничество с литературоведи. Chartered Viking култура Christina Lee разгледа прочутата книга Balds Leechbook от 9-ти век след Христа.Откри я точно тази ОВ предписания, преведени от староанглийски в съвременния език.Лекарите тогава това ръководство подготвени четири продукта.

Как работи?

Точен състав няма да ви измори, но в общи линии има два вида лук и чесън, вино и няколко други съставки, с изключение на телета жлъчката нищо екзотично. След това учените използват панацея срещу Staphylococcus ауреус култури – както в месото, но също така и върху живи плъхове. Резултатът е изненадващо.

Макар никой от съставките сам не действа срещу бактериите, подготовката работи заедно почти магически. От хилядите бактерии оцеляват в изпитвания един! В по-малка панацея разреждане убиват бактериите, но им пречи да общуват помежду си – бактерии и да спре да атакува тъканите.

“Бяхме изненадани от резултатите от нашия експеримент,” Лий пише в съобщение до медиите. Нека не възпря, този експеримент все още не е преминал по-нататъшни изследвания и всичко е все още в рамките на първия опит. Но със сигурност открива много повече възможности и в същото време ни кара да мислим повече за миналото …

предостави Ани пенев от интеренет

тагове: примитивна, Viking, панацея, болести

 

ЕНЦИКЛИКАТА НА НЕГ. СВ. КАРЕКИН ІІ БР.139

 по повод 100-годишнината от арменския геноцид

armenien-voelkermord-los-angeles-540x304

 

655-402-religii

 

Wilsonian

 

HachkarCross

„Върховният патриарх, слуга на Иисуса Христа, по Божията милост и по волята на нацията архипастир и католикос на всички арменци на общонационалния първопрестол на Араратската Апостолическа Майка Църква”, представи на 28 дек. 2014 г. в първопрестолния храма „Св. Ечмиадзин” патриаршеско послание по повод 100-годишнината от Арменския геноцид под мотото на библейския цитата: „Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне” (Притчи 4:18). В нея се оповести, че на 23 април чрез специална церемония по време на Божествена Литургия, ще причисли към светците онези свои чада, които приеха венеца на мъченичеството в името на вярата и Отечеството и ще прогласи 24 април като Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид,  който съвпада с Деня на жертвите на геноцида на арменците в Османска Турция.

Също се призовава „удостоеният с благодат арменски народ, нация-мъченик, възкръснал народ”**, да превърне „възпоменаването на мъчениците в сила и мощ за духовен, национален и отечествен живот,, и пред Бог и хората с праведен живот, да осветим пътя си към нашите права до пристанището, където ще се осъществят нашите скъпоценни мечти”.

Архиерейският събор на Арменската църква прие реда, по който ще се осъществи канонизацията на 1.5 милиона арменци, жертви на геноцида в Османската империя, като общо за периода от края на 19 в. до 1921 г. са избити 1 543 271 души. Тяхната канонизация е първата от пет века насам, която ще извърши Арменската църква. Списъкът с имената на арменските светци е съставян до края на 16 в. и оттогава не е бил попълван. Последният канонизиран е бил известният богослов и философ Григор Татеваци, починал в началото на 15 в.

„Арменските епископи са приели богослужебния чин за ежегодното им поменаване, който включва сборник с църковни химни (шаракани) и входни песнопения (жамамут).*** В Арменската църква светците се признават за такива при наличие на историческа памет за техния духовен подвиг.”

В Енцикликата се отправя и благодарност към Бога за възкресяването на обреченият на смърт арменски народ и възможността „да тръби и защитава своите справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатовото безразличие и престъпното отричане…”

Православното църковно календарче е изпълнено с подобни празници, в които честваме паметта на големи и по-големи групи просияли със святост мъже и жени, напр.: Неделя на 10-те прокажени (18 януари); събор на 12-те апостоли (30 юни); св. 42 мъченици Аморейски (6 март); св. 40 мъченици Севастийски (9 март); св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод (29 декември); св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомедия (28 декември). От сравнително скоро и Българската Православна Църква добави към сонма на светиите две големи групи с немалък, макар и неопределен в точна бройка жертви от Априлското въстание, чествани съответно – Събор на св. Баташки мъченици (17 май) и Събор на св. Новоселски мъченици (9 май).

В исторически план винаги е имало тежнения към колективна канонизация, към която отношението на Православната Църква е било различно в съответните исторически контекст. Например, след убийството на имп. Маврикий през 602 г. имп. Фока, съзнавайки слабия дух на своите войски, се опитал да издейства от епископски събор като особена мярка за поощрение на воините – да бъдат обявени за мъченици и канонизирани онези, които паднат в битка с персите, за която инициатива знаменитият канонист Теодор Валсамон (12 век) съобщава детайли за споровете на епископата по този въпрос; мнозина се позовавали на 13 правило на св. Василий Велики – „как да причислим към мъчениците тези, що са убивали на война”, – след като Василий Велики не ги е допускал, като имащи нечисти ръце, до причастие в течение на 3 години?” А когато много свещеници и един епископ се съгласили с императора и признали, че сами са участвали в сражения, то съборът на база 43 правило на св. Василий Велики искал да ги аргоса. Спорът приключил без резултат.

На 5 окт. 610 г. Фока е свален от Ираклий, който с постоянния си съветник и близък приятел патриарх Сергий (610-638 г.) винаги подчертавал религиозния характер на войната с персийската империя. След окончателната византийска победа през март 631 г. и освобождаването на Йерусалим от езичниците на 14 септ. Св. Кръст бил върнат в св. Град.  Неслучайно император Ираклий станал легендарен герой и през 12 в. бил сочен за идеал на кръстоносците от френския хронист Гийом Турски.

Векове по-късно, след смъртта на имп. Роман II Лакапин, регентката на малолетните Василий II и Константин VIII императрица Теофания се омъжва за главния военачалник, доместикът на империята, Никифор Фока (963-969), воин-аскет, чийто духовен отец бил преп. Атанасий Атонски, основателят на Великата Лавра на Атонската Света Гора. Наричан бил „Бялата смърт за сарацините”, понеже главното свято дело на новия император бил войната с исляма. Той считал, че всички убити в тази война трябва да се причислят към лика на мъчениците – Църквата обаче не приела неговото частно мнение. Неговият наследник на императорския трон, Йоан Цимисхий (969-10/11 дек. 976 г.) продължил блестящите му военни кампании: в 971 г. превзел Велики Преслав и освободил от руски плен българския цар Борис II; а след нападението срещу Антиохия (971 г.) Византия подновила през 972 г. войната против исляма на Изток, което по същество било и Първият Кръстоносен поход в историята.

Паралелно с Патриаршеската енциклика в Република Армения, на 29 януари т.г., Държавната комисия за координация на честванията по случай 100-годишнината от Арменския геноцид, след консултации с нейните регионални комитети в Диаспората, излезе с всеарменска декларация в израз на обединената воля на арменския народ за признаване ролята и значението, както и прилагане на Договора от Севърския мирен от 10 август 1920 арбитражно решение на американския президент Удроу Уилсън от 22 ноември 1920 г. в преодоляване на последствията от арменския геноцид с предложените от него граници на Зап. Армения – т. нар. „Уилсънова Армения”.****

Европейския Парламент от своя страна на 12 март т.г. приемайки Годишния Доклад за 2013 по въпросите на човешките права и демокрацията по света и политиката на ЕС по тези въпроси, покани страните-членки на ЕС да припознаят арменския геноцид във връзка със стогодишния юбилей от това престъпление. В чл. 77 от приетия доклад се посочва, че „с наближаването на юбилея се поканват всички държави в Европейския Съюз да го признаят в юридически план и ги насърчава, както и европейските институции, да продължат да работят за неговото признаване…”*****

На 11 март Кремъл потвърди участието на руският президент Вл. Путин в официалните церемонии, организирани на 24 април в Ереван, което е било договорено в телефонен разговор с арменския му омолог, президентът Серж Саркисян. Русия е сред 20-те държави, които винаги са признавали тази трагедия за геноцид. Към момента и френският президент Франсоа Оланд е потвърдил участието си в тържествата в арменската столица.

На 30 март 2015 г. Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” излезе с нарочна Декларация в подкрепа резолюцията на най-голямото политическо семейство в Европа и остро осъжда насилието над арменския народ, извършено преди век и го квалифицира като най-голямото престъпление срещу човечеството и цивилизацията в началото на ХХ-то столетие: „Геноцидът е организирано унищожаване на хора, чиято основна цел е да се сложи край на тяхното колективно съществуване. За да се случи всичко това, е необходимо централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговата реализация. Това превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата като юридически субект разполага с всички ресурси, които могат да се използват за осъществяването на такова пъклено дело”.

Общоарменският Благотворителен Съюз  „Парекордзаган” – клон Пловдив обяви и конкурс за литературно произведение: проза, есе, стихотворение или драматургия, посветено на 100-годишнината от Арменския геноцид, като наградените творби и автори в изброените четири категории ще бъдат обявени на 17 април т.г. на сайта и Фейсбук страницата на организацията.

ОАБС  „Парекордзаган” – клон Пловдив, Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” и културната общественост в града заявиха, че се присъединяват към международната инициатива на Международния фестивал на книгата – Берлин 2015 и Лепсиусхауз – Потсдам, като  в Етнографския музей в Старинен Пловдив, на 21 април /вторник/, ще се проведе литературно четене на арменски писатели и поети, между които Сиаманто, Гомидис, Хрант Динк, Варужан Восганян, Забел Есаян.

Наскоро бяха публикувани са документи, свидетелстващи за помощта на Ватикана за арменците по време на геноцида.

Папа Франциск, на 12 април, ще извърши меса за арменските вярващи в преддверието на столетието от геноцида над арменците, започнал на 24 април 1915 година. Архивите на  Ватикана доказват, че Светият Престол нееднократно се е опитвал да помага на арменците, подложени на гонения в Османската империя. Йезуитското списание «La Civiltà cattolica» вече публикува част от архивните документи. В годините на «Великото зло» (както арменците назовават геноцида от 1915-1922 г.) Ватиканът неведнъж е оказвал материална помощ на бежанците. Голямата част от документите е била създадена в рамките на ватиканската конгрегация на Източните Църкви. Среди тях са и две лични писма на папа Бенедикт XV (1914-22) до султан Мехмед V (властвал в периода 1909-1918), датирани септември 1915 и март 1918 г. Преди време публично достояние станаха документи, свидетелстващи за посредническата дейност в полза на турските арменци, осъществявана през втората половина на XIX век от папа Лъв XIII.******

Йеродякон Петър Граматико 

Бележки и посочки:

*арм. гонтаг – патриаршеско послание, което се отнася до религиозен, политически или обществен проблем.

**Срв. в-к „Парекордзагани Цайн” (билингвистичното издание „Благотворителен Глас”), бр. 1, Пловдив, ян. 2015, сс. 1, 7.

***Автор: Благовест инфо, Неделя, 16 Ноември 2014 20:33, http://dveri.bg/9dkay.

****Срв. http://www.mfa.am/en/interviews/item/2015/01/29/pan_arm_dec_armgen/.

*****Срв. http://www.armenews.com/IMG/arton109040-480×233.jpg.

******Източник: 316NEWS - Мар 27, 2015; http://316news.org/novosti/vatikan-pomogal-armyanam-vo-vremya-genocida-opublikovany-dokazatelstva/, – по материали на www.invictory.com.